140 години от рождението на Йосиф Висарионович Сталин. Вятърът на историята днес безжалостно разнася купищата боклук натрупани от нелюдете върху неговият гроб.

Тоалетната чиния като средство за увеличение производителността на труда (на експлоатацията?)

Една британска компания-стартап изобрети тоалетна чиния, чашата на която е леко наклонена напред, което я прави неудобна за използване ако седите на него повече от няколко минути. Основната цел на изобретението е да се повиши «производителността на труда» на сътрудниците.
Представителите на компанията-разработчик StandardToilet казват, че новата тоалетна чиния е наклонена на 13 градуса надолу, което води до създаване на голямо натоварване върху краката, заради което в такава поза е неудобно и даже болезнено да се седи дълго.
«Голям наклон ще предизвика твърде големи неудобства. Тринадесет градуса е оптималният вариант, който не извиква особени затруднения, но въпреки това ще ви се прииска по-бързо да свършите работата и станете» — заяви основателят на стартапа Махабир Гилл в интервю за списание Wired Magazine.
Гилл признава, че основна полза от изобретението ще получат работодателите, недоволни от това, че техните сътрудници харчат твърде мног време на телефонни разговори уединиявайки се в тоалетната.
Необикновения дизайн  на тоалетната чиния измислен от компанията получил поддръжка от страна на Британската тоалетна асоциация (БTA), и такива сантехнически изделия се планира масово да се монтират в туалетните на гари, кафенета, барове, търговски центрове и офиси.
Новият санитарен възел е още един пример за това как се влошава качеството на живот на хората, изразяващо се в съкращение на времето, заделяно за техните нужди, за да се изключи всичко друго освен пунктуалното изпълнение на работните функции в режим на робот, който живее в капсула и работи в капсула.
«Разбира се, повишението на производителността ще бъде пряко свързано с ръст на заплатите?» — язвително пита един от пользователите в Twitter.
«Следва да се приеме за сведение, че макар заплатата в компаниите остава на предишното ниво, у корпоративна Америка все още има пари, за да наказва сътрудника за минутата работно време която той харчи за себе си» — добавя друг.

https://www.independent.co.uk/...

Четири начина да ограбиш съседа

Защо едни страни са богати, а други бедни? Този съвсем не празен въпрос заема умовете на представители на различни школи на икономическата наука. Особена острота той придоби в епохата на глобализация, когато националните икономики в различните части на света се сляха в единна световна стопанствена система. Изглеждаше участието в международното разделение на труда дава на всяка, даже най-изостанала икономика множество предимства. то позволява тя да се съсредоточи върху производство на най-конкурентоспособните стоки. И с изгода да ги обменя на всички необходими блага.

«Пазарът ще възнагради всеки». А ако изведнаж се оказва, че някой на този пазар на възможности е останал встрани, то разбира се вина за всичко са лошите институти. И само да се импортират те от страните с либерална демокрация, тутакси механизмите на пазарно саморегулиране ще доведат страната до процъвтяване.
Наистина, остава непонятно откъде се вземат самите институти. Е, нали не боженка ни ги изпраща. Политическата, правовата, културната среда в страната са елементи от надстройката. Тя се формира от базиса, способа за производство, който на свой ред се определя от спецификата на производителните сили и производствени отношения. Голямо влияние на тази конструкция оказва мястото на страната в международното разделение на труда.
Современната световна икономика е основана на принципите на нееквивалентен, т.е. неравноценен обмен. Просто казано, малка част — най-развитите страни от центъра –се обогатява за сметка на изостаналата периферия. Периферията предава на центъра част от добавъчната стойност, създадена с труда на местните работници.

Глобалната eксплуатация e явление сложно и многостранно. Тя се е формирала постепенно и е продължавала да се развива през цялата история на капитализма. Първите отношения на дискриминация във външната търговия се установяват в условията на колониализма. Силните европейски страни благодаря преимуществото във военна техника и особенно във флота със сила подчинява значителна част от азиатските, африканските и латиноамериканските народи.
Както доказва Андре Франк, този момент става отправна точка в нарастването изстаналостта на тези страни, които са имали развити икономики и технологически паритет с европейският свят.
Мащабното използване на робски труд за производство на трудоемка продукция налагало на икономиките на колониите монокултурен характер. Тази експлуатация е имала груба, неприкрито варварска форма. И е била най-важно условие за натрупване на капитал за индустриализация на метрополиите.
По-изтънчени отношения на експлуатация са построени по-късно през XIX век. Например, между Великобритания и нейната най-голяма колониална територия – Индия. Там се строи съвременна транспортна инфраструктура, необходима за износ на суровини и внос на готови изделия. Финансирането се осъществява за сметка експорта на британски заемен капитал. В сметката за заплащане на дълга Индия е била принудена да отдава на Великобритания валута, изработена от продажбата на своите суровини.
Разпада на колониалната система не отменя отношенията на глобална експлуатация, а им добавя новое наполнение благодаря развитието на световната търговия и финансовите пазари, а също на създаването на глобални вериги на добавената стойност.
Обобщавайки в съвременната икономика може да се отделят два типа отношения на нееквивалентен обмен. В рамките на първият периферията установява връзки с центъра по типа на тези, които се образуват между Британия и Индия. Периферията тук е основно в ролята на пазар за реализация на промишлено развитите икономики на центъра и отчасти источник на ресурси. Като пример може да се посочат страните от Източна Европа.
Друг тип отношения започва да се образува в епохата на неолиберализма, започвайки от 70-те г на миналият век. Най-добре го илюстрират икономическите връзки между САЩ и Китай. Където Америка излиза в ролята на чист импортер на китайски стоки и едновременно е място за приложение на инвестиции идващи от Азия. Нека по-подробно разгледаме този втори тип отношения.
Първо. В основата на отношенията на нееквивалентен обмен лежи различното ниво на технологическо развитие на страните. Производствата с висока добавена стойност се располагат в страните от условният център, низкопроизводителните – на периферията. По този принцип са устроени глобалните вериги на добавена стойност, всяко от звената на които получава различна компенсация за своя принос в производството.

