The New York Times няма да ви каже цялата истина какво стои зад украинската криза и икономическият колапс в Русия

Международната преса открито разпространява информация каква роля в световната политика играе Америка. И само нашият вестник номер едно предпочита нищо да не забелязва. Преди няколко дни дойде писмо от един от моите най-добри информатори в Европа. Срещу него на масата на обяд в хотела се оказва един от немските топ-мениджъри, и разговорът бързо се превключил на тема украинската криза и режима санкций, наложени от Вашингтон на Русия. Изглежда най-добре да цитирам съответният пасаж от писмото: «... по време на закуската ... беседвах ... с ръководителят на една от най-големите компаний в Германия. Това заявление се касае въпроса, който той засегна преди всички останали. Аз водех записки, защото това е един от моите клиенти, и ето какво каза той: "Сега за Европа е крайно важно да върне Обама и хората, вземащи решения зад гърба му, към реалността. Ако това не стане, то отначало всичко може да прерастне във финансов колапс, който ще засегне цяла Европа, а после, кой знае, къде ще се разпространи? Навсякъде крепнат ултрадесни националистически сили. Погледнете последните избори в Конгреса на САЩ и помислете какво ни чака. Имали ли са някога американците по-националистически Конгрес? В такава компания Льо Пен ще се чувства у дома си. Взетия днес курс —това е пълно безразсъдство. Нима те не го виждат?"» Аз бих искал да му кажа, че въпросът сам по себе си е добър, но мрачният отговор бе твърде очевиден. Те нищо не виждат там в своя Вашингтон. Ние сме свидетели в висша степен на безотговорна и разрушителна външна политика, провеждана от днешната администрация, политика, която по мащаби е сравнима с решението на Буш-младши да нахлуе в Ирак през 2003 г. Президентът Обама и държавният секретар Кери искат мирът в Близкият Изток да е американското наследство зад граница. Сега те предлагат да се издигне бронзов паметник, възстановявайки отношенията с Куба. Забравете за това. Разривът на връзките със световна държава, разпадът на Украйна и, което е твърде възможно, спирането на едва започналото икономическо оздравяване на Европа — ето с какво ни предстои да живеем, след като днешната администрация напусне Белият дом.  Аз се изпълвам с благоговеен страх всеки път, когато чувам в новините за последните събития. В Украйна цари не само икономическа, политическа и военна каша: сега там има истинска хуманитарна трагедия. Ето и управляващ от висшият ранг в Германия пита, как можем да снабдяваме с оръжие неонацистите в Украйна, в същото време когато по цяла Европа растат силите на десните екстремисти и тези, които поддържат антимиграционна политика? Държавният департамент и Съкровищницата на САЩ, нанасящи на Русия един след друг удари под лъжичката в отговор на украинската криза, която, без съмнение, бе раздута от Щатите, при никакви обстоятелства няма да понесат отговорност за рисковете, на които отиват. В днешната глобална ситуация това започва да се превръща в мономания. Замислените читатели виждат тук противостояние между две ядрени държави, и действительно, не следва да изключваме ядреният потенциал от сметките. Но в този момент, слава Богу, на преден план излиза не точно това. Непосредствена опасност представлява глобалното икономическо бедствие, по сравнение с което кризата от 2008 г ще изглежда малко пикче на графиката. Миналата седмица рейтинговата агенция Fitch понижи статуса на Русия до ВВВ, поставяйки я на няколко отметки до спекулативният клас. Това не е шега, и ние веднага трябва да признаем: невъзможно е да се свали осмата по величина икономика в света в канала и при това да се мисли, че тя ще се окаже там сама. Страданията извън украинските граници още не са достигнали своя апогей, но перспективата за това е плашещо близка. Преди да продължа, следва да отбележа: не, в американската преса почти нищо за това няма да прочтете. Вие можете да прочетете за това в немската преса, във френската преса и където е угодно на континента, в чешката преса, в руската преса (което е очевидно), в някои британски издания и даже в китайската преса. Но, както ни уверява най-големият вестник в света, всички тези журналисти и техните читатели се намират в пропаганден балон. Самият балон е