The New York Times няма да ви каже цялата истина какво стои зад украинската криза и икономическият колапс в Русия

Международната преса открито разпространява информация каква роля в световната политика играе Америка. И само нашият вестник номер едно предпочита нищо да не забелязва. Преди няколко дни дойде писмо от един от моите най-добри информатори в Европа. Срещу него на масата на обяд в хотела се оказва един от немските топ-мениджъри, и разговорът бързо се превключил на тема украинската криза и режима санкций, наложени от Вашингтон на Русия. Изглежда най-добре да цитирам съответният пасаж от писмото: «... по време на закуската ... беседвах ... с ръководителят на една от най-големите компаний в Германия. Това заявление се касае въпроса, който той засегна преди всички останали. Аз водех записки, защото това е един от моите клиенти, и ето какво каза той: "Сега за Европа е крайно важно да върне Обама и хората, вземащи решения зад гърба му, към реалността. Ако това не стане, то отначало всичко може да прерастне във финансов колапс, който ще засегне цяла Европа, а после, кой знае, къде ще се разпространи? Навсякъде крепнат ултрадесни националистически сили. Погледнете последните избори в Конгреса на САЩ и помислете какво ни чака. Имали ли са някога американците по-националистически Конгрес? В такава компания Льо Пен ще се чувства у дома си. Взетия днес курс —това е пълно безразсъдство. Нима те не го виждат?"» Аз бих искал да му кажа, че въпросът сам по себе си е добър, но мрачният отговор бе твърде очевиден. Те нищо не виждат там в своя Вашингтон. Ние сме свидетели в висша степен на безотговорна и разрушителна външна политика, провеждана от днешната администрация, политика, която по мащаби е сравнима с решението на Буш-младши да нахлуе в Ирак през 2003 г. Президентът Обама и държавният секретар Кери искат мирът в Близкият Изток да е американското наследство зад граница. Сега те предлагат да се издигне бронзов паметник, възстановявайки отношенията с Куба. Забравете за това. Разривът на връзките със световна държава, разпадът на Украйна и, което е твърде възможно, спирането на едва започналото икономическо оздравяване на Европа — ето с какво ни предстои да живеем, след като днешната администрация напусне Белият дом.  Аз се изпълвам с благоговеен страх всеки път, когато чувам в новините за последните събития. В Украйна цари не само икономическа, политическа и военна каша: сега там има истинска хуманитарна трагедия. Ето и управляващ от висшият ранг в Германия пита, как можем да снабдяваме с оръжие неонацистите в Украйна, в същото време когато по цяла Европа растат силите на десните екстремисти и тези, които поддържат антимиграционна политика? Държавният департамент и Съкровищницата на САЩ, нанасящи на Русия един след друг удари под лъжичката в отговор на украинската криза, която, без съмнение, бе раздута от Щатите, при никакви обстоятелства няма да понесат отговорност за рисковете, на които отиват. В днешната глобална ситуация това започва да се превръща в мономания. Замислените читатели виждат тук противостояние между две ядрени държави, и действительно, не следва да изключваме ядреният потенциал от сметките. Но в този момент, слава Богу, на преден план излиза не точно това. Непосредствена опасност представлява глобалното икономическо бедствие, по сравнение с което кризата от 2008 г ще изглежда малко пикче на графиката. Миналата седмица рейтинговата агенция Fitch понижи статуса на Русия до ВВВ, поставяйки я на няколко отметки до спекулативният клас. Това не е шега, и ние веднага трябва да признаем: невъзможно е да се свали осмата по величина икономика в света в канала и при това да се мисли, че тя ще се окаже там сама. Страданията извън украинските граници още не са достигнали своя апогей, но перспективата за това е плашещо близка. Преди да продължа, следва да отбележа: не, в американската преса почти нищо за това няма да прочтете. Вие можете да прочетете за това в немската преса, във френската преса и където е угодно на континента, в чешката преса, в руската преса (което е очевидно), в някои британски издания и даже в китайската преса. Но, както ни уверява най-големият вестник в света, всички тези журналисти и техните читатели се намират в пропаганден балон. Самият балон е набит до пръсване, а ето тук, извън него, изглежда много малолюдно. Към тази тема ние пак ще се върнем. *** В края на миналата година на тези страници аз предсказвах разкол, който неминуемо бе длъжен да се случи в течение да сегашната година: или в отношенията на Европа с Русия, или на Америка с Европа. Аз както преди считам, че разрив на последните би бил за всички нам полезен. В мое прочитане, Вашингтон започвайки от първата вълна санкций и до днешният момент твърде преоценяваше своите възможности по отношение на Европа. И сега не по мерките учтиви европейците накрая свалят своите кадифени ръкавици. Намеци за това прозвучаха още преди праздниците, когато италянският премиер-министър Матео Ренци (Matteo Renzi) заяви на европейският самит в Брюксел: «На нови санкции — категорично не!». Сега Франсуа Оланд твърди, че не, Москва въобще не възнамерява да присъедини източна Украйна, че от новите санкции няма необходимост и че да, вече въведените санкции трябва да бъдат свалени. Оланд и прочие европейски лидери вече отдавна предвкусват това. Ето какви гласове звучат в пропагандистският балон, където живеят и дишат такива люде, като Ренци и президентът на Франция. Уви, вие никога не знаете, с кого можете да се сблъскате във този балон. Преди няколко седмици президентът на Австрия Хайнц Фишер отхвърли вече въведените и очакващи своето приемане санкции, също както и Съглашението за асоциация на Украйна с ЕС. Последното, безусловно, представлява свещен договор, съставящ сърцевината на украинската криза: «Аз считам погрешен подходът, при който все по-голямото ужесточение на санкции е насочено към отслабване на Русия до такава степен, че тя да е  принудена не по своя воля да приема политическите установки на ЕС — каза Фишер в интервю за Wirtschaftsblatt, виенски ежедневен финансов вестник. — Сериозна криза в Русия и икономически крах само ще създадат допълнителни проблеми».  По отношение пакта ЕС-Украйна: «Едва в последният момент ние осъзнахме, колко тежко изпитание за Украйна стана избора между предложението на САЩ и предложението [за всестранна помощ], постъпило от Владимир Путин, което най-добре съответстваше на украинските реалии през есента на 2013 г. Украйна трябваше да има възможност свободно да строи своите отношения както с Европа, така и с Русия». От подобен род коментарии може да се заключи, че явно европейците са били съблазнени. Започвайки с датчаните в края на годината, те един след друг се позовават на това, че в техните намерения е влизало не опустошение на гигантската икономика по съседство, а само стремление да спечелят от Русия възможност за сътрудничество в Украйна. Амбициите на Вашингтон от самото начало се отличаваха с грандиозност. В техният контекст и прозвучаха печално известните слова на Виктория Нуланд «F the E.U.» през февруари миналата година. И сега наблюдаваме любовно действо, което, както изглежда е по душа на Нуланд и нейните колеги. След съблазненяването последва як секс, да кажем така. Пренебрежението, което Вашингтон демонстрира по отношение на Европа, изглежда определя положението на нещата в самата Украйна. Новостите от Киев преобразяват ситуацията в Гърция, която започва да изглежда като златно дъно. През миналата година украинската икономика се съкрати със 7,5 процента и рецесията продължава. Никой не знае докога. Падението може да струва още 10 процента. Ето какво се наложи да каже за Украйна на Роланд Хинтеркернер, аналитик на RBS Asia-Pacific, хонконгското представителство на Кралската Банка на Шотландия, в своят икономически отчет: «Страната е в състояние на клиническа смърт... Няма нищо, което правителството или централната банка биха могли да предприемат, за да спрат падението. Населението все повече пропада под чертата на бедността. Цените за продоволствени стоки нарастнаха с 25 процента, а цените за жилище, електричество, газ и вода с 34 процента... Такава е картината в Украйна, която гледа икономическият колапс право в очите. Но правителството на страната както преди се опитва да насочва парите за военни нужди, за да парира агресията на голямата мечка... Опасност обаче за Украйна представлява не Русия. А нейният собствен упадък...» Сyвсем скоро Bloomberg публикува интересен доклад, посветен на външното положение на Украйна. Новостта е в това, че украинските бондове с погашение през 2017 г в днешно време се продават по 58 цента, по сравнение с номиналната стойност ($ 1) преди година. Превеждаме: сега пазарите залагат в прогнозите данни за тотален дефолт. В днешно време Киев харчи 35 процента доходност за погасяване на своя дълг. Сега съединете няколко точки в тази рисунка. Бъдещите траншове от МВФ, а именно финансовата помощ в размер 17 млрд долара, отпуснати през април миналата година, сега са блокирани, докато Киев не проведе още големи съкращения на държавните разходи. Добре, правителството ще получи 17 млрд долара от МВФ, когато растерзае собственият си бюджет. Освен това, на Киев тази година предстои да изплати 10 милиарда долара за едно само погашение на дълга, и това са процентите, а не самият дълг. Стоиността на всички плащания Bloomberg определя на 14 милиарда долара, а за следващата година — с допълнителни 10 млрд. Засега не е ясно, ще може ли Украйна да покрие тези разходи даже с учет средствата от МВФ. Виждате ли, как всичко е устроено? Финансовата помощ от МВФ е насочена не за социални услуги или още някакви пособия за украинските граждани. Всички тези пари се дават и веднага отнемат в напълно неолиберален стил. Финансовите средства постъпват в Киев, а после се завръщат към западните финансово-кредитни организации, притежатели на украинският дълг. На практика, дългът, принадлежащ на кредитори от частният сектор се предава в МВФ, комуто той е нужен, за да може изгодно да използва Украйна за извършване на финансови сделки на свободният пазар, чрез стандартната обусловеност: няма твърда икономия, няма пари. Сега вече знаете, защо за нов министър на финансите в Киев е назначен американски аппаратчик с голям опит от работа в Държавният департамент на САЩ от епохата на Хилари. Сега разбирате, какво има предвид Вашингтон, когато говори за «демокрация» и «свобода». Но което в тази ситуация ужасява най-много, това са ужасните новости, които тези дни идват от Украйна. Миналата седмица отдавна планираният рунд преговори за прекратяване на огня, който трябваше да се проведе в Минск, рухна, когато правителството на