Започва европейски бунт

Нужен ни е Берлин. Реакцията на тази фраза е отличен маркер, затова ще я повтарям отново и отново. Тактиката на Кремъл по отношение Европа е проста и понятна всякому, който е осилил историята на XX век. Сега ние наблюдаваме трети(!) опит да се използва континентална Европа като таран против Русия, при това Вашингтон разчита за пореден път да прекара хитър трик същността на който е, че трябва да умират русите и европейците, а максимално количество бонуси от (като че) вътрешноеропейският конфликт да получат американците, които и този път удачно ще преседят зад океана, а после ще снимат филми как те всички са победили. Тези, когото тази схема устройва може смело да се записват или като идиоти или в списъците наемници на Държавния департамент. За щастие в Кремъл схемата не устройва никого. Последователната политика, която провежда ръководството на Русия, независимо от неудоволствието на "шизопатриотите", носит своите видими резултати, които значителна част от аудиторията просто предпочита да не забелязва, тъй като те не се вписват в нейната картина на света или се отнасят към вещи за нея езотерически.
Резултатите от работата със самостоятелната част от европейският елит, комуто не се нрави перспективата за фиксация колониалният статус на Европа и използването и от американците като таран против Русия, преди всичко се проявяват в най-важната — икономическата — плоскост. Струва си да напомним, че главният геополитически конфликт на днешният ден — това не е Сирия и още по-малко е Украйна, а конфликтът около Договора за трансатлантическо партньорство (TTIP), който САЩ налагат на Евросъюза. Това партньорство включва буквално хиляди елементи, описващи икономическото, техническото и даже съдебното взаимодействие между САЩ и Евросъюза, и то се представя на аудиторията като някакъв усилен вариант на зона за свободна търговия, но на практика ключов елемент на предполагаемият договор е пълната ликвидация на европейският суверенитет. Под предлог защита на интересите на американските корпоративни инвеститори се предлага да се предадат на частни арбитражни съдилища правото да се блокират закони, приети от европейските парламенти, в този случай ако те заплашват интересите на американските компании, а техните интереси винаги се трактуват много широко. Фактически след подписването на TTIP в неговата текуща форма ЕС ще се превърне в колония на САЩ с права по-малки от Коста-Рика. Очевидно че американците прилагат всички методи за въздействие за да постигнат подписване на този договор колкото може по-бързо.
И тук у любителите на теории че Европа е само безволева колония на САЩ се случи разрив на мислителният шаблон, защото Евросъюза в лицето на Германия и Франция вече две години успешно се отклонява от подписването на договора, и всички опити да се прокара той през Европарламента по факта завършиха с нищо, така както и преките преговори по линия САЩ — ЕС. Ето вече две години, със завидна регулярност, вярващите във всемогъществото на САЩ експерти и "лидери на общественото мнение" в соцмрежите съобщават, че TTIP е неизбежен, и щом Обама иска да бъде подписан, то ще го подпишат, и никъде Европа няма да се дене, а надяващата се на самостоятелност влиятелна част от европейският елит се утешава с несбъднати мечти. Но TTIP не само не е подписан, но и диша на акумулатори, още повече във Вашингтон вече публично признаха наличие на дедлайн — договорът трябва да бъде подписан до края на срока на Обама, или неговото подписване ще бъде по объективни политически причини отложено на неопределен срок.
Шансовете на американците започнаха да падат след като Европарламента прие набор изисквания към TTIP, сред които и фигурира ликвидация на наднационалните съдилища и подчинение американските компании на европейското право и съдебна система, но сега самостоятелната част от европейският елит реши да нанесе на амбициите на САЩ още един удар. Премиер-министърът на Франция Мануел Валс заяви, че сключването на съглашението по Трансатлантическо търговско-инвестиционно партньорство между Евросъюза и САЩ е невъзможно,ако  то не отчита интересите на ЕС.

От днес никакво съглашение за свободна търговия не трябва да бъде сключено, ако то не съблюдава интересите на Евросъюза. Европа трябва да бъде твърда. Франция ще следи за това. И ви казвам откровено, че съглашението за трансатлантическа търговия е невъзможно. Това съглашение върви в неправилно направление.
Мануел Валс

Американските СМИ с тъга отбелязват, че изходът на Великобритания от ЕС още по-силно ще подрони шансовете за подписване на съглашението, тъй като именно Лондон бе един от главните привържъници на TTIP във Евросъюза.
Показателно е, че на този фон Ангела Меркел реши да върне в инфополето идеята за общо икономическо пространство от Владивосток до Лисабон, и независимо от скепсиса на руските коментатори, този жест трябва да се възприема максимално сериозно, поне като стъпка в рамките на общоизвестната политтехнология, която изисква постепенно да се приучава обществото (и даже част от елита) към най-невероятни сценарии на бъдещето.
В същата схема се вписват и решенията на регионалните парламенти в Италия за признание на Крим (показателно е, че решенията бяха приети в региони, където са концентрани активи и политическо влияние на старата европейска аристокрация и венецианско-ломбардските банкери), изсказванията на министъра на външните работи на Германия Штайнмайер, изсказал се против ученията на НАТО в Прибалтика и визитът на председателя на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер на ПМИФ независимо от протестите на Държавният департамент на САЩ.
В този контекст идеално се вписва съвместната работа на президентите на Русия и КНР, които се опитват да предложат на европейците (и не само на тях) алтернативен образ на бъдещето, който не предполага всеобщо подчинение на САЩ. Опитът да се "откъсне" Европа от САЩ, а по-точно опитът да се помогне на самостоятелната част от европейският икономически елит да се откъсне от САЩ — това е съвместен руско-китайски проект, който в равна степен е нужен и на Москва и на Пекин. Не трябва да се забравя, че главният геополитически проект на Китай — «Икономически пояс на Коприненият път» — е абсолютно лишен от смисъл, ако в него не участва Европа, а правилата на играта на европейският континент установяват САЩ. Леко може да се разбере защо в тази схема е нужна Русия. Кремъл от една страна може да бъде гарант на безопасността в Европа, а от друга — мениджър на "логистическият мост" межд Европа и Китай, който не може да бъде прекъснат от никаква авианосна групировка. Съдейки по последните събития, шансовете за успешен отрив на Европа от САЩ се увеличават, и ако всичко мине добре, то следващата епоха американският "хегемон" ще се наложи да проведе в принудена изолация от най-големият континент. Заради реализацията на такъв сценарии старанието си струва.

Оргинал: http://politrussia.com/wor...