набит до пръсване, а ето тук, извън него, изглежда много малолюдно. Към тази тема ние пак ще се върнем. *** В края на миналата година на тези страници аз предсказвах разкол, който неминуемо бе длъжен да се случи в течение да сегашната година: или в отношенията на Европа с Русия, или на Америка с Европа. Аз както преди считам, че разрив на последните би бил за всички нам полезен. В мое прочитане, Вашингтон започвайки от първата вълна санкций и до днешният момент твърде преоценяваше своите възможности по отношение на Европа. И сега не по мерките учтиви европейците накрая свалят своите кадифени ръкавици. Намеци за това прозвучаха още преди праздниците, когато италянският премиер-министър Матео Ренци (Matteo Renzi) заяви на европейският самит в Брюксел: «На нови санкции — категорично не!». Сега Франсуа Оланд твърди, че не, Москва въобще не възнамерява да присъедини източна Украйна, че от новите санкции няма необходимост и че да, вече въведените санкции трябва да бъдат свалени. Оланд и прочие европейски лидери вече отдавна предвкусват това. Ето какви гласове звучат в пропагандистският балон, където живеят и дишат такива люде, като Ренци и президентът на Франция. Уви, вие никога не знаете, с кого можете да се сблъскате във този балон. Преди няколко седмици президентът на Австрия Хайнц Фишер отхвърли вече въведените и очакващи своето приемане санкции, също както и Съглашението за асоциация на Украйна с ЕС. Последното, безусловно, представлява свещен договор, съставящ сърцевината на украинската криза: «Аз считам погрешен подходът, при който все по-голямото ужесточение на санкции е насочено към отслабване на Русия до такава степен, че тя да е  принудена не по своя воля да приема политическите установки на ЕС — каза Фишер в интервю за Wirtschaftsblatt, виенски ежедневен финансов вестник. — Сериозна криза в Русия и икономически крах само ще създадат допълнителни проблеми».  По отношение пакта ЕС-Украйна: «Едва в последният момент ние осъзнахме, колко тежко изпитание за Украйна стана избора между предложението на САЩ и предложението [за всестранна помощ], постъпило от Владимир Путин, което най-добре съответстваше на украинските реалии през есента на 2013 г. Украйна трябваше да има възможност свободно да строи своите отношения както с Европа, така и с Русия». От подобен род коментарии може да се заключи, че явно европейците са били съблазнени. Започвайки с датчаните в края на годината, те един след друг се позовават на това, че в техните намерения е влизало не опустошение на гигантската икономика по съседство, а само стремление да спечелят от Русия възможност за сътрудничество в Украйна. Амбициите на Вашингтон от самото начало се отличаваха с грандиозност. В техният контекст и прозвучаха печално известните слова на Виктория Нуланд «F the E.U.» през февруари миналата година. И сега наблюдаваме любовно действо, което, както изглежда е по душа на Нуланд и нейните колеги. След съблазненяването последва як секс, да кажем така. Пренебрежението, което Вашингтон демонстрира по отношение на Европа, изглежда определя положението на нещата в самата Украйна. Новостите от Киев преобразяват ситуацията в Гърция, която започва да изглежда като златно дъно. През миналата година украинската икономика се съкрати със 7,5 процента и рецесията продължава. Никой не знае докога. Падението може да струва още 10 процента. Ето какво се наложи да каже за Украйна на Роланд Хинтеркернер, аналитик на RBS Asia-Pacific, хонконгското представителство на Кралската Банка на Шотландия, в своят икономически отчет: «Страната е в състояние на клиническа смърт... Няма нищо, което правителството или централната банка биха могли да предприемат, за да спрат падението. Населението все повече пропада под чертата на бедността. Цените за продоволствени стоки нарастнаха с 25 процента, а цените за жилище, електричество, газ и вода с 34 процента... Такава е картината в Украйна, която гледа икономическият колапс право в очите. Но правителството на страната както преди се опитва да насочва парите за военни нужди, за да парира агресията на голямата мечка... Опасност обаче за Украйна представлява не Русия. А нейният собствен упадък...» Сyвсем скоро Bloomberg публикува интересен доклад, посветен на външното положение на Украйна. Новостта