В интересно време живеем. Ето как става: Кудрин предлага Русия с всички сили да се встроява в западният икономически модел, в същото време самият Запад е замрял в много неудобна поза в опит да предугадае следващата стъпка на ФРС. От това каква стратегия ще избере нейната ръководителка Джанет Йелен днес зависи датата на началото на Втората Велика депресия. Нет, не в САЩ, във цял свят. Америка тя най вероятно ще отмие въобще. Пътят в задъненото стана окончателно безалтернативен веднага след като от ужаса пред неизбежното ФРС включи печатната машина за «спасяване» на американската икономика от последствията на ипотечната криза, с което окончателно счупи целият социално-икономически модел на капитализма.
Капитализмът съгласно неговите класици се основава на
привличане на пари в товарното производство. Не в спекулации, а именно в
производството. За да могат парите да донесат печалба, те отначало би следвало да се
превърнат в стоки (или услуги), т. е. във нещо полезно за
обществото. Колкото полезността е по-голяма толкова по-висока е цената, която потребителите са
готови да заплатят, и съответно толкова е по-висока печалбата. Така стоката отново
става пари.
Независимо от постепенното усложняване заради появяването във формулата на борси, акции и фючърси, като цяло системата оставаше самодостатъчна. Нужни са повече стоки — със всяка итерация в производството влагаме повече пари. Пазара се претоварва — печалбата просто остава в пари, а обема на производство се снижава. Натрупаните управленчески грешки се нулират чрез периодически възникващи кризи, които са неприятни, но като цяло за системата некритични и изпълняват оздравителна функция. Относително малките по сравнение с цялото мащаби на капитала намиращи се под управление на един собственник не позволяват на свръхпроизводството да достига твърде висока отметка. Общото ниво на благосъстояние разбира се пада, но даже на дъното остава далеч от критически за живеене величини. И за излишните работни ръце се намира приложение в други отрасли или на други територии.
Не трябва да се мисли, че тази система е била рай. Живеело се е сложно, и да се работи е трябвало много, но като цяло благосъстоянието на хората все пак стабилно расте. Например, от 1860 до 1905 год. количеството ферми в САЩ нараства тройно, от 2 до 6 млн, а количеството фермери се увеличава с 10 млн души. през 1860-те до 31 млн души. през 1905-а, при обща численост на населението на САЩ тогава 80 млн души. Т. е. фермери са 38,7% от американците. В съпоставими цени общата стойност на фермерските стопанства през 1906 год на 3,75 пъти превишава този показател за 1860 год и е 30 млрд долара.
Така работи всичко примерно до началото на ХХ век, докато набралите сила и алчност банкери не осъзнават, че у фермерите са се натрупали «твърде много пари» и решили да ги ограбят. На първо време, както е положено, чрез «укрупняване на стопанствата» произвеждани точно със същите методи както в наши дни, т. е. чрез изкуствено банкрутиране. Втори инструмент става предложение, а нерядко и пряко налагане на «нови банкови продукти»: «Сър, у вас на сметка в нашата банка са се натрупала солидна сума пари. Защо да лежи без работа? Вие можете да купите акции, и вашите пари ще започнат да ви носят доход! Това е отлично предложение, сър! Нашите специалисти с удоволствие ще ви помогнат да подберете най-изгодният вариант за инвестиции». Трябва да кажем, че това се случва още във времената, когато главно достоинство на акциите са изплащаните по тях дивиденти, а банките живели само на таксите за съхранение и преводи на парите.
В резултат класическата схема на капитализма се счупва. Появата в оборот на огромно количество внезапно свободни пари не е имало, а и не е могло да има адекватни варианти за тяхното влагане в проекти от реалният сектор. Възниква излишък на капитал, веднага станал високопитателна среда за борсовите спекуланти. Капитализацията на борсовият пазар на акции в САЩ от 1925 до 1929 год подскача от 27 до 89 млрд дол. или 3,3 пъти за някакви 4 години! Впрочем смисълът на тези цифри ще стане по-нагледен, ако кажем, че приносът на борсите през 1925 год съставя 29,8% от БВП на САЩ равен на 90,5 млрд дол., а след четири години борсовите спекулации формират 85,9% от БВП от 103,6 млрд. Парите започват да правят просто от пари напряко. Какви по дяволите стоки или услуги! Купувай акции евтино, продавай скъпо и ще забогатееш! През 1914 година във цяла Америка има само 4,5 хил. милионери. През 1926-а броят им надскача 11 хил.
