Свръх-Европа. Бунт против ЕС

Източник: http://politikus.ru/events/10338-sverh-evropa-bunt-protiv-es.html

Практически едновременно с украинският Евромайдан пламна истинска аграрна революция във Франция. Започна тя в Бретан, местните фермери се оълчиха против новияят, вече «екологически» данък, крайно разорителен за аграрниците, които живеят в условия на жестоки икономии. При това, характерно е, че протестиращите не се ограничиха чисто със своите, «класови» искания, те поискаха да се приключи с ръстът на безработицата. Поддръжка дойде от центъра – департамент Рене потресе 30-хилядна демонстрация. Нея, напълно по демократичному, разогониха, използвайки спецсредства. Полицията не спря пред това, да употреби водомети в студа. А на един демонстрант по време на «умиротворението» даже откъсна ръката със светошумова граната. Ето за какво, всъщност да поразмислят всички фанати на «свободна» Европа, възмущаващи се от действията на украинския «Беркут». Въстаналите впрочем, не се успокоиха, Париж и Страсбург се оказаха блокирани от фермери, които приложиха вече свои «спецсредства» - трактори.

Комментиррайки тези и други социални потресения, А. Вит отбелязва: «Да се рабере дълбочината на кризата, поразила Франция, може, изучавайки икономическите показатели на страната. Така например, по резултатите от отминаващата година френската икономика демонстрира нулев ръст. Есента безработицата сред младежта достигна 25% и 10,9% сред цялото население. С такива антирекорди Петата република не се е сблъсквала вече 15 години: последен път подобен скок на безработица бе наблюдаван през 1998. Франция повече не съответства на маастрихтските критерии, съгласно които всички членове на Европейският съюз трябва да удържат дефицит на бюджета на ниво не повече от 3% от ВВП. По официални данни, през 2013 г. дефицитът на френския бюджет достига ниво 4% от годишния обем на ВВП. Едновременно международното рейтингово агентство Standard and Poor’s понижи рейтингът на кредитоспособност на Франция. Изглежда, Париж рискува да се окаже в една лодка с Атина, Рим, Мадрид и Лисабон. Клубът лузери PIGS очаква попълнение». («Второто лице на Европа»)

А нали Франция – това е една от основите на ЕС. И даже тази основа трещи, като сухо дърво, хвърлено в печката. Очевидно, че лузери ще станат всички, ЕС очаква грандиозни сътресения. Въпреки всичко, той все едно остава предмет на масови въжделения на Изток. Там даже и еврореволюции устройват, съвершенно забравили за каквито и да били социални изисквания. (Тук е необходимо да се спомним, че социалните въпроси почти никак не повдига и руската «блатка»).
Понякога, впрочем, се случва някаква рефлексия, осъзнание на това, че с европейскостта не всичко е така просто. В украинското «майдан» издание «Критика» бе публикувана малка, но достатъчно концептуална статия от В. Ермоленко «Про дві Європи». Тук се дава определение на две Европи: «Една Европа - това е Европа на правила и норми, повече или по-малко лишени от емоции. Тя завършва някъде на границата между Германия и Полша. Това е своеобразен европротестантизъм, който е загубил вяра в европейската цивилизация, но е съхранил нейния морал. За когото европейската идея се е превърнала в нравствен закон и набор процедури. Когато няма вяра, абсолют стават правилата. Другата Европа - стихийна, емоционална, Европа на вярата. Това е младата Европа, основно бившият соцлагер, за когото Европа остава визия, идеал и утопия. Хората в нея вярват в Европа, но често игнорират правилата. Европа за тях е мистически екстаз, в който може да се забрави за кодекс. Еврокатолицизмът или европравославието са пълни с вяра, готови за нея да умерат - но не винаги готови по нея да живеят. Правилата за тях - това е твърде дребно. Тази втора Европа - това сме ние».

