Светлина в края на тунела

Източник: Бунт на кораба

Изказване на белгийския евродепутат LAURENT LOUIS. Запазен е оргиналния вид на текста от източника. Оргиналното изказване е достъпно в YouTube със субтитри на 7 езика.

Благодаря, господин председател, господа министри, скъпи колеги. Белгия – това, безспорно, е страната на сюрреализма. Днес сутринта ние научихме от пресата, че белгийската армия е неспособна да се бори против неколцина радикално настроени въоръжени екстремисти на собствената си територия и че не е възможно те да бъдат обезопасени поради липсата на достатъчно юридически средства.
И, обратното, в същото това време ние вземаме решени да окажем помощ на Франция в нейната борба с тероризма чрез материално-техническа поддръжка на нейните операции в Мали!!! Какво ли не правим ние в борбата с тероризма… извън границите на нашата територия!.. Силно се надявам, че ще бъдем бдителни и няма да изпратим на тази антитерористична операция в Мали нашите знаменити белгийски войници-ислямисти. Говоря за това с хумор, обаче на мен изобщо не ми е смешно от това, което става сега в света.
На мен съвсем не ми е смешно, защото  ръководителите на западноевропейските държави смятат народа за глупаци с помощта и с  подкрепата на пресата, която сега се е превърнала в орган за пропаганда на съществуващата власт.
Почти навсякъде в света военните интервенции и дестабилизацията на режимите стават нещо обикновено явление. Превантивните войни стават правило и днес в името на демокрацията или борбата с тероризма нашите държави си присвояват правото да нарушават суверенитета на независими държави и да свалят техните законни ръководители.
Ирак и Афганистан станаха следствие от американска лъжа. След тях последваха Тунис, Египет, Либия, където благодарение на вашите решения нашата страна в първите редици взе участие в извършване на престъпления противчовечността, сваляйки във всеки случай един прогресивен или умерен режим и довеждайки на негово място ислямистки режим, първата инициатива на който –(и това е много странно)! – беше установяването на шериата. Същото става сега в Сирия, където Белгия, за свой срам, финансира  доставката на въоръжения за ислямските бунтовници, които се опитват да свалят Башар ал Асад.
По този начин, в разгара на икономическата криза, когато все повече и повече белгийци изпитват трудности при плащането на жилището, храната, отоплението или лечението… и да, аз вече чувам, че ме наричат мръсен популист… а ето че министърът на външните работи е решил да предоставина сирийските въстаници 9 милиона евро. Разбира се, нас ще ни убеждават, че тези пари ще бъдат за хуманитарни цели… още една поредна лъжа! И, както виждате, нашата страна в последно време прави само това – участва в установяването на ислямистки режими в северна Африка и в Близкия изток.
А пък когато започнаха да твърдят, че е необходимо да отидем в Мали и да вземем участие в борбата против тероризма… е, мен просто ме досмеша. Това е лъжа! Прикривайки се с добри намерения, ние със свята намеса само защитаваме интересите на финансовия капитал и действаме по логиката на неоколониализма. Няма никаква логика да помагаме на Франция в името на борбата против ислямския тероризъм, когато в същото време ние подкрепяме в Сирия свалянето на Башар ал Асад от ислямските въстаници, които искат да наложат шариата, както това вече стана в Тунис или в Либия.
Трябва да прекратим тази лъжа и да не правим повече хората на глупаци. Дойде време да кажем истината. Въоръжавайки ислямските въстаници, както преди това западните страни въоръжаваха Осама бен Ладен, най-добрия приятел на американците, докато те не се отвърнаха от него, западните държави с тяхна помощ свалят законната власт, за да разполагат в “новите страни”, както те ги наричат, военни бази, създавайки   благоприятен режим за националните предприятия.
Тоест, всичко това е чиста стратегия. В Ирак нашите американски съюзници сложиха ръка върху петролните запаси на страната. В Афганистан опиумът и наркотиците се оказаха много полезни и им помогнаха доста бързо да направят големи пари. В Либия, Тунис, Египет, а сега и в Сирия, главната цел беше и си остава и до сега свалянето на една умерена власт и заместването й с властта на ислямисти, които бързо стават обременителни и които ние безсрамно ще унищожаваме  под предлог за борба против тероризма и защита на Израел.
Следователно, следващите цели вече са известни. Хващам бас, че след няколко месеца нашите погледи ще бъдат обърнати към  Алжир и, в крайна сметка, към Иран. Войната за освобождение на народа от външен агресора е свещена.Но войната за защита на интересите на  Съединените Американски щати, войната за защита на интересите на големите компании, (като „Арева”), войната за овладяване на находищата на злато, няма никакво отношение към свещеното  и това превръща нашите страни в страни – агресори и убийци.
Никой не се осмелява да говори за това, но аз няма да мълча. Даже ако моята борба направи от мен враг на тази система, която потъпква правата на човека в името на финансовите, геостратегическите и неоколониалните интереси. Смятам за свой дълг и чест да заклеймя и да осъдя тази власт.
И искрено моля да ме извините за непарламентарния език, но на мен ми дотегна от всичките така наречени „благодетели”, били те десни,  леви или центристи, които днес са заседнали в коридорите на нашата корумпирана власт и които няма да пропуснат да ми се подиграят. Аз не признавам нашите ръководители, които си играят с бомбите така, както малките деца играят на топка в училищния двор през междучасие. Аз не признавам онези, които смятат себе си за демократи, докато всъщност те са само едни обикновени престъпници.
Не изпитвам никакво уважение към журналистите, които имат наглостта да представят несъгласните с властта като умствено изостанали хора, макар прекрасно да знаят, че тези хора са абсолютно прави. Аз презирам  в най-висока степен онези, които смятат себе си за крале в този свят и които ни диктуват своите закони, защото аз съм на страната на истината и справедливостта, на страната на невинните жертви на тези финансови акули. И на това основание реших да гласувам против тази резолюция, която праща нашата страна да подкрепя Франция в нейната  неоколониална операция. От самото начало на френската операция беше организирана масова лъжа.
На нас ни казаха, че Франция само отговаря на призива за помощ на малийския президент, като очевидно съвсем са забравили, че този президент няма … абсолютно никаква легитимност! И че той беше поставен на власт за осигуряване на преходния период след държавния преврат през март 2012 година.
А кой подкрепи този държавен преврат? Кой го организира? За кого работи този “президент на преходния период?” Ето къде се крие първата лъжа. Френският президент Франсоа Оланд се осмелява да твърди, че той води война против джихадисти, които заплашват!… Да, те заплашват, представете си, територията на Франция и на цяла Европа! Но колко подла лъжа е това!
Подемайки този официален аргумент и използвайки го за сплашване на населението с повишаване на нивото на  терористичната заплаха и въвеждайки в действие плана за предотвратяване на терористични актове, нашите ръководители и СМИ само потвърждават невъобразимата си наглост. Как може да стигнеш до там, че да посочваш този аргумент, ако Франция и Белгия, без да се колебаят, въоръжаваха и поддържаха джихадистите в Либия, а същите тези страни продължават и сега да поддържат тези джихадисти в Сирия?
Този повод служи само за прикриване на истинските стратегически и икономически проекти. Нашите страни вече не се страхуват от това противоречие, защото е направено всичко, за да бъде то скрито. Но въпреки това противоречието съществува. Утре няма да срещнете малиец, пристигнал в Европа да извърши терористичен акт. Освен ако не го извършат внезапно, с цел колкото може по-изкусно да оправдаят тази военна операция в Африка.
Нали 11 септември беше направен, за да се оправдае нахлуването в Ирак, незаконните арести, изтезанията и масовите убийства на невинни граждани. Тогава да бъде създаден малийски тероризъм… е, това не би трябвало да е прекалено сложно за нашите кръвожадни ръководители. Като друг аргумент, използван в последно време за оправдаване на военните операции, служи „защитата на правата на човека”!!!
Този аргумент и днес се използва за оправдаване на войната в Мали. Ами да! Ние сме длъжни да действаме, иначе злите радикални ислямисти ще установят в Мали шариата, ще замерят жените с камъни и ще секат ръцете на провинилите се. Ах да, какво благородно намерение… благородно и спасително, дума да не става! Но защо тогава, Боже мой, нашите странипомогнаха в Тунис и в Либия да дойдат на власт ислямистите, които установиха в тези страни „шариата”, докато до съвсем неотдавна тези страни бяха “съвременни и прогресивни“? Аз ви предлагам да попитате младите тунисци, които участваха в революцията в в Тунис, дали са доволни от сегашната ситуация? Всичко това е лицемерие.
Целта на войната в Мали е ясна като бял ден. Но тъй като за нея не говорят, аз ще ви я кажа. Целта на тази война е борбата против Китай, за да се даде възможност на нашия съюзник Америка да поддържа присъствието си в Африка и в Близкия изток. Именно към това са насочени тези неоколониални операции! И вие ще видите, че след края на тази операция Франция, без съмнение, ще запази военните си бази в Мали.
Тези бази ще служат и на американците, но в същото време – (защото така става винаги), западните компании ще  разпределят помежду си изгодни договори, които отново ще лишат колонизираните страни от техните богатства и природни ресурси. Тогава, няма да крием истината, първите, които ще получат изгода от тази военна операция, ще се окажат собствениците и акционерите на френския гигант „Арева”, който през последните години се опитва да завладее урановите находища във Фалеа, една община от  17000 жители, разположена на 350 километра от Бамако. 
И аз самия не знам защо, но нещо ми подсказва, че няма да трябва много време, за да бъде завладяна Фалеа с  това находище. Аз не знам, …  (просто на мен така ми се струва)… Затова не може да става и дума, за да взема участие в тази колонизация на природните ресурси, в тази колонизация по съвременен маниер. А онези,  които се съмняват в моите доводи, аз искрено ги съветвам да се осведомят за природните богатства на Мали. Мали – това са също и огромни запаси от злато.
Но с от неотдавна тя се смята … съвсем отскоро, да … като страна, която разполага с ресурси със световно значение за … по добив на уран. Но кое е странното! Това е още една крачка към войната против Иран! Това е факт! По тези съображения и за да не попадна в клопката на лъжата, към която ни подкарват, аз реших да не подкрепя тази  интервенция в Мали и ще гласувам против. Постъпвайки така, аз оставам последователен, защото никога не съм подкрепял в миналото нашите престъпни интервенции в Либия и в Сирия и представям себе си като единствения парламентарист в тази страна, който подкрепя принципа на ненамеса и борба против престъпните
деяния.
Аз смятам също, че отдавна е дошло време да сложим край на нашето участие в ООН или НАТО и да излезем от Европейския съюз, ако тази Европа, вместо да бъде опора на мира и хуманизма, става средство
за нападение и дестабилизация на суверенни държави в ръцете на финансовите магнати.
Накрая, аз бих искал да помоля нашето правителство да напомни на президента Оланд за задълженията, които произтичат от Женевската Конвенция по въпроса за спазването на правата на военнопленниците. Аз бях възмутен до дъното на душата си, когато чух по телевизията от устата на френския президент, че той се кани  “да унищожи”, повтарям, “да унищожи” ислямските терористи.
При това аз не бих искал названието, което се използва за обозначаване на противниците на малийския режим… днес е станало практика да ги наричаме “ислямски терористи“… да служи за заобикаляне на задължението на всяка  демократична държава да спазва правата на военнопленниците. Ние се надяване, че тези права ще бъдат спазени от родината на „правата на човека”. Накрая, преди да завърша своето изказване, позволете ми да обърна внимание на онази лекота, с която ние вземаме решение за влизане във война!!! Преди всичко, правителството действа без никакво разрешение от Парламента. Сякаш то има такова право. То изпраща в Мали оборудване и хора.
А Парламентът научава за това след известно време. И когато той започне да действат, както днес… да, на това заседание присъства само една трета от депутатите… и даже по-малко, ако говорим за френскоговорящите депутати. Тази престъпна лекота, която мен не ме учудва, произтича от Парламент на дресираните кученца, действащи по команди от политическите партии.
Благодаря.

