Тёмная триада

Два главных признака зла:
Зло не способно к созиданию.
Зло не способно к сочувствию.

Зло не способно к истинному творчеству. Оно пытается, имитирует, но получается только уродливое убожество и убогое уродство. Как беспилотник с приделанной к нему гранатой от РПГ (который под весом этой гранаты может только пикировать на своих создателей), как картонные «призматические» танки ущербного мальчика, как ржавые хаос-мобили тербатов, как мусорный бак с пулемётом под названием «Азовец», как растрескивающиеся пополам «Позоры-Б». Начиная с майданной катапульты, которая развалилась до первого выстрела.
Примеров множество. Ничего нового, ничего качественного, только искажённое и исковерканное, ущербное и уродливое.

Да простят меня фанаты Толкина, но и у него Саурон не мог создать новой жизни. Орки – это искаженные от прикосновения Тьмы эльфы. Майданутые – это поражённые злом бывшие русские.
Заражённые безвозвратно и неизлечимо, я не питаю иллюзий на этот счёт. Если бы могли излечиться, то три года непрерывного краха евроиллюзий должны были уже привести в чувство. Но не приводят, а это значит, что процесс необратим.

Зло не способно к сочувствию. Почему нормальному человеку тяжело убивать? Потому что вот она, жизнь. Этого человека родила мама, чтобы его вырастить потрачена уйма усилий и заботы, его возможно кто-то любит, его растили, учили, а тут взять и оборвать всё это, как гнилую нитку – тяжело.
Нормальный человек способен представить себя на чужом месте, проявить эмпатию, сочувствие, сопереживание. Майданутый не может этого сделать.

Они «обрезанные». Если говорить в терминах йоги, то у них верхние чакры не раскрыты. Те самые, которые отвечают за любовь, сопереживание, мудрость и духовность.
Когда сожгли заживо людей в Одессе, нормальные люди ужаснулись такой страшной смерти. Майданутые обрадовались и устроили пляски на костях.

А знаете почему? Потому что им не сказали, что нужно сделать вид, что они опечалены трагедией. И они показали свою истинную природу.
Пытаясь понять поведение майданутых я, в дополнение к своим прежним знаниям по психологии, прочитал несколько книг по психопатологии. Раньше я интересовался поведением здоровых людей, психологией, а тут пришлось прикоснуться к искажениям.
Так вот, в современной психологии есть понятие «тёмной триады», в которую входят маньяки, нарциссы и «макиавеллисты» (манипуляторы). Всех их отличает патологическая неспособность испытывать настоящие эмоции. Они их ИМИТИРУЮТ.

Злиться, гневаться, истерить они могут. А вот сочувствовать, сопереживать, любить, испытывать стыд или раскаяние – никогда. Только имитировать.
И обычно они реагируют так, как принято. Им говорят «скорбнуть по голодомору» – они делают постные лица. Скорбнуть по «вбытому бильшовыками Бандери» – скорбнут. Скорбнуть по «небесной сотне» – скорбнут. Да по чему угодно, лишь бы соответствующий сигнал поступил. А в случае с Одессой такого сигнала от СМИ не поступило. И все маньяки, нарциссы и макиавеллисты показали свои настоящие звериные рыла.

Кстати, с детства считал, что самые лживые и двуличные люди – это учителя украинской литературы. Они всегда с таким насквозь лживым театральным пафосом и надрывом в голосе вещали о какой-нибудь очередной «тяжкой судьбе сестры Тараса Шевченко Катерины» или другой аналогичной фигне.

Лживым было возмущение «побили онижедетей». «Возмутились» потому, что телевизор сказал, что так нужно отреагировать. А на убийства детей, женщин и стариков Донбасса не возмутились, потому что телевизор не сказал возмущаться.
У психопатов нет собственных эмоций, собственных чувств (кроме злости), они вынуждены имитировать их.

В любом социуме от 1 до 4 процентов психически больных людей. И эта цифра странно коррелирует с настоящим числом сторонников «жидобандеровского» режима Порошенко (по нашим оценкам – 350-400 тысяч).

Маниакальный синдром, по современным представлениям, характеризуется тремя признаками:
- повышение настроения (гипертимия). Аффекты тоски, покинутости, безысходности не возникают даже тогда, когда их следовало бы ожидать по объективным причинам;
- ускорение мышления (тахипсихия) с облегчением ассоциативного процесса (уменьшением задержки между мыслями, уменьшением строгости критериев для появления ассоциаций) вплоть до скачки идей (речь больного перестаёт быть связной вследствие чрезмерной отвлекаемости, хотя для него она остаётся логичной), появлением идей величия (в первую очередь собственного) и отрицанием вины и ответственности (импунитивные тенденции);
- повышение побудительной и двигательной активности (гипербулия). Первый вариант гипербулии проявляется в растормаживании активности, направленной на получение удовольствия – больные в маниакальном состоянии больше пьют алкоголя (дипсомания), употребляют наркотики, едят, заводят множество сексуальных связей и т. д. Второй вариант проявляется в использовании множества видов деятельности с неизбежным падением продуктивности – ни одно дело не доводится до конца.

Подытожим:
- перманентная эйфория, рисование перемог там, где их отродясь не было, в том числе из откровенных поражений и зрад;
- бессвязность и алогичность мышления и речи;
- идеи собственного величия (протоукры-уберменши);
- отрицание собственной вины и ответственности;
- алкоголизм, наркотики и сексуальное недержание (в том числе с насилием);
- неспособность довести что-либо до конца.
Типичное описание типичного майданутого. Другие части «тёмной триады», нарциссизм и макиавеллизм, также присутствуют.

Также стоит добавить, что у маньяков-садистов всегда виноваты не они, а их жертвы. «Одесситы сами виноваты, что их сожгли», «Жители Донбасса сами виноваты, что их обстреливают», «Олесь Бузина сам виноват, что его убили» и так далее.

В американских фильмах несколько раз обыгрывался сюжет о том, что психи захватывают власть в дурдоме, и под угрозой пыток и физической расправы заставляют нормальных играть по своим правилам. На Украине произошёл именно такой случай.
Инфернальное нацистское Зло вырвалось наружу, поразило бедных психопатов и захватило власть вна Украине.



P.S. Каждый раз, когда сталкиваешься что с украинской пропагандой в СМИ, что с «пидриотами» в комментариях, остаётся гадкое чувство, хочется помыться. А зачастую и просто тошнит.
Всё это сочетание пещерной ненависти, тупой злобы, отсутствия логики и откровенной шизофрении – оно не может вызывать другой реакции у нормальных людей, кроме брезгливости и отторжения.
Александр Роджерс

Как да построим държава без «излишни» хора

Едно от основните противоречия на съвремеността е в това, че в рамките на капиталистическият/пазарен модел на икономиката безработицата и нищететата, както и парадоксално на първи поглед това да е се пораждат от високата производителност на труда.

Впрочем това явление не е ново. За пръв път с него се сблъскват лудитите, когато появата на първите машини и организацията на мануфактури с разделение на труда съществено повишли производителността на труда, в резултат на което аналогичен обем продукция може да произвежда по-малко количество работници.

Така се появили първите «излишни хора» на капитализма. Глупавите лудити се нахвърляли върху машините, вместо да се нахвърлят върху владелците на манифактурите.

Машините позволяват да се повишава производителността на труда, което трябва да съкращава времето за работа, необходимо за производството на единица продукция, и да освобождава лично време за човека. И истинската свобода на човека е не някакъв набор абстракции, а именно наличието на свободно време, не насочено в заработване на хляба насъщен.

Вместо това с развитието на технологиите капиталистите съкращават числеността на работниците, а останалите работят също толкова много, колкото и до внедряване на изобретенията.

И това, че днес у нас законодателно е регламентиран осемичасов работен ден (а не 12-14-16 часов, както е било през 19-ти век и по-рано), ние сме задължени изключително на Великата октомврийска революция. Буквално няколко дни след революцията, на 29 октомври 1917 година (11 ноември по нов стил) от Съвета на Народните Комисари е бил приет съответният декрет.

И едва след това в другите страни (в това число в капиталистическите) също започват да въвеждат осемчасов работен ден. Защото са били принудени да се подстройват под високите социални стандарти на СССР. И това всъщност смегчава днешната суперкриза.

А ако не бе СССР, то цялата планета до сега щеше да "оре" 10-12-14 часа в денонощие, както това до сега става в «потогонките»  в Юго-Източна Азия (където и се преточва капиталът днес).

Великата Депресия невярно наричат криза на свръхпроизводството. Наопаки, това е криза на недопотреблението. Огромно количество хора са се нуждали от стоки, но не са могли да ги купят, защото не са имали пари. Тоест не е имало обезпечено търсене.

В резултат се получава парадоксална картина: милиони хора са се нуждаели от храна, облекло, обувки и прочие стоки, и едновременно тези същите стоки, вече произведени са хвърляни от шлепове в морето, защото у хората не е имало пари да ги купят (а капиталистът никога няма да продава под себестойността или да раздава безплатно).

Днес наблюдаваме практически аналогична картина, при това вече в световен мащаб: милиарди нуждаещи се, значителна част от които е готова прилежно да се труди, но няма такава възможност. А значи, ръстът на населението не води към ръст на пазарите, защото възникващо търсене не е обезпечено. Това води до стагнация на световната икономика.

Всеки производственик ще ви каже: няма проблеми да се произведе повече, има проблем къде това да се реализира.

Има «просто» решение – да се напечатат повече пари и в тази или друга форма да се раздадат на хората.

На протежение двехтилядните години в Русия се провеждаше политика на изпреварващ ръст на заплатите, която даде положителен стимулиращ резултат и доведе до ръст на БВП. Теоретически може такава да се продължава.

Дори повече, може да се отиде и на по-радикални мерки, типа въвеждане на БОД (безусловен основен доход) – това също е способно да стимулира потреблението и да доведе до ръст на БВП.

Но има едно «но», което почти нивелира целият позитивен резултат от подобни реформи – това е оттокът на капитала зад граница. Колкото и пари да не печаташ, но докато в обществото домирира крупният частен капитал, то те по верижката ще отплуват от редовите потребители към владетелите на крупните корпорации, които както показва практиката, предпочитат да не ги влагат обратно в Русия, а да ги извеждат зад граница. (Това е частен проблем в границите на една държава, а именно Русия, или ако предпочитате България или Полша или Япония. Глобалният проблем е концентрацията на парите в крупните корпорации, следователно - намаляването на покупателната способност на широки кръгове население и увеличаването на "излишните хора". - бел.пр.)

Ежегодният отток на капитали съставя десетки милиарди долари, а доколкото те се извеждат в чужда валута, то печатането на рубли ще доведе само до ръст на инфлацията вместо ръст на оборота на пари в икономиката.

Затова е нужно да се прекрати оттока на капитала зад граница. А да се направи това може само по един начин – с национализация на стратегическите отрасли (вашата бръснарница или ресторант не оказват влияние на икономиката, да и едва ли малкият бизнес извежда някакви пари зад граница – освен почивка в Турция или Египет, а това не е толкова съществено).

Отново, както виждаме на международен опит, доминирането на крупният капитал (както промишлен, така и финансов) води към унищожение на средната класа. В САЩ например средната класа през седемдесетте години на двадесети век е бил от порядъка на 61%, а към миналата година вече е паднал до 25%, и с всяка година продължава да пада средно с 2%.

А рязкото разделение на свръхбедни и свръхбогати води и до изкривявания в производството. Все по-малко стоки за първо потребление се произвеждат, които са така необходими на бедните, и протича изкривяване в страна на производство на предмети от разкош и различни ненужни гаджети (а това никак не решава проблемите на бедността или отстраняване на дефицита).

Както отбелязва в своите статии изследователят Руслан Карманов, отрасълът на условният хай-тек все повече се превръща в сборище на «модни стартъпи», нямащи никакъв практически смисъл (и регулярно разоряващи се).

Връщайки се към предишният тезис – в световната икономика няма проблеми да се произведат повече стоки. Показателите на натовареност на производствените мощности както у нас в Русия, така и в Китай и Евросъюза, се колебаят в диапазона 40-60% (в зависимост от региона и отрасълът). За да се увеличи БВП с една трета даже не е нужно да се строят нови заводи, достатъчно ще е да се натоварят съществуващите на пълна мощност.

Проблем има само в едно – кой ще купуваа произвежданите стоки, ако у значителна част от населението и в бъдеще има недостатък на пари?

При това аз считам въвеждането на БОД забавно, но не съвсем справедливо. По-добре да се вдигнат пенсиите на възрастните и заплатите на работниците, при това съкращавайки продължителността на работният ден и обезпечавайки всеобща заетост. Да, именно така – за повишение производителността на труда и БВП е нужно да се съкрати продължителността на работният ден.

Но това ще стане възможно само ако се провеждат реформи в комплекс:

а) законодателно да се ограничи (а още по-добре направи невъзможен) оттокът на капитали зад граница;

б) регуляторно да се преразпределя печалбата повече в полза на работниците, а не  на капиталистите ( да се повиши покупателната способност на населението);

в) да се национализират стратегическите отрасли, че печалбата от тях да пълни държавният бюджет;

г) да се обезпечи всеобща заетост;

д) законодателно да се ограничи чуждестранният капитал да не може да купува вече съществуващи предприятия, а да може да влиза в страната изключително във вид на иновации, създавайки ново (иначе в него няма никакъв смъсъл).

