Фашизмът такъв какъвто е

С какво се отличава «правилният» православен руски фашизъм по Илин от най-обикновенният фашизъм?

С нищо.

С това можехме да приключим.

Но трябва да обясним защо.

Всичко се свежда до това, че същността на фашизма е една: да принуди обикновения човек, обикновеният работник – които, между другото, са абсолютното мнозинство – да работи до изнемога за изключително малка заплата.

Заплатата – по същество какво е тя? Част от това, което човек е изработил с труда си. А от останалото уважаемите хора вземат малка част за себе си. По правото на частната собственост. Работникът не работи в празно пространство, а някъде. Дори това да е магазин за цветя. Ето защо и собственикът на магазина малкичко взема. Но и след това не всичко е просто, защото магазинът е открит с пари от банката. И трябва да се плаща на банката. А банката, оказва се, също не е сама по себе си. Тя пак принадлежи на някои хора. Още по-уважавани хора. И те също имат своята малка част.

Добре е да си съсобственик на банка. А когато тази банка работи съвместно с някоя голяма корпорация, тогава е още по-прекрасно. Много работници – много малки части. Голям бизнес.

Но понякога се случва бизнесът, особено най-големият, да не може вече да се разраства. Няма накъде. Той, за негово нещастие, не е единственият такъв на планетата. В някои съседни страни може, но след това всичко е заето от други. И не го допускат, дори и да воюваш с тях. А няма накъде – трябва да се конкурираш с големия бизнес на тези други, дето не те пускат. Оцелява само един. Или ти, или те. Пазар. Конкуренция.

Само проблеми. Значи, трябва да се намери ресурс. А в такава ситуация няма много варианти: фактически само един – да се направи така, че работниците да работят повече и да ядат по-малко – тогава ще се намери ресурс за разширяване на бизнеса. Във вид на пот и кръв на работниците, разбира се.

И с това има проблеми. Работниците, макар и да не са уважаеми хора, все пак са хора. И искат да живеят по-човешки, а не като добитък. Освен това не са особено съчувствени към интересите на големия бизнес.

Трябва да им се обясни ситуацията. Че е време да се напрегнат… В името на висока цел, като Отечеството, духовни ценности и други, за които е благородно да се страда. И все по-често и упорито им се обяснява, че има родно и свое, а има и чуждо враждебно. Направо не можеш да им кажеш, че големият бизнес на уважаемите хора е в опасност и че трябва да го спасяваме с усилен труд и малка заплата. Трябва да се подменят понятията с по-приятни. Да се оправдае ситуацията.

И тук вече всеки показва на какво е способен! Пространството за фантазия е огромно. Искаш ли да обвиниш някоя нация за проблемите, искаш ли някоя категория граждани, а може и всички наоколо да наречеш врагове, като казваш, че ние сме добри, а те са лоши.

И ако гледаш на обвивката от идеи, да: фашизмът е различен навсякъде. Защото идеолозите му имат голяма фантазия. Там има велика култура, хилядолетен райх, държава-цивилизация с велика мисия непременно.

Но ако разгърнеш обвивката – едно и също: работниците, абсолютното мнозинство, в напълно нечовешки условия на съществуване, всичко в угода на големия бизнес на уважаемите хора – в това е същността на фашизма.

Но как да принудиш работниците да живеят като добитък? Една обвивка не може да бъде достатъчна дълго време. Особено когато красивите думи за родина, нация и духовни ценности спрат да действат поради упадък на жизнения стандарт.

Фашистите не разчитат на силно разбиране. Всичко е предвидено. Те създават предварително отряди от активисти, обучени в специална форма на патриотизъм. Те са винаги готови да цапнат по главата тези, които не са съгласни да подкрепят големия бизнес с труда си на почти безвъзмездна основа. Прякото физическо въздействие е по-разбираемо от думите.

Разбира се, има и яростни противници на фашизма. Несъгласни, които разобличават това явление в неговите зародиши. Различни хора. Но сред тях се срещат и такива, които казват, че източникът на фашизма е големият бизнес. И че го промотират отделни уважаеми хора, когато техният голям бизнес е в опасност. И за да не се случва това, добре би било частната собственост върху различни производства да се превърне в обществена. Тогава малката част ще бъде за всички, а не за отделни личности. Това би било достатъчно за неща като безплатна медицина, образование, жилища, наука и други. Не толкова красиво като острови с дворци и яхти, разбира се, но много по-полезно за обществото като цяло.

