Светлина в края на тунела

Източник: Бунт на кораба

Изказване на белгийския евродепутат LAURENT LOUIS. Запазен е оргиналния вид на текста от източника. Оргиналното изказване е достъпно в YouTube със субтитри на 7 езика.

Благодаря, господин председател, господа министри, скъпи колеги. Белгия – това, безспорно, е страната на сюрреализма. Днес сутринта ние научихме от пресата, че белгийската армия е неспособна да се бори против неколцина радикално настроени въоръжени екстремисти на собствената си територия и че не е възможно те да бъдат обезопасени поради липсата на достатъчно юридически средства.
И, обратното, в същото това време ние вземаме решени да окажем помощ на Франция в нейната борба с тероризма чрез материално-техническа поддръжка на нейните операции в Мали!!! Какво ли не правим ние в борбата с тероризма… извън границите на нашата територия!.. Силно се надявам, че ще бъдем бдителни и няма да изпратим на тази антитерористична операция в Мали нашите знаменити белгийски войници-ислямисти. Говоря за това с хумор, обаче на мен изобщо не ми е смешно от това, което става сега в света.
На мен съвсем не ми е смешно, защото  ръководителите на западноевропейските държави смятат народа за глупаци с помощта и с  подкрепата на пресата, която сега се е превърнала в орган за пропаганда на съществуващата власт.
Почти навсякъде в света военните интервенции и дестабилизацията на режимите стават нещо обикновено явление. Превантивните войни стават правило и днес в името на демокрацията или борбата с тероризма нашите държави си присвояват правото да нарушават суверенитета на независими държави и да свалят техните законни ръководители.
Ирак и Афганистан станаха следствие от американска лъжа. След тях последваха Тунис, Египет, Либия, където благодарение на вашите решения нашата страна в първите редици взе участие в извършване на престъпления противчовечността, сваляйки във всеки случай един прогресивен или умерен режим и довеждайки на негово място ислямистки режим, първата инициатива на който –(и това е много странно)! – беше установяването на шериата. Същото става сега в Сирия, където Белгия, за свой срам, финансира  доставката на въоръжения за ислямските бунтовници, които се опитват да свалят Башар ал Асад.
По този начин, в разгара на икономическата криза, когато все повече и повече белгийци изпитват трудности при плащането на жилището, храната, отоплението или лечението… и да, аз вече чувам, че ме наричат мръсен популист… а ето че министърът на външните работи е решил да предоставина сирийските въстаници 9 милиона евро. Разбира се, нас ще ни убеждават, че тези пари ще бъдат за хуманитарни цели… още една поредна лъжа! И, както виждате, нашата страна в последно време прави само това – участва в установяването на ислямистки режими в северна Африка и в Близкия изток.
А пък когато започнаха да твърдят, че е необходимо да отидем в Мали и да вземем участие в борбата против тероризма… е, мен просто ме досмеша. Това е лъжа! Прикривайки се с добри намерения, ние със свята намеса само защитаваме интересите на финансовия капитал и действаме по логиката на неоколониализма. Няма никаква логика да помагаме на Франция в името на борбата против ислямския тероризъм, когато в същото време ние подкрепяме в Сирия свалянето на Башар ал Асад от ислямските въстаници, които искат да наложат шариата, както това вече стана в Тунис или в Либия.
Трябва да прекратим тази лъжа и да не правим повече хората на глупаци. Дойде време да кажем истината. Въоръжавайки ислямските въстаници, както преди това западните страни въоръжаваха Осама бен Ладен, най-добрия приятел на американците, докато те не се отвърнаха от него, западните държави с тяхна помощ свалят законната власт, за да разполагат в “новите страни”, както те ги наричат, военни бази, създавайки   благоприятен режим за националните предприятия.
Тоест, всичко това е чиста стратегия. В Ирак нашите американски съюзници сложиха ръка върху петролните запаси на страната. В Афганистан опиумът и наркотиците се оказаха много полезни и им помогнаха доста бързо да направят големи пари. В Либия, Тунис, Египет, а сега и в Сирия, главната цел беше и си остава и до сега свалянето на една умерена власт и заместването й с властта на ислямисти, които бързо стават обременителни и които ние безсрамно ще унищожаваме  под предлог за борба против тероризма и защита на Израел.
