Превод на статия публикувана в официалния орган на КПК в-к "Женмин жибао". Личното ми мнение четете в края на статията.
Исторически мечта на западната цивилизация бе тържеството на общочовешките ценности в тяхното западно разбиране, мечта на китайската цивилизация — "великото единение" Да Тун. В нашата епоха светът се нуждае от китайските ценности, защото именно в тях общочовешките ценности са намерили своето пълно изражение.
Отдавна ли се е случило това - не е ясно, но ние вече привикнахме към това, че говорейки "общочовешки ценности, подразбираме "западни ценности", и това се разбира от самосебе си. Същото се случи и с понятието "цивилизованост". Просветените западни страни направиха това слово свои девиз, присвоиха го и по такъв начин монополизираха правото на култура. Именно затова ние говорим сега за варварите, нахлули в цивилизования Рим. И днес думите "съвременен" и "имащ всеобща ценност" са за просветените европейци синоними.
Когато почетния титул на светило на цивилизацията премина от Европа към Америка, господството на западните ценности стана практически абсолютно. "Американски" и "западен" се превърнаха във взаимозаменяеми понятия, а самите американци станаха непререкаеми авторитети във въпроса на избора на модел на развитие, обявявайки всъщност, че американският либерално-капиталистически модел е венецът на истории.
Но изникналите неотдавна нови икономически държави и в часност Китай, станал най-характерният представител на тази група страни, нанесоха тежък удар по универсалните западни ценности, което приведе към появата на различни "теории на жълтата заплаха".
Първи вариант: развитието на Китая скоро ще спре, защото на Китай не му достигат основните европейски ценности. Именно затова трябва да се беспокоим за това, как в КНР стоят въросите с правата на човека и демокрацията, и да се надяваме, че в хода контакти с цивилизованите страни ще се удаде да се експортират в Китай зачатки на общочовешките ценности, които по късно ще се превърнат в стройна система.
Втори вариант: Китай има своя система ценности, но тя не може да бъде общочовешка. Дори повече - Китай отрича съществуването на универсални ценности. Иводът от това е - Китай е враг на общочовешкия морал.
Трети вариант: Китая има свой поглед на общочовешките ценности, не отстъващ на западния и въплътен в "китайския модел". Тази модел е угроза на владичеството на европейските идей, и Китай активно я лансира. Затова европейците се вълнуват как биха живели, ако китайската представа за общосветовните ценности се разпространи в целия свят.
В условия, когато Запад е непререкаем авторитет във въпросите, касаещи се универсалните ценности, Китай се оказва в клопката на троен парадокс: не е важно, има ли Китай свои ценности или не, не е важно, как той се отнася към "общочовешките ценности", все едно той ще бъде считан угроза за Запада.
Макар древнокитайските мислители да са говорили за "мир под Небесата", в действителност те са си представяли система от ценности, распространяваща се само на Източна Азия, западните "общочовешки ценности" - само като пречупване на универсалните ценности в призмата на западната култура. Съществуващите сега "общочовешки ценности са продукт на западната цивилизация, имаща тук предимството на първенството. Но сега това първенство спира Китай в неговия морално-етически ръст.
За Китай единствен способ да изкорени парадокса на "жълтата заплаха" остаетава реглобализацията. Съвременната глобализация - това всъщност е разпространение по цял свят на западния строй, западната духовна и материална культура. А на нас е нужна глобализация от друг вид, глобализация на система ценности, която в рамките на цял свят еднакво ще уважава и изразява всички съществуващи култури, подходи и модели на развитие, напълно ще отразява цялото многообразие и богатство на различните цивилизации.
Исторически мечта на западната цивилизация е било тържеството на общочовешките ценности в тяхното западно разбиране, а мечта на китайската цивилизация - "великото единение" Да Тун. В нашата епоха светът се нуждае от китайските ценности, защото именно в тях общочовешките ценности са намерили своето пълно изражение.
