Професор в САЩ: Съветските хора живееха богато колкото американците

«Нивото на живот на 100% от съветските хора към 80-те години — мога да докажа с цифри на ръце — се равняваше и по много параметри превишаваше нивото на живот на 80% от американските семейства днес» — пише в Живой Журнал професор Лопатников, емигрирал от Русия и живеещ днес в САЩ, работещ в изследователски център на университет Делауер.

***
Още веднаж за хора с тригерно съзнание: аз мога да покажа в САЩ места, които изглеждат чудовищно в сравнение с Пхенян.
Това въобще не означава, че в Северна Корея всичко е прекрасно, а в САЩ всичко е ужасно. САЩ, Британия, по своему, са интересни страни и днес - благодарение на тяхното островно положение - в тях е комфортно да се живее. По-комфортно, отколкото в Северна Корея.
Става дума съвершенно за друго. Става дума за това, че социалистическият строй в СССР, в Куба, в Северна Корея, показа съвершенно удивителна способност да обезпечава хората с максимално достоен живот в достъпните на тези страни по същество военни условия, които не те са си създали.
Трябва да осъзнаваме, че СССР например два пъти е губил по 30% от националното си богатство през XX век в световни войни и стартирал от състояние на изотстаналост с 100-150 години от колониалните европейски империи, ограбили по това време цял свят. Трябва да осъзнаваме доколко нисък е бил старта, ако още през 1928 год. в СССР е имало 84% селячество, докато в Англия е имало 17% селячество вече през първата половина на XIX век. И стартирайки от такова състояние, СССР създаде първокласна индустрия, първокласна наука, първокласна система за образование. При това всичко това СССР създаде за броени 16 години, докато вече 25 години "капиталистическа икономика" даже и не се е приблизила към показателите от последните съветски години В НИЩО.
Нивото на живот на 100% от съветските хора към 80-те години - мога да докажа това с цифри на ръце - се равняваше и по много параметри превишаваше нивото на живот на 80% от американските семейства днес. С изключение на един параметър - жилище, което СССР загуби във военните години за 25 000 000 човека. Плюс трябва да помним, че за броени години до войната в градовете се преселиха десетки милиони хора, които също искаха жилище... СССР не успя... Трябваше да се защитава, а не да харчи ресурси за хамон.
Куба. Бог с нея, с кубинската армия, която се оказа ключова сила на африканският континент и имаше тежест в Латинска Америка. Бог с нея. Но... Куба - остров с нищожно по същество население, намирайки се във военно-икономическа блокада - обезпечи такава продължителност на живота, на която могат да завиждат други повече от развити страни и такова ниво медицина, че там се стремят да отидат на лечение от Канада и САЩ.
Че и Северна Корея. Не всичко там е добре, макар достиженията също са очевидни и, с отчет на блокадата, изглеждат като чудо. НИТО ЕДНА капиталистическа страна, оказала се под такова всеобщо военно, политическо и икономическо давление не би оцеляла по принцип. Северна Корея оцеля, създаде - принудено! - мощна армия и хората там заради това живеят небогато, но, как да кажем... ЧИСТО.
По същество, социалистическите страни нямаха ВРЕМЕ, за да строят социализъм, ибо всички те се намираха в условия на обсада от момента на възникване на първата такава държава - СССР.
Техен принуден отговор на агресията бе мобилизация на всичко: икономика, армия, народ. На тях просто не дадоха спокойно да се развиват елитите на тези страни, които ограбиха цял свят до конец и затова разполагаха със значително по-големи ресурси.
Но ще дойде време, и умните хора ще оценят опитът и на СССР, и на Куба, и на СК и ще погребат Синият свят на крадци веднаж и завинаги.
И въобще, просто не трябва да се лъже. Нито за голодомор, ни за ужасите на Северна Корея, нито за Сталин, нито за идеалните САЩ.
Просто не трябва да се лъже. И тогава всичко ще си дойде на мястото.

