На един форум открих статия от неизвестен автор
(възможно откъс от книгата на Сергей Голубицки "Великие аферы 20 века"),
фрагмент от която на прост, достъпен пример показва как се
надуват "финансови балони".
Да допуснем ние – аз, Вие и банкер – летим на самолет през Тихият океан. По пътя тримата
наблягаме на абсент, наскандалваме, отчупваме врата от тоалетна, и за това ни изхвърлят в морето през аварийният изход. За щастие, редом с мястото на
нашето приземяване се открива малък безименен полинезийски остров. Излезли на брега, ние се съвещаваме и решаваме да го считаме за нова държава под название Съединени Абсентски Щати (САЩ).
Всички материални и нематериални активи на острова ние имаме само
тоалетната врата, която Вие сте довлекли със себе си и Ваши сто долара в портфейла. Така в нашите САЩ има нефинансови активи – врата и финансови активи (още под име парична маса) – сто долара. Това са
всички наши спестявания. Доколкото у нас повече въобще нищо няма, то може да кажем и така: у нас има един материален актив – врата обезпечен с парична маса сто долара. Тоест, нашата врата струва сто долара.
Малко изтрезнял, банкерът обявява, че създава банка и е
готов да вземе на ръст наличните у населението парични спестявания за 3
процента годишни. Вие му давате стоте долара, и той ги записва в
бележника в таблица «Пасиви – депозити». Но аз също не съм паднал от дървото – аз
зная, как да иззема у Вас и вратата, и стоте долара. Аз Ви предлагам да взема
Вашите сто долара в ръст за 5 процента на година. Откъсвам лист от
своя бележник и пиша на него: «Облигация за $100 при 5% годишни». Вие
чувствате, че Ви е потръгнало. Вземате парите от разстроеният банкер от
депозита и ми ги давате в обмен на моята облигация.
Аз вземам Вашите
сто долара и ги слагам на депозит обратно в банката при зарадваният банкер.
По добър сценарий, на това можеше и да се успокоим и всички да се заемем с работа – палма да раздрусаме или да си потърсим някакъв хляб насъщен. Но Вие знаете – аз съм неуморим финансов гений, такива дреболии като кокоси не ме интересуват. Помоткал се по нашият остров – петдесет крачки от южното крайбрежие до северното и тридесет – от запад на изток – аз измислям
гениална комбинация. Идвам при Вас и предлагам на празно място да
заработите още един процент на година. Да вземете в банката от банкера кредит за 4
процента и да купите от мене още една облигация за 5 процента.
Втората
облигация за сто долара аз веднага написвам на листче от бележника и
махам с нея пред носа Ви. Недълго размисляйки, Вие бягате в банката и вземате
кредит сто долара под залог моята първа облигация за сто долара. Те са там – аз ги сложих там на депозит. Давате ми заемните сто
долара и криете втората облигация у себе си в портфейла – сега у Вас има мои облигации за двеста долара.
А стоте долара аз внасям в
банката – сега у мен там има двеста долара на депозит. Банкерът чак
подскача от радост: кредитният бизнес върви.
Мислите, аз на това ще спра? Аха, сега – аз вече Ви написах трета облигация.
Бегом в банката за кредит под залог втората облигация. Към вечерта,
набягали по острова с банкнотата от сто гущера и издрали всички листчета от
бележника на облигации, ние имаме следната картина. Вие имате пет хиляди
долара в мои облигации, а аз – пет хиляди долара депозити в
банката. Сега аз чувствам, че е дошло време да прибера Вашата врата. Предлагам да я купя от Вас за сто долара. Но Вие вредничите – вратата е
всичко една – и вдигате цената на хиляда долара. Е, хиляда долара - хиляда долара – в края на краищата аз имам на депозит цели
пет хиляди долара. На последното листче от бележника написвам
платежно поръчение на банкера да преведе хиляда долара от моя депозит
на Ваш и вземам вратата.
Ако нашето счетоводство дадем на американски икономист с харвардска диплома, той ще ни съобщи, че нашите САЩ
располагат с хиляда долара материални активи във вид на вратата, и
десет хиляди долара финансови активи във вид на облигации и
депозити. Тоест стойността на нашето съвкупно имущество се е
увеличила за ден 110 пъти.
По-малко чувствителен и далеч по-необразован човек би казал, че ние сме три дебила, у нас както е имало една врата и сто долара, така са и останали, и че само крайни
дебили могат цял ден да късат листчета от бележника вместо да
накъсат кокоси. Кой от тях е прав – решавайте сами.
Ето ви парадокс на капиталистическата икономика: в страната Хикс има тухли, бетон, земя, работни ръце, умни глави, с една дума всичко за да се строят много-много жилища, от които се нуждае населението.
При това домове почти не се строят. Ще запитате защо? А защото няма инвеститор! - ще ви отговорят.
Момци, за да построите дом не пари са ви нужни, а тухли. След като тухли има, а нужните ви къщи не се строят, значи "в
консерваторията нещо не е така".
А как без пазарни инвестиции? - ще запитате вие.
Отговор
на този въпрос има в нашата история. През сталинските времена
индустриализацията е била проведена при практически пълно отсътствие на пазарно инвестиране. Вътрешните възможности на пазарното
финансиране са били много скромни а задграницата не е бързала много да
помага. Както писал А. Зверев в книгата "Записки на министъра" (на финансите) :
"Комунистическата партия отхвърли възможността за получаване на чуждестранни
заеми на грабителски условия, а на "човечески" капиталистите не искаха да ни дават". По някои оценки (1, 2) западните кредити
са били от порядъка на 3-4% капиталовложения по време на първата петилетка (а
после вече и не са трябвали), така че особена роля не са играли. При това
индустриализацията минала с фантастически темпове.
Пазарните инвестиции (получавали са се от държавата за сметка на зърненият монопол) по време на
индустриализацията: първа петилетка, първа година =38%, втора година=18%,
трета година и нататък=0%! Ръст на промишлеността: първа петилетка=+1500 нови
завода и предприятия, втора петилетка=+4000 нови завода и
предприятия. Това е някакъв кошмар за либерално-пазарният икономист:
инвестициите се съкращават до нула, а икономиката расте и расте.
Как е работила при тоа финансовата система, как на финансистите се удава да построят система без "всемогъщият инвеститор".
По
време на кредитната реформа през 1929-30 години в СССР бива построена
двуконтурна парична система. Безналичните и наличните пари са били
взаимно неконвертируеми. Безналичните пари са осигурявали
функциониране на строителството, промишлеността, селското стопанство
независимо от пазарните търсене-предлагане. Наличните пари са осигурявали пазарните операции.
Всъщността си това е била икономика с два ралични
типа пари, функциите на които са били различни. Наличните пари са могли да изпълняват всички общоприети функции на пари в страната, но използването на тези пари фактически е било ограничено до търговията на дребно. Функциите на
безналичните пари са били урязани - у тях е била отнета функцията за натръпване и
функцията за създаване на съкровища. В условията на социалистическа икономика, която
не поставя за цел получаване на печалба тези функции се оказали просто
вредни. Лишените от тези функции безналични пари са могли да работят само
в рамките на социалистическият сегмент на икономиката. Извън този сегмент
безналичните пари просто не са съществували. Безполезно е било да се крадат, защото не е можело да се похарчат на пазара. Невъзможно е било да се даде подкуп с тях по същата причина. Тези пари е можело да се използват само по пряко
предназначение - за осигуряване на икономически операции между предприятията.
