Защо им е на украинците Европа

Четейки разни материали за това, онова, Европа, Украйна, москалите, стигнах до едно кратко текстче за ВЪПРОСА. ВЪПРОСА за ЦЕНАТА, който е добре да се задава не само от украинците, а и от българите. Щото виж украйнците си го задават. Или ще вземат да почнат да си го задават. Пък българите не трябва да се даваме на украинците да ни преварят, та трябва да почнем овреме да си го задаваме - поне да излезем с едни гърди напред поне на украинците. И други интересни въпроси изникват като как украинецът, т.е. българинът да стане хептен европеец и да живее като същ французин или поне немец. Всичко това - по-долу в превода.


Украинците искат в Европа. Не, не така. Украинците много искат в Европа! Не, пак не така. Украинците много-много искат в Европа! Не, пак не така...

Украинците много-много-много-много, много-много-много-много, много-много-много-много, много-много-много-много искат в Европа! в Европа! в Европа! в Европа!!!

 Ето примерно така...

Но тук изниква резонният въпрос: а защо?

Изглежда отговора лежи на повърхността:

Хубави стоки, хубави къщи, хубави коли, хубаво облекло, хубава храна, хубаво обслужване... и много-много евро! Ура!

Истина тук възниква друг резонен въпрос:

А как, европейците е така направо веднага и ще започнат да доставят на украинците всички свои хубави стоки безплатно накуп?

Нали за пари всички тези товари могат да се купят сега веднага, не влизайки в никакъв Евросъюз. Има пари - отиваш във всеки евромагазин, право в Киев (и в някои други градове също) и купуваш всяка европейска стока. Искаш - Мерцедес, искаш - BMW, искаш - Порше и нататък по списъка. Искаш вкусна европейска храна - отиваш в добър ресторант. Право в Киев. Кой не дава?

И къща европейска може да се построи. И облекло да се купи. И най-разни стоки. Право в Киев! В краен случай - поръчваш през интернет в магазините на европейските страни и всичко ще ти доставят. Само плати!

Собствено тук и възниква първото препятствие: пари!

За да се купуват европейски стоки, европейско облекло, европейска храна, европейски коли, а също да се строят европейски домове - нужни са пари! Такива гледай чудеса...

И пари са нужни много даже европейски. И не само по название, но също по количество и покупателна способност.

За да се почувстваш европеец, нужни са минимум 2000 евро на месец. А по-добре три. Още по-добре - пет!

А къде да се вземат такива пари, ако на работа плащат само 10-15 хил гривни и по курса това се получава под 500 евро? Да и то не у всички...

Има идея!

Трябва да се вземе еврокредит!

Истина и тук изниква резонният въпрос: а кой ще го даде?

По логиката, кредит е длъжна да даде Европа. Но простите сметки показват, че за 40-милионна страна, всеки четвърти поне да започне да получава не 500, а 2000 евро на месец - нужно е да се вземат кредити в размер 15 милиарда евро! При това на месец, а не на година!

Тук МВФ изтиска само 17 милиарда долара за 4 години. Получава се примерно 350 милиона на месец. Долара! А трябва по 15 милиарда евро! 50 пъти по-малко дават, отколкото е нужно. 50 пъти!

Къде да се вземат още 50 пъти по толкова?

Европа даже за Гърция не може да задели някакви нещастни 25 милиарда за няколко години, а тук на Украйна трябват 15 милиарда. Всеки месец!

Кой ще даде на Украйна 180 милиарда на година, че поне 10 милиона граждани (тоест четвърт от страната) да могат да се почувстват истински европейци и да започнат да купуват европейски стоки, за които така жъдува украинската душа?

Отговора се налага сам - никой...

Но къде тогава да се вземат тези пари?

Еврика! Да се заработят!

Каква прекрасна идея! Как не се сетих за това досега?

Заработят!

Истина тук възниква следващият резонен въпрос: а как?

Къде да се намери работа че да плащат 2000 евро на месец, а по-добре три? А още по-добре пет? Тук за 500 евро да се устроиш и то е проблематично - трябва да се знаят два-три езика, да има някаква диплома, двойка яки сертификати, опит от работа голяма клечка в голяма кантора... въобще, на болшинството украинци е понятно, че да се намери работа за 2000 евро на месец, а по-добре три, а още по-добре пет - за тях в Украйна не е писано. Би било това възможно - отдавна вече такава работа биха те намерили и живели биха като немци и французи. И не биха излизали на никакъв майдан...

Впрочем, тук има ново решение. Даже две!

Едното решение - да се иде в Европа. Говорят, там даже чистачките получават две-три хилядарки. А шофьорите и повече. А дипломираните инженери - цели пет! Това е!

А какво е нужно, за да се отиде в Европа?

Нужен е Шенген!

Но тук скептиците говорят, че в Европа всички няма да пуснат. Тридесет милиона чистачки и шофьори в допълнение към тези, които отдавна вече работят там, просто не са нужни. Даже десет - и то едва ли. А дипломирани инженери - толкова повече така много няма да вземат.

Но така говорят, разбира се москалите. Завиждат! Отрано завиждат, че украинците ще отидат в Европа и ще заработват там по две хилядарки на месец. Или даже три. А че и цели пет.

Макар червейчето на съмнението все едно гризе - а какво, ако и истина всички не вземат?

Но на този случай има второ решение:

Нека европейците построят в Украйна свои заводи!

За да може направо в Украйна да се работи за две хилядарки евро на месец. А по-добре три. А още по-добре - пет!

Заедно и на строителството на европейските заводи ще може да се заработи. Работници на строежа ще са нужни!

Тук, разбира се, възниква още един резонен въпрос: а кой пречеше да се построят в Украйна европейски заводи и да се заработва като европейци предишните 20 години?

Ах, е да - Янукович пречеше. Агентите на Путин пречеха... москалите...

А още пари за строителството на заводи нямаше и няма... упс!

За строителството на европейските заводи, че после да се работи в тях за европейска заплата, тоже са нужни пари! Виж какви чудеса!

И пари са нужни бая. Хубав завод струва не един милиард евро. А на Украйна, за да обезпечи с работа на европейско ниво поне 10 милиона човека, са нужни над хиляда завода с прилагащата се към тях инфраструктура - пътища, транспорт, комуникации. Това по най-скромна оценка са стотици милиарда. Евро!

Както да въртиш, нужни са стотици милиарди!

Да може просто нормално да се поживее - нужни са 180 милиарда на година. За да се построят заводи - нужни са от 100 милиарда на година и нагоре.

Къде да се вземат такива пари?

Тук за газ по ъглите трябва да се смита, милиард долара стават проблем, а за нагласяне на европейски живот трябват над сто. На година!

И на това място, когато ситуацията изглежда съвсем задънена, украинецът намира отговор:

А това е техен проблем!

Това е проблем на Европа! Проблем на ЕС!

Ето ние там ще встъпим - и нека те сами мислят, как да ни устроят европейски живот. Ето така! Нека сами мислят, как да ни повдигнат до високи европейски стандарти. Европа ли са те или какво? За себе си са измислили - нека сега измислят за нас!

Не за това нали са ни канили, че после да се разписват в собственото си безсилие! Навярно знаят, как всичко да се нагласи. На себе си да нагласят са могли!

Ето така! Нека Европа за това я глава боли!

А още...

Още, на случай най-сложните въпроси из областта на евроинтеграцията, на които не се удава да се намери ма съвсем никакво осмислено решение, у украинците има един секретен вътрешен ответ. Ответът тоз е абсолютно универсален. И съвершенно секретен. Те никога и никому за него не говорят, но винаги го имат превид.