Следователно, следващите цели вече са известни. Хващам бас, че след няколко месеца нашите погледи ще бъдат обърнати към  Алжир и, в крайна сметка, към Иран. Войната за освобождение на народа от външен агресора е свещена.Но войната за защита на интересите на  Съединените Американски щати, войната за защита на интересите на големите компании, (като „Арева”), войната за овладяване на находищата на злато, няма никакво отношение към свещеното  и това превръща нашите страни в страни – агресори и убийци.
Никой не се осмелява да говори за това, но аз няма да мълча. Даже ако моята борба направи от мен враг на тази система, която потъпква правата на човека в името на финансовите, геостратегическите и неоколониалните интереси. Смятам за свой дълг и чест да заклеймя и да осъдя тази власт.
И искрено моля да ме извините за непарламентарния език, но на мен ми дотегна от всичките така наречени „благодетели”, били те десни,  леви или центристи, които днес са заседнали в коридорите на нашата корумпирана власт и които няма да пропуснат да ми се подиграят. Аз не признавам нашите ръководители, които си играят с бомбите така, както малките деца играят на топка в училищния двор през междучасие. Аз не признавам онези, които смятат себе си за демократи, докато всъщност те са само едни обикновени престъпници.
Не изпитвам никакво уважение към журналистите, които имат наглостта да представят несъгласните с властта като умствено изостанали хора, макар прекрасно да знаят, че тези хора са абсолютно прави. Аз презирам  в най-висока степен онези, които смятат себе си за крале в този свят и които ни диктуват своите закони, защото аз съм на страната на истината и справедливостта, на страната на невинните жертви на тези финансови акули. И на това основание реших да гласувам против тази резолюция, която праща нашата страна да подкрепя Франция в нейната  неоколониална операция. От самото начало на френската операция беше организирана масова лъжа.
На нас ни казаха, че Франция само отговаря на призива за помощ на малийския президент, като очевидно съвсем са забравили, че този президент няма … абсолютно никаква легитимност! И че той беше поставен на власт за осигуряване на преходния период след държавния преврат през март 2012 година.
А кой подкрепи този държавен преврат? Кой го организира? За кого работи този “президент на преходния период?” Ето къде се крие първата лъжа. Френският президент Франсоа Оланд се осмелява да твърди, че той води война против джихадисти, които заплашват!… Да, те заплашват, представете си, територията на Франция и на цяла Европа! Но колко подла лъжа е това!
Подемайки този официален аргумент и използвайки го за сплашване на населението с повишаване на нивото на  терористичната заплаха и въвеждайки в действие плана за предотвратяване на терористични актове, нашите ръководители и СМИ само потвърждават невъобразимата си наглост. Как може да стигнеш до там, че да посочваш този аргумент, ако Франция и Белгия, без да се колебаят, въоръжаваха и поддържаха джихадистите в Либия, а същите тези страни продължават и сега да поддържат тези джихадисти в Сирия?
Този повод служи само за прикриване на истинските стратегически и икономически проекти. Нашите страни вече не се страхуват от това противоречие, защото е направено всичко, за да бъде то скрито. Но въпреки това противоречието съществува. Утре няма да срещнете малиец, пристигнал в Европа да извърши терористичен акт. Освен ако не го извършат внезапно, с цел колкото може по-изкусно да оправдаят тази военна операция в Африка.
Нали 11 септември беше направен, за да се оправдае нахлуването в Ирак, незаконните арести, изтезанията и масовите убийства на невинни граждани. Тогава да бъде създаден малийски тероризъм… е, това не би трябвало да е прекалено сложно за нашите кръвожадни ръководители. Като друг аргумент, използван в последно време за оправдаване на военните операции, служи „защитата на правата на човека”!!!