Новата колониална политика

Източник: Американската колонизация на Източна Европа
Запазен е оргиналния вид на текста от източника.

Краят на „студената война” изправи Вашингтон пред необходимостта да наложи на победените новия световен ред. Пред САЩ и банковата олигархия на тази страна за колонизация се разкриха безкрайните простори на бившето социалистическо съдружие. Страни, хора и ресурси трябваше да бъдат подчинени на „либералните” господари на света. Американските експерти вече бяха открили, че най-лесно това може да стане с използването на т.н. „soft power – мека сила”, която цели налагането на американското културното, интелектуалното, идеологическото и информационното превъзходство на света. В отсъствие на култура, САЩ се налагат на света чрез пропагандните клишета на „американския начин на живот”, „ценностите на демокрацията” и „правата на човека”, всичко това, което днес съставлява ядрото на „либерално-демократическата” митология. Предназначението на американската soft power е прякото манипулиране на общественото съзнание, с цел десуверенизацията на една държава. Тази цел се постига по два начина. Чрез масирано медийно налагане на проамерикански управник в рамките на демократично проведени избори или когато този план се провали, посредством нагнетяване на обществено недоволство, подстрекаване на междуетническо или междурелигиозно напрежение, предизвикване на безредици, палежи и погроми. Тяхното предназначение е да предизвикат оставка на законно избраното правителство и след предсрочни избори да наложат управници, съгласни да провеждат политика, изгодна за САЩ и американските банки и корпорации.
Ако идеологическата канава на глобалния неоколониализъм са „ценностите” на „либерално-демократическата” митология, то тяхната задължителност за страните от бившето социалистическо съдружие се издига в ранг на държавна политика на САЩ, подкрепена от ЕО и даже от НАТО, когато ръководството на някоя от тези страни реши да прояви политическо своенравие. Така управляващата върхушка на Вашингтон се нагърби с неблагодарната задача да отстоява интересите на демокрацията и свободата, (чети на еврейските банкови кланове на САЩ), в страните от бившето социалистическо съдружие.
Постепенно, по метода на пробите и грешките, политолози на Вашингтон разработиха перфектна схема за налагане на американско неоколониално управление на страните от бившето социалистическо съдружие. Операцията по налагане на такова управление се ръководи и координира от посланика на съответното посолство на САЩ, който в своята работа е подпомаган от специално подготвени експерти, работещи като дипломати. Възлова роля в операцията по налагане на проамериканско управление се възлага на медиите. С обещание за слава и пари, американците приобщават за своите цели местните журналисти, лидери на общественото мнение. Финансира се създаването на национален телевизионен канал и радиостанции, ефира на които щедро се предоставя на проамериканските журналисти. За да не се товари излишно американския бюджет, журналистите са убеждавани, че за тях е престижно и демократично да загърбят националните интереси, за да слугуват на чужди господари. Нахлуващите междувременно в страната западни фирми са инструктирани да бъдат основни рекламодатели на проамериканските медии, като по този начин за кратко време се възвръщат инвестираните в тях средства.
Междувременно в подкрепа на проамериканските журналисти се създават многобройни неправителствени организации, към които срещу високо заплащане се приобщава бъдещата интелектуална гвардия на американската soft power в страната – перспективни икономисти, социолози, политолози и историци. Отначало финансирани от американски фондации, постепенно в процеса на утвърждаване на американското политическо влияние, проамериканските неправителствени организации преминават на държавно финансиране от бюджета на колонизираната страна. Предназначението на проамериканската интелектуална гвардия е наукообразно, в интервюта пред проамериканските медии, в които те са несменяеми гости, да изопачават националната история на страната, да омаловажават и омаскаряват нейната вяра, култура и традиции. Основната цел е така да промият мозъците на населението, че то безропотно да си надене хомота на американския неоколониализъм.
Тогава идва времето да се заложи на някой перспективен политически лидер. Вашингтон избягва да финансира политически партии, разумно предпочитайки да залага на печелившите играчи в подклажданите от тях политически междуособици. Набелязаните политически лидери получават статута на „приятел на Америка” и специално подбрани служители на посолството започват да водят планомерна работа с него, така че да утвърждават неговия авторитет в обществото и да подпомагат политическата му кариера. В избраника като правило се инвестират не толкова пари, под формата на скъпо платени лекции на Запада, колкото медийни ресурси.  Проамериканските медии синхронно го превръщат в политическа звезда на сезона, а проамериканската интелектуална гвардия от неправителствени организации, дружно възхвалява неговите лидерски качества и водена проамериканска политика.
Трябва да се отчете, че американците без проблеми използваха своята soft power за налагане на неоколониални американски режими в цяла Източна Европа. С изключение на България и Румъния, не се наложи извършването на държавни преврати под формата на „демократични” революции. Настоящите управници на Източна Европа са пластилин в ръцете на местните посланици на САЩ, които действат като американски губернатори на определена територия.
Освен безпрекословно политическо влияние, резултативното използване на американската soft power носи и огромни икономически дивиденти под формата на: участие в приватизацията на социалистическата собственост, монополен достъп до печеливши сфери на икономиката и банковото дело, безплатни военни бази и пушечно месо.
Подходите към политическите „приятели на Америка” са строго нюансирани, като се отчита доминиращата слабост в техния характер. Така например руският продажник Михаил Горбачев бе купен с Нобелова премия за мир и организирано тримесечно „световно възхищение”. Предателството на наследника му Борис Елцин бе купено с масирано възхваляване от световните медии на водената от него проамериканска политика. Украинецът Виктор Ющенко като награда получи за жена американка от украински произход, която го научи да притиска към сърцето дясната си ръка по време на изпълнение на американския и украински химн. Грузинецът Михаил Саакашвили бе години наред обучаван в американски и канадски висши учебни заведения. Поради липса на подходящи кандидати за проамерикански политически лидери на прибалтийските страни, такива бяха подбрани в средите на емиграцията от тези страни в САЩ и наложени като национално спасение. Интерес представлява случаят с дългогодишният премиер на Словакия Микулаш Дзуринда. Поел ангажимента да осигури използването на страната си за целите на авиацията на НАТО по време на бомбардировките на Югославия, той за кратко време от маргинал и неудачник бе превърнат в политическа звезда от проамериканските медии и журналисти в Словакия, които му осигуриха 8 години безпроблемно управление.
