Как да построим държава без «излишни» хора

Едно от основните противоречия на съвремеността е в това, че в рамките на капиталистическият/пазарен модел на икономиката безработицата и нищететата, както и парадоксално на първи поглед това да е се пораждат от високата производителност на труда.

Впрочем това явление не е ново. За пръв път с него се сблъскват лудитите, когато появата на първите машини и организацията на мануфактури с разделение на труда съществено повишли производителността на труда, в резултат на което аналогичен обем продукция може да произвежда по-малко количество работници.

Така се появили първите «излишни хора» на капитализма. Глупавите лудити се нахвърляли върху машините, вместо да се нахвърлят върху владелците на манифактурите.

Машините позволяват да се повишава производителността на труда, което трябва да съкращава времето за работа, необходимо за производството на единица продукция, и да освобождава лично време за човека. И истинската свобода на човека е не някакъв набор абстракции, а именно наличието на свободно време, не насочено в заработване на хляба насъщен.

Вместо това с развитието на технологиите капиталистите съкращават числеността на работниците, а останалите работят също толкова много, колкото и до внедряване на изобретенията.

И това, че днес у нас законодателно е регламентиран осемичасов работен ден (а не 12-14-16 часов, както е било през 19-ти век и по-рано), ние сме задължени изключително на Великата октомврийска революция. Буквално няколко дни след революцията, на 29 октомври 1917 година (11 ноември по нов стил) от Съвета на Народните Комисари е бил приет съответният декрет.

И едва след това в другите страни (в това число в капиталистическите) също започват да въвеждат осемчасов работен ден. Защото са били принудени да се подстройват под високите социални стандарти на СССР. И това всъщност смегчава днешната суперкриза.

А ако не бе СССР, то цялата планета до сега щеше да "оре" 10-12-14 часа в денонощие, както това до сега става в «потогонките»  в Юго-Източна Азия (където и се преточва капиталът днес).

Великата Депресия невярно наричат криза на свръхпроизводството. Наопаки, това е криза на недопотреблението. Огромно количество хора са се нуждали от стоки, но не са могли да ги купят, защото не са имали пари. Тоест не е имало обезпечено търсене.

В резултат се получава парадоксална картина: милиони хора са се нуждаели от храна, облекло, обувки и прочие стоки, и едновременно тези същите стоки, вече произведени са хвърляни от шлепове в морето, защото у хората не е имало пари да ги купят (а капиталистът никога няма да продава под себестойността или да раздава безплатно).

Днес наблюдаваме практически аналогична картина, при това вече в световен мащаб: милиарди нуждаещи се, значителна част от които е готова прилежно да се труди, но няма такава възможност. А значи, ръстът на населението не води към ръст на пазарите, защото възникващо търсене не е обезпечено. Това води до стагнация на световната икономика.

Всеки производственик ще ви каже: няма проблеми да се произведе повече, има проблем къде това да се реализира.

Има «просто» решение – да се напечатат повече пари и в тази или друга форма да се раздадат на хората.

На протежение двехтилядните години в Русия се провеждаше политика на изпреварващ ръст на заплатите, която даде положителен стимулиращ резултат и доведе до ръст на БВП. Теоретически може такава да се продължава.

Дори повече, може да се отиде и на по-радикални мерки, типа въвеждане на БОД (безусловен основен доход) – това също е способно да стимулира потреблението и да доведе до ръст на БВП.

Но има едно «но», което почти нивелира целият позитивен резултат от подобни реформи – това е оттокът на капитала зад граница. Колкото и пари да не печаташ, но докато в обществото домирира крупният частен капитал, то те по верижката ще отплуват от редовите потребители към владетелите на крупните корпорации, които както показва практиката, предпочитат да не ги влагат обратно в Русия, а да ги извеждат зад граница. (Това е частен проблем в границите на една държава, а именно Русия, или ако предпочитате България или Полша или Япония. Глобалният проблем е концентрацията на парите в крупните корпорации, следователно - намаляването на покупателната способност на широки кръгове население и увеличаването на "излишните хора". - бел.пр.)

Ежегодният отток на капитали съставя десетки милиарди долари, а доколкото те се извеждат в чужда валута, то печатането на рубли ще доведе само до ръст на инфлацията вместо ръст на оборота на пари в икономиката.

Затова е нужно да се прекрати оттока на капитала зад граница. А да се направи това може само по един начин – с национализация на стратегическите отрасли (вашата бръснарница или ресторант не оказват влияние на икономиката, да и едва ли малкият бизнес извежда някакви пари зад граница – освен почивка в Турция или Египет, а това не е толкова съществено).

Отново, както виждаме на международен опит, доминирането на крупният капитал (както промишлен, така и финансов) води към унищожение на средната класа. В САЩ например средната класа през седемдесетте години на двадесети век е бил от порядъка на 61%, а към миналата година вече е паднал до 25%, и с всяка година продължава да пада средно с 2%.

А рязкото разделение на свръхбедни и свръхбогати води и до изкривявания в производството. Все по-малко стоки за първо потребление се произвеждат, които са така необходими на бедните, и протича изкривяване в страна на производство на предмети от разкош и различни ненужни гаджети (а това никак не решава проблемите на бедността или отстраняване на дефицита).

Както отбелязва в своите статии изследователят Руслан Карманов, отрасълът на условният хай-тек все повече се превръща в сборище на «модни стартъпи», нямащи никакъв практически смисъл (и регулярно разоряващи се).

Връщайки се към предишният тезис – в световната икономика няма проблеми да се произведат повече стоки. Показателите на натовареност на производствените мощности както у нас в Русия, така и в Китай и Евросъюза, се колебаят в диапазона 40-60% (в зависимост от региона и отрасълът). За да се увеличи БВП с една трета даже не е нужно да се строят нови заводи, достатъчно ще е да се натоварят съществуващите на пълна мощност.

Проблем има само в едно – кой ще купуваа произвежданите стоки, ако у значителна част от населението и в бъдеще има недостатък на пари?

При това аз считам въвеждането на БОД забавно, но не съвсем справедливо. По-добре да се вдигнат пенсиите на възрастните и заплатите на работниците, при това съкращавайки продължителността на работният ден и обезпечавайки всеобща заетост. Да, именно така – за повишение производителността на труда и БВП е нужно да се съкрати продължителността на работният ден.

Но това ще стане възможно само ако се провеждат реформи в комплекс:

а) законодателно да се ограничи (а още по-добре направи невъзможен) оттокът на капитали зад граница;

б) регуляторно да се преразпределя печалбата повече в полза на работниците, а не  на капиталистите ( да се повиши покупателната способност на населението);

в) да се национализират стратегическите отрасли, че печалбата от тях да пълни държавният бюджет;

г) да се обезпечи всеобща заетост;

д) законодателно да се ограничи чуждестранният капитал да не може да купува вече съществуващи предприятия, а да може да влиза в страната изключително във вид на иновации, създавайки ново (иначе в него няма никакъв смъсъл).

Результат – подобрение материалното благосъстояние на гражданите и повече реална, а не «либерална» свобода. Но това вече ще бъде не пазарен капитализъм, да?

Александр Роджерс