Чемодан-вокзал-Рига!

Откъси, цялата статия по линка
__________________________________________________________________-
След референдума във Великобритания по въпроса за членство на страната в Евросъюзе живеещите там латвийци отбелязват, че им се налага да се сблъскват с враждебно отношение, а някои даже съобщават, че дотолкова враждебно отношение до тогава не са изпитвали съобщава новостната служба на телеканала LNT.
Открит расизъм, ксенофобия и вражда след референдума станаха във Великобритания обичайно ежедневно явление на улиците, работните места, в общественият транспорт и ресторантите. Даже в училищата дошлите съветват да събират вещи и заминават, съобщава телеканала.
....
Така например възрастна жена принудила полячка с малко дете да излезе от автобуса, а в друг случай източноевропейците с викове «махайте се във вашите страни» не позволили да влязат в метрото, съобщава LNT.
...
«Иска ми се да плача от такива коментарии, като «събирай си вещите и заминавай обратно!». Даже колеги, с които много години дружа, си позволяват да питат: «Е, събра ли си вече куфара?» — разсказва Бренцс
....
«Те казват на децата – чупката оттука, вървете си опаковайте куфарите, все едно вас скоро ще ви депортират. Самият факт, че прогонват децата от улиците, дворовете, където те обикновено играят. Това е техният дом, те тук са се родили» — казва Бренцс
_________________________________________________
Бившите жители на Прибалтика - витрината на СССР, които самозвано се записаха като европейци, люде като че първо качество, за хора в Европа считат не всички. А тези, които през 80е и 90е кряскаха "чемодан, вокзал, Русия" сега на собствената си кожа могат да усетят как това е приятно и справедливо.
И да, за всякакви там граждани на прибалтийските измирати и прочие поляци съвершенно не ми е жалко - искаха не със свой труд да влязат в златния милиард, само за люта русофобия? Е сега на собствената си кожа ще се убедят как джентълмените, потомци на пирати, се отнасят към тези, които в момента  не са нужни и твърде много си въобразяват.

http://www.ves.lv/chemodan/

Започва европейски бунт

Нужен ни е Берлин. Реакцията на тази фраза е отличен маркер, затова ще я повтарям отново и отново. Тактиката на Кремъл по отношение Европа е проста и понятна всякому, който е осилил историята на XX век. Сега ние наблюдаваме трети(!) опит да се използва континентална Европа като таран против Русия, при това Вашингтон разчита за пореден път да прекара хитър трик същността на който е, че трябва да умират русите и европейците, а максимално количество бонуси от (като че) вътрешноеропейският конфликт да получат американците, които и този път удачно ще преседят зад океана, а после ще снимат филми как те всички са победили. Тези, когото тази схема устройва може смело да се записват или като идиоти или в списъците наемници на Държавния департамент. За щастие в Кремъл схемата не устройва никого. Последователната политика, която провежда ръководството на Русия, независимо от неудоволствието на "шизопатриотите", носит своите видими резултати, които значителна част от аудиторията просто предпочита да не забелязва, тъй като те не се вписват в нейната картина на света или се отнасят към вещи за нея езотерически.
Резултатите от работата със самостоятелната част от европейският елит, комуто не се нрави перспективата за фиксация колониалният статус на Европа и използването и от американците като таран против Русия, преди всичко се проявяват в най-важната — икономическата — плоскост. Струва си да напомним, че главният геополитически конфликт на днешният ден — това не е Сирия и още по-малко е Украйна, а конфликтът около Договора за трансатлантическо партньорство (TTIP), който САЩ налагат на Евросъюза. Това партньорство включва буквално хиляди елементи, описващи икономическото, техническото и даже съдебното взаимодействие между САЩ и Евросъюза, и то се представя на аудиторията като някакъв усилен вариант на зона за свободна търговия, но на практика ключов елемент на предполагаемият договор е пълната ликвидация на европейският суверенитет. Под предлог защита на интересите на американските корпоративни инвеститори се предлага да се предадат на частни арбитражни съдилища правото да се блокират закони, приети от европейските парламенти, в този случай ако те заплашват интересите на американските компании, а техните интереси винаги се трактуват много широко. Фактически след подписването на TTIP в неговата текуща форма ЕС ще се превърне в колония на САЩ с права по-малки от Коста-Рика. Очевидно че американците прилагат всички методи за въздействие за да постигнат подписване на този договор колкото може по-бързо.
И тук у любителите на теории че Европа е само безволева колония на САЩ се случи разрив на мислителният шаблон, защото Евросъюза в лицето на Германия и Франция вече две години успешно се отклонява от подписването на договора, и всички опити да се прокара той през Европарламента по факта завършиха с нищо, така както и преките преговори по линия САЩ — ЕС. Ето вече две години, със завидна регулярност, вярващите във всемогъществото на САЩ експерти и "лидери на общественото мнение" в соцмрежите съобщават, че TTIP е неизбежен, и щом Обама иска да бъде подписан, то ще го подпишат, и никъде Европа няма да се дене, а надяващата се на самостоятелност влиятелна част от европейският елит се утешава с несбъднати мечти. Но TTIP не само не е подписан, но и диша на акумулатори, още повече във Вашингтон вече публично признаха наличие на дедлайн — договорът трябва да бъде подписан до края на срока на Обама, или неговото подписване ще бъде по объективни политически причини отложено на неопределен срок.
Шансовете на американците започнаха да падат след като Европарламента прие набор изисквания към TTIP, сред които и фигурира ликвидация на наднационалните съдилища и подчинение американските компании на европейското право и съдебна система, но сега самостоятелната част от европейският елит реши да нанесе на амбициите на САЩ още един удар. Премиер-министърът на Франция Мануел Валс заяви, че сключването на съглашението по Трансатлантическо търговско-инвестиционно партньорство между Евросъюза и САЩ е невъзможно,ако  то не отчита интересите на ЕС.

