Friday, September 23, 2016

Професор в САЩ: Съветските хора живееха богато колкото американците

Картинки по запросу советские фотографии людей «Нивото на живот на 100% от съветските хора към 80-те години — мога да докажа с цифри на ръце — се равняваше и по много параметри превишаваше нивото на живот на 80% от американските семейства днес» — пише в Живой Журнал професор Лопатников, емигрирал от Русия и живеещ днес в САЩ, работещ в изследователски център на университет Делауер.

***
Още веднаж за хора с тригерно съзнание: аз мога да покажа в САЩ места, които изглеждат чудовищно в сравнение с Пхенян.
Това въобще не означава, че в Северна Корея всичко е прекрасно, а в САЩ всичко е ужасно. САЩ, Британия, по своему, са интересни страни и днес - благодарение на тяхното островно положение - в тях е комфортно да се живее. По-комфортно, отколкото в Северна Корея.
Става дума съвершенно за друго. Става дума за това, че социалистическият строй в СССР, в Куба, в Северна Корея, показа съвершенно удивителна способност да обезпечава хората с максимално достоен живот в достъпните на тези страни по същество военни условия, които не те са си създали.
Трябва да осъзнаваме, че СССР например два пъти е губил по 30% от националното си богатство през XX век в световни войни и стартирал от състояние на изотстаналост с 100-150 години от колониалните европейски империи, ограбили по това време цял свят. Трябва да осъзнаваме доколко нисък е бил старта, ако още през 1928 год. в СССР е имало 84% селячество, докато в Англия е имало 17% селячество вече през първата половина на XIX век. И стартирайки от такова състояние, СССР създаде първокласна индустрия, първокласна наука, първокласна система за образование. При това всичко това СССР създаде за броени 16 години, докато вече 25 години "капиталистическа икономика" даже и не се е приблизила към показателите от последните съветски години В НИЩО.
Нивото на живот на 100% от съветските хора към 80-те години - мога да докажа това с цифри на ръце - се равняваше и по много параметри превишаваше нивото на живот на 80% от американските семейства днес. С изключение на един параметър - жилище, което СССР загуби във военните години за 25 000 000 човека. Плюс трябва да помним, че за броени години до войната в градовете се преселиха десетки милиони хора, които също искаха жилище... СССР не успя... Трябваше да се защитава, а не да харчи ресурси за хамон.
Куба. Бог с нея, с кубинската армия, която се оказа ключова сила на африканският континент и имаше тежест в Латинска Америка. Бог с нея. Но... Куба - остров с нищожно по същество население, намирайки се във военно-икономическа блокада - обезпечи такава продължителност на живота, на която могат да завиждат други повече от развити страни и такова ниво медицина, че там се стремят да отидат на лечение от Канада и САЩ.
Че и Северна Корея. Не всичко там е добре, макар достиженията също са очевидни и, с отчет на блокадата, изглеждат като чудо. НИТО ЕДНА капиталистическа страна, оказала се под такова всеобщо военно, политическо и икономическо давление не би оцеляла по принцип. Северна Корея оцеля, създаде - принудено! - мощна армия и хората там заради това живеят небогато, но, как да кажем... ЧИСТО.
По същество, социалистическите страни нямаха ВРЕМЕ, за да строят социализъм, ибо всички те се намираха в условия на обсада от момента на възникване на първата такава държава - СССР.
Техен принуден отговор на агресията бе мобилизация на всичко: икономика, армия, народ. На тях просто не дадоха спокойно да се развиват елитите на тези страни, които ограбиха цял свят до конец и затова разполагаха със значително по-големи ресурси.
Но ще дойде време, и умните хора ще оценят опитът и на СССР, и на Куба, и на СК и ще погребат Синият свят на крадци веднаж и завинаги.
И въобще, просто не трябва да се лъже. Нито за голодомор, ни за ужасите на Северна Корея, нито за Сталин, нито за идеалните САЩ.
Просто не трябва да се лъже. И тогава всичко ще си дойде на мястото.

Източник:  http://publizist.ru/blogs/5/14863/

No comments:

Post a Comment

Коментарът ви ще бъде модериран и след това включен към блога. Възможно е публикуването му да се забави по тази причина, за което моля да ме извините.