Результат – подобрение материалното благосъстояние на гражданите и повече реална, а не «либерална» свобода. Но това вече ще бъде не пазарен капитализъм, да?

Александр Роджерс

Списък на построените при Сталин заводи

Антисоветчиците често питат, а къде, демек, са всички тия построени при Сталин заводи, дайте списък. Е, ето го списъка на построените заводи, фабрики, електростанции и пр. от 1938 до 1941 годы. Списъкът е разбит по отрасли:


Електростанции

1. АЦГЭС, Аджарис-Цхалинская, г. Батуми, Грузинская ССР 67
2. Гюмушская, на р. Роздан, Армянская ССР 69
3. Днепровская, г.Запорожье, УССР 46
4. Днепродзержинская, г. Днепродзержинск, УССР 48
5. Дубровская, р.п. Дубровка, Ленинградская обл. 46
6. Закамская, р.п. Закамск, Молотовская. обл. 46
7. Земо-Авчальская, г.Тбилиси, Грузинская ССР 46, 67
8. Зуевская, г. Харцызск, УССР 363
9. Ивановская, г. Иваново, Ивановская обл. 70
10. Калужская, г. Калуга, Тульская обл. 69
11. Канакерская, п.г.т. Канакер, Армянская ССР 46, 67, 69
12. Карагандинская, г. Караганда, Казахская ССР 70
13. Красина имени, г.Баку, Азербайджанская ССР 48
14. «Красная звезда», г.Баку, Азербайджанская ССР 46
15. Красногорская, г. Каменск, Челябинская обл. 61
16. Краснодарская, г. Краснодар, Краснодарский край 70
17. Краснозаводская, г. Харьков, УССР 46
18. Красноярская, г. Красноярск, Красноярский край 70
19. Кувасайская, р.п. Кувасай, Узбекская ССР 66, 70
20. Кураховская, п.г.г. Кураховка, Сталинская обл., УССР 70, 363
21. Ленинградская № 10, г.Ленинград 363
22. Несветаевская, р.п. Малый Несветай, Ростовская обл. 70
23. Нивская, г. Кировск, Мурманская обл. 69
24. Орская, г. Орск, Чкаловская обл. 46, 70
25. Рыбинская, г. Рыбинск, Ярославская обл. 69
26. Свирьская № 2, г. Лениград 69
27. Свистухинская, Орджоникидзевский край 70
28. Северо-Донецкая, р.п. Пост Любимовский, УССР 70
29. Серебрянская, р. Миасс, Челябинская обл. 70
30. Сталиногорская, г. Сталиногорск, Тульская обл. 46, 363
31. Сумгаитская, п.г.т. Сумгаит, Азербайджанская ССР 67
32. Сухумская, г. Сухуми, Грузинская ССР 69
33. Сызранская, г. Сызрань, Куйбышевская обл. 70
34. Сясьская, р.п. Сясьстрой, Ленинградская обл. 70
35. Туломская, на р. Тулома, Мурманская обл. 46
36. Угличская, г. Углич, Ярославская обл. 69
37. Фрунзенская, г.Москва, 363
38. Хабаровская, г.Хабаровск, Хабаровский край 70
39. Храмская, г.Тбилиси, Грузинская ССР 69
40. Чирчикская, г. Чирчик, Узбекская ССР 66, 69

Каменновъглищна промишленост

41. Дружеская, Донбасс 48 Ильича имени, г. Кривой Рог, УССР 336
42. Калинина имени, г. Горловка, УССР 377
43. Узловсвая № 2, р.п. Узловая, Тульская обл. 361, 362
44. Центральная Боковская, п.г.т. Центрально-Боковский, УССР 48
45. Шахта № 3 треста Снежнянантрацит 387
46. Шахта № 6, г. Красный Луч, УССР 387
47. Шахта № 8 г. Горловка, УССР 377
48. Шахта № 8, г. Бобрики, Московская обл. 362
49. Шахта № 11-бис, р.п. Алексеево-Леоново, УССР 377
50. Шахта № 18, р.п. Алексеево-Леоново, УССР 293, 326
51. Шахта № 19, г. Бобрики, Московская обл. 362
52. Шахта № 20, г. Бобрики, Московская обл. 362
53. Шахта «Красногвардейская» Наркомцветмета СССР, г. Красноуральск, Свердловская обл. 359, 360

Нефтена промишленост

54. Бакинские сажевые заводы, г.Баку, Азербайджанская ССР 46
55. Комсомольская буровая № 133 нефтепромысла Мирзани, Грузинская ССР 377
56. Ленинградский газовый завод, г.Ленинград 75
57. Московский коксогазовый завод, г.Москва 75
58. Московский крекинг-завод, г.Москва 46
59. Нефтепровод Гор.а-Горская - Грозный 46
60. Нефтепровод Избербаш - Махач-Кала 48
61. Уфимский нефтеперерабатывающий завод, г. Уфа, Башкирская АССР 48
62. Шмидта имени, завод, г.Баку, Азербайджанская ССР 337

Металургическа промишленост

63. Азовсталь см. Орджоникидзе имени Алапаевский, г. Алапаевск, Свердловская обл. 346
64. Алмазнянекий, п.г.т. Алмазная, УССР 357
65. Амурстальстрой, г. Комсомольск-на-Амуре, Хабаровский край
66. Андреева имени, г. Татанрог, Ростовская обл.
67. Бакальский, р.п. Бакал, Челябинская обл. 71
68. Бакинский трубопрокатный, г.Баку,
69. Азербайджанская ССР 71 Белорецкий, г. Белорецк, Башкирская АССР 346, 399
70. Войкова имени, г. Керчь, Крымская АССР 152
71. Ворошилова имени, г. Ворошиловск, УССР
72. Выксунский, г. Выкса, Горьковская обл. 341, 358
73. Дальневосточный см. Амурстальстрой
74. Дзержинского имени, г. Днепродзержинск, УССР 355
75. Дзержинского имени, г. Днепропетровск, УССР
76. Днепроспецсталь, г.Запорожье, УССР 152
77. Донецкий, г. Сталине, УССР
78. Запорожсталь, г.Запорожье, УССР
79. Златоустовский, г. Златоуст, Челябинская обл.
80. Ильича имени, г. Мариуполь, УССР 347, 374
81. Карла Либкнехта имени, г. Нижнеднепровск, УССР 152, 348
82. Кемеровский трубопрокатный, г. Кемерово, Новосибирская обл. 71
83. Керченский см. Войкова имени
84. Кирова имени, г. Макеевка, УССР
85. Коминтерна имени, г. Нижнеднепровск, УССР 347
86. Косогорский, г. Тула, Тульская обл. 348
87. Краматорский см. Куйбышева имени
88. «Красный Октябрь», г. Сталинград, Сталинградская обл.
89. Криворожский, г. Кривой Рог, УССР
90. Кузнецкий, г. Сталинск, Новосибирская обл.
91. Куйбышева имени, г. Краматорск, УССР 343, 347
92. Куйбышева имени трубный, г. Мариуполь, УССР 343, 347, 350
93. Кушвинский, г. Кушва, Свердловская обл. 348
94. Ленина имени, г. Днепропетровск, УССР
95. Ленинградский трубный, г.Ленинград 330
96. Лысьвенский, г.Лысьва, Молотовская обл. 109
97. Магнитогорский, г. Магнитогорск, Челябинская обл.
98. Макеевский см. Кирова имени
99. Мариупольский см. Ильича имени
100. Мариупольский трубный см. Куйбышева имени
101. Надеждинский см. Серова имени
102. Нижне-Салдинский, г. Нижняя Салда, Свердловская обл. 109, 153
103. Нижне-Сергинский, р.п. Нижние Серги, Свердловская обл. 314, 347, 356
104. Нижне-Тагильский, г. Нижний Тагил, Свердловская обл. 156, 358
105. Никопольский см. Южнотрубный
106. Ново-Липецкий, г. Липецк, Воронежская обл.
107. Ново-Московский, г.Ново-Московск, УССР 46, 71
108. Ново-Тагильский, г. Нижний Тагил, Свердловская обл.
109. Ново-Уральский трубопрокатный, ст. Хромпик, Свердловская обл. 71, 350
110. Орджоникидзе имени, г. Мариуполь, УССР
111. Орджоникидзевский, г. Орджоникидзе, УССР
112. Петровский, г. Петровск-Забайкальский, Читинская обл.
113. Петровского имени, г. Днепропетровск, УССР
114. Саткинский, г. Сатка, Челябинская обл. 357
115. «Свободный сокол», г. Липецк, Воронежская обл. 348, 357
116. Серова имени, г. Серов, Свердловская обл.
117. «Серп и молот», г.Москва
118. Синарский труболитейный, г. Каменск, Челябинская обл. 109, 331
119. Сталинский см. Донецкий
120. Таганрогский см. Андреева имени
121. Тирлянский см. Белорецкий
122. Уральский новотрубный см. Ново-Уральский
123. Фрунзе имени, г. Константиновна, УССР 314, 374
124. Челябинский ферросплавный, г. Челябинск, Челябинская обл. 48
125. Чермозский, р.п. Чермоз, Молотовская обл. 358
126. Чусовой, г. Чусовой, Молотовская обл. 109, 348
127. Электросталь, г. Электросталь, Московская обл.
128. Южнотрубный, г. Никополь, УССР

Коксохимически заводи

129. Брянский, р.п. Брянский рудник, УССР 109
130. Запорожский, г.Запорожье, УССР 46
131. Кемеровский, г. Кемерово, Новосибирская обл. 46
132. Мупгкетовский, п.г.т. Мупжетово, УССР 109

Заводи за цветна металургия

133. Алмалыкский медеплавильный комбинат, г. Ташкент, Узбекская ССР 72
134. Балхашский медеплавильный комбинат, г. Балхаш, Казахская ССР 66, 72
135. Блявинский медно-серный завод, г. Блява, Чкаловская обл. 72
136. Джезказганский медеплавильный комбинат, р.п. Джезказган, Казахская ССР 66, 72
137. Каменский алюминиевый комбинат, г. Каменск, Челябинская обл. 61, 64, 72, 136
138. Кандалакшский алюминиевый комбинат, г. Кандалакша, Мурманская обл. 64, 72, 136
139. Кандалакшский электролитный алюминиевый завод, г. Кандалакша, Мурманская обл. 72
140. Мончегорский никелевый комбинат, г. Мончегорск, Мурманская обл. 46
141. Средне-Уральский медеплавильный комбинат, г. Ревда, Свердловская обл. 46, 48, 72
142. Сталинский алюминиевый комбинат, г. Сталинск, Новосибирская обл. 64, 136
143. Тихвинский глиноземный завод, р.п. Бокситогорск, Ленинградская обл. 72
144. Уральский алюминиевый см. Каменский
145. Уральский никелевый комбинат, г. Каменск, Челябинская обл. 72
146. Халиловский никелевый завод, г. Орск, Чкаловская обл. 64, 71

Заводи металообработващи и механически

147. Кольчугинский см. Орджоникидзе имени
148. «Красная Этна», механический, г. Горький, Горьковская обл. 402
149. Краснопресненский механический, г.Москва 235, 252, 257, 302, 310
150. Ленинградский металлический, г.Ленинград 375, 389
151. Орджоникидзе имени по обработке цветных металлов, г. Кольчугино, Ивановская обл. 234
152. Пресненский см. Краснопресненский
153. Серпуховский напилочный, г. Серпухов, Московская обл. 313
154. Сталина имени см. Ленинградский металлический
155. Центролит, чугунолитейный, г.Ленинград 124