Когато парите у потребителите започват да привършват банките предлагат да се взема кредит. През 1927 год в кредит са продадени 85% от мебелите, 80% от фонографите (да, приятели, да, в тези времена също са съществували свои айфони), 75% от пералните машини, 2/3 прахосмукачки, 62% пиана, 81% шевни машини и хладилници. Да се купи автомобил става също така просто, както и сомун хляб, множество банки с радост са готови да предоставят кредит. Маховикът — вземи сега, плати после — набирал обороти. През 1928 год обемът продажби на разсрочено достига отметка от 8 млрд долара, което 12 пъти превишава аналогичният показател от 1918 год. В кредит се продават даже акции, за да се стане техен притежател е била достатъчна първа вноска в размер 10% от стойността. Макар следващата, 1929 година, навсякъде се нарича «златна година» на икономически ръст, 80% от населението на САЩ вече няма никакви спестявания, а 60% от семействата не заработват даже 2 хил. дол. за година, което е нивото на най-минималните жизнени нужди от това време. Затова от януари 1928 до сепрември 1929 год индекс DowJones се вдига от 190 до 382, и политиците едногласно говорят за безпрецедентно високите темпове на икономически ръст в Америка.
Вярно още тогава съществуващата Федерална резервна система, дето се казва със гръбначният мозък чувства някаква неправилност на случващото се. Там не глупаци са седели, глупаци не биха могли такава система да създадат. Виждайки, че икономиката на практика издиша, ФРС се опитва да я постегне. И знаете ли как? С увеличение на обема парична и кредитна емисия! През август 1927-а ФРС снижава отчетната ставка до 3,5%, и парите тръгват в икономиката, само че не в реалната, а при спекулантите. През 1929 год с борсови спекулации в САЩ се занимават вече от 15 до 25 млн души. Повсеместно се надуват балони и строят пирамиди. Купените акции се залагат в банките за получаване на нови кредити, за които отново се купуват акции, за да се използват като залог за нови спекулации.
Съобразили, че «в тази посока не натам вървим», ФРС се опитва рязко да прекъсне достъпа към кредити и през юли 1928 год повдига ставката до 5%, но набралият бясни обороти бборсов спекулативен маховик вече реагира слабо и продължава да изсмуква пари от реалният сектор. Независимо от всички вливания, паричният агрегат М2, известен като обем на паричната маса, през 1929 год съставя едва 46,6 млрд дол., което е само с 0,38% повече от показателя през 1926 год. Пролетта на 1929-а ФРС забранява на своите банки да дават кредити за купуване на акции. Резултатът — все едно на мъртвия компрес. В икономиката вече няма свободни пари, започва взривен ръст оборота на вексели и разен род парични сурогати. Но ФРС все още мисли, че управлява процеса, и през август 1929 отново повдига ставката от 5 до 6% годишни и официално предупреждава за нарастването на «неблагоприятни икономически обстоятелства». Безполезно. Надрусаният с допинг «пазар» остава в убеждение, че «златният дъжд ще продължава вечно», и продължава да препуска в галоп.
А после идва 24 октомври 1929 година, «Черният четвъртък», когато тази обезумяла машина с гръмък трясък се взривява. Един след друг се пукат балоните и рушат пирамидите. На 1 октомври котиращите се на Уол-стрийт акции струват 87 млрд долара, след едва месец, на 1 ноември, за тях дават само 55 млрд, а към март 1933 год от тях остават едва 19 млрд. Под борсовите обломки се оказват всички останали сектори на икономиката, в които «внезапно възниква» тотално свръхпроизводство. В промишлеността, в селското стопанство, в сферата на услугите, в банковото дело. Навсякъде. Само през едната 1932 година без покрив над главата в буквален смисъл остават 273 хил. семейства.
