Резултатите от столетието на ФРС – развал на Руската империя, разрушение на СССР и начало на нова война

Източник: http://politikus.ru/articles/9076-itogi-stoletiya-frs-razval-rossiyskoy-imperii-razrushenie-sssr-i-nachalo-novoy-voyny.html

Резултатите от столетието на ФРС – развал на Руската империя, разрушение на СССР и начало на нова война. Капиталистическата епоха върви към своя край, и върхушката търси средства за власт – това са манипулация на поведението, евгеника, контрол над ресурсите и информацията.

След месец Федералната резервна система в САЩ ще навърши точно 100 години. Появата на ФРС в навечерието на Първата световна война носеше съдбоносен характер. Войната бе нужно да се финансира, счита нашият експерт, историк и публицист Андрей Фурсов, и от войната мнозина биха искали да спечелят, една от главните ѝ цели бе разрушението на силната Русия. Но не само Първата световна война стана причина за създаването на "частната лавка" ФРС, която започна да печата пари за държавата САЩ, историята по създаване на тази хитроумна машина за производство на долари отива далеч в историята, право към момента на създаване на Америка и нейното формално отделяне от Великобритания. Английският капитал реши ако не фактически, то поне финансово да върне контролът над колонията в Новия свят, именно с това на протежение цялата история на САЩ са се занимавали финансовите кланове, а когато на пътя им заставаха политически фигури (пример за това - Линкълн или Кенеди) – тях просто ги премахваха. Финансистите дълго водеха работа по създаване на инструмент за управление не само на финансовата политика на САЩ, но и за скрито управление на целия свят, именно те създаваха кризи, финансираха войни и революции, които в крайна сметка доведоха света до доларовият империализъм. За това, как на Русия се отрази съдбоносният 23 декември 1913 г. – денят на създаване на ФРС - и по какъв начин световната финансова върхушка възнамерява да управлява света за в бъдеще, експертът разказа в интервю за Накануне.TV.


Въпрос: Историята на появата на ФРС – това е история на борба на английският капитал за власт в САЩ? Тоест, тя е започнала далеч преди 1913 година?
Андрей Фурсов: Не е съвсем така - това е история на борбата на англо-американският финансов капитал за контрол над САЩ. Всичко започва с опитите на Великобритания, преди всичко на Ротшилдите, да върнат властта си над САЩ, вече не политическата, а във финансов план. И САЩ до края на 19 век активно се съпротивляваха на това, и няколко президента на САЩ заплатиха за това с живота си: Линкълн, след това в самото начало на 20-и век Маккинли. И безусловно, това се правеше не без поддръжката на ред американски банкери, свъзани с английските банкери, а връзките у тях бяха по линия търговията с роби в първата половина на 19-и век, след това по линия на Ост-Индската кампания за търговия с опиум в Китай. Но в началото на 20-и век президент на САЩ става Теодор Рузвелт, това бе първият пробритански президент на САЩ, и първият такъв явен антируски президент, не напразно негова любима мишена в стрелбището е бил портретът на Николай II.
1907 г. англо-американските банкери създават криза, която би трябвало да доведе до създаването на нещо подобно на ФРС, но тогава нищо не се получава, а през 1913 г., след като президент на САЩ става марионетката на банкерите Удроу Уилсън, те успяват да създадат Федералната резервна система, тоест няколко частни банки получават правото да "пляскат" долари.

Въпрос: Историческите събития, които стават след създаването на ФРС, можем ли да сравним с "краят на света" – развал на империи, Първа световна война? Започва ли нов кръг на историята?
Андрей Фурсов: Първата световна война е свързана с няколко процеса: в Първата световна война бяха заинтересовани Великобритания и британските наднационални групи за съгласуванеия и управление, те така се и наричаха "групата" или "We", която създава Родс, а след това възглави Милнер. На войната можеше да се спечели, но войната бе нужно  да се финансира, и ето ФРС съвсем неслучайно бе създадена в навечерието на войната. Аз ще рискувам даже да кажа, че без създаване на ФРС войната във финансов план би била неизгодна.

