Новата Америка

Предизвикани размисли от една статия, написана 1997 година. Можете да прочетете статията побликувана тук: Постоянният конфликт - Р. Питърс

Статията на Ралф Питърс е вярна ... за 1997. Тогава, 10 години след победата над СССР и източния блок Америка бе на върха на могъществото си. Прякото обожествяване на информацията и средствата за информационно въздействие (пропагандата) и усещането за непобедимост в този период от автора са точно на място в този исторически отрязък време. Неговата прогноза, че едно поколение няма да има достоен съперник за Съединените Американски Щати се оказа вярна, но времето вече изтече. Смяна на поколенията се извършва на 15 години, а тези години вече са зад нас. В днешния свят Америка се унищожава отвътре. Вътрешните, а не външните заплахи са на път да срутят кристалната кула. Вина за това имат и хората като Ралф Питърс - те се издигнаха твърде високо, повярваха, че са богоизбрани и недосегаеми и предадоха тази вяра на съгражданите си. Междувременно обаче нещо друго се случи - обществото възпитано в дух на потребление се самоизяде отвътре. Огромните несъразмерни разходи на бюджета във всяка една форма - индивидуален, семеен, градски, щатски и федерален, корупцията и работата на печатната машина, неподкрепена от материална мощ (доларът като стока, която постепенно ще става все по-малко ценена) довеждат до изтощаване на вътрешния ресурс и постепенно плъзгане надолу. Старият орел вече няма сили да отговори на предизвикателствата на страни като Северна Корея, Иран, Сирия, Венецуела, Китай и разбира се Русия, начело на Евразийската икономическа общност. Руският интелектуален елит извлече урок от поражението в Студената война и вече се готви да отговори. Едновременно с това либерализмът, победил социалистическата система се превръща във враг на самия себе си - след победата над СССР той загуби своя противник и започна да деградира под собствените си догми и да се саморазрушава. "Културата" за която говори Р.Питърс е безжизнена, тя е псевдо-култура без дълбочина и стойност, имаща единствено пропагандно значение, но тя не може да бъде стожер, водач в развитието на обществото. Общество, чиято култура се базира само на задоволяване на най-ниските инстинкти на човека е обречено на деградация и разложение, а точно това е "културата" която пропагандира Р.Питърс. Принизяването на човека до първичните му инстинкти води до резултата, който наблюдаваме в днешна Америка - създадените гета за различните прослойки и етнически групи, държането под стража на 25% от затворниците в световен мащаб, превръщането на затворите в печеливш бизнес и по този начин - установяването на нео-робовладелски строй. Това обаче не е движение напред, а напротив - регрес към древните векове. Америка вече не е същата и никога няма да бъде.