Фото: nato.int
Сред европейските ръководители все по-често възниква неразбиране на случващото се всвета . Нужно е да се каже, че водовъртежа на събитията от последно време показа неспособността на страните от Запад да управляват ситуацията.
Цял свят винаги е слушал, че Запад е доста организиран, образован и развит. В това и като че ли е било неговото преимущество пред Русия и други немити диваци от Изтока. (За да не се обърка някой - включая българите. За да не се обърка пак - как пък 1330 години държава строим ей така немити и неорганизирани? - бел.пр.) Западното образование отглежда капитани на американският и европейският бизнес, съществува култура на производството, демокрация, сменяемост на властта… и въобще там просто има умни люде. Руските папуаси и груби мужлани само и стават Наполеон и Хитлер да громят. Но тях отдавна ги няма, значи и търсени таланти у русите повече също няма.
При такъв подход е ясно защо НАТО постоянно губи. Самият подход звучи още повече много странно: Ако не виждаме разум у русите, значи такъв просто няма. Ако не можем да разберем руската душа, значи и нея просто я няма. Значи Александър Матросов просто се е подхлъзнал а бежанците от Донецк изведнаж всички тръгнали да посещават своите бабки и лелки в Русия. Защо всички тези бабки и лелки изведнаж се оказало живеят в Русия? Защото Украйна е свободна страна и гражданите и живеят където искат, даже и не в родината. Защо украинците могат да намерят работа в Русия? Защото са умни, а русите са тъпи, затова и не са конкурентоспособни. Е нататък вероятно може и да не продължаваме този «псакинг».
Но ето при такъв подход, как може да очакваме от НАТО или Пентагона нещо друго освен провали(!). Другари, ние вече не веднаж ви информирахме, каквото ни ставаще известно из-зад кулисите. Възможно вие на някой неща не вярвахте и мислехте, че просто предаваме някаква междуособна бръщолевица на местни вестникарчета или още някого. Както виждате това съвсем не е така. Просто неприятната информация понякога се разпространява малко по-бавно, отколкото трябва. Ние ви даваме веднага това което се удава да узнаем и проверим.
И така вече навярно всички прочетохте във водещите издания: «Пред нас изниква едно от най-сложните стратегически предизвикателства от края на студената война». Заяви бившият командващ силите на алиянса в Европа генерал Джеймс Джонс, между впрочем отчаян гуляйджия и подпивох. С това и се прослави той в Европа, впрочем САЩ няколко пъти усилено се стараха да заметат това. Нататък лихият казак от Пентагона продължи: «Вероятно това е начало на края на организацията под название НАТО. Всичко е действително сериозно, и ние не можем просто да седим със скръстени ръце».
Любопитно, но кой все пак е виновен за всичко това, е освен Путин разбира се. Путин е виновен във всичко и у либералите и у консерваторите. Възможно вие ще се смеете, но освен самото НАТО никой друг не го е разрушавал. Първо това е съвсем неудачен проект от финансова гледна точка. Европа не желае да влага във финансиране на НАТО? Защото знае, че САЩ обезателно ще го направят за нея, защото противодействието на русите за Америка е нужно повече от на Европа. Единствено кого САЩ можаха да заставят да плаща 2% от своя БВП са клепоухите естонци, но изглежда и до тях вече стига, че да плащат не е нужно.
Обаче ако никой не внася пари в НАТО, то това сборище на толерасти просто ще се срине. Какви причини има да твърдим това? Че колкото угодно. Вече отдавна зад кулисите политиците шушукат, че Европа е устроила парад на непослушанието. Например неучастието на САЩ в «минският формат» по Украйна, говорят се случва заради все още съхраняващите се обиди на Лукашенко, но на практика това не иска Меркел. Въобще нужно е да се каже Меркел счита политиката на САЩ неуклюжа. Даже политиката на Германия по сравнение с политиката на Русия се оказва недостатъчно гъвкава, за това в Германия също говорят.