През първите три години излитат в комина две от всеки пет банки и една трета от всички комерчески предприятия. Производството на стомана пада 8 пъти, на автомобили — 5 пъти. От 1929 до 1933 год се изпарява 85% от целият капитал на САЩ. Повече от 17 млн души губят работа. Отчитайки този факт, че в тези времена в болшинството семейства работят само мъжете, а средното семейство, включая децата, е била по 5−6 човека, то може с увереност да се каже, че без средства за съществуване остават над 70 млн души. Когато в началото на 30-те съветският «Армторг» публикува информация за вакантни места за специалисти за работа в СССР, даже на много малки заплати, в течение на месец са подадени над 100 хил. заявки от американци, желаещи да отидат ако ще на дявола на рогата, стига там да има работа. Защото в много региони на САЩ цари натурален глад. За да спаси и съхрани Америка като държава на нейният елит се налага да разпали Втората световна война.
Макар тогава им се получава не само доста удачно да се извъртят и много прилично да спечелят, в това число и на разпердушинването на британската колониална система, а също и да захванат лидерство във целият Западен свят, в подсъзнанието на управляващият елит на САЩ остава огромна психологическа травма. Примерно като до ужас боязън от вода у веднаж почти практически удавил се човек. Но оказало се, че историческата памет у американският елит е твърде кратка, а неговата алчност и месианско самомнение са твърде големи, за да не настъпват старото гребло отново.
Напълно оправили се от последствията на Великата депресия, САЩ примерно четвърт век отново строго следват класическият модел на капитализма. Трябва да отбележим, че докато го правеха, им съпътстваше успех. Американската икономика не просто бързо растеше, а се и развивалаше, преди всичко за сметка реалният сектор. Определени проблеми разбира се възникваха, но всъщност те бяха тези закономерни периодически сътресения, позволявващи да се изтърси ръждата и с нова енергия да се продължава развитието. Тази концепция за вечното развитие и ги погуби.
Към края на 70-те — началото на 80-те американските банки отново почустваха глад, тъй като започна постепенно забавяне на икономиката. Потребностите на вътрешният пазар са удовлетворени. С Европа търговията също върви в пълна сила, но свободните там пазарни ниши вече като цяло са заети. В останалият свят също са окучени всички, у когото има пари. А съглашението със саудитите за доларизацията на нефтената търговия от ОПЕК вече започва да генерира нарастващ поток с нищо не обезпечена ликвидност, развъртайки инфлацията. Само че инфлация, когато растат цените в магазините това е зле, а виж когато растат цените на акциите на борсата, от гледна точка на западният банкер, това е съвсем даже добре. Това е ръст на БВП, това е шикарна примамка за приток на инвестиции, това, в края на краищата, са бонуси за ръст капитализацията по-бързо от пазара! Виж само парите за това са малко. Нефтедоларите се намират основно в ръцете на арабите, а банкерите искат да имат свои. И в този момент някой от банковите аналитици «съобразил», че необходимите суми «лежат буквално под краката»…
Към края на 70-те години 48% от американците уверено се определят към средната класа, доходът на които се колебае от 40 до 75 хил. долара на година, при това 15% имат даже над 100 хил. Е как тук е възможно да се удържиш от опита да «предложим на състоятелните клиенти нов банков продукт»! — «Сър, у вас на сметка в нашата банка се е натрупала солидна сума пари. Защо да лежи там без работа?» Ако за Великата депресия те са знаели не от комиксите, то са имали шанс да съобразят, с какво цялата работа ще завърши, и навреме да се плеснат по ръцете. Е, или ръководството на ФРС би дало на особено алчните «с крак по фаберже». Но, уви.
Всички твърде жаждат пари. Както много безпринципните и алчни инвестбанкери, така и твърде амбициозните и твърде низкочели американски държавни политици. Нивото на икономическа мощ на САЩ от 80-те добре изглежда на рекламните постери, но вече започва да не достига до растящите потребности на световният хегемон, комуто се налага да заплаща твърде много сметки. А и окрепнала Европа със своят проект на Съюза на Въглища и Стомана започва да излиза на пряко противостояние със САЩ. На Америка срочно са необходими нови драйвери на ръст, а борсовият бум обещава даже не ръст, а ракетен старт към звездите. С една дума сиренето се оказва твърде апетитно, за да се мисли за мишеловката.
