Американският обикновен човек, представител на така ценния за властта "дълбок народ", малко се различава от обикновените хора в която и да е друга страна. Това е воинстващият еснаф. Както всеки повече или по-малко заможен еснаф, докато е сит, той обича да поучава.
— Вие сте бедни, защото не работите достатъчно. Учете се да работите като американците, вземете пример от тях, и вашата страна (Русия, Украйна, Перу, Гватемала, Румъния и т.н.) ще стане толкова процъфтяваща. Трябва да работите, а не да завиждате.
Слабите опити да намекнете, че средният китаец или индиец работят много повече от американеца, но все още не могат да се измъкнат от бедността, лесно се отбиват с аргумента:
— Америка е страна на свободата и иновациите. Затова там, където китаецът и индиецът са принудени да се занимават с тежък физически труд, Бил Гейтс, Стив Джобс и Илон Мъск създават нови технологии. Трябва много да се работи, но по-добре да се работи с главата. Колко Нобелови лауреати имате? Учете се от Америка. И спрете да завиждате.
Когато отново се опитате да възразите, привеждате потискащата статистика за американското училищно образование, посочвате, че не американците съставляват мнозинството победители на международни олимпиади, а сред нобеловите лауреати все по-често има китайски фамилии, това също се отхвърля мигновено:
— Америка е открита страна. Тя знае как да прави бизнес. Затова, дори ако нашите иновации имат неамерикански произход, това говори само за това, че нашите предприемачи са най-добрите в света, а нашият инвестиционен климат е най-привлекателният. Затова идеите, парите и дори самият Бог избират Америка. Не трябва да завиждате.
По този начин, превъзходството на Америка и правото на американския обикновен човек да живее добре се свеждат до тезиса: американският бизнес е най-добрият в света.
Разказване на "дълбокия народ" за това, че успехът на американския бизнес се основава на векове на обикновен грабеж – използването на труда на роби, емигранти, извозването на суровини от колонии, завладяването на земи и изселването на местното население – е безсмислено. Мигновено се включва алгоритъмът:
— А ти случайно да не си комуняка?
Но американският еснаф не е уникален. Той е като две капки вода прилича на немския еснаф (припомнете си известния филм на Ром), руския еснаф, украинския еснаф, китайския еснаф.
Докато костеливата ръка на безработицата не го хване за охраненото гърло, той никога няма да си признае, че всеки капитал започва с присвояване, кражба. В страха си от загуба на положението си, еснафът по-скоро ще бъде готов да убива или да се примири с необходимостта от убийства (включително масови), отколкото да започне да разбира обстоятелствата, които насъскват хората един срещу друг.
Целият свят на капитализма е по своята същност добре (до ниво на държава) или не много добре (до ниво на анархия) организирана престъпност. И в този престъпен свят по дефиниция няма праведници.
Добродетелният американски (а впрочем, само ли американски?) айтишник, който обслужва гигантска корпорация, косвено участва в грабеж, защото корпорацията граби. Художникът, който продава своите картини на Рубльовка, не "се занимава с творчество", а се занимава с разпределение на награбеното, защото неговите купувачи... грабят. Журналистът на държавен или частен телевизионен канал не "си върши работата", а съучаства в грабеж, защото буржоазната държава е инструмент за грабеж в ръцете на капиталистическата класа. Свещеникът,...
Впрочем, достатъчно.
Не става въпрос за това, че айтишникът, художникът, работникът или капиталистът са кръвожадни сволочи. Става въпрос за това, че по този начин се вари супата, в която всички ние плуваме.
И напълно логично главният враг на излизащия извън себе си обикновен човек става този, който започва да разклаща тенджерата малко по малко, поставя под съмнение рецептата.
Та нали "комундерите" лишават света от равновесие?
Защита на традиционните ценности според Майк Джонсън, лидер на републиканците в Конгреса:
No comments:
Post a Comment
Коментарът ви ще бъде модериран и след това включен към блога. Възможно е публикуването му да се забави по тази причина, за което моля да ме извините.