Заради това, че промишленият (безналичен) и пазарният (наличен) парични
контури са били изолирани един от друг, страната е могла да инвестира в
собственото си развитие толкова безналични пари, колкото е било нужно и колкото са позволявали физическите възможности. Безналичните пари просто са се
вливали в икономиката когато това е било нужно и са се изземали от икономиката,
когато необходимостта от тях е пропадала. При това никаква инфлация, никакъв
ръст на цените не е могло да има по принцип, защото безналичните пари не са
могли да претекат в пазарният контур, където са се използвали налични пари.
Подробно описание на феномена има в книгата на Курман Ахметов "Асиметрична икономика"
Комсомольская Правда: Нашият специален кореспондент Дарья Асламова изяснява в какво е причината за случилите се в Германия безпорядъци с участието на мигрантите
Ханс Вебер, политически експерт и активист. Себе си той нарича просто «патриот».
«В Германия има поговорка: никога не будете руската
мечка и немският Михел. Засега нашият Михел още спи - казва
господин Вебер. - Руската мечка се пробъжда в случай, ако нещо заплашва матушка Русия. Първият американски войник, който стъпи на руска земя, няма да оцелее. Никой от тях няма да оцелее. Щом
русите видят заплаха те инстинктивно се обединяват и са готови на всякакви
жертви. С това никой никога нищо не е могъл да направи. Харесвам
руската история за атамана, комтоу крымският хан изпратил
красавица-персийка, а той я хвърлил във Волга. Как го казваха?» «Стенька
Разин - смея се аз. - Всичко е станало не съвсем така, но в реката я хвърлил. Това е
точно».
"ВАШАТА МЕЧКА - ТОВА Е ЛОГИЧНА МЕЧКА"
«Виждате ли. Вашата мечка — това е логична мечка. А немският Михел —
това е прост селски момък, и той е полезен за всеки, който умее добре да
промива мозъци. Ако правилно го настроят, той ще тръгне да завоюва
Европа или да марширува в Русия на погибел.
Докато
не дойдоха бежанците, немците послушно гледаха телевизора, по който тече
стопроцентна американска пропаганда, и никой даже да си представи не можеше,
че в света съществуват други думи и други идеи. У нас от 1960-те години в
медиите съществува строга селекция на журналисти. Нито един умен човек с
независимо мнение просто няма шанс да получи работа».
«Това е истина! - пламвам аз. - Когато разговаряш с немски журналисти,
просто се поразяваш от техният идиотизъм. Изключитено само клишета! «В Русия няма
свобода на словото, и всеки който ругае Путин, седи в затвора». «Русите
изнасилиха Украйна и проведоха референдум в Крим под дулата на автоматите».
«Америка е най-демократичната страна на света, и затова тя
справедливо бомби недемократичните режими в Югославия, Афганистан,
Ирак, Либия и Сирия». «Косово — това е отделен случай на тържество на
демокрацията. Не може да се сравнява с Крим». «Русите свалиха малайзийският
самолет». Искаш да приведат доказателства, отговарят ти: «Това всички го
знаят!» или «Това е общеизвестен факт». Страшно не обияат разговори по
същество. Веднага започват да се бият в истерика и да викат: «Това е руска
пропаганда!»
«Но такива хора са полезни за властта -
продължава господин Вебер. - До бежанците в Германия всички спаха, и никого
нищо не интересуваше. Първи забиха тревога в източна Германия, където и
възникна организацията «Пегида». Забележете, те не излизаха против
мигрантите. Техните протести нямат нищо общо с бежанците. Те отначало ясно заявиха: ние не искаме да ни управлява исляма, и искаме да останем
такива, каквито сме. Но в западна Германия вече израстна поколение
агресивна «антифашистска» младеж, на която внушиха, че Германия трябва да стане цветна, бежанците трябва да се срещат с цветя на гарите, а
всеки, който мисли иначе - това са нацисти. Вие можете ли да си представите, в
Русия по Червеният площад да върви група млади хора, възглавяема от
известен политик, с плакат: «Русия — ти си голяма тлъста свиня». Тях вероятно веднага ще ги задържи полицията».
«Каква полиция? - казвам аз. - Тях ще ги бият обикновените граждани още преди полицията да се намеси».
«А у нас мина такава акция под предводителство на
вице-президента на бундестага Клаудия Рот. Много е модно да се тъпче и унижава
Германия. Ако някой повдигне глава му казват: «Ти си нацист». Защо така се боим от ислямизацията на Европа? През миналата година президентът на Египет
Абдел Фатах ас-Сиси излезе с разтърсваща реч пред теолози от
знаменитият религиозен университет Ал-Азхар в Кайро. Ето какво каза той: «Съвершенно невъобразимо е, че мислите, които ние считаме най-свети за цялата ума (мюсулманската световна общност), са се превърнали в
източник на загриженост, опасност, убийства и разрушения по цял свят... Тези мисли — и аз не говоря за религията, аз говоря за образът на мислене,
наборът текстове и идеи, които са станали за нас сакрални, свещени дотолкова, че всяко отклонение от тях става практически
невъзможно — точно с това ние настройваме против себе си целият останал свят... Нима е възможно, 1,6 милиарда мюсулмани да искат да убият целият
останал свят, за да могат те да живеят? - Невъзможно... необходима ни е религиозна революция. Вие, имамите, сте отговорни пред Аллах. Цял свят... чака вашите бъдещи действия... защото умата е разкъсана,
умата е разрушена, защото умата загуби сама себе си - и виновни в това сме само ние».
И ето какво ще ви кажа. Ако мюсулманите не
могат да се разберат между себе си, ако сунитите и шиитите се убиват един друг, тресейки в ръка Корана: Аллах ми е дал право на това, как ние,
европейците, да не се боим от нашествието на тези фанатици?»
"ЗАЩО ЕВРОПА СЕ САМОУБИВА?"
«Но защо Европа се самоубива? - питам аз. - Даже МВФ, по най-скромни оценки, предсказва пристигане през следващите две години на
четири милиона мигранти, и всички те се стремят в Германия!»
«Вие чували ли сте за Куденхов-Калерги?»
«Разбира се. Това е австрийски граф, когото наричат баща на Евросъюза. Ратувал за
ликвидация на границите в Европа и разтваряне на нациите, едина валута и единно
гражданство. Своего рода анти-Хитлер. Онзи се борил за чистота на расата и
унищожение на евреите. Калерги, напротив, считал, че европейската раса трябва да се разреди с други народи. Той мечтал «бъдещата
евразийско-негроидна раса, приличаща на древноегипетската, ще замени
разнообразието на народите с разнообразие на личностите». Делил е човечеството на
«хора на количеството» и «хора на качеството». Към последните причислявал евреите,
считайки, че именно те ще станат ръководещ елит на Европа. Сега ЕС сече почетен медал в чест на Куденхов-Калерги, с който всъщност е
наградена госпожа Меркел».