Този аргумент и днес се използва за оправдаване на войната в Мали. Ами да! Ние сме длъжни да действаме, иначе злите радикални ислямисти ще установят в Мали шариата, ще замерят жените с камъни и ще секат ръцете на провинилите се. Ах да, какво благородно намерение… благородно и спасително, дума да не става! Но защо тогава, Боже мой, нашите странипомогнаха в Тунис и в Либия да дойдат на власт ислямистите, които установиха в тези страни „шариата”, докато до съвсем неотдавна тези страни бяха “съвременни и прогресивни“? Аз ви предлагам да попитате младите тунисци, които участваха в революцията в в Тунис, дали са доволни от сегашната ситуация? Всичко това е лицемерие.
Целта на войната в Мали е ясна като бял ден. Но тъй като за нея не говорят, аз ще ви я кажа. Целта на тази война е борбата против Китай, за да се даде възможност на нашия съюзник Америка да поддържа присъствието си в Африка и в Близкия изток. Именно към това са насочени тези неоколониални операции! И вие ще видите, че след края на тази операция Франция, без съмнение, ще запази военните си бази в Мали.
Тези бази ще служат и на американците, но в същото време – (защото така става винаги), западните компании ще  разпределят помежду си изгодни договори, които отново ще лишат колонизираните страни от техните богатства и природни ресурси. Тогава, няма да крием истината, първите, които ще получат изгода от тази военна операция, ще се окажат собствениците и акционерите на френския гигант „Арева”, който през последните години се опитва да завладее урановите находища във Фалеа, една община от  17000 жители, разположена на 350 километра от Бамако. 
И аз самия не знам защо, но нещо ми подсказва, че няма да трябва много време, за да бъде завладяна Фалеа с  това находище. Аз не знам, …  (просто на мен така ми се струва)… Затова не може да става и дума, за да взема участие в тази колонизация на природните ресурси, в тази колонизация по съвременен маниер. А онези,  които се съмняват в моите доводи, аз искрено ги съветвам да се осведомят за природните богатства на Мали. Мали – това са също и огромни запаси от злато.
Но с от неотдавна тя се смята … съвсем отскоро, да … като страна, която разполага с ресурси със световно значение за … по добив на уран. Но кое е странното! Това е още една крачка към войната против Иран! Това е факт! По тези съображения и за да не попадна в клопката на лъжата, към която ни подкарват, аз реших да не подкрепя тази  интервенция в Мали и ще гласувам против. Постъпвайки така, аз оставам последователен, защото никога не съм подкрепял в миналото нашите престъпни интервенции в Либия и в Сирия и представям себе си като единствения парламентарист в тази страна, който подкрепя принципа на ненамеса и борба против престъпните
деяния.
Аз смятам също, че отдавна е дошло време да сложим край на нашето участие в ООН или НАТО и да излезем от Европейския съюз, ако тази Европа, вместо да бъде опора на мира и хуманизма, става средство
за нападение и дестабилизация на суверенни държави в ръцете на финансовите магнати.
Накрая, аз бих искал да помоля нашето правителство да напомни на президента Оланд за задълженията, които произтичат от Женевската Конвенция по въпроса за спазването на правата на военнопленниците. Аз бях възмутен до дъното на душата си, когато чух по телевизията от устата на френския президент, че той се кани  “да унищожи”, повтарям, “да унищожи” ислямските терористи.
При това аз не бих искал названието, което се използва за обозначаване на противниците на малийския режим… днес е станало практика да ги наричаме “ислямски терористи“… да служи за заобикаляне на задължението на всяка  демократична държава да спазва правата на военнопленниците. Ние се надяване, че тези права ще бъдат спазени от родината на „правата на човека”. Накрая, преди да завърша своето изказване, позволете ми да обърна внимание на онази лекота, с която ние вземаме решение за влизане във война!!! Преди всичко, правителството действа без никакво разрешение от Парламента. Сякаш то има такова право. То изпраща в Мали оборудване и хора.
А Парламентът научава за това след известно време. И когато той започне да действат, както днес… да, на това заседание присъства само една трета от депутатите… и даже по-малко, ако говорим за френскоговорящите депутати. Тази престъпна лекота, която мен не ме учудва, произтича от Парламент на дресираните кученца, действащи по команди от политическите партии.
Благодаря.