Но вече се стига и до това, че членове на НАТО открито се изказват в поддръжка на Русия по активността в Сирия. Така премиерът на Словакия Роберт Фицо заяви, че «не е важно чия атака срещу терористите ще е успешна: на Съединените Щати или Русия. В двата случая успехът ще е един». Тук в НАТО веднага прочетоха думите на Фицо така: «Защо да даваме пари на НАТО, ако Русия ще направи същото безплатно». Може би това звучи за Запада не патриотично, но въобще е доста прагматично. Ето от този прагматизъм на нова Европа, НАТО и се огъва към земята.
Както е известно да се завладее нечия крепост или град, често е по-лесно, отколкото после тя да се удържа. Така НАТО завлядя страни, които традиционно не принадлежат към западното съобщество ментално. Сега намирайки се във НАТО те корозират и това е обективен процес. Тук навярно е нужно малко по-подробно.
Още в съветски времена, Запад активно култивираше и предвижваше своите ценности. Тогава това ставаше къде по-успешно от сега, а нали Русия, както ни говорят сега, е къде по-малко можеща от едва победилия в страшната война СССР. Как се случи, да се разруши СССР и при това сега се налага да се отстъпва пред по-слабата Русия.
Отговорът тук лежи в две плоскости. Първо СССР бе не по-силен от днешна Русия и ето защо. Работата е там, че привлекателната част от великолепният имидж на Запада стана известна на русите по волята на случая. Тук имаме предвид това, което днес се нарича военен туризъм и което въобще е една от привлекателните страни при реклама службата в Пентагона. Ние сега няма да разглеждаме низостта на самият термин «военен туризъм», но ще поговорим все пак за неговите последствия за съветските войници. По-късно ще узнаете, защо използвах тук терминът «туризъм». Милиони руски войници «били в Европа». Видяха разликата с тамошният живот, от това на което са привикнали да виждат у дома.
Даже преминалите адските мъки на тази война ветерани говореха за високо организираният уклад на живот в Германия, което бе абсолютна правда. И ето този вирус на германският порядък (и не само германски), се култивира в умовете на подрастващата младеж с многократните повторения на разказите за войната от отците и дедите. Всъщност това бе вирусна реклама на западният строй: «Хитлер разбира се е сволоч, но в Европа има порядък».
След изтичане на много години, имайки в главата си този вирус, съветските хора като гъски зад стобора опъваха шии на Запад и към ярките обвивки, това е което им бе достъпно, рисуваха радостни картини на съвершен и лек живот. Така или иначе, но своята велика страна съветските хора загубиха. Когато всичко рухна, мнозина можеха да пътуват на запад и даже подтъргуваха там доста успешно, кой търгуваше със стоки от Русия, кой със суровини, а някой и просто с родината. Но в процеса на миткане по Европа много започна да придобива съвсем друг окрас и даже форма. Станаха ясни истинските усилия, които е необходимо да се приложат за този най-красив живот. Едва тогава стана ясно, какво даваше съветската власт и какво не бе възможно да се получи при красивият живот на Запад — покой!
Дойде осмислянето на това, че встройвайки се в успешният живот на Запад, ти практически влизаш в мише колело и нататък просто си длъжен да бягаш като мишка или да скачаш като цирков кон по арената. Тези които губеха сили и падаха, извличаха от арената за краката и на това място с удовольствие скачаше новият потенциален «припадник». Това бе далеч от миналият спокоен живот, когато от 9 до 5 и лятото децата в пионерски лагер. При вечната гонка за децата нямаше време и те много често в богатите семейства ставаха наркомани. Пита се за какво тогава е всичко това?
Ето тук западните ценности започнаха с все по-голям труд да се «продават». Русите видяха в какво се различава туризмът от емиграцията. Става дума за този туризъм, «военният туризъм» на отците и дедите (нека читателят ми прости този термин). Емиграцията премерваха върху себе си техните деца и внуци. Тук отчетливо стана ясно колко едното не прилича на другото. От друга страна постоянните войни на Запада доведоха до там, че в Русия започнаха да разбират накъде клони всичко. След бомбардировките на Югославия, в Русия започнаха да премерват бъдещите военни стъпки на НАТО на себе си. Ситуацията в Украйна вече бе реално потвърждение на направените от Русия изводи.
