СССР: какво и защо не се получи?

 ..."ВРЪЩАЙКИ НА ЧОВЕКА НЕГОВАТА ВЪТРЕШНА МАЙМУНА, НО ОТНЕМАЙКИ МУ НЕГОВИЯТ ВЪТРЕШЕН ЧОВЕК."


Автор: Вардан Ернестович Багдасарян — д.и.н., проф., зам. глава на Център за научна и политическа мисъл и идеология.


След разпада на СССР получи разпространение гледната точка, че разпадът на Съветският Съюз е бил системно програмиран. Като че самият модель на държавата на социална справедливост е определяла нейната неуспешност. Като че СССР не би могъл да издържи конкуренцията с направилите крачка напред, в епохата на постиндустриализма западни страни. Той (СССР - бел.пр) да премине к ъм постиндустриален уклад е бил като че не в състояние в сила привърженост към стереотипи за поддържане уравнителна социална справедливост.

Тази гледна точка днес е официална, бъдейки представена на ниво образователни исторически стандарти.

В приетият през декември 2014 год историко-културен стандарт се предлага следната версия за обяснение на причините за гибел на СССР: «Мобилизационният модел на икономика, създадена в СССР през 1930-те се оказва ефективна само в екстремални условия на форсирана модернизация, война и по време на възстановяване на разрушеното стопанство. Но в продължителна перспектива в мирно развитие тя явно губи съревнованието със Запада. В условията на научно-техническа революция, станала част от процеса на преход от индустриално към постиндустриално общество се изявява изоставането на СССР, преди всичко в областта на иновационните технологии. Закъснението с реформиране на планово-директивната икономика и неспособността на политическият елит да се пренастройва в съответствие с предизвикателствата на времето в крайна сметка се оказват сътбовни за съветската система». Тази версия се внедрява в съзнанието на децата даже на ниво начално училище.

Ето как се излагат причините за гибел на съветската държава в Работната тетрадка на «Обкръжаващият ни свят» за 4-и клас: «Натрупваха се негативни явления: отсъствие на много демократически права и свободи, например, свобода на словото, злоупотреба на държавните служащи и много друго. Все повече трудности възникваха и в икономиката. Държавата харчеше лъвската част средства за въоръжение и отбранителна промишленост, другите отрасли на народното стопанство практически престанаха да се развиват. В плачевно състояние бе селското стопанство. От магазините практически изчезнаха продуктите за хранене. Стоките за народно потребление — облекло, битови стоки за дома и много друго - или отсъстваха, или бяха с ниско качество. Към края на 1980-те години в страната започна икономическа криза. Необходими бяха икономически и политически преобразования. В страната бе обявена перестройка — реформи, насочени на ускорение на социално-икономическото развитие, демократизация на всички страни на живота на обществото. Главно средство за демократизация стана гласността — открита критика и обсъждане на недостатъците в обществото… Съветският Съюз се разпадна на 15 независими държави. На 25 декември на картата на света се появи нова държава — Руската Федерация. Пръв президент на нашата страна стана Борис Николаевич Елцин. През последното десетилетие Русия направи голяма крачка напред в икономическото си развитие. Бурно се развиват много нейни региони. Страната строи своето бъдеще». Очевидни са опитите за дезавуиране на самата идея за построяване на държава на социална справедливост, за ликвидиране самата мисъл за възможност за повторение на този опит.


Та беше ли предопределен провалът на съветският проект?


ПОРАЖЕНИЕТО НА МОДЕЛА НА ДЪРЖАВА НА СОЦИАЛНАТА СПРАВЕДЛИВОСТ НЕ БЕ ПРЕДОПРЕДЕЛЕНО


Съветският Съюз към началото на 1980-те години бе една от двете свръхдържави. В глобално противостояние той имаше всички възможности да удържи победа. СССР имаше планетарна идеология, най-мощни въоръжени сили и най-голям ВПК, икономическа самодостаточност, общодържавни институти за мобилизация, най-добра система на образование, подчинена на решението на задачите за национална безопасност първокласна наука, значими квалификационни потенциали на населението, духовноориентирана култура.

Година преди началото на перестройката видният американски икономист, един от разработчиците на теорията за конвергенцията Дж.-К.Гелбрейт писа: «Руската система сдава изпита успешно, понеже за разлика от западната промишленост тя напълно използва човешките ресурси». Представата за устойчивост на модела на СССР разделяха много водещи съветолози, такива като С. Биалер от Колумбийският университет. «Съветският Съюз — твърдеше той през 1982 г. — нито сега нито в близките десет години не ще бъде засегнат от истинска криза на системата, защото той е горд властелин на огромни неизползвани ресурси, които могат  да му обезпечат политическа и обществена стабилност и му позволят да преживее даже най-големите трудности». Не вярваше във възможността за скорощен разпад на Съветският Съюз даже такъв опитен стратег на американската външна политика като Х.Кисинджър. След много години той призна, че така и не е разбрал възможните рационални побудителни мотиви, заставили М.С.Горбачов да тръгне по пътя на държавна дезинтеграция. За непредопределеността на изхода от геополитическата борба свидетелства и Маргарет Тачър, премиер-министър на Великобритания: «Благодаря плановата икономика и своеобразното съчетание на морални и материални стимули Съветският Съюз успя да достигне високи икономически показатели… Ако при това отчетем огромните природни ресурси на СССР, то при рационално водене на стопанството у Съветският Съюз имаше напълно реалн и възможности да ни измести от световните пазари».

Към началото на процеса  на развал на комунистическата система съвокупният военен потенциал на ОВД бе даже по-висок от потенциала на НАТО. От различните видове въоружения предимство Северо-атлантическият алиянс имаше само по количеството бойни вертолети.