Порошенко се отказа от участие. Защо? Вашият източник на информация вероятно е обозначил причините за толкова внезапният отказ на Киев като «неясни». DPA, немската новостна агенция, доколкото мога да съдя, се оказа единствената, предоставила следващото обяснение: «Екс-президентът на Украйна Леонид Кучма, който представлява правителството на преговорите, изиска сепаратистите вместо посланници да делегират своите висши ръководители — Александър Захарченко и Игор Плотницки, но сепаратистите отказаха». Пълна небивалица. Тези хора ще намерят всяко възможно оправдание, само да не се предвижва политическо решение на проблема, даже ако Порошенко и твърди, че го иска. По-моему, у Порошенко няма избор. Още веднаж ще цитирам скорошното съобщение от моят близък наблюдател в Европа, оставям го без изменения: «Каквото и да не говори презид. Укр., той не може да иска примирие, доколкото ултрадесните националисти това няма да му позволят... Затова единствен способ да заяви за своята решителна позиция е провоциране на война с Русия, която после ще позволи на САЩ да пренесе своята блокада на следващо ниво. Състоянието на укр. икономика и политика е такова, че те отчаяно се нуждаят в стълкновение с Русия, за да могат още по-дълбоко да въвлекат в него САЩ / EС... » Като доказателство за това, че процесът е тръгнал, едновременно с отказа на Украйна от участие в минските преговори, тя започна нова военна операция в източните региони. Сега всеки ден аеропортът в Донецк, или това, което е останало от него, преминава от едни ръце в други, докато числото жертви скоро ще достигне пет хиляди. (Тук авторът греши - поради противоречива и изкривена информация изглеждаше, че летището в Донецк преминава от едни ръце в други всеки ден, на практика то бе зачистено от остатъците на украинската армия в течение на първия ден на новата ескалация на военните действия - бел.пр.) Безусловно, Киев сега (както и по-рано) обвинява руската страна в това, че нейни войски са пресекли границата за оказване на поддръжка на украинските възтанници. Ще отбележим тук няколко момента: (1) Този път това може да е вярно. (2) Ако е така, то на русите не могат да бъдат предявени рационални обвинения. (3) По-добре по-внимателно да се вгледаме в тези, които водят новата кампания на Киев. (4) Много е малко вероятно, че Киев няма да действа по указка на Джефри Пайет, американски посланик в Украйна (и адресат на този порнографически телефонен разговор на Нуланд през февруари миналата година). Някое време бе повече или по-малко очевидно, че ултрадесните националисти са ключеви фигури във военната стратегия на Киев, използуеми в качество на авангард и ударни войски на улиците на градовете в източна Украйна. Ето пост на страницата на "Голоса Украины" във Facebook, оставен тези дни от Десният Сектор на САЩ, който представя гореспоменатата дясна група в Щатите: «Както и бе обещано, съобщаваме новости, които вам вероятно вече са известни — боевете преминаха в Донецк. Десният Сектор и 93-а механизирана бригада вече се вклиниха в града и продължават борбата. Сепаратистите понасят големи загуби и се спасяват с бягство. Независимо от това, поддръжка все още е необходима, затова ви молим да разпространите [тази информация] за достигане на максимален резонанс и да заставите властите да действат незабавно... Моля, окажете поддръжка на нашите герои, споделяйки нашите молитви! Слава Украине!» Информация от първа ръка. А ето и още, дори по-зле, от същите източници. Отчитайки циничната роля на Америка в разпалване и задълбочаване кризата в Украйна, следващото иначе освен източник на срам не можеш да назовеш. Първият ден на Новата година членове на ултрадясната партия «Свобода», която мнозина неонацисти считат свое политическо прибежище, проведоха в Киев факелен парад по случай 106-ата годишнина от рождението на Степан Бандера. Бандера бе ненавиждащ евреите, русите и поляците сътрудник на Третия Райх, убиец и терорист, сега той се почита като символ на украинският национализъм. Вижте видеото на LiveLeak. Послушайте ненормалното скандиране. Чешкият президент Милош Земан погледа, и всичко това му напомни подобни сцени по време на хитлеровата окупация на Чехословакия. И Земан каза: «С Украйна става нещо недобро». А какво каза ЕС? Нищо. А какво каза Държавният департамент на САЩ? Нищо. А какво съобщи американската преса? Също нищо. А ето още нещо от същия разряд. На следващият ден след неонацистският парад LiveLeak публикова видео от продължително интервю с един от украинските войници, взето от пети киевски телеканал. Притежател на тази станция до своето встъпване на пост президент миналата година бе Порошенко. Телестанцията засне интервю, но не му даде ход: «Това интервю не излезе в ефир, защото украинското правителство го счете неподобаващо за достигане на своите цели». Това меко казано. Забравете за нео-, крипто- и прочие приставки. Този «войник», както за нещастие е обозначен този човек в стенограмата, е чиста вода нацист, още по-лош от тези, които извикват в нашето въображение най-убедените скептици. По неговите думи, в Украйна даже се живее по-добре, отколкото в Европа, където има «едни геи, травестити и прочие изроди». И още: «Когато освободим Украйна, то под нашите знамена ще тръгнем към Европа и ще възродим там всички национал-социалистически организации». Все тези любими на Хитлер изказвания за «очистване на нацията», за «силна държава», за тези, които могат да останат и тези, които трябва да си отидат. Следващите слова ще извикат отвращение, но ние, читателите, сме длъжни да знаем и за тях: «Преди всичко, ние сме длъжни да прогоним москалите, а ако те не искат да си отидат, да им прережем гърлата на всички, на тях или чифутите — ние ще унищожим всички. Нашият принцип — “един Бог, една страна, една нация”, — всъщност, пак от Хитлер. — Що се касае днешното правителство, нима не виждате, че те са същата сволоч? Порошенко е еврей... » Кръвта кипва. И ярост нахлува при натрапчивата мисъл за това, че американските официални лица поддържат тези люде. Зад примитивният език и съзнание се скрива очевидна опасност: тези хора са вкарали киевската власт в ъгъла, лишили са я от способността да носи отговорност за своите действия. *** Такъв е моят репортаж от пропагандистският балон. Струва си тогава да обясня, откъде се взе тази мисъл. Преди няколко седмици The New York Times публикува голяма подборка, възнамерявайки, явно, да очисти въздуха от излишни зловония. Тази статия, в края на краищата, бе длъжна да внесе окончателна ясност в събитията, случили се през февруари миналата година, когато украинският президент Виктор Янукович напусна своя пост, а после и Украйна. Това бе въобще не бе преврат — в това посредством минимум хиляди думи ни убеждават два кореспондента на The Times. Това бе по-скоро нещо подобно на законно политическо поражение. «Разследването на събитията, които се случиха през последните часове от управлението на Янукович, проведено от The New York Times... показа, че президентът бе не толкова свален, колкото захвърлен на произвола на сътбата от своите собствени съюзници, а западните официални лица бяха удивени от този крах не по-малко, отколкото всички останали». Част 1. Тази небивалица. Последните часове, взети като времеви отрязък, това е явна уловка. Макар репортажът и да създава впечатление на изчерпателен отчет — едва ли това е било «разследване» — ограничените срокове не позволяват да се подключи контекст и дават голям простор за недомлъвки. Част 2. Съратниците на Янукович действително го напуснаха, защото улиците се напълниха с въоръжени путчисти, и хората на Янукович отлично разбираха, че живота им е в опасност. Тук имаме класически пример за изкуствено различие.  Част 3. Ако западните чиновници и бяха от нещо удивени, то това е скоростта, с която се разгръщаха стартираните от тях, или да кажем от американците, събития. Други сюрпризи там нямаше. Интересно, че кореспондентите на The Times цитират Джефри Пайет, тогавашен и днешен американски посланик и близка дружка на Нуланд. В печално известният телефонен разговор на Пайет се даваха указания как да управлява украинската марионетка и какво тя трябва да прави. Никакво споменаване за преговорите между Нуланд и Пайет? Никакви мисли за това, че Пайет може да е съмнителен източник на информация, където се събират интересите на Държавния департамент? Как не ви е срам, уважаеми журналисти. Макар това да е още малко упущение по сравнение с другите. Целите на тази обширна статия, разгърнала се на страниците преди няколко седмици, отиваха много по-далеч, отколкото аз мога да съдя. Една от тях бе в това, да се спаси официалният американски наратив пред лицето на нелоши репортажи, опровергаващи го, а също предвид далото пукнатина съглашение на вътре-политическите групировки, както и бе отбелязано в последните редове. Втората — в това, да се отмият мръсните ръце, каквито в The Times има достатъчно. Но голяма вложка — качеството не е така важно, усетете теглото, както пончкога язвително говорят журналистите — не носи в себе си нищо полезно, освен да показва, че The Times накрая е осъзнала, каква яма си е изкопала сама и сега не може да излезе от нея. А ето как там звучи пасажа за балона: «В Русия причина за оставката на Янукович наричат насилственият “неофашистски” преврат, който се е поддържал и даже режисирал от Запада под вид на народно въстание... Малко хора извън пределите на руския пропаганден балон някога сериозно са се вслушвали в доводите на Кремъл. Но след почти година след свалянето правителството на Янукович остават въпроси за това, как и защо неговият режим рухна така бързо и безповоротно». На мен не ми харесват кавичките, в които е взета думата «неофашистски». Тези хора никога не се предават. Погледнете на този откъс като на насочен против тези, които бяха споменати по-горе и към когото имат отношение последните събития в Киев. Никой извън пределите на руският пропаганден балон, от когото и той да не се състои, не се нуждае от това, да се «вслушва в доводите на Кремъл» за това да следва правдата. Как смеят тези користни писачи да предполагат обратното? В моят анализ, The Times и всички прочие средства за масова информация, които никога не смеят нищо да кажат, преди това да каже The Times, този път бяха хванати в ръце с краденото. Вашингтон започна безрасъдна авантюра, която не предвещава нищо добро, и сега се търсят всички възможни видове изкривявания, лъжи и недомлъвки, за да се покрива тя, а The Times мислеше, че това е просто бизнес, както обикновено. Сега те затънаха. Пари на вятъра, но у Таймс те все още са достатъчно. http://inosmi.ru/world/20150127/225838137.html http://www.salon.com/2015/01/21/distortions_lies_and_omissio...