Машиностроене

156. Алапаевский автоматов и револьверных станков, г. Алапаевск, Свердловская обл. 67
157. Алапаевский станкостроительный, г. Алапаевск, Свердловская обл. 376
158. «Большевик», машиностроительный г.Ленинград 375
159. Вальцетокарный, г. Днепродзержинск, УССР 342
160. Владимирский агрегатных станков, г. Владимир, Ивановская обл. 67
161. Воровского имени гарного машиностроения, г. Свердловск, Свердловская обл. 375
162. Воронежский дизелестроительный, г.Воронеж, Воронежская обл. 320
163. Воронежский среднего машиностроения, г.Воронеж, Воронежская обл. 336
164. Воронежский станкостроительный, г.Воронеж, Воронежская обл. 124, 376
165. Воронежский шлифовальных станков, г.Воронеж, Воронежская обл. 67
166. Ворошилова имени Торецкий горного машиностроения, г. Дружковка, УССР 318
167. Ворошиловградский паровозостроительный см. Октябрьской революции имени
168. Воскова имени инструментальный, г.Ленинград 124, 313, 322
169. Второй часовой, г.Москва 235
170. «Вулкан», сельскохозяйственного машиностроения, г.Ленинград 374
171. Выксунский кузнечно-прессового оборудования, г. Выкса, Горьковская обл. 124
172. Гидропривод, тяжелого станкостроения, г. Харьков, УССР 198, 199
173. Гомельский сельскохозяйственного машиностроения, г. Гомель, БССР 304, 305 309
174. ГОМЗ см. ОГПУ имени
175. Горьковский автомобильный, г. Горький, Горьковская обл. 68, 182, 183, 335
176. Горьковский тяжелых станков, г. Горький, Горьковская обл. 67
177. Горьковский фрезерных станков, г. Горький, Горьковская обл.
178. Горького имени станков-автоматов, г. Киев, УССР
179. ГПЗ № 1, Первый подшипниковый, г.Москва
180. «Двигатель революции», дизельный, г. Горький, Горьковская обл. 124, 321
181. Дзержинского имени тракторный, г. Сталинград, Сталинградская обл.
182. Днепропетровский металлургического оборудования (ДЗМО), г. Днепропетровск, УССР
183. ЗИС см. Московский автомобильный Ивановский среднего машиностроения, г. Иваново, Ивановская обл. 336
184. Ижорский машиностроительный, г. Колпино, Ленинградская обл. 161, 319
185. «Ильич», абразивный, г.Ленинград 124
186. Ильича имени станкостроительный, г.Ленинград 321
187. Казанский автотракторных деталей, г. Казань, Татарская АССР 68
188. «Калибр», контрольно-измерительных приборов, г.Москва
189. Калинина имени инструментальный («Фрезер»), г.Москва
190. Калинина имени кузнечно-прессового оборудования, г.Воронеж, Воронежская обл. 124
191. Калининский вагоностроительный, г. Калинин, Калининская обл. 183, 308
192. Канашский вагоноремонтный, г. Канаш, Чувашская АССР 48
193. Канонерский судоремонтный, г.Ленинград 57
194. Карла Маркса имени машиностроительный, г.Ленинград 47
195. Киевский станков-автоматов см. Горького имени
196. КИМ, завод малолитражных машин, г.Москва 50, 80, 87, 89
197. Кирова имени машиностроительный и сталелитейный, г. Горловка, УССР 320, 321
198. Кирова имени подъемно-транспортных сооружений, г.Ленинград 124
199. Кировский машиностроительный и металлургический, г.Ленинград
200. Коломенский см. Куйбышева имени
201. Колющенко имени сельскохозяйственного машиностроения, г. Челябинск, Челябинская обл. 305, 309
202. Коминтерна имени машиностроительный, г. Харьков, УССР 353, 354
203. «Коммунар», сельскохозяйственного машиностроения, г.Запорожье, УССР 303, 305
204. Коммунистической партии Германии имени машиностроительный, г.Москва 235
205. «Компрессор», машиностроительный, г.Москва 298
206. «Комсомолец», станкостроительный, г. Егорьевск, Московская обл. 46, 124
207. «Красная звезда», сельскохозяйственного машиностроения, г.Кировоград, УССР
208. Краснодарский поковок и изделий из прутка, г. Краснодар, Краснодарский край 68
209. Краснодарский тяжелого станкостроения, г. Краснодар, Краснодарский край 124
210. Красноярский сельскохозяйственного машиностроения, г. Красноярск, Красноярский край 68
211. «Красный Аксай» см. Фрунзе имени
212. «Красный двигатель», тракторных запасных частей и деталей, г.Новороссийск, Краснодарский край 309
213. «Красный инструментальщик», г.Ленинград 313, 322
214. «Красный металлист», подъемно-транспортного оборудования, г.Ленинград
215. «Красный пролетарий», станкостроительный, г.Москва
216. «Красный Профинтерн», тракторных запасных частей и деталей, г. Одесса, УССР 260
217. «Красный Профинтерн», паровозо- и вагоностроительный, г. Орджоникидзеград, Орловская обл.
218. Куйбышева имени Коломенский паровозостроительный, г. Голутвино, Московская обл.
219. Курский текстильного машиностроения, г. Курск, Курская обл. 68
220. Ленина имени станкостроительный, г. Одесса, УССР
221. Ленина имени тракторных запасных частей и деталей, г. Мичуринск, Воронежская обл. 309
222. Лепсе имени тракторных запасных частей и деталей, г. Киев, УССР 181, 309
223. Лианозовский вагоноремонтный, р.п. Лианозово, Московская обл. 48
224. «Лифт», коммунального оборудования, г.Москва 320
225. Люберецкий см. Ухтомского имени
226. Людиновский локомобильный, г. Людиново, Орловская обл. 46
227. Макса Гельца имени полиграфического машиностроения, г.Ленинград 310
228. Можерез, железнодорожный ремонтный, г.Москва 298
229. Московский автомобильный, г.Москва
230. Московский инструментальный, г.Москва
231. Московский малолитражных машин см. КИМ имени
232. Московский тормозной, г.Москва 252, 257
233. Московский трикотажных машин, г.Москва 310
234. Московский шлифовальных станков, г.Москва
235. Мытищинский вагоностроительный, г. Мытищи, Московская обл. 183
236. Ново-Краматорский машиностроительный, г. Краматорск, УССР
237. Новосибирский автотракторных деталей, г.Новосибирск, Новосибирская обл. 68
238. Новосибирский расточных станков, г.Новосибирск, Новосибирская обл. 67
239. Новосибирский станкостроительный, г.Новосибирск, Новосибирская обл. 376
240. Новосибирский универсальных станков, г.Новосибирск, Новосибирская обл. 67
241. ОГПУ имени оптико-механический, г.Ленинград
242. Одесский судоремонтный, г.Одесса, УССР 57
243. Октябрьской революции имени паровозостроительный, г. Ворошиловград, УССР
244. Октябрьской революции имени сельскохозяйственного машиностроения, г. Одесса, УССР
245. Омский автосборочный, г. Омск, Омская обл. 68
246. Орджоникидзе имени револьверных станков и полуавтоматов, г.Москва
247. Орджоникидзе имени Старо-Краматорский кузнечно-прессового оборудования, г. Краматорск, УССР
248. Орджоникидзе имени Уральский тяжелого машиностроения, г. Свердловск, Свердловская обл.
249. Орджоникидзе имени Харьковский тракторный, г. Харьков, УССР
250. Орловский среднего машиностроения, г. Орел, Орловская обл. 47, 336
251. Пензенский прецезионных станков, г. Пенза, Пензенская обл. 67
252. Пензенский станкостроительный, г.Пенза, Пензенская обл. 376
253. «Подъемник», подъемно-транспортного оборудования, г.Москва
254. Ростовский автосборочный, г.Ростов-на-Дону, Ростовская обл. 48, 56, 68
255. Ростсельмаш, сельскохозяйственного машиностроения, г.Ростов-на-Дону, Ростовская обл.
256. «Русский дизель», дизелестроительный, г.Ленинград
257. Рыбинский машиностроительный, г.Рыбинск, Ярославская обл. 337
258. Рязанский запасных частей холодно-штамповых и из прутка, г. Рязань, Рязанская обл. 68
259. Саратовский оцинкованной проволоки, г. Саратов, Саратовская обл. 48
260. Саратовский шарикоподшипниковый, г. Саратов, Саратовская обл. 68
261. Свердлова имени станкостроительный, г.Ленинград 124, 198, 310
262. Свердловский тяжелых станков, г. Свердловск, Свердловская обл. 67
263. Свердловский химического машиностроения, г.Свердловск, Свердловская обл. 69
264. «Свет шахтера», горного машиностроения, г. Харьков, УССР 318
265. «Серп и молот», сельскохозяйственного машиностроения, г. Харьков, УССР
266. Сибсельмаш, сельскохозяйственного Машиностроения, г. Омск, Омская обл.
267. Сталинградский тракторный см. Дзержинского имени
268. Станкоконструкция, станкоинсгрументальный, г.Москва 124, 161, 227
269. Станколит, станконнструментальный, г.Москва 124, 269
270. Старо-Краматорский см. Орджоникидзе имени
271. Ташсельмаш, сельскохозяйственного машиностроения, г. Ташкент, Узбекская ССР 304
272. Троицкий кузнечно-прессового оборудования, г. Троицк, Челябинская обл. 67
273. Ульяновский крупных токарных станков, г. Ульяновск, Куйбышевская обл. 67
274. Уралмашзавод см. Орджоникидзе имени
275. Уральский вагоностроительный, г. Нижний Тагил, Свердловская обл. 52, 182, 183
276. Уфимский бумагоделательных машин, г. Уфа, Башкирская АССР 69
277. Ухтомского имени сельскохозяйственного машиностроения, г. Люберцы, Московская обл.
278. «Фрезер» см. Калинина имени
279. Фрунзе имени машиностроительный («Красный Аксай»), г. Ростов-на-Дону, Ростовская обл. 183, 303, 304
280. Фрунзе имени металлоштамповальный, г. Харьков, УССР 318
281. Харьковский станкостроительный, г. Харьков, УССР
282. Харьковский тракторный см. Орджоникидзе имени
283. Центролит, станкостроительный, г.Ленинград 124
284. ЦК машиностроения имени станкостроительный, г. Куйбышев, Куйбышевская обл. 124
285. Челябинский абразивный, г. Челябинск, Челябинская обл. 124
286. Челябинский тракторный, г. Челябинск, Челябинская обл.
287. Читинский автотракторных деталей, г. Чита, Читинская обл. 68
288. Чусовской рессорный, г. Чусовой, Молотовская обл. 68
289. Шевченко имени текстильного машиностроения, г. Харьков, УССР 47
290. Энгельса имени легкого машиностроения, г.Ленинград 47, 310, 311
291. Январского восстания имени подъемно-транспортного оборудования, г. Одесса, УССР
292. Ярославский автомобильный, г. Ярославль, Ярославская обл.

Електротехническа промишленост

293. Белгородский котлов нормального давления, г. Белгород, Курская обл. 68
294. Воронежский электроосветительной арматуры, г.Воронеж, Воронежская обл.68
295. Ворошиловский электроосветительной арматуры, г. Ворошилов, Уссурийская обл. 68
296. «Динамо», электромашиностроительный, г.Москва 272, 298, 308
297. ЗЭМ, электромашин, г.Москва 181
298. Калужский паровых турбин, г.Калуга, Тульская обл. 67
299. Лысьвенский турбогенераторов, г. Лысьва, Молотовская обл. 68
300. Московский радиозавод, г.Москва 234
301. Московский трансформаторный, г.Москва 272
302. Подольский аккумуляторный, г. Подольск, Московская обл. 309
303. Рязанский электроламповый, г. Рязань, Рязанская обл. 68
304. Саранский электроизмерительных приборов, г. Саранск, Мордовская АССР 68
305. Свердловский высоковольтной аппаратуры, г. Свердловск, Свердловская обл.68
306. Свердловский паровых турбин, г. Свердловск, Свердловская обл. 67
307. Свердловский трансформаторный, г.Свердловск, Свердловская обл. 68
308. Сталинский котлов повышенного давления, г.Сталинск, Новосибирская обл. 68
309. Томский электромоторный, г. Томск, Новосибирская обл. 68
310. УЭМ, уральский электромашиностроительный, г.Свердловск, Свердловская обл. 181
311. Харьковский электромеханический, г.Харьков, УССР 389
312. Харьковский электротурбинный, г.Харьков, УССР 308
313. Хотьковский электроизоляционных материалов, р.п. Хотьково, Московская обл.68
314. «Электрик», электромашиностроительный, г.Ленинград 272
315. «Электроаппарат», электроаппаратный, г.Ленинград 308
316. «Электросигнал», радиоаппаратуры, г.Воронеж, Воронежская обл. 107
317. «Электросила», электромашиностроительный, г.Ленинград