Източник:  http://publizist.ru/blogs/5/14863/

Точката на прелома е все по-близо

Точката на прелом, точката на бифуркация е все по-близо.
Напрежението расте, действията на САЩ се радикализират. Главният залог на американските «ястреби» на Клинтън може да не сработи, защото даже много привържъници на радикализацията считат, че припадъчната старица, която във всеки момент може да изиграе в ковчега – не е най-добрата кандидатура на поста президент на САЩ в такова сложно за тях време.

Затова и дадоха милиард долара на киевският режим, на аванс заплащайки провокации против Русия. Днес там тече постановъчно шоу, където като че полицията защитава посолства, но това е направено така, че да извика повече недоволство и ненавист сред националистите (влада захыщае москалив, ображае патриотив). Изключително постановъчно, тук и Станиславски не е нужен.

Затова и американските самолети нанесоха удар по позициите на САР, убивайки над 60 сирийски бойци. Това не е признак на сила, това е признак на слабост. Аз даже бих казал, жест на отчаяние. «Шеф, всьо пропало, Асад се удържа, ИГИЛ се отлива».
В отговор Русия събира екстрено заседание на СБ на ООН, което освен това ще протече в закрит режим. А значит, че стандартните заявления за нищо, които обикновено се произнасят пред публиката не ще минат, а ще има сериозен разговор без заобикалки.

Затова днес в Русия либералните хамстери подхвърлят в соцмрежите отрано монтирани фейкови клипчета за «вхвърляния на изборите», с не по-малко отрано подготвени «възмутени» коментари.
Наистина, кино няма да има, защото на майдан в Москва се събраха от сила половин стотица фрикове, а държателя на майданната каса Захарченко закопчаха със все пари (и сега спешно се съчиняват сказки за «Дизайнер на интериори и бандитски разборки»).

Затова американците глобяват «Дойче банк» на нечуваните 14 милиарда (при това «своите» банки за точно същите нарушения в отчетност през 2008 год те не глобяват) – при това тяхната задача не е да получат аванта милиарди, а да сринат европейската банкова система по-рано, отколкото ще се срине американската.
При това «Дойче банк» вече открито заявява, че няма да плаща (и правилно, подобни искове не са в юрисдикцията на американските съдилища). Което би било немислимо едва няколко години по-рано. Точно така и «Фолксваген» саботира изплащането на назначената му от американците глоба.
Дори повече, ЕС в отговор глобява американската икона «Apple» – а това вече е открито обявяване на война, с нищо всъщност не отличаващо се от «Бостонското чаепитие».

Аз въобще мълча за категорическият отказ на европейците да подписват TTIP. А нали едва преди няколко години болшинството аналитици (и не само руски) считаше, че Европа ще наведат и изядат. Но зад костюмчетата и вежливите маниери на европейските елити стоят потомци на конкистадори, кръстоносци и прочие бандити и пирати. При това според мен, далеч по-груби, отколкото разглезените от отсътствие на реална конкуренция на своя зад-локвен континент американци.

Маските се хвърлят, игрите завършват.
Илюзията на «единният свят» се разпада на зони на интереси и антагонистични групировки. Съюзите се късат като хартията на която са оформени. Сега всеки ще е за себе си (освен Русия, която дружи изключително «по интереси», затова е искрена).
Нахлузвайте каски, другари: сега навън ще избликне гола, с нищо не прикрита Правда. И ако не сте се укоренили в реалността, то вас може да ви отнесе.
Александр Роджерс

Манифест русской свободы (Manifesto of the Russian freedom)

Вместо вступления:
Дорогие читатели! Данная статья - это проект, попытка составить обращение к мыслящей части западного общества с целью раскрыть суть наших противоречий, которое мне видится в том, что мы по-разному понимаем свободу. Эту фатальную разницу в мировоззрении у нас и на западе мне хотелось бы раскрыть в своем Манифесте   (одно из значений этого слова -воззвание, обращение). В последствии, я хотел бы распространить этот манифест в западных сетях. Это воззвание можно совместными усилиями редактировать, корректировать, если, конечно, вам по душе сама идея воззвания. Здесь я привожу два абсолютно идентичных по смыслу текста: само воззвание и его перевод на английский язык.Английскую версию я привожу первой, так как мне стало известно, что наш сайт довольно часто посещают англоязычные читатели. Русский текст я выделил курсивом и поместил следом за английской версией.Буду искренне признателен за внимание и конструктивную критику.