Класически пример. Компанията Apple произвежда Iphone, който се продава на американският пазар за условни 500 долара. Сборката на това изделие както е известно се извършва в Китай в пряк смисъл с ръцете на местните работници. Но заради евтината работна сила и низка производителност на труда китайската страна получава за своя принос само 6,5 дол. Още 162 дол. остават в страните от Европа, Южна Корея и Япония, които доставят в КНР комплектуващи. Останалите 330 дол. се падат на главното звено в тази верига – на корпорацията Apple, владееща бренда и разработваща програмното обеспечение.
Но тъй като готовият Айфон пресича митническата граница на Китай, статистиката отчита крайният продукт и цялата създадена стойност. Това обяснява големият профицит на страната в търговията с високотехнологични стоки, който през 2016 г. е 287 млрд дол. У САЩ, страните от ЕС и Япония, импортиращи от КНР готови изделия търговският баланс по наукоемка продукция взема отрицателни значения. При това в търговският баланс с високотехнологични услуги, където проблемите с отчета се проявяват в по-малка степен, се съхранява лидерството на ЕС и САЩ.
Втори инструмент на нееквивалентният обмен — структура на цените: цените за продукцията в страните от центъра растат по-бързо, отколкото на стоките от периферийните икономики.
Теоретическата база обясняваща този феномен е била заложена още от Маркс в закона за превръщане на трудовата стойност в цена на производството. Същността му е в това, че стойността (а, значи, и прибавената стойност) се създава от труда. А се разпределя по силата на капитала. Това става възможно, доколкото в капитализма съществува тенденция за изравняване средната норма на доход между отраслите. В резултат капиталоемките стоки се продават по цена по-висока от стойността, а трудоемките – по по-ниска. Страните от периферията се специализират в производство на трудоемки стоки – например, текстилна продукция. Значи те безвъзмездно ще предават част от добавената стойност в промишлено развитите икономики от центъра.
Като цяло в съвременният свят се наблюдава устойчива тенденция на снижение на цените на трудоемките стоки относително капиталоемките.
Също можем да се обърнем към такъв показател като условията на търговията. Той отразява отношението на индексите на експортните цени към импортните и може да свидетелства за изгодата, която получава страната от външнотърговски операции. Значението на индекса над 100 означаева ръст на благосъстоянието на страната, под 100 – неговото съкращение.

За Китай, Мексико, Бангладеш, Пакистан и десетки други страни, които са включени в световната икономика в ролята на доставчици на трудоемки стоки условията за търговия значително се влошават през последните десетилетия. А значи, участието в капиталистическата глобализация става за тях все по-малко изгодно.
Трети инструмент — валутните отношения: курсовете на националните валути на изостаналите страни изкуствено се занижават от националните правителства. Това прави експортните доставки по-изгодни, доколкото съкращава вътрешните разходи на компаниите, доставящи стоки на външният пазар, и намалява неговата доларова цена. Страните от периферията влизат в истински валутни войни за правото да продадат своите стоки в страните от центъра. А разходите по тези баталии лягат на раменете на простите трудещи се, чийто реални доходи се топят така стремително, както расте печалбата на експортните компании.

На диаграмата с точки са отбелязани страните в света. По хоризонталната ос е показателят БВП на глава население. По вертикалната – колко пъти националната валута се отклонява от нейният паритет покупателна способност сравнение с долара. Линията на тренда показва: колкото по-бедна е страната, толкова по-силно нейната валута е девалвирана относно американската. В случая става дума не за слабостта на националните валути на бедните страни. Проблемът е в тяхното допълнително изкуствено поевтиняване от държавите ради повишение на конкурентоспособността във вънешната търговия.
Накрая четвъртият инструмент на нееквивалентен обмен – глобалните потоци на капитала. У множество страни от периферията, играещи роля на чисти експортери постоянно се натрупва доларова печалба. Ако тя остава в страната то на валутният пазар възниква излишък на долари и като следствие укрепване курса на местната валута. Това снижава конкурентоспособността на експорта и заставя държавата да способства на оттока на капитал от страната. В резултат експортната печалба се връща обратно и влага в икономиката на купувача.
Например, Китай бе един от най-големите инвеститори в държавния дълг на САЩ. Наистина през последните години, когато китайският експорт се снижи, в т.ч. заради развитието на търговски войни с Америка, оттока на капитал от Китай значително  се съкрати.

До кризаата през 2008 година, която стартира процеси на деглобализация в световната икономика, съвокупното салдо на финансовите сметки на страните от периферията растеше с високи темпове. В същото време у страните от центъра то стремително се съкращаваше. Това говори, че капиталът във все по-големи обеми излиза от периферията в центъра, а развитите страни са били главен получател на доходи, создавани в световната икономика.
Накратко казано, световната икономика представлява пирамида, където на върха се разполага богато меншенство. А неговото благосъстояние се обеспечава от труда на безправното болшинство. Етажите на пирамидата са прочно скрепени от капиталистическите отношения. И за да не се разкъсат тези нишки, във всяка периферийна икономика тяхната цялостност гарантира местна управляваща класа – като правило дълбоко компрадорска буржуазия. Тя е призвана да охранява и максимално консервира мястото на своята страна в отношенията на глобална експлуатация. За посреднически процент тя угнетява всякакви опити на местното население да изведе своята страна от тази система и свали от себе си оковите на нееквивалентният обмен. (Не е факт, че местното население съзнателно се стреми да се избави от нееквивалентният обмен, но всички опити то да подобри своето материално благополучие в крайна сметка опират до това - бел.пр.) Този фактор на първо място обяснява защо в зависимите страни от периферията няма и никога няма да има тези граждански свободи, които съществуват за населението на ситият център.

Олег Комолов

https://www.rotfront.su/chetyr...

Съвременното изкуство и легализацията* на парите

* Легализация на пари, по-известна под името "пране на пари"

Помните ли този кадър от филма 1+1, където у човека му потекла кръв от носа и той иска за това милион долара?