Въпрос: Но някой вътре в САЩ все пак се е борил против създаването на ФРС, какви бяха тези сили?
Андрей Фурсов: Против бяха промишленниците, тоест секторът на реалната икономика. Но властта на финансистите бе по-силна. Периодът 1870-1933 г. – това е период, който холандският историк Ромейн нарича "водоразделът", това е период на борба на световния финансов капитал за установяване на контрол над света. И в работата на Керол Куигли "Трагедия и мечта" много добре е показано, как на банкерите се удава към 1933 г. с помощта на великата депресия от 1929-1933 г. да установят сериезен контрол над световните процеси, при това не само над финансовите, но и над политическите процеси.

Въпрос: Множество експерти наричат ФРС "частна лавка", но така ли е това?
Андрей Фурсов: Това не е съвсем така, да започнем с това, че главата на ФРС се назначава от президентът на САЩ, но тук е трудно да се каже, та нали ФРС и държавата САЩ съвпадат като кръговете на Ейлер – отчасти съвпадат, отчасти не. Въпросът е само в това, какво влиза в тази зона на съвпадение, разбира се, властта на банкерите е по-силна от властта на държавата САЩ. На свое времв Ротшилд каза: "За мен е абсолютно все едно, каква марионетка ще седи на трона във Великобритания, ако аз я обезпечавам с пари, тоест, всичко останало няма значение". Същото касае и САЩ - не е важно, каква марионетка ще седи в Белият дом, реална сила притежават тези, които "пляскат" парите. И неслучайно едва Джон Кеннеди през юни 1963 г. посегна на това ексклузивно право на ФРС да печата долари, след няколко месеца той бе убит.

Вопрос: Но и за финансистите ФРС стана ябълка на раздора, както за Ротшилдите и Рокфелерите?
Андрей Фурсов: Ситуацията е малко по-сложна, работата е там, че борбата в световната върхушка не се свежда към противостоянието на Ротшилдите и Рокфелерите – това е някакво упрощение. Ротшилдите – това са финансите, Рокфелерите – това е реалната икономика и финанси, но в последно време се появиха високотехнологичните отрасли на икономиката, тези отрасли възглавяват много интересни люде, които също встъпват в свои игри. Тоест, първо - клановете са повече. Второ, освен кланове, има различни наднационални структури по съгласуване и управление, клановете се представени във всички структури, но интересите на тези структури съвсем не съвпадат с интересите на основните кланове. И в това отношение ситуацията в съвременния свят е значително по-сложна от просто противостояние на Ротшилдите и Рокфелерите. Това противостояние съществува, но това не е единствената линия на конфликти в световната върхушка, всичко е значително по-сложно и заплетено.

Въпрос: Как тази борба се отрази на света – с двете войни от миналото и днешната световна икономическа война?
Андрей Фурсов: По повод Първата и Втората световни войни може да се каже, че противостоянието на Рокфелерите и Ротшилдите бе много важна съставяща на тези войни, и в двете войни, може да се каже, че финансово победиха Рокфелерите. Наистина, победиха не с нокаут, но по точки победиха еднозначно. Рокфелерите в двете световни войни помагаха и на Германия, и на нейните противници, а Ротшилдите все пак основно работеха за англо-американците, макар свързаните с Ротшилдите корпорации до края на 1944 г. доставяха технически елмази, без които немската военна промишленост би имала ред сериезни проблеми.

Въпрос: А днешната война от кого се води?
Андрей Фурсов: Днешната световна икономическа война не е така свързана с противостоянието на Ротшилдите и Рокфелерите, тя е свързана със системната криза на капитализма, с това, че капитализмът изчерпа своите възможности и върви процес на търсене на нов посткапиталистически строй, и главна задача на световната върхушка е да съхрани властта и привилегиите, както това стана със сеньорите след кризата на феодализма. Нали през 1648 г., след Вестфалският мир, "на кормилото" в Европа се оказаха 90% от тези семейства, които бяха на власт през 1453 г., и борбата сега се води за това, кой ще остане на върха. Съвершенно ясно е, че за всички място не стига, и аз мисля, една от линийте на разкол в съвременния свят се заключава в противостоянието между "старите пари", условно това са Ротшилдите, Рокфелерите, Варбургите и останалите, и "младите пари", това са състояния, които бяха създадени в последните 20 години в процеса на неолиберална контрареволюция, тоест отнасят се към глобалното преправяне на върховете и развитие на високотехнологични производства. И тези млади пари ще бъдат пръвият обект за преразпределяне в борбата за светло посткапиталистическо бъдеще.