«Та какво тогава ви учудва? -
говори господин Вебер. - Всичко върви по плана. Масовото нашествие на
мигранти фактически ще унищожи и разтвори европейските нации. Деца с цвета на
кафе, и немските жени, които като че чакат африканските мъже,
които ще ги направят щастливи».
МВФ, по най-скромни оценки, предсказва пристигане
през следващите две години на четири милиона мигранти, и всички те се стремят в
Германия! Фото: REUTERS
«Но това ще доведе до разрушение на Германия, а след това ще се посипя и други страни!»
«Разбира се.
Но Германия е окупирана територия и няма независима
политика. От времената на края на Втората световна война ние до сега нямаме мирен договор! Ако след Първата световна подписахме
унизителният Версайски договор, станал причина за Втората световна, то
сега нямаме въобще никакъв контракт. Ежегодно Германия изплаща 30 милиарда евро на САЩ за окупацията. Това е заложено в бюджета — за издръжка на американските бази, в това число и най-голямата —
Рамщайн».
«Съществува още и секретният канцлерски акт - казвам аз. - Нима никой не знае, какво всъщност там е написано?»
«Разбира се
знаят. Всеки немски канцлер още до полагане на клетва е длъжен да
подписват така наричаният Канцлер-акт. Съдержанието на документа се пазеше в
пълна тайна, докато за него не разказа министърът за особени поръчения (1972
— 1974) Егон Бар, близък човек на Вили Брандт. Той го е виждал с очите си. Той умря скоро след това, но не защото откри тайната.
Не, той бързаше да отвори на хората очите, защото знаеше, че скоро ще
умре. Всеки немски канцлер е длъжен да подпише, че той пряко се
подчинява на Американският конгрес и президента на Америка и нищо такова не ще прави, което би навредило на интересите на Америка».
(Освен
това, тайният секретен договор от 1949 година между съюзниците и Западна
Германия включва в себе си владение от съюзниците на немските вестници, радио
и телевизия до 2099 година, а също съхранение на златният запас на Германия в
САЩ. - Д.А.)
«Но тук се получава абсурд! Америка е окупирала ФРГ, а ФРГ след извеждането на съветските войски окупира ГДР!»
«Всичко е така. ГДР загуби всичко. Когато източните немци решиха да дадат страната си, за да станат част от обща Германия, те имаха големи
производства, работни места, безплатна социална помощ и
здравоопазване. Кол им обеща по-добър живот и напълно ги ограби. Всички
производства в Източна Германия, за избягване на конкуренция, бяха
унищожени. Кол просто направи земята плоска. 40 процента от най-добрите
селскостопански земи сега принадлежат на чужденци, които
ги засяват със семенца ГМО».
«Получава се, че западните и източните немци са врагове?» - удивявам се аз.
«Ние
не сме врагове. Ние сме идиоти, които манипулират. Преди две години прочетох
отчет на един оксфордски институт, че в скоро бъдеще в
Германия безработни ще станат 50-51 процента от работната сила. Кой може да
знае това? Нобелевските лауреати? Но как могат внезапно да се изпарят 20
милиона работни места? И ето преди месец получих отговора. В Германия съществува
превъзходна структура на икономиката. Над 80 процента са
малки предприятия. И само 15 процента — крупни, основно автомобилна промишленост. Но 50 процента малки
частни предприятия със стотици нишки са свъзани именно с крупните
предприятия, изпълнявайки техни поръчки. Унищожете в Германия
автомобилната промишленост, и вие ще унищожите 50 процента работни места. Какво правят американците? Те печатат пари от въздуха и купуват всички
перспективни предприятия по цял свят за хартийки под название
долари. Но на «Фолксваген» се спънаха. Не може просто да го купиш. Има контролен пакет, който принадлежит на МЕНШИНСТВОТО. Тогава
американците измислиха нов ход: те обвиниха компанията в замърсяване на
въздуха и я дадоха на съд. Вдигна се невероятен скандал. Подаде
оставка председателят на автоконцерна. Сега е ясно, как САЩ ще унищожат
немската промишленост и 20 милиона работни места. Това, което не могат да купят, те ще смесят с калта, ще разрушат, а после тихо ще придобият
за грошове».
"НАШИЯТ ЕДИНСТВЕН ШАНС - РУСИТЕ"
«Излиза, Германия няма на какво да се надява?»
«Може
би нашият единствен шанс са русите, които се опитват да построят
многополярен свят. За русите е много важно да имат обща картина на света. Най-доброто време за русите и немците — когато заедно воювахме против
Наполеон. Когато руските казаци волтажираха на конете си в Лайпциг. Но аз съм
песимист».
«Да оставим политиката. Обяснете ми, като
мъж на жена, какво се случи в Кьолн? Аз слушаха разкази на очевидци. В
новогодищната нощ в ресторант притичва плачеща жена в разкъсана
вечерна рокля и вика, че са се опитали да я изнасилят. Дават и шнапс и я молят да се успокои. Останалите продължават да празнуват. Ако това се бе
случило в руски ресторант, че и в празничната нощ, когато всички са подпийнали, аз съм уверена, че всички мъже с викове «Нашите бият!» биха грабнали столове и
празни бутилки и биха тръгнали да бият насилниците».
Господин Вебер въздъхва.
«Немските
мъже са с отрязани яйца. Те не са способни да защитят своите жени. Аз съм
човек от старото поколение. Когато вечер се разхождаме с моята жена, тя през цялото време се тресе, че ще предизвикам бой. Ако чужд се
приближи до нас на растояние под протегната ръка, аз ще сметна това за
атака. А значи, ще бия — болезнено и веднага. Винаги атакувайте
първи».
«Но това сте вие! А какво се случи с младите? Немският мачизъм умря?»
«Отдавна.
И мисля, че и Германия ще си отиде след нефо. Вече виждах в немските вестници карти, на които е показан разпадът на Германия. Това е знак. Това е
подготовка на населението към най-ужасни последствия. Мисля, че ще оцелее само
Бавария при поддръжката на Австрия».
«Какво говорите! - възкликвам аз. - Виждах в Мюнхен млади идиоти, блеещи, че Германия трябва да стане цветна!»
«Бавария
— това не е Мюнхен. Бавария — това са малките градчета, където хората до сега
ходят в кожени панталони, сюртуци и баварски шапки. Баварците са
единствената нация в Германия, която е съхранила самоуважение. Те хранят страната. Те даже правят пиво по рецепти от 16 век».
«А какво ще стане с Прусия? С Източна Германия?»
«Прусия е
исчезнала от географската карта. Но Прусия — това не е раса и не е племе, това е дух. По дух аз съм истински прусак. Както и Бисмарк. Само възраждане на
духа ще спаси Германия. За съжаление, не цялата, а само част».
