«SCG News»: "Това не е Студената война 2.0. Това е Световната война 3.0"

Източник: http://scgnews.com/the-geopolitics-of-world-war-iii

Бележка от преводача Сергей Филатов: Още един много точен и съдержателен материал за случващото се в света, а също за корените на някой глобални проблеми.
Да, понякога срещаш такива текстове, че имаш желание да поставиш под тях своя подпис: абсолютно си съгласен със всички позиции, изложени в статията, която и предлагам на вниманието на уважаемите читатели.
Ей Богу, не е просто просто така доходчиво да се разкаже за сложните финансово-икономически и политически проблеми на съвременната световна политика, както това прави авторът на статията «The Geopolitics of World War III»  на «SCG News» («Геополитиката на Третата световна» в превод за MixedNews — josser):

«В разрез с популярната представа, поведението на нацийте на международната сцена почти винаги се е определяло не от моральни съображения, а от мътна смес пари и геополитика. А значи, когато вие виждате, че рупорите на управляващата класа започват да демонизират чуждестранна държава, най-първият въпрос във вашата глава трябва да е: «Какво тук е поставено на карта?»
Вече не първи ден в центъра на прицела се намират Русия, Китай, Иран и Сирия. Струва си само да разберете - защо, и в събитията, разгръщащи се в момента в света, за вас ще има много повече смисъл.

