Анатолий Вассерман - Америка е обречена на противостояние със света

Източник: http://www.odnako.org/blogs/ssha-obrecheni-na-protivostoyanie-so-vsem-mirom/

В хода на поредната гражданска война в Римската република предводителят на една от противоборстващите страни Гней Гнеевич Помпей по прозвище Магн — Велики — провъзгласил: «Който не е с мен, е против мен». В отговор неговият противник Гай Гаевич Юлий по прозвище Цезар — вероятно от градчето Цере, където са живели няколко поколения от този клон от рода Юлиев — заявил: «Който не е против мен, е със мен». Историята е съхранила резултатът: основната маса граждани на републиката се въздържали от поддръжка на Помпей, Юлий го разгромил и станал първи пожизнен император — повелител. Наистина, неговият живот след победата продължила само около четири години — убиват го заговорници, привърженици на републиканската традиция за максимално честа замяна на всички ръководители. Но това вече никак не е свързано със сътбата на Помпей.

Аз вече не веднаж съм говорил за двете качествено различни видове империи — колониална и континентална — и за това, че основна част от ключевите недостатъци на колониалните империи  (такива, като Британия, Франция или в по-усъвершенствана версия Съедините Държави на Америка) нямат място в империите от континентален тип (от които несъмнено най-яркият представител е Русия, а максимално пълно въплъщение на идеала на континентална империя е тази част от историята на Русия, именуема Съветски Съюз). Но има и много други качествено различни вещи, обозначаеми с едни и същи термини. В частност, именно такъв е терминът «свръхдържава». Има като минимум два известни ми разбирания на този термин.

В съветско време бе прието да се казва: свръхдържава — такава държава, на която никоя друга държава не може да налага своята воля. А друга несъмнена свръхдържава — Съедините Държави на Америка — до ден днешен се ръководи от директивата на своя Съвет за национална безопасност, приета някъде на рубежа между 1950–60-те години. В тази директива пред Съедините Държави е поставена цел — да постигнат това, в света да няма никакви държави или междудържавни структури, на които Съедините Държави на Америка да не могат да наложат своята воля.

Очевидно, свръхдържави в съветско разбиране на този термин може да има много. Дори повече, от момента на появяване на концепцията за неприемлемлив взаимен ущърб броят свръхдържави в това разбиране може теоретически да се исчислява с десетки. Например, Франция едва ли може да се счита за велика държава, но в същото време нейният ядрен потенциал гарантира: ако Франция не поиска да изпълнява волята на която и да е друга държава, то последната едва ли ще може да наложи своята воля — ще се бои от възмездие. Значи, Франция е свръхдържава.

А виж свръхдържава в американското разбиране може да бъде само една. Затова Съедините Държави на Америка в рамките на своята концепция за свръхдържава са обречени на противостояние срещу целият останал свят, понеже даже тези, на които те са наложили своята воля, едва ли в пълна степен са доволни от това, даже не обръщайки внимание на масираната агитация за Съедините Държави — благостни и единствени.

Тази фабула е взета от цикъла романи «Лабиринтите на Ехо» от Светлана Юриевна Мартинчик, пишеща (отначало при участие на мъжът и Игор — уви, не зная презиме — Степин) под псевдоним Макс Фрай. В магическият свят в този цикъл в резултат на най-ожесточена борба на разнообразни волшебстващи ордена оцелява само орденът на Семилистника, на това основание обявен благостен и единствен. Наистина, у Фрай всичко завършва благополучно: този орден не напълно подчинява под себе си целият свой свят просто благодарение на това, че почти всички активни деятели на ордена са погълнати от вътрешни интриги, така че не обръщат внимание на това, което се случва зад пределите му.

Пропагандата за благостност и единственост на Съедините Държави на Америка е така активна именно затова, че на нея и се налага да преодолява — понякога подсъзнателно, а понякога напълно съзнателно и твърдо артикулирано, но във всеки случай неизбежно — неприятие от голяма част от народите тяхното собствено подчинение на Съедините Държави.

И тази американска концепция за свръхдържава прави практически целият свят естествен съюзник на Русия. Нали ние не поставяме цели да подчиняваме другите — ние искаме само другите да не подчиняват нас. Съответстно всеки, който се противи на подчинението, се оказва наш съюзник.

Резултатът едва ли ще бъде съществено различен, нежели в епохата на противоборството на лозунгите на Гней Гнеевич Помпей Магна и Гай Гаевич Юлий Цезар.