Manifesto of the Russian freedom

In the western press it is often possible to find out statements that, allegedly, there is no freedom in Russia, but it is available - a cruel despotism, brutal tyranny, ruthless dictatorship.
I address all western readers, urging them to think: is it true?
Is there really no freedom in Russia?
To understand these questions, it is necessary to be determined, at last, what is the freedom for the Russian person?
Many of you heard about the Russian Cossacks. Historical sources inform us that the Russian Cossacks were created generally from runaway serfs who ran to the south from oppressions from landowners. Serfdom in Russia, really, took sometimes the tough forms and caused mass protests, including revolts of serfs.
FSo the Russian serfs ran from the landowners and organized the militarized communities with strict hierarchy, continuing to go in for agricultural industry on the new place.
Why did they organize the militarized communities? For what was all this hierarchy? What is it: а prototype of organized crime?
No, the former serfs self-organized that … to serve the tsar and the Russian state faithfully!
Strange, isn't it? Now you are free, do that you want: plunder, steal and if you want – settle down, conduct your own economy! Here you are – freedom! No, the Cossack chooses service to the fatherland. Why?
It’s all because freedom for the Russian person is closely connected with concepts of fairness and conscience. Freedom in Russian is not only and not just a right of coice and lack of external dependence,it is first of all, a state of affairs when your conscience is clean and nothing burdens your soul. The Russian people were from time immemorial deeply religious, and it’s impossible to take it away from us. It is still so! You watch the Russian film: that’s not the movie – that’s the sermon. The Russian person always wished to create around himself the fair world, if you want, the Kingdom of God on the earth and everything was on conscience, " nobody left offended" as the main character in the final of one popular Soviet science-fiction novel says. And in the Russian literature always was so: the true hero, can lose on his life, but wins in the spiritual, moral relation.
So the Russian peasant of the 18th century and the revolutionary worker of the 20th century and the freelancer of 21 century wanted and still want one thing: a fair world arrangement, the world on conscience! And when we strive for this world, , the feeling of freedom appears in us, Russians. And if such fair world is created, we will feel truly happy and free. And we are always ready to serve the Homeland because there is no true freedom without love to the fatherland!
What is the freedom for the western person? Is it, first of all, freedom of expression of the personality? Оn one hand – yes … But in fact, it is freedom of implementation of the desires, sometimes the most violent and obscene ones. Yes, freedom of desires in the West is limited by the law, BUT NOT BY CONSCIENCE!
On the contrary, it is obviously proclaimed and in every possible way moved ahead, especially in the last decade, the idea of freedom from any bonds of conscience.
Can you feel a difference? The Russian person always, sometimes unconsciously looks for justice and freedom from sin bonds, the western person looks for opportunities to freely realize the all new and new desires and wishes to be exempted from conscience bonds. Actually, the modern Western person is constrained only by a law framework. Why is it all quite so? Because society in the West is constructed on basis of ideology of consumption. A main goal of capitalist economy – extraction of the maximum profit. And, of course, economic growth. And what provides economic growth? Certainly, first of all - an expansion in consumption. It means that capitalism at a certain stage of its development needed to create ideology of mass consumption and army of consumers which will be dependent on the desires, so their consciousness can be manipulated for the purpose of extraction of the maximum profit. That is, on the one hand – more and more dependent on the all of the increasing desires of “intestinal tube men”, on the other hand – more and more growing bank account of those who offer satisfaction of these growing new desires. Can it last infinitely? Of course not! The economy of mass consumption is doomed to crash and we can see more and more signals of that around us.
At the same time, in Russia there was never cult of mass consumption. The reason of it is that we never had a developed capitalism, and its pernicious breath for the last couple of decades didn't manage to turn the country population in biorobots - consumers. It’s not about the Russian person. As it was earlier: bumper-crop year – Thank God! Poor harvest, well, we will suffer, we can wait, God Willing, we will live somehow. Besides, the Russian people are rich with talents and if affairs go well, we develop in breadth,financially, and if things go wrong – we develop deep inside, spiritually. All Russian culture is constructed on the idea of compassion, love for the neighbor, patience of griefs and forgiveness.
And this culture is a very good alternative for the mankind which is standing up on the eve of the most large-scale crisis for all the history.
But it isn't so simple to understand the Russian person, for this purpose it is necessary to plunge into the circle of Russian people, to feel Russian. Come to visit Russia and, probably, you will understand that I tried to tell you and if you want it very much, then, maybe, you will manage to feel that spirit of the Russian Freedom. And then you, perhaps, won't want to leave it at all.