Доларът на САЩ е уникална валута. Фактически, по своето сегашно предназначение и отношение към геополитиката тя се отличава от всяка друга валута в историята. Макар тя да е световна резервна валута от 1944 година, уникална я прави не това.
Резервен статус са имали много валути, но уникалността на долара е в този факт, че от началото на 1970-те години той е, с малко забележими изключения, единствената валута, използвана за покупко-продажба на нефт на световният пазар.
До 1971 год доларът на САЩ бе привързан към златният стандарт, или поне официално. Съгласно МВФ, към 1966 год чуждестранните централни банки са държали 14 милиарда долара, в същото време докато у САЩ е имало само 3,2 милиарда долара в злато, отредено за покритие запасите на чуждестранните притежатели.
Обяснение: ФРС е печатала повече пари, отколкото е могла да обезпечи.
Резултат от това е безудержна инфлация и тотално бягство от долара.
През 1971 год, в хода на това, което по-късно започват да наричат «Шокът на Никсън», Никсън окончателно извежда долара от златния стандарт.
В този момент доларът става валута, основана изключително на дългове. Когато валутите се основават на дълг, парите възникват назаем – в прекият смисъл на думата.
Приблизително 70 процента от паричното обръщение се създава от обикновените банки, на които е разрешено да дават назаем повече, отколкото всъщност имат по сметките.
Останалата част се създава от Федералният резерв, който предоставя в кредит пари, които няма – главно на държавата.
Това е нещо подобно на издаване на подправени чекове, с това изключение, че за банките това е законно. (Държа да натвърдя на тънкия момент - издаването на фалшиви, по същество невалидни, нелегитимни финансови документи от банките е законно! Встрана морално, честно, правилно - то е единствено законно, което ги освобождава от отговорност - бел.пр.) Тази практика, именувама «частично банково резервиране», като че се регулира от ФРС – заведение, което случайно принадлежи и е подконтролно на конгломерата от банки. Но дейността на ФРС не се регулира от нито една служба или клон на властта.
А още по-интересно е това, че към тези кредити, издадени в рамките на «частичното резервиране», се прилагат проценти, но парите за тяхното изплащане в системата не съществуват. Като следствие, съвкупният дълг винаги е повече, отколкото парите в обръщение, и за това да не потъне икономиката е длъжна постоянно да расте.
Очевидно, че такава система е неустойчива.
Тук може да попитате, как доларът на протежение повече от 40 години удържаше такова господстващо положение на световната сцена, ако всичко това малко се отличава от хитроумна финансова пирамида?
Ето, тук доларът се пресича с геополитиката.
През 1973 година в сянката на изкуствената нефтена криза на ОПЕК, администрацията на Никсън започва тайни преговори с правителството на Саудитска Арабия по установяването на система, която по-късно става известна като «система за утилизация на нефтодолари». Съгласно договореността, саудитите са били длъжни да продават своят нефт само за щатски долари, а голяма част от своите нефтени свръхпечалби да внасят в американски банки и пазари на капитала. После МВФ би използвал тези пари за облегчение издаването на кредити на импортерите на нефт, с труд покриващи разходите, извикани от ръста на цените на нефта. Разбира се, платежите и процентите по тези кредити са били длъжни да се изразяват в щатски долари.
Даденото съглашение е било оформено в Съвместна комисия от САЩ и Саудитска Арабия по икономическо сътрудничество, създадена през 1974 год от държавният секретар на Никсън Хенри Кисинджър.
От документа на научно-изследователската служба на Конгреса е видно, че тези преговори са имали особена острота, тъй като американските официални лица открито са обсъждали възможността за захват на месторожденията в Саудитска Арабия с военна сила.
Нефтените шокове пораждат в САЩ инфлация, обезпокоеност относно чуждестранните инвестиции от нефтедобиващите страни, а също спекулации по целесъобразността и практическата осъществимост на военният захват на месторожденията на нефт в Саудитска Арабия и други страни. След ембаргото саудитските и американските официални лица работят над стабилизацията на двустранните отношения на почва общата вражда към комунизма, възстановяването на военното сътрудничество, а също посредством икономически инициативи, способстващи утилизацията на саудитски нефтодолари в САЩ чрез саудитски инвестиции в инфраструктура, промишлено развитие и американски ценни книжа.
Системата бива разширена, включвайки в себе си към 1975 год останалите страни от ОПЕК.
Независимо от това, че указаното съглашение бива представено като смекчител на рецесионните последствия на ръста на цените на нефта, у него има един скрит страничен ефект. То снема от кредитно-паричната политика на САЩ нейните традиционни ограничители.
Сега ФРС може свободно да нараства паричната маса по свое усмотрение. Постоянният ръст на търсенето на нефт е бил длъжен да изключи бягството от долара, разпределяйки при това инфлационните последствия по цялата планета.
От валута, обезпеченна със злато, доларът става валута, обезпечена с нефт. А още той става главно перо на американският експорт.
Вас никога ли не ви е удивявало, как американската икономика се държи да не потъне, с десетилетия имайки многомилиардни търговски дефицити?
Вас никога ли не ви е удивявало, как САЩ удържат такова непропорционално голямо количество от световното богатство, когато 70 процента от американската икономика е основана на дългове?
В съвременната епоха света се управлява от изкопаемото топливо. То е станало неразривно свързано с всеки аспект на цивилизацията: селско стопанство, транспорт, пластмаси, отопление, отбрана и медицина; и търсенето му само продължава да расте.
Докато на света е нужна нефт, и докато нефтът се продава само за американски долари, търсенето на долари ще съществува, и това търсене придава на долара неговата ценност.
За Съединените Щати това е много изгодно. Доларите, във вид на хартия или цифри в компютърната система, излизат, а влизат реални осезаеми товари и услуги. Но за останалият свят това е много подла форма на експлоатация.
Освен това, воденето на световната трговия предимно в долари дава на Вашингтон мощно финансово оръжие във вид на санкций. Работата е там, че най-мащабните доларови транзакции трябва да преминават през САЩ.
Тази система на нефтодолара стоя непокътната, докато през сепрември 2000 год Саддам Хюсеин не обяви за своето решение да преведе продажбата на иракски нефт от долари на евро. Това бе пряко посегателство на долара, и несъмнено, най-важното геополитическо събитие на тази година, но в западните СМИ за него бе споменато само в една статия.
Същият месец, в който Саддам обявил за своя отказ от долара, организация под название «Проект за новото американско столетие», член на която съвершенно случайно се оказва Дик Чейни, излиза с документ, озаглавен «Перестройка отбраната на Америка: стратегия, сили и ресурси за новото столетие». Указаният документ призовава към масово увеличение военните разходи на САЩ и много по-агресивна външна политика с цел разпространение американското господство в цял свят. В същото време документът твърди, че достигането на тези цели ще отнеме много години, «при условие отсъствие на някакво катастрофическо и катализиращо събитие – от рода на нов Пърл-Харбър».
След година те го получават.
Оседлавайки емоционалната реакция на 9/11 (атаката със самолети на кулите-близнаци в Ню-Йорк на 11 септември 2001 год. — С.Ф.), администрацията на Буш съумява да захване Афганистан и Ирак, и да проведе патриотически акт, не срещайки някава съществена съпротива.
В Ирак оръжие за масово поражение нямаше, и това не е въпрос на лоша работа на разузнаването. Това бе основана на студен разчет лъжа, а решението за нахлуване се вземаше с пълно осъзнаване на това, каква катастрофа ще повлече след себе си това.
Те точно знаеха, какво ще се случи, но през 2003-а все едно го направиха. В момента в който иракските нефтени месторождения попаднаха под американски контрол, разчетите за нефт бяха незабавно превключени обратно на долари. Заданието бе изпълнено.
Скоро след нахуването в Ирак администрацията на Буш се опита да разпространи тези войни върху Иран. Считаше се, че иранското правителство води работи по създаването на ядрено оръжие. След иракското фиаско на репутацията на Вашингтон бе нанесе жесток урон, в резултат на което той не можа да получи достатъчна международна и вътрешна подкрепа за интервенция. Усилията на администрацията бяха саботирани от представителите на ЦРУ и Мосад, които встъпиха с заявление, че Иран даже не е приел решение за разработка на ядрено оръжие, без въобще да говорим за начало на опити за неговото създаване. Но кампанията за демонизация на Иран продължи даже при администрацията на Обама.
Защо?
Възможно, това има някакво отношение към факта, че от 2004 год Иран се намира в процес на организация на независима нефтена борса. Иранците строят свой собствен нефтен пазар, и той е бил длъжен да бъде привързан не към долара. Първите партии нефт биват продадени през този пазар през юли 2011 год.
Без да имат силите да се добият до война, която искат, САЩ използват ООН за въвеждане на санкций по отношение на Иран. Санкциите биват длъжни да доведат към сваляне на иранският режим. Макар това и да нанаса ущърб на иранската икономика, тези мерки не успяват да дестабилизират страната. Това се случва главно благодаря помощта, оказана от Русия за обход на банковите забрани от САЩ.
През февруари 2009 год за председател на Африканският съюз бива избран Муамар Кадафи. Той веднага предлага да се образува обединена държава с единна валута. Неговото убийство е пряко свързано с природата на тази предложена от него валута.
През март 2009 год Африканският съюз излиза с документ под название «Към единна африканска валута». На страници 106 и 107 от този документ особено са разгледани изгодите и техническите детайли на дейността на Африканската централна банка в рамките на златният стандарт. На страница 94 недвусмислено е казано, че ключ към успеха на Африканският валутен съюз ще бъде «окончателното привързване на едината африканска валута към най-монетарният от всички борсови товари – към златото». (Имайте превид, че в различните версии на публикувания документ номерът на страниците се различава — от преводача).
През 2011 година ЦРУ прониква в Либия и започва да оказва поддръжка на групи боевици, които водят бойни действия с цел свалянето на Кадафи. САЩ и НАТО продавят в ООН резолюция за безполетна зона и, разширително тълкувайки я, се възползват от нея, за да могат с помощта на авиаудари да решат изхода на започнатото. На присъствието сред тези боевици-въстанници на екстремисти от «Ал-Каида» се гледа през пръсти.
Либия, както Иран и Ирак, извършва непростимо престъпление – усъмнява се в американският долар.
Интервенцията на НАТО в Либия плавно преминава в тайна война в Сирия. Оръжие от разграбените либийски складове през Турция се прехвърля на групировките на сирийските въстанници, действащи с цел свалянето на Асад. Вече е ясно, че множество от тези боевици са свързани с терористически организации. Но американският апарат за национална безопасност гледа на това като на неизбежно зло. През 2012 год Съветът за международни отношения даже публикува статия, в която бива казано, че «напливът на джихадисти донася съв себе си дисциплина, религиозен плам, боен опит от Ирак, финансиране от съчувстващите сунити от Персийският залив и, което е най-важно от всичко, смъртоносни резултати. Накратко казано, на ССА сега е нужна «Ал-Каида».
Ще бъдем откровени – САЩ доведоха ИГИЛ на власт.
През 2013 год същите свързани с «Ал-Каида» сирийски въстанници устроиха две химически атаки с използване на зарин. Това бе опит да се «подстави» Асад и консолидира международната поддръжка за военна интервенция. За щастие, тя бе разобличена от ООН и разследващите инцидента руски граждани, а когато в делото с предложение за посредничество в изработката на дипломатическо решение се включи Русия, кампанията за нанасяне на авиаудари се развали окончателно.
Както и в Либия, исканията за смяна на режима в Сирия се подаваха под вида «грижа за правата на човека«. Ясно, че реалният мотив бе друг.
През 2009 год Катар излезе с предложение за пролагане през Сирия на газопровод от Турция в Европа. Но Асад го отхвърли, а през 2011 год сключи договор с Ирак и Иран за постройка на тръбопровод на изток, който бе длъжен напълно да остави Катар и Саудитска Арабия извън сделките. Не е удивително, че в кампанията по сваляне на сирийското правителство Катар, Саудитска Арабия и Турция се оказват най-агресивните регионални играчи.
Но защо този газопроводен спор бе длъжен да постави в мерника на Вашингтон Сирия? Има три причини:
1. Това газопроводно съглашение значително би укрепило положението на Иран, позволявайки му да експортира газ на европейските пазари без необходимост от транзит през територията на никой от съюзниците на Вашингтон. А това по очевиден начин намалява влиянието на правителството на САЩ.
2. Сирия е най-близкият съюзник на Иран. Нейният развал обезателно ще отслаби Иран.
3. У Сирия и Иран има съглашение за взаимна военна помощ, а американската интервенция в Сирия би могла да създаде условия за начало на конфликт с Иран.
През февруари 2014 год в тази глобална шахматна партия се появи нова «гореща точка» – Украйна. Макар истинската цел да бе Русия.
Виждате ли, така се случи, че Русия е вторият най-голям експортер на нефт в света, и тя не само е станала източник на постоянно раздражение на Вашингтон на дипломатическият фронт, но още и откри през 2008 год енергетическа борса, на която сделките се сключват в рубли и злато. Работите над този проект започнаха през 2006 година. Освен това, руснаците сътрудничат с Китай по въпроса за изключване на долара от цялата двустранна търговия.
Русия също е в процес на организация на Евразийският икономически съюз, в плановете за развитие на който влиза приемането на обща парична единица и наличие на собствен независим енергетически пазар.
Ситуацията в Украйна преди кризата се характеризираше с избора: или в рамките на съглашенията за асоциация да се встъпи в ЕС, или да се встъпи в Евразийският съюз. ЕС постави въпроса ребром. Да встъпи и тук, и там, Украйна не можеше. Русия, от друга страна, твърдеше, че присъединението към двата съюза не създава проблем. Президентът Янукович реши да върви заедно с Русия.
В отговор на това американският апарат по национална безопасност направи това, което най-добре му се получава – свали Янукович и доведе на власт марионеточно правителство.
Макар отначало да изглеждаше, че всичко върви по план, САЩ бързо загубиха контрол над ситуацията. Крим проведе референдум, и хората в подавляващо болшинство гласуваха за изход от състава на Украйна и съединение с Русия. Прехода бе организиран и мирен. Никой не загина, макар Западът незабавно да представи събитието като «акт на руска агресия», и започвайки от този момент, указаната интерпретация се превърна в негова любима мантра.
Крим има голямо геостратегическо значение в сила своето местонахождение в Черно море, правещо възможна проекция на военно-морска сила на Средиземноморието. Освен това, тази земя е била руска на протежение по-голямата част от историята.
САЩ вече няколко години се добиват за приемането на Украйна в НАТО. Подобна стъпка би извела силите на САЩ право на границата с Русия и по принцип би могла да доведе до загуба от Русия на своята военно-морска база в Крим. Ето защо Русия без забавяне призна резултатите от кримският референдум и бързо присъедини територията.
А в това време два региона от Източна Украйна провъзгласиха независимост от Киев и проведоха свои собствени референдуми, результатите от които с подавляващо болшинство гласове бяха в полза на самоуправление.
Своя отговор на това Киев нарече «антитерористическа операция». На практика това бе кампания масирани и безпорядъчни артилерийски обстрели, в резултат на която загинаха хиляди мирни жители.
Изглежда, убийствата на мирни граждански лица на Запад в качеството на «агресия» не се квалифицира. Дори повече, МВФ недвусмислено предупреди временното правителство, че техният кредитен пакет от 17 милиарда доллара може да се окаже под въпрос, ако то не може да подави въстанието в Източна Украйна.
Независимо от бушуващата в Източна Украйна война, бяха проведени избори, на които за президент бе избран Петр Порошенко. От утечка на дипломатическа преписка, публикувана от «Викиликс» през 2008 год, става явно, че от 2006 год Порошенко работи като агент-«къртица» за Държавният департамент на САЩ. Там го наричат «нашият украински инсайдер», и голяма част от телеграмата се позовава на предоставена от него информация. По една телеграма е видно, че САЩ още на този етап знаят за корумпираността на Порошенко.
Но за появяване у Вашингтон на преимущества в тази криза наличието на марионетка в нужното място се оказва недостатъчно. Какво прави Вашингтон, когато у него няма други лостове? Той въвежда санкции, демонизира и дрънка с оръжие (или устройва провокация «под чужд флаг»).
Това не е най-добрата стратегия, когато си имаш работа с Русия. Фактически, тя вече доведе до обратни резултати. Санкциите просто тласнаха Русия и Китай към по-тясно сътрудничество и ускориха реализацията на руските планове за дедоларизация. И, независимо от риториката, до изолация на Русия това не доведе. САЩ и НАТО вбиха клин не между Русия и останалият свят (погледнете БРИКС, ако се съмнявате), а между себе си и Русия.
Тази нова «антидоларова ос» отива отвъд икономиката. Тези страни разбират, какво тук е поставено на карта. Именно затова Китай в светлината на украинската криза предложи нов «пакт за евразийска безопасност», който да включва Русия и Иран.
Помислете за възникващите във връзка с това последствия в това време, когато администрацията наОбама започва бомбардировки в Сирия, у която също има договор за взаимна военна помощ с Иран.
Това не е «студената война 2.0″. Това е «световната война 3.0″.
Масите могат още да не осъзнават това, но в историята това ще влезе именно така.
Вече се случва кристализация на алиянсите, а «горещата» война тече вече на множество фронтове. (Днес едновременно се случват няколко въоръжени конфликтя по южните граници на Евразия — от Юго-Източна Азия до самият център на Европя, което след Втората световна война никога не се е наблюдавало! — С.Ф.).
Ако провокациите и войните чрез посредници продължават, пряко стълкновение на големите играчи помежду им ще бъде въпрос на време, а това е верен път към катастрофа.
Всичко това ви се струва безумно? Е, вие сте прави.
Хората, управлявщи в този момент света, са безумни, а обществото, като лунатик, върви срещу трагедията.
Ако искате да измените курса, който следваме, има само един способ. Ние трябва да събудим това общество. Даже най-мощното оръжие на войната може да се обезвреди, ако се доберете до съзнанието на човека зад спусъка.
Как да разбудим масите, ще запитате вие?
Не чакайте, докато на този въпрос за вас отговори някой друг. Подходете към това творчески. Действайте така, като че от това зависи бъдещето на вашите деца и внуци.
Защото това наистина е така.»

