За кого работиш, трол?

Кибервойските на Пентагона сериозно се изложиха

---

Разследването на публикации на различни рускоезични форуми показа, че голяма част съобщения от «жители на Крим», критикуващи съединението на полуострова с Русия, се пишат в Интернет от военни от киберподразделение на американската армия, дислоцирано на една от базите на САЩ в Бахрейн.

Тази история има начало от пролетта на 2009 год, когато администрацията на президента на САЩ решава да създаде отделен щаб по водене на бойни действия в киберпространството. Подразделенията, които са били длъжни да започнат работа в мрежите и комуникациите получават название кибервойски.
Необходимостта за създаване на тези войски Пентагонът мотивира с учестилите се случаи на хищение на секретни данни от военните мрежи, а също злонамерен извод на компютри от строя. Така например, в американските СМИ изтичат няколко факта, свидетелстващи за проникване на хакери в компютърните мрежи на Пентагона. Основни виновници за атаките са нарочени Китай и Русия. Кибервойските не се създават на празно място. Още при Буш през 2008 год конгресът на САЩ утвърждава програмата «Манхатън», разработена от Пентагона, и подписана от президента на САЩ. Тя предполага създаване на средства и изработка на методи на водене на настъпателни и отбранителни операции в информационните мрежи.
На 24 юни 2009 год министърът на отбраната на САЩ Робърт Гейтс подписва заповед за създаване в рамките на Пентагона Кибернетическо командване (КК), в задълженията на което влиза обеспечение безопасността на военните информационни мрежи. Новата структура се подчинява на Стратегическото командване на САЩ. Възглавява КК генерал Кит Александр, който от 2005 год е директор на АНБ(NSA).
Към реалнa работa КК пристъпва през октомври 2009 год. Щаб-квартирата му е на територията на военната база Форт-Мид, там, където е разположено и ръководството на АНБ. Основно внимание на новият щаб в това време е съсредоточено на защитата на мрежите на Пентагона при възможни бойни действия в мрежите и комуникациите на САЩ.
По състояние края на 2012 год числеността на кибервойските на САЩ съставя 900 души. През януари 2013 год отбранителното ведомство на САЩ одобрява план за петкратно увеличение числеността на тези подразделения. Обаче, независимо от приетите решения, секвестърът на военният бюджет не позволява да се доведе числеността на кибервойските до планираните размери.

На ниво 1800 специалисти Пентагонът планира да излезе едва към края на 2014 год, след което да увеличи числеността на кибервойските до ниво 6 хиляди души към края на 2016-а.

Работата на киберкомандването се предполага да се провежда по три основни направления: защита на американските компютърни мрежи и критическа инфраструктура, защита на компютърните мрежи на Пентагона и поддръжка на боевите операции извън пределите на САЩ.
Това, така да се каже, е официалната част от обеспечението на американската безопасност в информационното и комуникационното пространство. Но има и неофициална.
Ще приведем такъв пример. През март в руския интернет се разрази скандал с публикации в различни форуми от името на някоя «кримчанка – дъщеря на офицер». След последвалите разобличения «кримчанката» изтри всички свои коментари, което още веднаж, вече желязно и основателно, потвърди изводите на форумците по повод истинността на нейната личност. След разобличенията на кримчанката блогерът zergulio (4) откри още една «кримчанка» с американски ай-пи.
Както показва Гугл, в указаното място (ip: 69.39.234.2) е разположен знаменитият Arlington Heights US Army Reserve Training Center (тренировочен център за резервисти на армията на САЩ). Адрес: 85th Support Command 1515 West Central Road Arlington Heights, Illinois 60005-2475.
Подробен разбор на дейността на още един от невидимите бойци на американският киберфронт е направен в материала «История на "подвизите" на асистент Филипов в руският Интернет» (5). Става дума за някой Михаил Филипов, който работи като скромен асистент професор в университета Binghamton (САЩ). Излязал от Русия, той води блог в руският сегмент на LJ - m_filippov в който основно копипасти материали от руската преса и пише кратки нищо не значещи забележки. Блогът четат 87 човека (браво, мойте читатели едва ли са 8), в рейтинга на блогояндекс заемат скромното 48 865 място, което напълно съответства на образа на 47-годишен асистент.
Но по-подробното запознаване с неговата интернет-дейност показва, че той се скрива зад минимум седемнадесет форумни никове, които регулярно поливат Русия с помия, при това работи директно от университетски ip в САЩ - 67.241.246.64.

А информиран източник в министерството на отбораната на Украйна отбелязва, че именно от Бахрейн вещае «Кримчанката, дъщеря на офицер» - боец от информационният фронт, наводнил блогосферата със своите реплики.

По думите на източника от Министерство на отбраната на Украина, още в самото начало на «кримската криза» отговарящите за информационна безопасност представители на украинското военно ведомство се обръщат за помощ към колегите от Пентагона. «В САЩ с разбиране се отнесоха към молбата и обещаха всяческо съдействие. След някое време, вече по молба на американците, от нашите специалисти бе оперативно създден и изпратен в Пентагона обширен списък никове и фрази на руски език, който следваше да се използва за запълване на социалните мрежи с коментарии със съответстно съдержание. Сред никовете бе и този: «Кримчанка, дъщеря на офицер» (1).
По неговите думи, «крмчанката» трябвало да използва в различни вариации ключевата фраза: «Аз съм Кримчанка, дъщеря на съветски офицер, у нас тук не всички поддържат съединението с Русия, мнозина се боят от режима на Путин, искат да останат в Украйна». Говорейки за това, от коя страна пишат «дъщерята на офицер» и иже с нея, източникът назова Бахрейн. «Това е една от военните бази на САЩ в Бахрейн. Отчети за действията, провеждани в рамките на специалната психологическа операция, до нас постъпват именно оттам», - расказа събеседникът. «Оттам също се обръщат и за съвети, в случай на възникване на някакви непредвидени «пробиви» - добави той.
Още един детайлизиран разбор на брадварската работа на американските киберботове в рунет е направен от известният преводач на филми и блогер Дмитрий Пучков ака «Гоблин» направен в материала «За украинската политика» (2), в който той разглежда, как на неговият форум работи бот под ника «PsychoTeras».
И така, тъй като форумното общуване постулира някаква анонимност на ползвателите, от тази червоядина започват активно да се ползват бойците от подразделенията на кибервойските на САЩ с цел налагане на нужната им реакция на форумните съобщества на тези или онези събития, протичащи в света.
Както пише във връзка с разбора на Пучков блогерът zergulio (3) – «Повече малчика никой не е виждал. Това е истинска информационна война камаради, против нас в нея работят не ботове, а стотици организирани хора на добри заплати, от сутрин до вечер».
По такъв начин виждаме, че антируската форумна активност има точно планиран характер, който захваща и неокрепналите умове, а също и тези, които още не е изработил стройна и точна система жизненни ценности или просто няма такава. Нашата задача, според мен, в този контекст трябва да се заключава не само в съответните разобличения, т.к. ip в крайна сметка може и да се скрие, а в перенос противостоянието на територията на противника, в неговите мрежи и комуникации.
Както показва разкритието на американски агенти на влияние в мрежите и рускоезичните форуми, тази работа трябва да се води не само в комуникационните мрежи, но и в интернет-пространството.
«Кримчанка, дъщеря на офицер» пише от база на САЩ в Бахрейн http://www.baltija.eu/news/read/37368
«За украинската политика» http://oper.ru/news/read.php?t=1051613513
http://zergulio.livejournal.com/1148893.html
http://zergulio.livejournal.com/1157850.html
https://sites.google.com/site/tajnaaziznassistenta/_/rsrc/1285916938476/istoria-podvigov-assistenta-filippova/

---

Юрий Баранчик

Американската машина за държавни преврати: унищожение на демокрацията от 1953 год. ("AlterNet", САЩ)

Скоро след американският преврат в Хаити през 2004 год, когато бе свален президентът на страната Жан-Бертран Аристид (Jean-Bertrand Aristide), аз слушах изказване на адвоката Аристида Айра Курзбан (Ira Kurzban) в Майами. Своята реч той започна със загадка: «Защо никога няма преврати във Вашингтон?» И веднага даде разгадката: «Защото във Вашингтон няма посолство на САЩ». Тази встъпителна част от речта на адвоката бе посрещната с бурни аплодисменти от слушателите, сред които болшинство бяха американски хаитяни, много добре разбиращи, за какво говори Курзбан.