Сега всичко стана ясно в цялата си ужасна откровеност. Путин видя кобрата отдавна, но избра момент миг преди скока и. Това което се случи после, добре влиза в една от 36-те китайски стратагеми, гласяща: «Бий по тревата, за да изплашиш змията», което означава: « Удар, нанесен наслуки, позволява да се изясни истинското положение. Обмисли последствията на тази проба и пристъпвай към решителни действия». Такъв удар по тревата действително изплаши змията и по вдигналия се на Запад вой стана ясно че той попадна в самата точка. Става дума разбира се за Крим.
След това на Запад всичко се разсипа. Наоколо започнаха провали и неуспехи. Русите като че загубиха ум, те като папуаси танцуваха с тарамбуки край огъня подпявайки — Крим е наш! Никакви аргументи и санкции вече не можеха да върнат ситуацията под контрол на Запада. Всички усилия от страна на НАТО бяха приложени, но русите бяха просто обсебени. Националната валута падна два пъти и никой освен либерастите даже ни писна, не се огорчи нито за секунда. Всички разбираха какво става и че всичко бе направено в последната минута.
На мнозина се струва че Русия действа в някаква мъгла и необмисленост. Че всичко решава един човек. Това е голяма грешка. Разбира се Путин мисли не сам и анализира ситуацията не сам, по-точно не само той. И сега виждаме всички три фази на неговите политически действия. От отстъпление към отбрана, от отбрана към позиционни боеве, от позиционни боеве към настъпление. Тоест той разбра патернът на поведение на противника и се възползва от неговите слабости.
Но що за слабости са това? За какво говорим? Отговорът е повече от прост. Споменавахме това вече много пъти. Западният политически истаблишмент просто е неадекватен, банално глупав. Разбире се аз мога да бъда упрекнат в това, че оглуплявайки противника отслабвам своите позиции. Но тогава предлагам да съди сам читателят. По мнението на адмирала от ВМС на САЩ, главокомандващият обединените сили на НАТО в Неапол Марк Фъргюсън: « Русия строи «стоманена арка» — мрежа бази на фланговете на страната от Балтийско до Черно море, за да подрони позициите на Североатлантическият алиянс».
Така и ти се иска да запиташ той не е ли заболял случайно? Русия на своя територия обустройва своята отбрана, какво тук предизвикателство към НАТО? Макар, ако това е предизвикателство, то еднозначно НАТО счита територията на Русия за своя, тогава и безпокойството на НАТО е понятно. Тук всичко съвпада с доктрината « Несправедливост на владеенето на такива големи природни богатства само от Русия».
Впрочем угрози срещу НАТО все пак има и името им — неефективност на използване на средствата. Спомнете си програмата за подготовка на опозиционери за ССА в Сирия. Половин милиард долара на котака под опашката! Спомнете си борбата с ИДИЛ. Няколко години бомбардировки и никакъв резултат. Особено явно става видна цялата финансова афера на фона на успехите на руската авиация. Тук вече извинете да се цака няма с какво.
Искам да си спомним един епизод. По време на първата война в залива против Ирак, няколко летци на САЩ бяха сбити и попаднаха в плен. Тогава президентът на САЩ заяви на всеослушание, че Садам Хюсейн даже да не мисли да измъчва или убива американските летци, той няма на това право и ще бъде в такъв случай нему кара американска. Садам тогава летците не пипна, но кара за него все едно се случи.
Сравнете това с днес. Не само летците ще бъдат убити, тези които са бомбили да кажем войските на ИДИЛ, но даже граждански специалисти, журналисти и бог още знае кой остават без глави право пред телекамерите. Сега и си задайте въпрос. В каква посока се е предвижило НАТО и колко далеч. А над мантрите за угроза от Русия която седи в своите граници, може само да се посмеем, но в НАТО изглежда предпочитат да се скрият под одеялото и там горчиво да плачат за несправедливостта на сътбата и ужасните руски папуаси.