Един коментар на истинска украинка в «The Kiev Times»

"Им всем сейчас страшно. Очень страшно.
Страшно всему западному сообществу ожиревших моральных кастратов.
Впервые после стольких лет безнаказанности, геноцида, убийств, пыток, растления и извращения всего, что свято для любого нормального человека, они столкнулись с настоящей силой. Не денег, но – духа.
Впервые поняли, что остальной мир разоблачил их, «голых королей», потерявших единственное, что у них было – имидж. Впервые они мучительно начинают осознавать, что навязанные ими ложные ориентиры отторгаются, а остальной мир сплачивается не вокруг геев и Шарли, а вокруг на время забытых, но не ставших от этого менее важными, настоящих духовных ценностей.
И от этого не по себе всем: и в Белом доме, и в самом захудалом польском Сейме.
Они наконец поняли, что теперь есть те, кто отомстит им за жирафа Мариуса. В том числе.
Страшно свидомым украинцам.
Уже не утешают лживые победные реляции власти – реальность в лице Гиви и Моторолы неумолимо стучится в их сознание, заставляя покрываться липким потом всех, кто так или иначе своей позицией причастен к гибели мирных людей. А причастен каждый, кто хотя бы раз сказал «Слава Украине!» Именно с этим девизом сжигали людей в Одессе, бросали бомбы на Луганск, расстреливали градами Донецк.
На них смотрят сейчас мертвые глаза Инны Кукурузы, убитой в Луганске, Ирины Яковенко, задушенной в Одессе, маленького Артема и его мамы, расстрелянных в Славянске. На них сейчас смотрит слепыми глазками донецкий мальчик Ваня…
И под этими взглядами им всем очень неуютно. Потому что даже самого себя нельзя обманывать бесконечно. И нет-нет, да и задумаются они о том, что будет, когда придет Россия. Даже если не завтра, но она все равно придет. Потому что русские всегда приходят туда, где несправедливость.
И знаете, на что они надеются? На то, что русские великодушны и простят. Да, русские великодушны. Но им придется иметь дело не с русскими, а с нами – украинцами.
С теми, кто сейчас молча сжимает зубы, проходя мимо всех этих ящиков сбора денег для АТО, сине-желтых заборов, людей с шевронами ПС, и старается отвести глаза, чтобы в них не смогли прочесть ненависть.
И мы – не простим.
За все эти долгие месяцы вынужденного унизительного бессилия – не простим, и не надейтесь.
Страшно сейчас всем украинским солдатам в окопах под холодным донецким небом. Чужим небом.
Потому что Бандэра не прийдэ.
И вообще никто не придет их спасать.
Ни брезгливая Европа, ни прагматичная Америка.
Ни Порошенко, ни Турчинов, ни Яценюк. Никто из тех, кто послал их на убой ради собственных интересов, даже пальцем не пошевельнет, чтобы их спасти. Не то, что не спасет: у властьимущих даже аппетит не испортится, когда они узнают, что в землю Новороссии в очередной раз легли сотни наивных и жестоких «патриотов Украины». Кто их считает?..
И только в Тернополе и Луцке, Виннице и Полтаве заплачут матери. Потому что – кому мы на самом деле по-настоящему нужны, кроме наших матерей?
И сейчас солдатам в окопах снятся вереницы пустых холодных могил, упирающихся в горизонт – единственного, о чем действительно позаботилась новая власть.
И каждый из них, умирая, задаст себе, наконец, самый главный вопрос: «Стоило ли ради эфемерных идей убивать и умирать?» Но ответа мы уже не узнаем…
Потому что главные вопросы надо задавать себе вовремя.
«Кем мы были для Отчизны – не ответит нам ни один судья.
Жаль, что меру нашей жизни мы поймем, из жизни уходя…»
Да, если честно, то нам тоже страшно.
Но им страшнее – у нас впереди надежда, у них – безнадега.
Потому что – Россия.
…И не стоит им всем обращаться к Богу.
Бог их не слышит, он сейчас разговаривает с душами убитых детей Донбасса".