Въпрос: А кой е обладател на тези "нови пари"?
Андрей Фурсов: Обладател на тези нови пари, например е Гейтс, цял ред руски олигарси, бразилски, индийски. Не може да се каже, че "старите пари" нищо не са спечелили от айтишните процеси, спечелили са безусловно. Но, въпреки това, появиха се тези млади пари, и ако погледнем това, което 2012 г. говореше Кристин Лагард, което говореха други представители на световната върхушка - те ясно даваха да се разбере, че именно "младите пари" ще са обект на експроприация. И всъщност, някои крупни представители на "младите пари" вече направиха миролюбиви заявления, например, и Бафет, и Гейтс казаха, че ще оставят съвсем малко на своите наследници, а основната част от своето състояние ще дадат за нуждите на човечеството, тоест за нуждите на световното съобщество. Съвершенно ясно е, че световното съобщество –това , преди всичко е върхушката на световната капиталистическа класа, и по такъв начин някои представители на "младите пари" си купуват място в светлото за тях посткапиталистическо бъдеще.

Въпрос: Старият капитал се бори за деиндустриализация? Всъщност, против "новите пари"?
Андрей Фурсов: Не, тук работата е в това, че интересите на "старите пари" и "новите пари" съвпадат, и ето защо – когато в средата на 60-те стана ясно, че по-нататъшното промишлено развитие, индустриализация, увеличава числеността на върхушката на работническата класа, средният слой, а следователно усилва техния политически потенциал, върхушката на световната капиталистическа класа реши да започне процес на деиндустриализация на промишленото ядро. Започнаха да превеждат промишленността в страните от третия свят. Тук имаше два резона: първо ако преведем промишленността там, където има слаба работническа класа и няма профсъюзи – ние ще увеличим прихода, а второ, ние пресичаме позициите на своята работническа класа и средният слой. Този процес от 70-те вървеше все нагоре, а обратната страна на този процес е това в което се влагаха средства в самото ядро на капиталистическата система. В компютърни технологии, тоест в това, на което израстнаха "младите пари". Тук има съвпадение на интересите на тези свръхсъвременни технологий и "старите пари" – и противоречие няма, защото компютърните технологии - това не е индустриализация, още повече, развитието на компютърните технологий позволява да се манипулира съзнанието на големи маси хора. И в това са заинтересовани представителите и на "старите", и на "младите" капитали.

Въпрос: Как се отрази създаването на ФРС за Русия?
Андрей Фурсов: Като резултат ФРС стана клуб на англо-американските банкери, които си поставяха задача уничтожението на четирите евразийски империй: Германска, Австро-унгарска империя, Османска и Руска. Обективно, тук нямаше "нищо лично", просто четирите империи пречеха на стоковите потоци, на развитието на англо-американският капитал. Те пречеха на Великобритания и САЩ, като държави, и плюс – руските ресурси, немската промишленост бяха лакомо парче. Тоест създаването на ФРС – това бе подготовка за Първата световна война, а главна задача на Първата световна война бе унищожение на четирите империи – преди всичко, Русия и Германия.