Сред европейските ръководители все по-често възниква неразбиране на случващото се всвета . Нужно е да се каже, че водовъртежа на събитията от последно време показа неспособността на страните от Запад да управляват ситуацията.
Цял свят винаги е слушал, че Запад е доста организиран, образован и развит. В това и като че ли е било неговото преимущество пред Русия и други немити диваци от Изтока. (За да не се обърка някой - включая българите. За да не се обърка пак - как пък 1330 години държава строим ей така немити и неорганизирани? - бел.пр.) Западното образование отглежда капитани на американският и европейският бизнес, съществува култура на производството, демокрация, сменяемост на властта… и въобще там просто има умни люде. Руските папуаси и груби мужлани само и стават Наполеон и Хитлер да громят. Но тях отдавна ги няма, значи и търсени таланти у русите повече също няма.
При такъв подход е ясно защо НАТО постоянно губи. Самият подход звучи още повече много странно: Ако не виждаме разум у русите, значи такъв просто няма. Ако не можем да разберем руската душа, значи и нея просто я няма. Значи Александър Матросов просто се е подхлъзнал а бежанците от Донецк изведнаж всички тръгнали да посещават своите бабки и лелки в Русия. Защо всички тези бабки и лелки изведнаж се оказало живеят в Русия? Защото Украйна е свободна страна и гражданите и живеят където искат, даже и не в родината. Защо украинците могат да намерят работа в Русия? Защото са умни, а русите са тъпи, затова и не са конкурентоспособни. Е нататък вероятно може и да не продължаваме този «псакинг».
Но ето при такъв подход, как може да очакваме от НАТО или Пентагона нещо друго освен провали(!). Другари, ние вече не веднаж ви информирахме, каквото ни ставаще известно из-зад кулисите. Възможно вие на някой неща не вярвахте и мислехте, че просто предаваме някаква междуособна бръщолевица на местни вестникарчета или още някого. Както виждате това съвсем не е така. Просто неприятната информация понякога се разпространява малко по-бавно, отколкото трябва. Ние ви даваме веднага това което се удава да узнаем и проверим.
И така вече навярно всички прочетохте във водещите издания: «Пред нас изниква едно от най-сложните стратегически предизвикателства от края на студената война». Заяви бившият командващ силите на алиянса в Европа генерал Джеймс Джонс, между впрочем отчаян гуляйджия и подпивох. С това и се прослави той в Европа, впрочем САЩ няколко пъти усилено се стараха да заметат това. Нататък лихият казак от Пентагона продължи: «Вероятно това е начало на края на организацията под название НАТО. Всичко е действително сериозно, и ние не можем просто да седим със скръстени ръце».
Любопитно, но кой все пак е виновен за всичко това, е освен Путин разбира се. Путин е виновен във всичко и у либералите и у консерваторите. Възможно вие ще се смеете, но освен самото НАТО никой друг не го е разрушавал. Първо това е съвсем неудачен проект от финансова гледна точка. Европа не желае да влага във финансиране на НАТО? Защото знае, че САЩ обезателно ще го направят за нея, защото противодействието на русите за Америка е нужно повече от на Европа. Единствено кого САЩ можаха да заставят да плаща 2% от своя БВП са клепоухите естонци, но изглежда и до тях вече стига, че да плащат не е нужно.
Обаче ако никой не внася пари в НАТО, то това сборище на толерасти просто ще се срине. Какви причини има да твърдим това? Че колкото угодно. Вече отдавна зад кулисите политиците шушукат, че Европа е устроила парад на непослушанието. Например неучастието на САЩ в «минският формат» по Украйна, говорят се случва заради все още съхраняващите се обиди на Лукашенко, но на практика това не иска Меркел. Въобще нужно е да се каже Меркел счита политиката на САЩ неуклюжа. Даже политиката на Германия по сравнение с политиката на Русия се оказва недостатъчно гъвкава, за това в Германия също говорят.