По молба на трудещите се ще разкажа как това работи и защо предметите на изкуството струват толкова скъпо. Разбира се всичко е в мангизите, а по-точно в тяхната легализация.

Когато виждате, че някой бизнесмен плаща стотици хиляди долара за картина от две линии, вие се ошашавате, как така бре? Нима аз съм толкова тъп, че нищо не разбирам в изкуството? На практика всичко е малко по-хитро.

Светът на изкуството аз бих разделил на три нива.

Ниво 1. Работи на признани майстори. Това действително са инвестиции. Работи на Моне, Ван Гог и пр. признани майстори - това са инвестиции, които поскъпват с всяка година и към тях нашето изследване няма никакво отношение.

Ниво 2. Работи на малкоизвестни майстори. Разбира се във времената на Ван Гог, картини е рисувал не само Ван Гог, имало е много-много малкоизвестни писатели и техните картини също се излагат в галерии, събират се от ценителите и се продават на аукциони.

Ниво 3. Съвременно изкуство.

Днес ни интересуват последните две нива. Дайте да поговорим за това, как картината се готви за интересна сделка.

1. Випускникка на Мадридският институт по свободни изкуства Джеронимо Паперделе 1953 г. рисува картината "Дъждовен залез над Луара" като своя випускова работа. И така, у нас има чуждестранен художник, още повече италиански и патосно название. Вече не е зле!

2. Картината се продава за 500 франка на пазара в Марсилия, на колекционер, който пуска картината в оборот.

3. Картината участва в изложби, сменя няколко собственика, публикува се в списания за изкуство и всячески се пиари.

4. За картината (за пари есессно) се пишат всякакви хвалебни оди от критици (заслужени професора от художествени академии), които впоследствие се публикуват в патосни списания. И ето стойността на картината вече не е 500 франка, а 100 000 евро.

Лондон. Аукционна къща "Бутиксис". Картината се излага по начална цена 150 хил. евро. Дамата отдясно 155 хил., мъжът от трети ред 200 хил., девойката с шапчица 250..., кой ще даде повече! Цената излита до милион евро! Милион и половина!

Току-що поредният тлъст портфейл си е купил предмет на изкуството. И кво такова? А сега разкривам секрета на фокуса. Следете ми ръцете.

Чиновника Корупченко се жени, ражда деца, набира проценти и се чупи да живее в Лондон.
"Процентите" лежат на сметка на компания (на далечни острови), и трябва някак си да се легализират, иначе данъчното веднага ще попита, откъде в един момент се образува такава сериозна парична маса и се появява риск остатъка от дните да се проведат в затвора, а че и да се случи депортация.

За да се легализират парите жената на чиновника заблаговременно отваря компания в Дубай, някакво ART INVEST CORP., разбира се в свободна икономическа зона, за да не се плащат данъци.

ART INVEST CORP. тихичко купува и продава всякакви предмети на изкуството вазички-картинчици, кантората е красив, уважаема, със свой сайт и пр. Възможно даже със салон в София. Или да допуснем в Амстердам.

Самият чиновник наема адвокат, който чрез мрежа подставени лица създава компания типа SUPER PUPER TRADING, на която и се събират вси "проценти" от ремонта на пътища, закупките на чинове за училища, накратко от цял свят - по конец.

И ето жената на чиновника и нейната ART INVEST CORP. решава да изложи на аукцион своето съкровище, картината на широко известния в тесни кръгове Джеронимо Паперделе "Дъждовен залез над Луара".

И ето нечаквано за всички в аукционната зала се започва борба, подставните лица повдигат цената на картината до милион и половина долара! Два милиона! Три милиона! Пет! Пет милиона! Продадено!

Възрастният мъж в скъп костюм се усмихнал, приел аплодисментите и подписал платежно нареждане от името на компанията SUPER PUPER TRADING на адрес ART INVEST CORP. - 5 млн. евро!

Ловкост на ръцете (и никакво мошеничество!). Чиновникът Корупченко току-що, пред очите ви легализира 5 млн.! Утре ще продава брошка на принцеса Диана вече за 50 млн.!

Те така котики! Честичко купувачите и продавачите на изкуство са едни и същи лица, действщи чрез подставни агенти. Т.е. картините продават сами на себе си, а паричките попадат където трябва. И няма никаква магия, никакво особено разбиране, вкус и чувство за прекрасното.

И това е само една от много-много схеми, най-простейшата. При реално планиране връвчицата се заплита до такава степен, че става невъзможно да се определят реалните собственик и купувач на предмета на изкуството.

Източник:  https://pikabu.ru/story/sovremennoe_iskusstvo_i_legalizatsiya_deneg_7095788

"Построихме феодализъм", или Плач по американската мечта

Задпределна концентрация на богатство, ерозия на "съсловието на знанието" и подтисната, пълна с ненавист средна класа: това е същата ситуация, която доведе Франция, а след нея и прочие Европа до революционната епоха в края на XVIII век. Днес това се случва в Америка. Така счита Джоел Коткин, един от най-ярките мислители на "тръмповският" фланг в политиката в САЩ.

Следващата година излиза книгата му "The Coming of Neo-Feudalism: A Warning to the Global Middle Class", тоест "Приходът на нео-феодализма: предупреждение към глобалната средна класа". А сега Коткин публикува стандартната в такива случаи статия, в която се дава свито съдържание на книгата. За статията и ще поговорим.
Веднага трябва да предупредим читателя за две неща. Първо: авторът пише най-вече за Америка, но описваната ситуация се отнася и към Великобритания, и в цяло към западната група държави.

И второ: неговата зацикленост на Америка носи в известна степен романтичен характер: той оплаква епохата, когато в САЩ не е имало "съвсем бедни", за разлика от все още феодална Европа (това е началото на XIX-и век), и другите прекрасни времена и епохи до 70-те години на миналия век. Кога то американската мечта, именуема днес "социална мобильност" — тоест възможност да се излезе от низините и да се стане част от елита — още някак е изглеждала реална. Този романтизъм на автора може да доведе до размисъл например потомъците на индианците, истребени ради тази мечта, но няма да се отвличаме по частности.