Химическа промишленост

318. Актюбинский химический комбинат, г. Актюбинск, Актюбинская обл. 244
319. Бакинский завод синтетического каучука, г.Баку, Азербайджанская ССР 72
320. Березниковский химический комбинат, г. Березники, Молотовская обл. 103
321. Бокситогорский завод по искусственному обезвоживанию торфа, р.п. Бокситогорск, Ленинградская обл. 71
322. Бондюжский завод см. Карпова Л.Я. имени
323. Винницкий сернокислотный завод, г.Винница, УССР 106
324. Воскресенский химический комбинат, г.Воскресенск, Московская обл. 86, 104,244
325. Данковский завод натурального каучука, с.Данков, Рязанская обл. 73
326. Дорогомиловский химический завод, г.Москва 244
327. Ереванский завод искусственного каучука, г.Ереван, Армянская ССР 67, 72
328. Карпова Л.Я. имени химический завод, р.п. Бондюжский, Татарская АССР 104
329. «Каучук», химический завод, г.Москва, 103, 105
330. «Комсомольская правда», завод химпластмасс, г.Ленинград 48
331. Константиновский химический завод, г.Константиновка, УССР 244
332. «Красный богатырь», резиновый завод, г.Москва
333. «Красный треугольник», завод резиновой обуви и галош, г.Ленинград, 103, 106
334. «Красный химик», г.Ленинград 325
335. Кутаисский литопонный завод, г.Кутаиси, Грузинская ССР 67
336. Ленинградский завод резиновых технических тканей, г.Ленинград 244
337. Ливненский завод натурального каучука, г.Ливны, Орловская обл. 73
338. Липецкий карбидный завод, г.Липецк, Воронежская обл. 48
339. Лисичанский азотно-туковый комбинат, г.Лисичанск, УССР 73
340. Лопасневский регенераторный завод, с.Лопасня, Московская обл. 73
341. Московский лакокрасочный завод, г.Москва
342. Московский шинный завод, г.Москва.
343. Ново-Славянский содовый завод, г.Славянск, УССР 72
344. Омский шинный завод, г.Омск, Омская обл. 73
345. «Победа рабочих», лакокрасочный завод, г.Ярославль, Ярославской обл. 244
346. Рубежанский анилинокрасочный завод, г.Рубежное, УССР 107
347. СК-1, завод синтетического каучука, г.Ярославль, Ярославская обл. 107, 337
348. СК-5, завод синтетического каучука, г.Тамбов, Тамбовская обл. 72
349. СК-6, завод синтетического каучука, г.Курск, Курская обл. 72
350. СК-7, завод синтетического каучука, г.Вологда, Вологодская обл. 72
351. «Славсода», Славянский содовый завод, г.Славянск, УССР 72, 104
352. Совпрен № 1, завод синтетического каучука, г.Ереван, Армянская ССР 72
353. Совпрен № 2, завод синтетического каучука, г.Самарканд, Узбекская ССР 72
354. Сталиногорский химический комбинат, г.Сталиногорск, Тульская обл. 103, 244
355. Стерлитамакский содовый завод, г.Стерлитамак, Башкирская АССР 72
356. Тамбовский шинный завод, г.Тамбов, Тамбовская обл. 73
357. Ташкентский шинный завод, г.Ташкент, Узбекская ССР 73
358. Хромпиковой завод, ст. Хромпик, Свердловская обл. 104
359. Чирчикский азотно-туковый комбинат, г.Чирчик, Узбекская ССР 66, 77
360. Щелковский химический завод, г.Щелково, Московская обл. 104, 325
361. Ярославский резино-асбестовый комбинат, г.Ярославль, Ярославская обл.
362. Ярославский шинный завод, г.Ярославль, Ярославская обл.

Промишленост на строителните материали

363. Ашхабадский цементный, г. Ашхабад,
364. Туркменская ССР 67 Безмеинский цементный, г. Безмеин,
365. Туркменская ССР 73 Боровичский см. «Красный керамик»
366. Войкова имени отопительных приборов, г.Москва 235
367. Волховский цементный, г. Волхов, Ленинградская обл. 48
368. Воскресенский гипса и перегородочных плит, г. Воскресенск, Московская обл. 86
369. «Гигант», цементный, г.Москва 73
370. Дзержинского имени динасовый, п.г.т. Красноармейское, УССР 109
371. Дзержинского имени огнеупорный, п.г.т. Красноармейское, УССР 331
372. Красноярский цементный, г. Красноярск, Красноярский край 73
373. «Красный керамик», г. Боровичи, Ленинградская обл. 331
374. Кузнецкий цементный, г. Сталинск, Новосибирская обл. 73
375. Кушвинская помольная установка, г. Кушва, Свердловская обл. 73
376. Люберецкий армопенобетонный, г. Люберцы, Московская обл. 86
377. Люберецкий силикальцнтных железобетонных стройдеталей, г.Люберцы, Московская обл. 86
378. Люберецкий силикатного кирпича, г. Люберцы, Московская обл. 89
379. Магнитогорская помольная установка, г.Магнитогорск, Челябинская обл. 73
380. Московский железобетонных изделий, г.Москва 86
381. Московский мозаичный № 2, г.Москва 86
382. Ново-Брянский цементный, р.п. Цементный, Орловская обл. 48
383. Ново-Салдинская помольная установка, г. Верхняя Салда, Свердловская обл. 73
384. Ново-Спасский цементный, г. Спасск, Уссурийская обл. 56, 73
385. Ногинский бетонный, г.Ногинск, Московская обл. 86
386. Орджоникидзевский цементный, г.Орджоникидзе, УССР 73
387. Пашнйский цементный, р.п. Пашия, Молотовская обл. 48, 73
388. Свердловский цементный, г.Свердловск, Свердловская обл. 73
389. Спасс-Тюбинский цементный, Казахская ССР 73
390. Сталинабадский цементный, г. Сталинабад, Таджикская ССР 67, 73
391. Тимлюйский цементный, ст. Тимлкж, Молотовская обл. 73
392. Тульский бетонный, г.Тула, Тульская обл. 86
393. Уфимский цементный, г.Уфа, Башкирская АССР 73
394. Хилковский цементный, ст. Хилково, Узбекская ССР 73
395. Челябинский цементный, г.Челябинск, Челябинская обл. 73

Стъклена промишленост

396. «Красный гигант», стекольный, р.п. Никольская Пестравка, Пензенская обл. 334
397. «Пролетарий», стекольный, г.Лисичанск, УССР 334
398. Профинтерна имени стекольный, г.Ашхабад, Туркменская ССР 334
399. Деревообрабатывающая промышленность
400. «Власть труда», спичечная фабрика, г.Нижний Ломов, Пензенская обл. 74.
401. «Красный якорь», фанерный завод, г.Слободской, Кировская обл. 47
402. Совгаванский лесопильный завод, р.п. Советская Гавань, Приморский край 74
403. Тавдинский фанерный завод, г.Тавда, Свердловская обл. 74
404. Тюменский фанерный завод, г.Тюмень, Омская обл. 74
405. Уссурийский деревообрабатывающий комбинат, Уссурийская обл. 74
406. Бумажная промышленность
407. Архангельский целлюлозно-бумажный комбинат, г.Архангельск, Архангельская обл. 73
408. Балахнинский сульфат-целлюлозный завод, г.Балахна, Горьковская обл. 137, 332
409. Володарского имени бумажная фабрика, г.Ленинград 48
410. Каменская бумажная фабрика, г. Кувшиново, Калининская обл. 48
411. Камский целлюлозно-бумажный комбинат, г. Краснокамск, Молотовская обл. 296
412. Конаковский целлюлозно-бумажный комбинат, г.Конаково, Калининская обл. 73
413. Кондровский целлюлозно-бумажный комбинат, г.Кондрово, Смоленская обл. 296
414. Котласский целлюлозный завод, г.Котлас, Архангельская обл. 73
415. «Красная звезда», бумажная фабрика, п.г.т. Чашники, БССР 48
416. Красногородская бумажная фабрика, г.Красное Село, Ленинградская обл. 48
417. Красноярский целлюлозно-бумажный комбинат, г.Красноярск, Красноярский край 73
418. Куйбышева имени бумажный комбинат, Вологодская обл. 47
419. Льговская целлюлозно-бумажная фабрика, г.Льгов, Курская обл. 73
420. Марийский целлюлозно-бумажный комбинат, р.п. Лопатино, Марийская АССР 73, 137
421. Окуловский целлюлозно-бумажный комбинат, р.п. Окуловка, Ленинградская обл. 296
422. Окуловский целлюлозный завод, р.п. Окуловка, Ленинградская обл. 295
423. Свердлова имени целлюлозный завод, Вологодская обл. 47
424. Сибирская бумажная фабрика, с.Курья, Алтайский край 47
425. Соликамский сульфатный завод, г.Соликамск, Молотовская обл. 47
426. Соликамский целлюлозно-бумажный комбинат, г.Соликамск, Молотовская обл. 73
427. Соломбальский целлюлозно-бумажный комбинат, г.Архангельск, Архангельская обл. 73, 137
428. Сясьский целлюлозно-бумажный комбинат, р.п. Сясьстрой, Ленинградская обл. 137
429. Черепецкая бумажная фабрика, р.п. Черепеть, Тульская обл. 74

Текстилна и шевна промишленост

430. Азовская чулочная фабрика, г.Азов, Ростовская обл. 334
431. Алексеева П. имени шерсто-прядильная и ткацко-отделочная фабрика, г.Москва 234, 302, 303
432. Алма-Атинская суконная фабрика, г.Алма-Ата, Казахская ССР 48, 75
433. Арзамасская прядильно-ткацкая фабрика, г.Арзамас, Горьковская обл. 302
434. Балашихинская прядильно-ткацкая и отделочная фабрика, г.Балашиха, Московская обл. 303
435. Балашова С.И. имени прядильно-ткацкая фабрика, г.Иваново, Ивановская обл. 234
436. Барнаульская хлопчатобумажная фабрика, г.Барнаул, Алтайский край 74
437. Барнаульский хлопчатобумажный комбинат, г.Барнаул, Алтайский край 66
438. Беловский текстильный комбинат, р.п. Белово, Западно-Сибирский край 74
439. Белостокские суконные фабрики, г.Белосток, Белостокская обл. 74
440. Бердичевская трикотажно-перчаточная фабрика, г.Бердичев, УССР 334
441. «Большевичка Украины», швейная фабрика, г. Харьков, УССР 334
442. Глуховского комбината бумаго-прядильная фабрика, г. Богородск, Московская обл. 379
443. Димитрова имени швейная фабрика, г. Калуга, Тульская обл. 334
444. Казанский меховой комбинат, г.Казань, Татарская АССР 333
445. Калинина имени шерстепрядильная фабрика, г.Москва 234
446. Карла Либкнехта имени льняная фабрика, г. Ярцево, Смоленская обл. 48
447. Кемеровский текстильный комбинат, г. Кемерово, Новосибирская обл. 74
448. Киевский суконный комбинат, г. Киев, УССР 74
449. Киржачский текстильный комбинат, г. Киржач, Ивановская обл. 47
450. Кировабадский хлопчатобумажный комбинат, г.Кировабад, Азербайджанская ССР 67
451. Кироваканская трикотажная фабрика, г. Кировакан, Армянская ССР 75
452. Клары Цеткин имени трикотажная фабрика, г.Витебск, БССР 334
453. Клинцовская тонкосуконная фабрика, г. Клинцы, Орловская обл.
454. Кокандская швейная фабрика, г. Коканд, Узбекская ССР 333
455. «Красная поляна», прядильная фабрика, р.п. Красная поляна, Московская обл. 334
456. «Красная работница», бумаготкацкая фабрика, г.Москва 252, 257
457. «Красная Роза», шелкоткацкий и красильно-отделочный комбинат, г.Москва 379
458. «Красная Талка», прядильно-отделочная хлопчатобумажная фабрика, г. Иваново, Ивановская обл. 379
459. «Красная швея», швейная фабрика № 16, г.Москва 333
460. Красногвардейский хлопковый завод, с. Красногвардейское, Узбекская ССР 48
461. «Красный луч», прядильная фабрика, г. Муром, Горьковская обл. 74
462. Куйбышевская чулочная фабрика, г.Куйбышев, Куйбышевская обл. 75
463. Кунцевская ткацко-отделочная фабрика, г. Кунцево, Московская обл. 379
464. Купавинокая тонкосуконная фабрика, ст. Купавна, Московская обл. 302
465. Ленинаканская прядильная фабрика, г.Ленинакан, Армянская ССР 74
466. Ликинская прядильно-ткацкая фабрика, ст. Ликино Владимирская обл. 379
467. Люберецкая прядильная фабрика, г.Люберцы, Московская обл. 74
468. Мельниковский хлопкоочистительный завод, р.п. Мельниково, Таджикская ССР 67
469. Новая Ивановская мануфактура, г. Иваново, Ивановская обл. 379
470. Новосибирский хлопчатобумажный комбинат, г.Новосибирск, Новосибирская обл. 74
471. Ногина имени Вичугская хлопчатобумажная фабрика, г. Вичуга, Ивановская обл. 388
472. Ногинская лентоткацкая фабрика № 9, г. Ногинск, Московская обл. 335
473. Октябрьской революции имени прядильно-ткацкая фабрика, ст. Быково, Московская обл. 379
474. Орловская чулочная фабрика, г. Орел, Орловская обл. 75
475. Ошская шелко-мотальная фабрика, г. Ош, Киргизская ССР 66
476. Прокопьевский текстильный комбинат, г. Прокопьевск, Новосибирская обл. 74
477. Регарский хлопкоочистительный завод, р.п. Регар, Таджикская ССР 67
478. «Свободный пролетарий», текстильная фабрика, г. Вязники, Ивановская обл. 48
479. Семипалатинский суконный комбинат, г. Семипалатинск, Казахская СССР 74
480. Сталинабадский хлопчатобумажный комбинат, г. Сталинабад, Таджикская ССР 67
481. Сталинский хлопчатобумажный комбинат, г. Сталинск, Новосибирская обл. 74
482. Степановаканская трикотажная фабрика, г. Степановакан, Армянская ССР 75
483. Ташкентская прядильно-ткацкая фабрика, г. Ташкент, Узбекская ССР 74
484. Ташкентский хлопчатобумажный комбинат, г. Ташкент, Узбекская ССР 66, 67, 74
485. Тбилисский трикотажный комбинат, г.Тбилиси, Грузинская ССР 67
486. «Техфильц», 1-я фабрика технического фильца, г.Москва 334
487. Трехгорная прядильно-ткацкая и ситценабивная фабрика, г.Москва 303
488. Украинская меховая фабрика, Харьковская обл., УССР 333
489. Феодосийская чулочная фабрика, г. Феодосия, Крымская АССР 75
490. Шнуроплетельная фабрика № 5, г.Москва 334
491. Щербакова имени ткацкая и красильно-аппретурная фабрика, г.Москва 303
492. Яковлевский льняной комбинат, с. Б. Яковлевское. Ивановская обл. 48