Но вече се стига и до това, че членове на НАТО открито се изказват в поддръжка на Русия по активността в Сирия. Така премиерът на Словакия Роберт Фицо заяви, че «не е важно чия атака срещу терористите ще е успешна: на Съединените Щати или Русия. В двата случая успехът ще е един». Тук в НАТО веднага прочетоха думите на Фицо така: «Защо да даваме пари на НАТО, ако Русия ще направи същото безплатно». Може би това звучи за Запада не патриотично, но въобще е доста прагматично. Ето от този прагматизъм на нова Европа, НАТО и се огъва към земята.
Както е известно да се завладее нечия крепост или град, често е по-лесно, отколкото после тя да се удържа. Така НАТО завлядя страни, които традиционно не принадлежат към западното съобщество ментално. Сега намирайки се във НАТО те корозират и това е обективен процес. Тук навярно е нужно малко по-подробно.
Още в съветски времена, Запад активно култивираше и предвижваше своите ценности. Тогава това ставаше къде по-успешно от сега, а нали Русия, както ни говорят сега, е къде по-малко можеща от едва победилия в страшната война СССР. Как се случи, да се разруши СССР и при това сега се налага да се отстъпва пред по-слабата Русия.
Отговорът тук лежи в две плоскости. Първо СССР бе не по-силен от днешна Русия и ето защо. Работата е там, че привлекателната част от великолепният имидж на Запада стана известна на русите по волята на случая. Тук имаме предвид това, което днес се нарича военен туризъм и което въобще е една от привлекателните страни при реклама службата в Пентагона. Ние сега няма да разглеждаме низостта на самият термин «военен туризъм», но ще поговорим все пак за неговите последствия за съветските войници. По-късно ще узнаете, защо използвах тук терминът «туризъм». Милиони руски войници «били в Европа». Видяха разликата с тамошният живот, от това на което са привикнали да виждат у дома.
Даже преминалите адските мъки на тази война ветерани говореха за високо организираният уклад на живот в Германия, което бе абсолютна правда. И ето този вирус на германският порядък (и не само германски), се култивира в умовете на подрастващата младеж с многократните повторения на разказите за войната от отците и дедите. Всъщност това бе вирусна реклама на западният строй: «Хитлер разбира се е сволоч, но в Европа има порядък».
След изтичане на много години, имайки в главата си този вирус, съветските хора като гъски зад стобора опъваха шии на Запад и към ярките обвивки, това е което им бе достъпно, рисуваха радостни картини на съвершен и лек живот. Така или иначе, но своята велика страна съветските хора загубиха. Когато всичко рухна, мнозина можеха да пътуват на запад и даже подтъргуваха там доста успешно, кой търгуваше със стоки от Русия, кой със суровини, а някой и просто с родината. Но в процеса на миткане по Европа много започна да придобива съвсем друг окрас и даже форма. Станаха ясни истинските усилия, които е необходимо да се приложат за този най-красив живот. Едва тогава стана ясно, какво даваше съветската власт и какво не бе възможно да се получи при красивият живот на Запад — покой!
Дойде осмислянето на това, че встройвайки се в успешният живот на Запад, ти практически влизаш в мише колело и нататък просто си длъжен да бягаш като мишка или да скачаш като цирков кон по арената. Тези които губеха сили и падаха, извличаха от арената за краката и на това място с удовольствие скачаше новият потенциален «припадник». Това бе далеч от миналият спокоен живот, когато от 9 до 5 и лятото децата в пионерски лагер. При вечната гонка за децата нямаше време и те много често в богатите семейства ставаха наркомани. Пита се за какво тогава е всичко това?
Ето тук западните ценности започнаха с все по-голям труд да се «продават». Русите видяха в какво се различава туризмът от емиграцията. Става дума за този туризъм, «военният туризъм» на отците и дедите (нека читателят ми прости този термин). Емиграцията премерваха върху себе си техните деца и внуци. Тук отчетливо стана ясно колко едното не прилича на другото. От друга страна постоянните войни на Запада доведоха до там, че в Русия започнаха да разбират накъде клони всичко. След бомбардировките на Югославия, в Русия започнаха да премерват бъдещите военни стъпки на НАТО на себе си. Ситуацията в Украйна вече бе реално потвърждение на направените от Русия изводи.