Концентрация на богатството — това не Коткин е открил, макар ако искате свежи и мощни цифри на тази тема, то в книгата те са събрани видимо в големи количества. Например: по-малко от 100 милиардера сега владеят 50 процента от активите в света, макар само пет години по-рано също така половината от света са владели все пак 400 човека, и така нататък.
Затова пък неочаквани и интересни са размишленията по съвременното "първо съсловие". Милиардерите, т.е. феодалите, в предреволюционна Франция са се наричали едва второ съсловие, а първо се е считала църквата. Век след век църквата в католическа Европа е играла роля на повелител на знанията, на смисъла, а и просто на грамотността. Революцията се случва не само когато наследствените феодали стават твърде богати, а когато в тогавашната "хуманитарна сфера" започва бунт, развал и прочие бурни процеси.

И ето Коткин заявява: днешното "първо съсловие" — това са преди всичко няколко компании-монополисти в сферата на високите информационни технологии. Създал се е "хай-теков феодализъм" и "олигархат", диктат на няколко гиганта, монополизирали пазарите и — което е интересно — създаващи своя "корпоративна култура", тоест идеология: служащите трябва да са без деца, да се заплащат доволно умерено, и никаква социална мобилност за тях. При това седем от десетте най-големи компании в света са от този сектор, и тук единствените конкуренти на "новите феодали" — това са китайците с техните достижения.

Като цяло "новото жреческо съсловие" — това са учителите, хората от индустрията за развлечения, консултанти, юристи, медици, учени, СМИ и намиращите се на съдержание у милиардерите неправителствени фондове и благотворителни организации. Те съставят по някои разчети 15 процента от американската работна сила. И това съсловие първо е станало наследствено и затворено; второ, става дума за випускниците на максимум 20 елитни университета (а на самата върхушка само четири). И трето, тази публика — вече не е независима, тя стоит най-често у някого на заплата.

И тя изработва напълно определена идеология за обществото. Пресметнато е например, че 2018 година само седем процента от журналистите заявяват, че ще гласуватт за републиканците. Същото е и с преподавателите в университетите: постепенно и тези позиции захващат хора само с леви, или "либерални", убеждения.

Продукт на тяхната колективна дейност ще добавим — са безкрайните кампании на терор и ненавист с цел да се унищожи предишната култура, предишните ценности, стилът на живот, предишното общество, същото, с "американската мечта" — обществото от самостоятелни независими хора. А "третото съсловие" не само е подтиснато от тези "нови жреци", то с всяка година е все по-бедно, то още и се смалява физически: това се вижда например по съкращението броя собственици на дом или апартамент.

Тук трябва да се каже, че Джоел Коткин много своеобразно си представя феодалното общество. То се е държало няколко столетия защото въобще е било доволно бодро, жизнеспособно и социална мобилност в него е имало в достатък. Наистина за такава са били нужни постоянни войни, превръщащи оръженосците в рицари и земевладелци. Да не говорим че привилегиите на "второто", военното съсловие са били в перманентно военни времена обясними. А това, за което говори американският философ — вече е криза на феодалната епоха, разложение на обществото, в което воините са престанали да са воини, а само са трупали и разпилявали богатство.
Това е била дълга криза, в течение на който освен другото някога едината католическа църква е деградирала и довела до разкол западният христиански свят, в резултат най-добрите идеи и ценности започват да се изработват извън нейните рамки… Но така или иначе, това което се случва днес със западната цивилизация прилича не на класически феодализъм, а по-скоро на развал на последния.

Джоел Коткин от своя анализ прави ето какви изводи: "третото съсловие" трябва да събере сили и да устрои бунт против окаменялата олигархическа система и взбесилото се "първо съсловие". За такъв бунт ще помогне връщането на младото поколение на американските ценности и традиции, целенаправлено разрушени от "съсловито на знанията". Това, че автора е голям идеалист вече бе казано. Но, от друга страна, бунтът вече гори, и самият Коткин е част от него.

Дмитрий Косырев
източник

Разстрелите на чиновници в Китай. Как аз го почувствах?

Да, аз лично почувствах как влияят разстрелите на чиновници рушветчии на процъвтяването на страната. Живях и работех там точно в това време когато още започнаха да разстрелват. 2005 година. Това бе поразително всичко се менеше пред очите. Говоря за отношението на чиновниците към своите задължения и съответно за ръста на бизнеса, благосъстоянието на страната и всеки китаец

Отначало през първите три години това бяха слухове - "партията е приела план: всяка година да се разстрелват по 1000 чиновника-подкупници". Е, като има план, трябва да се изпълнява -  да се ловят и стрелят по 3 чиновника корупционера всеки ден, което собствено и се правеше. (Партията - Китайската комунистическа партия. Масови репресии и трилиони разстреляни лично от Дън Сяопин и Си Дзинпин, да, а ефекта? - четете нататък - бел. пр.)

2007 година. В нашата фабрика в Вейхае трябваше да се увеличи заделената мощност на електроенергия почти 2 пъти. Аз знаех по руски опит, че е тежко и много скъпо. Когато занесох на китайския чиновник "подаръци", че да се реши този въпрос, той едва не падна в безсъзнание. Накратко, мощността увеличиха за седмица, при това успяха да изкопаят стария кабел и положат нов на разстояние около километър. Чиновника прие от мен химикалка Parker, купена за $100, и пред мен направи запис за това в специален журнал. Ето как работеше легендата. Сам аз не съм присъствал на разстрели, макар да проявявах интерес, на което китайските другари поясниха - да гледат разстрел пускат само китайци. Аз не настоявах, доколкото не бях китаец.