Бывшият шеф на безопасността на Украйна Александър Якименко съобщи, че организаторите на заговора, свалили избраното правителство на страната, «буквално живееха в американското посолство. Те бяха там всеки ден». От материали на руският прехват, станали достояние на гласност, ние също така знаем, че тези хора са се намирали в тесен контакт с посланик Пайет и отговарящите за преврата високопоставени американски ръководители, сред които бе бившата помощница на Дик Чейни Виктория Нуланд, официално заемаща длъжност заместник държавен секретар по европейски и евразийски дела. Ние можем да предположим, че множество от тези дни, които тези хора са провели в посолството, са били посветени на занятия по стратегия и тактика, които са били провеждани с тях от лични куратори от ЦРУ.

Поставяйки превратът в Украйна в рамки на историческия контекст, ние ще открием, че Съединените Щати от 1953 год като минимум 80 пъти са организирали успешни или неудачни преврати в чужди страни. Всичко започва тогава, когато президентът Айзенхауер открива на примера на Иран, че ЦРУ може да сваля избраните правителства, които се отказват да жертват бъдещето на своя народ в угода на комерческите и геополитическите интереси на Запада. Болшинството американски преврати довеждат до жестоки репресии, похищения на хора, екзекуции без съд и следствие, изтезания, корупция, страшна бедност и неравенство, а също до многолетен крах на демократическите устремления на народите в пострадали от такива преврати страни. Плутократическият и ультраконсервативен характер на тези сили, които дойдоха на власт в Украйна при поддръжка на САЩ, едва ли ще станат исключение.

Ноам Хомски нарича «най-добрата книга на тази тема» класическата работа на Уилям Блум (William Blum) «Убийство на надеждата: интервенциите на американските военни и ЦРУ след Втората световна война» (Killing Hope: U.S. Military and CIA Interventions Since World War II). Ако ви е нужен исторически контекст за това, което четете или гледате по телевизията за Украйна, то «Убийството на надеждата» ще ви го даде. Това заглавие като никога е уместно днес, когато наблюдаваме, как надеждите на хората от всички региони на Украйна се принасят в жертва за същите цели, заради които пострадаха народите на Иран (1953), Гватемала (1954), Таиланд (1957), Лаос (1958-1960), Конго (1960), Турция (1960, 1971, 1980), Еквадор (1961 и 1963), Южен Виетнам (1963), Бразилия (1964), Доминиканската Република (1963), Аржентина (1963), Хондурас (1963 и 2009), Ирак (1963 и 2003), Боливия (1964, 1971 и 1980), Индонезия (1965), Гана (1966), Гърция (1967), Панама (1968 и 1989), Камбоджа (1970), Чили (1973), Бангладеш (1975), Пакистан (1977), Гренада (1983), Мавритания (1984), Гвинея (1984), Буркина-Фасо (1987), Парагвай (1989), Хаити (1991 и 2004), Русия (1993), Уганда (1996) и Либия (2011). В този списък не е включено примерно същото количество неудачни преврати, а също превратите в Африка и други места, където причастността на САЩ не е доказана, макар да има такива подозрения.

Тревожната реалност на света в който живеем, се заключава в това, че американските усилия по унищожение на демокрацията, в същото време в което САЩ правят вид, като че я защитават, правят света по-опасен, по-малко справедлив, и убиват надеждата. Когато писателят Харолд Пинтер (Harold Pinter) през 2005 год получи Нобелева награда по литература (а това се случи на пика на жестоката американска война в Ирак), голяма част от своята реч на церемонията по връчване той посвети на анализ на тази раздвоеност. За САЩ той каза така: «Америка просто патологически манипулира властта в цял свят, маскирайки се при това като сила на всеобщото благо. Това е блестящ, умен и много успешен акт на хипноза... Това са жестоки, безразлични, надменни и безжалостни действия, но това са също много умни действия».

Базовият механизъм за осъществяване на американските преврати от 1953 год не е претърпял особени изменения. Основна разлика между превратите в различни страни и в различни времена е в мащаба на действия на САЩ, в степента на откритост на тяхното участие и в размаха на прилаганото насилие. Съществува здрава взаимовръзка между степента на американска въвлеченост и нивото на насилие. В един от крайните случаи, когато американците водеха войната в Ирак, това бе смяна на режима с участие на стотици хиляди американски военнослужащи, в резултат на което загинаха стотици хиляди хора. От друга страна, участието на САЩ в преврата на генерал Сухарто в Индонезия през 1965 год оставаше тайно, макар там да загинаха почти същото количество хора. Само след изминаването на много години американските представители признаха фактът на своята причастност към кампанията масови убийства на Сухарто. Ще измине някакво време, и те ще започнат публично да се хвалят със своята роля в Украйна.
Но както обяснява Харольд Пинтер, Съединените Щати винаги отдават предпочитание на «конфликти с ниска интензивност», отказвайки се от нахлуване и окупация. ЦРУ и спецназ използват марионетки и тайни операции за сваляне на правителства и подавление на движения, хвърлящи предизвикателство на ненаситната американска жажда за световно господство. Превратът е развръзка в такава операция, а когато методите с «ниска интензивност» не дават резултат, страната се подлага на пряка военна агресия от страна на САЩ. Ирак се подложи на американско военно вмешателство и окупация само след неудачният опит за преврат от ЦРУ през юни 1996 год. Съединените Щати нападнаха Панама през 1989 год само след пет неуспешни опита за държавен преврат с цел отстранение на генерал Нориега от власт. Бидейки дълго време агенти на ЦРУ, и Хюсеин, и Нориега прекрасно знаеха за американските операции и методи, и това им позволяваше да противостоят на опитите за сваляне, докато американците не прибегнаха към подавяща военна мощ.

 Но в основата американските преврати се осъществляват в съответствие с методика, не претерпяла особени изменения в периода от 1953 до 2014 години, когато бе извършен преврата в Украйна. В тази методика присъстват три етапа.

 1) Създаване и укрепване на опозиционни сили.

На първият етап от американският план по смяна на режима няма особена разлика в методите по осъществяване чрез урните за гласуване или по пътя на антиконституционен преврат. Много от тези способи и приеми са били разработани след Втората световна война за довеждане на власт на десни сили в окупираните страни от Европа и Азия. Сред тях формирането и финансирането на консервативни политически партии, студентски организации, профсъюзи и средства за масова информация, водене на добре организирани и платени пропагандни кампании в страната-жертва и в регионалните, международните и американските СМИ.