Сега всичко стана ясно в цялата си ужасна откровеност. Путин видя кобрата отдавна, но избра момент миг преди скока и. Това което се случи после, добре влиза в една от 36-те китайски стратагеми, гласяща: «Бий по тревата, за да изплашиш змията», което означава: « Удар, нанесен наслуки, позволява да се изясни истинското положение. Обмисли последствията на тази проба и пристъпвай към решителни действия». Такъв удар по тревата действително изплаши змията и по вдигналия се на Запад вой стана ясно че той попадна в самата точка. Става дума разбира се за Крим.
След това на Запад всичко се разсипа. Наоколо започнаха провали и неуспехи. Русите като че загубиха ум, те като папуаси танцуваха с тарамбуки край огъня подпявайки — Крим е наш! Никакви аргументи и санкции вече не можеха да върнат ситуацията под контрол на Запада. Всички усилия от страна на НАТО бяха приложени, но русите бяха просто обсебени. Националната валута падна два пъти и никой освен либерастите даже ни писна, не се огорчи нито за секунда. Всички разбираха какво става и че всичко бе направено в последната минута.
На мнозина се струва че Русия действа в някаква мъгла и необмисленост. Че всичко решава един човек. Това е голяма грешка. Разбира се Путин мисли не сам и анализира ситуацията не сам, по-точно не само той. И сега виждаме всички три фази на неговите политически действия. От отстъпление към отбрана, от отбрана към позиционни боеве, от позиционни боеве към настъпление. Тоест той разбра патернът на поведение на противника и се възползва от неговите слабости.
Но що за слабости са това? За какво говорим? Отговорът е повече от прост. Споменавахме това вече много пъти. Западният политически истаблишмент просто е неадекватен, банално глупав. Разбире се аз мога да бъда упрекнат в това, че оглуплявайки противника отслабвам своите позиции. Но тогава предлагам да съди сам читателят. По мнението на адмирала от ВМС на САЩ, главокомандващият обединените сили на НАТО в Неапол Марк Фъргюсън: « Русия строи «стоманена арка» — мрежа бази на фланговете на страната от Балтийско до Черно море, за да подрони позициите на Североатлантическият алиянс».
Така и ти се иска да запиташ той не е ли заболял случайно? Русия на своя територия обустройва своята отбрана, какво тук предизвикателство към НАТО? Макар, ако това е предизвикателство, то еднозначно НАТО счита територията на Русия за своя, тогава и безпокойството на НАТО е понятно. Тук всичко съвпада с доктрината « Несправедливост на владеенето на такива големи природни богатства само от Русия».
Впрочем угрози срещу НАТО все пак има и името им — неефективност на използване на средствата. Спомнете си програмата за подготовка на опозиционери за ССА в Сирия. Половин милиард долара на котака под опашката! Спомнете си борбата с ИДИЛ. Няколко години бомбардировки и никакъв резултат. Особено явно става видна цялата финансова афера на фона на успехите на руската авиация. Тук вече извинете да се цака няма с какво.
Искам да си спомним един епизод. По време на първата война в залива против Ирак, няколко летци на САЩ бяха сбити и попаднаха в плен. Тогава президентът на САЩ заяви на всеослушание, че Садам Хюсейн даже да не мисли да измъчва или убива американските летци, той няма на това право и ще бъде в такъв случай нему кара американска. Садам тогава летците не пипна, но кара за него все едно се случи.
Сравнете това с днес. Не само летците ще бъдат убити, тези които са бомбили да кажем войските на ИДИЛ, но даже граждански специалисти, журналисти и бог още знае кой остават без глави право пред телекамерите. Сега и си задайте въпрос. В каква посока се е предвижило НАТО и колко далеч. А над мантрите за угроза от Русия която седи в своите граници, може само да се посмеем, но в НАТО изглежда предпочитат да се скрият под одеялото и там горчиво да плачат за несправедливостта на сътбата и ужасните руски папуаси.
No comments:
Post a Comment
Коментарът ви ще бъде модериран и след това включен към блога. Възможно е публикуването му да се забави по тази причина, за което моля да ме извините.