2015 година. Заплатата в нашата китайска фабрика за работниците е $600 долара на месец. През 2003 те получаваха само $50 долара на месец. Как расцъвтя Китай за това време да се говори е излишно… сами знаете. Най-новите технологии и всичко такова. 2019 година над 120 милиона китайци излязоха на туризъм зад граница. И всичко на всичко показателно разстреляха 10 000 подкупници и вредители, макар и започнаха тайно. Но какъв резултат! Поразителен резултат. Всъщност Европа ги укоряваше за това, демек, демокрация - това-онова, на което китайците им отговориха: “У вас е демокрация, а у нас - Китай”. Гениално. Разбира се лошо е да се разстрелват хора… лошо, но пък колко ефективно. Гениално е това, как те подходиха - План! За 10 години! По 3 чиновника-рушветчии ежедневно в разход! Всеки ден, без значение годишното време и метеорологичното. Просто по войнишки - три и всеки ден, в течение 10 години, защото такъв е Плана и това е много важно за цялата страна! За какво е мислел по това време всеки чиновник да се досетиш не е сложно, макар както се вижда, смелчаци е имало.

Три десятилетия прошло ... А методы борьбы с коммунистами не устарели ... ибо хорошо ложится на ещё неокрепшие умы, которые не способны различать всю подлость этих методов

Сколько стоил ему Севастополь?

Чуть седой, как серебряный тополь.
Он стоит, принимая парад,
Сколько стоил ему Севастополь,
Сколько стоил ему Сталинград!

И в слепые морозные ночи,
Когда фронт заметала пурга,
Эти ясные, яркие очи
До конца разглядели врага.

Эти черные, тяжкие годы
Вся надежда была на него.
Из какой сверхмогучей породы
Создавала природа его?

Побеждая в военной науке,
Вражьей кровью окрасив снега,
Он в народа могучие руки
Обнаглевшего принял врага.

И когда подходили вандалы
К нашей древней столице отцов,
Где нашел он таких генералов
И таких легендарных бойцов?

Он взрастил их. Над их воспитаньем
Много думал он ночи и дни.
О, к каким грозовым испытаньям
Подготовлены были они!

И в боях за Отчизну суровых
Шли бесстрашно на смерть за него,
За его справедливое слово,
За великую правду его.

Как высоко вознес он державу,
Вождь советских народов-друзей,
И какую всемирную славу
Создал он для Отчизны своей!

... Тот же взгляд. Те же речи простые.
Так же скупы и мудры слова ...
Над военною картой России
Поседела его голова.

Александр Вертинский

Face App

Защо социализмът е по-добро? Методичка от Кървавата Комуняка

 Защото е по-прогресивен. Да, ето така просто. Нищо излишно. Социализмът е по-прогресивен от капитализма защото неговият икономически модел е по-ефективен от капиталистическият. При това социализмът е основан на принципите на хуманизма, идеите за равенство и свобода. Той позволява да се решат тези проблеми, които капитализмът  даже не възнамерява да решава, нали те са залог за съществуването на самият капитализъм.

Например безработицата. За капитализма тя е нужна като въздух, ибо армията безработни се използва като средство за давление над трудещите се (че последните не силно да търсят права), или например войните, желателно по-мащабни и по-страшни. С тях капитализмът като в тоалетно казанче на кървав поток изпуска натрупалите се в него противоречия. Посредством войните той преразпределя колонии и пазари между основните играчи.
Или ето една от основите на капитализма - частният характер на присвояване на прибавъчният продукт... абе това когато работи купище народ, но печалбата от техния труд получава само един чувак - капиталиста. Мижавите марксистски догматици наричат това противоречие между общественият характер на производство и частното присвояване на неговите резултати.
В капиталистическата икономика трудещите се продават своя труд на капиталиста, те работят на принадлежащите на капиталиста средства за производство(земята, помещенията, машините, оборудването, клиентската база и т.н.) произвеждат някакъв продукт(стоки, услуги и пр.)но печалбата получена в резултат на продажбата на резултатите от труда на трудещите се, се распределя по следният начин: част отива за заплата, която капиталистът заплаща на трудещият се за работата, останалото той си прибира и е волен да се разпорежда с него така, както си иска. Иска - ще вложи в модернизация на производството, а не иска -  ще си купи яхта с размер на къща и ще се вози на нея с всячески Сашки и прочие особи с ниска социална отговорност.
Тоест у капитализма тука има два условни варианта:
1. Идеален. Когато работника, да предположим е произвел със своя труд продукт за 100 лева, 30 то тях той е получил от капиталиста като заплата, 35 капиталистът е взел за себе си като заплата за своя труд (ще предположим, че е работил именно той, а не управляващ) и още 35 лева капиталистът е вложил във фонд за модернизация на производството. След което, предвид повишаването на техническото ниво на производство ще се повиши и заплатата и нивото на живот на работника. Ето такъв значи "идеален" капитализъм.
2. Реален. Работника е произвел продукт за същите 100 лева, пак 30 от тях е получил като заплата, и 70 от тях капиталистът е взел за себе си. После, за да не профука в рамките на свободната конкуренция и не губи нивото на доходи капиталистът е снижил заплатата на трудещия се до 25лева, после трудовият ден е увеличил още с 2 часа, после още малко-малко и още. Позната картинка, не?
Но това е само връхчето на суровия айсберг от догматика и комунистическо мракобесие, драги приятели!
Ако копнемо още по-дълбоко, то тези, у когото от марксистска риторика не са пламнали мозъците в предната част на разговора, могат да узнаят, че резултатите от труда на трудещият се в капиталистическата икономика - НА ТРУДЕЩИЯТ СЕ НЕ ПРИНАДЛЕЖАТ! Тоест, ако трудещият се поиска да купить дом(или апартамент), които строи неговото предприятие - той трябва този апартамент да го КУПИ! )) Той сам  го е построил този дом\апартамент, но всичко това ПРИНАДЛЕЖИ НЕ НЕМУ! )) Нали средствата за производство(завод, фабрика, земя, природни ресурси и пр.) принадлежат не на трудещия се, а на капиталиста! И затова резултатът от труда на трудещият се принадлежи не на трудещият се, а на капиталиста! На тоя същия капиталист, който средствата за производство е купил с печалбата, получена от все същия труд на трудещият се )) Убийствена капиталистическа логика с..ка. ))