Аз тез дни този ответ случайно разузнах и сега сей велики украински секрет ще ви го доложа:

На завист на москалите!

Секретният украински отговор - на завист на москалите!

Това означава, че независимо от никакви икономически съображения, независимо от никакви доводи, разсъждения, препоръки, расчети и заключения - трябва да се влезе в Европа, за да се обърнат задом към москалите, да оголят седалищният мазол, а после да пляскат по него и преговарят:

А вие така не можахте! А ние сме - европейци! А вие сте - татаромонголци! А ние сме в Европа! А вие сте алкохолици! А у нас тук е цивилизация! А у вас там е рашкостан!

Главната секретна цел на евроинтеграцията - да може да се скача, пляска по голия задник и преговаря: а ние сме културни, а вие не сте! А ние сме цивилизовани, а вие такива няма да станете!

И не е важно, че има дългове. Не е важно, че война. Не е важно, че последните гащи са сдадени в комисионният магазин и да се сваля вече нищо не трябва, за да се попляска по голия задник, демонстрирайки висока европейска култура, цивилизация, а заедно образование и възпитание. Европа, въобще.

Главното е, че на москалите задник от таз самата Европа да се покаже.

Главно е, че москалите ще завиждат!

Да се напият москалите от черна завист и помрат уси!

Разбира се, не всички украинци така разсъждават. Има сред украинците умни образовани люде, които сами отдавна и с удивление задават въпроса "на кой лад бе нужна цялата тая евроассоциация на такава цена?"...

Но когато чета коментари на украинските форуми, разбирам, че резонни въпроси в Украйна си задават далеч не всички. Не только лишь все. Мало, кто пока может это делать.

Мало, кто от украинците си задава главният резонен въпрос:

На кой лад бе нужна тая клета евроинтеграция на такава цена?!

Источник: http://amfora.livejournal.com/200728.html

Джим Уили: Отместването на глобалната парадигма започна

Jim Willie: The Global Paradigm Shift Has Begun

В интервю за The Daily Coin Джим Уили, икономист и един от най0добрите аналитически умове на американското разузнаване, обяснява, че отместването в глобалната парадигма се състои в масов уход от долара, а значи и от САЩ.

Русия и Китай работят заедно, за да отдалечат Европа от САЩ, и неотдавна демонстрират успехи, когато съумяват да привлекат нови участници в Азиатска инвестиционна банка (AIIB).
Това са такива европейски страни, като Италия, Франция, Германия, Люксембург, Швейцария, а също Япония.

Уили счита, че создаването на тази нова банка ще доведе до закриване на МВФ и Световната банка. Той заяви, че те "ще отмират, и ще се превърнат в скъсан флаг на изоставен форт".

Той също счита, че китайците, руснаците и Саудитска Арабия са в сговор и са снижили цените на нефта с цел да унищожат фракинговата промишленост в САЩ.

Едновременно китайците и русите създават в икономиката система за уход от долара, в рамките на подготовка към сериозна стъпка, свързана с въвеждането на валути, основани на златен стандарт. Това събитие може да се случи дори тази година.

Япония държи на сума около 1 трлн. или повече съкровищни облигации на САЩ. И тя последва Китай. Сега остава само Южна Корея.

Миналата седмица Обама бе силно разочарован, когато му показаха фотосесия със всички основни представители на AIIB на масата за преговори.

 Аз казвах, че САЩ ще направят много различни грешки, такива като:
1) QE («Количествено смекчение» ) до безкрайност.
2) Монетизация на държавните съкровищни облигации завинаги.

На практика, QE - това не е стимул, а разрушение на капитала. Ние научаваме за това още в училище. Това с нищо не се различава от обикновено печатане на пари. Това убива икономиката. Погледнете какво се случи в националните пазарни мрежи, всички те банкрутираха тази година, в това число Sears.

Запад явно доминира в банковото дело, а Изток явно доминира в комерцията, търговията и производството. Доколкото САЩ блокират връщането на златният стандарт, ние ще видим неговото навлизане чрез търговското регулиране. Страните вече търгуват в юани, без долара.

Рано или късно ще видим масов сброс от основните банкови системи на техните съкровищни облигации.

И ще настъпи краят.

Преходен период

Живем в преходен период. Съвременният свят може да се сравни със Съветският Съюз, образец 1989 година. Вече е ясно, че така, както беше по-рано, повече никога няма да бъде. Но още не ясно, как ще бъде. И вариантите за бъдещо развитие на събитията още са няколко.

С какво се разделяме?

Разделяме се с американският еднополярен свят, окончателно оформил се след краха на СССР, но в основните си черти сформиран още през 1980-те години. У този модел няма шансове да се съхрани, даже ако САЩ по някакво чудо съумеят да победят в глобалното противостояние. Войните понякога се печелят случайно, а ходът на историята засега не се е удало да обърне никому.
Главният американски проблем лежи на повърхността, но на него, както винаги и става в подобни случаи, никой не обръща внимание. Не случайно лист крият в гората. Заради победа над една само Русия САЩ са принудени да вървят на разрушение на своя собствен световен порядък. Глобално погледнато те подпалват своите съюзници или страни, които бяха готови да се договарят със САЩ на максимално изгодни за Вашингтон условия.

Кой изгоря в огъня на американската агресия против Русия?