Приведените сравнителни показатели  на военно-техническото осигуряване позволяват да се констатира, че надпреварата във въоръженията Съветският Съюз като минимум не е загубил. Съществува популярна гледна точка като че СССР е отстъпил пред Запада икономически. Но при съпоставяне динамиката на икономическите показатели на Съветският Съюз и САЩ е леко да се убедим, че комунистическата стопанствена система не само не е изоставала, но постепенно е изпреварвала американската. Темповете на ръст през последните десетилетия на съществуване на СССР са били не толкова високи като да кажем, в епохата на индустриализация, но на Запад те са имали още по-ниска интензивност.

Така че и в икономическата надпревара Съветският Съюз не е губел. Твърдението на разработчика на теорията за гибел на цивилизациите П.Кенеди за «имперското прегряване» като фактор за дезинтеграция на съветската държавност статистически не се потвърждава. Икономически ресурси у СССР е имало напълно достатъчно за поддържане на високи геополитически амбиции, характерни за статуса «световна империя». Говорят също, че СССР като че загинал, не разрешавайки националните противоречия. Действително, разпадният процес бе съпроводен със серия междуетнически сблъсъци. Но до началото на перестройката такива нямаше повече от две десетилетия. Сам по себе си съветският модел представляваше вероятно най-добрият в историята тип междуетническа интеграция. Приложено към междуетническите отношения се говореше не за толерантност — търпимост, а за дружба между народите. Този подход бе закрепен на ниво Конституция. Равенството на народите в рамките на единна общност на съветският народ се виждаше като важна съставна на държавата на справедливост, преодоляваща рецидивите на националното угнетание. В СССР, в противоположност на страните от Запада, бе построена многопластова система на идентичности. В нея имаше както етническа, така и цивилизационна съставна.

Можеше да бъдеш руски, арменец, грузин, татарин и при това да си съветски. Маркерът «съветски» изпъкваше като израз на цивилизационна идентичност. При това не се отричаше и се поддържаше идентичност етническа. И имаше още меседж — «послание към света». Чрез него се определяше кой се присъединява към проекта отвън. Такава идентификация откриваше перспективи за победа в световен мащаб. Десъветизацията се осъществяваше чрез последователно разрушение на нивата на идентичност — от дезавуиране на планетарният комунистически проект до подрив на първичните общности. Но това бе вече не съветският проект, а неговото закриване.

Това у нас до ден днешен съв сарказъм се отнасят към идентификатора «съветски многонационален народ». Оценката на съветският опит за идентификационно строителство от американската агенция «Stratfor», наричана често «ЦРУ в сянка», е съвершено различна: «Съветският Съюз е най-успешният пример на руската държавност за цялата и история. В това време се удаде да се създаде нова идентичност, която обедини всички без изключение жители на съветската държава от нов тип, независимо от расова, религиозна, национална и прочие принадлежности… Стратегията на комунистите бе променливо успешна, но всеобемната съветска идентичност действително изигра важна роля на събирател за голяма част от населението на Съветският Съюз. Тя създаде нов вид патриотизъм, масов ентузиазъм и гордост да бъдеш съветски гражданин, благодаря съветската идентичност постоянно се подхранваше желанието да се бориш за социалистическата родина и идеали в тежки времена… Такива чувства обикновено ставаха особено интензивни във времена на големи кризи, такива като Великата Отечествена война и от време на време във времената на Студената война. Създаването на съветска идентичност бе най-успешният опит на Москва да обедини множеството народи на Русия под властта на Кремъл за цялата история на Русия».

С началото на горбачевските реформи междунационалните отношения изведнаж рязко се изострят фактически синхронно във всички съюзни републики. Причината за толкова бързи изменения се крие на първо място в политиката на властите, фактически поощряващи сепаратистските тенденции като способстващи на целите за радикална перестройка на съветското общество. Известни са случаи, когато ръководители на партийни комитети сами са организирали антикомунистически и антидържавни акции.

При пламването на междунационалните конфликти повсеместно се фиксират факти за провокации. За сметка на провокации, често — с проливане на кръв, националните общности се сблъскват една с друга.

Висшето ръководство в такива ситуации или избягва използване на силови средства, или не поема отговорност за тяхното използване. В тези и други подобни ситуации виновници за кръвопролитията се обявяват армията и правозащитните органи. Това подрива техният авторитет в очите на цялото население и способства тому, че в момент, когато за съхранение на Съюза е необходима тяхната намеса,тези  структури, научени от горчивият опит отказват да изпълняват своите преки задължения.

Но това са вече претенции не към системата за междуетническа интеграция в СССР, а към елита, разиграващ за свои конюнктурни цели националната карта. Имаше безусловно и грешки в националната политика, но те сами по себе си не биха могли да разрушат системата.

Та в какво в такъв случай се състояха причините за поражение на съветският проект?

РАЗРИВ С РЕЛИГИЯТА: ОТСЪСТВИЕ НА ТРАНСЦЕНДЕНТЕН ИДЕАЛ

Реалният съветски социализъм се свързва с атеистическо мирозрение. Диалектическият материализъм бе положен в основата на официалният възглед върху света. Църквата се разглеждаше като класов враг. Такава позиция бе отчасти определена от кризисното състояние на самата Църква, прелъщението и с материални блага, легитимизация на социална несправедливост. За съветският проект конфронтацията с религията имаше най-негативни последствия. От доктрината за социалната държава бяха иззети идеалните основания, представата за вечен висш живот. Постепенно материалистичността ставаше доминиращо основание за социума. Иззета бе идеална константа, която в религиите бе Бог. Идеалът за духовна солидаризация бе подменен с потребителство, с идеята за «големият салам».

Безусловно и сред атеистите имаше много високодуховни люде, готови да пожертват себе си ради идеалите на социалната справедливост. Но общият тренд към консумеризация бе налице. Консумеризационният процес бе производен от секуляризационният процес. Обществото без трансцендентна идеална перспектива се посипа, подложи на ерозия от нравствено разложение. Идеалите за социална справедливост към края на съветската епоха придобиха формален, схоластически характер. Реално в построяването на комунистическо общество едва ли някой вярваше. Посещаващите западните страни, а и страните на народна демокрация се възторгваха от материалният достатък при капитализма. Критерият за материална изгода произтичаше пряко от отрицанието на обективността на висшата духовна субстанция. Но съществуваше ли присъда в конфликта на социализма и религията? Такава присъда отсъстваше. Ни само нямаше принципни противоречия между религията и социалистическата идеология, а самите традиционни религии утвърждаваха в земният живот принципите на социализма. Използването на христианската платформа за реализация замисъла за построяване на държава на социална справедливост би било този синтез, които би могъл да обеспечи устойчиво високо ниво на духовна мощ на СССР. Трябваше да се съедини религиозното учение на Христос и научното учение на Карл Маркс. Но такова съединение не се случи.