Естествено, всички тези разговори не харесват особено на уважаемите хора, защото ако им отнемат малката част от големия бизнес, те ще престанат да бъдат уважаеми хора.

С тези умници, които всяват вълнения сред работниците и пречат на големия бизнес да се спаси с фашистки методи, трябва да се борим. И всячески да ги изкарваме лоши, измамници и служители на недружествени уважаеми хора. Тук "логиката" е проста: ако не са за родния голям бизнес, значи са за чуждия. А тъй като големият бизнес в рамките на специална форма на патриотизъм се нарича родина, излиза, че някои граждани всъщност са предатели на родината. Удобно. Тук вече специално обучените патриоти могат да влязат в действие. Ако не се оставяш да бъдеш превърнат в добитък, ако протестираш – предател на родината. При фашизма това работи не само на думи, но и на дела.

Всичко започва с красивите приказки на "велики философи" и "истински патриоти" за доброто и ценностите.

Фашизмът. Фашизмът навсякъде и винаги е еднакъв. Не гледайте обвивката.

Автор: Атомный Ледокол

«Изгорете, не раздавайте»

«Изгорете, не раздавайте» – заради ниските цени фермерите в Мароко изгарят реколтата от домати

Много хора смятат, че картините на унищожаване на храна и други продукти на труда са реликви от „дивия капитализъм“ на миналото. Въпреки това, с всяко ново събитие системата показва, че пейзажите от времената на Великата депресия не се канят да ни напуснат.

Както съобщават медиите, поради спад в продажбите и ниски цени фермерите в западно Мароко започнаха масово да унищожават отгледаните домати. Фермерите обвиняват неотдавнашните празници, твърде ниските цени и разходите за съхранение, които ги принуждават да вземат „единственото правилно“ решение.

Такава е логиката на пазара и тя може да се разбере. Но фермерите значително хитруват, когато не виждат друг начин за реализация на продуктите. Според международни изследвания, още през 2017 година в Мароко е имало над 1,5 милиона хора, които силно недояждат – при ясно изразени негативни тенденции, които само се засилват в последните години.

Баналното раздаване на излишъците би било благотворно... Но не и в рамките на капитализма. Унищожете, не раздавайте – такъв е вердиктът.

Източник: тг Диалектик.

P.S.

Междувременно Мароко е сред водещите износители на домати, като заема 4% от обема на световния износ на тези зеленчуци. Картината е приблизително същата, каквато беше със зърното в Антифашистката Империя на Доброто, например: ефективните атланти изнасят всичко, което не е заковано за пода в чужбина - включително доматите - защото там плащат повече. В същото време в страната има много недохранени бедняци.

Как би изглеждала ситуацията при неефективен социализъм? Дори не говоря за комунизма, където зеленчуците биха били напълно безплатни. При неефективен социализъм (мароканците) щяха да получат „ежегодно понижаване на цените“ в магазините, както и тонове преработени продукти – само от доматен сок можеха да направят – натурален, неразреден, без химически сурогати – с цистерни.

Цистерни с доматен сок щяха да отиват във всички училища, детски градини, заводски столови. Обяд: тук ти е солянка, кюфтета с макарони, ароматен пирог и няколко чаши сок – за всичко това една-и-двайсе марокански рубли, а в училищата напълно безплатно. Всичко, което човечеството е измислило да прави от домати – всичко щеше да заври и закипи. Щяха да построят много доматени заводи, а това са толкова много работни места, колкото буржоазията никога не би могла да създаде.

И изведнъж щеше да се окаже, че дори текущият обем не е достатъчен: когато хората наистина започнат да консумират домати, а не да ги продават, щяха да се увеличат добивите. Капитализмът изкуствено ограничава и задържа производството, защото дори с тези обеми не може да се справи: просто не може да реализира произведеното, изгаряйки, заравяйки, унищожавайки труда на хората и времето на единствения им живот. Те биха могли да използват част от живота си за саморазвитие, пътувания, общуване с приятели и близки – тази част от живота, която се оценява със заплатата им, за която работят по 8-12 часа, макар че стойността на заплатата съответства на едва два-три часа труд. Но вместо това те прекарват по-голямата част от живота си в производството и заравянето на произведеното в земята. Поради това те трябва да бъдат невероятно щастливи и да обичат живота си.

