Сталин три пъти срива плановете на глобалистите, такива постъпки не се прощават

Източник: http://politikus.ru/articles/7918-stalin-trizhdy-sryval-plany-globalistov-takie-veschi-ne-proschayutsya.html

Сериозната роля на Сталин в историята на Русия е несъмнена. Кои са те – ненавистниците на Сталин? Какво означават опитите за дегероизация на Сталин?

Андрей Фурсов, историк, публицист:

"Вече над 20 години не съществува Съветският Съюз, преди 60 години умря Сталин. Въпреки това, споровете за Сталин не утихват. Дори повече, независимо от 20 години антисъветска пропаганда и антисталинска пропаганда, уважението и интересът към Сталин расте. И тази младеж, която израстна за последните години, тези хора на двадесет, хора, които са израстли вече след Съветският Съюз – те все по-често се обръщат към фигурата на Сталин, при това със знак плюс. И естествено, алтернатива – това са кампаниите за десталинизация, които са контрапродуктивни, които значително повече способстват за популяризацията на Сталин, отколкото каквото и да е друго. Затова има смисъл да поразмишляваме за, грубо казано, кои са другарите на Сталин и кои - неговите врагове. За какво ненавиждат Сталин на Запад и у нас, и какво искат тези хора, които поставят на Сталин оценка плюс. Преди няколко години имаше такава шоу-програма «Името на Русия», Сталин дълго време лидираше. В крайна сметка, той се оказа на трето място. Аз абсолютно не вярвам в това, там лидер се оказа Александър Невски, фигура абсолютно несъпоставима със Сталин. Защото тези задачи, които се наложи да решава Сталин, са несъпоставими с тези задачи, които е решавал Александър Невски, и по резултати също.

Какво извиква търсенето на Сталин днес? Преди всичко, това е търсене на социална справедливост, на това, крадеца да седи в затвора, министърът, разграбил със своя харем Министерство, е длъжен да седи в затвора. Той не седи, и у хората това извиква удивление. При Сталин вкарваха за по-малко. Освен социална справедливост, това е търсене на държавно величие, така че никой да не ни разказва, каква у нас трябва да е ювеналната юстиция, как трябва да възпитаваме децата си, и западното общество, което е залято от гноя на порока, да не ни учи как да се държим. Това е второто лсвен социалната справедливост. И накрая, за много хора това е реванш, реванш за 20 години наши загуби на международната арена, реванш не в смисъл със щик в гърлото, а реванш в смисъл социално-психологическо усещане. Хората си спомнят сталинската епоха, както и нейните недостатъци. А у коя епоха няма недостатъци, да вземем например на каква цена се е строил Съветският Съюз. А на каква цена са построени Съединените Щати? А на каква цена е построена Британската империя? Всъщност, когато Чърчил задава на Сталин въпроса: «кое за вас бе най-тежко в историята на Съветския Съюз?», той отговаря" «Нйа-тежки години бяха годините на колективизация, защото за кратък срок бе нужно да се решат изключително много проблеми». Какво е това колективизация? Това е разселячване. Ако разгледаме как се е решавал този въпрос в Англия от XVI век, там той просто е бил кървав и жесток. В процентно отношение там е бил покосен такъв процент, който просто не сме сънували. С други думи, търсенето на Сталин – това е търсене на достоен и справедлив живот.

Интересно е да се погледне, а кои са десталинизаторите, кой е ненавиждал и ненавижда Сталин в Съветското общество? Докато Сталин е бил жив, той е имал опоненти от две страни. Първите – тези хора, които считали, че Сталин е предал делото на световната революция. Това са били привържениците троцкистският проект «световна революция». По тяхно мнение, Сталин е предал този проект. В което те са били прави, защото Сталин действително ликвидира проекта «световна революция», вместо него започва да се строи «социализъм в една отделно взета страна». Т.е. това е приемственост по линия царска Русия – Съветска Русия. И този прелом се случва през 27-29 години, а вече 36 година се виждат първите резултати. Напомням, през 36 година се появяват термините «съветски патриотизъм», «Съветска Родина», през 36 година се възстановява празднуване на Нова година с елха, само вече не рождественска елха, а новогодишна. През 36 година престава да се отбелязва този празник, по-точно под старото название, който после отбелязват като Ден на Великата Социалистическа революция, от 17 до 36 година този празник се е наричал – първи ден на световната революция, после става съветски празник. с други думи Сталин съединява дореволюционна самодържавна Русия и следреволюционна Русия, той осъществява това сливане. И тези, които застъпват позициите на световната революция, са го считали предател и враг, т.е. левите глобалисти. В този аспект те напълно съвпадат със Запада, за когото световната революция е била нужна само с една цел - унищожение на националните държави и създаване на Европа и Света «Венеция с размер Европа и света». Всъщност, много интересно, през 1930 година Ялмар Шахт, аргументирайки защо финансистите са длъжни да поддържат идването на Хитлер на власт, казвал, че той ще разруши националните държави в Европа, и ще получим «Венеция с размер Европа», а през 29 година Сталин изпраща Троцки извън СССР, т.е. поставя окончателен кръст на проекта световна революция. Именно от тази година британците и американците започват да избутват активно Хитлер към власт, т.е. да реализират проект «световна война». Ако не световна революция – значи, «световна война».