В съвременната епоха прозападните "общочовешки ценности" са заковали света в окови, а западната цивилизация започва да заличава културното многообразие на Земли. Но европейските интелектуалжи осъзнаха, че западната култура вече не може да се справи с вечните изменения на света или даже просто да предложи ефективен способ на изход от дълговата криза. Те започнаха да възлагат своите надежди на китайската цивилизация, надявайки се, че тя ще може да проложи някакъв нов, различен от западния, път в бъдещето. С други думи светът се нуждае от китайската мечта. И за нас това е непресекващ источник на сили и увереност в това, че избраните от нас теория и строй са правилни, и че ние вървим по правилен път.
Китайските идеи "изменяйки себе си, променяш света", станали в днешната епоха част от официалната политика на Китай, днес вече се превръщат в сила, способна да променя към по-добро нашата култура като цяло. Величието на държавата, възраждане на нацията, преход на цивилизациата на ново ниво - именно в това триединство се съдържа основной мотив на китайската политика на мирно развитие. Какво се разбира под переход на цивилизацията на ново ниво? Да се построи на основата на китайските ценности система, подходяща за цялото световно съобщество. Да се създаде за благото на цял свят такъв строй, такава материална и духовна култура, която вземайки своето начало в Китай ще служи на всички страни, ще бъде продукт на съвместните усилия на всички страни и народи.
На нивото на мисленето прехода на цивилизацията на ново ниво се изразява на първо място в прехода от локално към глобално мислене и този преход е закрепен в доклада за изводите от 18-ти конгрес на КПК. Този доклад на няколко нива твърдо определя основните ценности на китайския модел. На лично ниво това е любов към Родината, преданност на работата, добросъвестност, благонамереност. На ниво семейство - свобода, равенство, справедливост, опора на закона. На ниво държава - стремеж към богатство и могъщество, демократичност, цивилизованост и хармония. На тази база докладът определя и основната универсална ценност, която трябва да съществува на планетарно ниво: "мир навсякъде под Небесата". И именно в рамките на тази система ценности, обща за цялото човечество ще се формира Китай на днешния ден, обединяващ в себе си три начала: традиционен Китай, съвременен Китай и световен Китай.
Ако погледнем от тази гледна точка, то става понятно, че великото възраждане на китайската нация не е просто възврат към изворите, защото това не би решило тези въпроси, тези проблеми, с които Китай се сблъсква днес. Още повече това не е опит просто да се "преплетат" западната и визточната цивилизации: нашите пътища са твърде различни, освен това на Западу му стигат и неговите проблеми. Не, възраждането на китайската нация това е три в едно: възврат към по-доброто, готовност да се интегрира предходящото и създаване на новото.
Как още можем да объясним това? Първо, чрез възвръщене на най-добрите елементи на първозданната китайска культура и в същото време развитие на вече съществуващите в рамките на нашата цивилизация елементи на западната культура да се отворим за целия свят. Второ, приемайки в себе си западната цивилизация да се отхвърли мита за "общочовешките ценности" и да се създаде система от истински ценности, близка за всички представители на човечеството. Трето, да се сформира нова общочовеческа цивилизация и ставайки флагман на новата, постзападна епоха да се създадат предпоставки за вечно развитие на цялото човечество в свят, където Китай ще бъде помощник и наставник на всеки.
Исторически мечта на западната цивилизация бе тържеството на общочовешките ценности в тяхното западно разбиране, мечта на китайската цивилизация — "великото единение" Да Тун. В нашата епоха светът се нуждае от китайските ценности, защото именно в тях общочовешките ценности са намерили своето пълно изражение.
Отдавна ли се е случило това - не е ясно, но ние вече привикнахме към това, че говорейки "общочовешки ценности, подразбираме "западни ценности", и това се разбира от самосебе си. Същото се случи и с понятието "цивилизованост". Просветените западни страни направиха това слово свои девиз, присвоиха го и по такъв начин монополизираха правото на култура. Именно затова ние говорим сега за варварите, нахлули в цивилизования Рим. И днес думите "съвременен" и "имащ всеобща ценност" са за просветените европейци синоними.