Първи, Грузия Саакашвили. Имаше ли у САЩ съюзник по-верен? Нямаше. Михаил Николозович беше даже не съюзник – верен лакей.
Изгоряха режимите в Северна Африка, ориентирани към САЩ (Тунис и Египет).
Изгоря Либия, главата на която, Муамар Кадафи водеше класическа многовекторна политика и с американските съюзници в ЕС дружеше къде по-активно, отколкото с Русия.
Гори Сирия, не изгоряла само затова, че и се удаде да се опре на руската поддръжка. Но, между това, Башар Асад до началото на агресията против страната вървеше на значителни отстъпки към САЩ. Той изведе сирийските войски от Ливан и позволи на американците да преформатират тази страна под свои нужди. Като цяло наследникът на Хафез Асад се позиционираше като просветен правител от европейски образец, стремящ се към постепенна демократизация на сирийският политически и обществен живот.
Изгоря Украйна, в която всички правителства и всички президенти се управляваха от посолството на САЩ и даже не особено го скриваха. Американските дипломати, американският бизнес, американските спецслужби и американските неправителствени организации (често по-опасни от спецслужбите) се чувстваха у дома си не само в Киев, но и в Донецк, Харков, Одеса. Техните структури (както и създадените от тях структури на украински гранто-ядовци) даже при Янукович успешно се базираха в Харковски и Донецки университети, а местните власти не знаеха как да угодят на всеки гост от САЩ или ЕС.
И това са само най-очевидните случаи и само за седем години. При това, ако внимателно погледнем ситуацията в ЕС, то ще се изясни, че в политически и икономически план Европа сега е къде по-малко стабилна, отколкото Украйна преди две години или Сирия преди пет. Европа реално е следващият кандидат за подпалване от страна на САЩ. И в ЕС това  прекрасно го знаят, затова и нервничат.
Тоест, опитвайки се да сковат, разтегнат ресурсите на Русия, в крайна сметка да взривят нейната устойчивост, САЩ принудено, доколкото не могат да пренесат нестабилност на територията на Русия или нейните съюзници по ЕАИС, дестабилизират подконтролният им свят.
Те не са глупави и не са се побъркали. Те прекрасно знаят, че всички ние живеем в глобален, взаимозависим свят и затова на определени действия Русия не може да не прореагира, доколкото там ще бъдат засегнати нейните интереси (в това число жизнени). Нататък разчетът се е правил на това, че доколкото САЩ контролират по-обширна ресурсна база, то Москва ще се изтощи по-рано, отколкото за Вашингтон ще настъпят негативни последствия. Този разчет обаче се оказа грешен.
САЩ не отчетоха, че номиналният хартиен БВП, създаван с помощта на банкови спекулаций, е добър за пропаганда. Също така той оправдава съществуването на такъв финансов инструмент, като с нищо не обезпеченият долар на САЩ, работещ като световна резервна валута. Но в условия на кризи и глобални противостояния, ценност придобиват истинските материални активи: полезни изкопаеми, заводи, продукция на селското стопанство и т.н. – всичко това, от което през последните десетилетия икономиката на САЩ усилено се избавяше. Разбира се добре е да се контролира компанията, изобретяваща айфони. Но, първо, ако партньора се откаже да заменя на айфони (без които може да се преживее) на нефт, газ, хляб и т.н., производителят на суперсъвременни гаджети ще умре от глад. Второ, даже производството на айфони е изнесено в Китай, тоест случи ли се нещо непредвидено и тях на американците просто няма да продадат.
Това разбира се е упростена схема, но ние не располагаме с място за подробно изучаване на всички сложни икономически взаимовръзки на съвременният свят. За това трябва да се пише труд, по размер и качество подобен на «Капиталът» на Маркс. Достатъчно е осъзнаването на това, че САЩ владеят активи имащи само номинална ценност, докато техните опоненти, включая Русия разполагат с реална мощна ресурсна база. И да измени тази ситуация за час Вашингтон вече не може.
В резултат, на всеки нов кръг от противостоянието САЩ харчат повече ресурси от опонентите, и тяхната ресурсна база се изтощава по-бързо. Опитвайки се да пречупи губещият за тях ход на кампанията САЩ запалват все нови и нови страни и региони, постепенно премествайки се от световната периферия, която техните европейски съюзници бяха готови със свито сърце да пожертват, към историческата цитадел на Запада – Европа.
Колкото по-блисо се приближаваше към ЕС глобалният пожар, толкова по-безпокойни ставаха американските съюзници и толкова повече съмнения извикваше у тях американската стратегия. В крайна сметка, макар и много късно, но в началото на 2015 година ЕС започна все по-активно да се съпротивлява на действията на САЩ. Тоест, Вашингтон забуги безусловният си контрол над ресурсната база на своите европейски съюзници, а това го премества в разряд на най-слаба страна вече и по номинал на БВП (не считайки безкрайното изоставане във въпроса по качеството на ресурсната база).
Последна възможност за САЩ някак да избегне поражение – да запали Европа (ако вече последната не желае да върви против Русия на страната на Вашингтон) и да се надява, че половин-милиардният континент ще увлече достатъчно много руски (и китайски) ресурси, за да могат САЩ да получат отдих за зализване на раните.
Обърнете внимание, САЩ принудено разрушават този свят, на който се базираше тяхното военно-политическо и финансово-икономическо господство. Но това е все едно да подпалиш своя дом, в надежда, че пожарът ще се прехвърли към съседа и неговият дом също ще изгори. Как там ще стане у съседа с вила по вода е писано, а виж собственият дом ще пострада точно. Всяко господство се държи изключително на доброволно съгласие за подчинение. Господстващите винаги са твърде малко, по сравнение с угнетаемите и никаква въоръжена сила не е способна да обезпечи съхранение на властта, ако угнетаемите възстанат всички и едновременно. Именно затова господстващият е длъжен да обезпечава угнетаемите с необходимият минимум, при който възстанието става нерентабилно. Ако у угнетаемият има покрив над главата, храна за него и семейството и гаранция за съхранение (а в идеала за плавно повишение) жизненото равнище в перспектива, то срещу картечниците никой няма да тръгне. По същия начин и страните няма да бунтуват против световният  хегемон, способен да прати канонерки, ако поне на тяхната управляваща класа са гарантирани определена стабилност и минимално ниво благосъстояние и самостоятелност във вземането на вътрешни решения.
Но когато всичко това пропада и хегемонът сам разпалва своя свят, той става опасен първо за своите партньори, съюзници и васали. Те искат да живеят скромно, но стабилно зад гърба на хазяина, а хазяинът ги заставя да умират не разбери за какво.
По такъв начин, в случай на поражение на САЩ техният свят ще бъде демонтиран, като несправедлив и не устройващ болшинството от населението и държавите на планетата. А хипотетическата победа на САЩ може да бъде достигната само при условие пълно изгаряне от Америка на собственият и свят. Иначе тя никак не може да компенсира ресурсната си недостатъчност.
Тоест, даже в случай на победа САЩ ще бъдат изтощени, традиционните връзки разкъсани, политико-икономическата система довела планетата до катастрофа компрометирана. При това селият останал свят ще бъде толкова дестабилизиран и фрагментиран, че никакви сили няма да стигнат за установяване контрол над него. В условията на отдавна завършил износ на производства зад пределите на Запада в цяло и конкретно САЩ, страна на банкови чиновници и централни офиси на транс-национални компании просто не ще може да обезпечи доставки на необходимите ресурси в необходимото количество и в нужното време в критически важни точки. В глобален мащаб ще се случи нещо, сравнимо с разривът на стопанствените връзки по времето на разпада на СССР.
Тоест, победата на САЩ в глобалното противостояние ще доведе до това, че на човечеството ще се наложи да започне възстановяване на системата от ниво на икономически и търговски взаимовръзки примерно от XVII век. Парадокс, но за САЩ това ще е поражение, тъй като всяка част от глобалната икономическа система е способна да оцелее в режим на автаркия, освен собствено САЩ. САЩ е управленски център на американският свят, а когато всяка система се разпада то на първо място страда именно управленческият център. Той нищо не произвежда, освен административни услуги и ако неговото администриране се оказва ненужно (превид разпада на администруемата система), то той повече няма какво да предложи на пазара в обмен на необходимите му стоки. Именно по тази причина специалистите от съюзно ниво при разпада на СССР пострадаха, а техните бивши подчинени от ниво републики спечелиха. У първите изчезна системата, която те администрираха, а у вторите изчезна началството и те станаха самостоятелни администратори на новите, макар и по-малки, системи.
Така този свят, който познаваме е обречен, независимо от това, с какво ще завърши глобалното противостояние, но доколкото в случай на нормално развитие на процеса в обозримо бъдеще (в средносрочна перспектива) САЩ са длъжни да загубят, възниква въпросът, а какво възнамеряват да строят потенциалните победители?
Засега отговорът на него е неутешителен. Всичко, което днес се създава в рамките на БРИКС или ЕАИС, всичко, което се опитват да предложат на света Китай или Русия е създаване на структури, алтернативни на американските или работещи не за интересите на САЩ, но основани на същата база. Вместо МВФ се създава банка БРИКС. Юанът небезуспешно се опитва да измести доларът от позицията на световна резервна валута, а рублата и ред други валути се борят за правото да съставят на юана компания. Страните от БРИКС се опитват да господстват на пазарите, от които те более-менее успешно изместват САЩ точно по същият способ, по който господстваха САЩ.
Тоест, засега върви борба не за създаване на нова система на място на отживялата, а за смяна на администратора на системата. При това единоличният администратор (САЩ) възнамерява да смени колектив от администратори. Проблемът, обаче не е в това, че САЩ лошо управляваха системата, а в това, че системата е отживяла и да съществува в предишният вид не би могла. Просто в силата на определени объективни и субективни причини САЩ не са могли навреме да пристъпят към реформиране на системата, с цел да съхранят в новият свят своята господстваща роля.
Но задачата, с която не се справят САЩ, разполагали с всички ресурси на системата и принудена декларативна лоялност (като минимум до 2012 год.) от всички основни потенциални конкуренти, толкова повече няма да бъде решена от колективен хегемон, който ще получи система, доведена до упадък и рапиляла ресурси в глобална конфронтация. Освен това, самият факт на идването на смяна на САЩ на колективен хегемон ще снижи неговите административни възможности, доколкото множество въпроси ще е невъзможно да се решат оперативно, тъй като ще е необходимо да се съгласуват несъвпадащи позиции и интереси на главните играчи, а в определени случаи и ориентиращите се на всеки от тях групи държави.
За това, нестабилността, тресяща планетата през последните десетилетия, накрая отиде в миналото, необходимо е да се предложи и реализира идея за нова система, която би сменила отживялата. Искам да подчертая, нова – не значи справедлива. В паметта на човечеството са се сменяли много системи. Всеки път хората са изпитвали илюзията, че новата система ще е справедлива, човечна и на планетата ще бъде накрая създаден прекрасният нов свят. И всеки път са се разочаровали.
На практика, задачата на новата политико-икономическа система винаги се е заключавала в това, да разкрепости актуалните обществени сили и на тази база да даде нов тласък на развитието на обществено-политическите и икономическите отношения. На първият етап нуждите от създаване, внедряване и напасване на новата система рязко са повишавали вертикалната и хоризонтална социална мобилност, извиквайки в обществото представа за голяма социална справедливост и за големи възможности, но след двадесет-тридесет години системата се е стабилизирала, закостенявала, новите елити закрепвали своето господстващо положение и всичко се връщало на круги своя.
Това не е добро и не е лошо, това е свойство на всяка система, това е неизбежност. В крайна сметка именно поэтапната смяна на системи от отживяла на перспективна и е обезпечила прогресът на човечеството, благодаря който ние днес не живеем нито в пещери, нито в сламеници.
Днес нашият проблем не е в недостатъкът на абстрактна справедливост, а в това, че ние знаем от какво искаме да се избавим, но засега не знаем, какво искаме да създадем. И докато не осъзнаем и не създадем 40 и повече години ще бродим по пустинята и ще търсим обетованата земя, която може да е съвсем редом.