Манифест русской свободы

В западной прессе часто можно обнаружить высказывания, что, якобы, в России отсутствует свобода, зато налицо - жестокая деспотия, бесчеловечная тирания, безжалостная диктатура.
Я обращаюсь ко всем западным читателям, призывая их задуматься: а так ли это?
Действительно ли в России отсутствует свобода?
Для того чтобы разобраться в этих вопросах, необходимо, наконец, определиться, а что есть свобода для русского человека?
Многие из вас слышали о русском казачестве. Исторические источники доносят до нас сведения о том, что русское казачество формировалось, в основном, из беглых крепостных крестьян, которые бежали на юг от притеснений со стороны помещиков. Крепостная зависимость в России, действительно, принимала иногда жесткие формы и вызывала массовые протесты, в том числе, и бунты крепостных крестьян.
Итак русские крепостные крестьяне бежали от своих помещиков и организовывали военизированные общины со строгой иерархией, продолжая заниматься сельским хозяйством на новом месте.
Зачем организовывать военизированные общины? Для чего вся эта иерархия ? Что это: прообраз организованной преступности?
Нет, бывшие крепостные крестьяне самоорганизовывались, чтобы…служить царю и русскому государству верой и правдой!
Странно, не правда ли? Ты свободен, делай что хочешь: грабь, воруй, а если захочешь осесть –веди хозяйство без каких-бы то ни было указаний сверху! Вот тебе – свобода! Нет, казак выбирает службу отечеству. Почему?
А потому что свобода для русского человека тесно связана с понятиями справедливости и совести. Свобода по-русски, это не только и не столько право выбора и отсутствие внешней зависимости, –это в первую очередь, положение вещей, когда чиста твоя совесть и твою душу ничто не обременяет. Русские люди испокон веков были глубоко религиозны, и этого у нас не отнять. Ведь это до сих пор так! Вы посмотрите русское кино: что не фильм – то проповедь. Русский человек всегда желал создать вокруг себя справедливый мир, если хотите, Царство Божие на земле, и чтобы все было по совести, «чтобы никто не ушел обиженным», как говорит главный герой в финале одного популярного советского научно-фантастического романа. И в русской литературе всегда было так, истинный герой, может и проигрывает по жизни, терпит неудачи, но побеждает в духовном, нравственном отношении.
А значит и русский крестьянин 18 века и революционный рабочий 20 века, и фрилансер 21 века хотели и хотят одного: справедливого устройства мира, мира по совести! И когда мы стремимся к этому миру, у нас, русских, появляется ощущение свободы. И если такой справедливый мир будет создан, мы почувствуем себя воистину счастливыми и свободными. А послужить Родине мы всегда готовы, ибо нет истинной свободы без любви к отчизне!
Что есть свобода для западного человека? Это, в первую очередь, свобода самовыражения личности? На первый взгляд – да…Но по сути, это право реализации своих желаний, подчас самых неистовых и непристойных. Да, свобода желаний на Западе ограничена законом, НО НЕ СОВЕСТЬЮ!
Наоборот, провозглашается и всячески продвигается, особенно в последнее десятилетие, идея свободы от всяких уз совести. Чувствуете разницу? Русский человек всегда, иногда бессознательно, ищет справедливости и свободы от уз греха, западный человек ищет возможности свободно реализовывать свои все новые и новые желания и стремится освободиться от уз совести. Фактически, современного западного человека сдерживают только рамки закона. Почему все обстоит именно так? Потому что общество на западе построено на базисе идеологии потребления. Главная цель капиталистической экономики – извлечение максимальной прибыли. И, конечно, экономический рост. А что обеспечивает экономический рост? Безусловно, в первую очередь - рост потребления. Значит, капитализму на определенном этапе своего развития необходимо было создать идеологию массового потребления и армию послушных потребителей, которые будут зависимы от своих желаний, а значит их сознанием можно манипулировать с целью извлечения максимальной прибыли. То есть, с одной стороны – все более зависимый от своих все увеличивающихся желаний человек–кишечная трубка, с другой стороны – все более растущий банковский счет тех, кто предлагает удовлетворение этих все новых и новых желаний. Может это продолжаться бесконечно? Конечно же нет! Экономика массового потребления обречена на крах и сигналов об этом все больше.
Вместе с тем, в России никогда не было и нет культа массового потребления. Причина этого в том, что у нас никогда не существовало развитого капитализма, а его мертвящее дыхание за последние пару десятков лет не успело превратить население страны в биороботов-потребителей. Не таков русский человек. Ведь как было раньше: год урожайный – Слава Богу! Неурожайный, ну что ж, потерпим-подождем, Бог даст, проживем как-нибудь. К тому же, русский народ богат талантами, и если дела идут хорошо, он развивается вширь, материально, а если худо идут –вглубь, духовно. Вся русская культура построена на идее сострадания, любви ближнему, терпении скорбей и прощении.
И эта самая культура является очень неплохой альтернативой для человечества, стоящего накануне самого масштабного кризиса за всю свою историю. Жить по совести – это значит обрести истинную свободу, свободу по-русски.
Однако, русского человека не так просто понять, для этого надо погрузиться в нашу среду, почувствовать себя русским. Приезжайте в Россию и, возможно, вы поймете то, что я пытался до вас донести, а если вы очень захотите, то, может быть, вам удастся ощутить тот самый дух Русской Свободы. И тогда вам, пожалуй, совсем не захочется с ним расстаться.