Троичността, обаче, е по-мощна от дуалността. Може да оделим още и трета Европа, което напълно сменя цялата «оптика». Протестно, алтернативно движение, отхвърлящо с различна степен на радикализъм, еССовщината, това е най-новата Европа, Свръх-Европа. Тя направлява исконно европейският дух на отрицание против самото отрицание. В резултат, протича раждане на нещо ново, различно – по отношение към преобладаващата тенденция на смърт и загниване.
В тази, «троична», оптика старата Европа изглежда някак злобна, смъртно болна старушенция, стояща с единия крак в гроба, но все още притежаваща някаква магьосническа, смъртоносна сила. Между другото, американският изследователски център Pew употреби през май по отношение на ЕС изразът – «болен човек». (Да си спомним и "болният човек" от края на 19 век - Османската империя - бел. пр.) И това се случи след като допитване, проведено в ред страни, показа – нивото на положително отношение към ЕС достига 45 % - по сравнение с 60 % миналата година. Съгласете се - спадът е колосален.
По данни на френският институт Ifop, 37% испанци считат, че членството в ЕС носи на Испания едни неприятности (2012 година така смятаха 26%). Във Франция недоволните съставят 43 % - против 38 % миналата година. В Германия отрицателно отношение към членството в ЕС е характерно за 44 % (2012 г - 36%). Лидира по количество скептици Италия – там те са 45 %.

Европейците се отблъскват от ЕС. В съюза упорито не желае Исландия, където самото встъпване поддържа едва четвърт от жителите. Все повече се укрепва в своя традиционен евроскептицизъм Англия. Партията за независимост, радикално противостояща на ЕС, са готови да поддържат 10 % избиратели – такива са данните от социалните допитвания. (Премиер-министърът Д. Камерън, следвайки «евроскептическото» болшинство на партията консерватори, заплаши да постави въпроса за членство на ЕС на референдум.)

И ето редом с този «болен човек» скача нещо «маймуноподобно» - в смисъл склонност към пародии. То се опитва да спародира нещо, което му се струва височайш образец. Това е политическата периферия на ЕС, чието мирозрение представлява смес от западноевропейски гнил либерализъм и източноевропейски «антиимперски» национализъм. Под последното въобще не се има предвид антилибералните националисти от типа на унгарският «Йоббик» («За по-добра Унгария»), партия, която е твърде скептична по отношение на ЕС, но, напротив, напълно дружествена към Русия. Лидерът на партията Габор Вона заяви: «Русия е последен шанс за Европа. В никой случай никой не трябва да се нацелива на влизане в Евросъюза – никой не трябва да се качва на потъващ кораб. От това никой няма да има полза. Необходимо е Русия за сметка на своите традиции да бъде противовес на американизацията на Европа. За да  увелича у вас, русите, понятието за отговорност – вие сте длъжни да спасите Европа. Вие сте способни на това както на духовно и културно нива, така и на икономическо и политическонива. Получава се, че Русия е длъжна да постъпи с Европа не така, както сега с нея постъпват САЩ, тоест не да колонизира Европа, а да намери в нея своите съюзници, които са против глобалното господство на САЩ. Със всички тези съюзници Русия може да построи нова Европа, в състава на която ще бъде и тя самата. За Средна и Източна Европа, в която се намира и моята страна Унгария, това е въпрос на живот и смърт. За нас Евросъюзът – това не е просто задънена улица. В рамките на това общество ние сме в най-лошото положение – нас просто ни колонизираха. САЩ мамеха цялото унгарско общество и останалите средни и източноевропейски страни, что Брюксел носи свобода и великолепен живот. Свободата означава, че може «свободно» да правиш това, което разрешават САЩ. Безработицата в Унгария отстъпва само на безработицата в Гърция – това не е много добър резултат».

(Нека добавя свой коментар на думите на Габор Вона - а защо Русия да е длъжна да спасява Европа? Би ли се почувствала някога Европа длъжна да спасява Русия? Русия, като уникална цивилизация, като "Възпиращият" злото на света от векове се оказва "длъжна", "спасителка", получавайки за това "благодарност" от безкрайни упреци, лъжи, заговори, пета колона, подигравки, преписване на историята, унищожение на руския народ. Нека "делото на спасение на давещите се" този път е само тяхно дело. Нека Европа използва чудния опит на барон Мюнхаузен и се извади сама за косата от блатото, в което е попаднала. А Русия ще погледа отстрани, макар накрая ще я обвинят пак, че "не е искала да помогне", но по-добре, отколкото да я обвинят в "окупация".)