е в това, че украинските бондове с погашение през 2017 г в днешно време се продават по 58 цента, по сравнение с номиналната стойност ($ 1) преди година. Превеждаме: сега пазарите залагат в прогнозите данни за тотален дефолт. В днешно време Киев харчи 35 процента доходност за погасяване на своя дълг. Сега съединете няколко точки в тази рисунка. Бъдещите траншове от МВФ, а именно финансовата помощ в размер 17 млрд долара, отпуснати през април миналата година, сега са блокирани, докато Киев не проведе още големи съкращения на държавните разходи. Добре, правителството ще получи 17 млрд долара от МВФ, когато растерзае собственият си бюджет. Освен това, на Киев тази година предстои да изплати 10 милиарда долара за едно само погашение на дълга, и това са процентите, а не самият дълг. Стоиността на всички плащания Bloomberg определя на 14 милиарда долара, а за следващата година — с допълнителни 10 млрд. Засега не е ясно, ще може ли Украйна да покрие тези разходи даже с учет средствата от МВФ. Виждате ли, как всичко е устроено? Финансовата помощ от МВФ е насочена не за социални услуги или още някакви пособия за украинските граждани. Всички тези пари се дават и веднага отнемат в напълно неолиберален стил. Финансовите средства постъпват в Киев, а после се завръщат към западните финансово-кредитни организации, притежатели на украинският дълг. На практика, дългът, принадлежащ на кредитори от частният сектор се предава в МВФ, комуто той е нужен, за да може изгодно да използва Украйна за извършване на финансови сделки на свободният пазар, чрез стандартната обусловеност: няма твърда икономия, няма пари. Сега вече знаете, защо за нов министър на финансите в Киев е назначен американски аппаратчик с голям опит от работа в Държавният департамент на САЩ от епохата на Хилари. Сега разбирате, какво има предвид Вашингтон, когато говори за «демокрация» и «свобода». Но което в тази ситуация ужасява най-много, това са ужасните новости, които тези дни идват от Украйна. Миналата седмица отдавна планираният рунд преговори за прекратяване на огня, който трябваше да се проведе в Минск, рухна, когато правителството на Порошенко се отказа от участие. Защо? Вашият източник на информация вероятно е обозначил причините за толкова внезапният отказ на Киев като «неясни». DPA, немската новостна агенция, доколкото мога да съдя, се оказа единствената, предоставила следващото обяснение: «Екс-президентът на Украйна Леонид Кучма, който представлява правителството на преговорите, изиска сепаратистите вместо посланници да делегират своите висши ръководители — Александър Захарченко и Игор Плотницки, но сепаратистите отказаха». Пълна небивалица. Тези хора ще намерят всяко възможно оправдание, само да не се предвижва политическо решение на проблема, даже ако Порошенко и твърди, че го иска. По-моему, у Порошенко няма избор. Още веднаж ще цитирам скорошното съобщение от моят близък наблюдател в Европа, оставям го без изменения: «Каквото и да не говори презид. Укр., той не може да иска примирие, доколкото ултрадесните националисти това няма да му позволят... Затова единствен способ да заяви за своята решителна позиция е провоциране на война с Русия, която после ще позволи на САЩ да пренесе своята блокада на следващо ниво. Състоянието на укр. икономика и политика е такова, че те отчаяно се нуждаят в стълкновение с Русия, за да могат още по-дълбоко да въвлекат в него САЩ / EС... » Като доказателство за това, че процесът е тръгнал, едновременно с отказа на Украйна от участие в минските преговори, тя започна нова военна операция в източните региони. Сега всеки ден аеропортът в Донецк, или това, което е останало от него, преминава от едни ръце в други, докато числото жертви скоро ще достигне пет хиляди. (Тук авторът греши - поради противоречива и изкривена информация изглеждаше, че летището в Донецк преминава от едни ръце в други всеки ден, на практика то бе зачистено от остатъците на украинската армия в течение на първия ден на новата ескалация на военните действия - бел.