Религиозни базови основания исторически се откриват фактически у всяка от държавите. Мировозренчески религията дарява човека с висш трансцендентен смисъл за съществуване, аксиологически — възпитава го в ценности на общежителското битие, включая представа за справедливост, в сферата на нравственността — установява координати на доброто и злото, регуляционно — сакрализира във вид на традиции оптимални норми на общественият живот.

Как бе възможно повече от седемдесет годишно съществуване на държава, строена на платформата на атеистическо мировозрение?

Работата е там, че за разлика от силовите държавни институти религията е далеч по-инерционна. Ярко свидетелство за такава инерционност може да служи всесъюзното преброяване на населението през 1937 г. Въпросът за религиозна принадлежност е бил включен в листовете за преброяване по лична инициатива на Й.В.Сталин. Получените результати се оказват дотолкова зашеметяващи, че да публикуват сводните статистически материали властите така и не се решават. След две години е проведена повторно преброяване, вече не съдържаща пункта за установяване принадлежността на човека към някоя религия. Важният въпрос отсъства и във всички следващи преброявания.

Съгласно получената през 1937 г. статистика, болшинството от съгласилите се да попълнят съответстният пункт от анкетата се самоидентифицират като вярващи — 56,7%. Към тях очевидно следва да се зачислят и тези, които на въпроса за своеео отношение към религията се отказват въобще от отговор. Такива от общото число участващи в преброяването са до 20%. Тази група може да бъде идентифицирана като скрити вярващи. Отказът от попълване на съответният пункт от анкетата, както и неучастието в преброяването въобще се определят от религиозни мотиви. От една страна, съществува страх пред преследване на тези, които признават своята религиозност. От друга, записът в анкетата като невярващ означава религиозно отстъпничество (архетип в случая служи новозаветният сюжет за отричането на Петър). С призиви да не се участва в преброяването се обръщат към народа религиозни дейци, представляващи различни конфесии. Преброяването се провежда в навечерие на самото Рождество 5—6 януари, което служи като допълнителен източник на усилване екзалтационното напрежение сред вярващата част от населението. По такъв начин като минимум 76,7% съветски граждани остават към 1937 г. в числото религиозно идентифицируеми. Видимо техният дял е бил още по-голям, тъй като за мнозина вярващи съображенията за лична безопасност са се оказали при отговора на съответният пункт в анкетата все пак достатъчно сериозно обстоятелство.

Няма да бъде в такъв случай преувеличение да се твърди, че победата във Великата Отечествена война е била спечелена от народ, съхраняващ примуществено своята религиозна идентичност. Властите, трябва да им отдадем длъжното, получили съответстните статически материали, съумяват ефективно да използват ресурса на религиозност на народа в общодържавни цели. Неоинституционализацията на патриаршията се явява пряко следствие на такава преоценка. Шансът да се създаде съюз на реалният социализъм и православието в СССР съществувал. Това е бил периодът от втората половина на 1930-те — началото на 1950-те години. (Съвсем не е случайно съвпадението на указаният период с периода на реалното държавно управление на Й.В Сталин - бел.пр.)

Церковната реконкиста започва още през довоенните години. Още от средата на 1930-те г. се проследява тенденция на възвръщане в епархалните ведомства иззетите преди от патриархията храмове. Провежда се историографическа преоценка на мисията на православието в полза признанието на значителният принос на внесеното от православната църква в установяване на древноруската национална култура и в отражението на външна агресия от страна на друговерци. Посредством персоналната намеса на Сталин при разработката на проекта за Конституция от 1936 г. биват иззети поправките към статия 124-а за забраната на избирателните права на служители на култа.

В началото на войната патриарх Антиохийский Александр III се обръща с призив към христианите от цял свят за молебен за сътбата на Русия. Й Сталин в най-тежките дни на 1941 г. събира в Кремъл духовенството за провеждане на молебен за дарование на победа. В ознаменование на първите успехи, през пролетта на 1942 г. след продължителна забрана властите свалят табуто за празнуване на Пасха. Пасхалната служба от 1944 г. вече има де-факто статус на общодържавно празненство, събирайки в Москва само на първата утреня (в болшинството църкви са проведени няколко служби) 120 хил. прихожани. По време на войната бива разпуснат Съюзът на воинстващите безбожници. Ликвидира се обновленческата църква, именуема не иначе, а «църковен троцкизъм». На проведеният под покровителството на Сталин поместен събор на РПЦ се възстановява институтът на патриаршеството. Възобновява се издаването на печатният орган на църквата «Журнал Московской Патриархии», откриват се богословски учебни заведения.

След края на войната продължава скокообразният ръст на числото приходи на РПЦ от 10544 през 1946 г. до 14477 през 1949 г. Работата за перспектива в църковното строителство се изразява в учреждение на 2 духовни академии и 8 семинарии. От пасхалните тържества през 1946 г се. възобновява богослужебната практика в Троицко-Сергиевата лавра, на дневен ред се поставя въпросът за връщане на манастира във ведение на патриархията. През послевоенните години атеистическата пропаганда фактически се свежда на нула, и отново се разтиражира в периода на хрушчовската десталинизация.

(Моето лично мнение - получилият християнско образование в семинария Й.В.Сталин просто е използвал статистическите данни и подходящият момент - Великата Отечествена война като аргумент в плана си за органично и естествено обединяване на православието със комунизма - бел.пр.)