Въпрос: А после Германия "сдавиха" със СССР. Днешна Русия каква роля играе за финансовата върхушка?
Андрей Фурсов: Днес Русия, обективно погледнато, никаква роля не играе. Тя е лакомо парче, обект за различни групи на световния капитал. Но тук има още един фактор, които разбърква картите – Китай. Противостоянието на Китай и Съединените Щати рязко усложнява ситуацията, и много голямо ослабване на Русия, към което винаги се е  стремил западът, днес може да сработи положително за Китай, и за да не би руските ресурси да получи Китай, на англо-американците се налага да действат значително по-осторожно. Тоест в "параллелограма" от сили: САЩ – Евросъюз – Китай – Русия ситуацията се осложнява от тази конкуренция на големите блокове. Още един фактор, които още повече усложнява тази ситуация, е в това, че Ротшилдите, например, много активно са вложили в Китай, и у тях има свои интереси. Ротшилдите не е нужна регионална война на Близкия Изток, а на представителите на нефтеното лоби в САЩ и Израел такава война е нужна. Защото в случай на регионална война, Иран би бил принуден да прегради Ормузкият пролив, в резултат цените на на нефт рязко биха се покачили, от това  биха спечелили американските нефтени монополи – това би бил удар по Китай и по Европа. Тов би било много сериозен проблем, но това не е нужно на Ротшилдите, затова в ситуацията около Сирия се оказа разцепен самият англо-американски истеблишмент, част от него бе заинтересована в това, да се свали режимът на Асад и разпали война, а друга част не искаше такова развитие. Естествено, не защото обича Асад, а защото това удря по Евросъюза, на който е завързан техния икономически интерес.

Въпрос: Вие споменахте Кенеди, а какво той направи "не така" по свое време?
Андрей Фурсов: Кенеди подписа указ, съгласно който не само ФРС печата долари, но също и държавните банки на САЩ със сребърно обеспечение. Този указ никой не е отменял. Но нито един президент след Кенеди не посмя да го реализира.

Въпрос: Тоест тази истина е известна, но американците  не я възприемат?
Андрей Фурсов: Американците – това е народ, който се намира под информационна преса, и по-голямата част от американците смята, че Кенеди бе убит от Осуалд, защото на американците им се промива мозъкът. Така също и по-голямата част от американците е уверена, че кулите бяха взривени от Ал-Каида. За голяма част от американците кой уби Кенеди е виолетово, но политическата класа много добре знае, че Кенеди премина тази граница, която в никой случай не трябва да се преминава. И, освен това, кланът Кенеди не се отнася към 20 първи семейства, между които съществува примирие – там никой никого не убива, защото това е кодекс, правило, но Кенеди не се отнасяше към тази двадесетица - той нямаше имунитет.

Въпрос: А кога САЩ се отказаха от златния резерв и започнаха да правят пари от въздуха, каква роля в "рейганомиката" игра ФРС? И в какво днес се превърнаха тези балони?
Андрей Фурсов: Понеже американците могат да правят долари колкото искат, това им позволи да се продържат на вода в много остра ситуация, макар 1987 г. фондовата борса в Ню-Йорк се срина със страшна сила, това бе катастрофа – за един ден (индексът) Доу-Джонс падна с 508 пункта, с 22,3%, това бе катастрофическа ситуация. И ако не бе рухнал Съветският Съюз, то американците биха били много и много зле, защото Рейган, независимо от това, че те "пляскаха" долари, доведе със своята "рейганомика" американската икономика в състояние на страховита криза. Америка в края на 80-те ситуацията бе на ръба. Нас ни убеждаваха, че в СССР има тежка ситуация. Но ще забележа, че нобелевият лауреат Василий Леонтиев посети Съветският Съюз през 1988 г. и поработи тук като експерт. Горбачовската команда искаше той да потвърди тезисът за необходимост от системни реформи, но Леонтиев каза съвсем друго. Той каза – да, има някои системни проблеми, но няма нито един проблем, който да изисква смяна на системата. А у САЩ всичко бе далеч по-зле, и разрушението на Съветският Съюз и превръщането на зоната на бившият социалистически лагер в резервуар за изземане на активи, капитали (за 90-те години бе изведено около трилион долара от зоната на бившият соцлагер) - това бе спасение за САЩ. Иначе те се оказваха пред такъв избор, както през 1939-1940 г. – или да провеждат сериозни социални реформи, и в интересите на значителна част от населението за върхушката щеше да се наложи да се изръси, или да се започне война. Но те решиха другояче, те решиха това по пътя на разрушение на Съветският Съюз, но при съдействие със заинтересуваната част от съветската номенклатура. Ако у върхушката на световната капиталистическа класа, и преди всичко у американската, нямаше партньори в Съветският Съюз, които решаваха свои задачи, никогда не би им се удало да свалят СССР. Но, в същото време, ако у тази част на съветската номенклатура, спецслужбите и сенчестият капитал, която възнамеряваше да смени строят у нас, нямаше съюзници зад граница, ако те не можеха да помогнат с някой действия на световният пазар, то също така никога не би им се удало да разрушат съветският строй.

