Американската машина за държавни преврати: унищожение на демокрацията от 1953 год. ("AlterNet", САЩ)

Скоро след американският преврат в Хаити през 2004 год, когато бе свален президентът на страната Жан-Бертран Аристид (Jean-Bertrand Aristide), аз слушах изказване на адвоката Аристида Айра Курзбан (Ira Kurzban) в Майами. Своята реч той започна със загадка: «Защо никога няма преврати във Вашингтон?» И веднага даде разгадката: «Защото във Вашингтон няма посолство на САЩ». Тази встъпителна част от речта на адвоката бе посрещната с бурни аплодисменти от слушателите, сред които болшинство бяха американски хаитяни, много добре разбиращи, за какво говори Курзбан.

Бывшият шеф на безопасността на Украйна Александър Якименко съобщи, че организаторите на заговора, свалили избраното правителство на страната, «буквално живееха в американското посолство. Те бяха там всеки ден». От материали на руският прехват, станали достояние на гласност, ние също така знаем, че тези хора са се намирали в тесен контакт с посланик Пайет и отговарящите за преврата високопоставени американски ръководители, сред които бе бившата помощница на Дик Чейни Виктория Нуланд, официално заемаща длъжност заместник държавен секретар по европейски и евразийски дела. Ние можем да предположим, че множество от тези дни, които тези хора са провели в посолството, са били посветени на занятия по стратегия и тактика, които са били провеждани с тях от лични куратори от ЦРУ.

Поставяйки превратът в Украйна в рамки на историческия контекст, ние ще открием, че Съединените Щати от 1953 год като минимум 80 пъти са организирали успешни или неудачни преврати в чужди страни. Всичко започва тогава, когато президентът Айзенхауер открива на примера на Иран, че ЦРУ може да сваля избраните правителства, които се отказват да жертват бъдещето на своя народ в угода на комерческите и геополитическите интереси на Запада. Болшинството американски преврати довеждат до жестоки репресии, похищения на хора, екзекуции без съд и следствие, изтезания, корупция, страшна бедност и неравенство, а също до многолетен крах на демократическите устремления на народите в пострадали от такива преврати страни. Плутократическият и ультраконсервативен характер на тези сили, които дойдоха на власт в Украйна при поддръжка на САЩ, едва ли ще станат исключение.

Ноам Хомски нарича «най-добрата книга на тази тема» класическата работа на Уилям Блум (William Blum) «Убийство на надеждата: интервенциите на американските военни и ЦРУ след Втората световна война» (Killing Hope: U.S. Military and CIA Interventions Since World War II). Ако ви е нужен исторически контекст за това, което четете или гледате по телевизията за Украйна, то «Убийството на надеждата» ще ви го даде. Това заглавие като никога е уместно днес, когато наблюдаваме, как надеждите на хората от всички региони на Украйна се принасят в жертва за същите цели, заради които пострадаха народите на Иран (1953), Гватемала (1954), Таиланд (1957), Лаос (1958-1960), Конго (1960), Турция (1960, 1971, 1980), Еквадор (1961 и 1963), Южен Виетнам (1963), Бразилия (1964), Доминиканската Република (1963), Аржентина (1963), Хондурас (1963 и 2009), Ирак (1963 и 2003), Боливия (1964, 1971 и 1980), Индонезия (1965), Гана (1966), Гърция (1967), Панама (1968 и 1989), Камбоджа (1970), Чили (1973), Бангладеш (1975), Пакистан (1977), Гренада (1983), Мавритания (1984), Гвинея (1984), Буркина-Фасо (1987), Парагвай (1989), Хаити (1991 и 2004), Русия (1993), Уганда (1996) и Либия (2011). В този списък не е включено примерно същото количество неудачни преврати, а също превратите в Африка и други места, където причастността на САЩ не е доказана, макар да има такива подозрения.