От днес никакво съглашение за свободна търговия не трябва да бъде сключено, ако то не съблюдава интересите на Евросъюза. Европа трябва да бъде твърда. Франция ще следи за това. И ви казвам откровено, че съглашението за трансатлантическа търговия е невъзможно. Това съглашение върви в неправилно направление.
Мануел Валс

Американските СМИ с тъга отбелязват, че изходът на Великобритания от ЕС още по-силно ще подрони шансовете за подписване на съглашението, тъй като именно Лондон бе един от главните привържъници на TTIP във Евросъюза.
Показателно е, че на този фон Ангела Меркел реши да върне в инфополето идеята за общо икономическо пространство от Владивосток до Лисабон, и независимо от скепсиса на руските коментатори, този жест трябва да се възприема максимално сериозно, поне като стъпка в рамките на общоизвестната политтехнология, която изисква постепенно да се приучава обществото (и даже част от елита) към най-невероятни сценарии на бъдещето.
В същата схема се вписват и решенията на регионалните парламенти в Италия за признание на Крим (показателно е, че решенията бяха приети в региони, където са концентрани активи и политическо влияние на старата европейска аристокрация и венецианско-ломбардските банкери), изсказванията на министъра на външните работи на Германия Штайнмайер, изсказал се против ученията на НАТО в Прибалтика и визитът на председателя на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер на ПМИФ независимо от протестите на Държавният департамент на САЩ.
В този контекст идеално се вписва съвместната работа на президентите на Русия и КНР, които се опитват да предложат на европейците (и не само на тях) алтернативен образ на бъдещето, който не предполага всеобщо подчинение на САЩ. Опитът да се "откъсне" Европа от САЩ, а по-точно опитът да се помогне на самостоятелната част от европейският икономически елит да се откъсне от САЩ — това е съвместен руско-китайски проект, който в равна степен е нужен и на Москва и на Пекин. Не трябва да се забравя, че главният геополитически проект на Китай — «Икономически пояс на Коприненият път» — е абсолютно лишен от смисъл, ако в него не участва Европа, а правилата на играта на европейският континент установяват САЩ. Леко може да се разбере защо в тази схема е нужна Русия. Кремъл от една страна може да бъде гарант на безопасността в Европа, а от друга — мениджър на "логистическият мост" межд Европа и Китай, който не може да бъде прекъснат от никаква авианосна групировка. Съдейки по последните събития, шансовете за успешен отрив на Европа от САЩ се увеличават, и ако всичко мине добре, то следващата епоха американският "хегемон" ще се наложи да проведе в принудена изолация от най-големият континент. Заради реализацията на такъв сценарии старанието си струва.

Оргинал: http://politrussia.com/wor...

#Brexit

След #Brexit следва естествено #Whoexit, а по-точно...

Киберфеодализъм

Виктор Мараховски пише за нашето тъжно бъдеще. Планетата стремително се свлича във феодализъм — ако двадесети век премина под знамената на равенствот на трудещите се и силите на «големите батальони», то век двадесет и първи отново става век на срамежливите елитарници.

Определена логика тук има. Действително, както вярно се посочва в статията, елитът на страните от Запада вече спокойно си позволява да игнорира всички традиции на своята фирмена демокрация и демонстративно да игнорира гласа на народа. Цитирам:

https://russian.rt.com/opinion...

Редакторът на отдела за разследания на издание International Business Times Дейвид Сирота през лятото на 2015 год изпрати искане в Държавния департамент.

Основавайки се на знаменитият американски Акт за свобода на информацията, Сирота искаше да се запознае с писмата, които екс-началника на Държ.департамент, а сега кандидат за президент на САЩ Хилъри Клинтън е писала на тема Транстихоокеанското партньорство.

  Съобщават му, че писмата ще бъдат предоставени през април 2016 г. Когато април изтича, Сирота отново уточнява, къде е свободата на информацията. И неотдавна получава вежливо писмо, че писмата на Клинтън ще му бъдат предоставени — в пълно съответствие с Акта за свобода на информацията — на 31 ноември тази година.

Ако погледнете в календара ще откриете, че месец ноември има само 30 дни — тоест датата «31 ноември» просто не съществува. Но даже ако тази дата и съществуваше, тя все едно ще настъпи само след президентските избори, когато документите по ТТП вече няма да имат толкова важно значение.

Защо елитът отново почувства своята сила?

Защото масовостта престана да бъде значима. Помните ли известният съветски анкедот за кадровата политика?

Срещат се два директори на консервни заводи, руски и японец. Разговарят... Японецът разказва: така и така, правя рибни консерви, 10 хиляди тона на година. Руснакът отговаря радостно — и аз също правя рибни консерви, също 10 хиляди тона за година излиза.

— Гледай ти! При мен шест човека работят на завода. А при вас?

Руснака не знает какво да отговори. Да каже, че работят 800 човека, ще стане конфуз, ще опозори съветската промишленост. Казва:

— А при мен седем!

На следващата сутрин отново се срещат въс фойето на хотела. Руснака изглежда нормално, японеца целия помръкнал, кръгове под очите, косите разбъркани. Притичва при руснака:

— Слушай, цяла нощ не можах да заспя, мислех. Каква работа при тебе изпълнява седмия човек?

Сега анекдота звучи вече повече тъжно, отколкото смешно. Ние също живеем в капитализъм, и директорите на заводи също се стараят по възможност да съкращава персонал. Достатъчно често след монтажа на ново оборудване става ясно, че там където преди година са работили 5 хиляди човека, сега са достатъчно петдесет.

Още по-важно е, че същото е вярно и по отношение на армията. Когато през тридесетте министърът на външните работи на Франция предложил на Сталин да уреди отношения с Папа Римски, Сталин недоумено вдигнал вежди: «О! Папата! А колко дивизии има той»?

В това време действително числеността на армията е имала най-важно значение: малка армия, колкото и напредничава да не е била, не би имала никакви шансове против огромните армии на великите държави.

Сега отново ситуацията е друга. В локални конфликти, както виждаме в новините вземат участие значително ограничени контингенти, а в случай на действително сериозна война ще заговори ядреното оръжие — което отново не се нуждае от милиони войници за неговото обслужване.

Отделен гвоздей в гроба на масовостта забиват телевизора с интернета. Преди сто години звездите от световна величина са пели за хиляда-две души зрители в големите оперни театри — не влизащите в театъра трябвало или да чакат своя ред, или да ходят на концерти на други звезди. Сега чрез YouTube може да се концертира пред милиарди. Рекордът по гледане на YouTube — знаменитият Gangnam Style от корейският изпълнител е набрал вече 2,5 млрд посещения.