lovejoy7777777

Православный христианин и романтик

Почти средневековната власт на Главтрола

Апропо, не мога да мина покрай епическата реплика на  главният редактор на Bloomberg News Джони Миклетвейт, казана след като този представител на "изключителната нация" се върнал в родното Задлоквие от Азия, където взел интервю от чичо Вова.

Та така, на въпроса на друг представител на западните СМИ, какво е това - да се намираш в присътствие на Княза на Тъмата Путин, Миклетвейт отговорил:

 Аз съм се срещал с него още няколко пъти преди, да кажем така, в частен порядък, не за запис. И както и да е странно, при частните срещи той в някакъв смисъл още повече прилича на мачо. Той е много приветлив... Тук, по-скоро е неговото влияние над обкръжението: суетящи се наоколо хора, свитата, зданията се проверяват така внимателно, че даже хората на Обама так не могат. Така че това вероятно е неявна, по подразбиране, власт. Почти средневековна в този смисъл.

Как ви се струва такова заявление? Мен ме достави и аз имам какво да кажа по тази тема.

Властта на истински, а не чисто формален лидер, обикновено точно и е "неявна". Ибо, както гласи народната мъдрост, "не мястото краси човека, а човека - мястото". Но това разбира се, при нормален разклад. При разклад такъв крив, какъвто е западната демократура, всичко е строго наопаки.

Кой би уважавал Обама, не заемайки той поста глава на САЩ? Нищожно малко биха били такива хора, ибо сам този деятел - е нищожество, отрепка. Който, даже обладавайки формални пълномщия, не е довел до край нито едно от гръмко заявените начинания - нито във вътрешната политика (ярък пример - крахът на Obamacare), нито във външната (несъстоящия се извод на войските от Близкият Изток, etc.). Да, пред този посивял йеху се мазнят, доколкото той заема висок пост, но се мазнят не пред личността, а пред длъжността. Такива и прочие хлебарки, пуснати от една и съща кутийка за създаване у електората илюзия, че той решава и влияе.