При Н.С.Хрушчов «щурмът на  небесата» се възобновява, отново се затварят храмове. Сам Никита Сергеевич обещава да покаже по телевизора последният поп. Възможният съюз не се случва.

АНТРОПОЛОГИЧЕСКА ИНВЕРСИЯ: ОТ ЧОВЕКОСТРОИТЕЛСТВО КЪМ КОНСУМЕРИЗЪМ

Комунистическият проект бе преди всичко проект антропологически. Построяването на държава на социалната справедливост в СССР бе непосредствено свързано с проект за човекостроителство. Новият преобразен духовно човек би могъл да преодолее рецидивите на буржуазната несправедливост. Човекостроителството бе главна задача, по отношение към която всичко останало, включая и икономиката бе производно. Идеята за комунистическо преобразяване на човека се съотнасяше с идеята на христианското  преобразяване и черпеше от нейният извор.

Докато в центъра на съветската идеология се намираше проекта за създаване на новият човек, СССР очевидно побеждаваше своите идеологически противници. Той ги побеждаваше преди всичко, в мегаеволюционен план, бидейки по-висока степен на социална еволюция. И новият човек действително се формираше. И този нов човек действително побеждаваше, побеждаваше по всички направления. Популярността на комунистическата идея през първите четири следоктомврийски десетилетия бе огромна. На този период се пада възходящата фаза на съветският проект.

Низходящата фаза започна след като на XXII конгрес на КПСС бе приета нова Програма на партията, взела ориентир — максимално удовлетворение потребностите на човека. Комунизмът се виждаше сега не толкова като общество на справедливост, колкото като общество на неограничено потребление. Антропологията на съветският човек бе переакцентирана от духовната природа на биологическата. В този вид съветският човек вече не се различаваше от човека буржуазен. Това бе еволюционен откат. И заедно с него комунистическата идеология в глобалната борба за умовете и сърцата започна да сдава своите позиции.

В брежневските години биологическата доминанта още повече се усилва. Разлага се елита. Потребителски настроения обхващат комсомола. Впоследствие именно от «комсомолските тусовки» ще излязат циниците от периода на първоначално натрупване на капитала. Зад фасадата на държавата на справедливостта се строяха анклави, култивиращи във всекидневния живот пряко противоположни принципи.

Идеологическото обновление, връщането към изходните идеали на човекостроителството бе възможно. Вместо това държавата в периода на перестройката тръгна в точно противоположна страна, легитимизирайки консумеризма и делегитимизирайки идеологията на справедливо общество. Съветският проект бе свален, СССР ликвидиран.

Човекът е същество социобиологическо. Човешката природа съдържа съответно нива на биологически и социален живот. Социогенезът започва с въвеждането на първите табу — забрани, ограничители на биологическият живот. По-нататък се формират нравствени идеали на развитие. Разгръща се продължителен исторически процес на очовечване на човека. Но тънката пелена на културата може да бъде леко разкъсана. И тогава човек застава в своя зверски облик. Расчовечването се оказва спрегнато с разкултурване. Ако за очовечване се изисква продължително историческо време, то расчовечването може да се осъществи единомоментно, като отхвърляне на културната надстройка.

Клавишите за разкултурване, пробуждане на тъмните зверски инстинкти в човека са добре известни. С тях в разни времена са се ползвали елитите и контраелитите в своите користни цели. Но като цяло на натискането на тези клавиши е бил установен морална забрана.

В демократическите системи е бил достигнат обществен консенсунс за недопустимост прилагането на инструментите за разкултурване. За хвърляне на културната надстройка са се отделяли специални ниши. Но са се установявали строги граници, препятстващи разпространението на тези ниши в общественият живот в цяло.

Идеократическите държави водещи обществото по целеви образ към нравствен идеал въобще табуизирали използването на клавишите за разкултурване като най-тежък грях. Може да се спори за средствата на идеократиите, но тяхната цел — нравствен, преобразен човек, изключвала перспективата за биологизация. Друг въпрос е, че инструментарият за разкултурване би могъл да бъде приложен и се е използвал за дезорганизация на противника.

От края на 1980-те г. табуто за използване клавишите за разкултурване в СССР било снето. Озверението на идеократизираното преди общество проитича стремително. На вълната биологизация проектът на съветската идеократия бива победен. За победа над него и се използват инструментите за разкултурване. За това, че горбачовско-елцинският елит е предал страната се говори днес доволно много. Но предателството не се ограничава с това. Предадено се оказва човечеството. Осъществяемият курс за разчовечване изразявал същността на това предателство в семантиката на мегаеволюционният процес. В началната фаза на антропогенеза биологическият проточовек се превръща в човек социален. Но мегаеволюционният процес на очовечване с това не е бил изчерпан. Бъдещото развитие на човека се определяло вече от неговото собствено целезадаване. Генерират се социални проекти за нравствено преобразяване на човечеството, преход от човека социален към човека духовен, въплощение на принципите за справедливост. Генерация такива проекти се съотнасят като правило към държавите от идеократически тип. Една от тези идеократии бе СССР. Зародилият се в средата на късносъветската номенклатура контрапроект за деидеократизация предполагал и снемането на перспективата за човека духовен. Случва се контраеволюционен завой в посока към човека биологически. Резултатът бе неутешителен. Човекът консумерист и конформист не счел за необходимо да застане в критически момент в защита на държавата.

Числеността на КПСС неуклонно расте. Към периода на разпада на Съветският Съюз количеството членове на партията заедно с кандидатите за влизане е от порядъка на 19 милиона. Числеността на комсомолската организация е почти 42 милиона. Но идва август 1991 г, и 60 милиона конформисти нищо не правят за спасение на Съветският Съюз, на комунистическият модел на жизнеустройство.

