Киберфеодализъм

Виктор Мараховски пише за нашето тъжно бъдеще. Планетата стремително се свлича във феодализъм — ако двадесети век премина под знамената на равенствот на трудещите се и силите на «големите батальони», то век двадесет и първи отново става век на срамежливите елитарници.

Определена логика тук има. Действително, както вярно се посочва в статията, елитът на страните от Запада вече спокойно си позволява да игнорира всички традиции на своята фирмена демокрация и демонстративно да игнорира гласа на народа. Цитирам:

https://russian.rt.com/opinion...

Редакторът на отдела за разследания на издание International Business Times Дейвид Сирота през лятото на 2015 год изпрати искане в Държавния департамент.

Основавайки се на знаменитият американски Акт за свобода на информацията, Сирота искаше да се запознае с писмата, които екс-началника на Държ.департамент, а сега кандидат за президент на САЩ Хилъри Клинтън е писала на тема Транстихоокеанското партньорство.

  Съобщават му, че писмата ще бъдат предоставени през април 2016 г. Когато април изтича, Сирота отново уточнява, къде е свободата на информацията. И неотдавна получава вежливо писмо, че писмата на Клинтън ще му бъдат предоставени — в пълно съответствие с Акта за свобода на информацията — на 31 ноември тази година.

Ако погледнете в календара ще откриете, че месец ноември има само 30 дни — тоест датата «31 ноември» просто не съществува. Но даже ако тази дата и съществуваше, тя все едно ще настъпи само след президентските избори, когато документите по ТТП вече няма да имат толкова важно значение.

Защо елитът отново почувства своята сила?

Защото масовостта престана да бъде значима. Помните ли известният съветски анкедот за кадровата политика?

Срещат се два директори на консервни заводи, руски и японец. Разговарят... Японецът разказва: така и така, правя рибни консерви, 10 хиляди тона на година. Руснакът отговаря радостно — и аз също правя рибни консерви, също 10 хиляди тона за година излиза.

— Гледай ти! При мен шест човека работят на завода. А при вас?

Руснака не знает какво да отговори. Да каже, че работят 800 човека, ще стане конфуз, ще опозори съветската промишленост. Казва:

— А при мен седем!

На следващата сутрин отново се срещат въс фойето на хотела. Руснака изглежда нормално, японеца целия помръкнал, кръгове под очите, косите разбъркани. Притичва при руснака:

— Слушай, цяла нощ не можах да заспя, мислех. Каква работа при тебе изпълнява седмия човек?

Сега анекдота звучи вече повече тъжно, отколкото смешно. Ние също живеем в капитализъм, и директорите на заводи също се стараят по възможност да съкращава персонал. Достатъчно често след монтажа на ново оборудване става ясно, че там където преди година са работили 5 хиляди човека, сега са достатъчно петдесет.

Още по-важно е, че същото е вярно и по отношение на армията. Когато през тридесетте министърът на външните работи на Франция предложил на Сталин да уреди отношения с Папа Римски, Сталин недоумено вдигнал вежди: «О! Папата! А колко дивизии има той»?

В това време действително числеността на армията е имала най-важно значение: малка армия, колкото и напредничава да не е била, не би имала никакви шансове против огромните армии на великите държави.

Сега отново ситуацията е друга. В локални конфликти, както виждаме в новините вземат участие значително ограничени контингенти, а в случай на действително сериозна война ще заговори ядреното оръжие — което отново не се нуждае от милиони войници за неговото обслужване.

Отделен гвоздей в гроба на масовостта забиват телевизора с интернета. Преди сто години звездите от световна величина са пели за хиляда-две души зрители в големите оперни театри — не влизащите в театъра трябвало или да чакат своя ред, или да ходят на концерти на други звезди. Сега чрез YouTube може да се концертира пред милиарди. Рекордът по гледане на YouTube — знаменитият Gangnam Style от корейският изпълнител е набрал вече 2,5 млрд посещения.

Същото се отнася към киноактьорите или към педагозите. Талантливият лектор вече не е затворен в прашната аудитория на вуза, той може едновременно да обучава стотици хиляди ученици, при това компютърните технологии му позволяват да има добра обратна вързка — оценявайки например ходът на прогрес на своите питомци.

Отделен проблем е вдигнала караеща длан над трудовите картички на професионалните шофьори. Роботизираните системи за управление на автомобилите вече са създадени и тествани, тук-таме роботите вече напълно легално пътуват по пътищата за общо ползване.

Струва си да отбележим, че безпилотните автомобили са по-безопасни, отколкото привичните ни шкембести чичковци в потници. Доколкото ми е известно, роботите са навъртели вече милиони километри, и за това време по тяхна вина е имало само едно ДТП — роботът започнал да се престроява, решил че автобусът ще го пропусне, но автобусът не го пропуснал:

http://www.bbc.com/russian/new...

Ще минат още 5-10 години, и живите водачи масово ще започнат да губят работа. Съдете сами: на ТИР-аджия трябва да се плащат, да кажем 50 хиляди рубли на месец, плюс данъци, плюс заплата на ръководителя, плюс заплата на кадровата служба и така нататък. В крайна сметка сумарно едва ли ще се получат по-малко от милион рубли на година.