За тези, които живеят в описаната горе чисто западна система на координати, когато значение имат само формалните приличия, "неявната власт" на Главтрола изглежда явление магическо. Но на практика това е явление съвершенно нормално. Защото людете около Путин се "суетят", по израза на главреда на Bloomberg News, така старателно не за страх, прописан в служебната инструкция, а за съвест. На тях просто им се нрави да изпълняват своите задължения супер строго, намирайки се редом с този приветлив човек, който усмихвайки се, ехидно прави на "западните партньори" такива предложения, от които е твърде трудно да се откажеш по причина неуклонното усиление на руските позиции на световната арена.

И никакво Средневековие това не е. Това е образец как ще изглежда властта в бъдеще. Власт, базирана на истински обществен договор, а не нае@алово. Власт, която поддържат доброволно и на която помагат с радост. Власт на живата сила на духа, а не на мъртвата буква на президентската клетва на поредният клоун, чиито скелети в шкафа ще позволят на стопаните на буркана с хелбарките да бъдат уверени, че той ще изтанцува както кажат.

Впрочем такива, като Миклетвейт, не ще разберат. Мозъците им не са от таз система, затова нека се боят и ахат. А ние ще се усмихваме и поддържаме.

Komitet GosBez

Найдем всех и накажем

Катасонов: Световният капитализъм е обречен. Русия ще се спаси само с автаркия

На презентация на своята нова книга известният икономист разви идеите на Ленин и произнесе неутешителна присъда на капитализма. Сто години след излизането на работата на вожда на световният пролетариат «Империализмът като висш стадии на капитализма» докторът по икономически науки Валентин Катасонов написа аналитически труд със подобно название, но едно много важно допълнение: «Империализмът като висш стадии на капитализма. Метаморфози на столетието (1916-2016 г.)». На свое време Ленин можа точно да нарисува пет ключеви икономически признаци на империализма, които направиха тази политическа формация неотделима част от капитализма. Сега капитализмът претърпява сериозни изменения, и ние ясно виждаме, че класиците на марксизма-ленинизма се оказаха прави: епохата на безконтролно, монополно натрупване и обогатяване наближава своя залез. «От всички ленински работи, които трябваше да изучаваме като студенти, тази изглежда бе единствената, извикваща у нас неподправен интерес. В СССР я четяха не само студентите, но и хора далечни от икономиката. Тази работа помагаше да се разбира случващото се в света през 60-те, 70-те и даже 80-те години на миналия век. Но за последните 40 години капитализмът значително се трансформира, при това тези промени едва ли са съвместими с живота. Аз считам, че трудът на Ленин, който по-правилно е да наречем обзор, компилация на работите на водещите световни мислители (преди всичко немските) съдържа правилни изводи относно капитализма, макар и да е бил написан с марксистски език.
 По мой адрес често се носят упреци както отдясно, така и отляво, но аз винаги се старая да избирам най-доброто от лошото и обратно, да изхвърлям всичко негативно от доброто. Трябва да кажа, че работата на Ленин ясно описва нов етап в живота на капитализма не толкова на примера на Русия, колкото в страните на Запада и, преди всичко в САЩ. И ако оценките на Владимир Илич като философ възможно са малко завишени, то той като минимум е бил заседнал публицист и е имал определени способности по икономика» – отбелязва във вступителното си слово Валентин Катасонов. Работата на Ленин е била търсена в течение на много години още и затова, че авторът един от първите към 1916 год точно формулира и обяснява капиталистическите причини за Първата световна война.
 Ще отбележим, че до август 1914 г. малко от авторитетните мислители прогнозират, че финансовото и териториално преразделяне ще доведе до «глобално разтърсване», както се изрази неотдавна нашият премиер Дмитрий Медведев. В началото на 20 в. в света възниква еуфория, свързана с усилването взаимозависимостта на държавите, развитие на търговията, активно движение на капитала между континентите. Тогава това наричат интернационализация на живота, а сега е в ход определение с малко различен оттенък – глобализация. Учената публика в началото на 20 в. изхожда от това, че наближава Златен век на човечеството, тъй като заради тесните връзки между страните и континентите никому не е изгодно да започне война, още повече от световен мащаб. И нека Ленин да е обозначил причините за световна война вече със задно число, но все пак той е бил на това поприще един от първите.