А когато през 2007-а балонът бабахва, е тогава американският елит се съпикясва. Но реагира също строго по-американски. Политиците на първо място вълнува само сиюминутният резултат, а аналитиците от ФРС добре разбират от какви мащаби цунами ще залее икономиката и доколко призрачни са шансовете да устоят у САЩ. Най-много от всичко плаши неготовността надържавната система към купиране на последствията пт социално икономически катаклизми от такъв мащаб. В началото на миналият век е било по-просто. Да се загубят над 3 млн умрели от глад е било като цяло разбира се ужасна, но нетвърде катастрофическа цена тогава и съвершенно невозможен ход днес. Американците са твърде привикнали добре и безопасно да живеят. Едномоментният ръст на безработицата до 50% от населението, тотален глад, всеки трети гражданин — бездомен, да пренесе такива сътресения Америка точно вече не би могла. ФРС в ужас пуска печатната машина и започва да залива в двигателят на капитализма по-американски по 90 млрд долара на година.
Нищо ли не ви напоминя? — 1927 година в анфас и профил. Само че този път ФРС сама се убеждава, че са способни да измамят даже дявола. По дяволите класическият капитализъм, главното — да не се пуснат надутите пари в реалният сектор. И те измислят — как. С една ръка ФРС, чрез програмите QE, щедро раздава стотици милиарди, изкупувайки «лошите пари» у инвеститорите, а с другата ги заставя тези пари веднага да влагат във федерални дългови книжа, наричайки този процес «стерилизация». Само дето народната мъдрост недаром настоятелно съветва въобще никога да не се играе с дявола. За да заинтересува инвеститорите със «стерилизацията», ФРС е била принудена да им предостави нещо по-ценно от «свобода на предприемачеството». Например, максимално големи процентни ножници. Пазарната ставка по държавни облигации носи 0,28% годишно, а книжата на ФРС дават 0,5%. И главното, че в този случай ФРС още и лошите, отдавна губещи активи изкупува. Просто златно дъно. Инвеститорите се съгласяват, във ФРС с радост отвярят шампанско, процесът потръгва…
И всичко би било добре, ако не бе математиката и вече известният опит от 30-те. Нови долари може да се напечатат ако ще трилиони, ставката нищо не пречи да се свали даже до нула, но преди да попаднат под «стерилизация», дарените пари успяват поне веднаж да се превъртят на борсата, още повече раздувайки финансовият балон. Работата се усложнява от това, че ръстът на балона води към ускорение изсмукването на пари от реалният сектор. Обемът дадени кредити през октомври 2015 год достига 60 трлн долара и 5 пъти надминава паричната маса М2. Впрочем, трябваше още през 2008 да се замислим по какъв начин сумарният обем облигации на хазната и борсови акции в САЩ може да се оценява на 38 трлн дол., ако паричната маса М2 едва достига 12 трлн. Плюс към това нулевата ставка с гаранция убива американската пенсионна и медицинска система. По-надеждно от изстрел в главата.
При днешните ставки обслужването за съхранение на стерилизирани пари на сметките на ФРС и излиза примерно 12 млрд долара за година. От тези 90 млрд надути пари, които американската икономика засега е в състояние ежегодно да смила 78 млрд долара остават в разпорежение на Хазната на САЩ и отиват за финансиране на бюджетни нужди. С растящ дефицит разбира се, но да се избегне банкрут засега се получава. Само че в такъв режим социалната, преди всичко пенсионната система повече от 2−3 години не ще издържи. Това е колапс на икономиката и социален взрив от мащаба изригване на Йелоустоун. За спасение на пенсионните и медицинските фондове е необходимо да се вдигне учетната ставка минимум до 3%, но тогава стойността за обслужване на «стерилизираните» пари ще скочи до 72 млрд дол., и да се прехвърля в Хазната не остава практически нищо. Дефицитът на държавният бюджет вече няколко години достигае критична отметка на безусловен суверенен банкрут. А това е крах на цялата доларова икономика и почти сигурно крах на самите САЩ като държава в техният днешен вид и текущи граници. С една дума с камък по яйцето или с яйце по камъка - все язък за яйцето.