Пример за това служи Италия в годините след Втората световна война. В края на войната САЩ използват агентите на Американската федерация на труда във Франция и Италия за направление на пари към консервативните кандидати и политически партии чрез некомунистически профсъюзи. Но на италянските избори от 1946 год болшинството гласове получават социалисти и комунисти. Те обединяват усилия за създаване на Народен демократически фронт на следващите избори, планирани за 1948 година. САЩ работят с католическата църкова, провеждат мащабни пропагандистски кампании с използване на такива италианско-американски знаменитости като Франк Синатра, а също напечатват 10 милиона писма за американците от италиански происхд, които те да изпратят на своите родственници в Италия. САЩ заплашват напълно да прекратят оказването на помощ на тази изтерзана от войната страна, където в резултат на бомбардировките на съюзниците загиват 50 000 мирни жители, а множество градове лежат в руини.

Ако през 1946 година членовете на Народният демократичен фронт в съвкупност получават 40 процента гласове, то през 1948-а тяхното количество се съкращава до 31 процента, и в резултат Италия се оказва в ръцете на все по-корумпирани политически коалиции, ползващи се с поддръжката на САЩ. На протежение 46 следващи години страната ръководят тези коалиции начело с христиан-демократите. Италия спасяват от въображаема комунистическа диктатура, но което е много по-важно, спасяват я от независимата програма на социал-демократите, които се борят за правата на работниците и защищават италианският малък и среден бизнес от конкуренция от страна на американските транснационални корпорации.

Аналогични методи САЩ прилагат през 1960-те години в Чили, за да попречат на избирането на Салвадор Алиенде. През 1958 година на него  не стигат три процента гласове, за да стане президент. Затова администрацията на Кенеди изпраща в Чили група от 100 сътрудници на Държавния департамент и ЦРУ в рамки, както се изрази по-късно един от тях, «въпиющ и почти непристоен» опит за провеждане на подривни действия преди следващите избори през 1964 г. ЦРУ почти наполовина профинансира кампанията на христиан-демократите, а също организира масова пропагандистска операция с използване на кино, телевизия, радио, вестници, плакати и листовки. Тази класическа кампания за «червената угроза», в която изобилстват образи на разстрелни команди и съветски танкове, бе нацелена основно на наплашване на жените. ЦРУ ежедневно готви по 20 радиоматериали, които са предавани минимум на 45 станции, а също десетки сфабрикувани «сводки новости». На хиляди плакати са изобразени деца с отпечатани у тях на челата сърп и чук. Лидерът на христиан-демократите Едуардо Фрей (Eduardo Frei) надминава Алиенде със 17%, при това той е поддъжан основно от жените.

Но независимо от американската кампания на пропаганда, Алиенде през 1970 година все едно е избран. Когато той укрепва своите позиции на изборите за конгрес през 1973 год, независимо на фактическото американско ембарго и постоянно усиливщата се кампания по дестабилизация, неговата сътба вече е решена от Централното разузнавателно управление и военните, действащи при поддръжката на САЩ и под ръководството на Пиночет.

В Украйна САЩ работят от 1991 год, когато страната добива независимост. Те продвижват прозападни партии и кандидати, и през 2004 год това води Украйна до «оранжева революция». Но поддържаното от Запада правителство на Виктор Ющенко и Юлия Тимошенко става такова корумпирано и непопулярно, както и предишните и през 2010 год за президент бива избран Виктор Янукович.

САЩ прилагат всички свои традиционни методи, и това през 2014 год довежда до преврат. Американският Национален фонд за поддръжка на демокрацията (National Endowment for Democracy) частично взема върху себе си функциите на ЦРУ по подготовка на опозиционните кандидати, партии и политически движения, имайки годишен бюджет от 100 милиона долара, който харчи по цял свят. Фондът не скрива, че Украйна е за него висш приоритет, понеже там той е финансирал 65 проекта. Това е повече, отколкото в която и да е друга страна. Неоконсервативният президент на фонда Карл Гершман (Carl Gershman) в своя статия във Washington Post през септември 2013 год нарича Украйна «главен приз», тъй като американската операция в тази страна встъпва в поредния етап.

 2) Улични демонстрации с насилие.

През ноември 2013 год Евросъюзът представя на президента Янукович «съглашение за свободна търговия» на 1500 страници, приличащо на Североамериканското съглашение за свободна търговия (NAFTA) и на Транс-Тихоокеанското партньорство, в което обаче не става въобще дума за членство на Украйна в ЕС. Това съглашение отваря границите на Украйна за западният експорт и инвестиции, но не предвижда ответно отваряне на границите на Евросъюза. Украйна, като крупен производител на млечни продукти и птици, по съглашението би могла да експортира в ЕС само 5% от млечните продукти и 1% птици. Междувременно, западните фирми могат да използват Украйна в качеството на шлюз за наводнение на Русия с евтини продукти от Азия. Това би заставило Русия да затвори границите си с Украйна, което би нанесло съкрушителен удар по промишлената база на източна Украйна.

По напълно понятни и разумни причини украинският президент Виктор Янукович отхвърля съглашението с ЕС. За прозападните и десните групировки в Киев това става сигнал за излизане на улиците. У нас на Запад ние обикновено виждаме в уличните демонстрации изблик на популизъм и демокрация. Но следва да се отличават демонстраците на левите сили против десните правителства от демонстрации на десните с използване на насилие, които винаги са били и остават съставна част от американската стратегия по смяна на режима.

През 1953 година в Техеран ЦРУ изразходва милион долара, за да наеме бандити и «висококомпетентни профессионални организатори», както ги нарича ръководителят от ЦРУ Кермит Рузвельт (Kermit Roosevelt). Те са използвани за провеждане на все по-жестоки демонстрации, и се стига до това, че на улиците на Техеран започват бойни действия между верните на властта и метежните воински части, в резултат на които загиват не по-малко от 300 човека. ЦРУ харчи милиони долари за подкуп на депутати от парламента и прочие влиятелни иранци. Моссадик бива принуден да излезе в оставка, а шахът въстановява Запад в правата на собственник на нефтената промишленост на страната. ВР и американските фирми делят по между си доходите от продажба на иранска нефт до тогава, докато шаха след 26 години не свалят в резултат на революция, а нефтената промишленност отново не бива национализирана. Такава закономерност, когато след недълговечен успех на ЦРУ възниква независимост от американските делови кръгове, е характерен результат на множество заговори на това управление, най-често в Латинска Америка, където нашите най-близки съседи все по-често започват да се стремят към политическа и икономическа независимост от САЩ.

В Хаити през 2004 год 200 американски спецназовци подготовят 600 боевици от «Въоружен революционен фронт за прогрес на Хаити» (FRAPH) и прочие сили, противодействащи на властите на страната. Подготовката се води в учебен център по соседство — в Доминиканската Република. Тези сили нахлуват в северът на Хаити и постепенно потапят страната в хаос и насилие, подготяйки почвата за сваляне на президента Аристид.

В Украйна уличните протести прерастват в насилие през януари 2014 год, когато начело на тълпите протестиращи застава неонацистската партия «Свобода» и боевиците от «Десния сектор». Боевиците от «Десния сектор» се появяват в Украйна едва шест месеца по-рано, макар в състава на тази организация да влизат вече съществуващи дясноекстремистски групировки и банди. Тази организация частично финансират украинци, живеещи в САЩ и Европа. Не е изключено, че «Десният сектор» е дете на ЦРУ. Когато «Десният сектор» започва захват на правителствените здания, парламентът обявява протестите извън закона, а милицията отново заема част от площада на Независимостта, убивайки при това двама протестиращи.