Ростислав Ищенко, аналитик от МИА «Россия сегодня»

Главният ресурс на съвременният капитализъм — дебилите

Поканиха ме на конференция в икономическият факултет на МГУ, в рамките на ломоносовите тържества. Разговорът ще е за интелекта – интелектуална икономика, интелектът като фактор за развитие, икономика на знанията и т.п. Тази тема ми е много близка. Ето какво имам да кажа на това изключително интелектуално събрание.

НЕВЕЖЕСТВОТО И МРАКОБЕСИЕТО – ТОВА Е МОТОРЪТ НА СЪВРЕМЕННОТО РАЗВИТИЕ
Професор Катасонов обича да задава на студентите такъв въпрос: «Кое е главният ресурс на съвременната икономика?» Отговорите са разни: нефт, пари, знания. И всички неверни. «Главният ресурс на съвременната икономика — тържествено провъзгласява професорът — това е глупака. На него може да му се пробута всичко». Следва смях в залата.
Забавно, нали? А на практика това не е шега, а, както казвал Остап Бендер, «медицински факт». Мотор на съвременното развитие е невежеството и мракобесието.

«ДА Я СПРЕМ И ПОПИТАМЕ: «КАК СТИГНА ДО ТАКЪВ ЖИВОТ?»
Човечеството достигна максимума на научно-техническата си мощ през 60-те години на ХХ век. След това нищо радикално в науката и техниката несе случи . Движеща сила на това развитие бе ракетно-ядрената надпревара. Символ и апотеоз на научно-техническата мощ бе излизането на човека в Космоса.
В това време научната професия бе най-модна и престижна, брадатите физици бяха герои на книги и филми, тях обичаха момичетата, на тях подражаваха «юношите, обмислящи житието». Помня, колко бе моден Космосът в моето детство – през 60-те години. Ние знаехме на изуст всички космонавти, аз, спомням си, издавах стенвестник със заглавие, с което много се гордеех: «Нов желон на космическата ера – радиограма от далечна Венера».
Имаше огромно търсене на инженери-физици, математици. Именно физик бе в тези времена съвременната версия на «добър юнак». Всяка епоха поражда своя версия на героя на нашето време – та тогава това бе ученият–физик. Най-добрите, най-умните постъпваха в математически училища, а после в някакъв МИФИ или МФТИ. Очевидно е: за да стане един световен шампион, хиляди трябва да започнат да играят футбол в кварталният отбор. Точно така и за да направи един световно откритие, мириади трябва да застанат на старта: прилично да учат физика-математика, да мръщят лоб над задачката в «Квант», да се стремят към победа в районната олимпиада. И всички тези занятия трябва да са модни, уважаеми, престижни. Така тогава и бе. Да си умен се считаше модно. В моето детство имаше алманах «Хочу всё знать!» — там пишеха най-вече за наука и техника. И децата наистина искаха да знаят.

Вече през 70-те години сякаш завърши горивото в ракетата и тя излезе на баллистическа орбита. Всичко вървеше като че ли както преди, но вървеше по инерция, душата на света излезе от тази сфера на живот. Напрежението на ракетно-ядрената надпревара започна да спада на нула. Постепенно ядрените свръхдържави престанаха насериозно да се боят една от друга и да очакват ядрен удар. Страхът стана по-скоро ритуален: със съветска угроза плашеха избирателите и конгресмените в Америка, а с «козните на империализма» — в СССР. Тоест надпреварата във въоръженията продължаваше: голямото дело въобще притежава колосална инерция, просто така няма да го спреш: ето у нас съветският начин на живот до сега не до край се е разрушила. (Имам предвид и техническата инфраструктура, и броделевските «стркутури на ежедневието»).
Надпреварата във въоръженията продължаваше, но това министърът на отбраната на САЩ да скочи от прозореца с вик: «Русите идат!» — такова вече бе невъзможно. Надпреварата във въоръженията с времето загуби своата пасионарност, стана дело не боево, а все повече бюрократическо.
Научно-техническите изисквания на правителствата към своите научни общества се понижаваха. Политическото ръководство вече не говореше на учените, както др. Берия на др.Корольов, седейки в укритието на атомният полигон: «Ако тази работа не се взриви, главата ти ще откъсна!».
Съответстно и научната професия, оставайки като преди престижна, все повече и повече ставаше просто една от профессиите, не повече.
Из аналите на историята на нашето семейство. Бащата и чичото на моят съпруг в началото на 50-те постъпват в институти: свекърът в Баумански, а неговият брат – в МГИМО. Та така, който постъпил в Баумански, се считал в своят кръг по-удачлив и така да се каже, печен, отколкото този, които постъпва в МГИМО. Вече в мое време, през 70-те, скалата на престижа се изменя на обратната.
Проявление на този нов дух се оказва знаменитото Разведряване на напрежението, под знака на което преминаха 70-те години. Сериозно във военната заплаха никой не вярваше, не стреше бункери в градината, не се запасяваше с противогази. Тогава възторжените певци на Разведряването говореха, че това е истинското окончание на Втората световна война, истински преход към мир. Напълно възможно, в духовен, психологически смисъл именно така и беше.
Съответно и модата на наука, на естествено-техническо знание, на научен образ на мислене – постепенно слизаше на нула. Науката нали не е способна да се развива на собствена основа, от себе си. Задачи винаги и се поставят отвън. В подавляещо болшинство от случаите това са задачи за усъвършенстване на военната техника. От себе си научното съобщество е способно да породи само това, което се нарича «удовлетворение на собственото любопитство за държавна сметка».
През 60-70-те години научният способ на мислене (т.е. вяра в познаваемост на света, в експеримент и логическата му интерпретация) все повече отстъпваше място на разен род езотерически знания, мистика, източни учения. Рационализмът и свойственият за науката позитивизъм започнаха активно да се разклаюат. В Съветският Съюз това официално не се позволяваше, което само подгряваше интереса. Великият битописател на съветското общество Юрий Трифонов запечата този преход в своите «градски» повести. Инженери, научни работници – героите на неговите повести — изведнаж дружно пропадат в мистика, езотерика, организират спиритически сеанси. На Запад в това време се разпространи мода на будизъм, йога и т.п. учения, далечни от рационализма и научният подход към действителността.
Това бе една от предпоставките за това, което се случи после. Имаше и други мощни предпоставки.

