Великият американски Тупик

Да се печата не може, да не се печата също не може

За пореден път ще опитам да замахна на глобалното и да обясня сложното с прост език: защо в САЩ се разгръща нова (а всъщност същата, от 2008 година, но отсрочена) криза, и защо не може тя да се залее с пари, като миналият път.

При това съзнателно ще пренебрегвам сложните термини, защото те са понятни само на тесен кръг специалисти, а останалите само се плашат.
И така, огромно количество люде мислят, че САЩ могат във всеки момент да напечатат всяко необходимо им количество пари и затова не могат да имат заради това проблеми. Това не е така.
Постулат 1. САЩ може да напечата точно толкова долара, колкото останалият свят е готов да купи техните дългови задължения – US Treasuries 
Запомнете това.
Просто продължително време това изглеждаше изгодно и желаещи имаше много (процентът по трежърис бе достатъчно висока), затова печатната машина работеше почти не преставайки, създавайки илюзия за безкрайност на процеса. Но по-късно ставката постепенно снижиха, защото да се обслужва огромен дълг при висока ставка е твърде скъпо. А редицата кризи показа, че американските ценни книжа не са така надеждни, както изглеждаше, и възможностите и желанията да ги купуват у другите правителства понамаляха.
Затова американците така се плашат от опитите на Русия, Китай, Иран и ред други страни да излязат от доларовата зона и престанат да купуват трежърис (и още повече да се отърват от вече наличните). Пирамидата трябва да расте, а не да се сгромолясва.