 Василиса Хутрова

И ще добавя от себе си - ще си имате работа и с нас - българите. Ние също няма да простим! Няма да простим 2-та милиона емигранти и жертви на "прехода", убитата ни икономика, потъпканото ни национално достойнство.

Новорусия днес

През последните часове върви така очакваното настъпление на Въоръжените сили на Новорусия срещу украинските каратели. УВС отстъпват по всички фронтове, заформя се нов котел под Дебалцево, подобен на Иловайският. Очакванията са украинските каратели да издъхнат максимум до няколко седмици и да прекратят каквото и да е организирано съпротивление. Останалите разпръснати отряди бивши каратели ще имат вид повече на въоръжени банди, отколкото на войнски съединения. Разгромът е окончателен и без алтернатива - Киев няма никакви резерви войски, обявената четвърта вълна мобилизация не може да запълни очаквания срив на фронта по всички направления - новобранците банално ще са в наборните центрове, а не на фронта. Очевидно ще има опити за спиране настъплението на Новорусия към Киев. Това не могат да бъдат военни опити, тъй като реални сили, можещи да се противопоставят на ВСН у Украйна няма, а намесата на Запада/НАТО в конфликта ще разкрие дълго скриваната публична тайна за същността на агресията срещу Украйна. Друга сериозна причина е неготовността на алианса да воюва, включително нежеланието на главната му ударна сила в Европа - Германия - за това. Участието на американски въоръжени сили е изключително малко вероятно след "успехите" в Ирак и Афганистан. Възможно е разбира се използването на "таран" - полски и прибалтийски ЧВК, наемници и авантюристи, което поставя под въпрос тяхната сложеност като военна сила и опитът им в широкомащабни военни действия. Други опити за спиране на настъплението на ВСН могат да се приложат на политическият фронт, чрез призоваване на масата на преговорите на Новорусия, водейки фактически до нейното легитимиране, или опити чрез използване на "петата колона" в Русия, поради практическата липса на такава в Новорусия, чрез оказване на натиск върху лидерите на ДНР и ЛНР чрез отстъпки, подкупи, заплахи и въобще целият арсенал на западният "либерализъм".  В първият случай (преговори), възниква проблем, тъй като никога печелившата страна, в случая ВСН, не е започвала преговори, освен при изтощаване на материалните и/или моралните и ресурси, което да се мисли в днешните условия за Новорусия е нереално. Въздействието на руската "пета колона" върху днешните управленци в Новорусия е маргинално, последният и голям успех може да се счита отстраняването на Игор Иванович Стрелков (Гиркин) от командването на ВС на ДНР. Всички показатели сочат към скорощна пълна и безвъзвратна победа на Новорусия над Украйна (фактически над западният проект за създаването на анти-Русия). Най-опасният вариант в момента е използването на провокация (има сведения за появата на съединения с опознавателните знаци на ДНР на територия контролирана от ВСУ), както и възможността да се осъществи провокация чрез ликвидирането на днешната фашизирана върхушка на Украйна (Порошенко, Яценюк, Върховната Рада) и последваща "руандизация" на страната, при което целта ще е нанасяне на максимален урон чрез повторение на геноцида в Руанда между тутси и хуту. Всеки убит славянин при подобно развитие е "добро" за западният либерализъм. Позитивен момент при подобно развитие е скоростта на настъпление на ВСН, което се очаква да се ускорява все повече и повече, въпреки всичко може да се очакват няколко хиляди или десетки хиляди жертви от подобно развитие.

В обобщение - проектът "Украйна" е закрит, и в последните дни окончателно пропада под залповете на артилерията, веригите на танковете и настъплението на пехотата на ВСН.

Избавяйки се от долара

Един от симптомите на залеза на империя е факта, че тя става все по-малко и по-малко продуктивна и като следствие, все по-малко необходима на другите страни. Всяка империя, намирайки се в стадий на разцвет, притежава силна валута. Със снижаването на ефективността на нейната икономика, пада и влиянието на националната валута. Лидерите на империята неизбежно са принудени да се стремят към съхранение силните позиции на своята валута в света, независимо от снижението показателите на националната икономика. Вместо това, да се стреми към възобновление ръста на ефективност, империята почти неминуемо прибягва към използването на сила.

Съединените Щати са ярък пример на проява на тази закономерност. С цел съхранение статуса на долара като валута, в която се деноминират и заплащат всички контракти по доставките на нефт, Америка атакува такива страни като Ирак и Либия след като техните лидери заявиха своето намерение в бъдеще да използват за разплащания по доставките на нефт своята национална валута или злато.