«ДА СЕ ЖИВЕЕ СТАНА ПО-ДОБРЕ, ПО-ВЕСЕЛО»
Примерно през 60-те години прогресивното човечество бе настигнато от своеобразна напаст.
Примерно през 60-70-те години във водещите капиталистически страни се случи това, което то, човечеството, не знаеше от момента на изгнанието от рая. Това, че никой за това не е тръбил и не тръбит, за пореден път потвърждава неоспоримото: и в своят малък живот, и в общият живот на човечеството хората отцеждат празноти, а голямото и главното – даже не забелязват. Та какво се случи?
Случи се страшното.
Базовите битови потребности на подавляващо болшинство жители се оказаха удовлетворени.

Какво значи: базови? Това значи: естествени и разумни. Потребности от достатъчна и здрава храна, от нормално и даже не лишено от определена красота облекло по сезона, в достатъчно просторно и хигиенично жилище. У семействата се появиха автомобили, битова техника.
Още през 50-те и през 60-те години това бе американска мечта – мечта в смисъл достъпно далеч не за всички. В Англия от 50-те години даже се роди такава дума subtopia – залепена от две думи «suburb» (предградие) и «utopia»: мечта за собствена къщичка в предградието, снабдена с всички съвремени удобства.
Преди няколко години блогерът Divov публикува в своя журнал интересен материал на тази тема. Това бе превод на фрагмент спомени за живота в Англия, в провинциално миньорско градче на рубежа 50-те и 60-те години. Та там за цялото градче имало една (!!!) баня, «удобствата» на всички жители били на двора, съдержанието на нощните гърнета сутрин се покривало с лед, мама прала в корито, плодове се купували само когато някой заболявал, а цветя – когато умирал.
Та достатъчен житейски комфорт и обезпеченност станали достъпни примерно на две трети от населението в края на 60-те – началото на 70-те години. С напрежение, със извъртания, но – достъпни. Става дума, разбира се, за «златният милиард».
Преди такова не е било никога в историята и никъде в света! До това норма на живот за простолюдието е била бедността. И всекидневна напрегната борба за късче хляб. Така е било във всички – подчертавам: всички! – страни в света. Прочетете отново под този ъгъл реалистическата литература от Хюго и Дикенс до Ремарк и Драйзер, прочетете «Римски разкази» от 50-те години на италянският писател Алберто Моравиа – и всичко ще ви стане ясно.
И ето всичко дивно се измени. Нормален, среден работещ жител получава сносно жилище, снабдено със съвременни удобства и битова техника, той започва прилично да се храни, започва да купува ново облекло.
Случвало ми се е да беседвам с възрастни европейци, които помнят този тектонически сдвиг, този епохален преход, този … даже и не зная, как да го назова, до такава степен той е епохален. Помня, един италианец разказваше, как след войната имал мечта: да изяде една голяма чиния щедро полети с краве масло макарони. А към края на 60-те години той изведнаж открива, че «non mi manca niente» — дословно «нищо не ми липсва». А това е ужасно! Какво се получава? Човек отмества чинията и казва: «Благодаря, сит съм»? Какво после?
С други думи, моделът на развитие, основан на удовлетворение нормалните потребности на изработаните от хората пари, се изчерпа. У хората нямаше и не се предвиждаше ни ръст на наличните пари, ни ръст на потребностите. Бизнесът можеше да расте само с ръста на населението, което също като че назло прекрати ръст в развитите страни.
Достоевски в «Юноша» пророкува. Ще се наяде човек и ще запита: а какво нататък? Смисъл на живота му подавай. Или други някакви цели.
Но в реалността попита не човека. Изпревариха го. Изпревари го глобалният бизнес. Той първи попита «Какво после?» и първи намери отговор.
Капитализмът не може да съществува без експанзия. На глобалният бизнес са нужни нови и нови пазари. И тези пазари бяха намерени. Те бяха намерени не зад морета и океани (там вече към това време нямаше какво да се лови), а В ДУШИТЕ НА ХОРАТА.
Капитализмът започна вече не да удовлетворява, а да създава все нови и нови потребности. И триумфално да ги удовлетворява. Така, от операторите на GSM връзка бе създадена потребност непрекъснато да се говори по телефона, от фармацевтическите корпорации – потребност постоянно да се гълтат таблетки, от фабрикантите на облекло – да се сменя тя едва ли не всеки ден и вече определено – всеки сезон.
Може също да се създават нови опасности – и да се защитава от тях с помощта на съответните стоки. Защитават от всичко: от пърхот, от микроби в тоалетната, от излъчване на GSM телефона. Като маркетолог мога да кажа, че на руският пазар най-добре върви модел «бягство от опасността».
На преден план излезе маркетингът. Какво е маркетинг? Всъщност, това е учение как да се пробута ненужното. Тоест как да се направи така, че ненужното да изглежда нужни и да го купят. Защо маркетинг нямаше по-рано, през ХIХ да кажем, век? Че затова, защото нужда от него нямаше. Тогава са се произвеждали нужните стоки и удовлетворявали реални потребности. А когато станало нужно да се измислят потребности лъжливи – ето тогава и потрябвал маркетинг. Такава е и ролята на тоталната реклама.
Маркетологите изпитват професионална гордост: ние не удовлетворяваме потребности – ние ги създаваме. Това наистина е така.
За това хората да купуват каквото им попадне, разумните доводи бяха отменени. Доколкото става дума за наложени и лъжливи потребности – рационално да се обсъждат те е опасно. Много леко може да се окаже, че те са лъжливи, а това, за което говорят, не съществува в природата и въобще не може да съществува по силата на законите на природата. Налагането на потребности се случва строго на емоционално ниво. Рекламата апеллира към емоциите – това е по-нисък пласт от психиката, отколкото разумът. По-ниско от емоциите са само инстинктите. Днес рекламата все повече апелира пряко към тях.
За това  процесът да върви по-бодро, е необходимо да се отстрани препятствието във вид на рационалното съзнание, привичките за критическо мислене и научни знания, разпространени в масите. Много по-добре, че тези привички и знания започнаха да се разклащат още на предишният етап. Всичко това пречи на глобалната експанзия на капитализма! Това пречи да се продават планини ненужни и празни вещи.
Въобще, да се включва критическото и рационалното мислене днес – не е нужно. Това не е модно, не е съвременно, не е trendy. С.Г. Кара-Мурза постоянно говори за манипулации на съзнанието (собствено, едноименната книжка и му донесе известност). Това не е съвсем така. Глобалният капитализъм замахва към задача по-амбициозна, отколкото манипулация на съзнанието. Манипулация на съзнанието – това все пак е точково мошенничество, единично подхлъзване. А сега става дума за глобално формиране на идеалният потребител, напълно лишен от рационално съзнание и научни знания за света. Известният философ Александър Зиновиев вярно е казал, че идеалният потребител – това е нещо като тръба, в която от единият край напомпват стоки, а от другият те със свист излитат на боклука.
Кой е той идеалният потребител? Това е абсолютно невеж, жизнерадостен глупак, живеещ с елементарни емоции и жажда за новото. Може да се каже, не глупак, а по-деликатни – шестгодишно дете. Но ако на тридесет имаш психика на шестгодишен – ти все едно си глупак, както и да не деликатничим. Той има гладка, не обезобразена от излишни мисли физиономия, обръсната с бръсначка «жилет», белозъба усмивка, обработана със съответната зъбна паста. Той е бодър, позитивен, динамичен и винаги готов. Да потребява. Какво именно? Каквото кажат – това и ще е. За това той е и идеален потребител. Той няма да хленчи: «А защо ми е нов айфон, когато аз старият не усвоих? И въобще това не ми трябва». На него трябва да му трябва – всичко. Хванал новата играчка, той е длъжен незабавно да хвърля предишната.