"Нали се борим за свобода на словото? - Да, но в Русия, не тук!!"

Soft Power — меката сила «made in USA»

Много години се сблъсквам с премилането на безкрайна, тягостна тема: защо ние, русите, не умеем да достигаме своите цели с такива политтехнологии, кати американците. Какво е нужно да се направи, за да се повиши и подобри?

Искам да опитам да внеса някаква ясност в тази болна тема. Ще започна с личен опит. Беше пролетта на 1998 год, в Словакия вървеше с пълен ход подготовка за една от първите «цветни» революции в Източна Европа, но за това тогава никой не знаеше. САЩ готвеха голяма война на Балканите, за това също никой не знаеше. На Америка бяха нужни гаранции за прелитене през въздушното пространство на Словакия, където на власт бе упоритият и «проруски» премиер Владимир Мечар (wiki), ползващ се от масовата поддръжка на населението. Мечар пречеше, Мечар бе решено да се смени, и под до болка познатия американски слоган «искаме промени» от посланика на САЩ в Словакия бе събрана и построена в боен ред антимечаровска коалиция.

Аз бях в това време главен редактор на един обществено-политически седмичник. Към мен изведнаж се обърна американски дипломат, второ или трето лице от посолството, с неочаквано предложение.

— А защо Вие не направите неправителствена организация?

— А какво е това? — поинтересувах се аз.

— Как, вие не знаете? — удиви се американецът. — Всички знаят, а вие не!

Аз признах своето невежество и изслушах лекция от четвърт час.Нейната  същност: ако създам нова неправителствена организация, която така или иначе е ангажирана против Мечар, то посолството на САЩ предлага пари.

Аз бях удивен, но не отказах веднага. Мечар по това време критикувах открито и последователно — не за прорускост, а за политически утопизъм. При това, както показа времето, критиката бе напълно обоснована. Но пари за такъв род творчество никой никога не бе ми предлагал. Аз бях сам издател на своите книги, оставам такъв и до ден днешен.

След два дни американецът се появи с куп хартия с тегло килограм и половина и с предложение да ги попълня. Забелязал, че не съм склонен да го правя, той каза, че ще ми помогнат негови сътрудници. Трябва просто да мина през посолството. След което аз мушнах хартиите в най-долното чекмедже и забравих за това.

Но не задълго. Антимечаровската кампания в Словакия от 1998 год тогава никой не възприемаше като «цветна революция». Никакви майдани нямаше, имаше просто политическа кампания на всички, обединили се против един — популярният Мечар. Но зад нея стояха САЩ с цялото свое меко влияние в юмрук. И шансове Мечар просто нямаше.


Същност на Soft Power

Това не е мека сила (wiki).

И още по-малко мека власт.

Това е американска технология за вземане на властта в чужда страна и нейното предаване на нужните в даденият момент хора. Технология на преврати.

Технология ненасилствена — и това е главното, което отличава Soft Power от революции със щурм на Зимния дворец.

Технологията Soft Power не взема властта, за да я удържа или, не дай Боже, нещо да реформира. Макар думата «реформа» много години бе свещенно заклинание във всички посткомунистически страни, и в Русия без изключение.

Soft Power се използва за това, че вземайки властта за кратко, да се вземе собствеността за дълго, а още по-добре завинаги. Думата «ограби» звучи неделикатно, но точно описва същността на процеса.

След свалянето на Мечар през 1998 год, който макар и да спечели изборите, но не му дадоха да сформира правителство, в рекордни срокове в ръцете на САЩ бяха предадени всички стратегически предприятия на Словакия, които интересуваха Америка. Преди всичко, металургическият комбинат ВСЖ в град Кошице, бъркащ картите в играта за европейските пазари. Комбинатът дадоха на концерна US Steel.