За тези пари ТИР-аджията работи примерно 160 часа на месец — а останалите 560 часа почива, спи, яде и въобще, занимава се с ненужни на собственика на компанията дела. Ако заменим живият водач с робот очакваме че робота ще работи всичките 720 часа на месец — 4,5 пъти по-интензивно от живият човек.

В крайна сметка за една година роботизираният водач ни дава икономия от 4,5 млн рубли: и това без отчет икономията от камиона, който също започва да работи по 24 часа на денонощие.

Как мислите, когато тези технологии реално се доберат до нашите пътища, дълго ли ще се колебаят собствениците на транспортни компании? Аз предпокагам че само закратко, икономията е много сериозна.

Вървим нататък. Роботи ще заменят работниците, водачите, продавачите, охраната, градинарите, чистачите и още куп специалности. Ако бившият водач е безработен, значит няма пари. Ако няма пари, значи... не може да харчи за седене в в кафето, за туристическо пътуване, за нова кола в края на краищата.

Така отмират цели сегменти на бизнеса — даже тези в които изглежда роботите засега не могат да заменят човека, такива като фризьорници например. Нали на фризьора трябва да се плащат пари, а пари у безработните няма. Интересно че без работа ще остане и нашата «креативна класа» — нали креативната класа обслужва масовата аудитория, а масовата аудитория бързо ще стане неплатежоспособна.

Ако събитията тръгнат по такъв сценарий, цялата икономика доста бързо ще се раздели на два неравни, отделени един от друг контура.

Ще видим контур на новата аристокрация — собственици на заводи, вестници, параходи — и тънка прослойка обслужващи този контур майстори. Вместо хиляди майстори, които поправят сега «лади» и «рено», ще останат на работа и с пари само трима майстора, но те ще поправят само «бентли» и «ролс-ройси», тъй като у собствениците на евтини автомобили няма да има пари нито за бензин, нито за обслужване в работилниците.

Също ще видим огромен контур безработни — които повече не ще бъдат нужни на аристократите. И положението им, с поправка на технологиите, едва ли ще се отличава от положението на селяните от средневековна Европа, когато «Жак-простак» е бил толкова малозначим и безправен, че даже циничните обикновено англичани са намирали към него някакво съчувствие.

Добре, ще кажете вие, но има избори, там може да се изберат правилните кандидати, които ще гласуват за въвеждане на данъци за богатите. Тези данъци ще отиват за бедните, които така ще имат достатъчно пари, за да съхранят привычният начин на живот, а и да се занимават при това с някакви развиващи изкуства, типа живопис и стихоплетство.

Ще се съглася, засега в някои страни — като Русия например —алчността на елита наистина се ограничава от всенародно избраните власти. Но... дълго ли това ще продължава? Както вярно е отбелязал навремето Мао Цзедун, винтовката ражда власт — а «винтовката», както изяснихме по-рано, ще се намира в ръцете на елита, при това освен винтовка в ръцете на елита ще се намира още и портмонето.

Днешната ситуация е неустойчива — щом само стане ясно, че народните маси повече не са нужни на елита, с техните интереси ще перестанат да се съобразяват. Собствено ние вече можем да наблюдаваме на примера на Запада, че развитието се движи именно в това направление. Политиците все по-малко и по-малко придават значение на мнението на народа.

Както бе вече отбелязано жизнено важните съглашения TTP и TTIP даже не бяха показани нито на европейците, нито на американците, нито на жителите на азиатските страни. Елитите се договарят един с друг през главите на гражданите, които уж са ги избрали. Никакъв морал, чиста политикономия.

Следващ въпрос. Устройва ли ни пътя по който се движим?

Лично мен — не. Аз съм изчел достатъчно литература по феодализма, за да изпитвам горещо желание да се държа от този обществен строй по-далече. Едновременно не виждам у човечеството особени варианти.

Разбира се, даже на елитите ще бъдат необходими талантливи лекари и талантливи учени — следователно, елитите ще са принудени да влагат в система на добро всеобщо образование. Също така елитите явно не ще искат да живеят в обкръжение на гладуващи маргинали, следователно някакви пособия по безработица ще се въвеждат повсеместно, и тези пособия ще бъдат достатъчно високи, за да се живее в някакъв минимален комфорт.

Но с това вероятно «плюсовете» на новият строи и се ограничават. Гражданите ще получават някакъв «безусловен доход» — достатъчно висок, за да живече примерно така, както сега живеят негрите в американските гето. Работа за простите хора няма да има никаква, възможност да се спестява също.

Най-талантливите вероятно ще отбират още в училищата и ще вземат «горе», в хипоелита. За останалите легалните социални лифтове ще бъдат наглухо заковани.

Радва ме във всичко това само едно. Технологиите се развиват твърде бързо, за да може минимално надеждно да се предсказва бъдещето. Не можем да знаем, може би след 20 години ще се смеем над нашите днешни прогнози, както се смеем сега над опасенията на изследователите от XIX век, очакващи че след някое време Лондон ще бъде погребан под дебел слой конски тор.
Фриц Моисеевич Морген