С реално противодействие американската soft power се сблъска в страните на бившия СССР. Първите цветни революции: „революцията на розите” в Грузия през 2003 г. и „оранжевата революция” в Украйна през 2004 г. завършиха успешно, като доказаха ефективността на използването на медиите за формиране на обществено мнение и манипулиране процеса на взимане на решения от органите на държавната власт. Анализът на неуспеха на опитите за „революция на лалетата” в Киргизия през 2005 г, на „цветните революции” в Белорусия през 2006 г. и в Армения през 2008 г. поради блокиране на интернет пространството от властта, принудиха Държавния департамент да инвестира 50 милиона долара в разработка за създаването на „Алтернативна мрежа”.
В края на 2011 г. дойде време за масираното използване на американската soft power във всичките й разновидности срещу основния геополитически противник на САЩ – Русия. Основна цел на т.н. „бяла революция” бе да отстрани от властта Владимир Путин и неговия екип, които да бъдат заместени с продажни проамерикански политици, готови да върнат страната си в орбитата на САЩ. В ролята на „приятел на Америка” безуспешно дебютира самият Дмитрий Медведев. „Бялата революция” безславно завърши на 6 май 2012 г., когато властта с твърди мерки в рамките на закона разгони митинга на опозиционерите, замислен като опит за силовото завземане на властта. Така новоизбраният президент Владимир Путин уверено демонстрира своята възможност успешно да се справи с всяка провокация на американската soft power.
България не бе изключение от правилото в Източна Европа. Първият „приятел на Америка” в България бе никому неизвестното адвокатче Филип Димитров, който под ръководството на своите интимни американски приятели от български произход старателно изпълни плана за стопанското разорение и културното и духовното съсипване на България, известен повече като проектът “Ран-Ът”. Обществено дискредитиран той бе прибран на топло в САЩ и трябваше да бъде заменен с втория „приятел на Америка” Иван Костов. Идването му на власт през 1997 г. бе първия успешен опит на Вашингтон за провеждане на държавни преврати под формата на „цветни революции”, в които разгневени тълпи, подклаждани от проамерикански медии, предвождани от платени щурмоваци, разгромяват парламента и налагат нови, проамерикански правителства. Костов услужливо забрани прелитането на руски военни самолети над България, но имаше куража да се противопостави на настояването на американския посланик да бъдат настанени на българска територия албански бежанци от Косово. Това му струва властта. Американците започнаха да избират по-старателно своите български кандидати за „приятел на Америка”, след като нямаха особени успехи със Симеон Сакскобурготски и Сергей Станишев. Тогава те заложиха на никому неизвестния до този момент Бойко Борисов. И успяха. В резултат на невиждана за нашата страна медийна пропаганда, Борисов придоби харизмата на спасител на нацията и триумфално спечели властта. И тук пролича една малка подробност. Американците не допуснаха Борисов да овладее медиите, така че когато се наложи да може безпроблемно да го свалят. Както и направиха. В привидния хаос на умишлено предизвиканото народно недоволство от синхронното повишение по американска команда на цените на електроенергията от три различни електроразпределителни дружества, съвсем скоро от страниците и екраните на проамериканските медии ще се появи новият „приятел на Америка”, който за пореден път ще се опита да излъже нашия народ.

Новата Америка

Предизвикани размисли от една статия, написана 1997 година. Можете да прочетете статията побликувана тук: Постоянният конфликт - Р. Питърс

Статията на Ралф Питърс е вярна ... за 1997. Тогава, 10 години след победата над СССР и източния блок Америка бе на върха на могъществото си. Прякото обожествяване на информацията и средствата за информационно въздействие (пропагандата) и усещането за непобедимост в този период от автора са точно на място в този исторически отрязък време. Неговата прогноза, че едно поколение няма да има достоен съперник за Съединените Американски Щати се оказа вярна, но времето вече изтече. Смяна на поколенията се извършва на 15 години, а тези години вече са зад нас. В днешния свят Америка се унищожава отвътре. Вътрешните, а не външните заплахи са на път да срутят кристалната кула. Вина за това имат и хората като Ралф Питърс - те се издигнаха твърде високо, повярваха, че са богоизбрани и недосегаеми и предадоха тази вяра на съгражданите си. Междувременно обаче нещо друго се случи - обществото възпитано в дух на потребление се самоизяде отвътре. Огромните несъразмерни разходи на бюджета във всяка една форма - индивидуален, семеен, градски, щатски и федерален, корупцията и работата на печатната машина, неподкрепена от материална мощ (доларът като стока, която постепенно ще става все по-малко ценена) довеждат до изтощаване на вътрешния ресурс и постепенно плъзгане надолу. Старият орел вече няма сили да отговори на предизвикателствата на страни като Северна Корея, Иран, Сирия, Венецуела, Китай и разбира се Русия, начело на Евразийската икономическа общност. Руският интелектуален елит извлече урок от поражението в Студената война и вече се готви да отговори. Едновременно с това либерализмът, победил социалистическата система се превръща във враг на самия себе си - след победата над СССР той загуби своя противник и започна да деградира под собствените си догми и да се саморазрушава. "Културата" за която говори Р.Питърс е безжизнена, тя е псевдо-култура без дълбочина и стойност, имаща единствено пропагандно значение, но тя не може да бъде стожер, водач в развитието на обществото. Общество, чиято култура се базира само на задоволяване на най-ниските инстинкти на човека е обречено на деградация и разложение, а точно това е "културата" която пропагандира Р.Питърс. Принизяването на човека до първичните му инстинкти води до резултата, който наблюдаваме в днешна Америка - създадените гета за различните прослойки и етнически групи, държането под стража на 25% от затворниците в световен мащаб, превръщането на затворите в печеливш бизнес и по този начин - установяването на нео-робовладелски строй. Това обаче не е движение напред, а напротив - регрес към древните векове. Америка вече не е същата и никога няма да бъде.