Той е длъжен постоянно да похапва, изпитвайки «райско наслаждение» и при това героически да се бори с излишното тегло. И при това да не забелязва идиотизма на своето поведение. Той е длъжен постоянно да дрънка по телефона, и при това с изстъпление да икономисва от услугите на GSM връзката. Той с длъжен (тук по-скоро – тя) непрекъснато да защитава своите близки от микроби, което въобще съвершенно не е нужно и даже е вредно. И главно, той трябва да вярва – да вярва на всичко, което му кажат, не търсейки и не искайки доказателства.
Въобще, самият феномен на рационално доказателство, който някога бе голямо достижение на античната цивилизация и от тогава е неразривен с мислещото човечество, пред очите гасне и заплашва да изчезне. Хората вече не изпитват потребност от него.

СМИ – ВИРТУАЛНИЯТ «ОСТРОВ НА ГЛУПАЦИТЕ»

За възпитание на позитивният хедонист – идеалният потребител, който непрекъснато се радва с покупки, надебелява и при това активно отслабва, не забелязвайки нелепостта на своето поведение, е необходима всекидневна целенасочена работа по оглупяване на масите.
Най-главна роля в това играе телевизията като най-потребяемо СМИ, но с това работата не се ограничава.
Потреблението да не кажем на «духовен», но да кажем: «виртуален» продукт трябва също непрекъснато да радва или, във всеки случай, да не огорчава със затруднителност, непонятност, сложност. Всичко трябва да е радостно и позитивно. Всяка информация за каквото и да е трябва да  низводи всичко до ниво елементарна дъвка. Например, всички велики хора трябва да изглеждат като обект на кухненски сплетни, като същите прости и глуповати, като самите зрители, и даже не самите зрители, а като тези идеални потребители, които от зрителите се планира да се отгледат.
За нищо потребителят не трябва да казва: «Това не го разбирам» или «В това не съм компетентен». Това би било огорчително и не позитивно.
Някога М.Горький писа, че има два типа подход към създаването на литература и преса за народа. Буржуазен подход – стараейки се да се свали текста до нивото на читателя, а вторият подход, съветският – да се повдигне читателя до нивото на литературата. Съветските писатели и журналисти — считал Горки — са длъжни да повдигат читателя до нивото на разбиране на истинската литература и въобще сериозните текстове. Съвременните СМИ не слизат до наличното ниво на читателя – те активно дърпат читателя надолу.
Все по-широко се разпространяват книжки-картинки, но не за тригодишни, както бе винаги, а за възрастни. Например, удачно издание от този тип – последният период на най-новата история на СССР и Русия в картинки от телевизионният водещ Парфенов.
Всъщност, съвременните СМИ – това е виртуален Остров на Глупаците, блестящо описан от Н.Носов в «Незнайка на Луне». Струва ми се, че в тази сатира авторът се издига до свифтовска висота. В този изключителен текст става дума, за който е забравил, ето за какво. На някакъв остров събират бездомни бродяги. Там непрекъснато ги развличат, показват детективи и мултфилми, возят на въртележки и др. атракциони. След някое време пребиваване там, надишали се с отровеният въздух на този остров, нормалните се превръщат в овни, които стрижат, получавайки доход от продажбата на вълна.
Нашите СМИ изправно доставят на поръчителите овни за стригане.
Поръчителите в тесен смисъл – това са рекламодателите, а поръчителите в широк смисъл – това е глобалният бизнес, за когото са необходими достатъчни контингенти потребители. Както съветската преса имаше за цел комунистическо възпитание на трудещите се, точно така днешните СМИ имат за цел възпитание на идеални потребители. Само съвершенно оглупени граждани са способни да считат за цел на живота непрекъснатата смяна на телефони или непрекъснатото харчене на пари за радващи окото нищо-та. А щом е така – гражданите трябва да се доведат до надлежащ вид, т.е. оглупят.
Оглупяването започва от училище, от детските списания с комикси, които могат да се купят навсякъде, в същото време докато по-разумните списания се разпространяват само с абонамент и никъде не се рекламират. Аз сама с удивление узнах, че се издават вестниците и списанията от нашето детство «Пионерская правда», «Пионер». Но те никъде не се проявяват, учениците за тях не знаят, това е нещо като нелегалният вестник «Искра». Тези издания (качеството на които също не е идеално, но поне е сносно) няма нито в училищните библиотеки, нито в будките, тях въобще ги няма в продажба. В резултат болшинството деца четят само фентъзи, което ги готви към възприемане на гламурната преса, дамски и детективни романи и т.п.
Резултат на такава целенаправена политика е невъзможност и немислимост на никаква сериозна дискусия в СМИ, въобще никакво сериозно обсъждане на каквото и да било. Даже ако някой такова обсъждане и замисли, то просто не би било от никого разбрано и поддържано. Американските специалисти са установили, че нормалният възрастен американец-зрител не е способен да възприема и проследява последователное разгръщане на някаква тема повече от три минути; после той губи нишката на разговора и се отвлича. Относно нашата аудитория данни няма. Да направим ласкателно за нашето патриотическо чувство предположение, че нашите са два пъти по-умни. Тогава те могат да слушат не три минути, а, например шест. Е и какво? За какво сериозно обсъждане може въобще да става дума?
Характерно е, че даже хора с формално високо образование (т.е. имащи дипломи) не усещат необходимост в рационални доказателства на каквото и да било твърдение. Не им трябват ни факти, ни логика, достатъчно са им шамански викове, от рода на получилият в последно време широко разпространение универсален способ за аргументация: «Това е така!»
На своите занятия с продавачи в преки продажби (практически всички с висше образование, получено още в съветско време – учители, инженери, икономисти, лекари) аз многократно се убеждавах: на хората не е нужна аргументация. Тя само заема време и напразно утежелява изказването. Аргументирано изказване се възприема как досадно. «Вие кажете, как е, и край». Далеч по-добре от всякакви аргументи се възприема това, което Русо нарича «емоционалн крясъци» и приписва на доисторическите диваци.
Привичката да се съзерцават любимите водещи формира представление (възможно, несъзнателно): главно е не каквото се говори, а – кой говори. Ако говори човек уважаем, любим, симпатичен – всичко се приема за истина, «пипл схавает». Хората изпитват потребност да виждат «говоряща глава» на телеекрана, възприятието даже на прост текст в печатен вид е много трудно. Недаром мнозина мои слушатели охотно ползват видеозаписи на моите изказвания, макар много по-просто (от традиционна гледна точка) е да ги прочетат.