Кожно-обувна промишленост

493. Азербайджанская шорно-седельная фабрика, г.Баку, Азербайджанская ССР 333
494. Бакинский кожевенный завод, г.Баку, Азербайджанская ССР 75
495. Бебеля имени кожгалантерейная фабрика НКЛП РСФСР 333
496. Васильковский кожевенный завод, г.Васильков, УССР 75
497. Грибановский завод дубильного экстракта, с.Грибановка, Воронежская обл. 332
498. Ереванский кожевенный завод, г. Ереван, Армянская ССР 75
499. Ивановский комбинат искусственной подошвы, г. Иваново, Ивановская обл. 47
500. «Истехкож», Ленинградская обл. 332
501. Казанский завод искусственной кожи, г.Казань, Татарская АССР 47, 74
502. Калининский завод искусственной подошвы, г.Калинин, Калининская обл. 74
503. Камыпгловская сапоговаляльная фабрика, г.Камышлов, Свердловская обл. 334
504. Кировский завод искусственной кожи, г.Киров, Кировская обл. 47
505. Крупской имени щеточная фабрика, г.Минск, БССР 332
506. Ленина имени Ростовский кожевенный завод, г.Ростов-на-Дону, Ростовская обл. 331
507. Ленина имени кожевенный завод, г.Тбилиси, Грузинская ССР 332
508. Ленинградский кожевенно-сырьевой завод, г.Ленинград 332
509. «Марксист», кожевенный завод, г.Ленинград 333
510. Микояна имени обувная фабрика, г.Ростов-на-Дону, Ростовская обл. 333
511. Минская щеточная см. Крупской имени Московский кожевенный завод, г.Москва 332
512. «Моспласткож», завод № 2, г.Москва 332
513. Нерехтская каблучная фабрика, г. Нерехта, Ярославская обл. 333
514. Новосибирский кожевенный завод, г.Новосибирск, Новосибирская обл. 75
515. Одесский кожевенный завод, г.Одесса, УССР 75
516. «Парижская коммуна», обувная фабрика, г.Москва 48
517. Прилукская шорная фабрика № 2, г.Прилуки, УССР 333
518. «Пролетарская победа» № 1, обувная фабрика, г.Ленинград 332
519. Самаркандский кожевенный завод, г.Самарканд, Узбекская ССР 75
520. Семипалатинский кожевенный завод, г.Семипалатинск, Казахская ССР 75
521. Станиславская обувная фабрика, г.Станислав, УССР 75
522. Тбилисская обувная фабрика, г.Тбилиси, Грузинская ССР 333
523. Харьковский кожевенный завод, г.Харьков, УССР 75

Хранително-вкусова промишленост

524. Балхашский холодильник, г.Балхаш, Казахская ССР 75
525. Грязинский спиртовой завод, г.Грязи, Воронежская обл. 75
526. Елань-Коленовский сахарный завод, р.п. Елань-Коленовский, Воронежская обл. 75, 400
527. Жердевский сахарный завод, с.Жердевка, Тамбовская обл. 75
528. Ивановский мясокомбинат, г.Иваново, Ивановская обл. 47
529. Коломенский рыбный комбинат, г.Коломна, Московская обл. 47
530. Ленинградский хлебозавод № 16, г.Ленинград 47
531. Мариинский спиртовой завод, г.Мариинск, Новосибирская обл. 47, 75
532. Московский мясокомбинат, г.Москва 234
533. Московский рыбный комбинат, г.Москва 75
534. Муйнакский мясоконсервный комбинат, р.п. Муйнак, Кара-Калпакская АССР 67, 75
535. Муйнакский холодильник, р.п. Муйнак, Кара-Калпакская АССР 75
536. Орский хлебозавод, г.Орск, Чкаловская обл. 48
537. Слободский спиртовой завод, г. Слободской, Кировская обл. 47
538. Сталинабадский мясокомбинат, г.Сталинабад, Таджикская ССР 75
539. Улан-Удэнский мясокомбинат, г.Улан-Удэ, Бурят-Монгольская АССР 75
540. Хабаровский мясокомбинат, г.Хабаровск, Хабаровский край 47
541. Хачмасский консервный завод, г.Хачмас, Азербайджанская ССР 67
542. Читинский холодильник, г.Чита, Читинская обл. 47
543. Шпольский сахарный завод, г.Шпола, УССР 75


Источник: "История индустриализации СССР 1938-1941 гг."

Всичко за предвоенните години са построени около 9 хиляди само крупни объекти на промишлеността, което позволява на СССР да победи практически цяла Европа през 1941-45 г.

СССР: какво и защо не се получи?

 ..."ВРЪЩАЙКИ НА ЧОВЕКА НЕГОВАТА ВЪТРЕШНА МАЙМУНА, НО ОТНЕМАЙКИ МУ НЕГОВИЯТ ВЪТРЕШЕН ЧОВЕК."


Автор: Вардан Ернестович Багдасарян — д.и.н., проф., зам. глава на Център за научна и политическа мисъл и идеология.


След разпада на СССР получи разпространение гледната точка, че разпадът на Съветският Съюз е бил системно програмиран. Като че самият модель на държавата на социална справедливост е определяла нейната неуспешност. Като че СССР не би могъл да издържи конкуренцията с направилите крачка напред, в епохата на постиндустриализма западни страни. Той (СССР - бел.пр) да премине к ъм постиндустриален уклад е бил като че не в състояние в сила привърженост към стереотипи за поддържане уравнителна социална справедливост.

Тази гледна точка днес е официална, бъдейки представена на ниво образователни исторически стандарти.

В приетият през декември 2014 год историко-културен стандарт се предлага следната версия за обяснение на причините за гибел на СССР: «Мобилизационният модел на икономика, създадена в СССР през 1930-те се оказва ефективна само в екстремални условия на форсирана модернизация, война и по време на възстановяване на разрушеното стопанство. Но в продължителна перспектива в мирно развитие тя явно губи съревнованието със Запада. В условията на научно-техническа революция, станала част от процеса на преход от индустриално към постиндустриално общество се изявява изоставането на СССР, преди всичко в областта на иновационните технологии. Закъснението с реформиране на планово-директивната икономика и неспособността на политическият елит да се пренастройва в съответствие с предизвикателствата на времето в крайна сметка се оказват сътбовни за съветската система». Тази версия се внедрява в съзнанието на децата даже на ниво начално училище.

Ето как се излагат причините за гибел на съветската държава в Работната тетрадка на «Обкръжаващият ни свят» за 4-и клас: «Натрупваха се негативни явления: отсъствие на много демократически права и свободи, например, свобода на словото, злоупотреба на държавните служащи и много друго. Все повече трудности възникваха и в икономиката. Държавата харчеше лъвската част средства за въоръжение и отбранителна промишленост, другите отрасли на народното стопанство практически престанаха да се развиват. В плачевно състояние бе селското стопанство. От магазините практически изчезнаха продуктите за хранене. Стоките за народно потребление — облекло, битови стоки за дома и много друго - или отсъстваха, или бяха с ниско качество. Към края на 1980-те години в страната започна икономическа криза. Необходими бяха икономически и политически преобразования. В страната бе обявена перестройка — реформи, насочени на ускорение на социално-икономическото развитие, демократизация на всички страни на живота на обществото. Главно средство за демократизация стана гласността — открита критика и обсъждане на недостатъците в обществото… Съветският Съюз се разпадна на 15 независими държави. На 25 декември на картата на света се появи нова държава — Руската Федерация. Пръв президент на нашата страна стана Борис Николаевич Елцин. През последното десетилетие Русия направи голяма крачка напред в икономическото си развитие. Бурно се развиват много нейни региони. Страната строи своето бъдеще». Очевидни са опитите за дезавуиране на самата идея за построяване на държава на социална справедливост, за ликвидиране самата мисъл за възможност за повторение на този опит.


Та беше ли предопределен провалът на съветският проект?


ПОРАЖЕНИЕТО НА МОДЕЛА НА ДЪРЖАВА НА СОЦИАЛНАТА СПРАВЕДЛИВОСТ НЕ БЕ ПРЕДОПРЕДЕЛЕНО


Съветският Съюз към началото на 1980-те години бе една от двете свръхдържави. В глобално противостояние той имаше всички възможности да удържи победа. СССР имаше планетарна идеология, най-мощни въоръжени сили и най-голям ВПК, икономическа самодостаточност, общодържавни институти за мобилизация, най-добра система на образование, подчинена на решението на задачите за национална безопасност първокласна наука, значими квалификационни потенциали на населението, духовноориентирана култура.

Година преди началото на перестройката видният американски икономист, един от разработчиците на теорията за конвергенцията Дж.-К.Гелбрейт писа: «Руската система сдава изпита успешно, понеже за разлика от западната промишленост тя напълно използва човешките ресурси». Представата за устойчивост на модела на СССР разделяха много водещи съветолози, такива като С. Биалер от Колумбийският университет. «Съветският Съюз — твърдеше той през 1982 г. — нито сега нито в близките десет години не ще бъде засегнат от истинска криза на системата, защото той е горд властелин на огромни неизползвани ресурси, които могат  да му обезпечат политическа и обществена стабилност и му позволят да преживее даже най-големите трудности». Не вярваше във възможността за скорощен разпад на Съветският Съюз даже такъв опитен стратег на американската външна политика като Х.Кисинджър. След много години той призна, че така и не е разбрал възможните рационални побудителни мотиви, заставили М.С.Горбачов да тръгне по пътя на държавна дезинтеграция. За непредопределеността на изхода от геополитическата борба свидетелства и Маргарет Тачър, премиер-министър на Великобритания: «Благодаря плановата икономика и своеобразното съчетание на морални и материални стимули Съветският Съюз успя да достигне високи икономически показатели… Ако при това отчетем огромните природни ресурси на СССР, то при рационално водене на стопанството у Съветският Съюз имаше напълно реалн и възможности да ни измести от световните пазари».

Към началото на процеса  на развал на комунистическата система съвокупният военен потенциал на ОВД бе даже по-висок от потенциала на НАТО. От различните видове въоружения предимство Северо-атлантическият алиянс имаше само по количеството бойни вертолети.

Приведените сравнителни показатели  на военно-техническото осигуряване позволяват да се констатира, че надпреварата във въоръженията Съветският Съюз като минимум не е загубил. Съществува популярна гледна точка като че СССР е отстъпил пред Запада икономически. Но при съпоставяне динамиката на икономическите показатели на Съветският Съюз и САЩ е леко да се убедим, че комунистическата стопанствена система не само не е изоставала, но постепенно е изпреварвала американската. Темповете на ръст през последните десетилетия на съществуване на СССР са били не толкова високи като да кажем, в епохата на индустриализация, но на Запад те са имали още по-ниска интензивност.

Така че и в икономическата надпревара Съветският Съюз не е губел. Твърдението на разработчика на теорията за гибел на цивилизациите П.Кенеди за «имперското прегряване» като фактор за дезинтеграция на съветската държавност статистически не се потвърждава. Икономически ресурси у СССР е имало напълно достатъчно за поддържане на високи геополитически амбиции, характерни за статуса «световна империя». Говорят също, че СССР като че загинал, не разрешавайки националните противоречия. Действително, разпадният процес бе съпроводен със серия междуетнически сблъсъци. Но до началото на перестройката такива нямаше повече от две десетилетия. Сам по себе си съветският модел представляваше вероятно най-добрият в историята тип междуетническа интеграция. Приложено към междуетническите отношения се говореше не за толерантност — търпимост, а за дружба между народите. Този подход бе закрепен на ниво Конституция. Равенството на народите в рамките на единна общност на съветският народ се виждаше като важна съставна на държавата на справедливост, преодоляваща рецидивите на националното угнетание. В СССР, в противоположност на страните от Запада, бе построена многопластова система на идентичности. В нея имаше както етническа, така и цивилизационна съставна.

Можеше да бъдеш руски, арменец, грузин, татарин и при това да си съветски. Маркерът «съветски» изпъкваше като израз на цивилизационна идентичност. При това не се отричаше и се поддържаше идентичност етническа. И имаше още меседж — «послание към света». Чрез него се определяше кой се присъединява към проекта отвън. Такава идентификация откриваше перспективи за победа в световен мащаб. Десъветизацията се осъществяваше чрез последователно разрушение на нивата на идентичност — от дезавуиране на планетарният комунистически проект до подрив на първичните общности. Но това бе вече не съветският проект, а неговото закриване.