P.S. Тези дни гледах трогателен филм за мигрантите, за сътбата на млада
арабска жена-вдовица с дете на ръце, която отиваше в Германия. Най-поразителното — нейните разговори със семейството по скайп. Истеричната и
мамичка не питаше, как е здравето на дъщеря и и внучка и. Тя само блее:
«Не отстъпвай от своята религия! Около теб сега са кяфири (неверни)!» Това е единственото, което вълнува мамата. Гледам прекрасното лице на
младата самотна бежанка — огромните горящи очи и пълните чувствени устни, и мисля: а ако тя се влюби в обикновен немец и се омъжи за
него? Можете да не се съмнявате, каква сътба ги чака. Семейството ще я
прокълне. И това в най-добрият случай. В най-лошият - ще изпрати убиец, някакъв
отмъстителен брат или братовчед, който ще свърши и двамата. А местният
имам ще прослави това убийство в джамията като угодно Богу. Така постъпи
имамът в Кьолн, който обвини изнасилените жени в това, че те сами са провокирвали нападащте с миризмата на одеколон и откровено облекло.
А какво ще направи немският Михел? Нищо. Той ще включи телевизора и ще узнае, че
в Германия всичко е спокойно. А всеки Михел по новият демократичен
закон сега ще наричат Мустафа.
И една малка добавка, допълнение към интервюто в КП (езикът е специфичен, оставям изказа непроменен):
По новините на ОРТ (е тези, които зомбират и по заповедта на КГБ лъжат), чух че в Германия масово купуват средства за
самозащита, а именно газови спрейове и телескопички. Помислих, че нагнетяват, за радост на руските граждани. Демек гледайте, толерантните педерасти се доиграха с близкоизточният огън.
Днес бях в два
магазина. Исках да купя 2 спрея. В първият казаха, че няма. Удивих се, но не почнах да разпитвам. Но когато и в другият казаха, че всичко са
продали, реших да взема "интервю".
Оказва се
расграбват всичко, щом само се появи. Спрейове, телескопички, шокери.
Продавачът, по съвместителство собственик на магазина, каза: "Ако по-рано поръчвах спрейове и те пристигаха на 2-3-я ден, то сега чака поръчка повече от 2 седмици." И показва списък, стори ми се, 20 човека. Оставих своя номер на телефона, просто ми стана интересно след колко ще позвъни.
Поинтересувах се по ножовете, казаха 500 евро глоба ако намерят при обиск. С телескопичките също. За газовите пистолети патрони също няма, изкупили ги.
Накратко народът в Германия се въоръжава на версия 1.0. Ако близкоизточните маймуни ескалират, гражданите ще направят ъпгрейд до версия 2.0.
Отчитайки
настроенията на масите на двата фронта, ненавистта ще расте в геометрическа
прогресия. Нали 4000 екземпляра от забранената до 2016 година "Mein Kampf" на Хитлер продадоха за два дни, което навежда на мисли. Е а за животинската
злост на мигрантите и да говорим няма какво, и така вичко е ясно.
Сергей Колясников пише за интересен факт на цензура в гръцките СМИ за публикация на данни за дейността на ЦРУ на Балканите.
Гръцки вестник попада под цензура след публикация на данни за ЦРУ
На 19 януари на сайта на популярният гръцки англоезичен вестник Ekathimerini се
появи материал, в който се разкриват подробности от работата на ЦРУ на
територията на бивша Югославия.
В частност, авторът разказва как се е установявало американското
външно управление в Македония, и как цялата територия на бивша Югославия се
оказва буквално натъпкана с шпионска апаратура от САЩ. След
буквално няколко часа материалът бива премахнат от гръцкият сайт. Но в мрежата се съхранява оригиналният текст на публикацията от скриншот, превод на
който ние с удоволствие споделяме с нашите читатели.
Превод на материала:
За операциите на ЦРУ на САЩ в Македония
В периода на разпад на Югославия резидентурата на ЦРУ в София игра една от
ключевите роли в организацията на разузнавателна работа в страните,
образували се на територията на бившата СФРЮ. Една от тях става Република
Македония (РМ), провъзгласила независимост през 1992 година.
От момента на отделяне в Македония започват активно да действат представители от
разузнаването на САЩ. Ръководството на операциите на ЦРУ се осъществява от позициите на своята
резидентура в посолството на Съединените Щати в София. През 1992-1993 г. под контрол на ЦРУ е Министерство на
отбраната и МВД (MUP) на Македония. Използвайки каналът на дипломатическа поща, в
София се изпраща електронна разузнавателна апаратура, която по-нататък се превозва във фургон в Македония. Известно е, че при
личното участие на Министъра на отбраната на РМ Владо Поповски са се определяли точки за установка на апаратурата с цел сбор на секретна информация по Сърбия, една от които се разполага около полевото летище Пониква.
Особенно интересни за американците са прехвати по Косово. Тази
аппаратура събира данни и автоматически ги изпраща в САЩ чрез
спътник. Подобна електронна апаратура по-рано се използва от
американците в Хърватия. Разузнаването на САЩ успява да добие шифраторът KZU-71,
който използва Югославската народна армия, образци на три вида
кабели от наземните линии в Югославия. Освен това ЦРУ получава диаграма на
кабелната мрежа и мрежите на закритата радиовръзка в СФРЮ, каталог на югославските
кабели с технически характеристики, а също документи на Югославската
народна армия по използване на честоти, позивни, дневни и нощни
расписания, действащи през това време. Образци от изделията и документите са изпратени от сътрудниците на ЦРУ във
Вашингтон. В получаването на образци на шифратора и информация за кабелната линия на връзка участвоват техническите сътрудници на МВД РМ Бранко Дузевич
и Станко Пипан. По инициатива на МВД на Македония се планира провеждане на
техническо разузнаване по отношение наземната линия за връзка, положена между
Гърция и Сърбия.
Operations of the United States Central Intelligence Agency (CIA) in Macedonia
Before the breakup of the former Republic of Yugoslavia in the early
90s, the CIA Station in Sofia played a key role in regional intelligence
operations, a role that continues today.
In 1992, the Republic of Macedonia (RM) declared independence. The
change in the political geography did little to limit the CIA's local
operations, and since the day of separation representatives of the US
intelligence community (1С) have worked actively in Macedonia. These
operations have been coordinated from the same US Embassy in Sofia.
During 1992-1993, the Macedonian Ministry of Defense and Ministry of
Interiors (MUP) were penetrated by the CIA. Senior officials met with
representatives of the CIA, accepted tasking, and operated in accordance
with guidance of 1С representatives.
On at least one occasion, electronic intelligence equipment was sent to
Sofia via diplomatic pouch and then - in a van - to Macedonia. RM
Defense Minister Vlado Popovski was personally involved in the process
of selecting the sites where this equipment would be placed. Popovski
recommended sites enabling the collection of secret signals intelligence
(SIGINT) on the territory of Serbia; one of which was located near the
airstrip of Ponikva. The Americans were especially interested in
intercepts concerning Kosovo, which along with other SIGINT were
automatically sent by the collection system to the US via satellite. The
same system was also used by the Americans in Croatia.
Other major accomplishments of the US 1С during this period included
getting control of the KZU-71 cryptosystem used by the National Army of
Yugoslavia (JNA) and compromised three different cables carrying land
line communications across Yugoslavia. The CIA also managed to get the
complete routing diagram of the country¬wide communications cable and
the national Socialist Federal Republic of Yugoslavia (SFRY) network, a
detailed catalog of the technical specifications of Yugoslav cables, and
sensitive JNA manuals on radio frequency usage, call signs, frequencies
and day/night rotas to compromise the security of regional
сommunications. These ensitive documents and equipment samples were sent
to CIA office in Washington via the same Embassy in Sofia.
