Катасонов: Световният капитализъм е обречен. Русия ще се спаси само с автаркия

На презентация на своята нова книга известният икономист разви идеите на Ленин и произнесе неутешителна присъда на капитализма. Сто години след излизането на работата на вожда на световният пролетариат «Империализмът като висш стадии на капитализма» докторът по икономически науки Валентин Катасонов написа аналитически труд със подобно название, но едно много важно допълнение: «Империализмът като висш стадии на капитализма. Метаморфози на столетието (1916-2016 г.)». На свое време Ленин можа точно да нарисува пет ключеви икономически признаци на империализма, които направиха тази политическа формация неотделима част от капитализма. Сега капитализмът претърпява сериозни изменения, и ние ясно виждаме, че класиците на марксизма-ленинизма се оказаха прави: епохата на безконтролно, монополно натрупване и обогатяване наближава своя залез. «От всички ленински работи, които трябваше да изучаваме като студенти, тази изглежда бе единствената, извикваща у нас неподправен интерес. В СССР я четяха не само студентите, но и хора далечни от икономиката. Тази работа помагаше да се разбира случващото се в света през 60-те, 70-те и даже 80-те години на миналия век. Но за последните 40 години капитализмът значително се трансформира, при това тези промени едва ли са съвместими с живота. Аз считам, че трудът на Ленин, който по-правилно е да наречем обзор, компилация на работите на водещите световни мислители (преди всичко немските) съдържа правилни изводи относно капитализма, макар и да е бил написан с марксистски език.
 По мой адрес често се носят упреци както отдясно, така и отляво, но аз винаги се старая да избирам най-доброто от лошото и обратно, да изхвърлям всичко негативно от доброто. Трябва да кажа, че работата на Ленин ясно описва нов етап в живота на капитализма не толкова на примера на Русия, колкото в страните на Запада и, преди всичко в САЩ. И ако оценките на Владимир Илич като философ възможно са малко завишени, то той като минимум е бил заседнал публицист и е имал определени способности по икономика» – отбелязва във вступителното си слово Валентин Катасонов. Работата на Ленин е била търсена в течение на много години още и затова, че авторът един от първите към 1916 год точно формулира и обяснява капиталистическите причини за Първата световна война.
 Ще отбележим, че до август 1914 г. малко от авторитетните мислители прогнозират, че финансовото и териториално преразделяне ще доведе до «глобално разтърсване», както се изрази неотдавна нашият премиер Дмитрий Медведев. В началото на 20 в. в света възниква еуфория, свързана с усилването взаимозависимостта на държавите, развитие на търговията, активно движение на капитала между континентите. Тогава това наричат интернационализация на живота, а сега е в ход определение с малко различен оттенък – глобализация. Учената публика в началото на 20 в. изхожда от това, че наближава Златен век на човечеството, тъй като заради тесните връзки между страните и континентите никому не е изгодно да започне война, още повече от световен мащаб. И нека Ленин да е обозначил причините за световна война вече със задно число, но все пак той е бил на това поприще един от първите.
 Петте признаци на империализма, в който по мнение на революционера се е изродил капитализма, са актуални и до днес, но сега те фигурират вече в друга форма. «Ние сме свидетели на втори сериозен опит да се глобализира света, и до този момент глобализаторите са се добили до далеч по-големи успехи, отколкото преди години. Има разбира се и важни различия. В началото на миналият век в света още нямаше очертан геополитически център. Светът все пак бе полицентричен. А днес ние имаме вече не просто процес на усилване на взаимозависимост, а сериозен опит да се обединят всички под знамената на САЩ – единен център на глобализация» – отбелязва Валентин Катасонов. *** Един от важните признаци на империализма по Ленин е било образуване на монополи на основа концентрация и централизация на капитала и производството.
 В началото на 20 в. най-разпространена форма на монополи в Европа е бил картелът, Америка е била страна на тръстове, а за Руската империя са били характерни синдикати. Сега ние крайно рядко срещаме подобни определения в СМИ, а ако срещаме то в абсолютно лъжливи послания. Така например у нас е прието словосъчетанието «нефтен картел на страните от ОПЕК», но това е голяма лъжа, тъй като истинският нефтен картел се състои от «седем големи сестри», пет от които са американски нефтени тръстове. И само две нефтени компании там не са американски – Royal Dutch Shell и British Petroleum. Подобни примери в книгата на Катасонов можем да видим множество. Няма да даваме подробни цитати от свежо-отпечатаната работа, само ще отбележим, че авторът комплексно е подходил към изучаването на всички аспекти на световният капиталистически империализъм.
 В шест глави той последователно разказва за съвременният монопол на банките, за «колониалните банки» като инструмент за придвижване на капитала, за финансовата олигархия и фиктивността на нейните спестявания, за вътрешната гризня в международните картели, за «Комитета 147» (семейства-собственици на всички световни банки и транснацкорпорации) и неговите икономически и политически опити да колонизира цялата планета, за «голямата четворка» финансови холдинги (FMR, BlackRock, State Street Corporation, The Vanguard Group), за действията на «правовият империализъм» против Русия (санкции, черни списъци, опити да се отсъдят националните активи). *** Особено място в своята книга Катасонов отделя за разказа за дълговият паразитизъм на съвременният империализъм, вследствие на който неминуемо го очаква разпад.