И така, това е една линия на неприемане на Сталин у нас. Втората линия е пряко противоположна – това са хората, които са били ориентирани на свръхпотребление. Свръхпотребление не въобще, а свръх тази норма, която им се полагала. Ние прекрасно знаем, че номенклатурата – това е господстваща група без собственост, а разните слои на номенклатурата се отличават един от друг с обема на потребление, т.е. това е ранжирано иерархическо потребление. И естествено, всяка група иска да потребява повече, отколото е положено по статус – това птрво. А второ, такава група се стреми да се пашкулира и да стане закрита. Сталин цял живот е противостоял на това. Той изпада в ярост, когато 41 година узнава, че тези чиновници, които заминават в Куйбишев, са решили да устроят специално училище за своите деца, за да не дай Бог не се месят заедно в едно училище с децата на работниците. Сталин побеснява, нарича ги «проклета каста». И, въобще, той се бори против тази проклета каста, не давайки и да се превърне в класа. И когато Сталин казва своята знаменита фраза «в течение на строителството на социализма и приближаването към него класовата борба ще се изостря» - той е имал предвид не кулаците, не тези класи, които си отиват, той е имат предвид опасността за превръщане в класа на номенклатурата. И, както виждаме от перестройката, той е напълно прав. Ние получаваме този слой, който се превръща в класа от собственици, разменяйки власт за собственост.

С други думи, Сталин ненавиждат две групи, които си противостоят. Условно казано, троцкисти и бухаринци. И затова един от процесите от 37 година на пръв поглед изглежда странен. Троцки е ляв, Бухарин – десен, какъв е смисълът? Но това е диалектика, и Сталин, отговаряйки на този въпрос, много точно фиксира. Диалектика – тръгваш надясно - ще отидеш вляво, тръгваш наляво - ще отидеш надясно. И тези, и другите не приемали сталинизма, но по различни причини. За едните, бухаринците - това е курс на потребление, на превръщане на номенклатурата в клас, за другите – това е световна революция. Какво се случва у нас след 56 година? През 56 година децата и на едните, и на другите стават най-главните обвинители на Сталин, и тази линия на потребление възтържествува през 61 година, и нанася още по-страшен удар по социализма, отколкото доклада на Хрушчов за култа към личността. В новата програма на КПСС от 1961 годиина бива зададено, че главна задача на КПСС – това е да способствова удовлетворението на растящите материални потребности на съветските граждани. Социализмът започват да измерват в категории, почерпнати от съвсем друго общество, от капиталистическото. Антикапитализмът по такъв начин капитулира. И освен това, допълнителна бомба е тази – след като всичко измерваме в материални потребности, основната маса хора гледа към номенклатурата, как те живеят, значи «гада» своите материални потребности е решил, а моите - не. Т.е. това е била двойна бомба. Но това що се касае тези, които ненавижда Сталин във страната. Да, Сталин ненавиждали и ненавиждат номенклатурните крадци. Нали тези хора, които днес крадат в особено крупни размери, те разбират, че ако бъде наложена елементарна дисциплина, то това означава, че тях в най-добрия случай ще отстранят, в най-лошия – ще вкарат в затвора. Затова нашите чиновници крадливи, само да се започне минимално навеждане на ред, викат «37 година, няма да позволим да върнат 37 година». Добра поговорка – «знае котака, чие месо е изял».

Много е интересно, за какво ненавижда Сталин западната върхушка, на нея също иам за какво да го ненавижда. Работата е там, че Сталин три пъти е сривал плановете на глобалистите. Първи път – когато срива курса към световна революция, която би била длъжна да постеле път към глобална система, и в Русия започват да строят социализъм в една отделно взяета страна. Такова не се прощава. Второ – когато ние разгромяваме Вермахта, и вече през 44 година става ясно, че ние «ще оправим» Хитлер сами и нашите така наречени съюзници са принудени срочно да откриват втори фронт, да не би не дай Боже да не стигнем до Атлантическият океан. Предполагало се е, че Хитлер все пак ще съкруши Съветският Съюз – но не се получава. Накрая, трети път, вече когато 52-53 години, в последните години от живота на Сталин, Съветският Съюз практически се възстановява след Великата Отечествена война. По оценките на западни икономисти, това е трябвало да се случи в началото на 60-те години. В началото на 60-те ние изстрелваме Гагарин в космоса, и това също става на сталинският фундамент. С други думи, Сталин три пъти срива плановете на глобалистите, такива неща не се прощават.