СЪВЕТСКАТА СИСТЕМА СЕ ПОДМЕНЯ СЪС ЗАПАДНА

Кризата на късносъветското общество е не следствие на неуспешността на съветската система, а напротив, резултат от отстъпление от нея. Болестта предизвикаха привнесени отвън чуждородни елементи. Самата система, даже към края на съветската държавност оставаше напълно жизнеспособна. «Застой? — удивяваше се по отношение съвременното идеологическо клише бившият ръководител на Госплана на СССР Н. К. Байбаков. — Аз това явление не си го спомням. Несъмнено имаше забавяне темповете на развитие. Но такова промишлеността, селското стопанство да тъпчат на място — това не е така. Някому видимо се е понравила думата „застой“, и пропагандистският апарат се е постарал да го изсвири във всички тоналности. Но нима може да се нарича застоен период, когато за 20 години (1966—1985 г.):

— националният доход на страната е нарастнал 4 пъти,

— промишленото производство — 5 пъти,

— основните фондове — 7 пъти?..

Независимо от това, че ръстът на селскостопанското производство се увеличи за този период само 1,7 пъти, реалните доходи на населението растяха примерно със същите темпове както и производителността на общественият труд, и нарастнаха 3,2 пъти; приблизително 3 пъти се увеличи производството на стоки за народно потребление на глава от населението… Да, действително, темповете на икономически ръст бяха по-ниски отколкото в предишното петилетие, но в сравнение с развитите капиталистически страни, освен Япония, те бяха по-високи или равни». Така че идеята за демонтаж на социализма се диктувала не толкова от икономическа необходимост, колкото от субективни съображения на новата генерация кремълски прожектери.

Често говорят днес, че СССР е понесъл поражение в «студената война», сблъсквайки се с новите технологии за междудържавна борба. Технологиите разбира се са важни. Но работата не е само и даже не е толкова в технологиите. Акцентът сърху технологиите може да доведе до грешният извод, че е достатъчно съвременна Русия да вземе на въоръжение нов технологически инструментарии и победата ще е нейна. Така ли е?

Най-интегралният анализ — това е анализ на системите. По-ниско ниво по степен на осмисляне — това е анализ на факторите. Още една степен по-ниско — анализ на технологиите. И, накрая — анализ дейността на персоналиите.

Да погледнем в съответствие с тази диференциация методологически подходи върху обяснението причините за поражение в «студената война». Ако става дума за война на персоналиите, то причините се свеждат към персонално предателство на Горбачов. Достатъчно ли е това обяснение? Ако изхождаме от него в проекция на съвременността, то достатъчно ще е да се появи патриотически професионален лидер, и страната ще се промени. Ще се промени ли? Не. При съществуващата система на филтрация на елита, при съществуващият елитаристски рекрутинг, това очевидно е недостатъчно.

Ако става дума за война на фактори — война на ресурси, то съответно, причината за поражение на СССР се открива в изтощение на финансовата ресурсна база. Оттук тривиална рецептура — акумулираме финансови ресурси, натрупваме достатъчно средства, и така ще достигнем победа. Но при съществуващата несуверенна финансова система това също не ще помогне. Отново възниква въпрос за нефункционалността на цялата система.

Накрая — война на технологиите. Загубихме, съобразно с логиката на този подход, защото не бяха използвани нови технологии, които използваше противника. Ще включим, в съответствие с тази рецептура, пропаганда по телевизията, ще напълним информационното пространство с проруски дискурс, ще се обърнем към инструментария на «меката сила» — и ще удържим победа. Не помага. При отсъствие на идеология използването на технологиите на пропагандата само по себе си е абсурдно. Не е ясно какви ценности в резултат на тази пропаганда ще се транслират.

И така ние се опираме в главният въпрос — въпросът за системата. Предишната съветска система — успешна в борбата с геополитическите противници бе деконструирана и заменена с нова, програмираща поражение. Тази система бе построена в съответствие с рецептурата на западническите теории. Следователно, ако искаме да постигнем победа, трябва да построим собствена рускоцентрична система, на основание собствени идентични ценности.

Какво се случи? Съществуваха към началото на 1980-те години два светове-системи — западноцентрична и рускоцентрична. Русия (СССР, а по-рано Руската империя и Московското царство) бяха в алтернатива спрямо Запада. Съответно, Запад — в алътернатива спрямо Русия. От края на 1980-те години се случва глобална трансформация. Същността и е в приемането от Русия ориентир за влизане в света-система Запад. Какво означаваше такова влизане? То означаваше преди всичко приемане на ценностната платформа на западният свят-система. А тази платформа както се каза по-горе, се е строяла на алтернативност по отношение на Русия. Получава се, че нова Русия се оказва в алтернатива към самата себе си, превръща се в «Анти-Русия». Идеологията на държава на социална справедливост се подменя с акцентирано и демонстративно насаждане на несправедливост от такова свойство, от такъв вид, каквато не е възможно да се открие и в условно буржуазни държави.

Държавата на социална справедливост се строеше на определена ценностна платформа. Утвърждаемите от него ценности, възлизащи действително към сборни идеали на православна Русь, се противопоставяха на ценностите на буржуазният свят. Идентифицират се деветнадесет такъв род двойки на ценностна дихотомия:

коллективизъм — индивидуализъм;

солидаризация — конкуренция;

идеократия — деидеологизация;

месианство (спасяване на света) — интеграция в световното съобщество;

трудова собственост — частна собственост;

човек — социална личност — човек — индивидуум;

альтруизъм — прагматизъм;

минималност на потребностите — потребителска култура;

герой — жертва — герой — супермен;

психологическа култура — култура на развлеченията;

възпитателно училище — училище на образователни услуги;

социалное равенство — социална селекция на успешните;

свобода в името на — свобода от;

държавата като голямо семейство — договорна (контрактна) държава;

братско единение на народите — толерантност;

надетническа цивилизационна идентичност — неетническа идентичност на гражданска нация;

държавно-обществена мобилизация — приоритетност на частното;

нестяжателство (безкористност - бел.пр) — печалбата — мярка за успешност;

нелегитимност на лихварсият капитал — приоритетност на банковият сектор на икономиката.

Гибелта на Съветският Съюз като държава на социалната справедливост се програмираше с отстъплението от собствената ценностна система. И не просто отстъпление, а приемане ценностите на алтрнативният проект.