Същото се отнася към киноактьорите или към педагозите. Талантливият лектор вече не е затворен в прашната аудитория на вуза, той може едновременно да обучава стотици хиляди ученици, при това компютърните технологии му позволяват да има добра обратна вързка — оценявайки например ходът на прогрес на своите питомци.

Отделен проблем е вдигнала караеща длан над трудовите картички на професионалните шофьори. Роботизираните системи за управление на автомобилите вече са създадени и тествани, тук-таме роботите вече напълно легално пътуват по пътищата за общо ползване.

Струва си да отбележим, че безпилотните автомобили са по-безопасни, отколкото привичните ни шкембести чичковци в потници. Доколкото ми е известно, роботите са навъртели вече милиони километри, и за това време по тяхна вина е имало само едно ДТП — роботът започнал да се престроява, решил че автобусът ще го пропусне, но автобусът не го пропуснал:

http://www.bbc.com/russian/new...

Ще минат още 5-10 години, и живите водачи масово ще започнат да губят работа. Съдете сами: на ТИР-аджия трябва да се плащат, да кажем 50 хиляди рубли на месец, плюс данъци, плюс заплата на ръководителя, плюс заплата на кадровата служба и така нататък. В крайна сметка сумарно едва ли ще се получат по-малко от милион рубли на година.

За тези пари ТИР-аджията работи примерно 160 часа на месец — а останалите 560 часа почива, спи, яде и въобще, занимава се с ненужни на собственика на компанията дела. Ако заменим живият водач с робот очакваме че робота ще работи всичките 720 часа на месец — 4,5 пъти по-интензивно от живият човек.

В крайна сметка за една година роботизираният водач ни дава икономия от 4,5 млн рубли: и това без отчет икономията от камиона, който също започва да работи по 24 часа на денонощие.

Как мислите, когато тези технологии реално се доберат до нашите пътища, дълго ли ще се колебаят собствениците на транспортни компании? Аз предпокагам че само закратко, икономията е много сериозна.

Вървим нататък. Роботи ще заменят работниците, водачите, продавачите, охраната, градинарите, чистачите и още куп специалности. Ако бившият водач е безработен, значит няма пари. Ако няма пари, значи... не може да харчи за седене в в кафето, за туристическо пътуване, за нова кола в края на краищата.

Така отмират цели сегменти на бизнеса — даже тези в които изглежда роботите засега не могат да заменят човека, такива като фризьорници например. Нали на фризьора трябва да се плащат пари, а пари у безработните няма. Интересно че без работа ще остане и нашата «креативна класа» — нали креативната класа обслужва масовата аудитория, а масовата аудитория бързо ще стане неплатежоспособна.

Ако събитията тръгнат по такъв сценарий, цялата икономика доста бързо ще се раздели на два неравни, отделени един от друг контура.

Ще видим контур на новата аристокрация — собственици на заводи, вестници, параходи — и тънка прослойка обслужващи този контур майстори. Вместо хиляди майстори, които поправят сега «лади» и «рено», ще останат на работа и с пари само трима майстора, но те ще поправят само «бентли» и «ролс-ройси», тъй като у собствениците на евтини автомобили няма да има пари нито за бензин, нито за обслужване в работилниците.

Също ще видим огромен контур безработни — които повече не ще бъдат нужни на аристократите. И положението им, с поправка на технологиите, едва ли ще се отличава от положението на селяните от средневековна Европа, когато «Жак-простак» е бил толкова малозначим и безправен, че даже циничните обикновено англичани са намирали към него някакво съчувствие.

Добре, ще кажете вие, но има избори, там може да се изберат правилните кандидати, които ще гласуват за въвеждане на данъци за богатите. Тези данъци ще отиват за бедните, които така ще имат достатъчно пари, за да съхранят привычният начин на живот, а и да се занимават при това с някакви развиващи изкуства, типа живопис и стихоплетство.

Ще се съглася, засега в някои страни — като Русия например —алчността на елита наистина се ограничава от всенародно избраните власти. Но... дълго ли това ще продължава? Както вярно е отбелязал навремето Мао Цзедун, винтовката ражда власт — а «винтовката», както изяснихме по-рано, ще се намира в ръцете на елита, при това освен винтовка в ръцете на елита ще се намира още и портмонето.

Днешната ситуация е неустойчива — щом само стане ясно, че народните маси повече не са нужни на елита, с техните интереси ще перестанат да се съобразяват. Собствено ние вече можем да наблюдаваме на примера на Запада, че развитието се движи именно в това направление. Политиците все по-малко и по-малко придават значение на мнението на народа.

Както бе вече отбелязано жизнено важните съглашения TTP и TTIP даже не бяха показани нито на европейците, нито на американците, нито на жителите на азиатските страни. Елитите се договарят един с друг през главите на гражданите, които уж са ги избрали. Никакъв морал, чиста политикономия.

Следващ въпрос. Устройва ли ни пътя по който се движим?

Лично мен — не. Аз съм изчел достатъчно литература по феодализма, за да изпитвам горещо желание да се държа от този обществен строй по-далече. Едновременно не виждам у човечеството особени варианти.

Разбира се, даже на елитите ще бъдат необходими талантливи лекари и талантливи учени — следователно, елитите ще са принудени да влагат в система на добро всеобщо образование. Също така елитите явно не ще искат да живеят в обкръжение на гладуващи маргинали, следователно някакви пособия по безработица ще се въвеждат повсеместно, и тези пособия ще бъдат достатъчно високи, за да се живее в някакъв минимален комфорт.

Но с това вероятно «плюсовете» на новият строи и се ограничават. Гражданите ще получават някакъв «безусловен доход» — достатъчно висок, за да живече примерно така, както сега живеят негрите в американските гето. Работа за простите хора няма да има никаква, възможност да се спестява също.

Най-талантливите вероятно ще отбират още в училищата и ще вземат «горе», в хипоелита. За останалите легалните социални лифтове ще бъдат наглухо заковани.