На 7 февруари руските спецслужби публикуват прехванат телефонен разговор между заместник държавният секретар Нуланд и посланикът на САЩ в Украйна Джефри Пайет (Geoffrey Pyatt). Той показва, че американското ръководство се готви да се възползва от момента за провеждане на преврат в Украйна. Този запис може да се чете като откъс от романа на Джон Ле Каре: «Мисля, че сме в играта... Изглежда, това ще ти даде шанс бързо да действаш в тази ситуация и да ни изпревариш». Главна задача за тях — да изведат от играта боксьора-тежковес Виталий Кличко, който става популярно лице на «революцията», и комуто отдава предпочитание Евросъюза, а също да направи така, че в креслото на премиер-министър да седне американският фаворит Арсений Яценюк.

Вечерта на 17 февруари «Десният сектор» обявява за провеждането на следващия ден марша от площада на Независимостта към зданието на парламента. След това следват ожесточени стълкновения, продължили се няколко дни и довели до гибелта на 110 човека, включая протестиращи, привържъници на властта и 16 сътрудници на милицията. Повече от хиляда души получават ранения. Известният репортер на проправителственият вестник Вячеслав Веремия извличат от такси близо до площада на Независимостта и застрелват право пред очите на тълпата. «Десният сектор» нахлува в оръжейният склад около Лвов и захваща намиращото се там оръжие. Има свидетелства, указващи на това, че и двете страни са използвали снайпери за водене на огън от зданията по протестиращите и милицията на улиците и на площада долу. Бившият ръководител на службата за безопасност на страната Якименко счита, че снайперите, стрелящи от зданието на филхармониията, това са заплатени от американците чуждестранни наемници, както и снайпери от бивша Югославия, получаващи до 2000 долара на ден за убийство на войници в Сирия.

Докато на улиците цари насилие, правителството и опозиционните партии провеждат срочни съвещания при посредничеството на министрите на външните работи на Франция, Германия и Полша, два пъти се договарят за примирие, веднаж вечерта на 19 февруари, а втори път — 21-ви. Но «Десният сектор» отхвърля двете примирия и призовава към продължение на «народната революция» до отставката на Янукович и пълно отстранение от власт на действащото правителство.

 3) Държавен преврат.

Създаването на опозиционни сили и подготовката им за активни действия, а също расширението на насилие по улиците е целенаправлена стратегия по създаване на извънредна ситуация и по използването и в качество на предлог за отстранение на избраното или конституционото правителство с последващ захват на властта. Когато кураторите от ЦРУ обучават и подготват лидерите на преврата, американските ръководители привеждат своите планове в действие, и на улиците започва насилие. Биват напълно унищожени законът и редът, прекращават функциониране държавните учреждения, и остава само да се нанесе решаващ удар в нужният момент, за да се отстрани правителството от власт и вместо него да се поставят лидерите на преврата. В Иран Мохамед Моссадик, сблъсквайки се с това, че на улиците гибнат стотици хора, излиза в отставка, за да положи край на кръвопролитието. В Чили генерал Пиночет нанася авиаудари по президентският дворец. В Хаити през 2004 година се извършва десант на американски войски, за да се отстрани от власт президента Аристид и да се окупира страната.

В Украйна Виталий Кличко обяви, че парламентът ще започне процедура по импичмент против Янукович. Но в същия ден, тъй като необходимите за импичмент 338 гласове не биват събрани, депутатското меншенство просто приема декларация за отстранение на Янукович от изпълнение на пълномощията му по неконституционен път и назначава изпълняващ длъжността президент Александър Турчинов от опозиционната партия «Батькивщина». «Десният сектор» взема под свой контрол правителствените здания и започва да патрулира улиците. Янукович отказва да излезе в оставка, назовавайки тези действия противозаконен държавен преврат. Лидерите на преврата обещават да го привлекат към уголавна отговорност за гибелта на протестиращите, но той бяга в Русия. На 27 февруари Арсений Яценюк назначават за премиер-министър — точно така, както планират Нуланд и Пайет.

Главното, което отличава американският преврат в Украйна от болшинството предишни преврати, организирани от САЩ, това е минималната роля в него на украинската армия. След 1953 год в болшинството устроени от американците преврати за нанасяне на последен удар с цел отстраняване на избраният или управляващ ръководител са използвани високопоставени местни военни офицери. В награда за това те получават президентски длъжности, диктаторски пълномощия и прочие високи постове в новите режими, ползващи се с американска поддръжка. Американската армия развива отношения и контакти между военните, изявявайки и готвейки за своята роля бъдещите лидери на преврати. Този факт, че президентът Обама разпространи дейността на американският спецназ във 134 страни от света, говорит за това, че този процес продължава и набира обороти, вместо да се съкращава.

Но неутралната или даже проруска позиция на украинските военни след извеждането им от състава на Севетската Армия през 1991 год прави въоружените сили на Украйна нецелесообразен инструмент за осъществяване на антируски преврат. Затова Нуланд и Пайет внедряват в Украйна важно нововъведение, използвайки неонацистската партия «Свобода» и «Десният сектор» в качество на ударна сила за развръзване на насилието и захват на властта. За това се налага създаването на много неудобният и мътен алиянс от «Свобода» и «Десният сектор» с прозападните опозиционни партии «Батькивщина» и УДАР, които на парламентарните избори през 2012 год получават съвместно 40% гласове.

Историята показва, что около половината от всички американски преврати търпят неуспех, и успехът никога не е гарантиран. Но в резултат на неудачен преврат американците не гибнат и не остават в бедствено положение. За насилието, хаосът, бедността и нестабилността винаги се разплаща народът на взетата под прицел страна. А американските лидери на преврати от типа Нуланд и Пайет често получават макар и не първи, то втори или трети къс от баницата, продължавайки да се издигат по кариерната стълба на Държавният департамент или ЦРУ. Пряко военно вмешателство в Украйна никога не е стояло в плановете до преврата, но сега самият преврат може да дестабилизира Украйна и да я потопи в икономически хаос, пораждайки разкол на страната или конфликт с Русия. Това създава нови и непредсказуеми условия, в които интервенцията на НАТО ще стане напълно реална.

Русия предложи разумно решение по разблокиране на кризата. За да се свали напрежението между изтока и запада на Украйна по въпроса на съответстващите връзки на тези региони с Русия и Запада, русите предложиха федеративно устройство, при което източна и западна Украйна получават повече автономия. Това ще бъде по-стабилна система по сравнение с днес съществуващата, където едната строна се опитва да доминира над другата при поддръжка на външни съюзници, а Украйна и целият и народ се превръща в пешки на западното и натовското расширение, и руските опити да се ограничи такова расширение. Руското предложение предвижда обезателно за изпълнение обещание, че Украйна ще остане неутрална страна и няма да встъпва в НАТО. Изглеждаше, че преди няколко седмици Обама и Кери бяха готови да се съгласят на такъв изход от кризата. Тяхната задръжка със съгласие на изглеждащото разумно руско предложение може да е просто опит да спасят своя престиж и репутация. Но не е изключено, че планиралите и осъществили преврат неокони както преди диктуват политиката във Вашингтон, във връзка с което Обама и Кери са готови да отидат на поредната ескалация на кризата.