Цената, тока, газът и неговата икономика

Попаднах на интересна статия за състоянието на Българската икономика във връзка повишаване на цените на тока, предлагам моя превод със някой от коментарите на читателите на ресурса.

Цената на сближението със Запада - опитът на България за пост-съветските страни.

Източник: http://topwar.ru/26120-cena-sblizheniya-s-zapadom-opyt-bolgarii-dlya-postsovetskih-stran.html

През втората половина на февруари и началото на март в България протече вълна от протести, които доведоха до оставката на министър-председателя Бойко Борисов и на ред общински администрации. Непосредствената причина е увеличението на цените на електроенергията (официално 14%) и отоплението (7%). В действителност по сметките увеличението е с много по-висок размер. Въпреки това, действителната причина е по-дълбока - България демонстрира типичните симптоми на пост-съветски републики превърнали сближението със Запада в самоцел. Страната реализира мечтата на болшенство от пост-съветското население и се присъедини към ЕС, но резултатите бяха малко ... двусмислени. Очевидно е, че последните протести са само начален етап на политическата криза. 

Нека започнем с енергетиката. От 1970 г. България е нетен износител на електроенергия от атомна електроцентрала, построена от Съветския съюз - "Козлодуй". Въпреки това, когато през 2003 г. и 2006 г. тя е кандидат-член на ЕС, е принудена да затвори четири блока от шест (според американски експерти това струва на слабата българската икономика $ 1.7 млрд.). Паралелно премина частичната приватизация на енергетиката, в които оператори на разпределителните мрежи стават европейски фирми. След това, през 2011 г., американските компании AES (която в същото време доста безуспешно контролира електрическите мрежи в Грузия) и Contour Global получават две ТЕЦ - "Марица изток 1" и "Марица-изток 3". 

По този начин икономическите връзки с ЕС и САЩ е стабилно укрепени. Проблемът е, че печалбите на енергийните компании в ЕС постоянно намаляват, и за спадащите цени в Централна Европа някой трябва да плаща. "Енергичното" приятелството със САЩ е доста скъпо - правителството на Борисов подписа договор за изкупуване на електрическата енергия от "американизираните" електроцентрали на цена пет пъти по-голяма от тази на атомните електроцентрали. В ЕС е още по-скъпо: в съответствие с директивата на ЕС 16% от производствените мощности да бъдат превърнати в "зелен" режим - трябва да се заменят традиционните турбини със такива за вятърна енергия и слънчева енергия. Тъй като на "ерзаците" са далеч по-скъпи от ядрените мощности, необичани на Европейската Комисия, държавната Националната енергийна компания (НЕК) на България до 1 юли 2013 плаща на производителите на "зелена" енергия 250 евро на мегават час, в сравнение с 21 евро за енергията произведена от АЕЦ. След това разликата ще бъде намалена до 120 евро срещу 21, но е лесно да се види, че  разликата остава почти шест пъти. Накрая, през февруари тази година Европейската комисия започна атака срещу НЕК, подписала "обременителни" договори, в които са предвидени преференциални доставки на електроенергия в България. Междувременно свободния пазар автоматически предполага довеждане на цената на електроенергията на  до средноевропейската.

Алтернативата беше да се изгради АЕЦ "Белене", започната през съветския период. През 2011 г. "Атоменергострой", експортното подразделение на "Росатом", предложи на България хиперкомфортни условия - напълно изплатено от Русия строителство на АЕЦ "Белене", като същевременно 51% от собствеността се запазва от българската държава. Сделката е печеливша и за двете страни - 49% руско участие предвиждат нетривиална печалба за руската страна.

Но по-нататъшната верига от събития, изглеждаше така - Съединените щати, на които не им трябваха конкуренти на българския енергиен пазар (макар в мащаба на икономиката на САЩ, това са десети от процента), оказват давление на българското правителство - и в крайна сметка оператор на ядрения проект, в многократно по-ограничен обхват, става Westinghouse Electric. Русия е готова да опрости и дълг за монтирания и изплатен почти наполовина реактор в замяна на споразумение за петролопровода Бургас-Александруполис, но правителството и българския парламент и отказват да подпишат и този договор.

Резултатът беше предвидим. Протестите сметоха правителството на Борисов (бивш пожарникар и охрана последния генерален секретар на социалистическа България и един от предишните министър-председатели, фигура повече от сменяема), но на негово място дойде команда, възнамеряваща да работи точно по същия начин. Най-малко една от трите електроразпределителните дружества, австрийската компания EVN, възнамерява да настоява за по-нататъшно увеличение на цените и за тази цел е завела дело в Международния арбитражен съд. "Обиден" Атоменергострой възнамерява да предяви на НЕК милиарден иск. Междувременно, НЕК вече е на ръба на фалита и спешно се нуждае от половин милиард заем. Последно предстои присъединяване към третия енергиен пакет на ЕС, както призовава сегашния президент на България Росен Плевнелиев. Пакетът предвижда либерализацията на пазара на електроенергия, което навсякъде и винаги води до по-високи цени.

 С други думи, българите могат да свалят правителства, но бизнеса върви както обикновено, и те трябва по някакъв начин да преживеят увеличението на цените на електроенергията. В този случай, енергийната криза е частен случай на оригиналните странични ефекти на желанието да се движат "европейски начин" на всяка цена. 

До началото на 1990 г. България е индустриална страна - промишлеността произвежда 59% от БВП. Съществуваше автомобилна индустрия, страната бе износител на стомана. България преживя достатъчно трудно "пост-съветската" криза, но първите признаци на икономическо възстановяване се появиха достатъчно рано - през 1993-94. През 1996-97 г., страната премина през още една криза, но след това икономиката нараства постоянно. Паралелно започна интеграция в "световната" общност. През 1994 г. бе подписано споразумение за асоцииране с ЕС, което предвижда създаването на зона за свободна търговия през 2004. През 1996 г. България се присъедини към СТО. През 2005 г. бе подписано споразумението за присъединяването на България и Румъния към ЕС, и през 2007 г., в атмосфера на еуфория и най-розови очаквания, страната стана член на "клуба на избраните". За оптимизъм има и фундаментални основания - средният темп на икономическия растеж в 2000-2007 е 5,7%.

Въпреки това обаче този просперитет има и обратна страна. Производството на свои автомобили умря в годината на присъединяването към СТО, и няма да се съживи, защото страната се обзаведе с най-голямата колекция автомобили втора употреба в Европа. В стоманодобивната промишленост, която предлага до 20% от българския износ, протичат не много ярки процеси. Продаден на Global Steel Holdings (контролиран от братята на основния акционер на ArcelorMittal Лакшми Митала) и преструктуриран под стриктното ръководство на Европейската комисия най-големия стоманодобивен завод на страната "Кремиковци" някак си "се чувства" не по най-добрия начин. Гледайки напред, ще отбележа, че по несъстоятелност преструктурирането приключи през 2008 г. с банкрут и милиарди долари дълг и превръщането в пост-апокалиптични руини през 2013. 