Съответният тренд бе зададен още от края на 1980-те години. И в този тренд се намираме до днес. Трендът се изразява в идеята за десъветизация. Но нали съветската система възникна не на празно място, тя се продуцира от определена матрица. Това бе матрицата на руската цивилизация. Руската цивилизация, рускостта, възникна на свой ред на основа православният христиански избор.

Тази парадигмална встроеност на съветското в руско, а руското в православно, означаваше, че опитите да се деконструира съветското ще се обърнат на деконструкция на цялото цивилизационно здание. След десъветизацията обективно последва дерусификация. Дерусификацията на свой ред обективно води към дехристианизация.

Последователността в осъществяване на борбата с проекта на държава на социалната справедливост изглежда така: отначало се унищожава СССР, като непосредствено моделно въплощение на солидаризираната държавност. После, на следващата стъпка, се унищожава Русия, като матрица, пораждаща проектът за социална справедливост. Борбата против идеологията за социална справедливост се оказва и борба с Русия, иманентно свързвана с тази идеология. По-късно прозрението бе изразено с думите: «Ние мислехме, че нас не ни обичат, защото сме „червени“, а нас не ни обичат, защото сме руси». Съществува и исторически се реализира световен западен проект. Неговият целеви ориентир — световна хегемония на Запада. Главно препятствие за достигане на тази цел исторически е Русия. Да се достигне световно господство без отстраняване на това препятствие е невъзможно. Опитите за неговото отстраняване по военен път не се увенчават с успех. Разработват се нови технологии за борба с руската (тогава съветска) държавност, акцентирани на подмяна на обществените ценности и поражение на колективното съзнание. Такава тактика за борба води до успех. «Ние разбирахме — признава директорът на ЦРУ Роберт Гейтс — че Съветският Съюз нито с икономическо давление, нито с надпревара във въоръженията, нито толкова повече със сила не ще надделеем. Той можеше да се разруши само с взрив отвътре».

«Перестройка»-та бе рубежът, задаващ западническият тренд на развитие на страната. Късносъветският елит приема идеологията на западничеството, подразбираща материален комфорт. Ориентирът за социална справедливост се снема от актуалният дневен ред. През 1991 г. се случва първата «цветна революция», следствие от която бива приемане на курса за инкорпорация на Русия в западноцентричният свят-система. По степента на тази инкорпорираност руската държва се лишава  от своите суверени потенциали. Тогава когато процесът става вече необратим, на Русия дават да разбере, че в качеството на самостоятелен и цялостен геополитически субект нейното съществуване е дошло към края си. Опитите да се «изплъзне от кукичката» на западният проект се подавят предвид това, че суверените потенциали на Русия за изтеклите тридесет години са подронени. Резултат от този завой трябва да стане финалният разпад на страната. «Цветната революция» № 2 трябва да постави тази точка посредством съответната политическа операция.

Изходната точка, програмираща унищожението на Русия, се открива във факта на западническият избор. Гибелта на СССР се оказва по такъв начин не програмируем изход на нежизнеспособна система, а отстъпление от модела на справедлива държава, съединение със система строена на друга ценностна платформа.

ПРЕДАТЕЛСТВОТО НА ЕЛИТА

Целенаправеното деструктивно въздействие по отношение към СССР от страна на външните противници е исторически естествен процес на борба за геополитическо доминиране в света. Наличието на такава борба се проследява на протежение цялата история на човечеството. Но да се свежда обяснението до оценката — СССР разруши Централното разузнавателно управление на САЩ — малко ще даде за разбиране причините за гибелта на Съветският Съюз. Защо, възниква въпрос, в такъв случай КГБ не е смогло да разруши САЩ? Защо не е могло или не е поискало да противoдейства на операциите по развала? И.А.Илин е писал в свое време за Октомврийската революция, че да се вижда в нея «просто резултат от заговор» — е «вулгарен и демагогски подход», «все едно, да се обяснява болест със злокознено сговорили се бактерии и тяхната всесилност… Бактериите не са причина за болестта, те само са възбудители, причината е в организма, в неговата слабост». Тези думи напълно могат да се приложат и към обясненията за гибелта на Съветският Съюз.

За осъществяване операция за развал външният противник би трябвало да има сили, на които би могъл да се опира във СССР. Но тези сили трябва отнякъде да се вземат. Почва за тяхното появяване в рамките на модела на държава на социалната справедливост обективно не съществува. Възникването на такива сили се свъзва с въвличането ан статусната част от съветското общество в световната потребителска мрежа. Политическите деятели на СССР биха могли и да остават убедени ленинци, но те са имали семейства, деца, приятели. От децата на представителите на комунистическата номенклатура ще излязат множество радикални либерали-западници. Канал за разпространението на потребителският морал става създадената през 1964 г мрежа фирмени магазини «Березка», осъществяващи търговия за чужда валута. Друг канал са пътуванията зад граница. Правоохранителните органи гледат често през пръсти на дейността на «спекулантите» и «валутчиците». Създава се сенчест бизнес на «цеховиците». Традиционно създаването на тези анклави на капитализма се обяснява с хроническият стоков дефицит в СССР. Но година след година производството на стоки за народно потребление се увеличава. Следователно причина за дефицита е не в обемите на производство, а в изпреварващият ръст на потребителско търсене. А това вече е само по себе си следствие на усилването на потребителският морал.

Индикативен параметър за характеристика моралното състояние на съветското общество е динамиката на продажби на населението на ювелирни изделия. Разкошът в официалният комунистически модел се разглежда като проява на буржуазен образ на живот. Но духовните идеали на комунизма все повече губят привлекателност.

Късносъветското общество и преди всичко, елитът се оказват обхванати от синдром на потребителско прераждане. Купуването на ювелирни изделия е освен това една от формите на латентен процес на първоначалн натрупване на капитал. Златото е по-надеждно по своята стойност, отколкото книжните пари. За петнадесет години от момента заемането от Л.И.Брежнев поста генерален секретар, стойността на продадените ювелирни изделия нараства 45 пъти. Този ръст съществено превишава темповете на увеличение на заплатите и спестяванията на населението. Съответно става дума за нелегални източници на доходи.