Когато почетния титул на светило на цивилизацията премина от Европа към Америка, господството на западните ценности стана практически абсолютно. "Американски" и "западен" се превърнаха във взаимозаменяеми понятия, а самите американци станаха непререкаеми авторитети във въпроса на избора на модел на развитие, обявявайки всъщност, че американският либерално-капиталистически модел е венецът на истории.
Но изникналите неотдавна нови икономически държави и в часност Китай, станал най-характерният представител на тази група страни, нанесоха тежък удар по универсалните западни ценности, което приведе към появата на различни "теории на жълтата заплаха".
Първи вариант: развитието на Китая скоро ще спре, защото на Китай не му достигат основните европейски ценности. Именно затова трябва да се беспокоим за това, как в КНР стоят въросите с правата на човека и демокрацията, и да се надяваме, че в хода контакти с цивилизованите страни ще се удаде да се експортират в Китай зачатки на общочовешките ценности, които по късно ще се превърнат в стройна система.
Втори вариант: Китай има своя система ценности, но тя не може да бъде общочовешка. Дори повече - Китай отрича съществуването на универсални ценности. Иводът от това е - Китай е враг на общочовешкия морал.
Трети вариант: Китая има свой поглед на общочовешките ценности, не отстъващ на западния и въплътен в "китайския модел". Тази модел е угроза на владичеството на европейските идей, и Китай активно я лансира. Затова европейците се вълнуват как биха живели, ако китайската представа за общосветовните ценности се разпространи в целия свят.
В условия, когато Запад е непререкаем авторитет във въпросите, касаещи се универсалните ценности, Китай се оказва в клопката на троен парадокс: не е важно, има ли Китай свои ценности или не, не е важно, как той се отнася към "общочовешките ценности", все едно той ще бъде считан угроза за Запада.
Макар древнокитайските мислители да са говорили за "мир под Небесата", в действителност те са си представяли система от ценности, распространяваща се само на Източна Азия, западните "общочовешки ценности" - само като пречупване на универсалните ценности в призмата на западната култура. Съществуващите сега "общочовешки ценности са продукт на западната цивилизация, имаща тук предимството на първенството. Но сега това първенство спира Китай в неговия морално-етически ръст.
За Китай единствен способ да изкорени парадокса на "жълтата заплаха" остаетава реглобализацията. Съвременната глобализация - това всъщност е разпространение по цял свят на западния строй, западната духовна и материална культура. А на нас е нужна глобализация от друг вид, глобализация на система ценности, която в рамките на цял свят еднакво ще уважава и изразява всички съществуващи култури, подходи и модели на развитие, напълно ще отразява цялото многообразие и богатство на различните цивилизации.
Исторически мечта на западната цивилизация е било тържеството на общочовешките ценности в тяхното западно разбиране, а мечта на китайската цивилизация - "великото единение" Да Тун. В нашата епоха светът се нуждае от китайските ценности, защото именно в тях общочовешките ценности са намерили своето пълно изражение.
В съвременната епоха прозападните "общочовешки ценности" са заковали света в окови, а западната цивилизация започва да заличава културното многообразие на Земли. Но европейските интелектуалжи осъзнаха, че западната култура вече не може да се справи с вечните изменения на света или даже просто да предложи ефективен способ на изход от дълговата криза. Те започнаха да възлагат своите надежди на китайската цивилизация, надявайки се, че тя ще може да проложи някакъв нов, различен от западния, път в бъдещето. С други думи светът се нуждае от китайската мечта. И за нас това е непресекващ источник на сили и увереност в това, че избраните от нас теория и строй са правилни, и че ние вървим по правилен път.