Радва ме във всичко това само едно. Технологиите се развиват твърде бързо, за да може минимално надеждно да се предсказва бъдещето. Не можем да знаем, може би след 20 години ще се смеем над нашите днешни прогнози, както се смеем сега над опасенията на изследователите от XIX век, очакващи че след някое време Лондон ще бъде погребан под дебел слой конски тор.
Фриц Моисеевич Морген

Как правильно разговаривать с нашими западными партнёрами?

Для того, чтобы квалифицированно, а самое главное - результативно вести диалог с “нашими западными партнёрами”, надо понимать их собственную мотивацию и их базовые ценности, которыми они руководствуются в текущей деятельности и в организуемых ими самими конфликтах.
Опуская доказательную часть ввиду того, что она уже многократно описана, перейду сразу к констататационной, которую стоит помнить в любом диалоге и тем более, при любом конфликте с этими забавными зверушками.
Так вот главной и единственной движущей силой типового англосакса и толпы их апологетов, их главным и единственным светом в окошке, является возможность личного или корпоративного обогащения, причём корпоративное обогащение, опять же, интересует “наших западных партнеров” только в том случае, если оно влечёт обогашение личное.
Всё! Далее, за пределами личного обогащения - никаких интересов и никакой мотивации. Ни гуманитарной, ни нравственной, ни моральной. Все действия укладываются в простую, как мычание корова, парадигму: “Есть материальный интерес - есть движение, нет материального интереса - сижу на попе ровно…” А остальные вопросы имеют подчиненный и уже совершенно практический контекст: “Что я с того конкретно буду иметь?” и “Сколько мне это будет стоить?”
“А как же все эти гуманитарные вопли-сопли, призывы быть милосердными, толерантными и любить всех, кто ниже ростом?” - спросит неискушенный в еврориторике дебютант. Отвечаю: “Если “наши западные партнёры заголосили на тему прав человека (животных) и вообще про общечеловеческие ценности, значит они намереваются что-то присвоить абсолютно безвозмездно, то есть даром.
Обратите внимание - взрыв разговоров про эти самые “общечеловеческие ценности” всегда и везде заканчивается перераспределением ценностей материальных - и всё время как раз в пользу самих говорунов или их работодателей. И чем бОльшие материальные ценности стоят на кону - тем активнее говоруны и тем истошнее их призывы “возлюбить ближнего” и “прекратить безобразия нарушать”
Почему Россия - в партнёрских глазах - сосредоточие зла и всемирный центр нарушения прав общечеловеков? Потому что таких запасов природных ископаемых нет больше нигде. Было бы в Сибири и на Крайнем Севере, как в пустынях Израиля - хоть шаром покати - ну никаких претензий к России не было бы. А так - оно ведь лежит, сцуко, это ископаемое, глаза мозолит. И вроде как близко, а не дотянешься - москаль мешает. Ну кто он после этого? Конечно сволочь, мироед и кровопийца…
Так что, уважаемые жители РФ и сочувствующие, не тратьте время на споры с “нашими западными партнерами” на тему абстрактного гуманизма и конкретного плюрализма. Все эти темы придуманы для лохов, которых надо отвлечь чем-то глобальным, пока шустрый подельник шурудит у них по карманам. Спрашивайте сразу, крепко сжимая в руках кошелёк, документы и ключи от жилья: “Скока вешать в граммах?” Удивитесь, насколько более конструктивным получится разговор.
Примечание:
Все вышесказанные рекомендации годятся при разговоре с главными и основными цивилизаторами современного мира - англосаксами. Для легиона их ландскнехтов, роящимися под брендом “Баксолюбы” и “Какунихачухи”, технология предлагается принципиально иная:
Специальная технология ведения переговоров с какунихачухами и баксолюбами:
Исключительно для того, чтобы не выглядеть нелепо, надо бы уже один раз прекратить общаться со звуковоспроизводящими устройствами, которые хоть и озвучивают разные-всякие слова-фразы и являются их носителями, но на самом деле излагают исключительно и только ту информацию, которую заложил в них хозяин и не способные на самостоятельное генерирование каких-либо мыслей-слов-выражений.
Получив сообщение на автоответчик, вы же не выясняете отношения с телефонным аппаратом, а терпеливо выискиваете автора записи, чтобы уже ему высказать всё, что полагается. И это нормально и логично.

А вот ненормально и нелогично предлагать звуковоспроизводящим устройствам включить логику, здравый смысл или хотя бы инстинкт самосохранения, взывать к их историческому опыту и чувству юмора, а уж тем более – задавать вопросы, которые смотрятся одновременно наивно, умилительно, но абсолютно безнадёжно, совсем как в советской популярной песне “Я спросил у тополя… я спросил у ясеня…”.

Одним словом хватит разговаривать с разнообразными деревьями и однообразными плейерами, к которым уверенно относятся элиты бывшего соцлагеря, бывшие элиты самой России, а также всевозможные и разные баксолюбы и какунихачухи равномерно разбросанные по территории бывшего соц_лагеря. У каждого текста, который они произносят, есть вполне конкретный автор с конкретной должностью в каком-нибудь государственном департаменте какой-нибудь Империи Добра, которому и стоит задавать вопросы, методика формирования которых описана в самом начале.
А плейер, чтобы не мешал разговаривать, можно на время диалога элементарно отключить, обнулив электричество в розетке, или углеводороды в трубе, посредством которого это электричество вырабатывается. Рубильник (вентиль) он вообще обладает волшебной силой. Как только дело доходит до реального его использования, неодушевленные плейеры моментально обретают собственные слова и мысли и так интересно и задушевно начинают рассуждать о дружбе народов - заслушаешься…