Освен отнемането на собственост, с помощта на Soft Power се добиват и други резултати — като правило, от стратегическо значение. Нужна е, например, военна база — и в Средна Азия започват изведнаж да се борят за свобода; нужно е да се контролира транзита на нефт и газ — и за свобода ще се борят ту Кавказ, ту Турция, ту Гърция. Ще се борят всички — Soft Power умее да привлича масите за борба за американски ценности.


Механизъм на работа на Soft Power: последователност на стъпките

Отначало Soft Power търси и намира сред местните елити агенти на влияние. Не шпиони, не разузнавачи, а проводници на своята воля. Това е главната и решаваща стъпка.

Без Горбачов и Елцин проамериканска Русия от 1991–1999 години не можеше да се състои. Ако местните елити са бедни, агенти на влияние внасят направо от САЩ — благо в Америка всички са емигранти. И ако  изведнаж срочно е нужен нов президент в Афганистан или Латвия или за перспективният украински банкер Ющенко е нужна правилна жена, Америка без труд намира нужните кадри по своите улички.

Следваща, и не по-малко важна стъпка — поставят се под контрол СМИ. В малките страни просто се купуват и не само работят за Soft Power, но още  и носят доход.

В поставените под контрол СМИ се възпитават лоялни на Soft Power журналистически пулове. Като правило, вземат се съвсем млади хора, почти деца, и се обучават на няколко нехитри начини за обслужване на медийните потребности на Soft Power.

Създава се мрежа неправителствени организации и фондове. Нейният главен смисъл — да готви кадри за Soft Power.


Механизъм на Soft Power: финансиране

Америка като никой умее с голям размах да рекламира своята финансова щедрост във въпросите на Soft Power, но това е нагъл и много успешен пиар.

Някога имаше умен лозунг: «Делото по спасение на давещите се е дело на ръцете на самите давещи се».

Приложено към Soft Power този лозунг ще прозвучи така: «Давенето на плаващите се осъществява за сметка на самите бъдещи удавници. Със стопроцентно предплащане».

Soft Power — това винаги и навсякъде е безумно доходно предприятие. Агенти на влияние на САЩ, като правило, се купуват просто за обещания или за дребни за джобни разходи. Когато Soft Power тържествува и ограбването е факт, на агентите на влияние може отново да се подхвърли нещо за чай. Разбира се, дребни — това е понятие относително. В мащабите на Русия или даже Украйна тези дребни за джобни разходи за ющенци или каспарови за обикновените люде като дребни въобще не изглеждат. Но в мащабите на придобитото от САЩ това са нищожни разходи. При това често и за тези мизерни разходи Soft Power намира някой дебелопортфейлник, който ще прибяга с накрадените пари и ще помоли убежище. Ако дебелопортфейлника донесе достатъчно много пари, той убежище ще получи, но могат още да го "помолят": а виж помогнете, подкрепете кълновете на свободата в далечният Тибет, или поне в Монголия.

Единственото, на което Soft Power никога не е икономисвала — това е научната разработка на технологии за преврати и тяхната информационна и медийна поддръжка. За това в САЩ са създадени хиляди институти от най-различно ниво, създадени са вече от десетилетия и постоянно се създават нови.


Защо Русия няма Soft Power

По същата причина, по която на Магадан не цъфтят мангови дървета. Други условия.

Още затова, че Soft Power няма у никого в света, освен САЩ. Това е американско изобретение, ноу-хау, не такова мащабно, като Ню-Йорската борса, но също важно.

Защото за създаване на Soft Power като глобално действаща система за преврати, по волята на САЩ сменящи властта там, където решат американските стратези, са отишли десетилетия напрегнат умствен и творчески труд на хиляди специалисти. Които, и това трябва още веднаж да се подчертае, в САЩ реално са били — това действително е цивилизация от емигранти, която в рамките на Soft Power ефективно използва плюсовете на своята емигрантска природа.

Още затова, че в Soft Power е въплътен чисто търговски подход, прост и достъпен даже на най-тъпият, а значи, ефективен. Другите народи и цивилизации, опитвайки се да влияят зад своите граници в своя полза, смесват в куп пари, власт, традиции, морал, емоции, предразсъдъци. Забъркват божи дар с бъркани яйца. А Soft Power — това са само бъркани яйца. При това от яйцата на клиента, но така, че клиентът да не забелязва.

И се получава като в Украйна, където Русия се довлия до там, че Украйна сериозно заявява за стремеж в НАТО. Защо така неуспешно изглеждаше още до неотдавна руското влияние в Украйна, и така победоносно изглеждаше американската Soft Power в дните на разцвет на «оранжевият Майдан»?

Причини много, но главната е в това, че украинските елити се оказаха абсолютно дезориентирани по отношение към Русия. Кой днес в Украина е проруски политик? Правилният отговор би звучал: че ние всички сме проруски! Но от такъв отговор няма и помен. Има колебаеща се в режим 50 херца управляваща върхушка, която сама безнадежно се е забъркала в това, кое за нея, върхушката, е по-изгодно — да е проруска или проевропейска. Или проамериканска. Или да се ориентира на могъщата Грузия с нейния президент-триумфатор.

Русия е сложна цивилизация, а Soft Power — прост продукт за прости, който успешно работи, в това число и в суровите руски условия.


Исторически перспективи на Soft Power

Има основания да се подозира и да се надяваме, че епохата на Soft Power върви към залез. Това не значи, че ще стане по-добре. Но може да се появи нещо ново и не обезателно от американски произход.

Soft Power е продукт на света на парите, който също е в залез. Ако опишем упростено, Soft Power, както и много други американски продукти, оперира с пари и на основата на парите.

Тях, парите, скоро няма да ги има. В този вид, в който ние всички ги знаем. Това значи, да се купува няма да има с какво — нито агенти на влияние, нито СМИ.

И все пак това е повече или по-малко далечно бъдеще.

А какво да правим със Soft Power днес, докато това еще го има и то много? Какво да прави Русия?

Опити да се създаде своя Soft Power в Русия има и се усилват. И само по себе си това е добре. И някои резултати вече са видни на постсъветското пространство.

Затова на Русия е нужно Soft Power да изучава, докато старицата е още жива и много разказва. Да избира нещо полезно, важно за себе си, за бъдещето.

Русия и русите умеят да се учат и изобретяват. Феноменът Soft Power — това е оръжие на противника, което е преди всичко предмет за изучаване.

За да се подражава, повтаря, създава ново. Но не Soft Power «made in USA». У Русия има други традиции, Русия е умеела и умее да строи дълговременни отношения с вождовете на множества народи, населяващи я. И макар демократическата алчност на руският елит остава мощен фактор, за Русия не е нужно да купува лоялността на съюзниците и васалите «поне за половин година, за да стигне време да се приватизира газопровода».

Русия не граби, Русия взема, опирайки се на реална сила, а не на зелени нули.

У Русия и русите доминира и ще доминира друг въпрос: «Мужик, кажи, ти чий си? Наш или не наш?» Кой е казал, че това е неправилно?

Източник: http://expert.ru/2009/02/6/Soft_Power/

Как вам удалось?

Ирина Лашкевич, журналист

Фото: facebook.com/irina.laschkevich

Я украинка, без какой-либо смеси в крови. В роду только украинцы. Таких людей, как я, Фарион обозвала титульной нацией.