Американската машина за държавни преврати също активно работи и във Венецуела, където през 2002 год тя вече претърпя провал. Бившият кубински двоен агент Раул Капоте (Raul Capote), работил за ЦРУ в Куба и във Венецуела, неотдавна разказа за дългосрочен проект по създаване на десни опозиционни движения сред студентите от висшите и средни курсове във венецуелските вузове. Днес тези усилия вече започват да дават плодове във вид на все по-жестоки улични протести и организация на отряди за самоотбрана. В резултат загинаха 36 човека, сред които шест сътрудници на полицията и като минимум пет опозиционери. Протестите започнаха точно месец след състоялите се през декември муниципални избори, на които управляващата власт удържа връх, набирайки почти 10% повече гласове, отколкото останалите. На президентските избори през април миналата година това преимущество бе едва процент и половина. Както и в Чили през 1973 год, успехът на избраното правителство на изборите често става за ЦРУ тласък към активизация на усилията, когато от пропаганда и дясна политика то (ЦРУ - бел.пр.) преминава към улично насилие. Изглежда, че популярността на правителството на Венецуела извиква именно такава реакция.

Още една характерна черта на американските преврати се наблюдава в ролята, която западните средства за масова информация играят в рекламиране на официалните легенди и истории за прикритие, а също в подавяне на истинската журналистика. Тази роля те изпълняват въщо от 1953 година, но тя постоянно се активизира с развитието на корпоративните СМИ и укрепване на тяхната монополна власт. По своята природа превратите са тайни операции, и на американските СМИ е забранено да разглашават такива секрети на «националната безопасност», като имената на причастните към тях сътрудници от ЦРУ. Съобщавайки само официалните легенди, средствата за масова информация стават неволни помощници и съучастници в много важен пропагандистски компонент на такива операции. Но корпоративните американски СМИ превръщат порокът в добродетел, получавайки удовольствие от своето участие в демонизация на избраните врагове на Америка и в поддръжка на американските усилия по тяхното унищожение. Те замитат под килима отговорността на САЩ за насилието и хаосът, а американската политика одобрително представят в качество на благонамерени усилия по противодействие на ирационалните и опасни действия на другите.

Това е много повече, отколкото изисква строгото съблюдаване на законите за съхранение на тайната. Това говори много за тази атмосфера, която цари в СМИ, и която ни окръжава. Западните средства за масова информация в техния днешен вид, когато те са едва ли не в монополна корпоративна собственност, са станали по-съвершенна, изтънчена и тотална пропагандна машина, нежели за това са могли да мечтаят пропагандистите от началото на 20-и век. Медийните корпорации получават изгода от геополитическата и комерческа експанзия на Запада, и обслужващата такава експанзия пропагандистска функция е неотделима част от техния бизнес-модел, а не някакво изключение, което те правят под давление от страна на държавата. Да се чака от такива корпорации журналистически факти и истинна информация за американските преврати — значи невярно да се разбира факта, какво представляват те и кому служат.

Проведените неотдавна изследвания показаха, че хората получават по-добра представа за текущите събития от хумористическото Daily Show на Джон Стюарт (John Stewart) на телеканала Comedy Central, отколкото от гледането на «новини» по телевизията. Хората, които въобще не гледат тези «новости», са по-добре осведомени за международните дела, нежели телезрителите на MSNBC или Fox News. В хода на допитването, проведено три месеца след американското нахлуване в Ирак, се изяснява че 52% американци са повярвали, като че войските на САЩ в Ирак са намерили неопровержими доказателства за връзката между Садам Хюсейн и «Ал-Каида». Сред републиканците, заявили, че «внимателно следят за новостите от Ирак», тази цифра е била 78%, в същото време докато сред републиканците като цяло този показател е бил равен на 68%.

Ако задачата на медийните корпорации е в представянето на журналистски факти и истинна информация, то тези допитвания и изследвания може да се нарекат страшна обвинителна присъда за тяхната работа и резултати. Но ако разберем, че тяхната истинска задача е да са пропагандистски инструмент на експансионистката политико-икономическа система, то тогава ще изясним за себе си, че продвижението на митове и дезинформация по поддръжката на такава система е централна съставна на тяхната дейност. В този план те великолепно се справят със своята задача в Украйна, както правеха това в Ирак, скривайки всяко упоминание за причастност на САЩ към украинският заговор и мигновено да превключват от освещение на кризата в тази страна след преврата на нападки против президента Путин за връщането на Крим в състава на Русия. От друга страна, ако искате да узнаете реални журналистски факти за американската машина за държавни преврати, следва да изключите телевизорите си и вместо това да почетете надежни източници на информация от типа Alternet, Consortium News или Venezuela Analysis.

Статия http://inosmi.ru/world/20140415/219565444.html
Източник: http://www.alternet.org/world/americas-coup-machine-destroying-democracy-1953

Първи!!

Анатолий Вассерман - Америка е обречена на противостояние със света

Източник: http://www.odnako.org/blogs/ssha-obrecheni-na-protivostoyanie-so-vsem-mirom/

В хода на поредната гражданска война в Римската република предводителят на една от противоборстващите страни Гней Гнеевич Помпей по прозвище Магн — Велики — провъзгласил: «Който не е с мен, е против мен». В отговор неговият противник Гай Гаевич Юлий по прозвище Цезар — вероятно от градчето Цере, където са живели няколко поколения от този клон от рода Юлиев — заявил: «Който не е против мен, е със мен». Историята е съхранила резултатът: основната маса граждани на републиката се въздържали от поддръжка на Помпей, Юлий го разгромил и станал първи пожизнен император — повелител. Наистина, неговият живот след победата продължила само около четири години — убиват го заговорници, привърженици на републиканската традиция за максимално честа замяна на всички ръководители. Но това вече никак не е свързано със сътбата на Помпей.

Аз вече не веднаж съм говорил за двете качествено различни видове империи — колониална и континентална — и за това, че основна част от ключевите недостатъци на колониалните империи  (такива, като Британия, Франция или в по-усъвершенствана версия Съедините Държави на Америка) нямат място в империите от континентален тип (от които несъмнено най-яркият представител е Русия, а максимално пълно въплъщение на идеала на континентална империя е тази част от историята на Русия, именуема Съветски Съюз). Но има и много други качествено различни вещи, обозначаеми с едни и същи термини. В частност, именно такъв е терминът «свръхдържава». Има като минимум два известни ми разбирания на този термин.

В съветско време бе прието да се казва: свръхдържава — такава държава, на която никоя друга държава не може да налага своята воля. А друга несъмнена свръхдържава — Съедините Държави на Америка — до ден днешен се ръководи от директивата на своя Съвет за национална безопасност, приета някъде на рубежа между 1950–60-те години. В тази директива пред Съедините Държави е поставена цел — да постигнат това, в света да няма никакви държави или междудържавни структури, на които Съедините Държави на Америка да не могат да наложат своята воля.

Очевидно, свръхдържави в съветско разбиране на този термин може да има много. Дори повече, от момента на появяване на концепцията за неприемлемлив взаимен ущърб броят свръхдържави в това разбиране може теоретически да се исчислява с десетки. Например, Франция едва ли може да се счита за велика държава, но в същото време нейният ядрен потенциал гарантира: ако Франция не поиска да изпълнява волята на която и да е друга държава, то последната едва ли ще може да наложи своята воля — ще се бои от възмездие. Значи, Франция е свръхдържава.