А всичко затова, че ФРС собственоръчно унищожи капиталистическият модел на икономиката. От алчност. От тъпо високомерие. От тесногръдо мислене. От популизъм. Сега вече няма разлика, колко такива «от» се съдържат в списъка причини. Главното — резултатът. Този капитализъм, който е изложен в трудовете на класиците и по инерция се преподава в икономическите училища вече почти десет години откакто е прекратил своето съществуване. Убиха го банките, от обикновени портмонета за съхранение на пари помислили се за главен управляващ механизъм на икономиката, задраскали стоката от основополагащата формула и лишили парите от тяхната главна — спестителна — функция. Така че снемете шапка, ние сме на погребението на американската система на капитализма.
Специално за ИА REGNUM
Независимо от постепенното усложняване заради появяването във формулата на борси, акции и фючърси, като цяло системата оставаше самодостатъчна. Нужни са повече стоки — със всяка итерация в производството влагаме повече пари. Пазара се претоварва — печалбата просто остава в пари, а обема на производство се снижава. Натрупаните управленчески грешки се нулират чрез периодически възникващи кризи, които са неприятни, но като цяло за системата некритични и изпълняват оздравителна функция. Относително малките по сравнение с цялото мащаби на капитала намиращи се под управление на един собственник не позволяват на свръхпроизводството да достига твърде висока отметка. Общото ниво на благосъстояние разбира се пада, но даже на дъното остава далеч от критически за живеене величини. И за излишните работни ръце се намира приложение в други отрасли или на други територии.
Не трябва да се мисли, че тази система е била рай. Живеело се е сложно, и да се работи е трябвало много, но като цяло благосъстоянието на хората все пак стабилно расте. Например, от 1860 до 1905 год. количеството ферми в САЩ нараства тройно, от 2 до 6 млн, а количеството фермери се увеличава с 10 млн души. през 1860-те до 31 млн души. през 1905-а, при обща численост на населението на САЩ тогава 80 млн души. Т. е. фермери са 38,7% от американците. В съпоставими цени общата стойност на фермерските стопанства през 1906 год на 3,75 пъти превишава този показател за 1860 год и е 30 млрд долара.
Така работи всичко примерно до началото на ХХ век, докато набралите сила и алчност банкери не осъзнават, че у фермерите са се натрупали «твърде много пари» и решили да ги ограбят. На първо време, както е положено, чрез «укрупняване на стопанствата» произвеждани точно със същите методи както в наши дни, т. е. чрез изкуствено банкрутиране. Втори инструмент става предложение, а нерядко и пряко налагане на «нови банкови продукти»: «Сър, у вас на сметка в нашата банка са се натрупала солидна сума пари. Защо да лежи без работа? Вие можете да купите акции, и вашите пари ще започнат да ви носят доход! Това е отлично предложение, сър! Нашите специалисти с удоволствие ще ви помогнат да подберете най-изгодният вариант за инвестиции». Трябва да кажем, че това се случва още във времената, когато главно достоинство на акциите са изплащаните по тях дивиденти, а банките живели само на таксите за съхранение и преводи на парите.
В резултат класическата схема на капитализма се счупва. Появата в оборот на огромно количество внезапно свободни пари не е имало, а и не е могло да има адекватни варианти за тяхното влагане в проекти от реалният сектор. Възниква излишък на капитал, веднага станал високопитателна среда за борсовите спекуланти. Капитализацията на борсовият пазар на акции в САЩ от 1925 до 1929 год подскача от 27 до 89 млрд дол. или 3,3 пъти за някакви 4 години! Впрочем смисълът на тези цифри ще стане по-нагледен, ако кажем, че приносът на борсите през 1925 год съставя 29,8% от БВП на САЩ равен на 90,5 млрд дол., а след четири години борсовите спекулации формират 85,9% от БВП от 103,6 млрд. Парите започват да правят просто от пари напряко. Какви по дяволите стоки или услуги! Купувай акции евтино, продавай скъпо и ще забогатееш! През 1914 година във цяла Америка има само 4,5 хил. милионери. През 1926-а броят им надскача 11 хил.