Валентин Юриевич представя показателна статистика на съотношението на нивото на развитие на страните от групата на «голямата седморка» и «малката седморка» (във втората група влизат Китай, Индия, Русия, Бразилия, Индонезия, Мексико и Южна Корея). Ако през 1990-а година БВП на «голямата седморка» е 14,4 трлн. дол., а на «малката» – 2,2 трлн., то към 2013 г. ситуацията рязко се изменя: БВП на «голямата седморка» е 32,0 трлн., а на малката – 35,0 трлн. дол. Така след кризата от 2007-2009 г. «малката седморка» излиза напред по съвкупен БВП. Илюзията за благополучие в страните от «златният милиард» се поддържа за сметка лукава статистика, а също постоянно нарастващи заеми на средства от страните от останалият свят.
По данни на ЦРУ, към 2012 г. съвкупният световен външен дълг е бил 70,60 трлн. дол. На първа позиция в таблицата по страни е САЩ (18,85 трлн. (данните са остарели, днес - 19.5 трлн. - http://www.usdebtclock.org/ - бел.пр.), ЕС (17,95 трлн.) и Япония (3,02 трлн.). Общият външен дълг на страните от «златният милиард» е 62,6% от целият световен дълг. При това делът на страните от БРИКС е едва 3,1% (дългът на Китай – 0,78 трлн., Русия – 0,52 трлн.) от световният дълг. «Америка сега има поведение на длъжник, който отдавна е на сухо, при когото всеки момент ще дойдат и опишат цялото имущество, но той при това продължава да прави големи залози при лоша игра – облича се в скъпи костюми, арендува елитни автомобили – въобще, перчи се до последно. Ние пък как като омагьосани гледаме този колос на глинени крака. Според мен ние използваме напълно изкривена макростатистика.
Текущият БВП съвершенно нищо не ни казва. Каква е ползата, че БВП на САЩ днес е примерно 17 трлн. долара – толкова, колкото външният им дълг? Като цяло външният дълг на Америка е равен на 107% от БВП, докато у Великобритания е 450% от БВП. Но тези страни отдавна са привикнали да живеят като паразити, такъв е стилът им. А ние за разлика от тях сме крайно наивни и затова продължаваме да страдаме от халюцинации» – отбелязва Катасонов. Сега светът на капитала е достигнал последният стадии от своето развитие, за което говори започналата епоха нулеви и отрицателни процентни ставки. И това не са временни трудности, а устойчив вектор на новата икономика. Процесът на натрупване на капитала днес се е изродил в отрицателен процент, но световните експерти и аналитици, с редки изключения, се опасяват публично да заявят, че «пациентът по-скоро е мъртъв, отколкото жив».
По мнение автора на книгата, «стопаните на парите» планомерно готвят човечеството към преход на друга социално-икономическа формация, която условно може да се нарече «нов робовладелчески строй». По всичко е видно, че те са готови на всяко безумство, за да останат във властта вече не толкова и не само финансова, колкото глобална – да се разпореждат с всики ресурси и производителни сили на планетата, да владеят умовете, съзнанието на всеки отделно взет човек на Земята. Само чрез тази призма метаморфози на световният капитализъм може адекватно да се оценяват и обясняват всички мащабни геополитически процеси. *** В края на презентацията на книгата на автора бе зададен важен въпрос: «има ли Русия поне план «А» в случай на нови потресения, къде да търсим живата конструкция на Русия на бъдещето, в която ще повярва народа?». «Преди всичко, ние трябва да излезем от немската класическа философия и английската политикономика, иначе и занапред ще потъваме в блатото заедно с тях. Ние сме православна цивилизация, а това в същността си е съвершенно друга планета. Някои говорят, че спасение ще бъде поредното привързване на световната валута към златният стандарт. Но според мен да се повиши търсенето на жълтият метал и да се противопостави на това риск от гибел на човечеството – това е доста съмнителен проект. Ние продължаваме по инерция да използваме протестантски рационален ум, а трябва да мислим православно. Спомнете си, в края на 19 век по време подготовката на паричната реформа на Вите по преход на златна рубла икономистът Сергей Шарапов издава книга за книжната рубла. Той прави опит да спре движението на Русия към пропаст.
Не успява. Но неговите трудове не остават напразни. Така че нашата задача не е в това да коментираме текущите събития на световната икономика, а в това, да съхраним и грамотно използваме наследството от великите икономисти от минаото. Единствен вариант за деглобализация за Русия – преход на релси на автаркическо развитие, тоест на пълно самоосигуряване. Русия е възможно единствената страна, която може да покаже конструктивен вариант за изход от света на глобализацията. Ние имаме най-богата история, интелектуално и духовно наследство, огромна територия с различни климатически зони. Ние никога не ще спечелим мача, ако играем на тяхното поле, с техните съдии и по техните правила.
Необходимо е напълно да престрояваме мисленето си. Ние получихме почти векова почивка между световните войни и цялото това време се опитвахме да строим свой дом, напомням: «икономика» – «закон за домостроителство» в превод от гръцки. Сега либералите са заети да разглабят този дом по тухлички. Тях ги учат още от студентският чин, как да откъснат най-симпатичната тухла и по-скъпо да го продадат – това се нарича «пазарна икономика». Трябва първо, да се спре разграждането на нашият дом и, второ, да се организира кръгова отбрана на нашата «Брестска крепост» от враговете, настъпващи от всички страни» – завърши Валентин Катасонов.
 Иван Ваганов