 

Хренос Христозопулос 

Супата, в която всички се варим.

Американският обикновен човек, представител на така ценния за властта "дълбок народ", малко се различава от обикновените хора в която и да е друга страна. Това е воинстващият еснаф. Както всеки повече или по-малко заможен еснаф, докато е сит, той обича да поучава.

— Вие сте бедни, защото не работите достатъчно. Учете се да работите като американците, вземете пример от тях, и вашата страна (Русия, Украйна, Перу, Гватемала, Румъния и т.н.) ще стане толкова процъфтяваща. Трябва да работите, а не да завиждате.

Слабите опити да намекнете, че средният китаец или индиец работят много повече от американеца, но все още не могат да се измъкнат от бедността, лесно се отбиват с аргумента:

— Америка е страна на свободата и иновациите. Затова там, където китаецът и индиецът са принудени да се занимават с тежък физически труд, Бил Гейтс, Стив Джобс и Илон Мъск създават нови технологии. Трябва много да се работи, но по-добре да се работи с главата. Колко Нобелови лауреати имате? Учете се от Америка. И спрете да завиждате.

Когато отново се опитате да възразите, привеждате потискащата статистика за американското училищно образование, посочвате, че не американците съставляват мнозинството победители на международни олимпиади, а сред нобеловите лауреати все по-често има китайски фамилии, това също се отхвърля мигновено:

— Америка е открита страна. Тя знае как да прави бизнес. Затова, дори ако нашите иновации имат неамерикански произход, това говори само за това, че нашите предприемачи са най-добрите в света, а нашият инвестиционен климат е най-привлекателният. Затова идеите, парите и дори самият Бог избират Америка. Не трябва да завиждате.

По този начин, превъзходството на Америка и правото на американския обикновен човек да живее добре се свеждат до тезиса: американският бизнес е най-добрият в света.

Разказване на "дълбокия народ" за това, че успехът на американския бизнес се основава на векове на обикновен грабеж – използването на труда на роби, емигранти, извозването на суровини от колонии, завладяването на земи и изселването на местното население – е безсмислено. Мигновено се включва алгоритъмът:

— А ти случайно да не си комуняка?

Но американският еснаф не е уникален. Той е като две капки вода прилича на немския еснаф (припомнете си известния филм на Ром), руския еснаф, украинския еснаф, китайския еснаф.

Докато костеливата ръка на безработицата не го хване за охраненото гърло, той никога няма да си признае, че всеки капитал започва с присвояване, кражба. В страха си от загуба на положението си, еснафът по-скоро ще бъде готов да убива или да се примири с необходимостта от убийства (включително масови), отколкото да започне да разбира обстоятелствата, които насъскват хората един срещу друг.

Целият свят на капитализма е по своята същност добре (до ниво на държава) или не много добре (до ниво на анархия) организирана престъпност. И в този престъпен свят по дефиниция няма праведници.

Добродетелният американски (а впрочем, само ли американски?) айтишник, който обслужва гигантска корпорация, косвено участва в грабеж, защото корпорацията граби. Художникът, който продава своите картини на Рубльовка, не "се занимава с творчество", а се занимава с разпределение на награбеното, защото неговите купувачи... грабят. Журналистът на държавен или частен телевизионен канал не "си върши работата", а съучаства в грабеж, защото буржоазната държава е инструмент за грабеж в ръцете на капиталистическата класа. Свещеникът,...

Впрочем, достатъчно.

Не става въпрос за това, че айтишникът, художникът, работникът или капиталистът са кръвожадни сволочи. Става въпрос за това, че по този начин се вари супата, в която всички ние плуваме.

И напълно логично главният враг на излизащия извън себе си обикновен човек става този, който започва да разклаща тенджерата малко по малко, поставя под съмнение рецептата.

Та нали "комундерите" лишават света от равновесие?

 

 

Защита на традиционните ценности според Майк Джонсън, лидер на републиканците в Конгреса:

— Трябва да изгоним тези woke, тези прогресисти и левичари. Нали така? Те имат съвсем различна визия за Америка. Искат да разрушат нейните основи и да ни потопят в безгранична, беззаконна марксистка, социалистическа утопия.