 Петте признаци на империализма, в който по мнение на революционера се е изродил капитализма, са актуални и до днес, но сега те фигурират вече в друга форма. «Ние сме свидетели на втори сериозен опит да се глобализира света, и до този момент глобализаторите са се добили до далеч по-големи успехи, отколкото преди години. Има разбира се и важни различия. В началото на миналият век в света още нямаше очертан геополитически център. Светът все пак бе полицентричен. А днес ние имаме вече не просто процес на усилване на взаимозависимост, а сериозен опит да се обединят всички под знамената на САЩ – единен център на глобализация» – отбелязва Валентин Катасонов. *** Един от важните признаци на империализма по Ленин е било образуване на монополи на основа концентрация и централизация на капитала и производството.
 В началото на 20 в. най-разпространена форма на монополи в Европа е бил картелът, Америка е била страна на тръстове, а за Руската империя са били характерни синдикати. Сега ние крайно рядко срещаме подобни определения в СМИ, а ако срещаме то в абсолютно лъжливи послания. Така например у нас е прието словосъчетанието «нефтен картел на страните от ОПЕК», но това е голяма лъжа, тъй като истинският нефтен картел се състои от «седем големи сестри», пет от които са американски нефтени тръстове. И само две нефтени компании там не са американски – Royal Dutch Shell и British Petroleum. Подобни примери в книгата на Катасонов можем да видим множество. Няма да даваме подробни цитати от свежо-отпечатаната работа, само ще отбележим, че авторът комплексно е подходил към изучаването на всички аспекти на световният капиталистически империализъм.
 В шест глави той последователно разказва за съвременният монопол на банките, за «колониалните банки» като инструмент за придвижване на капитала, за финансовата олигархия и фиктивността на нейните спестявания, за вътрешната гризня в международните картели, за «Комитета 147» (семейства-собственици на всички световни банки и транснацкорпорации) и неговите икономически и политически опити да колонизира цялата планета, за «голямата четворка» финансови холдинги (FMR, BlackRock, State Street Corporation, The Vanguard Group), за действията на «правовият империализъм» против Русия (санкции, черни списъци, опити да се отсъдят националните активи). *** Особено място в своята книга Катасонов отделя за разказа за дълговият паразитизъм на съвременният империализъм, вследствие на който неминуемо го очаква разпад.
Валентин Юриевич представя показателна статистика на съотношението на нивото на развитие на страните от групата на «голямата седморка» и «малката седморка» (във втората група влизат Китай, Индия, Русия, Бразилия, Индонезия, Мексико и Южна Корея). Ако през 1990-а година БВП на «голямата седморка» е 14,4 трлн. дол., а на «малката» – 2,2 трлн., то към 2013 г. ситуацията рязко се изменя: БВП на «голямата седморка» е 32,0 трлн., а на малката – 35,0 трлн. дол. Така след кризата от 2007-2009 г. «малката седморка» излиза напред по съвкупен БВП. Илюзията за благополучие в страните от «златният милиард» се поддържа за сметка лукава статистика, а също постоянно нарастващи заеми на средства от страните от останалият свят.
По данни на ЦРУ, към 2012 г. съвкупният световен външен дълг е бил 70,60 трлн. дол. На първа позиция в таблицата по страни е САЩ (18,85 трлн. (данните са остарели, днес - 19.5 трлн. - http://www.usdebtclock.org/ - бел.пр.), ЕС (17,95 трлн.) и Япония (3,02 трлн.). Общият външен дълг на страните от «златният милиард» е 62,6% от целият световен дълг. При това делът на страните от БРИКС е едва 3,1% (дългът на Китай – 0,78 трлн., Русия – 0,52 трлн.) от световният дълг. «Америка сега има поведение на длъжник, който отдавна е на сухо, при когото всеки момент ще дойдат и опишат цялото имущество, но той при това продължава да прави големи залози при лоша игра – облича се в скъпи костюми, арендува елитни автомобили – въобще, перчи се до последно. Ние пък как като омагьосани гледаме този колос на глинени крака. Според мен ние използваме напълно изкривена макростатистика.