Падането продажбите на ювелирни изделия се случва през периода на андроповското настъпление срещу нетрудовите доходи. Това потвърждава от своя страна, че финансовите източници, отиващи за купуването на разкош са имали криминален произход.

Възниква елитарен слой, който мислено се асоциира със Запада, който се е съблазнил от западното материално изкушение, образите на красив живот. Възниква разклонение - или да се влезе в кръга на световният елит, или да се окажат в нишата на отхвърлените. Какви биха могли да са моделите на отговор по отношение това предизвикателство? Или се мобилизираме и догонваме Запада, или влизаме в западният свят в лице на отделни успешни представители. Мобилизация никой не искал. Приемането на вторият модел всъщност и означава крушение системата на социална справедливост.

В средата на лицата, имащи високо по съветски мерки ниво на потребление, и се сформират главно групи недоволни от модела на социална справедливост и равенство в СССР. Снемането на съответните ограничители би им дало возможност за легализация на капиталите, преход към образа на живот по маниер на преуспяващата част от западното общество. В тази среда предимно и се организира работата на ЦРУ и други структури, свързани със задачите на «студената война».

Издигането на поста Генерален секретар на ЦК КПСС на М.С.Горбачов, известен още до 1985 г със своите неортодоксални възгледи, било посрещнато с надежда за движение на СССР в изгодно за Запада направление. Западът не само приветствал възвишението на Горбачов, но и в определен смисъл му съдействал. Интересите на Запада съвпадали с интересите на част от партноменклатурата. Срастналите се със «сенчестата икономика» групи на влияние негласно се ориентирали към легализация на частната собственост.

Не минало и без фактора «агенти на влияние» във висшият политически истаблишмент на СССР. Вървяла «студената война» и противниците в нея се опитвали да доведат своята резидентура до политически значими височини. Новата генерация съветска партноменклатура се оказала достатъчно възприемчива към такъв род обработка. Най-често в качество водеща фигура на американското влияние в Кремъл се нарича «архитектът на перестройката» А.Н.Яковлев.

За това, че реформите по целеви начин са били насочени против съветската система на държавност Александър Николаевич направо признава впоследствие в своите мемуари:

«Аз много и подробно изучавах работите на Маркс, Енгелс, Ленин и Сталин, Мао и други „класици“ на марксизма, основатели на нова религия — религия на ненавист, мъст и атеизъм. […] Много отдавна, преди повече от 40 години аз разбрах, че марксизмът-ленинизмът — това не е наука, а публицистика — людоедска и самоедска. Доколкото аз живях и работех във висшите „орбити“ на режима, в това число и на най-всшата — в Политбюро на ЦК КПСС при Горбачов — аз добре си представят, че всичките тези теории и планове са бред, а главно, на какво се държеше режима — това бе номенклатурният апарат, кадри, хора, дейци. Дейците бяха разни: разумни, глупави, просто дебили. Но всички бяха циници. Всички до един, и аз — в това число. Прилюдно се молехме на лъжекумири, ритуалът бе светост, истинските убеждения — държахме за себе си. След XX конгрес в свръхтесен кръг свои най-близки другари и единомишленици ние често обсъждахме проблемите за демократизация на страната и обществото. Избрахме прост, като чук, метод на пропагандата на „идеи“ от късния Ленин. […] Група истински, а не мними реформатори разработиха (разбира се, устно) следният план: с авторитета на Ленин да се удари по Сталин, по сталинизма. (Излиза - сталинизмът е бил главният обект - с неговият не-потребителски, християнски, подкрепян от Руската Православна църква морал, с духовното развитие и ентусиазъм прерасъл в материални достижения - бел.пр.) А после, в случай на успех, с Плеханов и социал-демокрацията да се бие по Ленин, с либерализъм и „нравствен социализъм“ — по революционаризма въобще. […] Съветският тоталитарен режим можеше да се разруши само чрез гласност и тоталитарна дисциплина на партията, прикривайки се при това с интереси по усъвършенстване на социализма. […] Оглеждайки се назад, мога с гордост да кажа, че хитроумната, но много проста тактика — механизмите на тоталитаризма против системите на тоталитаризма — сработи».

В поражението на съветският проект политически определяща роля изгра факторът «предателство на «националният елит». Предателство не като буквално държавна измяна (макар прецеденти от такъв род имаше също предостатъчно), а като измяна по отношение поколенчески реализуемият от Съветският Съюз и неговите съюзници проект на държава на социална справедливост. Даде сбой системата за филтрация на елита, социалният лифтинг. Получи преобладание принципът на клановата кооптация. Всичко това също бе отстъпление от модела на социално справедливата държава в негов чист вид. Политиката на ръководството на СССР в периода на перестройка може да бъде характеризирана като политика на държавна самоликвидация. Възглавляемата от М.С.Горбачов команда реформатори исторически игра в качество на «ликвидационен комитет». Едно след друго от тях бяха ликвидирани съветските институти за държавно жизнеобеспечение. Гибелта на Съветският Съюз бе целеви програмируем резултат от курса на реформи. «Беловежките съглашения» не инициираха демонтажа на СССР, а бяха само една от стъпките на инициираният от горбачевското ръководство политически процес.

Ликвидационният курс на ръководството на СССР е отразен в следният хронологически ред(оставям като в оргинала - бел.пр.):

24 февраля 1988 г. — ликвидация Министерства для легкой и пищевой промышленности и бытовых приборов СССР

10 апреля 1989 г. — ликвидация Госагропрома СССР

27 июня 1989 г. — 14 ноября 1991 г. — ликвидация Министерства промышленных средств связи

6 марта 1990 г. — принятие «Закона о собственности в СССР», допускающего собственность иностранных государств, международных организаций, иностранных юридических лиц и граждан.

10 апреля 1990 г. — принятие закона СССР «Об основах экономических отношений Союза ССР, союзных и автономных республик», предоставляющий право республикам владения природными ресурсами на своей территории.