В своят стремеж да запази доларът в статус на главна световна валута, САЩ прибягват към въвеждане на санкции (лишение от право за ползване на системата SWIFT, снижение цените на нефт, изискване от съюзниците да разтрогнат търговските връзки съв страни, създаващи проблеми за доминирането на долара) и така нататък.
Подобен подход към решението на проблема на отслабващата валута рядко води до успех и в случая със САЩ той претърпя поредният провал.
В течение на векове Русия и Китай свързваха не твърде дружествени отношения, и даже когато те се сближаваха до определена степен, между партньорите се запазваше някаква подозрителност и недоверие един към друг. Но предприетите от САЩ мерки доведоха до обединение на техните усилия за защита на взаимните интереси. И двете страни сформираха свои злато-валутни резерви и в днешно време осъществяват проект по полагане на собствен транс-атлантически кабел, който ще им даде възможност за независими комуникации по цял свят, а също така сключиха неотдавна най-голямата в историята енергетическа сделка, предполагаща разплащания в рубли и юани.
Всичко това се предприемаше с една цел – да се намали зависимостта от Америка, която с всички сили се стреми да съхрани нивото на своето влияние в световната икономика. Ако САЩ не използваха сила, страната би могла постепенно да се превърне в една от трите най-големи световни държави. Вместо това, Америка в днешно време се доби до резулта, прямо противоположен на своите цели: те подтикна Русия и Китай към създаването на алтернативни структури, които не предполагат участието на САЩ.
Разбира се, двете страни, особено Китай, като преди искат да запазят търговските си отношения със САЩ, но те създават такива условия, в които Америка става третият излишен. По мнение автора на статията, публикувана от ресурса internationalman.com, британският журналист Джеф Томас рано или късно тя ще «загуби зъби» и ще се превърне в по-малко значителен играч на световната арена.
На първият етап, мерките по снижение зависимостта от САЩ се предприемаха постепенно, но по степен успешното предвижване на процеса на сближение на Русия и САЩ, те ставаха все по-забележими, и накрая, през ноември 2014 год руският президент Владимир Путин публично обяви за своите планове да се избави от «диктатурата на долара» и да увеличи мащабите на използване на рубли и юани в търговските сделки с Китай. ( Ще отбележим че за периода от януари до септември 2014 год обемът на разплащания в юани между Китай и Русия се е увеличил с 800 процента).
Разбира се, става дума за големите световни играчи. Малките страни със всички сили се стремят да вземат решения независимо от големите  държави, но когато един от тези «големи момчета» започне да прилага против тях сила, те често се оказват пред необходимостта да правят това, което им е казано. И разбира се, това силно ги възмущава.
По принцип тяхната независимост като суверенни държави се признава от САЩ и те имат цялата пълнота на държавен суверенитет, но все по-често и често САЩ оказва натиск върху тях. Числото на тези страни, подложили се на интервенция от този или друг род от страна на САЩ, не может да не извика тревога (Ирак, Сирия, Либия, Египет, Украйна и т.н.) Но още по-голяма тревога извиква разпространеното по цял свят икономическо вмешателство на Америка, което се осъществява под егидата на приетия през 2010 год «Закон за  данъчно облагане на чуждестранни сметки» (Foreign Account Tax Compliance Act, FATCA)
Главен ефект от приемането на този закон стана възникването у суверенните държави по цял свят на страх, даже не самият факт на вмешателството, което той представлява, а неговите конкретни последствия в бъдрще. Възнамеряват ли САЩ да правят рейдерски захвати на средства е банкови сметки, намиращи се в чуждестранна юрисдикция? А може би се предполага, че САЩ ще претендират на правото за изземане на собственост в други страни, в случай ако по тяхно мнение активите принадлежат на граждани на САЩ?
Това прави проблема много по-актуален за всички страни в света, и в резултат, независимо от това, че днес гражданите на тази или друга страна предпочитат САЩ пред Русия или Китай, веднаж те могат да изменят своя избор в полза на последните заради това извънредно давление от страна на Америка.
Ако всичко това се окаже истина, пише Джеф Томас, ние можем да видим как малките страни скоро ще започнат да предприемат първи плахи стъпки по дистанциране от САЩ, за да съхранят своята независимост. Ако се вгледаме по-внимателно в световните събития, някое движение в това направление вече е започнало.
Неотдавна Евразийският Икономически Съюз (ЕАИС), основан от Русия, Беларус и Казахстан (Армения също заяви за своето присъединяване) обяви за планове за създаване към 2025 год на единен общ пазар. Негова цел е без-доларова търговия. Разбира се, в този съюз доминира Русия, затова подобен план не извиква удивление. Впрочем, две от споменатите страни вече са също така членове на Шанхайската Организация за Сътрудничество (ШОС), която включва Китай, Киргистан, Таджикистан и Узбекистан, а освен това, в качеството на страни-наблюдатели, в него участват Афганистан, Индия, Иран, Монголия и Пакистан.
Ако на ЕАИС се удаде да осъществи своите планове, няма да има нищо удивително, ако ШОС приеме в тях участие, предполага Джеф Томас. Възможно, това ще подтикне много по-голямо число страни да се присъединят към Евразийският Съюз. Може би, така ще постъпи и АСЕАН? В подобен случай практически всички страни източно от Иран ще влязат в това обединение. Какво тогава ще се случи с останалите страни? Няма ли да поискат те на свой ред също да обезпечат безопасността на своите национални валути след като това достигнат страните от Азия?
На 2 ноември 2014 год Бразилия и Уругвай, традиционно използващи долар във взаимната търговия, приеха решение да се откажат от него и да преминат към разплащания в бразилски реали и уругвайски песо. Професорът по международни отношения от университета в Рио-де-Жанейро Карлос Франсиско Тексейра да Силва нарече тези мерки «най-добрата възможност за страните от Южна Америка да се избавят от устарелите механизми на икономическо регулиране, осъществявано под диктата на Съединените Американски Щати».
Този коментар не оставя никаква неопределеност, както относно негодуването по повод хегемонията на САЩ, така и касателно намеренията на двете страни. Тези промени могат да служат като напомняне за останалият свят, че даже малките страни, в страх пред империите, се стремят да намерят възможности за сътрудничество с по-големи партньори, за да избегнат давление и угнетение.
Нито една малка страна в света не е в състояние да противостои на икономическа атака на империята самостоятелно, но действайки в съгласие, особено ако някой голям играч подготови за това почвата, те могат да се добият до общ успех.
Към средата на 2015 год руският проект «Двуглав орел» е длъжен да встъпи в действие. В света ще се появи втора система за разплащания SWIFT. Ако в нея няма ограничения, подобни на установените от САЩ в съществуващата система SWIFT, тя незабавно ще започне да се прилага не само от Русия и Китай, но и от преобладаващо болшинство от другите страни, е убеден Джеф Томас.
След това импортери, експортери и инвеститори, граждани на страни от ЕС или САЩ, вероятно също ще поискат да ползват тази система вместо днешната SWIFT, ако имат такава възможност.
Ако това предположение се окаже вярно, отказът от долара ще протича както вътре, така и навън. Възможността да се избави от долара ще означава за целият свят огромна стъпка, пълно изменение на глобалният икономически баланс на силите и важна стъпка напред към икономическа свобода.  Естествено, големите неща не могат да се променят бързо. Новите възможности възникват тогава, когато другите изчезват. Именно затова е много важно да имаме най-точната и своевременна информация.

Източник превод за MixedNews — Игорь Абрамов

Кондолиза Райс разказа, как властите на САЩ оказват давление на СМИ

Бившата съветничка по национална безопасност на САЩ Кондолиза Райс разказа, как американските власти постъпват с тези публикации в СМИ, които им изглеждат неприемливи. По нейните думи, една или друга публикация представителите на Белият дом могат да признаят "твърде важна за държавната безопасност" и да я снемат от публикация. Или те могат да "убедят журналиста, че греши".

Райс признала, че сама се е занимавала и с едното, и с другото. В частност, тя се е вмесвала в работата на СМИ през 2003 г, съобщава The New York Times. Райс давала показания в съда над бившият сътрудник на ЦРУ Джефри Стерлинг, когото обвиняват в предаване на секретни данни на журналистите. По версия на следствието, той е предоставил на кореспондента на NY Times Джеймс Райзен секретна информация за неудачна операция, която в началото на 2000-те години е провело американското разузнаване.

"Това бе много секретна операция – казва Райс. – Това бе една от най-засекретените програми в моята битност като съветник по национална безопасност". Нейните показания осветяват това, какво давление американските власти всъщност оказват върху СМИ, за да избегнат разглашение на подробности за политиката на американските власти в сферата на безопасност. Както се изяснява, давление на пресата е обичайна практика, за която не е прието да се говори.
По времената на президента Джордж Буш-младши Белият дом призовава журналистите да се въздържат от осветяване на ред спорни въпроси, касаещи се военните действия и борбата с тероризма. Тук се отнасят например въпросът за съществуване на секретен затвор в Таиланд, въпросът за арестите и разпитите, провеждани от ЦРУ, а също проследяване от разузнаването на финансови транзакции.

Администрацията на Обама призова репортерите да не се разпространяват за съществуването на база за безпилотници в Саудитска Арабия, за ареста в Пакистан на американски дипломат, който се оказал сътрудник на ЦРУ, а също за американски бизнесмен, който изчезва в Иран.
Що се касае делото Стерлинг, то, по думите на Райс, на властите се удава да убедят журналистите да не публикуват предоставената им информация. На журналистите обясняват, че обнародването "ще бъде предателство по отношение към руски учен-атомчик, който е станал гражданин на САЩ". Освен това, то ще повлече "гибел на милиони невинни жертви".