Текущият БВП съвершенно нищо не ни казва. Каква е ползата, че БВП на САЩ днес е примерно 17 трлн. долара – толкова, колкото външният им дълг? Като цяло външният дълг на Америка е равен на 107% от БВП, докато у Великобритания е 450% от БВП. Но тези страни отдавна са привикнали да живеят като паразити, такъв е стилът им. А ние за разлика от тях сме крайно наивни и затова продължаваме да страдаме от халюцинации» – отбелязва Катасонов. Сега светът на капитала е достигнал последният стадии от своето развитие, за което говори започналата епоха нулеви и отрицателни процентни ставки. И това не са временни трудности, а устойчив вектор на новата икономика. Процесът на натрупване на капитала днес се е изродил в отрицателен процент, но световните експерти и аналитици, с редки изключения, се опасяват публично да заявят, че «пациентът по-скоро е мъртъв, отколкото жив».
По мнение автора на книгата, «стопаните на парите» планомерно готвят човечеството към преход на друга социално-икономическа формация, която условно може да се нарече «нов робовладелчески строй». По всичко е видно, че те са готови на всяко безумство, за да останат във властта вече не толкова и не само финансова, колкото глобална – да се разпореждат с всики ресурси и производителни сили на планетата, да владеят умовете, съзнанието на всеки отделно взет човек на Земята. Само чрез тази призма метаморфози на световният капитализъм може адекватно да се оценяват и обясняват всички мащабни геополитически процеси. *** В края на презентацията на книгата на автора бе зададен важен въпрос: «има ли Русия поне план «А» в случай на нови потресения, къде да търсим живата конструкция на Русия на бъдещето, в която ще повярва народа?». «Преди всичко, ние трябва да излезем от немската класическа философия и английската политикономика, иначе и занапред ще потъваме в блатото заедно с тях. Ние сме православна цивилизация, а това в същността си е съвершенно друга планета. Някои говорят, че спасение ще бъде поредното привързване на световната валута към златният стандарт. Но според мен да се повиши търсенето на жълтият метал и да се противопостави на това риск от гибел на човечеството – това е доста съмнителен проект. Ние продължаваме по инерция да използваме протестантски рационален ум, а трябва да мислим православно. Спомнете си, в края на 19 век по време подготовката на паричната реформа на Вите по преход на златна рубла икономистът Сергей Шарапов издава книга за книжната рубла. Той прави опит да спре движението на Русия към пропаст.
Не успява. Но неговите трудове не остават напразни. Така че нашата задача не е в това да коментираме текущите събития на световната икономика, а в това, да съхраним и грамотно използваме наследството от великите икономисти от минаото. Единствен вариант за деглобализация за Русия – преход на релси на автаркическо развитие, тоест на пълно самоосигуряване. Русия е възможно единствената страна, която може да покаже конструктивен вариант за изход от света на глобализацията. Ние имаме най-богата история, интелектуално и духовно наследство, огромна територия с различни климатически зони. Ние никога не ще спечелим мача, ако играем на тяхното поле, с техните съдии и по техните правила.
Необходимо е напълно да престрояваме мисленето си. Ние получихме почти векова почивка между световните войни и цялото това време се опитвахме да строим свой дом, напомням: «икономика» – «закон за домостроителство» в превод от гръцки. Сега либералите са заети да разглабят този дом по тухлички. Тях ги учат още от студентският чин, как да откъснат най-симпатичната тухла и по-скъпо да го продадат – това се нарича «пазарна икономика». Трябва първо, да се спре разграждането на нашият дом и, второ, да се организира кръгова отбрана на нашата «Брестска крепост» от враговете, настъпващи от всички страни» – завърши Валентин Катасонов.
 Иван Ваганов