Преките чуждестранни инвестиции след влизането в ЕС по някаква причина не демонстрираха фееричен ръст - и то доста активни притоци бяха насочени до 2007 предимно към пазара на недвижими имоти и създадоха на него съвсем ясно видим "балон".

Въпреки това, най-тревожният фактор е външнотърговският дисбаланс. Още в началото на 2000-те България имаше бързо растящо салдо на външната търговия и отрицателен баланс на плащанията. След "пълноценно" влизане в зоната за свободна търговия през 2004 г., процесът става неудържим - между 2004 и 2008 г., търговският дефицит в доларово изражение се удвоява.

Страната в действителност живее на заем, внасяйки почти една четвърт повече от износа.

В същото време е добре известно, че икономики с голямо отрицателно салдо на търговията и платежния баланс са най-уязвими по време на криза. 2008 е блестящо потвърждение на това - през 2009 г. индустриалното производство в България е намалява с 14%.В крайна сметка в момента резултатите на европейската интеграция изглеждат така. Средната работна заплата в страната е половината от руската. Безработицата е 12,4%, според официални данни. (Димитър Бранков, зам.-председател на Българската стопанска камара посочва цифрата 18%). Смъртността надвишава раждаемостта 1.5 пъти (руската раждаемост леко, но е по-висока смъртността). Емиграцията носи масов характер при това пътищата на българските гастарбайтери са причудливи - докато латвийците отиват да работят във Великобритания, българите отиват да работят в Латвия, тъй като Лондон не жъдува да приема българи и румънци. Премахване на ограниченията е обещано през 2014-та, но и сега западно-европейската преса в хор рисува апокалиптичната картина на нашествие от Балканите, така че вероятно ограниченията ще бъдат продължени. Пропускът на България към Шенгенското пространство е забранен, позовавайки се на високите нива на престъпност и корупция. 

Това е реалността. Какви са перспективите? През 2012 г. темпът на растеж на българската икономика е 0.8%, промишленото производство намалява с 4.2% (трети резултат в ЕС). Тази година МВФ прогнозира растеж в България е 1,5%, но това изглежда почти невероятно. Страната балансира на ръба на пълноценна криза по държавния дълг, въпреки че той е своеобразно "оформен". Държавния дълг на България е много нисък - по-малко от 15% от БВП, злато-валутните резерви са сериозни, правителството на Борисов "спестяваше". Кавичките са необходими защото държавните и общински структури намаляваха разходите, просто като не плащаха по бизнес договорите. В резултат на това страната почти нищо формално не дължи, но под този гланц е скрит чудовищен корпоративен дълг възлизащ на 227% от БВП, просрочен на 80%, и половината от него е създаден от правителството. Резултатът е предвидим - през 2011 г., България е в поведе с огромен марж в ЕС по отношение на темповете на растеж на фалитите (114%, повече от два пъти), за технически фалит например съобщиха Българските Държавни Железници. Броят на "лошите" дългове към банки достига 26%.

Шанс за страната за измъкване от дълговата яма не съществува. Отрицателното салдо по търговския баланс, намаляло благодарение на кризата и спада в търсенето на потребителите отново нараства, ако износът се е увеличил с 2,3%, то вносът с 10.8%. Размер на разликата достигна 7,8% от БВП - почти същото като преди началото на Азиатската криза в най-засегнатия от нея Тайланд. Очевидно е, че в дългосрочен план България успешно импортира разгръщащата се криза в Европа. С притока на пари всичко е много по-зле - например, по-голямата част от присъстващите в страната на германските инвеститори не планират нови инвестиции. Сред оптимистите все още остават китайците, възраждащи местната автомобилна индустрия - но като се има предвид кризисните тенденции в еврозоната и слабото вътрешно търсене съдбата на проекта не изглежда блестяща. Отхвърлянето на проекта "Белене" и "Бургас-Александруполис" в тази ситуация изглежда почти фатална грешка, но София  избра тихо да изпълни инструкциите от Брюксел и Вашингтон.

С други думи, в България могат да свалят правителството седмично, но от спада на жизнения стандарт това няма да спаси страната (не е изключено, че осъзнаването на този факт от правителството доведе Борисов до "демократично" подаване на оставка - сега за последиците от управлението на бодигарда може да се наложи да отговарят социалистите). Също така е ясно, че икономическата криза ще доведе до нов кръг от политическо радикализиране. 

Това е крайната точка на "европейския път" в изпълнение от относително просперираща страна. Като за България той дори постлан с 8 милиарда евро. На една голяма и няколко други по-малки страни от бившия Съветски съюз е предложено да изминат този път безплатно. 

Автор Евгений Пожидаев

Читател: "За да може Запад да живее добре , някой трябва да живее зле!

Читател: "Нима това не е урок за другите страни?"

Читател: "Това е урок за народите на тези страни, но сътбите на народите се управляват от шепа хора, преследващи собствените си интереси"

Читател: " И най-главното тази шепа постоянно дезинформира населението чрез всички достъпни СМИ. А тези, които пробиват на страниците навестниците и ТВ с правдива информация са капка в морето. Тях също "строго дозират" така, че просто да не бъдат чути. На това са и направени дебилизиращото образование, Ток-шоу и прочие средства.

Читател: "Тихите българи бяха доведени от транснационалните енергийни компании до таква цени за газ и електричество, че те излязоха на улицата и буквално изметоха министерския кабинет. В България имаше мощна промишлена и селскостопанска база, евтина електроенергия, сега всички тези конкурентни предимства съзнателно са нивелирани от евроинтеграторите в угода на глобалните транснационални компании. А на България е отведена ролята на евтина туристическа база и продоволствена ферма. И то само по определена номенклатура на стоки. 

Така че не дай боже да не се притеснят интересите на главните в Евросъюза. А за това има отличнен инструмент в вида на СТО. Същата картина се вижда и в другите страни, стремящи се в задния двор на Европа. Бяха спрени АЕЦ "Богунице" в Словакия и Игналинската електростанция в Литва. Беше унищожено мощното селскостопанско производство на Прибалтика: готвейки се за встъпване в ЕС държавната поддръжка на развитието на селото беше отменена – разбира се, мястото на националния производител веднага започна да заема импортното продоволствие...

Читател: Властите в България не са нито глухи нито слепи, но единственото което правят е да пълнят собствените си джобове. Сваленият премер Б. Борисов (по прозвище у народа Тиквата) отбеляза неотдава втория си милиард (официален). Евродепутатите получават заплата и бонуси навярно миллион евро годишно плюс пожизнена пенсия. Една от тях, Миглена Кунева премина в управлението на френската банка Париба, която е крупен инвеститор и участва в държавни търгове. И това е само върха, това което вестниците пишат и всички знаят.

Обществото и информационното поле - предизвикателства и проблеми

"Хайде кажи ми, американецо, в какво е силата? Нима в парите? Ето и брат ми казва че в парите. Ти имаш много пари, и какво? Ето аз мисля, че силата е в правдата. В когото е правдата — той е по-силен. Ети ти си излъгал някого, пари си спечелил. И какво, по-силен ли си станал? Не, не си. защото правдата не е със теб. А този, когото си излъгал, със него е правдата, значи, той е по-силния."

През последните години сме свидетели на натрупване на напрежение в различни сфери на обществения и личния живот. Промяната на начина на живот на обикновения човек бавно и почти незабележимо навлиза в живота на всеки. Условията се променят, вече множество хора осъзнават, че техния живот няма да е толкова лек и безоблачен като живота на техните родители. Светът постепенно навлиза в период на ограничения и лишения. В същото време очевидно има хора, незасегнати от промените. Расте социалното и класовото разделение. В същото време не се наблюдава изразен протест от тези части на населението, които са губещи в тази схема. Можем да си зададем въпроса - защо? Нима не е ненормално личността да изпитва лишения без да се старае да намери коренът на проблема и да го реши? Оказва се че да, в случай че е задействан механизъм, който да подчини личността на стремежите на управляващата върхушка, и да не допусне нейното личностно изграждане и осъзнаване на произходящето. Човек може да се запита - какви всъщност са причините, водещи до всичко това, и каква е ролята му в него?