Соообщение Подписаться Сергей Васильев

Зрим в корень

За СССР за тези, които се родиха по-късно

Гледната точка на младежта относно СССР вече изслушах, сега ми е значително по-лесно да отговоря на въпроса, с който всичко започна: «А какво тогава беше по-добре?»
Младежта ако иска да разбере света в който е дошла, е длъжна обезателно да налага получаваните знания в система, да знае фактите и явленията в тяхната взаимовръзка, да вижда двете страни на медала, да умее адекватно да осъзнава своето място и своите интереси в една или друга система на обществото. Затова много моля да се постараете да разберете Съветският проект като СИСТЕМА.
Човешкото общество винаги е било устроено така, че елитът е имал видимо приемущество над народа във вид на особени права и особена собственност, които са позволявали автоматически да се преточват средствата, изработени от народа в джобовете на елита. При това е имало представители на елита, които са обръщали този придобит без труд капитал на полза за обществото, развивайки стопанството, науката, транспорта и прочее, но нищо не е пречело на останалите да живеят като рентиери, просто изяждайки далото се без труд народно богатство. Нищо също не е пречело да се ползват от частната собственост директно във вреда на обществото, например със затваряне достъпа до брега на реката или в гората като собственик на земя, фалшификация на хранителните продукти, надуване на цените за продуктите по време на глад, изкупуване на патенти за изобретения и т.п. Нищо не е пречело на капиталиста да мами, строейки никому не нужни фабрики, хотели, магазини и прочие, а после разорявайки се. Всичко това е описано от марксистите в понятията частна собственост, капитал, експлуатация, класи, обществено-икономически формации, криза на капитализма.

Същността на СССР е там, че това бе опит за пръв път в историята на човечеството да се построи общество, където личният интерес да бъде подчинен на общественият, където бе ликвидирана възможността за експлуатация на човек от човека. (Авторът е исторически некоректен - подобни опити са известни в Парагвай във времето на йезуитско-индианският социализъм през 18-ти век и в периода 1811-1864г - и двата периода завършват с външна военна интервенция и разграбване на страната - бел.пр.) Бе ликвидиран инструментът за експлуатация – частната собственост върху средствата за производство, върху земята и недрата и. Тези активи започна да управлява самото общество в лицето на държавата или кооперативите. Всичко, което обикновено жителите си спомнят като плюсове на СССР е само следствие.
(Допълнително трябва да отбележа, че чудесният старт на автора обяснявайки същността на обществото и наличието на елит тук някъде бе загубен, но лесно е да се види от живелите в социалистическата епоха, че елит така или иначе съществуваше, но той бе ограничен от строги рамки, задължаващи го да използва благата създадени от народа само за самия него и развитие на обществото. Разрушаването на социалистическата система се предизвика точно от действията на найният елит, в стремежа му да започне да присвоява общественият и народен капитал по капиталистически - бел.пр.)
Доколкото изчезна класата, консумиращ за свое потребление огромна част от народното богатство, дотолкова богатството в ръцете на обществото рязко нарастна даже без повишение производителността на труда. Затова нищият СССР през 1930-те можеше да си позволи безплатно образование и здравоопазване, а богатата РФ с труд влачи остатъците на това съветско наследство.
Доколкото обществото национализира капитала, дотолкова стана по-просто да се управлява наличният капитал, организирайки строителство на най-насъщните заводи и фабрики, да се развива науката, да се влагат средства в дългосрочни проекти. Доколкото обществото национализира международната търговия, дотолкова то можа ефективно да се разпорежда с цялата валута в интересите на цялото общество. Световната наркомафия се бесеше от злоба, не разбирайки как може в СССР да се доставят наркотици, ако за тях никак не се получава валута.
Доколкото пропадна фактора лична експлуатация, дотолкова рязко нарастна статуса на човека на труда, моментално се изпари безработицата, обществото спокойно и равнодушно гарантираше на трудещите се нормален работен ден, болнични, помощ за майките, инвалидите, пенсии по старост, отпуск, повишение на образованието, за грижи за деца, техника на безопасност, спецоблекло и т.п. Просто исчезна слоят хора, заинтересувани да оберат тези средства за увеличение на своята норма печалба.
Без всички тези наследствени плюсове и преференции на капитали, собственост на земя и недра, огромна недвижимост гражданите за пръв път в историята на практика станаха равни в тези възможности, които им предоставяше обществото. Лидери на държавата ставаха не синове и жени на президентите, а излизащи от селските и работнически семейства. Социалните лифтове се отвориха така широко, както никога в историята. Отмина в миналото патриархалното семейство, жените и младежта получиха свобода сами да избират своят път в живота, получиха право на любов без имуществени, национални ограничения.

На всеки гражданин на СССР бяха гарантирани базови права на жилище, на труд, на отдих, на образование, на лечение, на безопасност. Затова и най-нископлатеният работник се чувстваше свободен от лична зависимост. Западният проблем на сексуално посегателства на работа в СССР изглеждаше смешна - съветската жена в подобна ситуация би могла чрез поддръжката на профсъюза или парткома да съкруши кариерата на началника, в краен случай, просто да смени работа на не по-малко платена и престижна.
Доколкото на гражданина бяха предоставени всички възможности за честен живот и труд, дотолкова в обществото рязко спадна почвата за престъпления и конфликти. Не бе нужно да се краде заради болно дете, на жените не бе нужно да търгуват със своето тяло, не бе нужно на кавказеца или таджика да зарязват семейството и родното село, за да работят в Москва или в друг руски град. (И за българина не бе нужно да се "реализира" на Запад - бел.пр.)
Доколкото нямаше човека с големият капитал, дотолкова нямаше кой да купи съветският чиновник, съветският журналист, съветският съдия и т.п. Съветският чиновник също би могъл да бъде ленив, тъп и да самоуправства, би могъл някъде да краде и изнудва, но той нямаше друг стопанин, освен собственият народ. Затова съветският милиционер не знаеше какво е палка. Затова по всяка жалба на гражданин се провеждаше сериозно разследване. Затова съветският съдия не гледаше у кого от участниците в процеса портмонето е по-дебело. Затова съветският журналист пишеше за живота на гражданите, а не за голият задник на поредната кинодива.
Правейки извод бих искал младежта да осъзнава тази СИСТЕМНОСТ на съветският проект, неговите плюсове за болшинството и минуси за меншинството не бяха случайни и не паднаха като божествена благодат от небето. Те станаха завоевание в жестока гражданска война с частният капитал и частният интерес. И победата в тази война никога в СССР не бе окончателна, щом само съветското общество се почувства самоуспокоено – то веднага загуби.
Но загубил СССР проби дупка в идеологията на буржуазното общество. Човекът на труда вече бе свободен и уважаем и това не ще бъдет забравено. Обществото вече никога не ще забрави, че съумя да постави под свой контрол частният интерес. У държавата също винаги ще има избор кому да служи, на своя народ или на олигархията. Борбата на общественото и частното ще бъде продължена, и ние всеки ден в новините можем да наблюдаваме победи и поражения на обществото в тази борба. Аз не плача за СССР, аз му отдавам дан на своето уважение. Аз зная, че Съветският проект ще се върне и ще освободи света.

