Помните ли любимият анекдот на либералите?

Помните ли любимият анекдот на либералите? За баба емигрантка, която в лондонско имение плаче за съдбата на напуснатата Русия:

„Болшевиките искат да няма богати. А аз при бащицата-цар винаги мечтаех да няма бедни!“

Забавно е, че в доклад пред XVII конгрес на ВКП(б) през 1934г другарят Сталин говори и за това:

„Лозунгът „да направим всички колхозници заможни“ означава призив – да унищожим последните остатъци от капитализма чрез укрепване на икономическата мощ на колхозите и превръщане на всички колхозници в заможни труженици.“

Това и в първите години на Съветската република бе ехиден тезис на враговете на комунистите. Вижте – болшевиките още от Ленинско време се опират на беднотата. Чакайте – те всички ще направят бедни! Подло разсъждение, ето как му отговаря другарят Сталин:

„Що се отнася до това, че без съществуването на беднота уж били немислими нито болшевистката работа, нито социализмът, това е такава глупост, за която е неудобно дори да се говори. Ленинците се опират на беднота, когато има капиталистически елементи и има беднота, която капиталистите експлоатират. Но когато капиталистическите елементи са разгромени, а беднотата е освободена от експлоатация, задачата на ленинците не е да укрепят и запазят бедността и беднотата, предпоставките за чието съществуване вече са унищожени, а да унищожат бедността и да издигнат беднотата до заможен живот. Би било глупаво да се мисли, че социализмът може да бъде изграден на основата на бедност и лишения, на основата на съкращаване на личните потребности и намаляване на жизнения стандарт на хората до нивото на живот на беднотата, която пък самата не иска повече да остане бедна и се стреми към заможен живот. Кому е нужен такъв, с позволение да кажа, социализъм? Това би било не социализъм, а карикатура на социализма. Социализмът може да бъде изграден само на основата на бурен растеж на производителните сили на обществото, на основата на изобилие от продукти и стоки, на основата на заможен живот на трудещите се, на основата на бурен растеж на културността.“

По материали от конгреса. И ние комуняките можем в хумор, че и да отговорим на хумора тоже! А можем и документи да четем.