Было у меня две бабушки. В доме одной из бабушек была настольная книга – стихи Тараса Шевченко. Бабушка учила со мной стихи – и, надо сказать, успешно. В первом классе я знала половину стихов из этой книги. Учителя устраивали себе забаву. Ставили меня на стул в учительской, на перемене, и я читала Катерыну.Читала с трагедией в голосе, с выражением. Наверное, было смешно, потому что учителя рыдали от смеха. Вторая бабушка была интеллигентная, тихая. Все время вышивала, делала ковры на верстате, которому было не меньше ста лет. На свадьбу бабушка подарила мне вышитый рушнык и вышиванку.
Родители играли в самодеятельном украинском театре. Все репетиции и спектакли я проводила за кулисами. С первого класса знала наизусть «Кайдашева сім*я», «Чому ревуть воли, як ясла повні».

Моя семья соблюдала все украинские традиции, пели украинские песни на всех праздниках, дома говорили только на украинском языке. Окончила украинскую школу.

Во время учебы в институте была в Петербурге. В первую очередь посетила Академию художеств, посмотрела курсовые Шевченко, была в комнате, в которой он жил при академии. О Шевченко знаю все, по крайней мере, не меньше нынешних шевченковедов. Материал собирала по крупицам.
Люблю украинскую литературу не меньше, чем русскую. Нас так учили. Было стыдно не читать. Было стыдно не знать два языка. Домашняя библиотека у меня маленькая, около 300 книг, но только те, которые я читала. Половина из них на русском, вторая половина – на украинском языке.К чему я все так подробно рассказываю?

Хочу спросить нацистов, которые пришли к власти после америкосовского Майдана: как Вам удалось за такое короткое время, после всех движений, которые были направлены на поднятие национальной идеи, национального духа, патриотизма, вызвать у меня аллергию на украинский флаг, гимн, вышиванку?

Как Вам удалось вызвать у меня, украинки до мозга костей, ненависть ко всему украинскому? Даже не ненависть, точнее, стыд за страну?
Как Вам удалось уничтожить все живое, национальное, что в ней было?
Как Вам удалось за несколько месяцев превратить мою Украину в стойбище затурканных, бесправных, нищих, озлобленных людей?
Кто Вам дал право решать судьбу страны на майдане, а не на выборах?
Вы кто? Снимайте маски!

Настоящий украинец не будет делать то, что принесет вред его Родине.

Настоящий украинец не будет радоваться смертям тысяч мирных жителей.

Господа, Вы звери, господа! Вы будете прокляты своею страной!

Украинка. Бровченко Ирина Владимировна (Лашкевич – фамилия мужа. Уточняю для больных на голову прыгунов).
Источник: Блог Ирины Лашкевич

Типове войни и какво ни дава това знание приложено към Украйна

Възможно най-краткото описание, на което съм попадал:

1. Обикновена война. Така да се каже традиционна схема на древните. Ако не ни се харесва правителството на съседната държава, събираме своите граждани в армия, даваме им оръжие, и с тази армия нападаме съседната страна.

2. Студена война. Война, в която своите цели в другата страна достигаме с всевъзможни санкции, икономически ембарго и пр. Нашата цел – да лишим от независимост страната, и сменим там неугодното нам правителство на необходимото ни.

3. Война с наемници от трети страни. Всичко по принцип е същото като и в т.1, но не набираме свои граждани. Тях жалеем. Вместо това плащаме пари на граждани от трети страни, създаваме от тях армия и тази армия насъскваме на съседната страна. С цел смяна на неугодното нам правителство на съседната страна.

4. Война с наемници, наети непосредствено в страната на нашата агресия. В този случай действията са аналогични на т.1 и т.3 . Само за водене на бойни и диверсионни действия, захват на правителствени здания, заместване ръководството на страната използваме граждани на самата страна. За това наемаме в страната свои Съратници, Хилядници, които ще разпределят нашите пари сред нашите наемници. Които на свой ред, ще свалят правителството със всичли законни и незаконни способи до въоръжени стълкновения с регулярните воински части.


Обръщам внимание: При това, фактът защо не ни харесва съседното правителство, няма никакво значение. Може то да не ни дава да експлуатираме неговите граждани в нашите интереси, а може ние да считаме, че там демокрацията е малко. Фактът е там, че сме решили да нападнем и устроим всичко в съседната страна по свое усмотрение.

Сега малко запознати с термините ясно виждаме:
1. В Украйна бе извършено нападение от 4-ти тип. Бяха наети наемници от гражданите на самата Украйна, които смениха неугодното за ЕС и САЩ правителство на Янукович на угодното им правителство на Порошенко. (Мотивите на наемниците не разглеждаме, сумата за която бяха наети - бе озвучена)

2. Но, независимо от усилията на ЕС и САЩ, напълно да се вземе Украйна под контрол не се получи. Някои региони отказаха да се подчиняват на правителството окупанти (Луганск, Донецк, Крим). В частност това бе свързано с националистическата риторика на наемниците. Това бе грешка на ЕС и САЩ. Призовавайки национално-неутрални наемници, този проблем можеше да бъде избегнат. Виж събитията през 1991 год в Москва.

3. Новото правителство, бидейки поставеници на ЕС и САЩ, получили в свое разпореждане войска, ги задейства за покорение на още не окупираните територии.

4. Крим, бидейки автономна република, предпочете да помоли помощ и да се отдели под юрисдикцията на съседната държава.

5. Донецк и Луганск, бяха принудени да създадат свои въоръжени сили и да започнат отбрана, също така обръщайки се за помощ към съседна Русия.

6. За неутрализация на Русия, и блокиране нейната помощ и възможно участие на страна на не предалите се региони против Русия бе развързана война от втори тип.

При това, по какъв начин се осъществяваше подготовката и вербовката на наемниците няма значение. Това биха могли да бъдат идейни наемници или просто получаващи пари за митинги и провокации - без разлика.

Изводи за Русия няма да правя. Мисля и така всичко е ясно.
"Благостта" на целите на агресията оставяме зад рамките на статията.

Русия, която те загубиха

Дмитрий Соколов-Митрич

А ние нали обичахме Америка. Аз точно помня, че ние обичахме Америка. Когато в началото на 1990-те встъпвахме в живота на възрастни, у болшинството мои познати връстници даже въпрос не възникваше, как да се отнасяме към западната цивилизация. Добре да се отнасяме. Как още?

За разлика от нашите деди и даже бащи, ние тогава се отнесохме към «най-голямата геополитическа катастрофа на XX век» съвсем не като към катастрофа. За нас това бе начало на широк път. Накрая ще се изтръгнем от своята съветска черупка в големия свят — готин и истински. Накрая ще утолим своя сензорен глад. Ние се родихме, може би не в най-нужното място, но съвсем точно — в нужното време — така мислехме. Сега в това е трудно да се повярва, но даже освободената от комунистически надзор Църква се възприемаше тогава в единен семантически ред с тържеството на западните ценности. Празнуването на 1000-летието от Кръщението на Русия и първият концерт на «Scorpions» с тяхното «Wind of Change» — това за нас бяха неща от една природа.
Войната в Ирак и даже в Югославия премина някак встрани. Иработата  даже не е в това, че ние бяхме още твърде млади и безгрижни. Аз например, вече стажувах в «Комсомолка» (в-к "Комсомольская правда" - бел.пр.), при това в международният отдел. Седях на англоезичната рейторовска лента, която преливаше от Изетбегович, Младич и Караджич, но някак не придавах на всички тези събития сериозно значение. Това  бе някъде там, далеч и не в нашият район. И въобще, разбира се, войната на Балканите не влизаше за мен в някаква антизападна логика. Какво общо има Америка?
През 1990-те ние гласувахме за «Яблоко», ходехме до Белия дом на страната на демократическите сили, гледахме новороденото НТВ и слушахме «Эхо Москвы». В своите първи журналистически бележки ние по всеки повод споменавахме някакъв «цивилизован свят» и свято вярвахме, че той и наистина е цивилизован. Към средата на 1990-те в нашите редове вече започнаха да се появяват първите евроскептици, но те минаваха повече по разряд чудаци. Аз самият цяла година преживах в студентското общежитие с комуниста Петя и монархиста Арсений. Моите приятели от другите стаи всяка вечер ме изпращаха със съжаление: «е давай, върви вече в своята лудница».