Какво учат в училище?

В простотата си министър Фурсенко се изпусна: целта на образованието е възпитание на културен потребител. И съвременното училище – средно и висше – постепенно да се приближават към тази задача. Не веднага, но - да се приближават.
На какво учат днес? Как да се държим в социума, как да се впишем в колектива, как да направим видеопрезентация или напишем CV. А физика с химия – това е досата, совък, минал век.
Не така отдавна на шосето на Ентусиастите висеше билборд, изобразяващ симпатична «молекула на среброто», съдържаща се вече не помня в какво –струва ми се, в дезодорант-антиперспирант. Идиотизмът на тази реклама сред трудещите се от моята компания забеляза само една възрастна жена – инженер-химик по дореволюциона професия. После билборда го свалиха.
Да се знае, в смисъл да се държи в главата – учат ни – нищо не трябва. Всичко може да се види в Яндекс. Това е много продуктивна гледна точка. Ако човек нищо не знае, то на него може да се пробута всичко. А празната глава е много добра за напомпване в нея на подробности на тарифните планове или свойствата на разните сорта туалетна хартия.
В това дело са достигнати огромни успехи. На мен пончкога ми се налага да беседвам с млади хора, постъпващи при нас на работа. Те прилично се държат, спретнато изглеждат, имат някои навици на селф-промоушън и при това са пълни диваци: нямат представа ни за историята, ни за географията, ни за базовите закони на природата. Така например, у нас работеше учителка по история по образование, не знаеща, кои са тези болшевики.
Какво да си товариш главата? Да се знае трябва съвершенно друго. Веднаж някак минах в интернет тест на знание разни модни нещица, свойствени, по мнение на авторите, на образа на живот на средната класа. Тестът позорно провалих, отговорът бе: даже е странно, че имате компютър и интернет, за да минете този тест.
Ето именно на формиране на такъв род знаещи и са разчетени съвременните учебни заведения и съвременните образователни технологии.
Мракобесие и невежество – това е последното убежище на съвременният капитализъм. Това не е просто някакъв дефект на съвременното общество – това е негов най-важен компонент. Без това съвременният пазар не може да съществуват.
Логичен въпрос: кой в такъв случай ще създава нови стоки за «набутване» на идеалните потребители? И кой ще води човеческото стадо, кои ще са пастирите? Очевидно – идеалните потребители за тази цел не стават. В съвременните САЩ днес тази роля играят емигрантите от страните от третият свят, от бившият СССР. Какво ще е занапред – трудно е да се каже. Съвременният капитализъм, въобще съвременната западна цивилизация не гледа напред, главното за нея е - днешната експанзия. И тя се достига посредством тотална дебилизация на населението. Защото – днес това е главният ресурс.

Источник

Колапсът на икономиката на остатъците от Украйна. Инструкция по оцеляване за тези, които не са скачали

"Колапсът на икономиката на остатъците от Украйна. Инструкция по оцеляване за тези, които не са скачали" или "Украйна-2014, България-1990 - паралели". Оставяйки оргиналното заглавие непроменено добавям второ подзаглавие, което трябва да върне читателя около 20 години назад. През призмата на случващото се в Украйна днес нека погледнем на случилото се в България тогава и открием общите черти и разликите в установилата се тогава в България "власт" и резултатите от нейното "управление" върху икономиката на Родината. Със съкращения.


Тези, които особено злорадстват по повод краха на украинската финансова система и мислят, че това няма да засегне, например Русия или Белорусия, — дълбоко се заблуждават.

Срутването на 40-милионен пазар неизбежно ще сдетонира на пазарите на всички съседи. Молдавия украинският колапс и въобще ще залее като цунами.

Независимо от разговорите за евроинтеграция, постсъветските икономики са твърде дълбоко интегрирани по между си. За Белорусия украинският пазар е втори след Русия по обем. В руските пригранични области стокооборотът с региониите под украинска юрисдикция осигурява десетки хиляди работни места.

Плюс украинският крах сериозно ще повлияе на пазара на труда в Русия. Молдавските, киргизски, узбекски, таджикски, арменски и вътрешни руски трудови мигранти ще се изместват от граждани на Украйна, които ще са съгласни на всяка работа.

Впрочем, на тези проблеми на съседите вече сега могат да започват да завиждат собствено жителите на бивша Украйна — те ще са най-пострадали. Единственото, което може да се съветва в ситуацията на крах на украинската икономика — това е ясно да се разбира случващото се и да се опитва да се оцелее.

Какво се случва?

На власт в Киев са рейдери. Стратегията на рейдера — да се купуват активи за безценица. Затова сега се готви приватизация на остатъците (земя, пристанища, стратегически предприятия) и преразделяне на собствеността. Активи останаха не много. Ще се купува за гривни. Затова колкото повече тя падне — толкова по-евтино ще се вземе собственост.

На власт са бездарни рейдери. Те са бездарни именно като управленци. Биха искали, може би, нещо да управляват, но не умеят. Почти всички тези персонажи са били изгонени на времето от властта (също, впрочем, не силно компетентна) по причина професионална непригодност.

На власт са рейдери, чиито семейства и капитали са в ЕС, САЩ и офшорки. Затова пред очите ни се разгръща ликвидационна приватизация. След която ще последват оставки и емиграция към капитала и поколението (Някой да си спомня Стоян Ганев? А движение Български Великден? - бел.пр.). На място ще останат само мениджъри, които ще управляват активите, и охрана.

Какво ще стане с финансовата система и вътрешният пазар?

Ще има хиперинфлация с последващо спиране на всички производства, освен суровинните, които работят на експорт. Но такива производства не са много.

Гривната вече е отписана от сметките като платежно средство. За нея можем да забравим. Тя интересува управляващите елити изключително като инструмент за спекулации и транзитна валута за получаване на активите.

Има призрачна надежда, че САЩ ще вливат по няколко милиарда ежемесечно. Но лично аз се съмнявам. Защото ще ги разкрадат все едно. Възможни са няколко транша от МВФ, които ще отсрочат хиперинфлацията с неяолко месеца.

Вътрешният пазар ще колабира, понеже ще умре потребителят като класа. Ще останат селяните и занаятчиите, които трябва да продават своята продукция. И монополистите, които чрез търговските вериги ще се стремят да реализират остатъците продукция на склад.

Какво ще стане със стопанството и социалната сфера?

Инфраструктурата е остаряла и в бъдеще ще старее още повече. Следователно, ще има прекъсвания и с електроэнергията и с водоснабдяването.

Пенсионерите и бюджетниците ще минат под ножа на девалвация и инфлация първи. Падането на доходите им ще доведе до криза на неплащания за ток/газ/вода/квартира. Което ще усили ефекта от гибел на инфраструктурата.

Какво да прави жителят на остатъците от Украйна?

1. Да търси работа, свързана с индустрията и производството. При това да се договаря за заплащане на труда желателно поседмично. Хуманитариите да търсят работа оталечено (Авторът има предвид работа при работодател извън границите на бивша Украйна - бел.пр.). Ако не се получава — да освояват някакъв занаят, който може да бъде полезен. Тоест да шият, ремонтират, плетат, запояват и т.н. Защото всичко ще се чупи — и хора, умеещи да ремонтират ще са полезни.

2. Наличната гривна, ако я има, да се вложи в продукти и медикаменти.

3. Ясно да осъзнават, че роднините и близки от пенсионна възраст — това е сега ваша грижа. Най-добре да ги преселите при себе си.

4. Презапознайте се със всички съседи и се гответе да създадете домашен комитет. Защото възстановяването на държавата започва със самоорганизация.