И именно затова САЩ трябваше да прави всячески хитрости от типа програми за количествено смекчение. Но това не е главното.
Постулат 2. Главният проблем на САЩ не е в това, че расте дългът, а в това, че не расте реалният БВП
Независимо от всички нови машинации със статистически методики за пресмятане на БВП, ръст няма. А ако се вземат старите методики – то вече няколко години тече бавна стагнация, която не са в състояние да преодолеят никакви програми за QE. И през миналата 2014 г  през голямата и част US Census показваше незначителен, но спад на БВП на САЩ даже по «хитрите» методики.
А като няма ръст, то няма и приток на капитал в реалният сектор на икономиката. Няма капитал в реалният сектор – няма работни места, няма заплати, няма данъци, няма постъпления, няма покупателна способност у населението и способност да се плаща по кредитите. Тоест каквито и да не бяха различните изкуствени показатели и рейтинги, но без развитие на реалният сектор все едно ще нараства нищетата и безработицата.
При това различните аналитици говорят едно и също – ръстът на борсовите показатели от типа S&P500 или Nasdaq за последните няколко години никак не е свързан с реалната ситуация в икономиката на САЩ и носи изключително спекулативен характер. А щом реалният сектор стагнира, а борсовите показатели растат (за което, в частност, свидетелства циклическият коефициент на Шилер – отношението на цената на актива към неговата доходност), то виждаме класически спекулативен балон, който в някой момент обезателно ще се спука. При това докато икономиката напомпваха с пари чрез QE, то възможности да се удържа ралито на повишение оставаха, а сега те завършват.
Има още балони в шистовият газ и нефта, а също например Facebook (който е преоценен минимум шест, а по-скоро осем-десет пъти), но няма смисъл да заостряме вниманието на тях.
Постулат 3. Китай и прочие азиатски страни еднозначно са по-привлекателни за капитала, отколкото САЩ
Затова всички последни години Китай не само активно нарастваше обема БВП, но и се превръщаше в основен световен център на концентрация на капитала (как протичат подобни процеси във вековните цикли на хегемония, може да се прочете, например, у Имануил Валерщейн или ред други автори).
Сега американците трескаво се опитват да направят своята страна обратно привлекателна за капитала, в частност активно дестабилизирайки другите страни и региони (за това не са писали само ленивите, затова няма да развивам тази тема).
Но у тях не се получава, и това е закономерно. В хода на повествованието ще обясня, защо не се получава и няма да се получи.
Например, в хода по дестабилизация на света те се опитват да отслабят другите валути. Юанът и рублата с удовольствие девальвираха (повишавайки конкурентоспособността на своите стоки на външните пазари), и даже еврото сега е на една от най-ниските отметки за цялата си кратка история.
Същественое укрепване на долара може да стимулира желанието да се спестява в долари (защото расте неговата покупателна способност), но не може да стимулира американската икономика. Защото, както мнозина вече се досещат, силният долар прави американските стоки неконкурентоспособни на външните пазари.
Постулат 4. Традиционните методи за стимулация на американската икономика са изчерпани
Да се напомпва американската икономика с пари, както за последните няколко години се убедиха във ФРС, е безсмислено. Както заяви един от нобелевите лауреати по икономика, американците, получавайки пари, купуват арабски нефт, латиноамерикански плодове и кафе или китайски вещи за ширпотреба, а това стимулира икономиките на изброените страни, но никак не американската.
Именно затова програмите за «количествено смекчение» никак не стимулираха американският реален сектор, а само насърчаваха спекулантите да надуват балони на фондовите пазари (които никак не са в полза за икономиката).
Да се стимулира с потребителско кредитиране вътрешният пазар в САЩ е невъзможно, защото подавляващо болшинство от американските домакинства вече пределно са закредитирани. На много повече, отколкото те са способни да върнат (което, между впрочем, повишава количеството токсични пасиви в банките).
Освен това в ръцете на американците има «твърде много всякакви боклуци, които купуват само американци», и да се заставят те да купуват още нещо ненужно е вече много сложно. Те още за това, което са купили по-рано, не са се разплатили (и няма да се разплатят). Такъв парадокс се получава – обилие ненужни вещи при отрицателен платежен баланс (тоест слабо замаскирана нищета).
И даже  да се раздадат на всеки американец по 17 хиляди долара, както предлагаше преди няколко години сенаторът Рон Пол, това до нищо няма да доведе – те ще ги похарчат на китайска ширпотреба, а да произвеждат нещо няма да започнат.
Изходя от това, единствена възможност да се повдигне БВП за САЩ е ориентация на производството на експорт. Но и това е невъзможно, което ще покажем по-долу.
Постулат 5. Изход от текущият тупик в рамките на доминиращата монетаристска теория и методология за САЩ няма
И така, САЩ могат да напомпват своята икономика с пари, увеличавайки външният дълг, но това стимулира само другите икономики (особено китайската). Затова те спират програмите QE (вече фактически ги спряха, предвид тяхната безсмисленост).
САЩ могат да укрепват доларът, но това води до резултат американските стоки да стават неконкурентоспособни на външните пазари. Затова даже ако някой и решава да пази спестяванията в долари, това не води към следващото, а именно че той така ще инвестира в американската икономика.
САЩ могат да повишат процентната ставка по дълга. Вече я повишават – така доходността по двугодишните облигации нарастна от октомври повече от два пъти – от 0,31 до 0,74 процента. Но това води до съществен ръст на стойността за обслужване на дълга, а също към оскъпяване кредитите за американските компании (защото ставката за кредитиране в реалният сектор винаги е по-висока от ставката по дълга, защото дълговите книжа на държавното съкровище винаги са имали по-висок рейтинг на надеждност). И съответно, не води до ръст на инвестиции в реалният сектор на американската икономика.