Косово — това бе шок, розовите очила се разбиха

Първият сериозен удар по нашата прозападна жизнена ориентация стана Косово. Това бе шок, розовите очила се разбиха на парчета. Бомбардировките на Белград станаха за моето поколение същото, което за американците — атаката на кулите-близнаци. Съзнанието се развърна на 180 градуса заедно със самолета на тогдавашният премиер Евгений Примаков, който узна за началото на американската агресия над Атлантическият океан — по пътя от Ирландия в САЩ — и даде команда за връщане в Русия.
В тези времена още нямаше никаква сурковска пропаганда. Родното НТВ ежедневно объясняваше, че да се хвърлят бомби върху голям европейски град — това, разбира се, е прекалено, но въобще Милошевич — гад, каквито света не е виждал, затова нищо му, ще потърпи. Сатирическата програма «Кукли» изобразяваше случващото се като добър спор в комуналката, където пияният съсед мъчи «гражданката Косово» и у никого няма за него управа, освен нейния гост-любовник с мощен торс и лицето на Бил Клинтън. Ние гледахме, но вече не вярвахме. На нас вече не ни беше смешно. Ние вече разбрахме, че Югославия — това е демоверсия на това, което в близка историческа перспектива може да се случи и с нас.
Вторият Ирак, Афганистан, окончателното отделяне на Косово, «арабската пролет», Либия, Сирия — всичко това удивяваше, но вече не убиваше. Илюзиите бяха изхарчени: с кого живеем на една планета, бе повече или по-малко понятно. Но независимо от всичко, през цялото това време ние продължавахме да оставаме в западна орбита. Още продължаваше да действа мита за злата Америка, но добрата Европа, косовският страх постепенно се притъпи, компромисът изглеждаше примерно така: да, в прегръдка с тези ребята да се дружи, разбира се, не става, но да се играят общи игри може. В края на краищата, с кого още ще играем?
Даже парадът цветни революции до последно изглеждаше нещо като малки пакости. Само евромайдана и последвалата след него жестока гражданска война със цялата възможна очевидност демонстрираха: лишеният от всякакви процедури и правила «демократически процес», запуснат на територията на противника — това въобще не са геополитически игрички, а най-истинско оръжие за масово поражение. Единствен вид въоружение, който е приложим против държава, притежаваща ядрен щит. Всичко е много просто: когато ти натискаш копчето и изпращаш през океана ракета, в отговор ти стопроцентово получаваш такава ракета. Когато запускаш на територията на противника верижна реакция хаос, да ти се предяви няма какво. Агресия? Каква е тази агресия?! Това е естествен демократически процес! Извечно стремление на народите към свобода.
Ние виждаме кръв и военни престъпления, ние виждаме труповете на жени и деца, ние виждаме, как цела страна се връща в четиристе — а нашият от детство любим западен свят уверява, че това всичко ни се струва. Не виждат това люде, от които е излязал Джим Морисон, Марк Нопфлер и разноцветният «Битълз». Не искат да видят това потомците на участниците на Уудсток и самите участници от Уудсток, престарели хипи, хиляди пъти пели «All you need is love». Не виждат това замислените немци от поколението на послевоенният беби-бум, разбили чела в покаяние за делата на своите отци.
Този шок е по-силен от косовският. За мен и много хиляди «почтичетиридесетгодишни», които излязоха в света с американската мечта в черепната кутия, мита за «цивилизованият свят» рухна окончателно. От ужас звъни в ушите. Няма повече никакъв «цивилизован свят». И това не е просто «печалка», това е много сериозна опасност. Човечеството, загубило своите ценности, се превръща в сброд от хищници, и огромната война е въпрос на време.
Преди двадесет години нас не ни победиха. Нас ни покориха. Ние загубихме не на война, а на култура. Ние просто много поискахме да бъдем такива, като тях. Рок-н-рол-а направи за това повече, отколкото всички ядрени бойни глави. Холивуд се оказа по-силен от угрозите и ультиматумите. Рокота на «Харли-Дейвидсън» в студената война бе по-ефективен от рева на изтребители и бомбардировчици.

Америка, каква все-пак глупачка си ти! Да беше почакала двадесет годинки — и ние бихе били безвъзвратно твои

Америка, каква все-пак глупачка си ти! Да беше почакала двадесет годинки — и ние бихе били безвъзвратно твои. Двадесет години вегетарианство — и нашите политици сами биха ти подарили нашето ядрено оръжие, та още и ръка биха дълго стискали в благодарност за това, че го вземаш. Какво щастие, че ти се оказала такава глупачка, Америка!
Ти нас даже не си ни представяш! Това, между впрочем, са думите, които преди две години ние викахме срещу Кремъл. От тогава ти благодаря, Америка, желаещите да излизат на този площад значително намаляха. Ти говориш за нас глупости, мислиш за нас глупости и в резултат вършиш грешка след грешка. Някога ти бе готина страна, Америка. Ти морално се издигна над Европа след Първата световна и укрепна след Втората. Да ти имаше Хирошима, Виетнам, Куклусклан и въобще — пълен шкаф скелети, както у всяка империя. Но до едно време целият този боклук не правеше критична маса, която превръща виното в оцет. Ти показа на цял свят, как може да се живее заради съзидание и творческа свобода. Ти сътвори на планетата много чудеса на развитие: ФРГ, Япония, Южна Корея, Сингапур. Но оттогава ти силно се измени. Ти нещо отдавна не си писала песни, които да пее цял свят. Ти прояждаш своя главен капитал — моралният. А у него има едно много недобро свойство: той не подлежи на възстановяване.
Ти започваш тихичко да умираш, Америка. И ако си мислиш, че аз злорадствам — грешиш. Велика смяна на епохите се съпровожда с голяма кръв, а кръв аз не обичам. Ние, хората, които сами преминахме през залеза на своята империя, бихме могли даже да ти обяясним, какво правиш не така. Но няма. Досети се сама.

Дмитрий Соколов-Митрич

Графиката, която Обама не би искал Меркел да види

Източник http://www.zerohedge.com/news/2014-09-02/chart-obama-does-not-want-merkel-see

В края на седмицата заглавията демонстрираха спадът в глобалния индекс на делова активност и с това падението на последната надежда световната икономика да достигне скорост на възстановяване от самосебе си. Но, има една страна, която това не касае... има една страна, чийто растеж (базирано на неточни данни по допитвания) е в 10-месечен растеж. Вероятно това е графиката, която Президентът 'нуждаем се от повече санкции и разходи' Обама не би искал Ангела 'хъммм, една минута' Меркел да види...

След започването на санкциите спадът в Европа на индекса на делова активност бе съпоставим с възходът в Русия (о, и съгласно данните от допитвания, САЩ са толкова добре колкото винаги)...

*  *  *
Изглежда твърде очевидно кой плаща цената и страданията от Западните санкции...

Кога Европа ще начертае своята собствена червена линия за санкциите на Обама?