Тревожната реалност на света в който живеем, се заключава в това, че американските усилия по унищожение на демокрацията, в същото време в което САЩ правят вид, като че я защитават, правят света по-опасен, по-малко справедлив, и убиват надеждата. Когато писателят Харолд Пинтер (Harold Pinter) през 2005 год получи Нобелева награда по литература (а това се случи на пика на жестоката американска война в Ирак), голяма част от своята реч на церемонията по връчване той посвети на анализ на тази раздвоеност. За САЩ той каза така: «Америка просто патологически манипулира властта в цял свят, маскирайки се при това като сила на всеобщото благо. Това е блестящ, умен и много успешен акт на хипноза... Това са жестоки, безразлични, надменни и безжалостни действия, но това са също много умни действия».

Базовият механизъм за осъществяване на американските преврати от 1953 год не е претърпял особени изменения. Основна разлика между превратите в различни страни и в различни времена е в мащаба на действия на САЩ, в степента на откритост на тяхното участие и в размаха на прилаганото насилие. Съществува здрава взаимовръзка между степента на американска въвлеченост и нивото на насилие. В един от крайните случаи, когато американците водеха войната в Ирак, това бе смяна на режима с участие на стотици хиляди американски военнослужащи, в резултат на което загинаха стотици хиляди хора. От друга страна, участието на САЩ в преврата на генерал Сухарто в Индонезия през 1965 год оставаше тайно, макар там да загинаха почти същото количество хора. Само след изминаването на много години американските представители признаха фактът на своята причастност към кампанията масови убийства на Сухарто. Ще измине някакво време, и те ще започнат публично да се хвалят със своята роля в Украйна.
Но както обяснява Харольд Пинтер, Съединените Щати винаги отдават предпочитание на «конфликти с ниска интензивност», отказвайки се от нахлуване и окупация. ЦРУ и спецназ използват марионетки и тайни операции за сваляне на правителства и подавление на движения, хвърлящи предизвикателство на ненаситната американска жажда за световно господство. Превратът е развръзка в такава операция, а когато методите с «ниска интензивност» не дават резултат, страната се подлага на пряка военна агресия от страна на САЩ. Ирак се подложи на американско военно вмешателство и окупация само след неудачният опит за преврат от ЦРУ през юни 1996 год. Съединените Щати нападнаха Панама през 1989 год само след пет неуспешни опита за държавен преврат с цел отстранение на генерал Нориега от власт. Бидейки дълго време агенти на ЦРУ, и Хюсеин, и Нориега прекрасно знаеха за американските операции и методи, и това им позволяваше да противостоят на опитите за сваляне, докато американците не прибегнаха към подавяща военна мощ.

 Но в основата американските преврати се осъществляват в съответствие с методика, не претерпяла особени изменения в периода от 1953 до 2014 години, когато бе извършен преврата в Украйна. В тази методика присъстват три етапа.

 1) Създаване и укрепване на опозиционни сили.

На първият етап от американският план по смяна на режима няма особена разлика в методите по осъществяване чрез урните за гласуване или по пътя на антиконституционен преврат. Много от тези способи и приеми са били разработани след Втората световна война за довеждане на власт на десни сили в окупираните страни от Европа и Азия. Сред тях формирането и финансирането на консервативни политически партии, студентски организации, профсъюзи и средства за масова информация, водене на добре организирани и платени пропагандни кампании в страната-жертва и в регионалните, международните и американските СМИ.

Пример за това служи Италия в годините след Втората световна война. В края на войната САЩ използват агентите на Американската федерация на труда във Франция и Италия за направление на пари към консервативните кандидати и политически партии чрез некомунистически профсъюзи. Но на италянските избори от 1946 год болшинството гласове получават социалисти и комунисти. Те обединяват усилия за създаване на Народен демократически фронт на следващите избори, планирани за 1948 година. САЩ работят с католическата църкова, провеждат мащабни пропагандистски кампании с използване на такива италианско-американски знаменитости като Франк Синатра, а също напечатват 10 милиона писма за американците от италиански происхд, които те да изпратят на своите родственници в Италия. САЩ заплашват напълно да прекратят оказването на помощ на тази изтерзана от войната страна, където в резултат на бомбардировките на съюзниците загиват 50 000 мирни жители, а множество градове лежат в руини.

