Разгадката е проста. По-голяма част от нашите СМИ като преди живее в англосаксонското информационно поле и играе по британските правила. (Българските СМИ живеят там изцяло - бел. пр.) Съгласно тези правила всички новости се делят на два типа:
а) Лоши новости.
б) Новости за кралското семейство на Великобритания.
Обърнете внимание: ако засилието на черни вести във вестниците може да са направи опит да бъде оправдано с доводи «така е по-интересно да се чете» и «каквато планетата, такива и новостите», то появата на сюжети за британското кралско семейство има само едно разумно обяснение. Дневният ред на нашите СМИ формират в Мъгливия Албион.
Та така. Последната година аз с някакво удовлетворение наблюдавам два паралелни процеси. Първо, в нашите вестници и теле-предавания се появяват все повече и повече добри новостей и адекватна аналитика. (Тук аз започвам с бяла завист да завиждам - бел.пр.) А второ… британската преса сега така много пише за Русия, като че предполага, че Кралица Елизавета тайно е назначила Владимир Владимирович за свой наследник.
Вчера разказвах за британският The Guardian, който си позволи излишно волен перезказ на статии от нашият «Руксперт». А ето още един привет из-зад Ла-Манша: знаменитият The Times пише, че през март, оказва се президентът Путин серизно е заболял – но никому не признал, за да не извика нежелателни асоциаций с Борис Елцин:
http://www.gazeta.ru/social/news/2015/04/03/n_7077409.shtml
Доказателства у The Times, разбира се, няма никакви. При това с особена точност изданието никога не се е отличавало – така например, преди година The Times на равно място обвини «проруските» в покушение срещу кмета на Харков Кернес и до сега не се е извинило за своята прибързаност:
http://ruxpert.ru/Ложь_западных_СМИ
Съдейки по предпазливият тон на Times, партенка е и съобщението за болестта на Путин. Лично на мен къде повече заслужаваща доверие изглежда статия на Павел Шипилин, в която мартенското отсътствие на Владимир Владимирович се обяснява с планово посещение на остров Валаам:
http://pavel-shipilin.livejournal.com/400346.html
Но ходът на мисли на британците също е напълно прозрачен. Слуховете за болестта на Путин могат, както показва опитът, да въодушевят на порядък приунилата руска опозиция, макар и не задълго.
Разбира се, прозападните опозиционери са чели за страшната болест на Путин вече толкова лъжливи съобщения, че едва ли силно ще отреагират на поредният зар на надеждата, но, от друга страна, в отсътствие на козове се налага да се играе със слаби карти.
А козове у западните СМИ – както британски, така и американски – катастрофически няма. Тъй като в сегашният момент Щатите са встъпили в информационно противостояние не само с Русия, но и още с десятък други сериозни играчи.
Съглашение с Иран Барак Обама да сключи не успя. «Световното съобщество» – по-точно, американците – си тръгнаха с празни ръце, не се удаде да бъде подписан даже меморандум за намеренията. И неудивително: дипломатическата репутация на Вашингтон е по-ниска от паркета, да се обръща към него с гръб Иран без крайна нужда не би посмял. Примерът на другите доверили се на американците страни е съвсем нагледен.
Освен това, на следващите избори в САЩ на власт, вероятно ще дойдат републиканците, а те твърдо са настроени на унищожение на Иран. Следователно, да се договаря с Обама няма смисъл, той в тази ситуация вече е станал «куца патица» и не може да взема дългосрочни решения:
http://politrussia.com/world/bez-paniki-4-436/
Въобще, американците са принудени да продължават да разклащат Иран. Освен това: те трябва сега нещо да правят и с Израел. Премерът Нетаняху, както пише израелската преса, заявил, че съглашението с Иран носи «угроза за съществуването» на Израел. Как в близко време в Израел ще се отнасят към САЩ е лесно да се досетим.
Вървим нататък. След като американският посланник със свойственият за американците такт поиска от президента на Чехия да се въздържи от ходене в Москва, президентът на Чехия устрои за посланника най-натурално отсвирване. Цитирам Милош Земан:
http://lenta.ru/news/2015/04/05/zeman/
Аз не мога да си представя, чешкият посланник във Вашингтон да съветва американският президент, къде той може да ходи. И няма да позволя да се намесват със съвети за моите задгранични пътувания на никакви посланници.