Когато парите у потребителите започват да привършват банките предлагат да се взема кредит. През 1927 год в кредит са продадени 85% от мебелите, 80% от фонографите (да, приятели, да, в тези времена също са съществували свои айфони), 75% от пералните машини, 2/3 прахосмукачки, 62% пиана, 81% шевни машини и хладилници. Да се купи автомобил става също така просто, както и сомун хляб, множество банки с радост са готови да предоставят кредит. Маховикът — вземи сега, плати после — набирал обороти. През 1928 год обемът продажби на разсрочено достига отметка от 8 млрд долара, което 12 пъти превишава аналогичният показател от 1918 год. В кредит се продават даже акции, за да се стане техен притежател е била достатъчна първа вноска в размер 10% от стойността. Макар следващата, 1929 година, навсякъде се нарича «златна година» на икономически ръст, 80% от населението на САЩ вече няма никакви спестявания, а 60% от семействата не заработват даже 2 хил. дол. за година, което е нивото на най-минималните жизнени нужди от това време. Затова от януари 1928 до сепрември 1929 год индекс DowJones се вдига от 190 до 382, и политиците едногласно говорят за безпрецедентно високите темпове на икономически ръст в Америка.
Вярно още тогава съществуващата Федерална резервна система, дето се казва със гръбначният мозък чувства някаква неправилност на случващото се. Там не глупаци са седели, глупаци не биха могли такава система да създадат. Виждайки, че икономиката на практика издиша, ФРС се опитва да я постегне. И знаете ли как? С увеличение на обема парична и кредитна емисия! През август 1927-а ФРС снижава отчетната ставка до 3,5%, и парите тръгват в икономиката, само че не в реалната, а при спекулантите. През 1929 год с борсови спекулации в САЩ се занимават вече от 15 до 25 млн души. Повсеместно се надуват балони и строят пирамиди. Купените акции се залагат в банките за получаване на нови кредити, за които отново се купуват акции, за да се използват като залог за нови спекулации.
Съобразили, че «в тази посока не натам вървим», ФРС се опитва рязко да прекъсне достъпа към кредити и през юли 1928 год повдига ставката до 5%, но набралият бясни обороти бборсов спекулативен маховик вече реагира слабо и продължава да изсмуква пари от реалният сектор. Независимо от всички вливания, паричният агрегат М2, известен като обем на паричната маса, през 1929 год съставя едва 46,6 млрд дол., което е само с 0,38% повече от показателя през 1926 год. Пролетта на 1929-а ФРС забранява на своите банки да дават кредити за купуване на акции. Резултатът — все едно на мъртвия компрес. В икономиката вече няма свободни пари, започва взривен ръст оборота на вексели и разен род парични сурогати. Но ФРС все още мисли, че управлява процеса, и през август 1929 отново повдига ставката от 5 до 6% годишни и официално предупреждава за нарастването на «неблагоприятни икономически обстоятелства». Безполезно. Надрусаният с допинг «пазар» остава в убеждение, че «златният дъжд ще продължава вечно», и продължава да препуска в галоп.
А после идва 24 октомври 1929 година, «Черният четвъртък», когато тази обезумяла машина с гръмък трясък се взривява. Един след друг се пукат балоните и рушат пирамидите. На 1 октомври котиращите се на Уол-стрийт акции струват 87 млрд долара, след едва месец, на 1 ноември, за тях дават само 55 млрд, а към март 1933 год от тях остават едва 19 млрд. Под борсовите обломки се оказват всички останали сектори на икономиката, в които «внезапно възниква» тотално свръхпроизводство. В промишлеността, в селското стопанство, в сферата на услугите, в банковото дело. Навсякъде. Само през едната 1932 година без покрив над главата в буквален смисъл остават 273 хил. семейства.
През първите три години излитат в комина две от всеки пет банки и една трета от всички комерчески предприятия. Производството на стомана пада 8 пъти, на автомобили — 5 пъти. От 1929 до 1933 год се изпарява 85% от целият капитал на САЩ. Повече от 17 млн души губят работа. Отчитайки този факт, че в тези времена в болшинството семейства работят само мъжете, а средното семейство, включая децата, е била по 5−6 човека, то може с увереност да се каже, че без средства за съществуване остават над 70 млн души. Когато в началото на 30-те съветският «Армторг» публикува информация за вакантни места за специалисти за работа в СССР, даже на много малки заплати, в течение на месец са подадени над 100 хил. заявки от американци, желаещи да отидат ако ще на дявола на рогата, стига там да има работа. Защото в много региони на САЩ цари натурален глад. За да спаси и съхрани Америка като държава на нейният елит се налага да разпали Втората световна война.