И все пак, на основание тези сведения Джеймс Райзен написва книга, която излиза през 2006 г. В нея той разказва за провала на операцията на ЦРУ, за което е подложен на преследване от страна на държавното обвинение. Американските власти се опитват да го заставят да разкрие своя източник. Джил Абрамсон, която е шеф на вашингтонското бюро на NY Times в този момент, когато Райзен получава данните от Стерлинг, признава, че съжалява сега за решението да не публикува тези сведения.

 

 Източник: http://www.vesti.ru/doc.html?id=2280840

Великият американски Тупик

Да се печата не може, да не се печата също не може

За пореден път ще опитам да замахна на глобалното и да обясня сложното с прост език: защо в САЩ се разгръща нова (а всъщност същата, от 2008 година, но отсрочена) криза, и защо не може тя да се залее с пари, като миналият път.

При това съзнателно ще пренебрегвам сложните термини, защото те са понятни само на тесен кръг специалисти, а останалите само се плашат.
И така, огромно количество люде мислят, че САЩ могат във всеки момент да напечатат всяко необходимо им количество пари и затова не могат да имат заради това проблеми. Това не е така.
Постулат 1. САЩ може да напечата точно толкова долара, колкото останалият свят е готов да купи техните дългови задължения – US Treasuries 
Запомнете това.
Просто продължително време това изглеждаше изгодно и желаещи имаше много (процентът по трежърис бе достатъчно висока), затова печатната машина работеше почти не преставайки, създавайки илюзия за безкрайност на процеса. Но по-късно ставката постепенно снижиха, защото да се обслужва огромен дълг при висока ставка е твърде скъпо. А редицата кризи показа, че американските ценни книжа не са така надеждни, както изглеждаше, и възможностите и желанията да ги купуват у другите правителства понамаляха.
Затова американците така се плашат от опитите на Русия, Китай, Иран и ред други страни да излязат от доларовата зона и престанат да купуват трежърис (и още повече да се отърват от вече наличните). Пирамидата трябва да расте, а не да се сгромолясва.