А виж свръхдържава в американското разбиране може да бъде само една. Затова Съедините Държави на Америка в рамките на своята концепция за свръхдържава са обречени на противостояние срещу целият останал свят, понеже даже тези, на които те са наложили своята воля, едва ли в пълна степен са доволни от това, даже не обръщайки внимание на масираната агитация за Съедините Държави — благостни и единствени.

Тази фабула е взета от цикъла романи «Лабиринтите на Ехо» от Светлана Юриевна Мартинчик, пишеща (отначало при участие на мъжът и Игор — уви, не зная презиме — Степин) под псевдоним Макс Фрай. В магическият свят в този цикъл в резултат на най-ожесточена борба на разнообразни волшебстващи ордена оцелява само орденът на Семилистника, на това основание обявен благостен и единствен. Наистина, у Фрай всичко завършва благополучно: този орден не напълно подчинява под себе си целият свой свят просто благодарение на това, че почти всички активни деятели на ордена са погълнати от вътрешни интриги, така че не обръщат внимание на това, което се случва зад пределите му.

Пропагандата за благостност и единственост на Съедините Държави на Америка е така активна именно затова, че на нея и се налага да преодолява — понякога подсъзнателно, а понякога напълно съзнателно и твърдо артикулирано, но във всеки случай неизбежно — неприятие от голяма част от народите тяхното собствено подчинение на Съедините Държави.

И тази американска концепция за свръхдържава прави практически целият свят естествен съюзник на Русия. Нали ние не поставяме цели да подчиняваме другите — ние искаме само другите да не подчиняват нас. Съответстно всеки, който се противи на подчинението, се оказва наш съюзник.

Резултатът едва ли ще бъде съществено различен, нежели в епохата на противоборството на лозунгите на Гней Гнеевич Помпей Магна и Гай Гаевич Юлий Цезар.

"Кримчанка, дъщеря на офицер" пише от военна база на САЩ в Бахрейн

Голяма част от съобщенията от «жители на Крим», критикуващи съединението на полуострова с Русия, се публикуват в Интернет от военни от киберподразделение на американската армия, дислоцирано на една от базите на САЩ в Бахрейн. За това съобщи информиран източник в министерството на отбраната на Украйна. Той отбеляза, че именно от Бахрейн пише «Кримчанка, дъщеря на офицер» - боец от информационният фронт, наводнил блогосферата със своите реплики.

В беседа с киевският кореспондент на популярният сред руската общност в Естония портал «Балтия», източникът съобщи, че още в самото начало на «кримската криза», отговарящите за информационната безопасност представители на украинското военно ведомство са се обърнали за помощ към колегите си от Пентагона.

«В САЩ с разбиране се отнесоха към молбата и обещаха всяческо съдействие. След известно време, вече по молба на американците, от нашите специалисти бе оперативно създаден и изпратен в Пентагона обширен набор никове и фрази на руски, който би следвало да се използва за запълване на социалните мрежи с коментарии със съответно съдержание. Сред никовете бе и следният: «Кримчанка, дъщеря на офицер» - указа събеседникът на «Балтия». Според неговите думи, «кримчанката» следвало да използва в различни вариации ключевата фраза: «Аз съм Кримчанка, дъщеря на съветски офицер, у нас тук не всички поддържат присъединението към Русия, мнозина се боят от режима на Путин, искат да останат в Украйна». (За улеснение, ако искате да търсите фразата - ето я в оргинал: «Я Крымчанка, дочь советского офицера, у нас здесь не все поддерживают присоединение к России, многие боятся режима Путина, хотят остаться в Украине» - бел.пр.)

Говорейки за това, от коя страна пишат «дъщерята на офицер» и иже с нея, източникът назовава Бахрейн. «Това е една от военните бази на САЩ в Бахрейн. Отчети за действията, провеждани в рамките на специалната психологическа операция, при нас постъпват именно оттам», - разказа събеседникът. «Оттам също се обръщат и за съвети, в случай на възникване на някакви непредвидени «пробиви», - добави той.
Источник: baltija.eu

След прочитането на материала правим правилния извод за източниците на съобщения в българското интернет пространство.

Путин измества долара: формира се независима от долара платежна система, основана на златна рубла

Путин дълго се готвеше за тази стъпка – да се създаде система за разплащания в рубли, съвершенно независима и защитена от долара и спекулаций (например, продажби без покритие) от крупните западни финансови институции.

След въвеждането на санкций против няколко руски банки с цел наказание на Путин за Крим, финансовите играчи заповядаха на вашингтонските политици да отстъпят. Вампирите от Уол-стрийт прекрасно разбират, че изключването на руските банки от зоната на досегаемост не предвещава нищо хубаво. Такива страни, като Русия, винаги трябва да държат своята финансова врата отворена, за да могат могъщите финансисти периодически да ги грабят. Вашингтон спешно обяви, че въведените санкций против всички руски банки са били грешка и мерки ще бъдат предприети само против банк «Россия» в назидание за останалите.

Путин точно това и чакаше. От 2007 година той се опитваше да въведе независима рублева финансова система, основана на реалната икономика и ресурсите на Русия, обезпечена с нейните златни резерви. Повече никакво подлагане под грабежите и финансовите спекулации. Тази напълно мирна стъпка фактически се явява декларация за независимост, и за Уол-стрийт е равносилен на обявяване на война.

В съответствие с изкуството джудо, санкциите създадоха идеална ситуация за защитна маневра, която ще пренасочи грубата сила на противника против самия него. Което и се случва сега. Банка «Россия» ще стане първата банка, работеща изключително с рубли.

Никакъв секрет от протичащото не се е правил. Напротив, огромно изображение на златна рубла ще бъдет поставено пред зданието на щаб-квартирата на банка «Россия» като «символ на стабилността на рублата и нейната обезпеченост със златните резерви на страната», съобщи представител на банката.

Фактически, открито се изсказва намерение да се пресекат западните спекулации, които дълго време разоряваха Русия: «На днешният етап на развитие Русия не трябва да зависи от чуждестранни валути. Вътрешните ресурси правят нейната икономика непристъпна за политически машинации».

И това е само началото, заяви главата на ВТБ Андрей Костин: «Ние дълго вървяхме към това да направим рублата разчетна валута. Рублата доста отдавна е станала напълно конвертируема. За съжаление, до сега това водеше основно, към отрицателни последствия – отток на капитали от страната и прилив на чуждестранни инвестиций от спекулативен характер, което съществено дестабилизираше фондовите пазари в Русия».

«Русия е длъжна да продава зад граница отечествените продукти и суровини – от въоружение до нефт и газ – за рубли – и да купува чуждестранните товари също за рубли. Само така ще можем да използваме всички предимства на конвертируемостта на рублата», – пределно ясно заяви Костин.

Самият Путин поддържа създаването на новата финансова система на срещата с членовете на Съвета на Федерацията, отхвърляйки последните съмнения: «Ние трябва да защитим своите интереси, и ние ще го направим. Подобни системи работят, при това работят много успешно, в такива страни, като Китай и Япония. Те започваха изключително като национални, затворени в своя пазар, на своя територия и за своето население, а сега придобиват все по-голяма популярност».

Рубикон е преминат!

Отдельное спасибо,или опять об Украине.

Бэлла Розенфельд

А знаете что, "революционеры"?
Я вас прощаю.

Я ненавидела вас все эти четыре месяца за то, что вы делаете с мой страной и с Киевом. А сейчас прощаю.