Източник: тг Агитпроп.

«Защо да плодим нищета?» (народна тъпост, 1970). Първи признак за загуба на пасионарност

И така, руснаците от 1970 г. насам признават единствено парите като уважителна причина за човешкия живот. Нямаш ли пари – нямаш право да живееш. И това са децата на победилите работници и селяни, „пролетариата“. – парадокс?

Не, това е загубата на пасионарност, а заедно с пасионарността изчезва – сякаш е изрязана – част от мозъка. Тази част е разбирането на духовността. Любопитството, увлечението, стремежът, безкористността – всичко това не се възприема от такъв урязан мозък.

Не е случайно, че през 1956 г. на 20-ия Конгрес Хрушчов провъзгласи, че нашата Цел е „да удовлетворяваме по-пълно нарастващите материални нужди на народа“

https://www.litres.ru/book/aleksey-germanovich/zakrytyy-doklad-n-s-hruscheva-na-xx-sezde-kpss-revolu-69845542/chitat-onlayn/?page=7

Други просто не можеха да си представят. И Конгресът не можеше. И народът не можеше – част от мозъка вече беше изрязана.

Този Конгрес беше закрит. А открито Целта „Само плюскане!“ беше провъзгласена на 22-ия Конгрес през 1961 г. https://vk.com/wall-84794881_31062

И народът отново не можеше нито да възрази, нито да добави нещо.

-----

А ако човек е увлечен учен, музикант, изследовател, пионер, отдал живот за Родината? Всичко това не се възприема от урязания мозък, само „материалните потребности“.

(съответно, комунизмът се възприемаше като „всичко и за безплатно“)

Сравнете с „Беден, но честен“, „Бедността не е порок“, „Щастието не е в парите“ (19-ти век). Народът още помнеше тези поговорки и, за да ги смачка и да се оправдае, измисли към тях продължения – помните ли какви?

Сега ясно ли е кой народ предаде своята страна „за джинси и дъвка“? Лишеният от пасионарност народ – той разбира джинсите и дъвката, но „страната“ – не разбира.

А пасионарността ни беше лишена от геноцида на две поколения пасионарии от 1914 до 1945 г. – но не съвсем. Остана едно десетилетие във всяко поколение, където пасионарността се е запазила малко – виждате ли го?

Ето го, графика на пасионарност

Помня как през 1980-те се редяха километрови опашки за "Юнона и Авось" и други, хората заемаха места от нощта – искаше им се нещо духовно. (а какво точно – сами не знаеха).

И видях копие на това през 2010, точно след едно поколение (30 години) в същото това десетилетие, тоест поколение деца на онези, които стояха на опашки за Серова. Също за духовност – каква? Някаква, каквато и да е.

А имаше ли нещо подобно през 1950-те? Разбира се – това е Разведряването! От 1957 до 1962, тълпи се събираха на поетите. Евтушенко, Ахмадулина, Вознесенски – тези имена сте чували, но стиховете не сте чели, неинтересни, а тогава хората се струпваха за духовност.

Искаше им се нещо „такова“.

А сега къде сме? Правилно – на път към поредното дъно. Нашият Застой-3. Подемът ще започне около 2035, пикът ще е през 2040.

Затова ни е странно да си представим, че някога хората се струпваха… да слушат стихове! Не разбираме. Точно затова и не разбираме, защото част от мозъка е изрязана, липсва. (а не защото сме поумнели).

Това е първият признак на загубата на пасионарност – Духът на нацията се изрязва от мозъка. Остават само „материалните потребности“, и то „увеличените“.

Какво, изненадани ли сте да разберете, че това не е пробуден велик ум, а липсваща част от мозъка? Но така е.

Наталья Гончарова

 

Помните ли любимият анекдот на либералите?