Анжелка, не глупи, и на генсека не вярвай

Кому: До Ангела Меркел…  Следва да знаете, че обвиненията по адрес на Русия в извършване на крупно нахлуване в Украйна, нямат под себе си надежни доказателства от разузнаването… Надяваме се, вашите советници са Ви напомнили, че генералният секретар на НАТО Расмусен не заслужава доверие. Усещането е, че речите му както по-рано пишат във Вашингтон… когато на федералистите потрябват руски танкове — те няма да закъснеят

Екс-директор на АНБ, ветерани от разузнаването на САЩ написаха открито писмо до Меркел за избягване на тотална война в Украйна

източник: http://www.vineyardsaker.ru/home/экс-директор-анб-ветераны-разведки-сш/ 

източник: http://www.kp.ru/daily/26276.5/3154168/
 

оргинал: http://antiwar.com/blog/2014/08/31/germanys-merkel-needs-to-ask-tough-questions-at-nato-summit/

Опасно е даже да се намеква, че Украйна може да бъде приета в Североатлантическият алиянс, – считат ветерани от спецслужбите на САЩ. Както е известно, бивши разузнавачи не съществуват. Известно е също, че разузнавачите са люде непублични. Това и в длъжностните инструкции е записано, и в кръвта им е заложено.
И ако цяла група деятели в оставка от разни служби на американското разузнаване се обръща с открито писмо даже не към своя президент, а към ръководител на съюзна държава — значи, те действително са крайно разтревожени. А разтревожени са те от това, че систематическата лъжа относно положението в Украина може да вкара във война не само Европа, но и тяхната собствена страна.

Кому: До Ангела Меркел, канцлер на Германия.
От: организация «Ветерани от разузнаването за здрав смисъл»
Тема: Украйна и НАТО

Ние, долуподписаните, много години сме служили в различни разузнавателни служби на САЩ. Да пишем такова открито писмо за нас не е съвсем обичайно, но за нас е важно, Вие да сте осведомени за нашите възгледи в навечерието на самита на НАТО, който ще се състои на 4-5 септември.
Вам следва да знаете, че обвиненията, че Русия е извършила крупно нахлуване в Украйна, нямат под себе си надежно разузнавателно подкрепление. По-скоро, то е от същата област, както и съмнителните, подчинени на политическа целесъобразност данни, които «обосноваха» американското нахлуване в Ирак преди 12 години. Тогава ние не видяхме достоверна информация за наличие на оръжие за масово поражение у Ирак.
Днес ние не виждаме достоверна информация за руско нахлуване. Канцлер Герхардт Шрьодер, разбирайки цялата несъстоятелност на данните за иракско ОМП, се отказа да се присъедини към нападението срещу Ирак. Според нас, вие сте длъжна със същото подозрение да се отнесете към обвиненията на държавният департамент на САЩ и НАТО за измисленото нахуване на Русия в Украина.
Президентът Барак Обама се опита да остуди в някаква степен настройката на собствените си дипломати и водещи медиа. Той нарече скорощните събития в Украйна «продължение на това, което се случва там с месеци — нищо ново всъщност».
Обама, обаче, доста условно контролира процесът на формиране на политиката на своята администрация. Колкото и да е печално, но неговите хора лошо знаят историята, не си представят какво е война, а обвинения срещу Русия им заменят това, което трябва да е политика.
Преди година ястребите в държавния департамент и техните другари в СМИ почти провоцираха Обама да нанесе мощен удар по Сирия. Те, както и сега, се опират на, меко казано, съмнителни разузнавателни данни.
Именно затова, че недостоверните разузнавателни сведения играят все по-голяма роля във вземането на решения, ние считаме, че възможността за излизане на конфликта зад границите на Украйна в последните дни рязко нарастна. Още по-важно е, че такава опасност може да се избегне, ако Вие и другите европейски лидери проявите здрав скептицизъм на предстоящият самит на НАТО.
Упражнения с неправдата
Надяваме се, вашите съветници са Ви напомнили, че генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен не заслужава доверие. Усещането е такова, че речите му както преди се пишат във Вашингтон.

Това бе ясно още тогава, когато в навечерието на нахуването на САЩ в Ирак той, бидейки премиер-министър на Дания, заяви в парламента на страната: «У Ирак има оръжие за масово поражение. Ние не мислим така. Ние знаем.

Фотографиите могат да кажат повече от хиляди думи, но те могат и да въвеждат в заблуждение. Ние имаме богат опит за сбор, анализ и интерпретация на информация от спътници, друга визуална информация, както и други видове разведданни.
Уверени сме: снимките, разпространени от НАТО 28 август — са много крехко основание за това, да се обвинява Русия във нахлуване в Украйна. По ирония на сътбата, те твърде напомнят илюстрациите, които бяха предявени от (държавния секретар на САЩ — ред) Колин Пауел в ООН на 5 февруари 2003 год (за обосноваване нахлуването в Ирак). Те абсолютно нищо не доказваха.
Същият този ден ние предупредихме президента Буш, че наши бивши колеги-аналитици «все повече изпадат в отчаяние от политизацията на разузнавателни данни» и напряко му казахме: «Презентацията на Пауел по никой начин не оправдава война».
Ние поискахме от г-н Буш «да изнесе дискусията зад пределите на тесния кръг негови съветници, които мечтаят за война, за началото на която ние не виждаме никакви основания и която ще доведе до катастрофически непредвидени последствия».
Погледнете Ирак днес. Това е по-зле от катастрофа. .
Ако фотографиите, които НАТО и САЩ представят на света — това е действително най-доброто, което имат, то нашето подозрение, че имаме дело с кампания по дезинформация само укрепва, а целта е да се достигнат решения на самита на НАТО, които Русия не може да възприеме иначе, освен като провокационни.
Проявете максимум скептицизъм относно това, което се опитват да Ви внушат г-н Расмусен и даже държавният секретар Джон Керри.
Ние се надяваме, че вашите съветници от самото начало на кризата в Украйна през 2014 год са Ви държали в курса на това, че возможност за встъпване на Украйна в НАТО е действително неприемлива за Русия.
В секретна телеграма от 1 февруари 2003 год (обнародвана от «Викиликс») от посолството на САЩ до държавният секретар Кондолиза Райс, се съобщава, че посланик Уилям Бърнс е бил поканен от министърът на външните работи Сергей Лавров, за да му разясни твърдата опозиция на Русия срещу встъпването на Украйна в НАТО.
Лавров в явна форма е дал да се разбере, че съществуват опасения, че «този въпрос може да разцепи страната, да доведе до насилие или даже, по някои оценки, до гражданска война, която може да постави пред Русия въпрос за вмешателство».
Бърнс озаглавява телеграмата нетривиално за дипломатически документ: «НЕ ЗНАЧИ НЕ. РУСИЯ ПРОВЕЖДА ЧЕРВЕНА ЧЕРТА ЗА РАСШИРЕНИЕТО НА НАТО». Той я изпраща във Вашингтон с гриф «ЗА НЕЗАБАВНО ПРОЧИТАНЕ». След два месеца на самита на НАТО в Букурещ бе официално заявено, че Грузия и Украйна ще бъдат приети в алианса.
Буквално тези дни украинският премиер-министър Арсений Яценюк съобщи, че с разрешение на парламента, което е получил, пътят в НАТО сега е открит. Яценюк — това е изборът на САЩ на пост премиер след държавният преврат от 22 февруари. «Яц — това е нашето момче» – каза зам.държавният секретар Виктория Нуланд няколко дни преди путча. Това бе казано в прехванатият разговор с посланикът на САЩ в Украйна Джефри Пайят. Възможно, Вие ще си припомните, че в същият разговор г-жа Нуланд произнесе: “Fuck the EU.”
Сроковете на руското «нахлуване»
През последните седмици Киев пропагандираше мотива: украинските въоръжени сили удържат победа над привържъниците за федерализация на юго-изтока на Украйна. Тече «зачистка». Но това бе версия на официалните источници в Киев. От място постъпваше крайно малко информация.
Въпреки това, от един източник — с позоваване на президента на Украйна Петър Порошенко — следваше, че да се радваме е рано. Порошенко призоваваше към «прегрупиране на украинските въоръжени сили, участващи в силовата операция на изтока на Украйна… Днес трябва да осъществим преместване на нашите сили, което ще ни позволи да отбраняваме нашата територия и да продължим нашето настъпление – заяви Порошенко, добавяйки: «Нужно ни е да мислим за нова операция в нови условия».
Ако новите условия означават успешно настъпление на украинските правителствени войски, защо е била необходима прегрупировка? Примерно по същото време източници на място започват да съобщават за успешни атаки на антипучистите-федералисти срещу правителствените сили. По оценка на тези източници, именно правителствените сили отстъпват и понасят тежки загуби — главно заради бездарност на своите командири.
След десет дни, когато тези сили са оказаха в обкръжение и/или отстъпваха, «руското нахлуване» «се потвърди» като никога точно навреме. Именно в това време се появиха мътните фотографии от НАТО, а на репортерите от «Ню-Йорк таймс» като Майкъл Гордън дадоха команда да започнат да разпространяват информация, че «русите идат». Да добавим, че Майкъл Гордън бе един от най-ярките пропагандисти за войната в Ирак.
Нахлуване няма — има активна поддръжка от страна на Русия
Антипутчистите-федералисти се ползват на юго-изтока на Украйна от значителна поддръжка от местното население. Отчасти това се обяснява с правителствените бомбардировки на големи населени пунктове. И ние не се съмняваме, что Русия им оказва поддръжка, главно във вида на отлична информация за ситуацията на на театъра на военните действия. Но толкова повече не е очевидно, че в тези поддръжка влизат танкове и артилерия — преди всичко затова, защото у федералистите има прекрасни командири и удивителна способност да громят правителствените сили.
В същото време не се съмняваме, че когато на федералистите им потрябват руски танкове — те няма да закъснеят.
Именно затова ситуацията изисква съвместни усилия по достигане на примирие — а именно това, както знаете, Киев постоянно отлага. И какво да се прави в такава ситуация? Според нас, Вие трябва категорически да заявите на Порошенко и Яценюк: никакво членство в НАТО. НАТО не възнамерява да води «косвена война» с Русия — и съвсем не на страната на разпадащата се армия на Украйна. До другите членове на НАТО е нужно да се доведе същата мисъл.