At least two RM MUP technologists, Branko Duzevich and Stanko Pipan, are
known to have taken part in the process of revealing the types of
cryptographic and data protocols used to protect the Yugoslavian cable
network. Shortly thereafter the RM MUP initiated surveillance of the
Greek - Serbian communications line crossing their territory.
PS. Собствено активната дейност на ЦРУ в хода на гражданската война на
територията на бивша Югославия като че не е секрет. През миналата година излезе интересно интервю с бивш оперативник от ЦРУ, който разби мълчанието в
своята книжка.
"Ние подкупвахме партиите и политиците, които се добиваха до ненавист между народите. Наша крайна цел бе да ви поробим!"
WebTribune публикува собствено интервю с бившият агент от ЦРУ Роберт
Баер по време неговото рекламно пътуване в Квебек за продвижване на излизащата
книга "Секретите на Белият дом" миналата седмица.
Моят началник, който бе по-рано сенатор от САЩ, често подчертаваше,
че в Босна ще се случи някаква машинация. Месец преди мнимият геноцид
в Сребреница той ми каза, че този град ще попадне в заглавията на световните
новости, и заповяда да събираме СМИ.
Робер Баер, бивш офицер от ЦРУ, написал множество книги, които
разкриват секретите на ЦРУ и администрациите на Бил Клинтън и Джордж У. Буш. Той е арестуван и задържан няколко пъти. Мит Уаспер, личен негов приятел,
работел в Сената и споделял информация, е бил убит под заплаха с
оръжие. Бъдейки високопоставен агент от ЦРУ, Баер е работил в Югославия
в периода 1991-94 гг. и в Близкият Изток. Той е вземал участие в
създаване на няколко документални филма за "National Geographic",
обвинявайки в тях администрацията на Буш във водене на войни заради нефт. Интервюто бе
проведено на живо в Канада по време на моето пътуване преди няколко дни.
Роберт Баер рекламира в момента своята книга "Секретите на Белият дом"
в Квебек, където и поговорихме. В интервюто той разказа за тайните на
войната в Югославия.
Къде и кога бе Вашата първа работа в Югославия?
Аз пристигнах с вертолет с трима агенти. Ние се приземихме на 12 януари 1991
година в Сараево. Наша задача бе да следим за предполагаеми
терористи от сръбска националност, които, както се очакваше, ще атакуват
Сараево.
Кои бяха тези терористи и защо те биха осъществили тези атаки?
Дадоха ни документи за група под название "Велика Сърбия" с
подробности за планове за провеждане на атаки с бомби против важни здания в
Сараево в качество на противодействие на намерението на Босна да излезе от състава на
бивша Югославия.
Съществуваше ли тази група въобще и какво именно правехте в Сараево под руководството на ЦРУ?
Такава група никога не е съществувала! Нашето началство ни лъжеше. Наша
задача бе да двигнем тревога и да разпространим паника сред политиците в
Босна, просто да им внушим мисълта, че сърбите възнамеряват да атакуват.
Поначало ние приехме тази история, но след някое време започнахме да си
задаваме въпроси. Защо раздувахме такава истерия, ако групата явно
не съществуваше?
Как и кога завърши операцията и какво бе нейното име?
За мен тя завърши след две седмици, аз получих нова работа в
Словения. Операцията продължи месец и се казваше "Istina", макар това да бе всичко друго, само не и истина!
Защо заминахте за Словения?
Получих инструкции, че Словения е готова да обяви независимост. Дадоха ни пари, няколко милиона долара, за да финансираме различни
НПО, опозиционни партии и различни политици, които разпалваха
ненавист.
Имахте ли тогава мнение за пропагандата на ЦРУ и какво мислеха Вашите колеги?
Разбира се, никой не се отказва от задания от ЦРУ, особено когато всички ние
нервничахме и бяхме склонни към параноя! Много агенти от ЦРУ и старши
офицери просто исчезваха защото отказваха да водят пропаганда
против сърбите в Югославия. Аз лично бях шокиран от количеството лъжа,
сервирана за храна от нашите агентства и политици! Много агенти от ЦРУ
ръководеха пропагандата, не разбирайки какво правят. Всички знаеха само
част от историята, и само тези, които създаваха цялата история, знаеха същността -
политиците.
Тоест пропагандата бе насочена само против сърбите?
Да и не. Цел на пропагандата бе да се разделят републиките, за да се
отцепят те от родината Югославия. Нам бе нужно да изберем жертвен козел,
на когото можеше всичко да се припшише. Някого, който би бил отговорен
за войната и насилието. Сърбия бе избрана защото в определена степен тя е приемница на Югославия.
Можете ли да назовете политици в бивша Югославия, на които е плащало ЦРУ?
Да, макар това да е малко чувствително. Плащаха на Стипе Месич, Франьо
Туджман, Алие Изетбегович, на множество консултанти и членове на правителството на
Югославия, а също на сръбски генерали, журналисти и даже на някои
войскови части. На Радован Караджич плащаха известно време, но той
престана да приема помощ, когато разбра, че ще го пожертват и обвинят във
военни престъпления, извършвани в Босна. Това ръководеше
американската администрация.
Вие споменахте, че СМИ се контролираха и финансираха, как именно ставаше това?
Това вече е известно, някои агенти от ЦРУ отговаряха за написване на
официално заявление, което водещите четяха в новините. Разбира се
водещите на програмите на новините не знаеха това, те получаваха новините от своето
началство, а то ги получаваше от нашият човек. Всички имаха една и съща задача: да разпространяват ненавист, национализъм и различия между хората чрез телевизията.
Всички знаем за Сребреница, можете ли да кажете нещо още за това?
Да! През 1992 година аз бях отново в Босна, но този път трябваше да
обучаваме военни части да представляват Босна, нова държава, която
току-що обяви независимост. Сребреница е раздута история
и за съжаление, много хора са манипулирани. В числото на жертвите влизат сърби
и други убити, но Сребреница - това е политически маркетинг. Моят
началник, който бе по-рано сенатор от САЩ, нееднократно
подчертаваше, че в Босна ще се случи някаква машинация. Месец до
мнимият геноцид в Сребреница той ми каза, че този град ще попадне в
заглавията на световните новини, и заповяда да събираме СМИ. Когато го запитах защо, той каза - ще видиш. Новата босненска армия получи заповед да
атакува домовете и мирното население. Това бяха разбира се жителите на
Сребреница. В същото време сърбите атакуваха от другата страна.
Вероятно някой е заплатил, за да ги насъска!
Тогава кой е виновен за геноцида в Сребреница?
За Сребреница следва да се винят босненците, сърбите и американците - тоест
нас! Но на практика за всичко обвиниха сърбите. За съжаление, много
жертви, погребани като мюсулмани, са сърби и от други
националности. Преди няколко години един мой приятел, бивш агент от ЦРУ, сега работещ в МВФ каза, че Сребреница е резултат на
договореност между правителството на САЩ и политиците в Босна. Град
Сребреница бе пожертван, за да даде на Америка повод да атакува сърбите за техните предполагаеми престъпления.