И именно затова САЩ трябваше да прави всячески хитрости от типа програми за количествено смекчение. Но това не е главното.
Постулат 2. Главният проблем на САЩ не е в това, че расте дългът, а в това, че не расте реалният БВП
Независимо от всички нови машинации със статистически методики за пресмятане на БВП, ръст няма. А ако се вземат старите методики – то вече няколко години тече бавна стагнация, която не са в състояние да преодолеят никакви програми за QE. И през миналата 2014 г  през голямата и част US Census показваше незначителен, но спад на БВП на САЩ даже по «хитрите» методики.
А като няма ръст, то няма и приток на капитал в реалният сектор на икономиката. Няма капитал в реалният сектор – няма работни места, няма заплати, няма данъци, няма постъпления, няма покупателна способност у населението и способност да се плаща по кредитите. Тоест каквито и да не бяха различните изкуствени показатели и рейтинги, но без развитие на реалният сектор все едно ще нараства нищетата и безработицата.
При това различните аналитици говорят едно и също – ръстът на борсовите показатели от типа S&P500 или Nasdaq за последните няколко години никак не е свързан с реалната ситуация в икономиката на САЩ и носи изключително спекулативен характер. А щом реалният сектор стагнира, а борсовите показатели растат (за което, в частност, свидетелства циклическият коефициент на Шилер – отношението на цената на актива към неговата доходност), то виждаме класически спекулативен балон, който в някой момент обезателно ще се спука. При това докато икономиката напомпваха с пари чрез QE, то възможности да се удържа ралито на повишение оставаха, а сега те завършват.
Има още балони в шистовият газ и нефта, а също например Facebook (който е преоценен минимум шест, а по-скоро осем-десет пъти), но няма смисъл да заостряме вниманието на тях.
Постулат 3. Китай и прочие азиатски страни еднозначно са по-привлекателни за капитала, отколкото САЩ
Затова всички последни години Китай не само активно нарастваше обема БВП, но и се превръщаше в основен световен център на концентрация на капитала (как протичат подобни процеси във вековните цикли на хегемония, може да се прочете, например, у Имануил Валерщейн или ред други автори).
Сега американците трескаво се опитват да направят своята страна обратно привлекателна за капитала, в частност активно дестабилизирайки другите страни и региони (за това не са писали само ленивите, затова няма да развивам тази тема).
Но у тях не се получава, и това е закономерно. В хода на повествованието ще обясня, защо не се получава и няма да се получи.
Например, в хода по дестабилизация на света те се опитват да отслабят другите валути. Юанът и рублата с удовольствие девальвираха (повишавайки конкурентоспособността на своите стоки на външните пазари), и даже еврото сега е на една от най-ниските отметки за цялата си кратка история.
Същественое укрепване на долара може да стимулира желанието да се спестява в долари (защото расте неговата покупателна способност), но не може да стимулира американската икономика. Защото, както мнозина вече се досещат, силният долар прави американските стоки неконкурентоспособни на външните пазари.
Постулат 4. Традиционните методи за стимулация на американската икономика са изчерпани
Да се напомпва американската икономика с пари, както за последните няколко години се убедиха във ФРС, е безсмислено. Както заяви един от нобелевите лауреати по икономика, американците, получавайки пари, купуват арабски нефт, латиноамерикански плодове и кафе или китайски вещи за ширпотреба, а това стимулира икономиките на изброените страни, но никак не американската.
Именно затова програмите за «количествено смекчение» никак не стимулираха американският реален сектор, а само насърчаваха спекулантите да надуват балони на фондовите пазари (които никак не са в полза за икономиката).
Да се стимулира с потребителско кредитиране вътрешният пазар в САЩ е невъзможно, защото подавляващо болшинство от американските домакинства вече пределно са закредитирани. На много повече, отколкото те са способни да върнат (което, между впрочем, повишава количеството токсични пасиви в банките).
Освен това в ръцете на американците има «твърде много всякакви боклуци, които купуват само американци», и да се заставят те да купуват още нещо ненужно е вече много сложно. Те още за това, което са купили по-рано, не са се разплатили (и няма да се разплатят). Такъв парадокс се получава – обилие ненужни вещи при отрицателен платежен баланс (тоест слабо замаскирана нищета).
И даже  да се раздадат на всеки американец по 17 хиляди долара, както предлагаше преди няколко години сенаторът Рон Пол, това до нищо няма да доведе – те ще ги похарчат на китайска ширпотреба, а да произвеждат нещо няма да започнат.
Изходя от това, единствена възможност да се повдигне БВП за САЩ е ориентация на производството на експорт. Но и това е невъзможно, което ще покажем по-долу.
Постулат 5. Изход от текущият тупик в рамките на доминиращата монетаристска теория и методология за САЩ няма
И така, САЩ могат да напомпват своята икономика с пари, увеличавайки външният дълг, но това стимулира само другите икономики (особено китайската). Затова те спират програмите QE (вече фактически ги спряха, предвид тяхната безсмисленост).
САЩ могат да укрепват доларът, но това води до резултат американските стоки да стават неконкурентоспособни на външните пазари. Затова даже ако някой и решава да пази спестяванията в долари, това не води към следващото, а именно че той така ще инвестира в американската икономика.
САЩ могат да повишат процентната ставка по дълга. Вече я повишават – така доходността по двугодишните облигации нарастна от октомври повече от два пъти – от 0,31 до 0,74 процента. Но това води до съществен ръст на стойността за обслужване на дълга, а също към оскъпяване кредитите за американските компании (защото ставката за кредитиране в реалният сектор винаги е по-висока от ставката по дълга, защото дълговите книжа на държавното съкровище винаги са имали по-висок рейтинг на надеждност). И съответно, не води до ръст на инвестиции в реалният сектор на американската икономика.
Но да не повишава ставката ФРС не може, защото след прекратяване на QE предлагането на пари ще се снизи, те ще станат по-скъпи, и ще е нужно да се опита да се завлече капитал в САЩ с други способи.
Едновременно с това в САЩ се наблюдава ръст на кредитните рискове – спредът (разликата) на TED (разликата между ставката на ФРС и ставката по кредити, по която банките са готови да се кредитират една друга) нарастна за последните няколко месеца с 9%. Което също не способства за ръст на инвестициите в американската икономика.
Но даже ако се исмисли някакъв способ да се завлече капитал в САЩ, там той просто няма къде да се използва.
Постулат 6. САЩ няма какво да продава на външните пазари
Като минимум в количества, които биха могли да стимулират развитие на промишлеността (за необходимостта от ориентация на експорт писахме по-горе).
САЩ чисто механически, по инерция, се опитват да въвлекат ЕС в зоната за свободна търговия, «за да открият за американските стоки европейските пазари». Но няма никакви американски стоки, привлекателни за европейците.
Американските автомобили не са способни реално да конкурират с европейските или азиатските нито по цена, нито по качество, нито по икономичност. Битовата техника в ЕС не отстъпва по качество, електрониката основно се произвежда в Азия (както и голяма част от ширпотреба). А себестойността на труда в Азия е съществено по-ниска, и никакви зони за свободна търговия няма да го изменят.
Плюс огромно количество «американски» стоки всъщност се произвеждат в Азия или от азиатски комплектуващи.
Както казваше чичо Фьодор «За да продадеш нещо ненужно, трябва първо да имаш нещо ненужно», а той бе въобще гуру в икономическите процеси. А половината американски боклуци купуват изключително самите американци.
Към това силният долар способства за поражението на американските стоки на всички външни пазари. Още един затворен кръг.
Постулат 7. Да помогне на американската икономика би могла структурна перестройка 
Например, от типа на тази, която устрои през тридесетте години Теодор Рузвелт (американски «социалист»). Но във ФРС седят фанатични либертариански последователи на монетаристкият пророк Милтън Фридман, които сляпо следват неговите очевидно неработещи рецепти. «Атлантът ще опне крака» - информация за който се интересува. И всякакви «леви завои» или усилване на държавното регулиране ги плашат даже повече, отколкото крахът на американската икономика.
Впрочем, нова индустриализация на САЩ на днешният етап е невъзможна и без пречки от страна на ФРС и прочие догматични пазарници. Това е ясно видно на примера с корпорацията «Apple».
Когато бе жив ощр Стив Джобс, имаше специални слушания в Конгреса, посветени на възможното връщане на производствата на «Apple» в САЩ. И Джобс тогава заяви, че това е просто невъзможно – в САЩ просто няма необходимите за това условия: ни нужната инфраструктура, ни достаточно количество профилни специалисти.
Докато САЩ отглеждаха поколение идеални потребители (тъповати и лениви, по думите на Пол Кругман цялата им образователна програма е заточена именно за това), строиха малкоефективни, но адски скъпи атомни авионосци, държаха стотици военни бази по цял свят и харчеха стотици милиарди за шарлатански проекти за «оръжие на бъдещето» (в мрежата има множество публикации за това от самите американски военни (Работата стига до там за това да се снимат дори филми, например The Pentagon Wars https://www.youtube.com/watch?v=f0rcHWN1n10 - бел.пр.)) – Китай развиваше необходимата за съвременна промишленност инфраструктура и акумулираше на своя територия най-високотехнологичните производства (и специалисти).
А сега край – САЩ за неконкурентоспособни за подобни производства, и никакви монетаристски или регуляторни актове не са способни да го изменят. Американските ракети (с украински двигатели) падат една след друга – това е още един видим показател за упадъка на високите технологии в САЩ.
Да измени ситуацията би могла «страшна» държавна поръчка, преход към програма за дългосрочно планиране на развитието, усилване държавното регулиране на икономиката, но за САЩ това е равносилно на пълно идеологическо поражение.
Правим изводи: 
— да печата долари в предишните обеми САЩ не може, защото това води до ръст на дълга и е затруднено от това, че никой не иска да купува нискодоходни трежърис;
— вдигането на процента по облигации ще доведе до ръст в пъти стойността за поддържане на дълга;
— силният долар прави американските стоки неконкурентоспособни;
— да се девалвира доларът е невъзможно, защото тогава капиталът ще избяга в други, по-стабилни валути;
— европейските пазари не са способни да спасят американската икономика, защото сами са перенаситени със стоки и кредити (а там където има търсене, няма пари);
— потенциално привлекателен би могъл да бъде руският пазар, но санкциите пречат (и кой само ги измисли?);
— снижението цените за нефт, с което американците смятаха да ударят по Русия, сега души тяхният собствен шистов отрасъл;
— след удушването на шистовият отрасъл зависимостта на САЩ от импорт на енергоносители ще нарастне, което ще доведе до корекция цените за енергоносителите;
— със своите действия САЩ стимулираха Русия и Китай да се откажат от използването на долара (и от купуването на трежърис), което снижава ролята на долара в качество на световна резервна валута.
Въобще, по всички направления тупици, голяма част от които ръководството на САЩ създаде само.
И не е толкова важно, в кое място ще започне разрива – навсякъде е тънко – спукването на най-големия в историята балон ще е гръмко и болезнено.
По темата, днешното рали на повишение на фондовите борси е третото по продължителност в историята. Предните два рекорда бяха през 1929 год преди Великата Депресия и в началото на 2000-те преди краха на «дотком-ите» (през 2008 имаше също аналогично, но по-малко). Намекът е доста прозрачен.

Александр Роджерс

САЩ водят света към нова война

Терористичните актове в Париж потресоха целият свят. Европа — цитадел на мир и благополучие, се оказала под удар на жестоки ислямски терористи. Колко невинни жертви, колко кръв. Такова човечеството не помни от времената на 11 септември 2001 г. И мирните французи излязоха на улиците, за да покажат своята отговорна гражданска позиция — те не искат война, но тероризмът е длъжен да бъде унищожен, а за това всички средства са добри.

Неделя, 11 януари в Париж се събраха повече от милион души, за да почетат паметта на жертвите от терористичният акт. На марша бяха поканени главите на петдесет страни. От Русия имаше делегация оглавявана от Сергей Лавров. Целият цивилизован свят се обединява, за да възстанови порядъкът и справедливостта. Ето и в НАТО напомниха, че Русия — не е враг, а ценен съюзник против истинските напасти.

