«Дайте само да се замислим: милиони хора загинали в резултат на терор и лъжливи обвинения — милиони. Били са лишени от всички права. Даже право на достойно човешко погребение, а дълги години имената им са били просто задраскани от историята.
Но до сега можем да чуем, че тези многочислени жертви са били оправдани с някакви висши държавни цели. Аз съм убеден, че никакво развитие на страната, никакви нейни успехи, амбиции не могат да се достигат с цена на човешка мъка и загуби. Нищо не може да се постави по-високо от ценността на човешкият живот. И за репресиите няма оправдание.
Много внимание отделяме на борбата с фалшификацията на нашата история. И защо често считаме, че става дума само за недопустимостта за преразглеждане резултатите от Великата Отечествена война. Но не по-малко важно е да не се допусне под вида възстановяване на историческата справедливост оправдание на тези, които унищожаваха своя народ. Истина е и това, че престъпленията на Сталин не могат да намалят подвизите на народа, който удържа победа във Великата Отечествена война. Направи нашата страна могъща индустриална държава. Повдигна на световно равнище нашата промишленост, наука, культура».
У кого какво, а у нас пак за Сталин. Много пък силно сърби това място в родната история. И сърби съвсем не напразно. Ту у нас Сталин е «ефективен мениджър», ту пак «кървав тиран, въпреки когото е побеждавал народа».
Думите «ефективен мениджър» у нас се появиха съвсем не напразно. Вече коя година у нас е актуален въпросът за способа за управление на страната. Ефективно управление. Освен това, ясно стои въпроса за целеполагане. Тоест не е ясно какво въобще искаме от своята страна.
Гладките разговори за модернизация, «русиявперед-ите», борба с корупцията и нанотехнологиите се разбиват в грубата действителност във вида на часовниците на Ресин и разрушената Саяно-Шушенска ВЕЦ. При това милиционерите пострелват в хората, наоколо има масово крадене, демографията е ужасна без всякакви репресии и войни, а ВАЗ както произвеждаше ведра с гайки, така и продължава, независимо от каквито и да са нанотехнологии.
От всякъде изпълзяват отрепки, които смеят да оскърбяват ветераните от Войната и им дават за пример предатели и фашисти.
У народа възниква въпрос: а защо всичко е така, собствено? Защо при НЕГО самолетчетата летяха, корабчетата плаваха, образованието се подобряваше, автопрома бе един от най-добрите, населението растеше, независимо от милионните репресии, растеше нивото на живот, а сега (само да живееш и се радваш без тирания!) всичко е с точност до наобратно? Това как така стана?
Правителството се напъва нещо да ни доказва, подарява часовници на пастирите, президентът лично (!) се занимава с дела на ниво къща и селце. И къде тук, простете, е ефективният мениджмънт? Къде е? Президентът даже при всички свои благи намерения не може да бяга да духа сополите на всеки които му се оплаче в блога. Това е смешно. Русия така да се управлява не става. Така може само да се имитира управление. А за това да се управлява е нужно да се делегират пълномощия. А за това тези пълномощия да се използват ефективно, е нужна отговорност на упълномощените и контрол. Контрол и отговорност!
Отговорност и контрол!
Бумна Саяно-Шушенската ВЕЦ. Почти стотина души в гроба, обезточен бе стратегически завод. И тишина. У народа възниква въпрос: как така се получи и кой е виновен? А в отговор — тишина. И народа си задава следващ въпрос: а какво на мястото на нашият президент би направил Сталин? И в съзнанието се появява сладостна картина — Анатолий Борисович Чубайс броди в белезници по етапа. В Сибир. Във валенки и ватенка. Това всъщност аз още меко.
Милиционерът Евсюков пострелял в съгражданите в супермаркета. У народа възниква въпрос: а кой му е дал оръжие? Кой му е позволил в течение на няколко години да твори безпредел на «земята»? А в отговор — тишина. ВАЗ вече десет години подред обещава да направи приличен автомобил. Къде е той? Защо не е направен? Кой е виновен? Тишина. Къде е отговорността, ви питам? Къде е?
Министърът на вътрешните работи поръчва на своите заместници за месец да решат въпроса с корупцията в МВР. Е и как са резултатите? А нашето ръководство въобще разбира ли, че ако започне действително да се бори с корупцията, то ще бъде по-страшно от постоянно, с кръгли от ужас очи, споменаваната от тях 1937-а година? И че друг способ няма? Ръководството не разбира ли, че друг способ за борба с хероинизацията на Русия, освен напалмови бомбандировки на Афган и затваряне на границите с Таджикистан — също няма? Че да се предотвратяват техногенни аварии е нужно отрано — по метода на полагане на «ефективните мениджъри» на наровете?
Защо съм длъжен да слушам тези детски глупости за «победи и достижения въпреки» от възръстен човек, облечен с висшата власт в страната? Нима президента и наистина мисли, че народът на СССР сам е проектирал Т-34 и Ил-2? Сам е създал ядрената и водородната бомби? Сам е построил заводи и вдигнал селското стопанство, науката и промишлеността? Или това е въпрос за ефективността на мениджмънта?
Тоест ще се наложи да се признае, че ОНЗИ мениджмънт е бил по-ефективен от ТОЗИ? Макар всичките ни уши вече прожужаха за «неефективност на съветският строй». Или това е въпрос за целеполагането? Тоест у ОНЗИ режим действително е имало цел в модернизация на страната, а у ТОЗИ — няма? Тук трето не е дадено. Нужно е да сепризнае или неефективност на ТОЗИ мениджмънт, или отсъствие на такава цел. Или —или.
Е а засега — имаме това, което имаме. А значи, Сталин — както преди е съвсем актуален.
Роман Носиков, юрист
Источник: http://www.perunica.ru/sssr/3680-ubit-stalina.html
No comments:
Post a Comment
Коментарът ви ще бъде модериран и след това включен към блога. Възможно е публикуването му да се забави по тази причина, за което моля да ме извините.