В крайна сметка защо, как мислите, Югославия рухна и защо Вашето правителство искаше това?
Това е съвсем ясно, хората, подстрекавали към война и диктували условията на мира сега владеят компании, които ще извлекат изгода от различните
минерални ресурси и подобни! Те просто ви направиха роби,
вашите хора работят даром, а тази продукция отива в Германия и Америка... те са победители! Вам със времето ще се наложи да купувате и импортирате това, което сами сте създали, а тъй като нямате пари, то ще се наложи да вземате назаем, и в това е цялата история на целите Балкани!
Вие никога не сте били в Косово в качество на агент на ЦРУ, но Вие чувствахте давление от страна на Америка?
Разбира се! Косово бе захванато по две причини, първо заради
минералните и природните ресурси, а второ, Косово е военна
база на НАТО! В сърцето на Европа е най-голямата им военна база.
Имате ли послание за народите от бивша Югославия?
Да, имам. Забравете за миналото, то бе инсценирано и фалшиво. Те
ви манипулираха, те получиха, каквото искаха, и е глупаво, че вие все още се ненавиждате, вие трябва да покажете, че сте по-силни, и вие ще разберете кой създаде това! Аз искрено моля прошка! Ето защо вече отдавна
разкривам секретите на ЦРУ и Белият дом!
Собствено, гърците въобще не са открили някакъв секрет, но съдейки по всичко
получената в резултат на някаква утечка на информация за американската
разузнавателна инфраструктура (включая публикацията на данни за лица
задействани в операциите на ЦРУ) на Балканите се е показала някому
нежелателна и материалът оперативно бе прикрит, което за пореден път показва,
че ЦРУ както преди запазва съществено влияние нас процесите в
Балканските страни. И тук даже е по-актуална не публикуваната от
гърците информация, а този факт как оперативно се опитаха да я прикрият.
В заглавието няма никаква грешка. Съгласен съм, на фона
царящата днешна информационна истерия по повод антируските санкции то изглежда като минимум провокационно. Нали Русия е в обсада, а
не САЩ. Нашата икономика Обама разкъса вече на части, а това което още мърда възнамерява да разкъса като тузик грелка в най-скоро
време.
Нали посланика на САЩ в Русия вече заяви, че у САЩ охо, още има барут в барутницата. Нали руската рубла устройва
американски влакчета, носейки се от задоблачни височини в стремително пикиране. Та защо в обсада да са САЩ? А въпреки очевидното, заглавието не е грешка. Всичко е
именно така. Просто ние сме се разучили да гледаме през завесата от
информационен шум в същността. «Огледалният свят», той е такъв.
Дайте да се
постараем просто да разберем в какъв свят живем. Да, САЩ днес са най-големият и най-мощен играч в съвременната политическа и икономическа карта на света. Но в това и е техният главен
проблем. Всичко което те можеха, достигнаха с края на студената
война и установяването на еднополярен свят. Преди двадесет години! Но у
«царя на хълма» има едно неприятно свойство. Нагоре вече няма къде, от всички
страни има само надолу.
САЩ, унищожили всички видими конкуренти,
сами принуденно се оказаха в положение, когато занапред има само два
пътя. Или да прегазят цял свят под себе си окончателно и безповоротно, да създадат някакъв «Pax Americana» във световен мащаб, или само надолу. И
не можем да кажем, че не се опитаха. За последните двадесет години САЩ правеха и направиха много, че от «западен дух» да се проникне цял свят. Азия и Латинска Америка днес изглеждат на
порядък по-приличащи на Европа и САЩ, отколкото преди няколко десетилетия. И
доларът също царства като никога. За същото време бяха унищожени
немалко антиамерикански режими в Близкият Изток, в Централна
Америка. Практически напълно се «сдуха», както сега е модно да се говори, в
качеството на самостоятелна сила Европа. Даже Ватиканът, и той загуби голяма част от независимостта си.
Всичко е така. Но да се домачка
не се получи. И махалото, както следва започна движение в обратна посока. И САЩ бяха принудени от активна атакуваща политика да преминат към
активна засега, но вече отбрана. Сега те вече изглеждат като Сизиф,
който не е могъл да изтласка камъка на хълма и активно противостои с ръце и крака така, че камъкът започнал движение наголу, да не го смаже с теглото си.
Засега това са само думи. А къде са доказателствата? «Вие искате песни? Имам ги»
1. САЩ – Англия.
Прословутите драки на Ротшилдите и Рокфелерите. Неприемащите
конспирологията да не въртят носове, ще ги назовем Англия и САЩ. Англия бе много сериозно обидена на «братовчедите», които след Втората Световна я одраха до шушка. От Империя, където никога не залязваше слънцето,
останаха едни парцалки. Твърде скъпо излезе за Англия «братската» помощ
против Райха. Но национализмът измислиха именно англичаните. И това в което тази
нация никой не може да обвини, е къса памет и
всепрощенчество. Започналата финансова война против долара, активната
помощ в издигането на новият икономически гигант – Китай, всичко това е
«отмъщение на котака Леополд». И тя е в процес на развитие.
Мнозина се
досещат, но още до край не вярват, че златото от САЩ е утекло в
неизвестно за широката публика направление. Мнозина виждат неблагополучността на
раздутите баланси на големите американски банки, но засега не виждат, че това са вече изядени отвътре ябълки. Реалните активи на тези засега още гиганти
отдавна са в Австралия, Сингапур, Хонконг и няколко други тихи места. В
САЩ остана само една обвивка, активно надувана от ФРС, че преждевременно да не се
сбръчка. Доларът все още е здравеняк чушкак, но вече някак с гнилце. Твърде голямо тегло влачи на себе си и е много уморен. Последните десет години –
пятнадесет американски президенти буквално вият, че да влачат това бреме сами вече не могат и заплашват при отсътствие на помощ да погребат със себе си всички останали. Всичко това направи Англия. Макар да се
намериха куп доброволни помощници.
Американците със своята простота и
наглост дотолкова досадиха на всички, че светът все повече се съсредоточава
не на това как още да проточи финала на тази дотегнала пиеса, а как сам да
постели слама, че гръмкият провал на разтлъстелия монстър да не убие
окончателно. И неотдавнащното неочаквано поведение на Швейцарската ЦБ е само един от примерите, когато «всеки се спасява поединично». Показател, доколко се е изменил светът и отношението в него към САЩ, може да служи тонът
на различните експертни мнения.
Ако едва преди две-три години общият
тон бе «това не може да стане никога», то сега общият рефрен се измени
до «кога именно». САЩ все повече заемат индивидуална отбрана. У
неотдавнащните верни съюзници се намериха срочни дела, и те под разни
предлози активно напускат окопите.
2. САЩ – Русия. Ако
прочетем западният информационен «мейнстрийм», то Русия изглежда някакъв монстър, възкръсващ от пепелта за погибел на Западният свят. Най-интересното е, че ако просто проследим всички етапи на възникване на този образ, ще видим, че сама Русия пръст не е помръднала,
че да заслужи такова отношение към себе си. А и не нужно бе това на Русия.