Но всичко това изглежда малко подозрително, ако се вгледаме по-внимателно. Колко терористични акта се случиха в Русия за последните 15 години? Струва ли си да си спомняме за скорощната престрелка в Дома на Печата в Грозни с терористите? Или Одеса от 2 май миналата година? Колко люде погинаха за всичкото това време? Защо европейската общественост именно сега така грозно заговори за угрозата от ислямизма и тероризма? Отговорът на тези въпроси е прост: някому е  нужен срочно повод за свещенна война против радикалният исляма. Това можеше да се счита за измислица, ако нямаше някой интересни факти.
Факт първи. Терористичните актове в Париж, отговорност за които взеха боевиците от ИДИЛ, бяха одобрени отгоре. На тази тема в интернет днес могат да се намерят вече стотици статии, където всичко подробно се разчепква. И френският спецназ действаше като клоуни, и Оланд въпреки всички мерки за безопасност се появи на мястото на теракта само половин час след него, и много друго.
Факт втори. ИДИЛ — ръкотворно детище на Съединените Щати, както и «Ал-Каида» - хакнаха твитер и ютуб-акаунтите на Централното командване на САЩ, изливайки в мрежата американските военни планове за нахлуване в Иран, Китай, Северна Корея и окупацията на Африка и Индонезия. В открит достъп се появи база данни на американските военнослужащи, така че всеки може да напише електронно писмо на някакъв американски адмирал, за да го успокои да не се разстройва силно по повод хакването. Какво е това, ако не отличен повод?
И сега на милионните митинги във Франция людете се събират, за да проявят своята активна гражданска позиция. А след французите се стяга и Германия — на антиислямски митинги в Дрезден се събират многохилядни тълпи. И с всеки нов понеделник дошлите на митинг са все повече. Забавно, че развалът на ГДР започна с демократически митинги в Дрезден. Властите и СМИ само усилват антиислямската риторика, разпалвайки людете. С ускорени темпове върви подготовка на общественото мнение за развръзване на война. Скоро европейците ще бъдат съгласни да отдат себе си на произвол на сътбата на своите правители, само да се избавят от ислямизация и тероризъм.
Като по команда, цените на нефт се устремиха надолу. Преди Нова Година за барел бяха готови да платят по 60$, а вече след две седмици цената падна повече от 15 зелени. За крупна и изгодна война на САЩ е нужно евтино гориво. Именно горивото определя стратегията на съвременните войни. Така Хитлер бе принуден да хвърли част от своите войски на Кавказ, за да отбие от СССР месторожденията на нефт, така Япония се оказала пронудена да нападне САЩ заради горивната блокада. Така и самите Щати силно пострадаха от нахлуванията в Ирак и Афганистан, плащайки немалки пари за гориво.
Империята е на ръба, тя слабее, особенно на фона усилващите се евразийски съперници. На империята е нужна война. Ако не с Русия и Китай, то каква да е друга, само по-сериозна, по-изгодна, за да се посее световен хаос. Франция е готова, зад нея се стягат Германия и Великобритания, Австралия - като първи васал на САЩ - също няма да остане настрана, и нататък - все повече. За два века американците добре са отточили навикът за заработване на пари на сблъсъците на различни държави. И днес те отново прилагат старият похват, провокирайки другите да стъпят на пътеката на войната, за да си върнат авторитетът и положението на световен хегемон.

Automatic Earth: Западните СМИ изведоха пропагандата на Гьобелс на ново ниво

Западната пропаганда като инструмент за управление на цели народи през 2014 година стана къде по-съвершенна, отколкото по времето на Гьобелс, съобщава The Automatic Earth. СМИ не просто създават нова картина на действителността, внушавайки на болшинството определена гледна точка, която бездоказателно им се представя за истина. В освещението на украинската криза те достигат до там да подведат света към нова студена война, пише авторът на статията.

От времето когато Гьобелс за пръв път прибягва към уроците на Фройд относно влиянието на безсъзнателното и колективното съзнание, за да управлява целият германски народ, пропагандата като стратегически и политически инструмент е станала значително по-съвершенна, пише The Automatic Earth. Авторът на статията е уверен, че днес СМИ са способни да заставят човек да повярва практически във всичко. Към това, тяхното приемущество е че те могат да се позиционират като приятел, а не враг на човека.

Но не всички вярват на официалните съобщения. Именно затова в интернет се появи цяла блогосфера – множество статии, в които се говори не за това, за което вещаят СМИ, счита изданието. По негово мнение, в тези ситуация има очевиден проблем: твърде тясното разпространение на информацията не позволява да се направят реални различия и постави под съмнение официалното освещение на събитията.

Авторът на статията е убеден, че през 2014 год нивото на пропаганда в САЩ е достигнало небивали висини, правейки 2014 година «година на несусветен бъртвеж». Той отбелязва, че би могъл да приведе като пример всякакви цифри и данни, но в действителност няма никакво значение какво ще напише, защото в Америка има демокрация: «ако болшинството вярва в нещо, то това нещо става правдата».

От гледна точка на автора, през 2014 год пропагандата благополучно надмина сама себе си. Независимо от това, че живем във века на най-образованите хора в историята на човечеството, едва малцина поне смътно си представят, какво всъщност се случва в съвременният свят, пише изданието.

Както отбелязва The Automatic Earth, това е повод да се замислим за ценността на висшето образование, защото ако то нещо все пак учи, то точно не това хората да мислят самостоятелно. «Нас с години ни дурачат с икономически показатели, не само в САЩ, даже не само на Запад, но по цял свят» – съобщава статията. По уверение на автора, Америка вече е отгледала цяло поколение послушни «овци». Затова блогосферата е необходима, за да указва на пропуските на СМИ, не говоря вече за политиците, заключва изданието.

През 2014 година започна украинската криза – «и пробвайте денс да намерите някого, който не мисли, че Владимир Путин е бил този зъл гений, който стои зад всичко това», пише The Automatic Earth. А всичко това защото «нашите СМИ казаха, че Путин е злодей. А "ние” никога не поискахме доказателства», подчертава автора.

Между това, САШ и ЕС въвеждаха все нови и нови санкции против Русия, създавайки трудности за руските граждани и европейският бизнес, отбелязва той. При това САЩ и ЕС през февруари доведоха на власт в Киев ново правителство, към което неотдавна се добавиха няколко граждани на САЩ – «заради изгоди», уточнява изданието, обръщайки внимание на това, че Яценюк, «избран от Америка, колкото и да е удивително, все още си е на мястото». И при това същото правителство, както се отбелязва в статията, армията на Украйна уби хиляди нейни си граждани.

Когато през лятото бе свален малайзийският самолет МН17, вината за това отново възложиха на Путин, съобщава изданието. Никой, разбира се, не говореше пряко, че Путин е заповядал да се свали този авиолайнер, и никой не казваше, че го е свалила Русия. Но присъстват обвинения, че това са направили «рускоговорящи украински "въстанници”, но никакви доказателства не бяха предоставени даже половин година след инцидента», уверява автора.

Възможно ли е това действително да са направили «въстанниците»? «Ние не можем да изключваме такава версия, но само по същата причина, по която не можем да изключваме версията, че това са направили малки зелени марсианци: ние не знаем» – пишет The Automatic Earth. Както подчертава изданието, това е съмнително, защото нищо от това, което искат опълченците в източна Украйна, не може да бъде достигнато чрез унищожаване на самолет с пътници от Европа, Малайзия и Австралия.

Санкции обаче бяха въведени, независимо от отсътствието на доказателства, отбелязва автора, а русите на Запад – пак разбира се бездоказателно – изобразяват като «кръвожадни варвари».

Именно във връзка със случващото се в Украйна западната пропаганда през 2014 година излетя до небивали высоти, твърди изданието. Сега това не са просто измислени истории, например, за икономически подем. Обществено-правовото вещание, подаващо не повече реална информация, отколкото СМИ при Гьобелс в окупирана Европа от четиридесетте години на двадесети век, ни е подвело към нова студена война, резюмира The Automatic Earth.

Величия достичь злодей не сможет!

Крупицы мудрости не в книгах мы находим.
Быть добрым легче, справедливым тяжелей.
Гнев в деле правом точно не подходит,
Настанет день, где будет истина сильней.

Закон могуч, но власть нужды сильнее.
Без пользы жить - безвременная смерть.
Ведь слово ранит без ножа больнее,
А в силе исповеди чувствуется твердь.

Величия достичь злодей не сможет.
Нас учит жизнь ведь лучше всяких книг.
Идея выше факта обнадёжит,
А клевета утратит силу в тот же миг.

Димъян,
Специально для Politikus.ru