Ако разгледаме ролята на правителствата в днешния свят, то изглежда те не се съобразяват с националния интерес, а с други интереси. Това не е чудно, след като си припомним елемента на лобиране на различни финансови интереси. Наблюдавайки съвременността може да направим извода, че правителствата са предимно изразител на волята на различни лобита, далеч пред това да са изразител на волята на народите.

Какви са принципите от които се ръководят всички тези лобита? Принципът е един - печалбата. Независимо от действията и похватите крайната цел на всичко е максималната печалба. Народи, страни и общества са хвърлени в хаос с единствена цел - извличане на максимума за съвременния капитал.

Похватите, които се използват са многобройни. Основното поле на действие е информационния фронт. Води се борба за всеки ум със всички достъпни средства. В работата на стратегическите центрове са включени маркетолози, специалисти по манипулация на съзнанието, военни и политически фигури. Информацията донесена до обществото в повечето случай е изкривена, предназначена да достави посланието на поръчителя на тази информация. Премълчаването на основни части, изкривяване на смисъла, подвеждането на публиката, лежането върху авторитета са само част от похватите за постигане на необходимите цели. Основна тежест в тази дейност имат средствата за масова информация. "Свободната и независима" журналистика в днешния свят не е нито свободна, нито независима. Поднасяната информация задължително е филтрирана на няколко нива, за постигане на максимален ефект върху общественото съзнание. Пропагандата във всички форми, включително най-уродливите, се използва масово за формиране на общественото мнение до степен иначе разумни и нормални хора да отричат това, което виждат с очите си, тъй като то противоречи на образа, създаден им от средствата за обработка. Човек е манипулиран с реклами, публицистични предавания, репортажи, статии във всяка минута от живота си. Идеалният вариант за обработка би бил фантастичнното "бяло лъчение" от романа "Обитаемия остров" на А. и Б. Стругацки - статиите могат да не се четат, предаванията да не се гледат или слушат, но всепроникващото "бяло лъчение" стига до всеки, изсмуквайки като гигантска прахосмукачка всяка независима мисъл и разреждайки в сесии на екстаз всяко натрупано напрежение. За наше щастие това се случва само във фантастичните романи, но това не прави останалите методи по-малко опасни. Особено трябва да се подчертае факта, че достъпа до информация и различните нейни тълкувания е основен, крайъгълен камък на създаването на правилен и логичен модел на света за отделния човек. Но твърде често човек няма тази възможност - фактите се изкривяват и поднасят един фалшив, непълен, противоречив модел на съвременния свят. Използват се пропагандни клишета "ценностите на демокрацията", "правата на човека", "борци за демокрация", "тираничен режим" и много много други, които целят да объркат и вкарат човек в клопката на свят, който е лъжлив и фалшив. Във всекидневния живот човек е изложен на реклами на "магически формули", "удивителни преобразования", "натурални продукти" и много други със същата цел: човешките ресурси трябва да имат една единствена крайна точка - транснационалните компании. Единствената цел - постигане на максимална печалба. Собственото население и народ са обект на въздействие наравно с чуждото - то е единствено ресурс в схемата на печалбата.

Какво следва от посочената схема? Човекът е превърнат във винтче на гигантска машина. Той не разсъждава, не вижда релания свят около себе си, внушават му се модели, деградиращи човешката същност и свеждащи съществуването му до задоволяване на низшите инстинкти. Той е подвеждан да потребява излишни и ненужни, дори вредни продукти контролира се къде спи, какво яде, с кого се познава. Разбира се не пряко, но въздействието е все така действено. В същото време малка прослойка хора използва всички методи, за да заблуди, подведе останалите в името на парите. Прогресът и регресът се използват като средства там където е необходимо. Скоростта на иновациите е ограничена единствено от стремежа за печалбата. В същото време огромен потенциал стои неизползваем, невъзтребван и в зародишна форма - стремежа на човек към творчество. Творчеството е непотребно, тъй като противоречи на печалбата. Прогресът е позволен дотолкова, доколкото не нарушава закона на печалбата. Съвсем елементарен пример на казаното горе може да намерим в достъпни материали от Организацията по прехрана и селско стопанство към ООН. Според ОПСС съществуващите технологии в селското стопанство са способни да изхранят 24 милиарда човечество. В същото време почти 1 милиард от живеещите на планетата 7 милиарда гладуват. Изводът се налага от самосебе си - световният глад е изкуствено предизвикан, за да обслужва интересите на световния капитал. Същия извод може да се екстраполира и в сферата на енергетиката, сторителството и машиностроенето и всяка друга производствена дейност.

Както вече отбелязах в началото не цялата информация и не всички нейни източници са предоставени на разположение на отделния човек. Но тук за манипулиращото малцинство изниква проблем - информационното поле, създавано от новите технологии. Интернет и милионите устройства за достъп дават уникални възможности за изказване и получаване на информация от множество източници, не единствено и само от официалните канали. Не случайно тук и там се чуват гласове за цензура и ограничения върху интернет. Уви, за голямо нещастие на управляващите това не е възможно. Както подчертава в "Cypherpunks: Freedom and the Future of the Internet" Julian Assange "вселената вярва в криптирането". Налагането на цензура върху интернет е невъзможно. Единствения работещ метод би бил пълното изключване на мрежата. Това обаче би било допустимо само при сериозни катаклими от рода на войните в Либия и Сирия. Тъй като една от целите е също изграждането на мнимо благополучие, такива радикални мерки едва ли биха били възможни. Наличието на интернет връзка дава възможност за обмен на информация между независими  групи и отделни хора. Информационното поле създава непреодолима бариера пред средите, опитващи се да контролират мислите и чувствата на хората. На заплаха са подложени тези, които контролират информацията и я поднасят така, че образът който се създава е размит и дори напълно неверен. В крайна сметка правдата, фактите намират своя път. Както казва Abraham Lincoln - "Може да лъжеш някои хора през цялото време или всички през повечето време,но не можеш да лъжеш всички през цялото време." Срещу фактите и боговете мълчат. Истината постепенно ще пробива завесата от лъжи и ще извежда наяве множество факти, способни да нарушат стройната схема на подчинение и изкуствено оглупяване на човека. Основния проблем за контролиращата върхушка е точно този - наличието на независима медия, неподконтролна на външни сили, съчетана с масовото навлизане на технологиите във всекидневния живот. Множеството комуникационни устройства и постоянната им връзка дават възможност за донасяне на информацията независимо до нейните потребители, избягвайки манипулативните центрове.

Каква е ролята на всеки в протичащите процеси? Тя може да се раздели на две основни форми на поведение. Първата е неосъзнатото или примиреното поведение. При нея страхът, неразбирането, подчинението играят главна роля. При нея са невъзможни изменения на съществуването, човек е сламка във водовъртопа на манипулацията и остава безмълвен свидетел на събитията. Втората форма е тази, която е цел на тази статия. Тя е активната позиция, разпространението на различни от официално съществуващите (дори неправилни) идеи и мнения. Противоречията в сблъсъка на идеи в крайна сметка се изглаждат, и истината излиза наяве. Началото трябва да започва от самообразованието, и да доведе до активен обмен на информация и разпространяване на идеи, които дори да изглеждат абсурдни са стъпка към създаване на правилен модел на света.