Да, и въобще, европейските националисти, в болшинството си се изказват против ЕС, опитвайки се да отворят за това очите на своите украински «колеги». Така например, лидерът на Националният фронт Мари Льо Пен на въпрос за своето отношение към встъпването на Украйна в ЕС каза: «Украйна е приятел, а аз не каня приятелите си в кошмар. Дори повече, аз считам, че Франция също трябва да напусне Евросъюза. Евросъюзът – това е път на мъртвите». Ето, просто в точката – «път на мъртвите». Блестящо разбиране на западното отношение към света и човека (http://zavtra.ru/content/view/smert-tsivilizatsiya/). Западът създаваше своето могъщество на унищожението на цели култури и цивилизации. И не само чужди. Те унищожиха (а после пародираха) своя собствен, традиционен уклад. Така подривните сили на Европа, организирани, в това число и в тайни общества, унищожиха европейската монархия. Иде реч не за днешните конституционни ментета, но за истинската монархия – автокрация, възвишаваща се над разните социални групи и регулираща взаимоотношенията между тях. Ликвидиран бе и традиционният свят на селяни и занаятчии, жестоко превърнати в бесправни пролетарии. (В Русия по традиционният строй също бе нанесен най-мощен удар, но го нанасяха не само отвътре, а и отвън, от Запад, където отдавна вече е възникнал център за демонтаж на традиционните цивилизации по цял свят.)

Независимо от всичко, украинските националисти предпочитат да вървят против националистите европейци. И мнозина «борци за руско дело» подчертават своята «европейскост», работейки на нивата либерална в същността си на «национал-демокрация». Само те не разбират, че «европейско», по- точно западно, тук няма нищо. Тези господа (макар какви господа?) мечтаят да влязат в Европа, да станат част от нея, да се «възсъединят» с нея. А Запад никъде и никога не е влизал, той винаги се е стремил да присъедини и покори, да включи и подчинява, да обработва и переработва. Затова и източнославянските европейци са нужни на Запада, САЩ и ЕС като някаква материя, като суровина. От Русия Запад изсмуква нефт и газ, трянспортирайки ги през тръби на съпределните и страни. От източната своя Периферия (разбирана като социокултурно и геоикономическо пространство) той изсмуква душите на людете.

Затова проевропейците винаги ще бъдат (и за нас, и за Запада) само Недо-Европа, която добре върви за органи – в това число и в пряк, физически смисъл. И ето тази Недо-Европа е пълната противоположност на младата Свръх-Европа. Майдауните-фанатици на ЕС не случайно са наричани «европитеци» – те и на практика, представляват нещо такова, политически реликтово-хоминоидно. (Тази думичка, възможно си струва да се употребява и за руските им събратя по нещастие.) Тези «реликти» устройват до неприличие некрасиво, антиестетическо – с воня и купища боклуци – зимилище на номади, в същото време когато европейските националисти не просто отричат ЕС, но и търсят алтернатива на западният модел. И не само в това, що се касае миграцията. Споменатият френски Национален фронт се скланя към пряка демокрация, отстоявайки плебисцитарен модел и разработвайки механизми за контрол над политическата класа. Възникват нови партии, такива като «Алтернатива за Германия», или популистски, антиелитарни предизборни обединения от типа на «Съюза на петте звезди» на Бепе Грило (на последните избори тази група получи 25 % гласове). И даже ако не вземаме само «десния» фланг, то се разгръщат принципно нови, алтернативни движения – например, «Възмутените» («Индигнадос») в Испания и т.н. Най-добрите сили на Европа, в която често и напразно виждат само един «содом», напрегнато и творчески търсят Алтернатива на капитализма и неговата партийно-парламентарна, продажна и фалшификационна демокрация.

На този фон и украинските, и руските поборници за «европейство» от числото на националистите (с класическите либерали всичко е ясно, за тях е логично)изглеждат  до неприличие провинциално - в най-лошия смисъл на думата. С една дума - «европитеци». Както винаги, всичко със закъснение, всичко догонвайки. Най-добрите  умове на Европа търсят алтернатива на Системата на разни направления, а нашите НД, и не само те, все мислят - как някак да адаптираме национализма към западната плутокрация. А нали у Европа и действително може да се поучим. Първо - как не трябва да правим. Второ, може и е нужно да се поучим у западните алтернативни движения, както леви, така и десни.
Старата Европа ще влезе в гроба много скоро, оставила в горестно недоумение «европитеците». И тогава са възможни най-разни варианти. Не е изключена и ислямизация, която ще доведе до създаване на нещо съвсем ново, Пост-Европа. Но возможно е и утвърждаване на раждащата се днес действително нова, млада Европа, Свръх-Европа. Тя ще събере всичко най-добро, всичко най-антизападно, което вече е било в нейната история и култура.