Ако през 1946 година членовете на Народният демократичен фронт в съвкупност получават 40 процента гласове, то през 1948-а тяхното количество се съкращава до 31 процента, и в резултат Италия се оказва в ръцете на все по-корумпирани политически коалиции, ползващи се с поддръжката на САЩ. На протежение 46 следващи години страната ръководят тези коалиции начело с христиан-демократите. Италия спасяват от въображаема комунистическа диктатура, но което е много по-важно, спасяват я от независимата програма на социал-демократите, които се борят за правата на работниците и защищават италианският малък и среден бизнес от конкуренция от страна на американските транснационални корпорации.

Аналогични методи САЩ прилагат през 1960-те години в Чили, за да попречат на избирането на Салвадор Алиенде. През 1958 година на него  не стигат три процента гласове, за да стане президент. Затова администрацията на Кенеди изпраща в Чили група от 100 сътрудници на Държавния департамент и ЦРУ в рамки, както се изрази по-късно един от тях, «въпиющ и почти непристоен» опит за провеждане на подривни действия преди следващите избори през 1964 г. ЦРУ почти наполовина профинансира кампанията на христиан-демократите, а също организира масова пропагандистска операция с използване на кино, телевизия, радио, вестници, плакати и листовки. Тази класическа кампания за «червената угроза», в която изобилстват образи на разстрелни команди и съветски танкове, бе нацелена основно на наплашване на жените. ЦРУ ежедневно готви по 20 радиоматериали, които са предавани минимум на 45 станции, а също десетки сфабрикувани «сводки новости». На хиляди плакати са изобразени деца с отпечатани у тях на челата сърп и чук. Лидерът на христиан-демократите Едуардо Фрей (Eduardo Frei) надминава Алиенде със 17%, при това той е поддъжан основно от жените.

Но независимо от американската кампания на пропаганда, Алиенде през 1970 година все едно е избран. Когато той укрепва своите позиции на изборите за конгрес през 1973 год, независимо на фактическото американско ембарго и постоянно усиливщата се кампания по дестабилизация, неговата сътба вече е решена от Централното разузнавателно управление и военните, действащи при поддръжката на САЩ и под ръководството на Пиночет.

В Украйна САЩ работят от 1991 год, когато страната добива независимост. Те продвижват прозападни партии и кандидати, и през 2004 год това води Украйна до «оранжева революция». Но поддържаното от Запада правителство на Виктор Ющенко и Юлия Тимошенко става такова корумпирано и непопулярно, както и предишните и през 2010 год за президент бива избран Виктор Янукович.

САЩ прилагат всички свои традиционни методи, и това през 2014 год довежда до преврат. Американският Национален фонд за поддръжка на демокрацията (National Endowment for Democracy) частично взема върху себе си функциите на ЦРУ по подготовка на опозиционните кандидати, партии и политически движения, имайки годишен бюджет от 100 милиона долара, който харчи по цял свят. Фондът не скрива, че Украйна е за него висш приоритет, понеже там той е финансирал 65 проекта. Това е повече, отколкото в която и да е друга страна. Неоконсервативният президент на фонда Карл Гершман (Carl Gershman) в своя статия във Washington Post през септември 2013 год нарича Украйна «главен приз», тъй като американската операция в тази страна встъпва в поредния етап.

 2) Улични демонстрации с насилие.