За постигане на тези цели особено важна роля играе и ще играе световната мрежа. Първата стъпка ще бъде следенето на новини и новостни канали, различни от официалните. Информацията поднесена и от едната и от другата страна трябва да се разглежда с максимална критичност, като се съпоставят събития и факти представени от различните източници. Съвсем не е задължително приемането на новите източници като единствено верни, това дори е точно обратното на правилното поведение, като се взема предвид, че различните източници могат да поднасят различно изкривена в собствена угода информация. Анализът на информацията е основния момент, на който трябва да се наблегне. Ако фактите за това са недостатъчни, те могат да се "законсервират" до получаването на потвърждение или опровержение, пряко или косвено. Създадения модел трябва да бъде доведен до възможно по-голямо число ваши познати, като даде храна за размисъл от тяхна страна, без да налага мнение. Въпреки твърдението на д-р Гьобелс, че една лъжа повторена 1000 пъти става истина това не е вярно. Лъжата си остава лъжа, това от което има нужда е представяне на различно мнение, различно тълкувание, за да бъдат издухани 1000-та лъжи и истината да тържествува.

Китайският модел разрушава хегемонията на "общочовешките ценности" ("Женмин жибао", Китай)

Превод на статия публикувана в официалния орган на КПК в-к "Женмин жибао". Личното ми мнение четете в края на статията.

Исторически мечта на западната цивилизация  бе тържеството на общочовешките ценности в тяхното западно разбиране, мечта на китайската цивилизация — "великото единение" Да Тун. В нашата епоха светът се нуждае от китайските ценности, защото именно в тях общочовешките ценности са намерили своето пълно изражение.

Отдавна ли се е случило това - не е ясно, но ние вече привикнахме към това, че говорейки "общочовешки ценности, подразбираме "западни ценности", и това се разбира от самосебе си. Същото се случи и с понятието "цивилизованост". Просветените западни страни направиха това слово свои девиз, присвоиха го и по такъв начин монополизираха правото на култура. Именно затова ние говорим сега за варварите, нахлули в цивилизования Рим. И днес думите "съвременен" и "имащ всеобща ценност" са за просветените европейци синоними.

Когато почетния титул на светило на цивилизацията премина от Европа към Америка, господството на западните ценности стана практически абсолютно. "Американски" и "западен" се превърнаха във взаимозаменяеми понятия, а самите американци станаха непререкаеми авторитети във въпроса на избора на модел на развитие, обявявайки всъщност, че американският либерално-капиталистически модел е венецът на истории.

Но изникналите неотдавна нови икономически държави и в часност Китай, станал най-характерният представител на тази група страни, нанесоха тежък удар по универсалните западни ценности, което приведе към появата на различни "теории на жълтата заплаха".

Първи вариант: развитието на Китая скоро ще спре, защото на Китай не му достигат основните европейски ценности. Именно затова трябва да се беспокоим за това, как в КНР стоят въросите с правата на човека и демокрацията, и да се надяваме, че в хода контакти с цивилизованите страни ще се удаде да се експортират в Китай зачатки на общочовешките ценности, които по късно ще се превърнат в стройна система.

Втори вариант: Китай има своя система ценности, но тя не може да бъде общочовешка. Дори повече - Китай отрича съществуването на универсални ценности. Иводът от това е - Китай е враг на общочовешкия морал.

Трети вариант: Китая има свой поглед на общочовешките ценности, не отстъващ на западния и въплътен в "китайския модел". Тази модел е угроза на владичеството на европейските идей, и Китай активно я лансира. Затова европейците се вълнуват как биха живели, ако китайската представа за общосветовните ценности се разпространи в целия свят.

В условия, когато Запад е непререкаем авторитет във въпросите, касаещи се универсалните ценности, Китай се оказва в клопката на троен парадокс: не е важно, има ли Китай свои ценности или не, не е важно, как той се отнася към "общочовешките ценности", все едно той ще бъде  считан угроза за Запада.

Макар древнокитайските мислители да са говорили за "мир под Небесата", в действителност те са си представяли система от ценности, распространяваща се само на Източна Азия, западните "общочовешки ценности" - само като  пречупване на универсалните ценности в призмата на западната култура. Съществуващите сега "общочовешки ценности са продукт на западната цивилизация, имаща тук предимството на първенството. Но сега това първенство спира Китай в неговия морално-етически ръст.


За Китай единствен способ да изкорени парадокса на "жълтата заплаха" остаетава реглобализацията. Съвременната глобализация - това всъщност е разпространение по цял свят на западния строй, западната духовна и материална культура. А на нас е нужна глобализация от друг вид, глобализация на система ценности, която в рамките на цял свят еднакво ще уважава и изразява всички съществуващи култури, подходи и модели на развитие, напълно ще отразява цялото многообразие и богатство на различните цивилизации.

Исторически мечта на западната цивилизация е било тържеството на общочовешките ценности в тяхното западно разбиране, а мечта на китайската цивилизация - "великото единение" Да Тун. В нашата епоха светът се нуждае от китайските ценности, защото именно в тях общочовешките ценности са намерили своето пълно изражение.

В съвременната епоха прозападните "общочовешки ценности" са заковали света в окови, а западната цивилизация започва да заличава културното многообразие на Земли. Но европейските интелектуалжи осъзнаха, че западната култура вече не може да се справи с вечните изменения на света или даже просто да предложи ефективен способ на изход от дълговата криза. Те започнаха да възлагат своите надежди на китайската цивилизация, надявайки се, че тя ще може да проложи някакъв нов, различен от западния, път в бъдещето. С други думи светът се нуждае от китайската мечта. И за нас това е непресекващ источник на сили и увереност в това, че избраните от нас теория и строй са правилни, и че ние вървим по правилен път.

Китайските идеи "изменяйки себе си, променяш света", станали в днешната епоха част от официалната политика на Китай, днес вече се превръщат в сила, способна да променя към по-добро нашата култура като цяло. Величието на държавата, възраждане на нацията, преход на цивилизациата на ново ниво - именно в това триединство се съдържа основной мотив на китайската политика на мирно развитие. Какво се разбира под переход на цивилизацията на ново ниво? Да се построи на основата на китайските ценности система, подходяща за цялото световно съобщество. Да се създаде за благото на цял свят такъв строй, такава материална и духовна култура, която вземайки своето начало в Китай ще служи на всички страни, ще бъде продукт на съвместните усилия на всички страни и народи.

На нивото на мисленето прехода на цивилизацията на ново ниво се изразява на първо място в прехода от локално към глобално мислене и този преход е закрепен в доклада за изводите от 18-ти конгрес на КПК. Този доклад на няколко нива твърдо определя основните ценности на китайския модел. На лично ниво това е любов към Родината, преданност на работата, добросъвестност, благонамереност. На ниво семейство - свобода, равенство, справедливост, опора на закона. На ниво държава - стремеж към богатство и могъщество, демократичност, цивилизованост и хармония. На тази база докладът определя и основната универсална ценност, която трябва да съществува на планетарно ниво: "мир навсякъде под Небесата". И именно в рамките на тази система ценности, обща за цялото човечество ще се формира Китай на днешния ден, обединяващ в себе си три начала: традиционен Китай, съвременен Китай и световен Китай.

Ако погледнем от тази гледна точка, то става понятно, че великото възраждане на китайската нация не е просто възврат към изворите, защото това не би решило тези въпроси, тези проблеми, с които Китай се сблъсква днес. Още повече това не е опит просто да се "преплетат" западната и визточната цивилизации: нашите пътища са твърде различни, освен това на Западу му стигат и неговите проблеми. Не, възраждането на китайската нация това е три в едно: възврат към по-доброто, готовност да се интегрира предходящото и създаване на новото.