 А да видиш как е работата в тоталитарната совкова социалистическа икономика! Да предположим, човека също така се труди на предприятие по строежа на жилища. Икономиката е социалистическа и затова средствата за производство принадлежат на тоя същия трудещ се и резултатите от труда също принадлежат на тоя трудещ се. Не, това не значи, че трудещия се е волен да геп... да вземе от завода две чанти месингови кранове и все смесители с канелките по 50лв парчето за собствени нужди, не. Това значи, че трудещият се има равно право на безплатно получаване на резултатите от своя труд, в този случай - на получаване в реда на опашката чакащи на безплатен дом. А също на безплатно образование, медицина, култура, отдих и пр. "Еврисинк ю вонт", както говорила една виетнамска особа.

В единият случай трудещият се получава от капиталиста заплата и резултатът от неговият труд не му принадлежи (той може резултата от своя труд само да купи, за тази получената заплата), а в другия той получава от обществото(чрез държавата, на която обществото е делегирало власт) заплата + той получава равен достъп към резултатите от общественият труд. Става дума пак за всичките тази безполезни люспи типа безплатно висококачествено образование, медицина, наука, изкуство, жилище, отдих и пр. Трудещият се получава това всичкото безплатно или почти безплатно, защото ТО И ТАКА МУ ПРИНАДЛЕЖИ.

В тази система просто няма капиталиста, който в частен порядък ще присвои резултатите от труда на работника, че на работника после да се налага за своята заплата(с изваждане на данъците) да купува това, което той и е произвел.
Най-внимателните читатели ще запитат: "неуважаеми комуняка, а на кой хрен тогава на правоверният социалистически трудещ се му трябват заплата\пари?"
Тук мерзкият болшевишки върколак ще трябва да навлезе в догматически дебри и ще започне да фъфли нещо за непреодолен товарен характер на производството, за социализЪма, като първа стадия на комунизЪма, за родилни петна от капитализЪма и пр. Но после обезателно ще се вземе в ръце и  ще отговори, че в социалистическата икономика парите играят роля на талони за продукти, стоки и услуги, а не ролята на средства за натрупване и експлуатация, както в капитализма.
Е и как е, драги вие мои? Кървавият комунистически изверг отговори ли на вашите въпроси?
Да подведем извод: социалистическата икономика е по-ефективна от капиталистическата В ЧАСТНОСТ затова, че в нея отсъства дефектното звено под название "капиталист", който, както е показала многовековната практика - изяжда те зи ресурси, които по всички закони на разума, здравият смисъл, логиката и справедливостта - е нужно да се насочат за развитие на научният прогреса, за модернизация на материалната база и за подобрение условията за работа на трудещите се.
Ако някой зададе стандартният въпрос в саркастически стил: "е типа защо па вашия "типа ефективен" совок не само не победи, но и сам  се разпадна", последователят на тоталитарната комуняцка секта ще отговори, че противостоянието на социалистическият СССР и капиталистическият запад прилича на съревнование между велосипед и автомобил, където към вторият отзад е завързан 10 тонен бетонен блок без колелца. И факта, че автомобила въобще е запалил, тръгнал и така дълго вървал на равно с велосипеда, говори само за това, че автомобила, при всички него ви недостатъци, от техническа гледна точка е по-добър, по-ефективен и по-прогрессивен от велосипеда.
Всички благодаря за прочитането, скъпи мои читатели. Ако имате въпроси към кървавият комуняцки изверг - задавайте ги в коментарите, ще се постарая да отговоря. Само преди да поверовате в това, че вий със своя "свеж" поглед сте открили очевидни(за вас) пропуски в "теорията оф ивъл болшевикс", препоръчвам все пак отначало да питате класиците, а после вече и вашият покорен слуга. Успех.

Ramzan Magomedov Скромен популяризатор на хуманитарните науки. Социолог

Умерла Екатерина Демина

Ушла из жизни Екатерина Илларионовна Демина.

Легендарная разведчица, Герой Советского Союза Екатерина Демина (девичья фамилия Михайлова) родилась 22 декабря 1925 года в Ленинграде. Отец был военным, мать работала врачом. Лишившись в раннем возрасте обоих родителей, девочка воспитывалась в детском доме. В 1941 году она окончила девять классов и курсы медсестер.

В день, когда началась война (22 июня 1941 года), Катя ехала в Брест на каникулы к своему брату‑летчику. Поезд попал под бомбежку и ей пришлось пешком добираться до Смоленска. Екатерина пришла в военкомат и, прибавив к своему 15‑летнему возрасту еще два года, добилась зачисления в Красную Армию и отправки на фронт. В боях под Гжатском получила тяжелое ранение в ногу. Лечилась в госпиталях на Урале и в Баку. После выздоровления с января 1942 года служила на военно‑санитарном судне "Красная Москва", переправлявшем раненых из Сталинграда в Красноводск. Там ей было присвоено звание главного старшины, за образцовую службу вручен знак "Отличник Военно‑Морского Флота". После завершения Сталинградской битвы Екатерину по ее просьбе зачислили санинструктором в 369‑й отдельный батальон морской пехоты, формировавшийся в феврале 1943 года из добровольцев в Баку. Батальон входил в состав Азовской, а затем Дунайской военных флотилий. С этим батальоном, получившим впоследствии почетное наименование "Керченский Краснознаменный", Катя Михайлова с боями прошла по водам и берегам Кавказа и Крыма, Азовского и Черного морей, Днестра и Дуная, с освободительной миссией ‑ по земле Румынии, Болгарии, Венгрии, Югославии, Чехословакии и Австрии. Вместе с бойцами батальона вступала в бой, отбивала контратаки врага, выносила с поля боя раненых, оказывала им первую помощь. Трижды сама была ранена.