Това у нас до ден днешен съв сарказъм се отнасят към идентификатора «съветски многонационален народ». Оценката на съветският опит за идентификационно строителство от американската агенция «Stratfor», наричана често «ЦРУ в сянка», е съвершено различна: «Съветският Съюз е най-успешният пример на руската държавност за цялата и история. В това време се удаде да се създаде нова идентичност, която обедини всички без изключение жители на съветската държава от нов тип, независимо от расова, религиозна, национална и прочие принадлежности… Стратегията на комунистите бе променливо успешна, но всеобемната съветска идентичност действително изигра важна роля на събирател за голяма част от населението на Съветският Съюз. Тя създаде нов вид патриотизъм, масов ентузиазъм и гордост да бъдеш съветски гражданин, благодаря съветската идентичност постоянно се подхранваше желанието да се бориш за социалистическата родина и идеали в тежки времена… Такива чувства обикновено ставаха особено интензивни във времена на големи кризи, такива като Великата Отечествена война и от време на време във времената на Студената война. Създаването на съветска идентичност бе най-успешният опит на Москва да обедини множеството народи на Русия под властта на Кремъл за цялата история на Русия».

С началото на горбачевските реформи междунационалните отношения изведнаж рязко се изострят фактически синхронно във всички съюзни републики. Причината за толкова бързи изменения се крие на първо място в политиката на властите, фактически поощряващи сепаратистските тенденции като способстващи на целите за радикална перестройка на съветското общество. Известни са случаи, когато ръководители на партийни комитети сами са организирали антикомунистически и антидържавни акции.

При пламването на междунационалните конфликти повсеместно се фиксират факти за провокации. За сметка на провокации, често — с проливане на кръв, националните общности се сблъскват една с друга.

Висшето ръководство в такива ситуации или избягва използване на силови средства, или не поема отговорност за тяхното използване. В тези и други подобни ситуации виновници за кръвопролитията се обявяват армията и правозащитните органи. Това подрива техният авторитет в очите на цялото население и способства тому, че в момент, когато за съхранение на Съюза е необходима тяхната намеса,тези  структури, научени от горчивият опит отказват да изпълняват своите преки задължения.

Но това са вече претенции не към системата за междуетническа интеграция в СССР, а към елита, разиграващ за свои конюнктурни цели националната карта. Имаше безусловно и грешки в националната политика, но те сами по себе си не биха могли да разрушат системата.

Та в какво в такъв случай се състояха причините за поражение на съветският проект?

РАЗРИВ С РЕЛИГИЯТА: ОТСЪСТВИЕ НА ТРАНСЦЕНДЕНТЕН ИДЕАЛ

Реалният съветски социализъм се свързва с атеистическо мирозрение. Диалектическият материализъм бе положен в основата на официалният възглед върху света. Църквата се разглеждаше като класов враг. Такава позиция бе отчасти определена от кризисното състояние на самата Църква, прелъщението и с материални блага, легитимизация на социална несправедливост. За съветският проект конфронтацията с религията имаше най-негативни последствия. От доктрината за социалната държава бяха иззети идеалните основания, представата за вечен висш живот. Постепенно материалистичността ставаше доминиращо основание за социума. Иззета бе идеална константа, която в религиите бе Бог. Идеалът за духовна солидаризация бе подменен с потребителство, с идеята за «големият салам».

Безусловно и сред атеистите имаше много високодуховни люде, готови да пожертват себе си ради идеалите на социалната справедливост. Но общият тренд към консумеризация бе налице. Консумеризационният процес бе производен от секуляризационният процес. Обществото без трансцендентна идеална перспектива се посипа, подложи на ерозия от нравствено разложение. Идеалите за социална справедливост към края на съветската епоха придобиха формален, схоластически характер. Реално в построяването на комунистическо общество едва ли някой вярваше. Посещаващите западните страни, а и страните на народна демокрация се възторгваха от материалният достатък при капитализма. Критерият за материална изгода произтичаше пряко от отрицанието на обективността на висшата духовна субстанция. Но съществуваше ли присъда в конфликта на социализма и религията? Такава присъда отсъстваше. Ни само нямаше принципни противоречия между религията и социалистическата идеология, а самите традиционни религии утвърждаваха в земният живот принципите на социализма. Използването на христианската платформа за реализация замисъла за построяване на държава на социална справедливост би било този синтез, които би могъл да обеспечи устойчиво високо ниво на духовна мощ на СССР. Трябваше да се съедини религиозното учение на Христос и научното учение на Карл Маркс. Но такова съединение не се случи.

Религиозни базови основания исторически се откриват фактически у всяка от държавите. Мировозренчески религията дарява човека с висш трансцендентен смисъл за съществуване, аксиологически — възпитава го в ценности на общежителското битие, включая представа за справедливост, в сферата на нравственността — установява координати на доброто и злото, регуляционно — сакрализира във вид на традиции оптимални норми на общественият живот.

Как бе възможно повече от седемдесет годишно съществуване на държава, строена на платформата на атеистическо мировозрение?

Работата е там, че за разлика от силовите държавни институти религията е далеч по-инерционна. Ярко свидетелство за такава инерционност може да служи всесъюзното преброяване на населението през 1937 г. Въпросът за религиозна принадлежност е бил включен в листовете за преброяване по лична инициатива на Й.В.Сталин. Получените результати се оказват дотолкова зашеметяващи, че да публикуват сводните статистически материали властите така и не се решават. След две години е проведена повторно преброяване, вече не съдържаща пункта за установяване принадлежността на човека към някоя религия. Важният въпрос отсъства и във всички следващи преброявания.

Съгласно получената през 1937 г. статистика, болшинството от съгласилите се да попълнят съответстният пункт от анкетата се самоидентифицират като вярващи — 56,7%. Към тях очевидно следва да се зачислят и тези, които на въпроса за своеео отношение към религията се отказват въобще от отговор. Такива от общото число участващи в преброяването са до 20%. Тази група може да бъде идентифицирана като скрити вярващи. Отказът от попълване на съответният пункт от анкетата, както и неучастието в преброяването въобще се определят от религиозни мотиви. От една страна, съществува страх пред преследване на тези, които признават своята религиозност. От друга, записът в анкетата като невярващ означава религиозно отстъпничество (архетип в случая служи новозаветният сюжет за отричането на Петър). С призиви да не се участва в преброяването се обръщат към народа религиозни дейци, представляващи различни конфесии. Преброяването се провежда в навечерие на самото Рождество 5—6 януари, което служи като допълнителен източник на усилване екзалтационното напрежение сред вярващата част от населението. По такъв начин като минимум 76,7% съветски граждани остават към 1937 г. в числото религиозно идентифицируеми. Видимо техният дял е бил още по-голям, тъй като за мнозина вярващи съображенията за лична безопасност са се оказали при отговора на съответният пункт в анкетата все пак достатъчно сериозно обстоятелство.

Няма да бъде в такъв случай преувеличение да се твърди, че победата във Великата Отечествена война е била спечелена от народ, съхраняващ примуществено своята религиозна идентичност. Властите, трябва да им отдадем длъжното, получили съответстните статически материали, съумяват ефективно да използват ресурса на религиозност на народа в общодържавни цели. Неоинституционализацията на патриаршията се явява пряко следствие на такава преоценка. Шансът да се създаде съюз на реалният социализъм и православието в СССР съществувал. Това е бил периодът от втората половина на 1930-те — началото на 1950-те години. (Съвсем не е случайно съвпадението на указаният период с периода на реалното държавно управление на Й.В Сталин - бел.пр.)

Церковната реконкиста започва още през довоенните години. Още от средата на 1930-те г. се проследява тенденция на възвръщане в епархалните ведомства иззетите преди от патриархията храмове. Провежда се историографическа преоценка на мисията на православието в полза признанието на значителният принос на внесеното от православната църква в установяване на древноруската национална култура и в отражението на външна агресия от страна на друговерци. Посредством персоналната намеса на Сталин при разработката на проекта за Конституция от 1936 г. биват иззети поправките към статия 124-а за забраната на избирателните права на служители на култа.

В началото на войната патриарх Антиохийский Александр III се обръща с призив към христианите от цял свят за молебен за сътбата на Русия. Й Сталин в най-тежките дни на 1941 г. събира в Кремъл духовенството за провеждане на молебен за дарование на победа. В ознаменование на първите успехи, през пролетта на 1942 г. след продължителна забрана властите свалят табуто за празнуване на Пасха. Пасхалната служба от 1944 г. вече има де-факто статус на общодържавно празненство, събирайки в Москва само на първата утреня (в болшинството църкви са проведени няколко служби) 120 хил. прихожани. По време на войната бива разпуснат Съюзът на воинстващите безбожници. Ликвидира се обновленческата църква, именуема не иначе, а «църковен троцкизъм». На проведеният под покровителството на Сталин поместен събор на РПЦ се възстановява институтът на патриаршеството. Възобновява се издаването на печатният орган на църквата «Журнал Московской Патриархии», откриват се богословски учебни заведения.

След края на войната продължава скокообразният ръст на числото приходи на РПЦ от 10544 през 1946 г. до 14477 през 1949 г. Работата за перспектива в църковното строителство се изразява в учреждение на 2 духовни академии и 8 семинарии. От пасхалните тържества през 1946 г се. възобновява богослужебната практика в Троицко-Сергиевата лавра, на дневен ред се поставя въпросът за връщане на манастира във ведение на патриархията. През послевоенните години атеистическата пропаганда фактически се свежда на нула, и отново се разтиражира в периода на хрушчовската десталинизация.

(Моето лично мнение - получилият християнско образование в семинария Й.В.Сталин просто е използвал статистическите данни и подходящият момент - Великата Отечествена война като аргумент в плана си за органично и естествено обединяване на православието със комунизма - бел.пр.)

При Н.С.Хрушчов «щурмът на  небесата» се възобновява, отново се затварят храмове. Сам Никита Сергеевич обещава да покаже по телевизора последният поп. Възможният съюз не се случва.

АНТРОПОЛОГИЧЕСКА ИНВЕРСИЯ: ОТ ЧОВЕКОСТРОИТЕЛСТВО КЪМ КОНСУМЕРИЗЪМ

Комунистическият проект бе преди всичко проект антропологически. Построяването на държава на социалната справедливост в СССР бе непосредствено свързано с проект за човекостроителство. Новият преобразен духовно човек би могъл да преодолее рецидивите на буржуазната несправедливост. Човекостроителството бе главна задача, по отношение към която всичко останало, включая и икономиката бе производно. Идеята за комунистическо преобразяване на човека се съотнасяше с идеята на христианското  преобразяване и черпеше от нейният извор.

Докато в центъра на съветската идеология се намираше проекта за създаване на новият човек, СССР очевидно побеждаваше своите идеологически противници. Той ги побеждаваше преди всичко, в мегаеволюционен план, бидейки по-висока степен на социална еволюция. И новият човек действително се формираше. И този нов човек действително побеждаваше, побеждаваше по всички направления. Популярността на комунистическата идея през първите четири следоктомврийски десетилетия бе огромна. На този период се пада възходящата фаза на съветският проект.

Низходящата фаза започна след като на XXII конгрес на КПСС бе приета нова Програма на партията, взела ориентир — максимално удовлетворение потребностите на човека. Комунизмът се виждаше сега не толкова като общество на справедливост, колкото като общество на неограничено потребление. Антропологията на съветският човек бе переакцентирана от духовната природа на биологическата. В този вид съветският човек вече не се различаваше от човека буржуазен. Това бе еволюционен откат. И заедно с него комунистическата идеология в глобалната борба за умовете и сърцата започна да сдава своите позиции.

В брежневските години биологическата доминанта още повече се усилва. Разлага се елита. Потребителски настроения обхващат комсомола. Впоследствие именно от «комсомолските тусовки» ще излязат циниците от периода на първоначално натрупване на капитала. Зад фасадата на държавата на справедливостта се строяха анклави, култивиращи във всекидневния живот пряко противоположни принципи.

Идеологическото обновление, връщането към изходните идеали на човекостроителството бе възможно. Вместо това държавата в периода на перестройката тръгна в точно противоположна страна, легитимизирайки консумеризма и делегитимизирайки идеологията на справедливо общество. Съветският проект бе свален, СССР ликвидиран.

Човекът е същество социобиологическо. Човешката природа съдържа съответно нива на биологически и социален живот. Социогенезът започва с въвеждането на първите табу — забрани, ограничители на биологическият живот. По-нататък се формират нравствени идеали на развитие. Разгръща се продължителен исторически процес на очовечване на човека. Но тънката пелена на културата може да бъде леко разкъсана. И тогава човек застава в своя зверски облик. Расчовечването се оказва спрегнато с разкултурване. Ако за очовечване се изисква продължително историческо време, то расчовечването може да се осъществи единомоментно, като отхвърляне на културната надстройка.

Клавишите за разкултурване, пробуждане на тъмните зверски инстинкти в човека са добре известни. С тях в разни времена са се ползвали елитите и контраелитите в своите користни цели. Но като цяло на натискането на тези клавиши е бил установен морална забрана.