През ноември 2013 год Евросъюзът представя на президента Янукович «съглашение за свободна търговия» на 1500 страници, приличащо на Североамериканското съглашение за свободна търговия (NAFTA) и на Транс-Тихоокеанското партньорство, в което обаче не става въобще дума за членство на Украйна в ЕС. Това съглашение отваря границите на Украйна за западният експорт и инвестиции, но не предвижда ответно отваряне на границите на Евросъюза. Украйна, като крупен производител на млечни продукти и птици, по съглашението би могла да експортира в ЕС само 5% от млечните продукти и 1% птици. Междувременно, западните фирми могат да използват Украйна в качеството на шлюз за наводнение на Русия с евтини продукти от Азия. Това би заставило Русия да затвори границите си с Украйна, което би нанесло съкрушителен удар по промишлената база на източна Украйна.

По напълно понятни и разумни причини украинският президент Виктор Янукович отхвърля съглашението с ЕС. За прозападните и десните групировки в Киев това става сигнал за излизане на улиците. У нас на Запад ние обикновено виждаме в уличните демонстрации изблик на популизъм и демокрация. Но следва да се отличават демонстраците на левите сили против десните правителства от демонстрации на десните с използване на насилие, които винаги са били и остават съставна част от американската стратегия по смяна на режима.

През 1953 година в Техеран ЦРУ изразходва милион долара, за да наеме бандити и «висококомпетентни профессионални организатори», както ги нарича ръководителят от ЦРУ Кермит Рузвельт (Kermit Roosevelt). Те са използвани за провеждане на все по-жестоки демонстрации, и се стига до това, че на улиците на Техеран започват бойни действия между верните на властта и метежните воински части, в резултат на които загиват не по-малко от 300 човека. ЦРУ харчи милиони долари за подкуп на депутати от парламента и прочие влиятелни иранци. Моссадик бива принуден да излезе в оставка, а шахът въстановява Запад в правата на собственник на нефтената промишленост на страната. ВР и американските фирми делят по между си доходите от продажба на иранска нефт до тогава, докато шаха след 26 години не свалят в резултат на революция, а нефтената промишленност отново не бива национализирана. Такава закономерност, когато след недълговечен успех на ЦРУ възниква независимост от американските делови кръгове, е характерен результат на множество заговори на това управление, най-често в Латинска Америка, където нашите най-близки съседи все по-често започват да се стремят към политическа и икономическа независимост от САЩ.

В Хаити през 2004 год 200 американски спецназовци подготовят 600 боевици от «Въоружен революционен фронт за прогрес на Хаити» (FRAPH) и прочие сили, противодействащи на властите на страната. Подготовката се води в учебен център по соседство — в Доминиканската Република. Тези сили нахлуват в северът на Хаити и постепенно потапят страната в хаос и насилие, подготяйки почвата за сваляне на президента Аристид.

В Украйна уличните протести прерастват в насилие през януари 2014 год, когато начело на тълпите протестиращи застава неонацистската партия «Свобода» и боевиците от «Десния сектор». Боевиците от «Десния сектор» се появяват в Украйна едва шест месеца по-рано, макар в състава на тази организация да влизат вече съществуващи дясноекстремистски групировки и банди. Тази организация частично финансират украинци, живеещи в САЩ и Европа. Не е изключено, че «Десният сектор» е дете на ЦРУ. Когато «Десният сектор» започва захват на правителствените здания, парламентът обявява протестите извън закона, а милицията отново заема част от площада на Независимостта, убивайки при това двама протестиращи.

На 7 февруари руските спецслужби публикуват прехванат телефонен разговор между заместник държавният секретар Нуланд и посланикът на САЩ в Украйна Джефри Пайет (Geoffrey Pyatt). Той показва, че американското ръководство се готви да се възползва от момента за провеждане на преврат в Украйна. Този запис може да се чете като откъс от романа на Джон Ле Каре: «Мисля, че сме в играта... Изглежда, това ще ти даде шанс бързо да действаш в тази ситуация и да ни изпревариш». Главна задача за тях — да изведат от играта боксьора-тежковес Виталий Кличко, който става популярно лице на «революцията», и комуто отдава предпочитание Евросъюза, а също да направи така, че в креслото на премиер-министър да седне американският фаворит Арсений Яценюк.