(Трябва да добавя, че в днешно време за разлика със забравата на Парагвайският опит от 18-19в. в епохата на бързо и свободно разпространение на информацията със сигурност ще наблюдаваме и други перспективи, т.е. очаква се опитът на СССР да не бъде забравен, но дори развит и подобрен - бел.пр.)



luka brazi

МОЯ РОДИНА -СССР

Как ФРС на САЩ уби западният капитализъм и «светлото бъдеще» на Кудрин

В интересно време живеем. Ето как става: Кудрин предлага Русия с всички сили да се встроява в западният икономически модел, в същото време самият Запад е замрял в много неудобна поза в опит да предугадае следващата стъпка на ФРС. От това каква стратегия ще избере нейната ръководителка Джанет Йелен днес зависи датата на началото на Втората Велика депресия. Нет, не в САЩ, във цял свят. Америка тя най вероятно ще отмие въобще. Пътят в задъненото стана окончателно безалтернативен веднага след като от ужаса пред неизбежното ФРС включи печатната машина за «спасяване» на американската икономика от последствията на ипотечната криза, с което окончателно счупи целият социално-икономически модел на капитализма.

Капитализмът съгласно неговите класици се основава на привличане на пари в товарното производство. Не в спекулации, а именно в производството. За да могат парите да донесат печалба, те отначало би следвало да се превърнат в стоки (или услуги), т. е. във нещо полезно за обществото. Колкото полезността е по-голяма толкова по-висока е цената, която потребителите са готови да заплатят, и съответно толкова е по-висока печалбата. Така стоката отново става пари.
Независимо от постепенното усложняване заради появяването във формулата на борси, акции и фючърси, като цяло системата оставаше самодостатъчна. Нужни са повече стоки — със всяка итерация в производството влагаме повече пари. Пазара се претоварва — печалбата просто остава в пари, а обема на производство се снижава. Натрупаните управленчески грешки се нулират чрез периодически възникващи кризи, които са неприятни, но като цяло за системата некритични и изпълняват оздравителна функция. Относително малките по сравнение с цялото мащаби на капитала намиращи се под управление на един собственник не позволяват на свръхпроизводството да достига твърде висока отметка. Общото ниво на благосъстояние разбира се пада, но даже на дъното остава далеч от критически за живеене величини. И за излишните работни ръце се намира приложение в други отрасли или на други територии.
Не трябва да се мисли, че тази система е била рай. Живеело се е сложно, и да се работи е трябвало много, но като цяло благосъстоянието на хората все пак стабилно расте. Например, от 1860 до 1905 год. количеството ферми в САЩ нараства тройно, от 2 до 6 млн, а количеството фермери се увеличава с 10 млн души. през 1860-те до 31 млн души. през 1905-а, при обща численост на населението на САЩ тогава 80 млн души. Т. е. фермери са 38,7% от американците. В съпоставими цени общата стойност на фермерските стопанства през 1906 год на 3,75 пъти превишава този показател за 1860 год и е 30 млрд долара.
Така работи всичко примерно до началото на ХХ век, докато набралите сила и алчност банкери не осъзнават, че у фермерите са се натрупали «твърде много пари» и решили да ги ограбят. На първо време, както е положено, чрез «укрупняване на стопанствата» произвеждани точно със същите методи както в наши дни, т. е. чрез изкуствено банкрутиране. Втори инструмент става предложение, а нерядко и пряко налагане на «нови банкови продукти»: «Сър, у вас на сметка в нашата банка са се натрупала солидна сума пари. Защо да лежи без работа? Вие можете да купите акции, и вашите пари ще започнат да ви носят доход! Това е отлично предложение, сър! Нашите специалисти с удоволствие ще ви помогнат да подберете най-изгодният вариант за инвестиции». Трябва да кажем, че това се случва още във времената, когато главно достоинство на акциите са изплащаните по тях дивиденти, а банките живели само на таксите за съхранение и преводи на парите.
В резултат класическата схема на капитализма се счупва. Появата в оборот на огромно количество внезапно свободни пари не е имало, а и не е могло да има адекватни варианти за тяхното влагане в проекти от реалният сектор. Възниква излишък на капитал, веднага станал високопитателна среда за борсовите спекуланти. Капитализацията на борсовият пазар на акции в САЩ от 1925 до 1929 год подскача от 27 до 89 млрд дол. или 3,3 пъти за някакви 4 години! Впрочем смисълът на тези цифри ще стане по-нагледен, ако кажем, че приносът на борсите през 1925 год съставя 29,8% от БВП на САЩ равен на 90,5 млрд дол., а след четири години борсовите спекулации формират 85,9% от БВП от 103,6 млрд. Парите започват да правят просто от пари напряко. Какви по дяволите стоки или услуги! Купувай акции евтино, продавай скъпо и ще забогатееш! През 1914 година във цяла Америка има само 4,5 хил. милионери. През 1926-а броят им надскача 11 хил.
Когато парите у потребителите започват да привършват банките предлагат да се взема кредит. През 1927 год в кредит са продадени 85% от мебелите, 80% от фонографите (да, приятели, да, в тези времена също са съществували свои айфони), 75% от пералните машини, 2/3 прахосмукачки, 62% пиана, 81% шевни машини и хладилници. Да се купи автомобил става също така просто, както и сомун хляб, множество банки с радост са готови да предоставят кредит. Маховикът — вземи сега, плати после — набирал обороти. През 1928 год обемът продажби на разсрочено достига отметка от 8 млрд долара, което 12 пъти превишава аналогичният показател от 1918 год. В кредит се продават даже акции, за да се стане техен притежател е била достатъчна първа вноска в размер 10% от стойността. Макар следващата, 1929 година, навсякъде се нарича «златна година» на икономически ръст, 80% от населението на САЩ вече няма никакви спестявания, а 60% от семействата не заработват даже 2 хил. дол. за година, което е нивото на най-минималните жизнени нужди от това време. Затова от януари 1928 до сепрември 1929 год индекс DowJones се вдига от 190 до 382, и политиците едногласно говорят за безпрецедентно високите темпове на икономически ръст в Америка.