В декабре 1944 года в битве за крепость Илок на границе Венгрии и Югославии Катя Михайлова была ранена, и ее, ослабевшую от потери крови и воспаления легких, почти в безнадежном состоянии переправили в госпиталь. После выздоровления она вновь вернулась в строй. В составе 369‑го батальона морской пехоты она сражалась за Имперский мост в австрийской столице Вене. Здесь она отпраздновала Победу 9 мая 1945 года.
В ноябре 1945 года Екатерина Михайлова демобилизовалась и вернулась в Ленинград. В 1950 году окончила 2‑й Ленинградский медицинский институт. 36 лет трудилась врачом, заведующей спецлабораторией на заводе Минатома в г. Электросталь, потом в г. Москве. В 1985 году ушла на пенсию.


За мужество и героизм в годы войны Екатерина Михайлова награждена многими орденами и медалями. Свою первую награду ‑ медаль "За отвагу" ‑ она получила за участие в десанте при взятии Темрюка. Первый орден Отечественной войны II степени ‑ за участие в сражении за Керчь с высадкой десанта в шторм и выходом из окружения с боями и за вынос раненых. Первый и второй ордена Красного Знамени ‑ за форсирование Днестровского лимана в августе 1944 года и за участие в боях за крепость Илок на границе Венгрии и Югославии в декабре 1944 года.

К упомянутым выше наградам позже прибавились новые: орден Отечественной войны I степени, медали "За освобождение Белграда", "За взятие Будапешта", "За взятие Вены", "За оборону Кавказа", "За победу над Германией в Великой Отечественной войне 1941 ‑ 1945 ". В 1961 году ей была вручена самая почетная награда международного Движения Красного Креста и Красного Полумесяца ‑медаль "Флоренс Найтингейл". Екатерина Демина награждена также российским орденом Андрея Первозванного. В 1990 году, когда отмечали 45‑летие Победы, Указом Президента СССР за героизм в борьбе с немецко‑фашистскими захватчиками Екатерина Демина была удостоена звания Героя Советского Союза с вручением ордена Ленина и медали "Золотая Звезда".

Более подробное описания подвигов Деминой.



За свои действия в ходе Темрюкской десантной операции была представлена командиром 369-го обмп майором Судариковым к ордену Красной Звезды, но награждена медалью «За отвагу»: главный старшина Михайлова, будучи контуженной, оказала медицинскую помощь 17 раненым бойцам и эвакуировала их в тыл с оружием под сильным огнём противника. В конце января 1944 года главстаршина принимала участие в десанте в Керченском порту, мужественно проявила себя в уличных боях, перевязала 85 раненых солдат и офицеров, вынесла с поля боя 13 тяжелораненых, за что была награждена орденом Отечественной войны 2-й степени.

После освобождения Крыма батальон был переброшен под Одессу и включён в состав Дунайской военной флотилии. Первой боевой операцией нового объединения стало освобождение Аккермана в конце августа 1944 года.

В ночь с 21 на 22 августа 1944 года санинструктор Михайлова участвовала в форсировании Днестровского лимана. В составе десанта 369-го обмп Дунайской военной флотилии одной из первых достигла берега, цепляясь за корни и ветки прибрежных кустарников, вскарабкалась на пятиметровый гребень обрывистого берега реки, помогала подняться наверх другим десантникам и тяжёлый пулемёт. За время боя оказала первую помощь семнадцати тяжелораненым краснофлотцам (включая спасение из воды тяжелораненого начальника штаба отряда), подавила огонь станкового пулемёта, забросала гранатами дзот, уничтожила два десятка солдат противника, 9 гитлеровцев взяла в плен. Утром Аккерман был взят. За проявление исключительной отваги была представлена к званию Героя Советского Союза, но награждена орденом Красного Знамени.



Через месяц старший санинструктор сводной роты Берегового отряда сопровождения Дунайской военной флотилии главный старшина Михайлова приняла участие в десантной операции по захвату порта Прахово, а 4 декабря 1944 года вновь послужила примером героизма при взятии крепости Илок в Югославии. В рамках предупредительных мер по недопущению переброски сил противника в район проведения Будапештской стратегической наступательной операции предполагалось нанесение удара по придунайским населённым пунктам Опатовац и Илок. Оба города нужно было брать с суши, тактическим десантам отводилась отвлекающая роль. Особенно трудно пришлось десантникам в боях за Илок, размер разведгруппы составил 52 человека, включая главстаршину Михайлову. В ночь десантирования выяснилось, что из-за разлива реки затопленными оказались низменные берега и небольшой островок около крепости, место высадки морских пехотинцев. После начала боя гитлеровцы, осознав, что силы краснофлотцев невелики, предприняли попытку сбросить их в Дунай. Десант сражался по шею в ледяной воде. Атака 52-й стрелковой дивизии на Илок на суше задерживалась и через два часа боя из полусотни десантников, занявших круговую оборону на острове, в строю остались только 13, и все они были ранены. Сама будучи тяжело раненой, Михайлова продолжала оказывать медицинскую помощь тонувшим раненым бойцам и, спасая их жизнь, привязывала их поясными ремнями к прибрежным полузатопленным деревьям и камышу. А когда к острову приближались вражеские шлюпки, сама бралась за автомат и отбивала атаку. Лично из автомата убила 5 вражеских солдат. Моряки выполнили свою задачу, противник оттянул большие силы на подавление десанта и, когда атака советско-югославских войск началась, не смог удержать Илок. К концу сражения только семеро воинов были боеспособны. Раненую, ослабевшую от потери крови и воспаления лёгких, почти в безнадёжном состоянии Михайлову переправили в госпиталь. 9 декабря руководством Берегового отряда сопровождения главстаршина была повторно представлена к званию Героя Советского Союза, командующий Дунайской военной флотилии вице-адмирал Горшков согласовал это награждение, тем более, что в наградном листе перечислялись не только обстоятельства боя за Илок, но также отмечался героизм девушки в боях за Прахово и при форсировании Днестровского лимана. Тем не менее в наградном отделе сочли описание подвигов неправдоподобным и вернули назад представление к награде в штаб флотилии. В итоге, новый командующий флотилии контр-адмирал Холостяков смог наградить Михайлову только вторым орденом Красного Знамени Приказ был подписан 8 марта 1945 года.