Вечерта на 17 февруари «Десният сектор» обявява за провеждането на следващия ден марша от площада на Независимостта към зданието на парламента. След това следват ожесточени стълкновения, продължили се няколко дни и довели до гибелта на 110 човека, включая протестиращи, привържъници на властта и 16 сътрудници на милицията. Повече от хиляда души получават ранения. Известният репортер на проправителственият вестник Вячеслав Веремия извличат от такси близо до площада на Независимостта и застрелват право пред очите на тълпата. «Десният сектор» нахлува в оръжейният склад около Лвов и захваща намиращото се там оръжие. Има свидетелства, указващи на това, че и двете страни са използвали снайпери за водене на огън от зданията по протестиращите и милицията на улиците и на площада долу. Бившият ръководител на службата за безопасност на страната Якименко счита, че снайперите, стрелящи от зданието на филхармониията, това са заплатени от американците чуждестранни наемници, както и снайпери от бивша Югославия, получаващи до 2000 долара на ден за убийство на войници в Сирия.

Докато на улиците цари насилие, правителството и опозиционните партии провеждат срочни съвещания при посредничеството на министрите на външните работи на Франция, Германия и Полша, два пъти се договарят за примирие, веднаж вечерта на 19 февруари, а втори път — 21-ви. Но «Десният сектор» отхвърля двете примирия и призовава към продължение на «народната революция» до отставката на Янукович и пълно отстранение от власт на действащото правителство.

 3) Държавен преврат.

Създаването на опозиционни сили и подготовката им за активни действия, а също расширението на насилие по улиците е целенаправлена стратегия по създаване на извънредна ситуация и по използването и в качество на предлог за отстранение на избраното или конституционото правителство с последващ захват на властта. Когато кураторите от ЦРУ обучават и подготват лидерите на преврата, американските ръководители привеждат своите планове в действие, и на улиците започва насилие. Биват напълно унищожени законът и редът, прекращават функциониране държавните учреждения, и остава само да се нанесе решаващ удар в нужният момент, за да се отстрани правителството от власт и вместо него да се поставят лидерите на преврата. В Иран Мохамед Моссадик, сблъсквайки се с това, че на улиците гибнат стотици хора, излиза в отставка, за да положи край на кръвопролитието. В Чили генерал Пиночет нанася авиаудари по президентският дворец. В Хаити през 2004 година се извършва десант на американски войски, за да се отстрани от власт президента Аристид и да се окупира страната.

В Украйна Виталий Кличко обяви, че парламентът ще започне процедура по импичмент против Янукович. Но в същия ден, тъй като необходимите за импичмент 338 гласове не биват събрани, депутатското меншенство просто приема декларация за отстранение на Янукович от изпълнение на пълномощията му по неконституционен път и назначава изпълняващ длъжността президент Александър Турчинов от опозиционната партия «Батькивщина». «Десният сектор» взема под свой контрол правителствените здания и започва да патрулира улиците. Янукович отказва да излезе в оставка, назовавайки тези действия противозаконен държавен преврат. Лидерите на преврата обещават да го привлекат към уголавна отговорност за гибелта на протестиращите, но той бяга в Русия. На 27 февруари Арсений Яценюк назначават за премиер-министър — точно така, както планират Нуланд и Пайет.

Главното, което отличава американският преврат в Украйна от болшинството предишни преврати, организирани от САЩ, това е минималната роля в него на украинската армия. След 1953 год в болшинството устроени от американците преврати за нанасяне на последен удар с цел отстраняване на избраният или управляващ ръководител са използвани високопоставени местни военни офицери. В награда за това те получават президентски длъжности, диктаторски пълномощия и прочие високи постове в новите режими, ползващи се с американска поддръжка. Американската армия развива отношения и контакти между военните, изявявайки и готвейки за своята роля бъдещите лидери на преврати. Този факт, че президентът Обама разпространи дейността на американският спецназ във 134 страни от света, говорит за това, че този процес продължава и набира обороти, вместо да се съкращава.

