Смъртта на Маргарет Татчер бе посрещната със спонтанни народни празнувания в родината и Англия, както и в Ирландия, Шотландия и Уелс. Да погледнем на една страна от нейната дейност чрез една нейна реч:

Съветският Союз - това беше страна, представлявща сериозна угроза за западия свят. Аз не говоря за военна угроза. Такава всъщност нямаше. Нашите страни са достатъчно добре въоръжени, в това число и с ядрено оръжие.

Имам предвид икономическа угроза. Благодарение на плановата политика и своеобразното съчетание на морални и материални стимули на Советският Союз се удаде да достигне високи икономически показатели. Процентът на прирост на брутния национален продукт бе примерно два пъти по-висок отколкото в нашите страни. Ако при това отчетем огромните природни ресурси на СССР, то при рационално управление на стопанството Советският Союз имаше напълно реални възможности да ни измести от световните пазари.

Затова ние винаги предприемахме действия, насочени към отслабване на икономиката на Советския Союз и създаване на вътрешни трудности. Основно това беше налагане на надпревара във въоръженията.

Знаехме, че съветското правителство се придържа към доктрина на равенство на въоръжениата на СССР и неговите опоненти от НАТО. В резултат СССР харчеше за въоръжение около 15% от бюджета, докато нашите страни - около 5%. Безусловно, това имаше негативни последици на икономиката на Советският Союз. На Советският Союз се налагаше да икономисва от вложения в сферата на производство на така наречените стоки за народно потребление. Ние разчитахме да предизвикаме в СССР масово недоволство на населението. Един от нашите похвати бе "утечка" на информация за количеството въоръжение у нас, представяйки го като много по-голямо от действителното, с цел да предизвикаме допълнителни вложения на СССР в тази икономически неизгодна сфера.

Важно място в нашата политика заемаше отчета на несъвършенствата на конституцията на СССР. Формално тя допускаше незабавен изход от СССР на всяка пожелала това съюзна република (при това практически с решение с просто болшинство на нейния Върховен Съвет). Наистина, реализацията на това право беше в това време практически невъзможна заради циментиращата роля на компартията и силовите структури. И все пак в тази конституционна особенност имаше потенциални възможности за нашата политика. За съжаление, независимо от нашите усилия, политическата обстановка в СССР дълго време оставаше доста стабилна.

Сериозно място във формирането на нашата политика (главно политиката на САЩ) заемаше въпроса за създаване на системата за противоракетна защита (СОИ). Трябва да призная, че болшинството експерти беше против създаването на СОИ, т.к. считаха, че системата ще е изключително скъпа и недостатъчно надежна, а именно щитът на СОИ може да бъде пробит при допълнителни вложения от страна на Советският Союз много по-малки (5-10 пъти) в "настъпателни" въоръжения. Обаче решението за развитие на СОИ беше прието с надежда, че СССР ще започне създаването на аналогична скъпоструваща система. За голямо наше съжаление съветското правителство не прие такова решение, а се ограничи с политически декларации на протест.

Получи се доста трудна за нас ситуация. Но скоро постъпи информация за предстоящата смърт на советския лидер и възможности за приход към властта с наша помощ на човек, благодарение на който можем да реализираме нашите намерения. Това беше оценка на моите експерти (а аз винаги формирах много квалифицирана група експерти по Советския Союз и по необходимост способствах за допълнителната емиграция от СССР на нужните специалисти). Този човек бе М.Горбачов, който бе характеризиран от експертите като човек невнимателен, внушаем и честолюбив. Той имаше добри взаимоотношения с болшинството от съветският политически елит и затова идването му на власт наша помощ бе възможен.

Дейността на "Народния фронт" не искаше големи средства: основно расходи на копирна техника и финансова поддръжка на функционерите. Доста значителни средства обаче се вложиха в поддръжката на продължителните стачки на миньорите. Големие спорове сред експертите предизвика въпроса за издигане на Б.Елцин в качеството на лидер на "Народния фронт" с перспектива последващото му избиране във Върховния Съвет на Руската републикя и като ръководител на Руската република (в противовес на лидера на СССР М.Горбачов). Болшинството експерти бе против кандидатурата на Б.Елцин, отчитайки миналото му и особенностите на личността.

Междувременно обаче се състояха съответните контакти и договорености и решението за "избутване" на Б.Елцин бе взето. С голям труд Елцин бе избран за Председател на Върховния Съвета на Русия и веднага бе приета декларация за суверенитета на Русия. Въпрос: от кого след като Съветският Союз бе навремето сформиран около Русия? Това бе действително началото на распада на СССР.

На Б.Елцин бе оказана съществена помощ и по време на събтията от август 1991 г, когато ръководящата върхушка на СССР, блокирайки Горбачов се опита да възстанови системата, осигурявала целостността на СССР. Привържаниците на Елцин се удържаха, при това той спечели значителна (макар и не пълна) реална власт над силовите структури. Всички съюзни републики, възползвайки се от ситуацията обявиха своя суверенитет (наистина много го направиха в своеобразна форма, не исключваща членството им в Съюза). По такъв начин де-факто се случи распадът на Съветския Союз, но засега де-юре Съветският Союз съществува. Уверявам ви, че в течение на следващия месец ще чуете за юридическото оформление на распада на Съветския Союз.

Речта е преведена възможно най-пълно на базата на достъпните източници, запазени са части, които за целта на днешния материал не са необходими. Но нека сега направим някой изводи от прочетеното. Първо невъзможно е да обявим М.Татчър за поддръжник на СССР и Русия, напротив, тя беше ярък антисъветист. Следователно нейните твърдения за икономическото състояние на СССР в никакъв случай не са пропагандни или измислени. Оттук можем да твърдим, че поради близките икономически връзки на "Народна Република България" със СССР и страните от СИВ тя достига подобно ниво на икономическо развитие в същия период, и прирастът на брутния национален продукт (като отчетем мащабите и ресурсите на страната) е от порядъка на 1.5 или в най-лошия случай един към един спрямо БВП на "нашите" страни. Терминът "нашите" в контекста скрива в себе си икономиките на САЩ и Англия в първо или икономиките на САЩ, Англия, Канада, Германия и Япония на второ приближение. Вземайки предвид разликите в икономическия потенциал на посочените страни и нашата близка съседка Гърция можем смело да направим извода, че България в посочения период е надминавала последната като икономически потенциал в пъти! Следователно етикетите "неефективна", "материало и ресусо-емка", "остаряла", "нетехнологична", "несъответстваща на световните стандарти" българска икономика не са нищо друго освен пропаганда и лъжа, целяща да разруши и превърне в лесна плячка една работеща и произвеждаща икономика, и да доведе българските граждани до задния двор на Европа, същата тази Европа, която бе неспособна да победи "плановата политика, своеобразното съчетание на морални и материални стимули и рационалното управление на стопанството".