Комунизмът - утопия и реалност

Ще се радват на труда си хората
и ще се обичат като братя.
Н.Вапцаров

Изповядвам единний светъл комунизъм, поправител недъзите на обществото.
Хр.Ботев 


Спорове за развитието на обществото, на обществените и производствени отношения е имало и ще има винаги. Човечеството се стреми към съвършенство, към постоянно повишаване на нивото си в материално, техническо, интелектуално, духовно отношение. Можем да намерим корените дори в Библията, в притчата за загубеният рай (където няма нужда да се работи, всичко е наготово, строго в съгласие със стремежа на живото същество за максимално пестене на енергия). В този вид мисълта на човека създава и приближение до рая - концепцията за комунизъм. От всекиго според възможностите, всекиму според потребностите. Общество на всеобщо равенство и братство без ескплоатация, затвори, пари като съблазън и без недостатъци. Оттук и главният недостатък на тази идея.

Комунизмът е недостижим!

Защо? Защото неговото достигане опира в недостатъците на човешката природа. Дори при най-добро възпитание, условия и среда човекът не е съвършен. Хората са различни в добрият и лошият смисъл, а уравняването на характери, стремежи и дадености е невъзможно. Всяко общество се гради от отделните членове на това общество. Тези от тях, които носят тъмните страни на човешката природа волно или неволно ще внесат в комунистическото общество разрушителни елементи, които ще съдействат за разруха, а не за съграждане.

Но казаното горе не означава, че след като идеалът е недостижим, то ние не трябва да се стремим да се доближим до него. По същият начин, по който вярващият се стреми да заслужи раят в отвъдното, комунистът трябва да се стреми към постигане на идеалното човешко общество, излекувано от недъзите му, твърдо знаейки, че целта е непостижима, и лечението на недъзите - безкрайно. Така, както в строежа на дома винаги има място за подобрение, в строежа на обществото има място за доближаване до идеала, всеки ден с малка стъпка напред, срещу противодействието, волно или неволно на човека и човешката природа, и то дори вътре в себе си. Ние не знаем, дали вярващият постига рая. Това, което знаем е, че стремежът, приближението, пътят към непостижима цел са вечен спътник на търсещият съвършенство, а отказът, отстъплението, застоят са всъщност път назад и регрес на човека и човечеството.