От ръководството на «Ветерани на профессионалното разузнаване за здравомислие»

Уйлям Бини, бивш технически директор на група «Световна геополитика и военен анализ» към АНБ, съучредител на SIGINT Automation Research Center (в оставка)
Лари Джонсън, ЦРУ и Държавен депаратмент (в оставка)
Дейвид МакМайкл, Съвет на националното разузнаване (в оставка)
Рей МакГавърн, бивш пехотинец от армията на САЩ, офицер от разузнаването и аналитик на ЦРУ (в оставка) 
Елизабет Мъри, заместник директор на Националното разузнаване по Близкия Изток (в оставка)
Тод Е. Пиърс, майор, военен прокурор от армията на САЩ (в оставка)
Колин Роули, юристконсулт, специален агент на ФБР (в оставка) 
Ан Райт, полковник от армията на САЩ (в оставка), сътрудник на дипломатическата служба (подала оставка)

«И целунете нефтодолара за сбогом…» (“Examiner”, США)

Джим Вили: «Саудитите са на ръба да се присъединят към Русия в търговията с нефт не за долари».

Миналата седмица Русия обявил за решение, съвершенно променящо правилата на играта в енергетиката, тя сега разрешава продажбата на нефт и природен газ за рубли и юани, обхождайки долара и сривайки  съществуващата 40 години система на нефтодолара. А 31 август, доктор Джим Вили, по време на интервю от TFMetals Report , каза, че това откъсване от хегемонията на американският долар в търговията с нефт, не се ограничава само с Русия, но и че страната, явяваща се основа и родина на нефтодолара, Саудитска Арабия, е в процес на преговори с евразийският енергетически гигант, за обединяването си с него в партньорство. Такова партньорство ще откъсне арабското кралство от долара и ще отвори път за търговия с енергоносители, добити в страните от ОПЕК за рубли, юани и възможно за евро.
Говорейки с Крейг «Turd» Фергюсон, водещ от TFMetal Report, доктор Джим Вили също указа, че в това време докато Русия не е била напълно готова да използва Рублата в качество на основна валута за значителна част от своите нефтени сделки, включването от Газпром на Юанът в разчетите ще позволи на множество страни да обхождат долара и ще им позволи да купуват нефт непосредствено в Русия, при това няма да има необходимост да се обръщат към SWIFT и финансовите механизми за резервна валута, която САЩ използват не само за получаване на печалба, но и като финансово оръжие.

Джим Вили: И така, какво се случи с Русия? През май те сключиха заветното съглашение с Китай, и това е дългосрочно съглашение — за 20-30 години. Още тогава, през май, април, март аз казвах — Чакайте, Русия ще приеме Юанът като временен инструмент за продажби на енергоносители.
Русия не е готова напълно да премине на търговия само за рубли. В Европа, мисля, те възнамеряват да търгуват за рубли и евро, а с Китай - изключително за юани.
Така че внимателно гледайте Саудитите… наблюдавайте ОПЕК… наблюдавайте договореностите със страните от Персийският залив, които Русия започва да събира в единно цяло.
И целунете нефтодолара за сбогом… — TFMetals Report, Aug. 31

В потвърждение думите на Джим Вили за разширяващото се партньорство, сформирало се между Русия и Саудитска Арабия по валутите и търговията с нефт, [може да се спомене] интересно събитие преди малко повече от две седмици, когато, съгласно «Guerrilla Economist», са били откраднати конфиденциални документи от член на кралският Дом на Саудитите, които са били свързани с преговори между Русия и арабското кралство по търговия с нефт и бъдещето на нефтодолара.

Грабителите (на брой 5 – 8 човека), захващат Mercedes, тримата му пасажери, 250 000 евро и това което вестник Le Parisien описва като документи, съдържащи чувствителна информация.
Скоро грабителите освобождават заложниците и зарязват автомобила, който е намерен след час в Saint-Mesmes, село в провинция Иль-де-Франс на северо-изток от Париж, заедно с една BMW. И двата автомобила са били опожарени. — The Guardian

Множество страни в Европа, в Близкия Изток, и в Азия, вече имат възможност да започнат използването на юан в качество на основна валута, за да купуват нефт от водещият световен производител на енергоносители, над 23 държави са създали суап-линии, които могат да обезпечат обмен на националните им валути на юан. Изгодата от това, по сравнение с използването на долара — страните могат да се изключат от системата SWIFT и да снемат от себе си голяма част от инфлацията, която в днешно време се експортира в тези страни от Съединените Щати, в същото време докато Федералната резервна система продължава да обезценява долара чрез масирани вливания на новонапечатани пари.
Дните на нефтодолара, единствена валута за енергоносители и ресурси, бързо свършват, и по тази причина САЩ не възнамеряват да свалят накалът на борбата. Но, колкото повече политиката, излизаща от Вашингтон, заплашва глобалната финансова система посредством наложение на економически санкции и провеждане на «червени линии», които имат далеко отиващи ефекти за търговията и суверените икономики, толкова по-бързо светът ще избяга от старата система в лагерът на Русия и Китай, разположен извън пределите на доларовата зона и основан на принципите на свободната търговия.
В допълнение към превода:
Преди няколко дни, в същото издание «Examiner» бе напечатана статия на същата тема:
Petro-dollar era is officially over as Gazprom begins sales in Yuan and Rouble
Ерата на нефтодолара официално е приключена: Газпром започва да търгува за рубли и юани
Там имаше над триста коментара и най-добрият (най-популярният) от тях изглеждаше така:
gtrmen • 5 days ago
Ето това е ИСТИНСКАТА причина за това че медиите демонизират Русия. Заради това че светът изоставя долара, у нас тук, в Съединените Щати, ще има големи финансови неприятности. Евреи управляват нашата страна и те заслужават възнаграждение за този бардак който направиха.