Помните ли любимият анекдот на либералите? За баба емигрантка, която в лондонско имение плаче за съдбата на напуснатата Русия:

„Болшевиките искат да няма богати. А аз при бащицата-цар винаги мечтаех да няма бедни!“

Забавно е, че в доклад пред XVII конгрес на ВКП(б) през 1934г другарят Сталин говори и за това:

„Лозунгът „да направим всички колхозници заможни“ означава призив – да унищожим последните остатъци от капитализма чрез укрепване на икономическата мощ на колхозите и превръщане на всички колхозници в заможни труженици.“

Това и в първите години на Съветската република бе ехиден тезис на враговете на комунистите. Вижте – болшевиките още от Ленинско време се опират на беднотата. Чакайте – те всички ще направят бедни! Подло разсъждение, ето как му отговаря другарят Сталин:

„Що се отнася до това, че без съществуването на беднота уж били немислими нито болшевистката работа, нито социализмът, това е такава глупост, за която е неудобно дори да се говори. Ленинците се опират на беднота, когато има капиталистически елементи и има беднота, която капиталистите експлоатират. Но когато капиталистическите елементи са разгромени, а беднотата е освободена от експлоатация, задачата на ленинците не е да укрепят и запазят бедността и беднотата, предпоставките за чието съществуване вече са унищожени, а да унищожат бедността и да издигнат беднотата до заможен живот. Би било глупаво да се мисли, че социализмът може да бъде изграден на основата на бедност и лишения, на основата на съкращаване на личните потребности и намаляване на жизнения стандарт на хората до нивото на живот на беднотата, която пък самата не иска повече да остане бедна и се стреми към заможен живот. Кому е нужен такъв, с позволение да кажа, социализъм? Това би било не социализъм, а карикатура на социализма. Социализмът може да бъде изграден само на основата на бурен растеж на производителните сили на обществото, на основата на изобилие от продукти и стоки, на основата на заможен живот на трудещите се, на основата на бурен растеж на културността.“

По материали от конгреса. И ние комуняките можем в хумор, че и да отговорим на хумора тоже! А можем и документи да четем.

Отговорен капитализъм

 

Бивш сътрудник на американската корпорация Boeing расказа секрети на компанията. В частност съобщи, че при производство на самолети от модела Boeing 787 Dreamliner са се използвали компоненти, изписани за вторични суровини. Според неговите думи, не по-малко от 50 хиляди бракувани детайли сега стоят в самолети, които изпълняват полети по цял свят.

Механикът на компанията Strom, която е подизпълнител на американската аерокосмическа корпорация Boeing Ричард Куевас съобщи, че „животът му се е преобърнал“, след като започнал да говори за нарушения при производството на самолетите Boeing, пише Newsweek. Експертът вдигнал тревога, след като узнал шокиращи подробности относно безопасността на самолетите. Според него, получената информация е само „върхът на айсберга“.

Основната причина, поради която корпорацията нарушава регламентите за сглобяване на самолети, е скоростта. По думите на Куевас, това се прави, за да може началникът (в оргинала - мениджърът - бел.пр.) да получи „добър бонус“. Затова често скоростта се поставя над качеството.

Ричард Куевас не е първият служител на компанията, който е заговорил за проблеми в Boeing. По-рано с разкрития излязоха Джон Барнет и Джошуа Дийн. Обаче след известно време те починаха при загадъчни обстоятелства. Дийн беше на 45 години, водеше здравословен начин на живот и нямаше здравословни проблеми. Той почина в болница поради усложнения от пневмония. През 2022 година Джошуа Дийн откри груби нарушения при производството на Boeing 737 MAX по време на една от проверките. Той докладва за това на ръководството, но ситуацията беше игнорирана. В хода на същата проверка той не забеляза друг дефект, за което в крайна сметка беше уволнен.

Тялото на Барнет беше намерено в колата му през март, а полицията съобщи за самоубийство. Той съди Boeing и обвинява компанията в нарушаване на производствените стандарти. В деня на откриването на тялото Барнет трябваше да дава показания в съда.

По-рано The New York Times съобщи, че компаниите Boeing и Airbus използват в производството детайли от титан с фалшиви сертификати за съответствие на метала. Във връзка с това започна разследване за установяване на последствията.

Известно е, че Boeing има проблемен модел — 737 MAX. В края на миналата година Федералното авиационно управление (FAA) на САЩ поиска от авиопревозвачите да проверят самолетите от този модел за дефект в системата за управление на руля. По-рано експлоатацията на Boeing 737 MAX беше спряна след две катастрофи. Един самолет се разби в Етиопия през 2019 година, загинаха 157 души, а вторият — в Индонезия, с 189 жертви. Причината за двете катастрофи беше неизправност в системата за подобрение на характеристиките на маневреността (MCAS).

https://cont.ws/@Colonel-Cassad