Но неутралната или даже проруска позиция на украинските военни след извеждането им от състава на Севетската Армия през 1991 год прави въоружените сили на Украйна нецелесообразен инструмент за осъществяване на антируски преврат. Затова Нуланд и Пайет внедряват в Украйна важно нововъведение, използвайки неонацистската партия «Свобода» и «Десният сектор» в качество на ударна сила за развръзване на насилието и захват на властта. За това се налага създаването на много неудобният и мътен алиянс от «Свобода» и «Десният сектор» с прозападните опозиционни партии «Батькивщина» и УДАР, които на парламентарните избори през 2012 год получават съвместно 40% гласове.

Историята показва, что около половината от всички американски преврати търпят неуспех, и успехът никога не е гарантиран. Но в резултат на неудачен преврат американците не гибнат и не остават в бедствено положение. За насилието, хаосът, бедността и нестабилността винаги се разплаща народът на взетата под прицел страна. А американските лидери на преврати от типа Нуланд и Пайет често получават макар и не първи, то втори или трети къс от баницата, продължавайки да се издигат по кариерната стълба на Държавният департамент или ЦРУ. Пряко военно вмешателство в Украйна никога не е стояло в плановете до преврата, но сега самият преврат може да дестабилизира Украйна и да я потопи в икономически хаос, пораждайки разкол на страната или конфликт с Русия. Това създава нови и непредсказуеми условия, в които интервенцията на НАТО ще стане напълно реална.

Русия предложи разумно решение по разблокиране на кризата. За да се свали напрежението между изтока и запада на Украйна по въпроса на съответстващите връзки на тези региони с Русия и Запада, русите предложиха федеративно устройство, при което източна и западна Украйна получават повече автономия. Това ще бъде по-стабилна система по сравнение с днес съществуващата, където едната строна се опитва да доминира над другата при поддръжка на външни съюзници, а Украйна и целият и народ се превръща в пешки на западното и натовското расширение, и руските опити да се ограничи такова расширение. Руското предложение предвижда обезателно за изпълнение обещание, че Украйна ще остане неутрална страна и няма да встъпва в НАТО. Изглеждаше, че преди няколко седмици Обама и Кери бяха готови да се съгласят на такъв изход от кризата. Тяхната задръжка със съгласие на изглеждащото разумно руско предложение може да е просто опит да спасят своя престиж и репутация. Но не е изключено, че планиралите и осъществили преврат неокони както преди диктуват политиката във Вашингтон, във връзка с което Обама и Кери са готови да отидат на поредната ескалация на кризата.

Американската машина за държавни преврати също активно работи и във Венецуела, където през 2002 год тя вече претърпя провал. Бившият кубински двоен агент Раул Капоте (Raul Capote), работил за ЦРУ в Куба и във Венецуела, неотдавна разказа за дългосрочен проект по създаване на десни опозиционни движения сред студентите от висшите и средни курсове във венецуелските вузове. Днес тези усилия вече започват да дават плодове във вид на все по-жестоки улични протести и организация на отряди за самоотбрана. В резултат загинаха 36 човека, сред които шест сътрудници на полицията и като минимум пет опозиционери. Протестите започнаха точно месец след състоялите се през декември муниципални избори, на които управляващата власт удържа връх, набирайки почти 10% повече гласове, отколкото останалите. На президентските избори през април миналата година това преимущество бе едва процент и половина. Както и в Чили през 1973 год, успехът на избраното правителство на изборите често става за ЦРУ тласък към активизация на усилията, когато от пропаганда и дясна политика то (ЦРУ - бел.пр.) преминава към улично насилие. Изглежда, че популярността на правителството на Венецуела извиква именно такава реакция.