В демократическите системи е бил достигнат обществен консенсунс за недопустимост прилагането на инструментите за разкултурване. За хвърляне на културната надстройка са се отделяли специални ниши. Но са се установявали строги граници, препятстващи разпространението на тези ниши в общественият живот в цяло.

Идеократическите държави водещи обществото по целеви образ към нравствен идеал въобще табуизирали използването на клавишите за разкултурване като най-тежък грях. Може да се спори за средствата на идеократиите, но тяхната цел — нравствен, преобразен човек, изключвала перспективата за биологизация. Друг въпрос е, че инструментарият за разкултурване би могъл да бъде приложен и се е използвал за дезорганизация на противника.

От края на 1980-те г. табуто за използване клавишите за разкултурване в СССР било снето. Озверението на идеократизираното преди общество проитича стремително. На вълната биологизация проектът на съветската идеократия бива победен. За победа над него и се използват инструментите за разкултурване. За това, че горбачовско-елцинският елит е предал страната се говори днес доволно много. Но предателството не се ограничава с това. Предадено се оказва човечеството. Осъществяемият курс за разчовечване изразявал същността на това предателство в семантиката на мегаеволюционният процес. В началната фаза на антропогенеза биологическият проточовек се превръща в човек социален. Но мегаеволюционният процес на очовечване с това не е бил изчерпан. Бъдещото развитие на човека се определяло вече от неговото собствено целезадаване. Генерират се социални проекти за нравствено преобразяване на човечеството, преход от човека социален към човека духовен, въплощение на принципите за справедливост. Генерация такива проекти се съотнасят като правило към държавите от идеократически тип. Една от тези идеократии бе СССР. Зародилият се в средата на късносъветската номенклатура контрапроект за деидеократизация предполагал и снемането на перспективата за човека духовен. Случва се контраеволюционен завой в посока към човека биологически. Резултатът бе неутешителен. Човекът консумерист и конформист не счел за необходимо да застане в критически момент в защита на държавата.

Числеността на КПСС неуклонно расте. Към периода на разпада на Съветският Съюз количеството членове на партията заедно с кандидатите за влизане е от порядъка на 19 милиона. Числеността на комсомолската организация е почти 42 милиона. Но идва август 1991 г, и 60 милиона конформисти нищо не правят за спасение на Съветският Съюз, на комунистическият модел на жизнеустройство.

СЪВЕТСКАТА СИСТЕМА СЕ ПОДМЕНЯ СЪС ЗАПАДНА

Кризата на късносъветското общество е не следствие на неуспешността на съветската система, а напротив, резултат от отстъпление от нея. Болестта предизвикаха привнесени отвън чуждородни елементи. Самата система, даже към края на съветската държавност оставаше напълно жизнеспособна. «Застой? — удивяваше се по отношение съвременното идеологическо клише бившият ръководител на Госплана на СССР Н. К. Байбаков. — Аз това явление не си го спомням. Несъмнено имаше забавяне темповете на развитие. Но такова промишлеността, селското стопанство да тъпчат на място — това не е така. Някому видимо се е понравила думата „застой“, и пропагандистският апарат се е постарал да го изсвири във всички тоналности. Но нима може да се нарича застоен период, когато за 20 години (1966—1985 г.):

— националният доход на страната е нарастнал 4 пъти,

— промишленото производство — 5 пъти,

— основните фондове — 7 пъти?..

Независимо от това, че ръстът на селскостопанското производство се увеличи за този период само 1,7 пъти, реалните доходи на населението растяха примерно със същите темпове както и производителността на общественият труд, и нарастнаха 3,2 пъти; приблизително 3 пъти се увеличи производството на стоки за народно потребление на глава от населението… Да, действително, темповете на икономически ръст бяха по-ниски отколкото в предишното петилетие, но в сравнение с развитите капиталистически страни, освен Япония, те бяха по-високи или равни». Така че идеята за демонтаж на социализма се диктувала не толкова от икономическа необходимост, колкото от субективни съображения на новата генерация кремълски прожектери.

Често говорят днес, че СССР е понесъл поражение в «студената война», сблъсквайки се с новите технологии за междудържавна борба. Технологиите разбира се са важни. Но работата не е само и даже не е толкова в технологиите. Акцентът сърху технологиите може да доведе до грешният извод, че е достатъчно съвременна Русия да вземе на въоръжение нов технологически инструментарии и победата ще е нейна. Така ли е?

Най-интегралният анализ — това е анализ на системите. По-ниско ниво по степен на осмисляне — това е анализ на факторите. Още една степен по-ниско — анализ на технологиите. И, накрая — анализ дейността на персоналиите.

Да погледнем в съответствие с тази диференциация методологически подходи върху обяснението причините за поражение в «студената война». Ако става дума за война на персоналиите, то причините се свеждат към персонално предателство на Горбачов. Достатъчно ли е това обяснение? Ако изхождаме от него в проекция на съвременността, то достатъчно ще е да се появи патриотически професионален лидер, и страната ще се промени. Ще се промени ли? Не. При съществуващата система на филтрация на елита, при съществуващият елитаристски рекрутинг, това очевидно е недостатъчно.

Ако става дума за война на фактори — война на ресурси, то съответно, причината за поражение на СССР се открива в изтощение на финансовата ресурсна база. Оттук тривиална рецептура — акумулираме финансови ресурси, натрупваме достатъчно средства, и така ще достигнем победа. Но при съществуващата несуверенна финансова система това също не ще помогне. Отново възниква въпрос за нефункционалността на цялата система.

Накрая — война на технологиите. Загубихме, съобразно с логиката на този подход, защото не бяха използвани нови технологии, които използваше противника. Ще включим, в съответствие с тази рецептура, пропаганда по телевизията, ще напълним информационното пространство с проруски дискурс, ще се обърнем към инструментария на «меката сила» — и ще удържим победа. Не помага. При отсъствие на идеология използването на технологиите на пропагандата само по себе си е абсурдно. Не е ясно какви ценности в резултат на тази пропаганда ще се транслират.

И така ние се опираме в главният въпрос — въпросът за системата. Предишната съветска система — успешна в борбата с геополитическите противници бе деконструирана и заменена с нова, програмираща поражение. Тази система бе построена в съответствие с рецептурата на западническите теории. Следователно, ако искаме да постигнем победа, трябва да построим собствена рускоцентрична система, на основание собствени идентични ценности.

Какво се случи? Съществуваха към началото на 1980-те години два светове-системи — западноцентрична и рускоцентрична. Русия (СССР, а по-рано Руската империя и Московското царство) бяха в алтернатива спрямо Запада. Съответно, Запад — в алътернатива спрямо Русия. От края на 1980-те години се случва глобална трансформация. Същността и е в приемането от Русия ориентир за влизане в света-система Запад. Какво означаваше такова влизане? То означаваше преди всичко приемане на ценностната платформа на западният свят-система. А тази платформа както се каза по-горе, се е строяла на алтернативност по отношение на Русия. Получава се, че нова Русия се оказва в алтернатива към самата себе си, превръща се в «Анти-Русия». Идеологията на държава на социална справедливост се подменя с акцентирано и демонстративно насаждане на несправедливост от такова свойство, от такъв вид, каквато не е възможно да се открие и в условно буржуазни държави.

Държавата на социална справедливост се строеше на определена ценностна платформа. Утвърждаемите от него ценности, възлизащи действително към сборни идеали на православна Русь, се противопоставяха на ценностите на буржуазният свят. Идентифицират се деветнадесет такъв род двойки на ценностна дихотомия:

коллективизъм — индивидуализъм;

солидаризация — конкуренция;

идеократия — деидеологизация;

месианство (спасяване на света) — интеграция в световното съобщество;

трудова собственост — частна собственост;

човек — социална личност — човек — индивидуум;

альтруизъм — прагматизъм;

минималност на потребностите — потребителска култура;

герой — жертва — герой — супермен;

психологическа култура — култура на развлеченията;

възпитателно училище — училище на образователни услуги;

социалное равенство — социална селекция на успешните;

свобода в името на — свобода от;

държавата като голямо семейство — договорна (контрактна) държава;

братско единение на народите — толерантност;

надетническа цивилизационна идентичност — неетническа идентичност на гражданска нация;

държавно-обществена мобилизация — приоритетност на частното;

нестяжателство (безкористност - бел.пр) — печалбата — мярка за успешност;

нелегитимност на лихварсият капитал — приоритетност на банковият сектор на икономиката.

Гибелта на Съветският Съюз като държава на социалната справедливост се програмираше с отстъплението от собствената ценностна система. И не просто отстъпление, а приемане ценностите на алтрнативният проект.

Съответният тренд бе зададен още от края на 1980-те години. И в този тренд се намираме до днес. Трендът се изразява в идеята за десъветизация. Но нали съветската система възникна не на празно място, тя се продуцира от определена матрица. Това бе матрицата на руската цивилизация. Руската цивилизация, рускостта, възникна на свой ред на основа православният христиански избор.

Тази парадигмална встроеност на съветското в руско, а руското в православно, означаваше, че опитите да се деконструира съветското ще се обърнат на деконструкция на цялото цивилизационно здание. След десъветизацията обективно последва дерусификация. Дерусификацията на свой ред обективно води към дехристианизация.

Последователността в осъществяване на борбата с проекта на държава на социалната справедливост изглежда така: отначало се унищожава СССР, като непосредствено моделно въплощение на солидаризираната държавност. После, на следващата стъпка, се унищожава Русия, като матрица, пораждаща проектът за социална справедливост. Борбата против идеологията за социална справедливост се оказва и борба с Русия, иманентно свързвана с тази идеология. По-късно прозрението бе изразено с думите: «Ние мислехме, че нас не ни обичат, защото сме „червени“, а нас не ни обичат, защото сме руси». Съществува и исторически се реализира световен западен проект. Неговият целеви ориентир — световна хегемония на Запада. Главно препятствие за достигане на тази цел исторически е Русия. Да се достигне световно господство без отстраняване на това препятствие е невъзможно. Опитите за неговото отстраняване по военен път не се увенчават с успех. Разработват се нови технологии за борба с руската (тогава съветска) държавност, акцентирани на подмяна на обществените ценности и поражение на колективното съзнание. Такава тактика за борба води до успех. «Ние разбирахме — признава директорът на ЦРУ Роберт Гейтс — че Съветският Съюз нито с икономическо давление, нито с надпревара във въоръженията, нито толкова повече със сила не ще надделеем. Той можеше да се разруши само с взрив отвътре».

«Перестройка»-та бе рубежът, задаващ западническият тренд на развитие на страната. Късносъветският елит приема идеологията на западничеството, подразбираща материален комфорт. Ориентирът за социална справедливост се снема от актуалният дневен ред. През 1991 г. се случва първата «цветна революция», следствие от която бива приемане на курса за инкорпорация на Русия в западноцентричният свят-система. По степента на тази инкорпорираност руската държва се лишава  от своите суверени потенциали. Тогава когато процесът става вече необратим, на Русия дават да разбере, че в качеството на самостоятелен и цялостен геополитически субект нейното съществуване е дошло към края си. Опитите да се «изплъзне от кукичката» на западният проект се подавят предвид това, че суверените потенциали на Русия за изтеклите тридесет години са подронени. Резултат от този завой трябва да стане финалният разпад на страната. «Цветната революция» № 2 трябва да постави тази точка посредством съответната политическа операция.

Изходната точка, програмираща унищожението на Русия, се открива във факта на западническият избор. Гибелта на СССР се оказва по такъв начин не програмируем изход на нежизнеспособна система, а отстъпление от модела на справедлива държава, съединение със система строена на друга ценностна платформа.

ПРЕДАТЕЛСТВОТО НА ЕЛИТА

Целенаправеното деструктивно въздействие по отношение към СССР от страна на външните противници е исторически естествен процес на борба за геополитическо доминиране в света. Наличието на такава борба се проследява на протежение цялата история на човечеството. Но да се свежда обяснението до оценката — СССР разруши Централното разузнавателно управление на САЩ — малко ще даде за разбиране причините за гибелта на Съветският Съюз. Защо, възниква въпрос, в такъв случай КГБ не е смогло да разруши САЩ? Защо не е могло или не е поискало да противoдейства на операциите по развала? И.А.Илин е писал в свое време за Октомврийската революция, че да се вижда в нея «просто резултат от заговор» — е «вулгарен и демагогски подход», «все едно, да се обяснява болест със злокознено сговорили се бактерии и тяхната всесилност… Бактериите не са причина за болестта, те само са възбудители, причината е в организма, в неговата слабост». Тези думи напълно могат да се приложат и към обясненията за гибелта на Съветският Съюз.

За осъществяване операция за развал външният противник би трябвало да има сили, на които би могъл да се опира във СССР. Но тези сили трябва отнякъде да се вземат. Почва за тяхното появяване в рамките на модела на държава на социалната справедливост обективно не съществува. Възникването на такива сили се свъзва с въвличането ан статусната част от съветското общество в световната потребителска мрежа. Политическите деятели на СССР биха могли и да остават убедени ленинци, но те са имали семейства, деца, приятели. От децата на представителите на комунистическата номенклатура ще излязат множество радикални либерали-западници. Канал за разпространението на потребителският морал става създадената през 1964 г мрежа фирмени магазини «Березка», осъществяващи търговия за чужда валута. Друг канал са пътуванията зад граница. Правоохранителните органи гледат често през пръсти на дейността на «спекулантите» и «валутчиците». Създава се сенчест бизнес на «цеховиците». Традиционно създаването на тези анклави на капитализма се обяснява с хроническият стоков дефицит в СССР. Но година след година производството на стоки за народно потребление се увеличава. Следователно причина за дефицита е не в обемите на производство, а в изпреварващият ръст на потребителско търсене. А това вече е само по себе си следствие на усилването на потребителският морал.