24 апреля 1990 г. — принятие закона «О языках народов СССР», предоставляющего право республикам устанавливать государственные языки.

26 апреля 1990 г. — принятие закона «О разграничении полномочий между Союзом ССР и субъектами федерации», утверждавшего государственную суверенность союзных республик и вводившего понятие «субъекты Федерации».

1991 г. — ликвидация системы колхозов и совхозов.

25 февраля 1991 г. — ликвидация Организации Варшавского договора.

1 апреля 1991 г. — ликвидация Государственного планового комитета СССР.

1 апреля 1991 г. — ликвидация Государственного комитета СССР по ценам.

1 апреля 1991 г. — ликвидация Государственного комитета СССР по материально- техническому снабжению.

1 апреля 1991 г. — ликвидация Министерства тяжелого машиностроения СССР.

1 апреля 1991 г. — ликвидация Министерства медицинской промышленности СССР.

1 апреля 1991 г. — ликвидация Государственного комитета СССР по вычислительной технике и информатике.

1 апреля 1991 г. — ликвидация Министерства станкостроительной и инструментальной промышленности СССР.

1 апреля 1991 г. — ликвидация Министерства лесной промышленности СССР.

28 июня 1991 г. — ликвидация Совета Экономической взаимопомощи.

Август 1991 г. — переподчинение Отдела правительственной связи, 8-е главное управление (правительственная связь и криптография) и 16-го управления (радиоэлектронная разведка и криптография), выведенных из состава КГБ СССР и объединенных в Комитет правительственной связи СССР.

28 сентября 1991 г. — роспуск ВЛКСМ, отсутствие замещения комсомола в области молодежной политики.

4 сентября 1991 г. — упразднение 4-го отдела КГБ СССР, проводящего работу с религиозными организациями, что привело к неконтролируемости инорелигиозной пропаганды и распространения сектантства.

5 сентября 1991 г. — создание неконституционного органа управления страной Государственного Совета СССР, осуществляющего непосредственно ликвидационную политику.

6 сентября 1991 г. — неконституционное признание Госсоветом СССР независимости прибалтийских государств.

Сентябрь 1991 г. — упразднение управления по защите советского конституционного строя КГБ СССР (управление «3», бывшее 5-е управление).

14 ноября 1991 г. — ликвидация Министерства оборонной промышленности СССР.

14 ноября 1991 г. — ликвидация Министерства авиационной промышленности СССР.

14 ноября 1991 г. — ликвидация Министерства автомобильного и сельскохозяйственного машиностроения СССР.

14 ноября 1991 г. — ликвидация Министерства судостроительной промышленности СССР.

14 ноября 1991 г. — ликвидация Министерства металлургии СССР.

14 ноября 1991 г. — ликвидация Министерства нефтяной и газовой промышленности СССР.

14 ноября 1991 г. — ликвидация Министерства угольной промышленности СССР.

14 ноября 1991 г. — ликвидация Министерства электротехнической промышленности и приборостроения СССР.

14 ноября 1991 г. — ликвидация Министерства радиопромышленности СССР.

14 ноября 1991 г. — ликвидация Министерства электронной промышленности СССР.

14 ноября 1991 г. — ликвидация Министерства химической и нефтеперерабатывающей промышленности СССР.

14 ноября 1991 г. — ликвидация Министерства юстиции СССР.

26 ноября 1991 г. — ликвидация Министерства общего машиностроения СССР.

28 ноября 1991 г. — ликвидация Министерства гражданской авиации СССР.

30 ноября 1991 г. — ликвидация Министерства печати и информации СССР.

3 декабря 1991 года — ликвидация Главного политического управления Советской Армии и Военно-морского флота.

3 декабря 1991 г. — снятия запрета на свободное хождение иностранной валюты, Внешэкономбанк начал свободную продажу иностранной валюты населению.

3 декабря 1991 г. — принятие закона № 124-Н «О реорганизации органов государственной безопасности», на основании которого ликвидируется КГБ.

14 декабря 1991 г. — ликвидация Высшей аттестационной комиссии при Совете министров СССР.

18 декабря 1991 г. — ликвидация Министерства внешнеэкономических связей СССР.

18 декабря 1991 г. — ликвидация Госстандарта СССР.

20 декабря 1991 г. — ликвидация Государственного банка СССР.

УРОЦИТЕ ОТ СССР

Така че да се съгласим със съвременната идеологема за фаталната обреченост на съветската система е невъзможно. За седемдесет годишната история на съществуването си в СССР е имало и много по-тежки във всички отношения времена, нежели кризата от края на 1980-те — началото на 1990-те г. Успешно преодолявайки ги, съветският модел доказваше своята жизнеспособност. Към гибел на държавността доведе не съхранението на системата, а напротив, отстъплението от принципите на нейното функциониране, показало се в политиката на перестройката. Когато чуждосистемните новации превшиха критическата маса се случи парализ на управлението. Към крушението на СССР приведе не отсъствието на преобразования, а самото, осъществявано на лъжлива идеологическа основа реформиране. На Съветският Съюз бяха нужни други реформи, насочени на по-нататъшно развитие на модела на държавата на социална справедливост в света на изменящи се световни предизвикателства.

Отрицателните исторически уроци от съветският проект могат да бъдат сведени към следното. За реализация идеята за построяване държава на социална справедливост в бъдеще е необходимо да се предвиди:

— първо, наличието на трансцендентен идеал, поддържане на високо ниво на духовност на членовете на обществото;

— второ, принемане на антропологическият модел на преобразен нравствен човек, субект на построяването на справедливо жизнеустройство;

— трето, поддържане същностните характеристики на системата, забрана за встрояване в идеологически други системи или смесване с други социални системи;

— четверто, обезпечение рекрутинг на националният елит в съответствие с критериите на държавата на социална справедливост, недопускане неговото прераждане;

— пето, висока мобилизационна готовност за борба с външни противници на държавата на социална справедливост.

Източник: https://cont.ws/@sulakshin/590803