К этому времени главстаршина, едва оправившись от болезни и ранения, сбежала из тылового госпиталя в Измаиле на фронт. Свой батальон она нагнала под Комарно. В его составе продолжила принимать участие в операциях, последней из которых стал десант на Имперский мост в Вене. Здесь же она отпраздновала Победу 9 мая 1945 года.
Таким образом, к званию Героя Советского Союза главстаршина Михайлова представлялась дважды, в августе и декабре 1944 года, но удостоена его лишь указом Президента СССР от 5 мая 1990 года, с вручением ордена Ленина и медали «Золотая Звезда» (№ 11 608).

Демобилизована в ноябре 1945 года

* * *


Моя война. Екатерина Демина.



Мир праху.
https://colonelcassad.livejour...

Colonel Cassad

Хроники на пикиращият хегемон

Признавам си, искам да вляза в историята. Но не заради тщеславие, а за полза на делото. Като хроникьор на падението на Pax Americana.

1. Русия и Китай ще стиковат своите аналози на СВИФТ (руската СПФС и нейният китайски аналог), и ще могат да работят без тази зависима от Запада система във взаимните плащания.

2. Русия и Китай подписаха съглашение за преход на национални валути във взаимната външна търговия. Планира се, че прехода ще бъде завършен към следващата 2020 година. При това преходът на национални валути ще бъде извършен и по отношение тези контракти, които отначало са подписани в долари.

2а. Никой още не е анализирал такъв интересен въпрос «А къде ще се дянат всички тези долари, които ще се освободят в резултат на подобни откази от долара от различни страни?». Ще се върнат в САЩ, стоварвайки върху вътрешната икономика инфлация? Другите страни ще изкупуват остатъците от привлекателни физически активи (е не във фондови спекулации ще да вървят, честна дума), които още са се съхранили в САЩ?

3. Китай и Япония (Си и Абе) постигнаха консенсус по цял ред въпроси. Започвайки от статуса на Източно-Китайско море и завършвайки с культурни програми по обмен на туристи и студенти.
Япония прекрасно разбира, че САЩ се опитват да я превърнат в «Украина за Китай», тоест самоубийствена торпеда, която Щатите ще  използват за дестабилизация на региона. И всячески се дърпат (защото японците не са такива тъпи като рагулите). Затова Токио предприема огромни усилия за подобрение на отношенията както с Китай, така и с Русия. Поне просто за това, че искат да живеят (а още това е и изгодно).

4. Поредният опит за държавен преврат във Венецуела се провали, а всички заговорници са арестувани. С железобетонна база доказателства. При това са ги водили повече от година, за което заговорниците така и не се досетили.
Това (а също провала на синхронните протести в Хонконг и Русия по време на форума ПМИФ) нагледно ни демонстрира, че страните са се научили ефективно да отразяват американските опити за държавни преврати.

5. «Форд» затваря още шест завода в Европа. Под съкращение ще попаднат 12 хиляди работници (това е примерно 20% от общата численост на персонала на компанията). При това работниците от руските заводи вече вземат при себе си КАМАЗ и други автопроизводители, както и производствените площадки, които няма да простояват без работа.
Впрочем аз считам, че американският автогигант това няма да спаси. Дълговете на компанията два и половина пъти превишават нейната текуща пазарна капитализация, а продажбите продължават да падат. «Това е фиаско, братан»(с)

Най-приятното в тази ситуация е, че своите кредити към руските банки «Форд» вече погаси, така че на загуба ще остане някой друг.

6. Делата у други американски гиганти вървят не по-добре. Например за проблемите на «Боинг» вече писах в предишните статии.

7. Тръмп се срещна с Путин, възнамерява да се срещне със Си. Но той няма какво да предложи нито на едния, нито на другия. Затова ще «фиксират стремеж към достигане на компромис» и на това ще се разотидат.

Според мен всичко е достатъчно нагледно.
Ако считате, че «Роджерссичколъжи», то нахвърляйте ми новости за успехи на американската икономика (в реалният сектор, ако обичате) и проривни технологии, а то аз нищо такова не мога да намеря...

Публикувано в https://news-front.info/2019/0...

Александр Роджерс

Най-добрият музей на социализма в Източна Европа - Варна

Ретро-музей на социалистическото минало разположен във Варна -  истински бисер на града и засега относително малко известна атракция.
Намира се на един от етажите на търговският център Grand Mall Varna и човек отначало може със съмнение да се отнесе към яркият информационен плакат на входа. Кажете, какъв музей може да се създаде в помещение на обикновен съвременен търгово-развлекателен център? Да се завлече там стара «Волга», да се постави бюст на Ленин (а по-добре на Сталин) и Живков, да се закачат два флага и комунистически значки на стената. Вуаля, музей на «тоталитарното» минало е готов! Приятели, колко жестоко се лъжех! Това е съвершенно потресаващ, интересен, познавателен и неполитизиран музей с множество уникални експонати. Най-доброто от подобни места в Източна Европа, а може дори и в света. Първа роля играят разбира се автомобилите, но въобще там има много друго любопитно.

Видяното незабавно извиква истински възторг. Няколко десетки автомобили, стотина единици битова техника, играчки, плакати, коллекции предмети от бита и производството на НРБ, СССР и другите страни от социалистическият блок.

Истинска гордост на музея са шикарно реставрирани леки автомобили от социалистическата епоха. Обърнете внимание как организаторите са подходили към оформлението с душа и творческа фантазия, разполагайки редом детска играчка-модел.

Още едно достоинство на музея — восъчни фигури на социалистическите лидери, създадени в художествената студия мадам Тюсо. Това скъпо удоволствие струва 20 хиляди евро за всеки ескпонат. На снимката долу — унгарският генсек Янош Кадар.