Китайските идеи "изменяйки себе си, променяш света", станали в днешната епоха част от официалната политика на Китай, днес вече се превръщат в сила, способна да променя към по-добро нашата култура като цяло. Величието на държавата, възраждане на нацията, преход на цивилизациата на ново ниво - именно в това триединство се съдържа основной мотив на китайската политика на мирно развитие. Какво се разбира под переход на цивилизацията на ново ниво? Да се построи на основата на китайските ценности система, подходяща за цялото световно съобщество. Да се създаде за благото на цял свят такъв строй, такава материална и духовна култура, която вземайки своето начало в Китай ще служи на всички страни, ще бъде продукт на съвместните усилия на всички страни и народи.
На нивото на мисленето прехода на цивилизацията на ново ниво се изразява на първо място в прехода от локално към глобално мислене и този преход е закрепен в доклада за изводите от 18-ти конгрес на КПК. Този доклад на няколко нива твърдо определя основните ценности на китайския модел. На лично ниво това е любов към Родината, преданност на работата, добросъвестност, благонамереност. На ниво семейство - свобода, равенство, справедливост, опора на закона. На ниво държава - стремеж към богатство и могъщество, демократичност, цивилизованост и хармония. На тази база докладът определя и основната универсална ценност, която трябва да съществува на планетарно ниво: "мир навсякъде под Небесата". И именно в рамките на тази система ценности, обща за цялото човечество ще се формира Китай на днешния ден, обединяващ в себе си три начала: традиционен Китай, съвременен Китай и световен Китай.
Ако погледнем от тази гледна точка, то става понятно, че великото възраждане на китайската нация не е просто възврат към изворите, защото това не би решило тези въпроси, тези проблеми, с които Китай се сблъсква днес. Още повече това не е опит просто да се "преплетат" западната и визточната цивилизации: нашите пътища са твърде различни, освен това на Западу му стигат и неговите проблеми. Не, възраждането на китайската нация това е три в едно: възврат към по-доброто, готовност да се интегрира предходящото и създаване на новото.
Как още можем да объясним това? Първо, чрез възвръщене на най-добрите елементи на първозданната китайска культура и в същото време развитие на вече съществуващите в рамките на нашата цивилизация елементи на западната культура да се отворим за целия свят. Второ, приемайки в себе си западната цивилизация да се отхвърли мита за "общочовешките ценности" и да се създаде система от истински ценности, близка за всички представители на човечеството. Трето, да се сформира нова общочовеческа цивилизация и ставайки флагман на новата, постзападна епоха да се създадат предпоставки за вечно развитие на цялото човечество в свят, където Китай ще бъде помощник и наставник на всеки.
Автор Ван Ивей
Первоисточник http://paper.people.com.cn/
Перевод http://www.inosmi.ru/
И така лично мнение: това което китайската компартия предлага като алтернатива е национално възраждане, опирайки се на дълбоките народни традиции на всеки един народ. Западния либерално-капиталистически модел се изчерпа, и постепенно довежда света до Трета световна война. Китай не постава себе си като хегемон в новото световно устройство, а като пример за следване и подражание - опирайки се на традиционните ценности на семейството и морала на всеки един народ да се възроди държавността за едно по-хармонично развитие, неподчинено на преследването на златния телец, довел и довеждащ човечеството все до една и съща клопка на взаимоунищожението.
Перевод http://www.inosmi.ru/
И така лично мнение: това което китайската компартия предлага като алтернатива е национално възраждане, опирайки се на дълбоките народни традиции на всеки един народ. Западния либерално-капиталистически модел се изчерпа, и постепенно довежда света до Трета световна война. Китай не постава себе си като хегемон в новото световно устройство, а като пример за следване и подражание - опирайки се на традиционните ценности на семейството и морала на всеки един народ да се възроди държавността за едно по-хармонично развитие, неподчинено на преследването на златния телец, довел и довеждащ човечеството все до една и съща клопка на взаимоунищожението.
No comments:
Post a Comment
Коментарът ви ще бъде модериран и след това включен към блога. Възможно е публикуването му да се забави по тази причина, за което моля да ме извините.