Макар тогава им се получава не само доста удачно да се извъртят и много прилично да спечелят, в това число и на разпердушинването на британската колониална система, а също и да захванат лидерство във целият Западен свят, в подсъзнанието на управляващият елит на САЩ остава огромна психологическа травма. Примерно като до ужас боязън от вода у веднаж почти практически удавил се човек. Но оказало се, че историческата памет у американският елит е твърде кратка, а неговата алчност и месианско самомнение са твърде големи, за да не настъпват старото гребло отново.
Напълно оправили се от последствията на Великата депресия, САЩ примерно четвърт век отново строго следват класическият модел на капитализма. Трябва да отбележим, че докато го правеха, им съпътстваше успех. Американската икономика не просто бързо растеше, а се и развивалаше, преди всичко за сметка реалният сектор. Определени проблеми разбира се възникваха, но всъщност те бяха тези закономерни периодически сътресения, позволявващи да се изтърси ръждата и с нова енергия да се продължава развитието. Тази концепция за вечното развитие и ги погуби.
Към края на 70-те — началото на 80-те американските банки отново почустваха глад, тъй като започна постепенно забавяне на икономиката. Потребностите на вътрешният пазар са удовлетворени. С Европа търговията също върви в пълна сила, но свободните там пазарни ниши вече като цяло са заети. В останалият свят също са окучени всички, у когото има пари. А съглашението със саудитите за доларизацията на нефтената търговия от ОПЕК вече започва да генерира нарастващ поток с нищо не обезпечена ликвидност, развъртайки инфлацията. Само че инфлация, когато растат цените в магазините това е зле, а виж когато растат цените на акциите на борсата, от гледна точка на западният банкер, това е съвсем даже добре. Това е ръст на БВП, това е шикарна примамка за приток на инвестиции, това, в края на краищата, са бонуси за ръст капитализацията по-бързо от пазара! Виж само парите за това са малко. Нефтедоларите се намират основно в ръцете на арабите, а банкерите искат да имат свои. И в този момент някой от банковите аналитици «съобразил», че необходимите суми «лежат буквално под краката»…
Към края на 70-те години 48% от американците уверено се определят към средната класа, доходът на които се колебае от 40 до 75 хил. долара на година, при това 15% имат даже над 100 хил. Е как тук е възможно да се удържиш от опита да «предложим на състоятелните клиенти нов банков продукт»! — «Сър, у вас на сметка в нашата банка се е натрупала солидна сума пари. Защо да лежи там без работа?» Ако за Великата депресия те са знаели не от комиксите, то са имали шанс да съобразят, с какво цялата работа ще завърши, и навреме да се плеснат по ръцете. Е, или ръководството на ФРС би дало на особено алчните «с крак по фаберже». Но, уви.
Всички твърде жаждат пари. Както много безпринципните и алчни инвестбанкери, така и твърде амбициозните и твърде низкочели американски държавни политици. Нивото на икономическа мощ на САЩ от 80-те добре изглежда на рекламните постери, но вече започва да не достига до растящите потребности на световният хегемон, комуто се налага да заплаща твърде много сметки. А и окрепнала Европа със своят проект на Съюза на Въглища и Стомана започва да излиза на пряко противостояние със САЩ. На Америка срочно са необходими нови драйвери на ръст, а борсовият бум обещава даже не ръст, а ракетен старт към звездите. С една дума сиренето се оказва твърде апетитно, за да се мисли за мишеловката.
А когато през 2007-а балонът бабахва, е тогава американският елит се съпикясва. Но реагира също строго по-американски. Политиците на първо място вълнува само сиюминутният резултат, а аналитиците от ФРС добре разбират от какви мащаби цунами ще залее икономиката и доколко призрачни са шансовете да устоят у САЩ. Най-много от всичко плаши неготовността надържавната система към купиране на последствията пт социално икономически катаклизми от такъв мащаб. В началото на миналият век е било по-просто. Да се загубят над 3 млн умрели от глад е било като цяло разбира се ужасна, но нетвърде катастрофическа цена тогава и съвершенно невозможен ход днес. Американците са твърде привикнали добре и безопасно да живеят. Едномоментният ръст на безработицата до 50% от населението, тотален глад, всеки трети гражданин — бездомен, да пренесе такива сътресения Америка точно вече не би могла. ФРС в ужас пуска печатната машина и започва да залива в двигателят на капитализма по-американски по 90 млрд долара на година.
