За СССР за тези, които се родиха по-късно

Гледната точка на младежта относно СССР вече изслушах, сега ми е значително по-лесно да отговоря на въпроса, с който всичко започна: «А какво тогава беше по-добре?»
Младежта ако иска да разбере света в който е дошла, е длъжна обезателно да налага получаваните знания в система, да знае фактите и явленията в тяхната взаимовръзка, да вижда двете страни на медала, да умее адекватно да осъзнава своето място и своите интереси в една или друга система на обществото. Затова много моля да се постараете да разберете Съветският проект като СИСТЕМА.
Човешкото общество винаги е било устроено така, че елитът е имал видимо приемущество над народа във вид на особени права и особена собственност, които са позволявали автоматически да се преточват средствата, изработени от народа в джобовете на елита. При това е имало представители на елита, които са обръщали този придобит без труд капитал на полза за обществото, развивайки стопанството, науката, транспорта и прочее, но нищо не е пречело на останалите да живеят като рентиери, просто изяждайки далото се без труд народно богатство. Нищо също не е пречело да се ползват от частната собственост директно във вреда на обществото, например със затваряне достъпа до брега на реката или в гората като собственик на земя, фалшификация на хранителните продукти, надуване на цените за продуктите по време на глад, изкупуване на патенти за изобретения и т.п. Нищо не е пречело на капиталиста да мами, строейки никому не нужни фабрики, хотели, магазини и прочие, а после разорявайки се. Всичко това е описано от марксистите в понятията частна собственост, капитал, експлуатация, класи, обществено-икономически формации, криза на капитализма.

Същността на СССР е там, че това бе опит за пръв път в историята на човечеството да се построи общество, където личният интерес да бъде подчинен на общественият, където бе ликвидирана възможността за експлуатация на човек от човека. (Авторът е исторически некоректен - подобни опити са известни в Парагвай във времето на йезуитско-индианският социализъм през 18-ти век и в периода 1811-1864г - и двата периода завършват с външна военна интервенция и разграбване на страната - бел.пр.) Бе ликвидиран инструментът за експлуатация – частната собственост върху средствата за производство, върху земята и недрата и. Тези активи започна да управлява самото общество в лицето на държавата или кооперативите. Всичко, което обикновено жителите си спомнят като плюсове на СССР е само следствие.
(Допълнително трябва да отбележа, че чудесният старт на автора обяснявайки същността на обществото и наличието на елит тук някъде бе загубен, но лесно е да се види от живелите в социалистическата епоха, че елит така или иначе съществуваше, но той бе ограничен от строги рамки, задължаващи го да използва благата създадени от народа само за самия него и развитие на обществото. Разрушаването на социалистическата система се предизвика точно от действията на найният елит, в стремежа му да започне да присвоява общественият и народен капитал по капиталистически - бел.пр.)
Доколкото изчезна класата, консумиращ за свое потребление огромна част от народното богатство, дотолкова богатството в ръцете на обществото рязко нарастна даже без повишение производителността на труда. Затова нищият СССР през 1930-те можеше да си позволи безплатно образование и здравоопазване, а богатата РФ с труд влачи остатъците на това съветско наследство.
Доколкото обществото национализира капитала, дотолкова стана по-просто да се управлява наличният капитал, организирайки строителство на най-насъщните заводи и фабрики, да се развива науката, да се влагат средства в дългосрочни проекти. Доколкото обществото национализира международната търговия, дотолкова то можа ефективно да се разпорежда с цялата валута в интересите на цялото общество. Световната наркомафия се бесеше от злоба, не разбирайки как може в СССР да се доставят наркотици, ако за тях никак не се получава валута.
Доколкото пропадна фактора лична експлуатация, дотолкова рязко нарастна статуса на човека на труда, моментално се изпари безработицата, обществото спокойно и равнодушно гарантираше на трудещите се нормален работен ден, болнични, помощ за майките, инвалидите, пенсии по старост, отпуск, повишение на образованието, за грижи за деца, техника на безопасност, спецоблекло и т.п. Просто исчезна слоят хора, заинтересувани да оберат тези средства за увеличение на своята норма печалба.
Без всички тези наследствени плюсове и преференции на капитали, собственост на земя и недра, огромна недвижимост гражданите за пръв път в историята на практика станаха равни в тези възможности, които им предоставяше обществото. Лидери на държавата ставаха не синове и жени на президентите, а излизащи от селските и работнически семейства. Социалните лифтове се отвориха така широко, както никога в историята. Отмина в миналото патриархалното семейство, жените и младежта получиха свобода сами да избират своят път в живота, получиха право на любов без имуществени, национални ограничения.

На всеки гражданин на СССР бяха гарантирани базови права на жилище, на труд, на отдих, на образование, на лечение, на безопасност. Затова и най-нископлатеният работник се чувстваше свободен от лична зависимост. Западният проблем на сексуално посегателства на работа в СССР изглеждаше смешна - съветската жена в подобна ситуация би могла чрез поддръжката на профсъюза или парткома да съкруши кариерата на началника, в краен случай, просто да смени работа на не по-малко платена и престижна.
Доколкото на гражданина бяха предоставени всички възможности за честен живот и труд, дотолкова в обществото рязко спадна почвата за престъпления и конфликти. Не бе нужно да се краде заради болно дете, на жените не бе нужно да търгуват със своето тяло, не бе нужно на кавказеца или таджика да зарязват семейството и родното село, за да работят в Москва или в друг руски град. (И за българина не бе нужно да се "реализира" на Запад - бел.пр.)
Доколкото нямаше човека с големият капитал, дотолкова нямаше кой да купи съветският чиновник, съветският журналист, съветският съдия и т.п. Съветският чиновник също би могъл да бъде ленив, тъп и да самоуправства, би могъл някъде да краде и изнудва, но той нямаше друг стопанин, освен собственият народ. Затова съветският милиционер не знаеше какво е палка. Затова по всяка жалба на гражданин се провеждаше сериозно разследване. Затова съветският съдия не гледаше у кого от участниците в процеса портмонето е по-дебело. Затова съветският журналист пишеше за живота на гражданите, а не за голият задник на поредната кинодива.
Правейки извод бих искал младежта да осъзнава тази СИСТЕМНОСТ на съветският проект, неговите плюсове за болшинството и минуси за меншинството не бяха случайни и не паднаха като божествена благодат от небето. Те станаха завоевание в жестока гражданска война с частният капитал и частният интерес. И победата в тази война никога в СССР не бе окончателна, щом само съветското общество се почувства самоуспокоено – то веднага загуби.
Но загубил СССР проби дупка в идеологията на буржуазното общество. Човекът на труда вече бе свободен и уважаем и това не ще бъдет забравено. Обществото вече никога не ще забрави, че съумя да постави под свой контрол частният интерес. У държавата също винаги ще има избор кому да служи, на своя народ или на олигархията. Борбата на общественото и частното ще бъде продължена, и ние всеки ден в новините можем да наблюдаваме победи и поражения на обществото в тази борба. Аз не плача за СССР, аз му отдавам дан на своето уважение. Аз зная, че Съветският проект ще се върне и ще освободи света.

(Трябва да добавя, че в днешно време за разлика със забравата на Парагвайският опит от 18-19в. в епохата на бързо и свободно разпространение на информацията със сигурност ще наблюдаваме и други перспективи, т.е. очаква се опитът на СССР да не бъде забравен, но дори развит и подобрен - бел.пр.)



luka brazi

МОЯ РОДИНА -СССР