Индикативен параметър за характеристика моралното състояние на съветското общество е динамиката на продажби на населението на ювелирни изделия. Разкошът в официалният комунистически модел се разглежда като проява на буржуазен образ на живот. Но духовните идеали на комунизма все повече губят привлекателност.

Късносъветското общество и преди всичко, елитът се оказват обхванати от синдром на потребителско прераждане. Купуването на ювелирни изделия е освен това една от формите на латентен процес на първоначалн натрупване на капитал. Златото е по-надеждно по своята стойност, отколкото книжните пари. За петнадесет години от момента заемането от Л.И.Брежнев поста генерален секретар, стойността на продадените ювелирни изделия нараства 45 пъти. Този ръст съществено превишава темповете на увеличение на заплатите и спестяванията на населението. Съответно става дума за нелегални източници на доходи.

Падането продажбите на ювелирни изделия се случва през периода на андроповското настъпление срещу нетрудовите доходи. Това потвърждава от своя страна, че финансовите източници, отиващи за купуването на разкош са имали криминален произход.

Възниква елитарен слой, който мислено се асоциира със Запада, който се е съблазнил от западното материално изкушение, образите на красив живот. Възниква разклонение - или да се влезе в кръга на световният елит, или да се окажат в нишата на отхвърлените. Какви биха могли да са моделите на отговор по отношение това предизвикателство? Или се мобилизираме и догонваме Запада, или влизаме в западният свят в лице на отделни успешни представители. Мобилизация никой не искал. Приемането на вторият модел всъщност и означава крушение системата на социална справедливост.

В средата на лицата, имащи високо по съветски мерки ниво на потребление, и се сформират главно групи недоволни от модела на социална справедливост и равенство в СССР. Снемането на съответните ограничители би им дало возможност за легализация на капиталите, преход към образа на живот по маниер на преуспяващата част от западното общество. В тази среда предимно и се организира работата на ЦРУ и други структури, свързани със задачите на «студената война».

Издигането на поста Генерален секретар на ЦК КПСС на М.С.Горбачов, известен още до 1985 г със своите неортодоксални възгледи, било посрещнато с надежда за движение на СССР в изгодно за Запада направление. Западът не само приветствал възвишението на Горбачов, но и в определен смисъл му съдействал. Интересите на Запада съвпадали с интересите на част от партноменклатурата. Срастналите се със «сенчестата икономика» групи на влияние негласно се ориентирали към легализация на частната собственост.

Не минало и без фактора «агенти на влияние» във висшият политически истаблишмент на СССР. Вървяла «студената война» и противниците в нея се опитвали да доведат своята резидентура до политически значими височини. Новата генерация съветска партноменклатура се оказала достатъчно възприемчива към такъв род обработка. Най-често в качество водеща фигура на американското влияние в Кремъл се нарича «архитектът на перестройката» А.Н.Яковлев.

За това, че реформите по целеви начин са били насочени против съветската система на държавност Александър Николаевич направо признава впоследствие в своите мемуари:

«Аз много и подробно изучавах работите на Маркс, Енгелс, Ленин и Сталин, Мао и други „класици“ на марксизма, основатели на нова религия — религия на ненавист, мъст и атеизъм. […] Много отдавна, преди повече от 40 години аз разбрах, че марксизмът-ленинизмът — това не е наука, а публицистика — людоедска и самоедска. Доколкото аз живях и работех във висшите „орбити“ на режима, в това число и на най-всшата — в Политбюро на ЦК КПСС при Горбачов — аз добре си представят, че всичките тези теории и планове са бред, а главно, на какво се държеше режима — това бе номенклатурният апарат, кадри, хора, дейци. Дейците бяха разни: разумни, глупави, просто дебили. Но всички бяха циници. Всички до един, и аз — в това число. Прилюдно се молехме на лъжекумири, ритуалът бе светост, истинските убеждения — държахме за себе си. След XX конгрес в свръхтесен кръг свои най-близки другари и единомишленици ние често обсъждахме проблемите за демократизация на страната и обществото. Избрахме прост, като чук, метод на пропагандата на „идеи“ от късния Ленин. […] Група истински, а не мними реформатори разработиха (разбира се, устно) следният план: с авторитета на Ленин да се удари по Сталин, по сталинизма. (Излиза - сталинизмът е бил главният обект - с неговият не-потребителски, християнски, подкрепян от Руската Православна църква морал, с духовното развитие и ентусиазъм прерасъл в материални достижения - бел.пр.) А после, в случай на успех, с Плеханов и социал-демокрацията да се бие по Ленин, с либерализъм и „нравствен социализъм“ — по революционаризма въобще. […] Съветският тоталитарен режим можеше да се разруши само чрез гласност и тоталитарна дисциплина на партията, прикривайки се при това с интереси по усъвършенстване на социализма. […] Оглеждайки се назад, мога с гордост да кажа, че хитроумната, но много проста тактика — механизмите на тоталитаризма против системите на тоталитаризма — сработи».

В поражението на съветският проект политически определяща роля изгра факторът «предателство на «националният елит». Предателство не като буквално държавна измяна (макар прецеденти от такъв род имаше също предостатъчно), а като измяна по отношение поколенчески реализуемият от Съветският Съюз и неговите съюзници проект на държава на социална справедливост. Даде сбой системата за филтрация на елита, социалният лифтинг. Получи преобладание принципът на клановата кооптация. Всичко това също бе отстъпление от модела на социално справедливата държава в негов чист вид. Политиката на ръководството на СССР в периода на перестройка може да бъде характеризирана като политика на държавна самоликвидация. Възглавляемата от М.С.Горбачов команда реформатори исторически игра в качество на «ликвидационен комитет». Едно след друго от тях бяха ликвидирани съветските институти за държавно жизнеобеспечение. Гибелта на Съветският Съюз бе целеви програмируем резултат от курса на реформи. «Беловежките съглашения» не инициираха демонтажа на СССР, а бяха само една от стъпките на инициираният от горбачевското ръководство политически процес.

Ликвидационният курс на ръководството на СССР е отразен в следният хронологически ред(оставям като в оргинала - бел.пр.):

24 февраля 1988 г. — ликвидация Министерства для легкой и пищевой промышленности и бытовых приборов СССР

10 апреля 1989 г. — ликвидация Госагропрома СССР

27 июня 1989 г. — 14 ноября 1991 г. — ликвидация Министерства промышленных средств связи

6 марта 1990 г. — принятие «Закона о собственности в СССР», допускающего собственность иностранных государств, международных организаций, иностранных юридических лиц и граждан.

10 апреля 1990 г. — принятие закона СССР «Об основах экономических отношений Союза ССР, союзных и автономных республик», предоставляющий право республикам владения природными ресурсами на своей территории.

24 апреля 1990 г. — принятие закона «О языках народов СССР», предоставляющего право республикам устанавливать государственные языки.

26 апреля 1990 г. — принятие закона «О разграничении полномочий между Союзом ССР и субъектами федерации», утверждавшего государственную суверенность союзных республик и вводившего понятие «субъекты Федерации».

1991 г. — ликвидация системы колхозов и совхозов.

25 февраля 1991 г. — ликвидация Организации Варшавского договора.

1 апреля 1991 г. — ликвидация Государственного планового комитета СССР.

1 апреля 1991 г. — ликвидация Государственного комитета СССР по ценам.

1 апреля 1991 г. — ликвидация Государственного комитета СССР по материально- техническому снабжению.

1 апреля 1991 г. — ликвидация Министерства тяжелого машиностроения СССР.

1 апреля 1991 г. — ликвидация Министерства медицинской промышленности СССР.

1 апреля 1991 г. — ликвидация Государственного комитета СССР по вычислительной технике и информатике.

1 апреля 1991 г. — ликвидация Министерства станкостроительной и инструментальной промышленности СССР.

1 апреля 1991 г. — ликвидация Министерства лесной промышленности СССР.

28 июня 1991 г. — ликвидация Совета Экономической взаимопомощи.

Август 1991 г. — переподчинение Отдела правительственной связи, 8-е главное управление (правительственная связь и криптография) и 16-го управления (радиоэлектронная разведка и криптография), выведенных из состава КГБ СССР и объединенных в Комитет правительственной связи СССР.

28 сентября 1991 г. — роспуск ВЛКСМ, отсутствие замещения комсомола в области молодежной политики.

4 сентября 1991 г. — упразднение 4-го отдела КГБ СССР, проводящего работу с религиозными организациями, что привело к неконтролируемости инорелигиозной пропаганды и распространения сектантства.

5 сентября 1991 г. — создание неконституционного органа управления страной Государственного Совета СССР, осуществляющего непосредственно ликвидационную политику.

6 сентября 1991 г. — неконституционное признание Госсоветом СССР независимости прибалтийских государств.

Сентябрь 1991 г. — упразднение управления по защите советского конституционного строя КГБ СССР (управление «3», бывшее 5-е управление).

14 ноября 1991 г. — ликвидация Министерства оборонной промышленности СССР.

14 ноября 1991 г. — ликвидация Министерства авиационной промышленности СССР.

14 ноября 1991 г. — ликвидация Министерства автомобильного и сельскохозяйственного машиностроения СССР.

14 ноября 1991 г. — ликвидация Министерства судостроительной промышленности СССР.

14 ноября 1991 г. — ликвидация Министерства металлургии СССР.

14 ноября 1991 г. — ликвидация Министерства нефтяной и газовой промышленности СССР.

14 ноября 1991 г. — ликвидация Министерства угольной промышленности СССР.

14 ноября 1991 г. — ликвидация Министерства электротехнической промышленности и приборостроения СССР.

14 ноября 1991 г. — ликвидация Министерства радиопромышленности СССР.

14 ноября 1991 г. — ликвидация Министерства электронной промышленности СССР.

14 ноября 1991 г. — ликвидация Министерства химической и нефтеперерабатывающей промышленности СССР.

14 ноября 1991 г. — ликвидация Министерства юстиции СССР.

26 ноября 1991 г. — ликвидация Министерства общего машиностроения СССР.

28 ноября 1991 г. — ликвидация Министерства гражданской авиации СССР.

30 ноября 1991 г. — ликвидация Министерства печати и информации СССР.

3 декабря 1991 года — ликвидация Главного политического управления Советской Армии и Военно-морского флота.

3 декабря 1991 г. — снятия запрета на свободное хождение иностранной валюты, Внешэкономбанк начал свободную продажу иностранной валюты населению.

3 декабря 1991 г. — принятие закона № 124-Н «О реорганизации органов государственной безопасности», на основании которого ликвидируется КГБ.

14 декабря 1991 г. — ликвидация Высшей аттестационной комиссии при Совете министров СССР.

18 декабря 1991 г. — ликвидация Министерства внешнеэкономических связей СССР.

18 декабря 1991 г. — ликвидация Госстандарта СССР.

20 декабря 1991 г. — ликвидация Государственного банка СССР.

УРОЦИТЕ ОТ СССР

Така че да се съгласим със съвременната идеологема за фаталната обреченост на съветската система е невъзможно. За седемдесет годишната история на съществуването си в СССР е имало и много по-тежки във всички отношения времена, нежели кризата от края на 1980-те — началото на 1990-те г. Успешно преодолявайки ги, съветският модел доказваше своята жизнеспособност. Към гибел на държавността доведе не съхранението на системата, а напротив, отстъплението от принципите на нейното функциониране, показало се в политиката на перестройката. Когато чуждосистемните новации превшиха критическата маса се случи парализ на управлението. Към крушението на СССР приведе не отсъствието на преобразования, а самото, осъществявано на лъжлива идеологическа основа реформиране. На Съветският Съюз бяха нужни други реформи, насочени на по-нататъшно развитие на модела на държавата на социална справедливост в света на изменящи се световни предизвикателства.

Отрицателните исторически уроци от съветският проект могат да бъдат сведени към следното. За реализация идеята за построяване държава на социална справедливост в бъдеще е необходимо да се предвиди:

— първо, наличието на трансцендентен идеал, поддържане на високо ниво на духовност на членовете на обществото;

— второ, принемане на антропологическият модел на преобразен нравствен човек, субект на построяването на справедливо жизнеустройство;

— трето, поддържане същностните характеристики на системата, забрана за встрояване в идеологически други системи или смесване с други социални системи;

— четверто, обезпечение рекрутинг на националният елит в съответствие с критериите на държавата на социална справедливост, недопускане неговото прераждане;

— пето, висока мобилизационна готовност за борба с външни противници на държавата на социална справедливост.

Източник: https://cont.ws/@sulakshin/590803