Въпрос: Но по такъв начин американците не решиха проблема, те само спечелиха време?
Андрей Фурсов: Да, те отложиха проблема, съвершенно вярно. През 1990 г. Съединените Щати решиха с помощта на ограбването на СССР своите проблеми, и за последните три години от управлението на Клинтън САЩ  за пръв път от 30 години имаха профицит на бюджета. Но това стигна примерно за 10-15 години, а след това проблемите се върнаха. Американците отложиха решението на проблема за 15 години, но 15 години - това не е така малко, защото, отлагайки проблема, ти търсиш решения. Друг въпрос, че американците решение на проблема не намериха. И сега ситуацията в САЩ е същата – те или са длъжни да провеждат непопулярни реформи и да съкращават потреблението на всички слоеве от населението два-три пъти (но във всички слоеве те не могат да проведат съкращение, защото върхушката никога няма да съкращава, значи долната половина трябва да съкрати потреблението примерно пет-шест пъти), или да прибегнат към вторият вариант - а това е война. Но работата е там, че значителна част от световната върхушка война не иска, тоест у Америка и у Обама, по-точно у клановете, които стоят зад този клерк-марионетка, у тях има много сериозни проблеми. И коренът на тези провали, които се случват в Америка в различни области, се заключва в общата слабост на Щатите, Америка стремително слабее, тя прилича на Римската империя в навечерието на кризата от трети век. Друг въпрос, че кризата в Америка веднага ще се отрази на световната система като цяло, но това обикновено и става. Ние живеем в глобална система, и неприятностите в САЩ обезателно ще се превърнат в неприятности и за останалата част от света.

Въпрос: Каква е крайната цел на ФРС и тези, които стоят зад системата?
Андрей Фурсов: ФРС – това е инструмент на върхушката на световната капиталистическа класа. Целта на тази върхушка е да съхрани и расширява своите привилегии и да усилва контролът над планетата. Работата е там, че капиталистическаата епоха върви към своя край, и върхушката търси нови средства за контрол над населението, и тези средства са много прости всъщност, – това е контрол над информационните процеси, включая образованието , и контрол над ресурсите. Всъщност е много показателно, че едновременно с процеса на установяване на контрол на финансистите над финансовата система на света, който стартира 1870-1880 г., започнаха да се развиват още два процеса, при това те се финансираха от същите хора, които после създадоха ФРС. Първият процес - създаване на различни общества за изучаване на психиката и евгениката, тоест "расова чистота", и манипулиране на човешкото поведение. Втора линия – това е екологическото движение, антииндустриално, тоест самото установяване на финансов контрол над света вървеше паралелно, защото на финансистите промишленност не е нужна. Това установяване на контрол вървеше като цял комплекс идеи за връщане, грубо казано, в докапиталистическо, допромишлено минало и едновременно се създаваха структури и общества, които изучаваха психиката на масовото поведение. След Втората световна война, след като немците компрометираха евгениката и всички расови изследвания, тези изследвания никъде не изчезнаха. Те се провеждат в Съединените Щати в закрит режим, немските специалисти по психиатрия и евгеникя практически всички бяха изведени в САЩ и активно сътрудничаха с ЦРУ. В частност разработваха програми за разпространение на ЛСД в университетите на СЩА, проверяваха как може да се установи контрол над населението с помощта на тези "лекарствени" средства.


С други думи, всичко това указва това направление, в което ще работи световната върхушка – контрол над психосферата и над информационните процеси, деиндустриализация, създаване на анклави на работилниците на света – в Китай, в Индия. И формиране на такова полукастово, полурабовладелческо общество, където върхушката ще живее триста-четиристотин години, където тя външно ще се отличава от низините, тоест това е възпроизводство на високотехнологическа основа на такива форми, които бяха характерни за докапиталистическите общества. Това е техният план, но нещо ми подсказва, че процесът, който Хегел нарича коварството на историята, ще разруши всичко това, и ми се струва, че Русия ще бъде това камъче, на което всички тези планове ще се препънат.