От думата съвсем.
Наложилата се днес в Русия власт до по миналата година бе твърдо ориентирана на безконфликтно съществоване със Запада и САЩ в частност. Практически всички властни
кланове в Русия това положение повече от устройваше. Тук се заработваха парите, там се съхраняваха и харчеха. Там течеше активният отдих от «трудовете праведни и
неправедни» тук. Всичко, което искаха «нашите люде», бяха гаранции за
спокойствие на себе си и капиталите, плюс някаква частица поне видимо
уважение. Да, още молеха за парченце от общата властова баница, но в доволно
индивидуален порядък. Но не стана.
Собствено, не стана
не от алчност или глупост на американците, както често можем да чуем. Няма на това ниво идиоти. Проблемът е другаде. В самата
Русия. Струва си днес да се сподели власт с напълно адекватният и като че
лоялен руски елит, и утре Русия ще стане толкова силна,
че вместо пръст ще отхапе ръка. И не защото руският елит ще поиска повече. Страната е такава. И паметта ни не е по-къса от
английската.
Но даже ако на това можеше да се затворят очи, не можеше да се
допусне друго. «Мирната» прозападна и при това силна Русия
неизбежно би водела към сближение на Русия с Европа. Като следствие усилване на
последната в качество център на световна сила. Образът на Русия – враг е нужен само на самите САЩ. Това позволява да се продължава да се плаши Европа с руската мечка.
А страхът позволява Европа да бъде контролирана. Плюс нищо така не консолидира
нацията в самите САЩ, като привичният образ на привичният враг, дошъл да
заграби благополучието у простите американци.
И не е важно, че това
благополучие е достигнато за сметка ограбването на самата Русия. То вече е
свое. Кризата, преврата и войната в Украйна бяха провоцирани и организирани от
САЩ именно за проявление на сериозен конфликт с Русия, призван да
закрепи на Запад враждебният образ на последната. Да, има и множество и
други фактори. Също Сирия, също Иран. Но главно бе именно откровено
противостояние, което можеше безкрайно да се раздува в СМИ. Но и тук не мина. Проектът буксува. Русия в пряк конфликт не се удаде да се въвлече. Парите за война, а и за Украйна също, свършиха. Провалът на проекта е
очевиден. И от атакуваща позиция САЩ все повече застава в
отбранителна с опити въобще да се дръпне настрана и да направи вид, че
Америка тук няма никакво участие.
Получава се много зле, но опитите продължават.
Толкова повече, че още до опита да се направи от Русия монстър се провали и опита тя да се премаже. Не сработи «цветният сценарий», не сработи
сценарият с разпалване на «национализъм». Не сработи «кавказкият»
сценарий. И даже днешните санкции бият главно не по простите
люде (макар и по нас също), а по тези, които най-плътно са свързани със
Запада, по тези, които потенциално са вътрешни привържъници на САЩ и
Запада по принцип. Нали санкциите на първо място бият не по
реалната, а по паразитната икономика на Русия. Същата, която до сега осигуряваше регулярен приток на долари в САЩ. Днешното ускорение на
бягство на капитали от Русия, това е последната вълна. А зад нея е пълно
прекратяване на потока, доволно сериозно поддържал над водата
долара. И САЩ започнаха да се мятат. Те още опитват нещо да предприемат. Но се
получава все по-лошо и все по-скъпо.
3. САЩ - Европа. Даже
лоялността на Европа вече става не доброволна, а финансово
обременителна. Зад провала на аферата с боинга се наложи да се заплати с връщане
на родината на всички златни запаси на Холандия. За твърдата антируска
риторика на Германия се наложи да се заплати с поредните 85 тона злато през декември миналата година. Макар след предишните 37 тона през
2013-а двете страни направиха вид, че на това ще спрат. Доволно
сериозни проблеми с Франция, поспаднала заради САЩ с «Мистралите» и
«Рафалите» на много здрави мангизи. Получава се, че вече не САЩ доят
Европа, а последната използва падналата се възможност да наведе
«Старшият брат». Плановете по съкращение американските бази в Европа през тази
година са точно много сериозен признак, че «трупът е възстанал» и е започнал
самостоятелен живот.
4. САЩ - Израел. «Непотопяем
авионосец», «най-надежният съюзник», с какви само епитети преди някое
време не блестяха отношенията на САЩ и Израел. И ето вече всичко се
измени. Постоянните опити на САЩ да премаже под себе си Близкия Изток
«неочаквано» се натъкнаха на активното нежелание на Израел да завърши
живота си със самоубийство заради САЩ. При това САЩ са виновни във всичко изключително сами.
Просто и просто се заиграха. Обещаната за преселение територия на Украйна
все повече е под въпрос. Опитът за помирение с Иран в пика на Русия по
пътя на капитулация (по същност) с приемане на почти всички искания на Иран по неговата
ядрена програма извиква в Израел активно отхвърляне. Похранването на
ИДИЛ, която потенциално носи в себе си за Израел огромна заплаха, извиква още по-голямо отхвърляне. Даже със Сирия всичко не е така просто.
Израел разбира се в шума се опитва да реши определени свои проблеми със
съседа, но все пак помни, че много дълго именно сирийската част от границите
бе най-спокойната. И ето вече президентът на Израел при посещение в САЩ «не
намира в своя график време за среща с президентът на САЩ». По-силен шамар от този би бил труден за изпълнение. И такова разминаване в позициите ослабва САЩ и отвътре. Влиятелността на еврейската община в САЩ е трудно да се преоцени.
5. САЩ - Саудитска Арабия.
На думи засега дружба - дъвка. Но вътре кипят страсти. Саудитите са твърде силно завързани за САЩ в плана на своите капитали. Всичките им пари просто са в Америка. А доверието, че парите ще са на сигурно място, е все по-малко. Но САЩ съвершенно не горят от желание да дадат парите обратно. А
Саудитите съвершенно не горят от желание да воюват с ИДИЛ, който сами по молба на САЩ оглеждаха, холиха и лелеяха. Не искат, но изглежда ще се наложи.
Плюс ИДИЛ нагло добива нефт и я продава за безценица, окучвайки
традиционната саудитска поляна и разваляйки наложеният бизнес, съставящ
основата на саудитската икономика. И започнаха танци с дайрета. Цената на нефта в
пода, масови банкрути и съкращения на инвестиции в американският
нефтедобиващ отрасъл. А това вече е заплаха за фондовият пазар. А фондовият пазар е заплаха за инфлация с приставка хипер-. А инфлацията е заплаха за долара. Но да озаптят ИДИЛ САЩ също не могат. Тогава Асад в Сирия окончателно ще устои. Тогава отново ще се сформира независим Ирак. Тогава излиза заплахата въобще завинаги или много задълго да се загуби каквото и да е влияние в Близкият Изток.