Но да не повишава ставката ФРС не може, защото след прекратяване на QE предлагането на пари ще се снизи, те ще станат по-скъпи, и ще е нужно да се опита да се завлече капитал в САЩ с други способи.
Едновременно с това в САЩ се наблюдава ръст на кредитните рискове – спредът (разликата) на TED (разликата между ставката на ФРС и ставката по кредити, по която банките са готови да се кредитират една друга) нарастна за последните няколко месеца с 9%. Което също не способства за ръст на инвестициите в американската икономика.
Но даже ако се исмисли някакъв способ да се завлече капитал в САЩ, там той просто няма къде да се използва.
Постулат 6. САЩ няма какво да продава на външните пазари
Като минимум в количества, които биха могли да стимулират развитие на промишлеността (за необходимостта от ориентация на експорт писахме по-горе).
САЩ чисто механически, по инерция, се опитват да въвлекат ЕС в зоната за свободна търговия, «за да открият за американските стоки европейските пазари». Но няма никакви американски стоки, привлекателни за европейците.
Американските автомобили не са способни реално да конкурират с европейските или азиатските нито по цена, нито по качество, нито по икономичност. Битовата техника в ЕС не отстъпва по качество, електрониката основно се произвежда в Азия (както и голяма част от ширпотреба). А себестойността на труда в Азия е съществено по-ниска, и никакви зони за свободна търговия няма да го изменят.
Плюс огромно количество «американски» стоки всъщност се произвеждат в Азия или от азиатски комплектуващи.
Както казваше чичо Фьодор «За да продадеш нещо ненужно, трябва първо да имаш нещо ненужно», а той бе въобще гуру в икономическите процеси. А половината американски боклуци купуват изключително самите американци.
Към това силният долар способства за поражението на американските стоки на всички външни пазари. Още един затворен кръг.
Постулат 7. Да помогне на американската икономика би могла структурна перестройка 
Например, от типа на тази, която устрои през тридесетте години Теодор Рузвелт (американски «социалист»). Но във ФРС седят фанатични либертариански последователи на монетаристкият пророк Милтън Фридман, които сляпо следват неговите очевидно неработещи рецепти. «Атлантът ще опне крака» - информация за който се интересува. И всякакви «леви завои» или усилване на държавното регулиране ги плашат даже повече, отколкото крахът на американската икономика.
Впрочем, нова индустриализация на САЩ на днешният етап е невъзможна и без пречки от страна на ФРС и прочие догматични пазарници. Това е ясно видно на примера с корпорацията «Apple».
Когато бе жив ощр Стив Джобс, имаше специални слушания в Конгреса, посветени на възможното връщане на производствата на «Apple» в САЩ. И Джобс тогава заяви, че това е просто невъзможно – в САЩ просто няма необходимите за това условия: ни нужната инфраструктура, ни достаточно количество профилни специалисти.
Докато САЩ отглеждаха поколение идеални потребители (тъповати и лениви, по думите на Пол Кругман цялата им образователна програма е заточена именно за това), строиха малкоефективни, но адски скъпи атомни авионосци, държаха стотици военни бази по цял свят и харчеха стотици милиарди за шарлатански проекти за «оръжие на бъдещето» (в мрежата има множество публикации за това от самите американски военни (Работата стига до там за това да се снимат дори филми, например The Pentagon Wars https://www.youtube.com/watch?v=f0rcHWN1n10 - бел.пр.)) – Китай развиваше необходимата за съвременна промишленност инфраструктура и акумулираше на своя територия най-високотехнологичните производства (и специалисти).
А сега край – САЩ за неконкурентоспособни за подобни производства, и никакви монетаристски или регуляторни актове не са способни да го изменят. Американските ракети (с украински двигатели) падат една след друга – това е още един видим показател за упадъка на високите технологии в САЩ.
Да измени ситуацията би могла «страшна» държавна поръчка, преход към програма за дългосрочно планиране на развитието, усилване държавното регулиране на икономиката, но за САЩ това е равносилно на пълно идеологическо поражение.
Правим изводи: 
— да печата долари в предишните обеми САЩ не може, защото това води до ръст на дълга и е затруднено от това, че никой не иска да купува нискодоходни трежърис;
— вдигането на процента по облигации ще доведе до ръст в пъти стойността за поддържане на дълга;
— силният долар прави американските стоки неконкурентоспособни;
— да се девалвира доларът е невъзможно, защото тогава капиталът ще избяга в други, по-стабилни валути;
— европейските пазари не са способни да спасят американската икономика, защото сами са перенаситени със стоки и кредити (а там където има търсене, няма пари);
— потенциално привлекателен би могъл да бъде руският пазар, но санкциите пречат (и кой само ги измисли?);
— снижението цените за нефт, с което американците смятаха да ударят по Русия, сега души тяхният собствен шистов отрасъл;
— след удушването на шистовият отрасъл зависимостта на САЩ от импорт на енергоносители ще нарастне, което ще доведе до корекция цените за енергоносителите;
— със своите действия САЩ стимулираха Русия и Китай да се откажат от използването на долара (и от купуването на трежърис), което снижава ролята на долара в качество на световна резервна валута.
Въобще, по всички направления тупици, голяма част от които ръководството на САЩ създаде само.
И не е толкова важно, в кое място ще започне разрива – навсякъде е тънко – спукването на най-големия в историята балон ще е гръмко и болезнено.
По темата, днешното рали на повишение на фондовите борси е третото по продължителност в историята. Предните два рекорда бяха през 1929 год преди Великата Депресия и в началото на 2000-те преди краха на «дотком-ите» (през 2008 имаше също аналогично, но по-малко). Намекът е доста прозрачен.

Александр Роджерс