Още една характерна черта на американските преврати се наблюдава в ролята, която западните средства за масова информация играят в рекламиране на официалните легенди и истории за прикритие, а също в подавяне на истинската журналистика. Тази роля те изпълняват въщо от 1953 година, но тя постоянно се активизира с развитието на корпоративните СМИ и укрепване на тяхната монополна власт. По своята природа превратите са тайни операции, и на американските СМИ е забранено да разглашават такива секрети на «националната безопасност», като имената на причастните към тях сътрудници от ЦРУ. Съобщавайки само официалните легенди, средствата за масова информация стават неволни помощници и съучастници в много важен пропагандистски компонент на такива операции. Но корпоративните американски СМИ превръщат порокът в добродетел, получавайки удовольствие от своето участие в демонизация на избраните врагове на Америка и в поддръжка на американските усилия по тяхното унищожение. Те замитат под килима отговорността на САЩ за насилието и хаосът, а американската политика одобрително представят в качество на благонамерени усилия по противодействие на ирационалните и опасни действия на другите.

Това е много повече, отколкото изисква строгото съблюдаване на законите за съхранение на тайната. Това говори много за тази атмосфера, която цари в СМИ, и която ни окръжава. Западните средства за масова информация в техния днешен вид, когато те са едва ли не в монополна корпоративна собственност, са станали по-съвершенна, изтънчена и тотална пропагандна машина, нежели за това са могли да мечтаят пропагандистите от началото на 20-и век. Медийните корпорации получават изгода от геополитическата и комерческа експанзия на Запада, и обслужващата такава експанзия пропагандистска функция е неотделима част от техния бизнес-модел, а не някакво изключение, което те правят под давление от страна на държавата. Да се чака от такива корпорации журналистически факти и истинна информация за американските преврати — значи невярно да се разбира факта, какво представляват те и кому служат.

Проведените неотдавна изследвания показаха, че хората получават по-добра представа за текущите събития от хумористическото Daily Show на Джон Стюарт (John Stewart) на телеканала Comedy Central, отколкото от гледането на «новини» по телевизията. Хората, които въобще не гледат тези «новости», са по-добре осведомени за международните дела, нежели телезрителите на MSNBC или Fox News. В хода на допитването, проведено три месеца след американското нахлуване в Ирак, се изяснява че 52% американци са повярвали, като че войските на САЩ в Ирак са намерили неопровержими доказателства за връзката между Садам Хюсейн и «Ал-Каида». Сред републиканците, заявили, че «внимателно следят за новостите от Ирак», тази цифра е била 78%, в същото време докато сред републиканците като цяло този показател е бил равен на 68%.

Ако задачата на медийните корпорации е в представянето на журналистски факти и истинна информация, то тези допитвания и изследвания може да се нарекат страшна обвинителна присъда за тяхната работа и резултати. Но ако разберем, че тяхната истинска задача е да са пропагандистски инструмент на експансионистката политико-икономическа система, то тогава ще изясним за себе си, че продвижението на митове и дезинформация по поддръжката на такава система е централна съставна на тяхната дейност. В този план те великолепно се справят със своята задача в Украйна, както правеха това в Ирак, скривайки всяко упоминание за причастност на САЩ към украинският заговор и мигновено да превключват от освещение на кризата в тази страна след преврата на нападки против президента Путин за връщането на Крим в състава на Русия. От друга страна, ако искате да узнаете реални журналистски факти за американската машина за държавни преврати, следва да изключите телевизорите си и вместо това да почетете надежни източници на информация от типа Alternet, Consortium News или Venezuela Analysis.

Статия http://inosmi.ru/world/20140415/219565444.html
Източник: http://www.alternet.org/world/americas-coup-machine-destroying-democracy-1953