Нищо ли не ви напоминя? — 1927 година в анфас и профил. Само че този път ФРС сама се убеждава, че са способни да измамят даже дявола. По дяволите класическият капитализъм, главното — да не се пуснат надутите пари в реалният сектор. И те измислят — как. С една ръка ФРС, чрез програмите QE, щедро раздава стотици милиарди, изкупувайки «лошите пари» у инвеститорите, а с другата ги заставя тези пари веднага да влагат във федерални дългови книжа, наричайки този процес «стерилизация». Само дето народната мъдрост недаром настоятелно съветва въобще никога да не се играе с дявола. За да заинтересува инвеститорите със «стерилизацията», ФРС е била принудена да им предостави нещо по-ценно от «свобода на предприемачеството». Например, максимално големи процентни ножници. Пазарната ставка по държавни облигации носи 0,28% годишно, а книжата на ФРС дават 0,5%. И главното, че в този случай ФРС още и лошите, отдавна губещи активи изкупува. Просто златно дъно. Инвеститорите се съгласяват, във ФРС с радост отвярят шампанско, процесът потръгва…
И всичко би било добре, ако не бе математиката и вече известният опит от 30-те. Нови долари може да се напечатат ако ще трилиони, ставката нищо не пречи да се свали даже до нула, но преди да попаднат под «стерилизация», дарените пари успяват поне веднаж да се превъртят на борсата, още повече раздувайки финансовият балон. Работата се усложнява от това, че ръстът на балона води към ускорение изсмукването на пари от реалният сектор. Обемът дадени кредити през октомври 2015 год достига 60 трлн долара и 5 пъти надминава паричната маса М2. Впрочем, трябваше още през 2008 да се замислим по какъв начин сумарният обем облигации на хазната и борсови акции в САЩ може да се оценява на 38 трлн дол., ако паричната маса М2 едва достига 12 трлн. Плюс към това нулевата ставка с гаранция убива американската пенсионна и медицинска система. По-надеждно от изстрел в главата.
При днешните ставки обслужването за съхранение на стерилизирани пари на сметките на ФРС и излиза примерно 12 млрд долара за година. От тези 90 млрд надути пари, които американската икономика засега е в състояние ежегодно да смила 78 млрд долара остават в разпорежение на Хазната на САЩ и отиват за финансиране на бюджетни нужди. С растящ дефицит разбира се, но да се избегне банкрут засега се получава. Само че в такъв режим социалната, преди всичко пенсионната система повече от 2−3 години не ще издържи. Това е колапс на икономиката и социален взрив от мащаба изригване на Йелоустоун. За спасение на пенсионните и медицинските фондове е необходимо да се вдигне учетната ставка минимум до 3%, но тогава стойността за обслужване на «стерилизираните» пари ще скочи до 72 млрд дол., и да се прехвърля в Хазната не остава практически нищо. Дефицитът на държавният бюджет вече няколко години достигае критична отметка на безусловен суверенен банкрут. А това е крах на цялата доларова икономика и почти сигурно крах на самите САЩ като държава в техният днешен вид и текущи граници. С една дума с камък по яйцето или с яйце по камъка - все язък за яйцето.
А всичко затова, че ФРС собственоръчно унищожи капиталистическият модел на икономиката. От алчност. От тъпо високомерие. От тесногръдо мислене. От популизъм. Сега вече няма разлика, колко такива «от» се съдържат в списъка причини. Главното — резултатът. Този капитализъм, който е изложен в трудовете на класиците и по инерция се преподава в икономическите училища вече почти десет години откакто е прекратил своето съществуване. Убиха го банките, от обикновени портмонета за съхранение на пари помислили се за главен управляващ механизъм на икономиката, задраскали стоката от основополагащата формула и лишили парите от тяхната главна — спестителна — функция. Така че снемете шапка, ние сме на погребението на американската система на капитализма.
No comments:
Post a Comment
Коментарът ви ще бъде модериран и след това включен към блога. Възможно е публикуването му да се забави по тази причина, за което моля да ме извините.