Идите с миром. Вы уже получили, то что заслужили.

Вы, бабушки с пирожками, ваша и без того небольшая пенсия не стала "европейской". Она стала теперь на 30% меньше - из-за роста доллара.

Вы, студенты, радостно скакавшие на майдане – вы после окончания вузов сразу же пополните армию безработных, а если повезет, то будете кричать «Свободная касса!»

Вы, офисные клерки, цеплявшие жовто-блакытыне ленточки и радостно постящие в соцсетях свои фоточки – готовьтесь. Скоро вас всех будут резко сокращать, чтобы сэкономить расходы. И пособия по безработице вы хрен получите.

Вы, бездельники с Западной Украины, вы-то чем думали? Надеялись, что Европа радостно откроет свои объятия тысячам жопомоек и консуматорш? Выкусите. С уровнем безработицы в вашем регионе, с отсутствием производства и крупного бизнеса, с самыми низкими на Украине зарплатами – зачем вы с таким упорством расшатывали государство? Оно же под своими обломками похоронит вас первыми.

Вы, свидомые, думали, гаишники перестанут брать взятки? Нет, не перестанут. Но теперь еще и бензин стал дороже.

Вы, нэзалежные, надеялись, что не придется платить медсестрам в больницах за уколы? Придется. И теперь еще и за лекарства будете платить больше, и расходы на здравоохранение сокращены.

Вы, национально сознательные, полагали, что милиционеры станут все сплошь честными после революции. Не станут. Но теперь вы хрен их сможете вызвать, если вас будут убивать и грабить.

Вы, идеалисты, хотели доступного жилья? Его не будет. А вот за возможность проживать в дряхлой хрущобе вы теперь будете каждый месяц платить больше.

Вы, романтики, мечтали путешествовать за границей без виз? Теперь вы даже не сможете себе позволить снять курятник возле Алупки.

Вы, революционеры, надеялись, что во власть придут новые политики? Получите Юлию Владимировну и распишитесь.

Вы, ура-патриоты, надеялись на «соборну и недилыму»? Хорошо, если все ограничится только Крымом.

Вы хотели как лучше, да, недоумки?

Вы радостно пели и скакали, не слушая тех, кто вас предупреждал, что нельзя ломать свое государство в угоду интересам США. Вы радостно жрали печеньки и от всей души пели гимн. И отчаянно гордились тем, что вы украинцы.

Гордитесь дальше. Не смейте переставать гордится, когда будете закладывать в ломбарде свою честь, гиднисть и национальну самосвидомисть, чтобы купить ребенку хлебушка, а матери – лекарство.

Я вас прощаю. Дураков жизнь сама накажет.

Да, она накажет и нас – тех, кто не стоял на Майдане. Увы, мы скованы с вами одними наручниками – не сбежать пока…

Но вот знаете что? Те, кто изначально видел всю картину происходящего и предупреждал – они умные. А это значит, что в большинстве своем – состоявшиеся люди, с востребованной профессией, с умением и желанием работать, реалисты, взвешенные и думающие люди. Заботящиеся о своей семье, знающие цену денег, не рассчитывающие на халяву, не боящиеся трудностей. Они – прорвутся.

Мы – прорвемся! Будет трудно, но мы прорвемся. И главным подспорьем для нас будет мысль о том, что мы предупреждали, мы это предвидели…
У нас не отобрали иллюзий.

Вам же – жить теперь на вашем Кладбище Разбитых Иллюзий, повторяя как мантру «мы нэ за тэ стоялы».

Я вас прощаю, глупые люди.

UPD. Прощаю я только обманувшихся. Не тех, кто сознательно врал и вел людей на смерть ради своих шкурных интересов

Разграбването на Украйна от Запада започна - Пол Крейг Робъртс

Вече е очевидно, че протестите на Майдана в Киев са в действителност организирани от Вашингтон за свалянето на демократично избраното правителство. Целта на преврата е да се инсталират военни бази на НАТО на границата между Украйна и Русия, както и налагането на МВФ - програмите за икономии, които се използват за прикриване на западните финансисти, които ограбват страната.
Искрените, вярващи във висши идеали хора, които излязоха на улицата безплатно – са лековерни сюжетни простофили, които унищожиха своята страна.
Украйна е политически несъстоятелно обединение на украинските и руски територии , тъй като руски земи се появиха в границите на УССР , които начертаха Ленин и Хрушчов. Крим, който бе даден на Украйна от Хрушчов, вече я напусна и се завърна в Русия.
Ако на руския изток и юг в Украйна не се осигури определена автономия, след Крим ще последват и те. Ако се продължат враждебни действия, насочени към рускоезичното население от марионетното правителство в Киев, ще последват още дезертьорства към Русия.
Вашингтонският доброволен преврат се сблъсква с други проблеми, които могат да възникнат поради нарастващия конфликт между добре организирания Десен сектор и марионетките на Вашингтон . Ако има въоръжен конфликт между двете групи, Вашингтон може да заключи, че е необходимо да изпрати помощ на приближените си.
Появата на войски на САЩ / НАТО в Украйна ще окаже натиск върху Путин и той ще се заеме с оставащите рускоговорящи региони на Украйна.
Разграбването на Украйна беше започнало по-рано от решенията на политическите и географските въпроси. Западните медии говорят за „спасителните пакети“ на МВФ не повече истина отколкото за всичко друго . Медийното отразяване и много украинци смятат, че МВФ ще спаси Украйна, давайки милиарди долари на страната.
Украйна няма да получи и един долар от МВФ. МВФ ще направи така, че да замени украинския дълг пред МВФ с украински дълг към западни банки. МВФ ще дава парите на западните банки, а те ще намаляват дълга на Украйна за пари. Вместо да има дългове към банки, Украйна сега ще има дълг към МВФ.
Сега може да започне и плячкосването. Кредитът на МВФ ще донесе нови условия, налагайки икономии на украинския народ, за да може украинското правителство да събере пари, за да изплати дълговете си към МВФ. Условията на МВФ, които ще бъдат наложени , ще се състоят от сериозни съкращения на пенсиите, обществените услуги, публичния сектор, субсидии за закупуване на потребителски стоки като природен газ.
И без това ниският стандарт на живота ще падне още по-ниско . В допълнение, украинските държавни активи и украински фирми ще се продават на западните купувачи.
Освен това, Украйна ще трябва да снижи стойността на своята валута. В напразен опит да защити стойността на своята валута от снижаване (а оттам и от високата цена на вноса) от спекуланти, Украйна ще трябва да взема още повече пари, за да поддържа валутата си на международния валутен пазар . Разбира се, валутните спекуланти, в крайна сметка ще получат заемни средства, в резултат на което Украйна ще е в дългове дори повече, отколкото сега.