пр.) Безусловно, Киев сега (както и по-рано) обвинява руската страна в това, че нейни войски са пресекли границата за оказване на поддръжка на украинските възтанници. Ще отбележим тук няколко момента: (1) Този път това може да е вярно. (2) Ако е така, то на русите не могат да бъдат предявени рационални обвинения. (3) По-добре по-внимателно да се вгледаме в тези, които водят новата кампания на Киев. (4) Много е малко вероятно, че Киев няма да действа по указка на Джефри Пайет, американски посланик в Украйна (и адресат на този порнографически телефонен разговор на Нуланд през февруари миналата година). Някое време бе повече или по-малко очевидно, че ултрадесните националисти са ключеви фигури във военната стратегия на Киев, използуеми в качество на авангард и ударни войски на улиците на градовете в източна Украйна. Ето пост на страницата на "Голоса Украины" във Facebook, оставен тези дни от Десният Сектор на САЩ, който представя гореспоменатата дясна група в Щатите: «Както и бе обещано, съобщаваме новости, които вам вероятно вече са известни — боевете преминаха в Донецк. Десният Сектор и 93-а механизирана бригада вече се вклиниха в града и продължават борбата. Сепаратистите понасят големи загуби и се спасяват с бягство. Независимо от това, поддръжка все още е необходима, затова ви молим да разпространите [тази информация] за достигане на максимален резонанс и да заставите властите да действат незабавно... Моля, окажете поддръжка на нашите герои, споделяйки нашите молитви! Слава Украине!» Информация от първа ръка. А ето и още, дори по-зле, от същите източници. Отчитайки циничната роля на Америка в разпалване и задълбочаване кризата в Украйна, следващото иначе освен източник на срам не можеш да назовеш. Първият ден на Новата година членове на ултрадясната партия «Свобода», която мнозина неонацисти считат свое политическо прибежище, проведоха в Киев факелен парад по случай 106-ата годишнина от рождението на Степан Бандера. Бандера бе ненавиждащ евреите, русите и поляците сътрудник на Третия Райх, убиец и терорист, сега той се почита като символ на украинският национализъм. Вижте видеото на LiveLeak. Послушайте ненормалното скандиране. Чешкият президент Милош Земан погледа, и всичко това му напомни подобни сцени по време на хитлеровата окупация на Чехословакия. И Земан каза: «С Украйна става нещо недобро». А какво каза ЕС? Нищо. А какво каза Държавният департамент на САЩ? Нищо. А какво съобщи американската преса? Също нищо. А ето още нещо от същия разряд. На следващият ден след неонацистският парад LiveLeak публикова видео от продължително интервю с един от украинските войници, взето от пети киевски телеканал. Притежател на тази станция до своето встъпване на пост президент миналата година бе Порошенко. Телестанцията засне интервю, но не му даде ход: «Това интервю не излезе в ефир, защото украинското правителство го счете неподобаващо за достигане на своите цели». Това меко казано. Забравете за нео-, крипто- и прочие приставки. Този «войник», както за нещастие е обозначен този човек в стенограмата, е чиста вода нацист, още по-лош от тези, които извикват в нашето въображение най-убедените скептици. По неговите думи, в Украйна даже се живее по-добре, отколкото в Европа, където има «едни геи, травестити и прочие изроди». И още: «Когато освободим Украйна, то под нашите знамена ще тръгнем към Европа и ще възродим там всички национал-социалистически организации». Все тези любими на Хитлер изказвания за «очистване на нацията», за «силна държава», за тези, които могат да останат и тези, които трябва да си отидат. Следващите слова ще извикат отвращение, но ние, читателите, сме длъжни да знаем и за тях: «Преди всичко, ние сме длъжни да прогоним москалите, а ако те не искат да си отидат, да им прережем гърлата на всички, на тях или чифутите — ние ще унищожим всички. Нашият принцип — “един Бог, една страна, една нация”, — всъщност, пак от Хитлер. — Що се касае днешното правителство, нима не виждате, че те са същата сволоч? Порошенко е еврей... » Кръвта кипва. И ярост нахлува при натрапчивата мисъл за това, че американските официални лица поддържат тези люде. Зад примитивният език и съзнание се скрива очевидна опасност: тези хора са вкарали киевската власт в ъгъла, лишили са я от способността да носи отговорност за своите действия. *** Такъв е моят репортаж от пропагандистският балон. Струва си тогава да обясня, откъде се взе тази мисъл. Преди няколко седмици The New York Times публикува голяма подборка, възнамерявайки, явно, да очисти въздуха