6. САЩ – Китай. На мен много ми харесват масовите
разсъждения, че Китай никога не ще тръгне против САЩ, доколкото
трилиони долара в трежерис са твърде голяма сума, за да се губи. А
дайте да поставим въпроса иначе. Кое е по-добре, да се загуби всичко или част? Кое е по-добре, бъдейки вече първа икономика в света, да се заеме лидиращо положение, позволяващо бързо и леко да се избият всички загуби или да се признаеш за
васал без право на глас, а заедно с това да се загуби и всичко достигнато с
не малко труд и упорство? Според мен отговорът е очевиден. Китай прави днес много грамотна политика. Той не се натиска за лидер в противостоянието, отстъпил тази роля на Русия. Но при това активно нараства своите
приемущества във всички сфери. В икономиката, политиката, военната сфера. Куп
международни проекти вече направиха Китай по факта лидираща нация.
БРИКС е проект на Ротшилдите заедно с Русия и Китай. И Китай там има
главно участие. Цяла ЮИА, даже Австралия е икономически завързана именно на
Китай. Активната работа с Мьянма трябва да реши проблема с изход в
Индийският океан, заобикаляйки Малакският пролив. За същата цел служи създаването на
военно-морска база в Пакистан. В Латинска Америка Китай е партньор
номер едно. А строителството за китайски пари в Никарагуа
на паралелен на Панамският канал ще закрепи този статус. Между впрочем, този канал ще се охранява от руска военно-морска база. САЩ вече просто не
успява да отговаря на Китай по цялата планета.
А предизвикателствата все растат. И вече се преместват активно във финансовата област. Днес преки репо с
Китай в юани имат десетки различни държави.
В голямата картина днес няма нито една политическа, още повече геополитическа
област, където САЩ да не търпят крах. Няма нито една успешно завършена
операция след Либия, а и там всичко се изпокриви така, че до сега не могат да се
разберат. «Арабската пролет» се наложи да се «слее» така както и всичко
останало. Не понесоха тежестта. САЩ все повече не на думи, а по факт остават
в самота. Плъховете активно бягат от потъващия «Титаник». От което усещането за обсада и неизбежност на поражението само нараства.
Но
проблеми има и във САЩ. Американският елит в съществуващите условия няма ни шансове, нито воля за обединение. Обама за седем години управление ги навърши такива, че от него се откръства вече целият политически елит. Никой не иска да раздели отговорността. При това, във страната
все повече крепне уверенността, че циреят трябва да се разрязва. И колкото по-рано,
толкова за всички по-спокойно. На републиканците е нужна криза още до смяната на президента. Съвсем не им се усмихва преспективата да разгребват проблеми, които могат да окачат
на тях. Къде по-добре, ако те героически измъкват страната от
руините в които я вкара Обама. Тогава ще им се зачете. Но и в стана на
демократите не е по-добре. Клинтън-жена съвершено не гори от желание да бъде
свързана с предшественика. Ако кризата се отложи, тя ще е способна въобще да
погребе демократическата партия. Къде по-добре ще е да се устрои криза сега, докато още има време да се разграничи от безумстващият президент. Собствено
когато Обама с апломб заявява, че е «разкъсал» руската икономика, това е не повече от опит да убеди именно вътрешната аудитория. Че нещата не стоят така зле, както това е на практика.
«Но изтощените коне ги застрелват». За да не се мъчат. И да не мъчат в своята агония всички останали.
Питат: "А вие сериозно ли смятате, че ще има война?"
Отговарям: "Да. Разбира се. Въпросът е само къде и с кого".
А сега по-подробно.
Какво се случва в света забелязвате ли? Криза. И не само наш. И не само икономически. Криза на всичко - икономика, политика, социални отношения,
семейни модели.
Защо
кризата възникна? Защото в света възоблада един икономически модел,
в рамките на който т. н. "Златен милиард" започна да живее радикално по-добре от целият останал свят. И не защото той е такъв умен и работещ.
Просто той се възползва от развала на СССР и получи добър бонус към
развитието си.
Но
бонусът свърши. СССР смляха. Дребните от рода на Югославия и
страните-сателити на СССР изгоряха в пещта бързо. Нужен бе нов бонус, такъв бе
длъжна да стане Русия.
Но се
случи конфуз. Русия съумя - гениално съумя - да успокои основните ядачи. Намаза се горчица, посоли се, пипероса се, влезе в печката... Но
внезапно се оказа, че печката е руска, и Русия излезе от нея къде повече бодра и въоръжена, отколкото се очакваше.
Оказа се, че ракетите летят. Танковете вървят. Армията воюва. И да ни ядат е много небезопасно.
Тук още и украинските територии, които трябваше да станат подпалвач (за това им бяха обещани мъниста и длъжност на момче за всичко при бараката) допуснаха
фалстарт. И в резултат Русия към момента на своето изяждане се оказала още по-информирана и опасна, отколкото се планираше.
А
часовничетата цъкат. От всички неприятности, започвайки от житието на САЩ не по
средствата, на което идва края, и свършвайки с мирните арабски
мигранти, насилващи немкините в Кьолн, да се излезе може само чрез голяма война. Както това и се направи два пъти за последният век. Разбирате ли?
Два пъти.
За последният век.
Една световна война на всеки човешки живот.
Кой
ви е казал, добрички мои, че в света нещо се е изменило? Откъде
решихте, прекраснодушни наши, че на нашият живот война не
е приготвена?
Уморяваш се понякога от вас, ей Богу...
Те така.
Какви могат да бъдат вариантите на изхода от кризата?
1.
САЩ и Европа рязко снижават своето ниво на потребление + връщат се към
нормални, да-да, нормални човешки взаимоотношения. Плюли на
толерантност, права на гейовете и прочее мултикултурност. Последствията са
сравними с война.
2. САЩ и Европа устройват война и разграбване на Русия.
3.
САЩ устройват гибел и разграбване на Европа. (Освен Великобритания
вероятно). Русия при това се опитва нещо да окъсне за себе си.
4. САЩ и Европа устройват война и разграбване на Близкият Изток. Русия при това се опитва нещо да окъсне за себе си.
Вариантите с разграбване на Африка и Азия ние отхвърляме по причини, които ме мързи да обяснявам и ще предпочета да ви считам за умни.
Е а сега сами сметнете кои вероятности са най-вероятни. :)
И
запомнете, че не напразно последните две години руската армия непрекъснато
демонстрира мускули. Укрите, разбира се, могат да поквичат за милионите
убити боеви буряти, но ние сме люди вменяеми и само ще се усмихнем.
Така
че война разбира се ще има. Но нам е важно едно - това да не е вторият
вариант. Затова, при цялото разбиране на нашите натрупали се проблеми и
неидеалност на ръководството, аз препоръчвам на всеки плакалец за сирене и всеки ужасяващ се от цената за нефта по-бързо да замлъкне.
Затова защото който и вариант да не се случи, твърде гласовитите ще огребат във всяка от развитите страни. В това число и в най-демократичната днес - Русия.
Така че скрийте си езика по-дълбоко зад зъбите и се заемете с
обществено-полезен труд. Книжка поне напишете, такава, че да
заридая от завист. :)
Така че всичко ще е добре. Но не у всички. Но е възможно, че у нас ще е.
Пазете се. Празнувайте Рождество, защитавайте Родината, раждайте деца - това е все полезно и позитивно.