Литва: краят на европейската приказка

Вчера Литва отбеляза поредният Ден на независимостта, която получава през 1918 год. За двадесет и пети път — публично и открито. 16 февруари се счита Ден на възстановяване на независимостта, за да се подчертае случайността на пребиваването на страната в състава на СССР. Журналистът Роландас Паулаускас, един от подписалите Акта за възстановяване на независимостта през 1990 год, прави невеселата равносметка от живота в състава на Евросъюза.

Днес Роландас Паулаускас е преразгледал своите възгледи. Бившият активист на Саюдис сега счита, че преди четвърт век се е намирал в плен на илюзии, нямащи нищо общо с реалността.

Няма да скрия, понякога е приятно да се слушат или четат откровения на хора, преразгледали своите възгледи. Роландас Паулаускас едва ли тъгува за времената на СССР. Но вече отдавна е престанал да говори за тях с осъждане, така запомнило се по изказванията на неистовите членове на Саюдис.

Днес той говори не за нашата обща родина СССР, а за своята нова — Европа. Надявам се, неговите откровения ще помогнат някому да погледне върху западната цивилизация непревзето. И да я премери върху себе си.

За независимостта, която у Литва така и не се появи

• Независимост — това са не само флаг и химн, но и свои закони, парична система и митнически такси. Но закони ние не можем да приемаме, защото у нас приемат европейски закони. Главните данъци регулира Брюксел. Митнически такси не можем да събираме. Остават само флаг и химн.

• Общосъюзният пазар изчезна, затова и производството в Литва пропадна. Същото се случва, например, в Молдавия, а също в бившите соцстрани например България или Румъния.

• Литовците като нация изчезват. Същата тенденция се вижда у естонците и латишите. Латвия (освен Рига) е пуста, като че война е минала. За какво да живее младежта в копие, ако може да се отиде в оригинала? Нашето поколение нищо не може да им каже.

За Евросъюза

• Кой ни управлява? Президента на ЕС народът не избира — той се назначава. Както и еврокомисарите. Европарламентът няма законотворческа инициатива. Тоест, Евросъюзът се управлява недемократично.

• ЕС бе нужен на американците, защото в Европа бе длъжен да се появи един човек, комуто те биха могли да звънят и дават разпореждания.

• Ако ЕС иска да се съхрани като геополитически субект, ще му се наложи да ликвидира всички 28 държави — членки. В противен случай ЕС ще изчезне.

• В СССР за света знаехме малко. Ние създавахме фантазии и приказки за него — като някакви пищни острови. Мнозина литовци до днес вярват на тези приказки. А за да се стане Запад, са нужни дълги столетия.

За ювеналната юстиция

• На Запад вече няколко десетилетия тече разрушението на традиционните връзки — семейства, бащи и деца, жени и мъже. Нашият народ не може да повярва в това, мисли, че това няма да го засегне или че става дума за маргиналите. В Литва — скандал след скандал: отнемат деца в семейства, които работят в Норвегия. Държавата не им помога, а народът засега още не възприема ювеналната юстиция като беда.

• Детето в системата на ювеналната юстиция има много права, но няма задължения. Родителите — това са просто хора, които го хранят. На Запад израства поколение, което привиква към отсътствието на задължения.

• В детската градина осъзнато изтриват гендерната разлика. Литва отби първите опити, но да се борим с това е трудно, защото никак не можем да се освободим от своите илюзий — ние не вярваме, че това е сериозно. Училищните програми стават все по-примитивни, защото няма нужда от критически мислещи хора.

• Защо го правят? За да получат на изхода хора, които по-лесно се управляват, и за да намалят народонаселението.

• (Намесва се арменският журналист, вземал интервюто — на него явно са произвели впечатление историите на Роландас Паулаускас.) В Армения е нужно това да се разказе. Тук ювеналната юстиция ще доведе до гражданска война — човек, който се опита да вземе дете от семейството, до дома си просто няма да стигне.

Предупреждение от Роландас Паулаускас

• Украйна разрушава своята държавност заради същата приказка, откъсната от живота. Тях никой не искаше да приема в Евросъюза. Аз разговарях с тях — те не ми вярват. Те вярват в своята приказка.

• В Русия също има много хора, които живеят в западната приказка.

• Част от хората започва да вижда какво се случва. Даже в Лондон, даже в Германия и Франция. Започна грандиозен процес на излизане от това сомнамбулическо състояние. Или ще се събуди критическа маса, която ще спре това безумие, или ни чакат тежки времена.

Не, Роландас Паулаускас не съжалява за случилото се. Той само говори за илюзиите на съветските хора, а също на много съвремени руснаци, украинци, арменци, които са се стремили или се стремят да станат част от Запада. Но в неговите думи аз видях не просто преосмисляне на събитията за последните 25 години. Роландас Паулаускас изведнаж е осъзнал, че е човек от друга култура и друга менталност, нежели неговите съседи по общ европейски дом.

Колкото и да е странно, Русия или Армения той до сега разбира по-добре, отколкото Франция или Норвегия. И работата въобще не е в това, че бывшият активист от Саюдис, вече възрастен човек, засукал съветският уклад с майчиното мляко и едва ли ще съумее да се приспособи към новият. Просто «западните ценности» са се оказали не съвсем тази цел, към която се е стремил. Тях не може да приемеш по части — само изцяло. А изцяло да се приемат е невъзможно, защото много в тях, както сега се е изяснило — е против природата на литовците.

Почти европейските екс-републики на СССР — Литва, Латвия и Естония са се превърнали в задният двор на Европа, откъдето народът бяга. И това съвсем не е тази картина, която рисуваха в мечтите си местните патриоти в края на 1980-те.

Роландас Паулаускас — не е единственият борец за независимост на страните от Балтика, който е изменил своята гледна точка.

Източник: http://pavel-shipilin.livejournal.com/383522.html