5. Не хелнчете. На жителите на ДНР и ЛНР не е по-добре, отколкото на вас. Защото те също са свързани с възлите на финансовата система с Киев. Освен бомби, в Донецк и Луганск долитат инфлация, девалвация, емисия и дефицит.

6. Занимавайте се с физкултура, закалявайте се и пазете нервите. Да се боледува в такива условия е скъпо удоволствие.

7. Занимавайте се политикономическо образование. Защото когато държавата рухне и елитът емигрира към капиталите, да се възстановява държавата ще се наложи точно на вас и никому другиму.

Кога това ще завърши?

Докато на власт са рейдери, това няма да завърши никога. Защото в републиката е запусната самовъзпроизвеждаща се схема, когато нищетата стимулира война, а войната стимулира нищета. (Отнесено към българските условия можем да кажем - нищетата стимулира неграмотност, а неграмотността стимулира нищета - бел.пр.)

Но, отчитайки размерите на територията, твърде дълго рейдерите няма да се задържат на власт. Те биха искали да построят пълноценен корпоративен нацизъм, но едва ли ще се получи. Защото са бездарни, лениви и се интересуват само от лично обогатяване.

После ще има поредица правителства, на власт ще застават все по-бездарни персонажи. И така до тогава, докато някой не се досети да използва армията против бившите съратници.

(Последният пазаж е толкова характерен, че изглежда буквално преписан от българската действителност. Засега изглежда никой все още не се е досетил да използва армията срещу бившите съратници. Или се е досетил, но обикновените компромат/инцидент/очерняне в медиите методи са достатъчно ефективни. - бел.пр.)

http://www.odnako.org/blogs/kollaps-ekonomiki-ostatkov-ukraini-instrukciya-po-vizhivaniyu-dlya-teh-kto-ne-skakal/

Литва: краят на европейската приказка

Вчера Литва отбеляза поредният Ден на независимостта, която получава през 1918 год. За двадесет и пети път — публично и открито. 16 февруари се счита Ден на възстановяване на независимостта, за да се подчертае случайността на пребиваването на страната в състава на СССР. Журналистът Роландас Паулаускас, един от подписалите Акта за възстановяване на независимостта през 1990 год, прави невеселата равносметка от живота в състава на Евросъюза.

Днес Роландас Паулаускас е преразгледал своите възгледи. Бившият активист на Саюдис сега счита, че преди четвърт век се е намирал в плен на илюзии, нямащи нищо общо с реалността.

Няма да скрия, понякога е приятно да се слушат или четат откровения на хора, преразгледали своите възгледи. Роландас Паулаускас едва ли тъгува за времената на СССР. Но вече отдавна е престанал да говори за тях с осъждане, така запомнило се по изказванията на неистовите членове на Саюдис.

Днес той говори не за нашата обща родина СССР, а за своята нова — Европа. Надявам се, неговите откровения ще помогнат някому да погледне върху западната цивилизация непревзето. И да я премери върху себе си.

За независимостта, която у Литва така и не се появи

• Независимост — това са не само флаг и химн, но и свои закони, парична система и митнически такси. Но закони ние не можем да приемаме, защото у нас приемат европейски закони. Главните данъци регулира Брюксел. Митнически такси не можем да събираме. Остават само флаг и химн.

• Общосъюзният пазар изчезна, затова и производството в Литва пропадна. Същото се случва, например, в Молдавия, а също в бившите соцстрани например България или Румъния.

• Литовците като нация изчезват. Същата тенденция се вижда у естонците и латишите. Латвия (освен Рига) е пуста, като че война е минала. За какво да живее младежта в копие, ако може да се отиде в оригинала? Нашето поколение нищо не може да им каже.

За Евросъюза

• Кой ни управлява? Президента на ЕС народът не избира — той се назначава. Както и еврокомисарите. Европарламентът няма законотворческа инициатива. Тоест, Евросъюзът се управлява недемократично.

• ЕС бе нужен на американците, защото в Европа бе длъжен да се появи един човек, комуто те биха могли да звънят и дават разпореждания.

• Ако ЕС иска да се съхрани като геополитически субект, ще му се наложи да ликвидира всички 28 държави — членки. В противен случай ЕС ще изчезне.

• В СССР за света знаехме малко. Ние създавахме фантазии и приказки за него — като някакви пищни острови. Мнозина литовци до днес вярват на тези приказки. А за да се стане Запад, са нужни дълги столетия.

За ювеналната юстиция

• На Запад вече няколко десетилетия тече разрушението на традиционните връзки — семейства, бащи и деца, жени и мъже. Нашият народ не може да повярва в това, мисли, че това няма да го засегне или че става дума за маргиналите. В Литва — скандал след скандал: отнемат деца в семейства, които работят в Норвегия. Държавата не им помога, а народът засега още не възприема ювеналната юстиция като беда.

• Детето в системата на ювеналната юстиция има много права, но няма задължения. Родителите — това са просто хора, които го хранят. На Запад израства поколение, което привиква към отсътствието на задължения.

• В детската градина осъзнато изтриват гендерната разлика. Литва отби първите опити, но да се борим с това е трудно, защото никак не можем да се освободим от своите илюзий — ние не вярваме, че това е сериозно. Училищните програми стават все по-примитивни, защото няма нужда от критически мислещи хора.

• Защо го правят? За да получат на изхода хора, които по-лесно се управляват, и за да намалят народонаселението.

• (Намесва се арменският журналист, вземал интервюто — на него явно са произвели впечатление историите на Роландас Паулаускас.) В Армения е нужно това да се разказе. Тук ювеналната юстиция ще доведе до гражданска война — човек, който се опита да вземе дете от семейството, до дома си просто няма да стигне.

Предупреждение от Роландас Паулаускас

• Украйна разрушава своята държавност заради същата приказка, откъсната от живота. Тях никой не искаше да приема в Евросъюза. Аз разговарях с тях — те не ми вярват. Те вярват в своята приказка.

• В Русия също има много хора, които живеят в западната приказка.

• Част от хората започва да вижда какво се случва. Даже в Лондон, даже в Германия и Франция. Започна грандиозен процес на излизане от това сомнамбулическо състояние. Или ще се събуди критическа маса, която ще спре това безумие, или ни чакат тежки времена.

Не, Роландас Паулаускас не съжалява за случилото се. Той само говори за илюзиите на съветските хора, а също на много съвремени руснаци, украинци, арменци, които са се стремили или се стремят да станат част от Запада. Но в неговите думи аз видях не просто преосмисляне на събитията за последните 25 години. Роландас Паулаускас изведнаж е осъзнал, че е човек от друга култура и друга менталност, нежели неговите съседи по общ европейски дом.

Колкото и да е странно, Русия или Армения той до сега разбира по-добре, отколкото Франция или Норвегия. И работата въобще не е в това, че бывшият активист от Саюдис, вече възрастен човек, засукал съветският уклад с майчиното мляко и едва ли ще съумее да се приспособи към новият. Просто «западните ценности» са се оказали не съвсем тази цел, към която се е стремил. Тях не може да приемеш по части — само изцяло. А изцяло да се приемат е невъзможно, защото много в тях, както сега се е изяснило — е против природата на литовците.

Почти европейските екс-републики на СССР — Литва, Латвия и Естония са се превърнали в задният двор на Европа, откъдето народът бяга. И това съвсем не е тази картина, която рисуваха в мечтите си местните патриоти в края на 1980-те.

Роландас Паулаускас — не е единственият борец за независимост на страните от Балтика, който е изменил своята гледна точка.

Източник: http://pavel-shipilin.livejournal.com/383522.html