Вярно още тогава съществуващата Федерална резервна система, дето се казва със гръбначният мозък чувства някаква неправилност на случващото се. Там не глупаци са седели, глупаци не биха могли такава система да създадат. Виждайки, че икономиката на практика издиша, ФРС се опитва да я постегне. И знаете ли как? С увеличение на обема парична и кредитна емисия! През август 1927-а ФРС снижава отчетната ставка до 3,5%, и парите тръгват в икономиката, само че не в реалната, а при спекулантите. През 1929 год с борсови спекулации в САЩ се занимават вече от 15 до 25 млн души. Повсеместно се надуват балони и строят пирамиди. Купените акции се залагат в банките за получаване на нови кредити, за които отново се купуват акции, за да се използват като залог за нови спекулации.
Съобразили, че «в тази посока не натам вървим», ФРС се опитва рязко да прекъсне достъпа към кредити и през юли 1928 год повдига ставката до 5%, но набралият бясни обороти бборсов спекулативен маховик вече реагира слабо и продължава да изсмуква пари от реалният сектор. Независимо от всички вливания, паричният агрегат М2, известен като обем на паричната маса, през 1929 год съставя едва 46,6 млрд дол., което е само с 0,38% повече от показателя през 1926 год. Пролетта на 1929-а ФРС забранява на своите банки да дават кредити за купуване на акции. Резултатът — все едно на мъртвия компрес. В икономиката вече няма свободни пари, започва взривен ръст оборота на вексели и разен род парични сурогати. Но ФРС все още мисли, че управлява процеса, и през август 1929 отново повдига ставката от 5 до 6% годишни и официално предупреждава за нарастването на «неблагоприятни икономически обстоятелства». Безполезно. Надрусаният с допинг «пазар» остава в убеждение, че «златният дъжд ще продължава вечно», и продължава да препуска в галоп.
А после идва 24 октомври 1929 година, «Черният четвъртък», когато тази обезумяла машина с гръмък трясък се взривява. Един след друг се пукат балоните и рушат пирамидите. На 1 октомври котиращите се на Уол-стрийт акции струват 87 млрд долара, след едва месец, на 1 ноември, за тях дават само 55 млрд, а към март 1933 год от тях остават едва 19 млрд. Под борсовите обломки се оказват всички останали сектори на икономиката, в които «внезапно възниква» тотално свръхпроизводство. В промишлеността, в селското стопанство, в сферата на услугите, в банковото дело. Навсякъде. Само през едната 1932 година без покрив над главата в буквален смисъл остават 273 хил. семейства.
През първите три години излитат в комина две от всеки пет банки и една трета от всички комерчески предприятия. Производството на стомана пада 8 пъти, на автомобили — 5 пъти. От 1929 до 1933 год се изпарява 85% от целият капитал на САЩ. Повече от 17 млн души губят работа. Отчитайки този факт, че в тези времена в болшинството семейства работят само мъжете, а средното семейство, включая децата, е била по 5−6 човека, то може с увереност да се каже, че без средства за съществуване остават над 70 млн души. Когато в началото на 30-те съветският «Армторг» публикува информация за вакантни места за специалисти за работа в СССР, даже на много малки заплати, в течение на месец са подадени над 100 хил. заявки от американци, желаещи да отидат ако ще на дявола на рогата, стига там да има работа. Защото в много региони на САЩ цари натурален глад. За да спаси и съхрани Америка като държава на нейният елит се налага да разпали Втората световна война.
Макар тогава им се получава не само доста удачно да се извъртят и много прилично да спечелят, в това число и на разпердушинването на британската колониална система, а също и да захванат лидерство във целият Западен свят, в подсъзнанието на управляващият елит на САЩ остава огромна психологическа травма. Примерно като до ужас боязън от вода у веднаж почти практически удавил се човек. Но оказало се, че историческата памет у американският елит е твърде кратка, а неговата алчност и месианско самомнение са твърде големи, за да не настъпват старото гребло отново.
Напълно оправили се от последствията на Великата депресия, САЩ примерно четвърт век отново строго следват класическият модел на капитализма. Трябва да отбележим, че докато го правеха, им съпътстваше успех. Американската икономика не просто бързо растеше, а се и развивалаше, преди всичко за сметка реалният сектор. Определени проблеми разбира се възникваха, но всъщност те бяха тези закономерни периодически сътресения, позволявващи да се изтърси ръждата и с нова енергия да се продължава развитието. Тази концепция за вечното развитие и ги погуби.
Към края на 70-те — началото на 80-те американските банки отново почустваха глад, тъй като започна постепенно забавяне на икономиката. Потребностите на вътрешният пазар са удовлетворени. С Европа търговията също върви в пълна сила, но свободните там пазарни ниши вече като цяло са заети. В останалият свят също са окучени всички, у когото има пари. А съглашението със саудитите за доларизацията на нефтената търговия от ОПЕК вече започва да генерира нарастващ поток с нищо не обезпечена ликвидност, развъртайки инфлацията. Само че инфлация, когато растат цените в магазините това е зле, а виж когато растат цените на акциите на борсата, от гледна точка на западният банкер, това е съвсем даже добре. Това е ръст на БВП, това е шикарна примамка за приток на инвестиции, това, в края на краищата, са бонуси за ръст капитализацията по-бързо от пазара! Виж само парите за това са малко. Нефтедоларите се намират основно в ръцете на арабите, а банкерите искат да имат свои. И в този момент някой от банковите аналитици «съобразил», че необходимите суми «лежат буквално под краката»…