Това е публично унижение, на което американците не могат да не реагират. Но не може пък The Times днес да напише за болестта на Путин, утре за болестта на Земан, а вдругиден – за болестта на Нетаняху? Да се играе едновременно на няколко дъски е доста нелесна задача.
Особенно ако се отчете, че миналото единство между съюзниците вече го няма, и че макар британските СМИ и да отработват засега политическата линия на Вашингтон, то британските политици вече нагло си изтриха краката о интересите на своя партньор, встъпвайки в китайската АБИИ.
А има разбира се и още, например Виетнам – който неотдавна също хвърли на американците ръкавица в лицето, заявявайки, че ще сътрудничи с Русия независимо от каквито и да е възмутени реплики от Вашингтон…
Въобще, напрежението нараства, от колективният Запад започват да се откъртват парченца (типа Чехия), и на Щатите се налага да водят информационни боеве наведнаж на голямо количество фронтове. Особени сили за Русия вече не остават: особенно на фона на санкциите, които предизвикаха понятно недоверие на русите към произлизащите от Запад послания.
Затова и наблюдаваме сега не мощни информационни атаки, като през 2011-2012 години, а вяло неефективно побълбукване, което не се излива в нещо що-годе сериозно.
Нататък, предполагам, проблемите на информационните фронтове у Запада само ще се задълбочават. Например, няма да се изненадам, ако тежкото си слово каже Ирландия – която има зъб както на Великобритания, така и на САЩ.
Вие знаете ли например, че в процеса на освояване на Новият Свят англичаните със стотици хиляди са продавали ирландците в робство? Цитирам:
http://aftershock.su/?q=node/299833
…Скоро Ирландия става най-големият източник на човешка стока за английските бизнесмени. Болшинството първи роби на Новият Свят са били бели.
От 1641 до 1652 гг. англичаните убиват над 500 хиляди ирландци и още 300 хиляди продават в робство. Само за това десетилетие населението на Ирландия се съкращава от 1500 хил. до 600 хил. души. Семействата биват разделяни, тъй като англичаните не разрешават на ирландските мъже да вземат със себе си в Америка жените и децата. Това прави населението, състоящо се от бездомни жени и деца, безпомощно. Но и тях англичаните продавали чрез роботърговски аукциони.
В течение на 1650-те над 100 хил. ирландски деца между 10-14 години биват отнети от родителите и продадени в робство във Вест-Индия, Вирджиния и Нова Англия. За това десетилетие 52 хил. ирландски мъже и жени биват продадени в Барбадос и Вирджиния. Още 30 хиляди ирландци биват продадени на аукциони в други места. През 1656 год Кромуел заповядва да изпратят на Ямайка 2000 ирландски деца и да ги продадат в робство на английските конкистадори.
Всяко действие ражда противодействие. Англосаксите за последните 25 години единолично властват в информационното поле на нашата планета. Това значи, че щом те дадат слабина, в световното съзнание бързо ще бъдат превърнати от любимите демократи в ненавистни угнетатели: с всички произтичащи последствия.
Впрочем, не мисля, че си струва да подхващаме черното знаме у нашите западни партньори и да започваме да демонизираме Лондон и Вашингтон.
Историческата правда, несъмнено, трябва да се възстанови: в учебниците по история трябва да се залепят обратно изрязаните от англосаксите страници. Но да се вземат прийомите на нашите идеологически противници и да се заявява, че Чърчил е по-лош от Хитлер, а американският народ е длъжен вечно да се кае за греховете си, все пак не си струва.
Следва да се съхранява адекватност и да се помни, че голяма част от американците, както и голяма част от англичаните са порядъчни люде, и че след краха на доларовият свят на мястото на днешните САЩ и Великобритания ще видим други, по-адекватни и договороспособни държави.
Фриц Моисеевич Морген
No comments:
Post a Comment
Коментарът ви ще бъде модериран и след това включен към блога. Възможно е публикуването му да се забави по тази причина, за което моля да ме извините.