от излишни зловония. Тази статия, в края на краищата, бе длъжна да внесе окончателна ясност в събитията, случили се през февруари миналата година, когато украинският президент Виктор Янукович напусна своя пост, а после и Украйна. Това бе въобще не бе преврат — в това посредством минимум хиляди думи ни убеждават два кореспондента на The Times. Това бе по-скоро нещо подобно на законно политическо поражение. «Разследването на събитията, които се случиха през последните часове от управлението на Янукович, проведено от The New York Times... показа, че президентът бе не толкова свален, колкото захвърлен на произвола на сътбата от своите собствени съюзници, а западните официални лица бяха удивени от този крах не по-малко, отколкото всички останали». Част 1. Тази небивалица. Последните часове, взети като времеви отрязък, това е явна уловка. Макар репортажът и да създава впечатление на изчерпателен отчет — едва ли това е било «разследване» — ограничените срокове не позволяват да се подключи контекст и дават голям простор за недомлъвки. Част 2. Съратниците на Янукович действително го напуснаха, защото улиците се напълниха с въоръжени путчисти, и хората на Янукович отлично разбираха, че живота им е в опасност. Тук имаме класически пример за изкуствено различие.  Част 3. Ако западните чиновници и бяха от нещо удивени, то това е скоростта, с която се разгръщаха стартираните от тях, или да кажем от американците, събития. Други сюрпризи там нямаше. Интересно, че кореспондентите на The Times цитират Джефри Пайет, тогавашен и днешен американски посланик и близка дружка на Нуланд. В печално известният телефонен разговор на Пайет се даваха указания как да управлява украинската марионетка и какво тя трябва да прави. Никакво споменаване за преговорите между Нуланд и Пайет? Никакви мисли за това, че Пайет може да е съмнителен източник на информация, където се събират интересите на Държавния департамент? Как не ви е срам, уважаеми журналисти. Макар това да е още малко упущение по сравнение с другите. Целите на тази обширна статия, разгърнала се на страниците преди няколко седмици, отиваха много по-далеч, отколкото аз мога да съдя. Една от тях бе в това, да се спаси официалният американски наратив пред лицето на нелоши репортажи, опровергаващи го, а също предвид далото пукнатина съглашение на вътре-политическите групировки, както и бе отбелязано в последните редове. Втората — в това, да се отмият мръсните ръце, каквито в The Times има достатъчно. Но голяма вложка — качеството не е така важно, усетете теглото, както пончкога язвително говорят журналистите — не носи в себе си нищо полезно, освен да показва, че The Times накрая е осъзнала, каква яма си е изкопала сама и сега не може да излезе от нея. А ето как там звучи пасажа за балона: «В Русия причина за оставката на Янукович наричат насилственият “неофашистски” преврат, който се е поддържал и даже режисирал от Запада под вид на народно въстание... Малко хора извън пределите на руския пропаганден балон някога сериозно са се вслушвали в доводите на Кремъл. Но след почти година след свалянето правителството на Янукович остават въпроси за това, как и защо неговият режим рухна така бързо и безповоротно». На мен не ми харесват кавичките, в които е взета думата «неофашистски». Тези хора никога не се предават. Погледнете на този откъс като на насочен против тези, които бяха споменати по-горе и към когото имат отношение последните събития в Киев. Никой извън пределите на руският пропаганден балон, от когото и той да не се състои, не се нуждае от това, да се «вслушва в доводите на Кремъл» за това да следва правдата. Как смеят тези користни писачи да предполагат обратното? В моят анализ, The Times и всички прочие средства за масова информация, които никога не смеят нищо да кажат, преди това да каже The Times, този път бяха хванати в ръце с краденото. Вашингтон започна безрасъдна авантюра, която не предвещава нищо добро, и сега се търсят всички възможни видове изкривявания, лъжи и недомлъвки, за да се покрива тя, а The Times мислеше, че това е просто бизнес, както обикновено. Сега те затънаха. Пари на вятъра, но у Таймс те все още са достатъчно. http://inosmi.ru/world/20150127/225838137.html http://www.salon.com/2015/01/21/distortions_lies_and_omissio...