Към края на 70-те години 48% от американците уверено се определят към средната класа, доходът на които се колебае от 40 до 75 хил. долара на година, при това 15% имат даже над 100 хил. Е как тук е възможно да се удържиш от опита да «предложим на състоятелните клиенти нов банков продукт»! — «Сър, у вас на сметка в нашата банка се е натрупала солидна сума пари. Защо да лежи там без работа?» Ако за Великата депресия те са знаели не от комиксите, то са имали шанс да съобразят, с какво цялата работа ще завърши, и навреме да се плеснат по ръцете. Е, или ръководството на ФРС би дало на особено алчните «с крак по фаберже». Но, уви.
Всички твърде жаждат пари. Както много безпринципните и алчни инвестбанкери, така и твърде амбициозните и твърде низкочели американски държавни политици. Нивото на икономическа мощ на САЩ от 80-те добре изглежда на рекламните постери, но вече започва да не достига до растящите потребности на световният хегемон, комуто се налага да заплаща твърде много сметки. А и окрепнала Европа със своят проект на Съюза на Въглища и Стомана започва да излиза на пряко противостояние със САЩ. На Америка срочно са необходими нови драйвери на ръст, а борсовият бум обещава даже не ръст, а ракетен старт към звездите. С една дума сиренето се оказва твърде апетитно, за да се мисли за мишеловката.
А когато през 2007-а балонът бабахва, е тогава американският елит се съпикясва. Но реагира също строго по-американски. Политиците на първо място вълнува само сиюминутният резултат, а аналитиците от ФРС добре разбират от какви мащаби цунами ще залее икономиката и доколко призрачни са шансовете да устоят у САЩ. Най-много от всичко плаши неготовността надържавната система към купиране на последствията пт социално икономически катаклизми от такъв мащаб. В началото на миналият век е било по-просто. Да се загубят над 3 млн умрели от глад е било като цяло разбира се ужасна, но нетвърде  катастрофическа цена тогава и съвершенно невозможен ход днес. Американците са твърде привикнали добре и безопасно да живеят. Едномоментният ръст на безработицата до 50% от населението, тотален глад, всеки трети гражданин — бездомен, да пренесе такива сътресения Америка точно вече не би могла. ФРС в ужас пуска печатната машина и започва да залива в двигателят на капитализма по-американски по 90 млрд долара на година.
Нищо ли не ви  напоминя? — 1927 година в анфас и профил. Само че този път ФРС сама се убеждава, че са способни да измамят даже дявола. По дяволите класическият капитализъм, главното — да не се пуснат надутите пари в реалният сектор. И те измислят — как. С една ръка ФРС, чрез програмите QE, щедро раздава стотици милиарди, изкупувайки «лошите пари» у инвеститорите, а с другата ги заставя тези пари веднага да влагат във федерални дългови книжа, наричайки този процес «стерилизация». Само дето народната мъдрост недаром настоятелно съветва въобще никога да не се играе с дявола. За да заинтересува инвеститорите със «стерилизацията», ФРС е била принудена да им предостави нещо по-ценно от «свобода на предприемачеството». Например, максимално големи процентни ножници. Пазарната ставка по държавни облигации носи 0,28% годишно, а книжата на ФРС дават 0,5%. И главното, че в този случай ФРС още и лошите, отдавна губещи активи изкупува. Просто златно дъно. Инвеститорите се съгласяват, във ФРС с радост отвярят шампанско, процесът потръгва…
И всичко би било добре, ако не бе математиката и вече известният опит от 30-те. Нови долари може да се напечатат ако ще трилиони, ставката нищо не пречи да се свали даже до нула, но преди да попаднат под «стерилизация», дарените пари успяват поне веднаж да се превъртят на борсата, още повече раздувайки финансовият балон. Работата се усложнява от това, че ръстът на балона води към ускорение изсмукването на пари от реалният сектор. Обемът дадени кредити през октомври 2015 год достига 60 трлн долара и 5 пъти надминава паричната маса М2. Впрочем, трябваше още през 2008 да се замислим по какъв начин сумарният обем облигации на хазната и борсови акции в САЩ може да се оценява на 38 трлн дол., ако паричната маса М2 едва достига 12 трлн. Плюс към това нулевата ставка с гаранция убива американската пенсионна и медицинска система. По-надеждно от изстрел в главата.
При днешните ставки обслужването за съхранение на стерилизирани пари на сметките на ФРС и излиза примерно 12 млрд долара за година. От тези 90 млрд надути пари, които американската икономика засега е в състояние ежегодно да смила 78 млрд долара остават в разпорежение на Хазната на САЩ и отиват за финансиране на бюджетни нужди. С растящ дефицит разбира се, но да се избегне банкрут засега се получава. Само че в такъв режим социалната, преди всичко пенсионната система повече от 2−3 години не ще издържи. Това е колапс на икономиката и социален взрив от мащаба изригване на Йелоустоун. За спасение на пенсионните и медицинските фондове е необходимо да се вдигне учетната ставка минимум до 3%, но тогава стойността за обслужване на «стерилизираните» пари ще скочи до 72 млрд дол., и да се прехвърля в Хазната не остава практически нищо. Дефицитът на държавният бюджет вече няколко години достигае критична отметка на безусловен суверенен банкрут. А това е крах на цялата доларова икономика и почти сигурно крах на самите САЩ като държава в техният днешен вид и текущи граници. С една дума с камък по яйцето или с яйце по камъка - все язък за яйцето.
А всичко затова, че ФРС собственоръчно унищожи капиталистическият модел на икономиката. От алчност. От тъпо високомерие. От тесногръдо мислене. От популизъм. Сега вече няма разлика, колко такива «от» се съдържат в списъка причини. Главното — резултатът. Този капитализъм, който е изложен в трудовете на класиците и по инерция се преподава в икономическите училища вече почти десет години откакто е прекратил своето съществуване. Убиха го банките, от обикновени портмонета за съхранение на пари помислили се за главен управляващ механизъм на икономиката, задраскали стоката от основополагащата формула и лишили парите от тяхната главна — спестителна — функция. Така че снемете шапка, ние сме на погребението на американската система на капитализма.

Специално за ИА REGNUM

Александр Запольскис

За таблицата за умножение няма разлика продавате или купувате.