Тези днешни опити да се отъждестви сталинизмът с хитлеризма също са много интересни. Работата е там, че целеполагането на определени кръгове от днешният западен елит е много близко към нацистското целеполагане - това е класа избрани, избран милиард, това е антихристианство, вместо него има екологизъм, сатанизъм. Това е двуконтурна система за управление, т.е. някакъв орден и някакви партии, това е ситуацията в Третия Райх – нацистска партия, зад нея стои черният орден на СС. В това отношение Третият Райх не е бил никаква алтернатива на западният проект –това е в брутална форма експеримент по установяване на новия световен ред. За новият световен ред говори Хитлер. През 40 година излиза четиритомник на Херберт Уелс, «Човекът зад кулисите», който така се и нарича «Нов световен ред» само че в мека форма. Там е трябвало да дойдат на власт технократи, интелектуалци и финансисти. тук всичко е значително по-твърдо, ясно, брутално. И много интересно, къде изчезват тези хора – психиатри, физици, инженери – които работят за Хитлер? Те се оказват всички в Съединените Щати, работят за западният проект. И много от тях, например, Гелен, един от най-големите разузнавачи на Третия Райх, се изнасят в Съединените Щати в нарушение на законите на Съединените Щати. С други думи, вече в края на войната е имало стиковка на нацистите и англо-саксонския естаблишмент. Защо сега се прави опит да се съотнесат заедно хитлеризмът и сталинизмът? Сталинизмът, сталинският проект, Съветският Съюз, системниат антикапитализъм е бил реална алтернатива на капитализма и глобализма. Нужно е да се изтрие паметта за тази алтернатива. Не трябва да има алтернативи на глобализма, затова сега ще подведем сталинизма под хитлеризъм, който не е бил алтернатива, и всичко това ще го премахнем. Едновременно с това на Запад върви мека, скрита реабилитация на Третия Райх и нацизма. Има такъв документ, той се гласува в ООН, против ксенофобия, расизъм, там има пункт против героизация на нацизма. Съединените Щати винаги са се въздържали по този повод, а страните от Евросъюза гласуват естествено за този документ, т.е. против героизация на нацизма. А през 2011 година 17 страни от Евросъюза гласуват против този документ, 17 от 27. Т.е. може да се героизира нацизма. И това, че бившите есесовци маршируват в Естония и Латвия, това, че Запад към това се отнася спокойно, е много показателно. А, да кажем, съветската символика, т.е. символиката от тази система, която счупва гръбнка на фашизма, тя е под запрет и всячески се подавя. В най-близко време в Германия ще преиздадат «Mein Kampf». Тя не е издавана не затова, че Хитлер е лош за тях, а затова, че по немски закони ако човек се счита мъртъв и не е оставил наследници, то в течение на 70 години неговите работи не се издават. Но вече в близко време, още преди «Mein Kampf» ще излезе цитатник от «Mein Kampf». Вече говорят за това, че нацизмът е бил по-мека форма на тоталитаризма, отколкото комунизма. Т.е., с други думи, протича мека реабилитация на Третия Райх. Демонизация, реална алтернатива на новият световен ред – и тази алтернатива е свързана със Сталин, той действително е реална ключова фигура.

Във феномена, не в личността, във феномена Сталин са свързани руската дореволюционна история и съветската, и, от друга страна, световната линия, линия на световното революционно движение, защото болшевиките са били част от световното революционно движение и съветският строй. Т.е. това е ключова фигура, която е на кръстовището на всички линии на историята на ХХ век. Съвершенно ясно е, че тези, които искат да изтрият Съветският Съюз са длъжни да започнат от Сталин. Но днес е нужно да помним, че ударите по Сталин – това са удари вече не по Съветският Съюз, това са удари по Русия, по нашата история. Сталин е ключова фигура от руската история, и антисталинизма – това е форма на русофобия, и – косвено – форма на героизация на нацизма. Ние трябва много добре да помним това, защото през 91 година студената психо-историческа война против Русия не завършва. Нашият забележителен разузнавач Леонид Владимирович Шебаршин, починал миналата година, веднаж подхвърля – на Запад от Русия е нужно едно – нея да я няма. И десталинизацията, и антисталинизмът – това е едно от магистралните направления в психо-историческата война против нас. Трябва да помним това и съответно да реагираме".