Как още можем да объясним това? Първо, чрез възвръщене на най-добрите елементи на първозданната китайска культура и в същото време развитие на вече съществуващите в рамките на нашата цивилизация елементи на западната культура да се отворим за целия свят. Второ, приемайки в себе си западната цивилизация да се отхвърли мита за "общочовешките ценности" и да се създаде система от истински ценности, близка за всички представители на човечеството. Трето, да се сформира нова общочовеческа цивилизация и ставайки флагман на новата, постзападна епоха да се създадат предпоставки за вечно развитие на цялото човечество в свят, където Китай ще бъде помощник и наставник на всеки.

Автор Ван Ивей

Первоисточник http://paper.people.com.cn/
Перевод http://www.inosmi.ru/


И така лично мнение: това което китайската компартия предлага като алтернатива е национално възраждане, опирайки се на дълбоките народни традиции на всеки един народ. Западния либерално-капиталистически модел се изчерпа, и постепенно довежда света до Трета световна война. Китай не постава себе си като хегемон в новото световно устройство, а като пример за следване и подражание - опирайки се на традиционните ценности на семейството и морала на всеки един народ да се възроди държавността за едно по-хармонично развитие, неподчинено на преследването на златния телец, довел и довеждащ човечеството все до една и съща клопка на взаимоунищожението.

Смъртта на Маргарет Татчер бе посрещната със спонтанни народни празнувания в родината и Англия, както и в Ирландия, Шотландия и Уелс. Да погледнем на една страна от нейната дейност чрез една нейна реч:

Съветският Союз - това беше страна, представлявща сериозна угроза за западия свят. Аз не говоря за военна угроза. Такава всъщност нямаше. Нашите страни са достатъчно добре въоръжени, в това число и с ядрено оръжие.

Имам предвид икономическа угроза. Благодарение на плановата политика и своеобразното съчетание на морални и материални стимули на Советският Союз се удаде да достигне високи икономически показатели. Процентът на прирост на брутния национален продукт бе примерно два пъти по-висок отколкото в нашите страни. Ако при това отчетем огромните природни ресурси на СССР, то при рационално управление на стопанството Советският Союз имаше напълно реални възможности да ни измести от световните пазари.

Затова ние винаги предприемахме действия, насочени към отслабване на икономиката на Советския Союз и създаване на вътрешни трудности. Основно това беше налагане на надпревара във въоръженията.

Знаехме, че съветското правителство се придържа към доктрина на равенство на въоръжениата на СССР и неговите опоненти от НАТО. В резултат СССР харчеше за въоръжение около 15% от бюджета, докато нашите страни - около 5%. Безусловно, това имаше негативни последици на икономиката на Советският Союз. На Советският Союз се налагаше да икономисва от вложения в сферата на производство на така наречените стоки за народно потребление. Ние разчитахме да предизвикаме в СССР масово недоволство на населението. Един от нашите похвати бе "утечка" на информация за количеството въоръжение у нас, представяйки го като много по-голямо от действителното, с цел да предизвикаме допълнителни вложения на СССР в тази икономически неизгодна сфера.

Важно място в нашата политика заемаше отчета на несъвършенствата на конституцията на СССР. Формално тя допускаше незабавен изход от СССР на всяка пожелала това съюзна република (при това практически с решение с просто болшинство на нейния Върховен Съвет). Наистина, реализацията на това право беше в това време практически невъзможна заради циментиращата роля на компартията и силовите структури. И все пак в тази конституционна особенност имаше потенциални възможности за нашата политика. За съжаление, независимо от нашите усилия, политическата обстановка в СССР дълго време оставаше доста стабилна.

Сериозно място във формирането на нашата политика (главно политиката на САЩ) заемаше въпроса за създаване на системата за противоракетна защита (СОИ). Трябва да призная, че болшинството експерти беше против създаването на СОИ, т.к. считаха, че системата ще е изключително скъпа и недостатъчно надежна, а именно щитът на СОИ може да бъде пробит при допълнителни вложения от страна на Советският Союз много по-малки (5-10 пъти) в "настъпателни" въоръжения. Обаче решението за развитие на СОИ беше прието с надежда, че СССР ще започне създаването на аналогична скъпоструваща система. За голямо наше съжаление съветското правителство не прие такова решение, а се ограничи с политически декларации на протест.

Получи се доста трудна за нас ситуация. Но скоро постъпи информация за предстоящата смърт на советския лидер и възможности за приход към властта с наша помощ на човек, благодарение на който можем да реализираме нашите намерения. Това беше оценка на моите експерти (а аз винаги формирах много квалифицирана група експерти по Советския Союз и по необходимост способствах за допълнителната емиграция от СССР на нужните специалисти). Този човек бе М.Горбачов, който бе характеризиран от експертите като човек невнимателен, внушаем и честолюбив. Той имаше добри взаимоотношения с болшинството от съветският политически елит и затова идването му на власт наша помощ бе възможен.

Дейността на "Народния фронт" не искаше големи средства: основно расходи на копирна техника и финансова поддръжка на функционерите. Доста значителни средства обаче се вложиха в поддръжката на продължителните стачки на миньорите. Големие спорове сред експертите предизвика въпроса за издигане на Б.Елцин в качеството на лидер на "Народния фронт" с перспектива последващото му избиране във Върховния Съвет на Руската републикя и като ръководител на Руската република (в противовес на лидера на СССР М.Горбачов). Болшинството експерти бе против кандидатурата на Б.Елцин, отчитайки миналото му и особенностите на личността.

Междувременно обаче се състояха съответните контакти и договорености и решението за "избутване" на Б.Елцин бе взето. С голям труд Елцин бе избран за Председател на Върховния Съвета на Русия и веднага бе приета декларация за суверенитета на Русия. Въпрос: от кого след като Съветският Союз бе навремето сформиран около Русия? Това бе действително началото на распада на СССР.

На Б.Елцин бе оказана съществена помощ и по време на събтията от август 1991 г, когато ръководящата върхушка на СССР, блокирайки Горбачов се опита да възстанови системата, осигурявала целостността на СССР. Привържаниците на Елцин се удържаха, при това той спечели значителна (макар и не пълна) реална власт над силовите структури. Всички съюзни републики, възползвайки се от ситуацията обявиха своя суверенитет (наистина много го направиха в своеобразна форма, не исключваща членството им в Съюза). По такъв начин де-факто се случи распадът на Съветския Союз, но засега де-юре Съветският Союз съществува. Уверявам ви, че в течение на следващия месец ще чуете за юридическото оформление на распада на Съветския Союз.

Речта е преведена възможно най-пълно на базата на достъпните източници, запазени са части, които за целта на днешния материал не са необходими. Но нека сега направим някой изводи от прочетеното. Първо невъзможно е да обявим М.Татчър за поддръжник на СССР и Русия, напротив, тя беше ярък антисъветист. Следователно нейните твърдения за икономическото състояние на СССР в никакъв случай не са пропагандни или измислени. Оттук можем да твърдим, че поради близките икономически връзки на "Народна Република България" със СССР и страните от СИВ тя достига подобно ниво на икономическо развитие в същия период, и прирастът на брутния национален продукт (като отчетем мащабите и ресурсите на страната) е от порядъка на 1.5 или в най-лошия случай един към един спрямо БВП на "нашите" страни. Терминът "нашите" в контекста скрива в себе си икономиките на САЩ и Англия в първо или икономиките на САЩ, Англия, Канада, Германия и Япония на второ приближение. Вземайки предвид разликите в икономическия потенциал на посочените страни и нашата близка съседка Гърция можем смело да направим извода, че България в посочения период е надминавала последната като икономически потенциал в пъти! Следователно етикетите "неефективна", "материало и ресусо-емка", "остаряла", "нетехнологична", "несъответстваща на световните стандарти" българска икономика не са нищо друго освен пропаганда и лъжа, целяща да разруши и превърне в лесна плячка една работеща и произвеждаща икономика, и да доведе българските граждани до задния двор на Европа, същата тази Европа, която бе неспособна да победи "плановата политика, своеобразното съчетание на морални и материални стимули и рационалното управление на стопанството".