Корупционната компонента е легендарна, така че пряка последица от действията на доверчивите протестиращите на Майдана ще е снижаване на нивото на украинския живот , нарастваща корупция, загуба на суверенитет върху икономическата политика на страната, както и прехвърлянето на украинското държавно и частно имущество в западните интереси.
Ако Украйна попадне в ръцете на НАТО, Украйна ще бъде във военен съюз срещу Русия и ще бъде мишена за руските ракети. Това би било трагедия за Украйна и Русия, тъй като украинците имат роднини в Русия, а руснаците – в Украйна. Двете страни са по същество единни двеста години. Да бъдат изложи на разграбване е ужасен срам и голямо престъпление.
Лековерните наивници, които са участвали в организирани протести, ще съжаляват до края на живота си.
Когато започнаха протестите , описах какви са последиците и казах, че ще обясня процеса на плячкосване. Вече не е нужно да го правя. Проф. Мишел Чосудовски обясни грабителските процеси в МВФ , заедно с голяма историческа компонента тук:
http://www.globalresearch.ca/regime-change-in-ukraine-and-the-imfs-bitter-economic-medicine/5374877
Няколко заключителни думи . Въпреки безспорното доказателство, че една след друга страните биват ограбвани от Запада, правителствата на страните длъжници все още се абонират за програмата на МВФ . Защо правителствата продължават да се съгласяват с чуждестранното ограбване на тяхното население ?
Единственият отговор е – за това им плащат. Корупцията , която ще се появи в Украйна в близко бъдеще, ще направи така, че бившия режим да изглежда честен.

 * Пол Крейг Робъртс е бивш заместник-министър на финансите на САЩ в администрацията на Роналд Рейгън. Считан е за един от бащите на „рейгъномиката“, която имаше изключително значение за разпада на бившия съветски блок, наречен от Рейгън „Империя на злото“
http://www.paulcraigroberts.org/2014/03/29/western-looting-ukraine-begun-paul-craig-roberts/

Новият световен ред: какви ще са първите мерки от Русия по строителството му

Вече нееднократно съм говорил за това, че проблемите на Украйна — това е просто следствие на тези глобални проблеми, с които днес се сблъсква човечеството. С други думи, аналогични проблеми и процеси в най-близко време ще възникват във още нови и нови страни и региони, и едни от тях, безусловно, ще стане Евросъюза. И по тази причина за тези основания за вече започнали и още предстоящи кризисни процеси е нужно да поговорим по-подробно.

Собствено, икономическите причини са обсъждани от нас вече повече от 10 години. Те се състоя в това, че 30 и повече години стимулиране на търсенето доведоха до ситуация, при която домакинствата потребяват много повече, отколкото получават: разходите на домакинствата в Евросъюза и САЩ превишават техните реално разполагаеми доходи с 20–25%. Днес практически всички инструменти за стимулиране на търсенето са изчерпани — и той започва да пада. Именно в това падение на частното търсене и се състои базовият механизъм на кризата, и няма никакви основания да считаме, че той ще се прекрати в близко бъдеще.

Тази наша теория, обаче, нищо не казва за сроковете за начало на тази или друга фаза на кризата, тук е нужно по-подробно да разбираме конкретните детайли. Кризата от 2008 год бе виден по резкият ръст на частни дългове, а какво ни заплашва днес? По мнение на болшинството експерти, този «балон» на фондовият пазар в САЩ, който вече отдавна се е откъснал от реалните икономически показатели на компаниите и рязко расте на фона на стагниращата икономика.

Тук, на нашият сайт, нееднократно отбелязвахме, че най-вероятно «балонът» ще се спука до средата на 2015 год. Но днес се появи информация, что примерно такова мнение има и ръководството на ФРС. Във всеки случай, именно така може да се интерпретират думите на главата на ФРС Джанет Йелен на прес-конференцията след последното заседание на Комитета по откритите пазари на ФРС на САЩ. Тя каза, че към края на 2015 год отчетната ставка на ФРС съществено ще се повиши — до няколко процента.

С отчет на днешното състояние на натрупани дългове и състоянието на корпоративните финанси такова повишение ще предизвика масови банкрутства на домакинства и финансови институти и пълно сриване на финансовата система. С други думи, повишението на ставките или само по себе си ще извика поредна вълна на кризата, или ще се случи вече след кризата, като способ да понижи рязко нарастналата инфлация. Ако предположим, че обвалът на фондовият пазар се случи до средата на 15-а година, то думите на Йелен абсолютно адекватно описват рационална финансова политика на финансовите власти, тя само скромно премълчава за срива.

Подобна ситуация означава, че у САЩ няма толкова много време, за да се подготови към сериозно отслабване ролята на долара на световната арена и, съответстно, усилване на регионалните валути. Собствено, максимумът, на който те могат да разсчитат — това е година и половина. И за това време те трябва да се подготвят, че главният инструмент за управление на ситуацията в света, контрол над оборота на световната резервна и търговска валута — долара — рязко ще ослабне.

Понятно е, че в такава ситуация основно внимание те трябва да обърнат на тези валути, които ще се усилят в резултат на тази вълна на кризата. И това усилване е нужно максимално да се ограничи и, по възможност, съгласува със своята политика. Инструменти за това засега има, но всички ресурси е нужно да се направят именно за решение на тази задача, всичко останало днес не играе особена роля.

А какви валути теоретически могат рязко да се усилят? Ако гледаме на нашето окръжение, то три: евро, юан и рубла. И какво виждаме? САЩ рязко усилват процеса на преговори по създаване на зони за свободна търговия между ЕС и САЩ (която фактически превръща Западна Европа в търговска колония на САЩ), усилват напрежението в Украйна (тоест по пътя на новият «Велик копринен път» от Китай в западна Европа), плашат ЕС с Русия.

За Китай тук няма да пиша (с изключение на опитите да се прекъсне взаимодействието на Китай и ЕС или, другояче, да се предотврати захватът от Китай на пазарите в западна Европа), а виж за рублата си струва да говоря. Либералното (тоест проамериканско) лоби в правителството и Центробанка на Русия активно се опитва да не допусне създаване на пълноценна рублева финансова система. Това добре се вижда по това, как се договориха Сбербанк и ЦБ в частта на предвижване на видимо провален проект по създаване на национална платежна система на базата на «универсална карта» на Сбербанк, при това, че съществува инфраструктурата на ОРС, която позволява да се създаде такава платежна система буквално за месец. Впрочем, практически всички действия на ЦБ днес са насочени към това, да се съхрани или усили зависимостта на нашата икономика от долара.

В такава ситуация е понятно, в какво е проблемът на Украйна. Тя става заложник на стратегическите проблеми на СА, защото се намира между основните потенциални конкуренти на долара, и шансове да избегне кризата у нея няма — силите са явно несъръзмерни. Но активността на САЩ в течение на следващата година ще стане основа на нестабилност още в много голямо количество региони, Турция например. И приведените по-горе доводи показват, защо САЩ от своята политика няма да се откажат. Както се казва - «нищо лично, просто бизнес». В нашият случай — просто политика.

Какви изводи може да се направят от всичко казано? Че е нужно да се готвим. Картите вече фактически са раздадени, принципни изменения няма да има. Нужно е да се готвим към развала на Украйна (макар да  се стимулира той не си струва, тук САЩ и тяхната агентура в Киев се справят и без нас), нужно е обезателно да се усилва икономическата политика, да се съкращава нашата зависимост от импорта и долара на САЩ. Нужно е да се строи дългосрочна стратегическа партньорска линия с Китай (при това така, че той също да я възприема като дългосрочна и партньорска, а не като тактическа хитрост с цел да получи от нас това, което му е нужно). Накрая, нужно е да започне борба със собствената корупция, и затова, както добре каза Лукашенко, когато властта мисли само за обогатяване, тя губи страната, и затова, че «поставената» у нас корупция е от американски съветници и нейното продължение запазва нашата зависимост от тази страна.

Въобще, трябва да се работи.

Автор: Михаил Хазин

Източник http://www.odnako.org/blogs/noviy-miroporyadok-kakimi-budut-pervie-meri-rossii-po-ego-stroitelstvu/