И така, руснаците от 1970 г. насам признават единствено парите като уважителна причина за човешкия живот. Нямаш ли пари – нямаш право да живееш. И това са децата на победилите работници и селяни, „пролетариата“. – парадокс?
Не, това е загубата на пасионарност, а заедно с пасионарността изчезва – сякаш е изрязана – част от мозъка. Тази част е разбирането на духовността. Любопитството, увлечението, стремежът, безкористността – всичко това не се възприема от такъв урязан мозък.
Не е случайно, че през 1956 г. на 20-ия Конгрес Хрушчов провъзгласи, че нашата Цел е „да удовлетворяваме по-пълно нарастващите материални нужди на народа“
Други просто не можеха да си представят. И Конгресът не можеше. И народът не можеше – част от мозъка вече беше изрязана.
Този Конгрес беше закрит. А открито Целта „Само плюскане!“ беше провъзгласена на 22-ия Конгрес през 1961 г. https://vk.com/wall-84794881_31062
И народът отново не можеше нито да възрази, нито да добави нещо.
-----
А ако човек е увлечен учен, музикант, изследовател, пионер, отдал живот за Родината? Всичко това не се възприема от урязания мозък, само „материалните потребности“.
(съответно, комунизмът се възприемаше като „всичко и за безплатно“)
Сравнете с „Беден, но честен“, „Бедността не е порок“, „Щастието не е в парите“ (19-ти век). Народът още помнеше тези поговорки и, за да ги смачка и да се оправдае, измисли към тях продължения – помните ли какви?
Сега ясно ли е кой народ предаде своята страна „за джинси и дъвка“? Лишеният от пасионарност народ – той разбира джинсите и дъвката, но „страната“ – не разбира.
А пасионарността ни беше лишена от геноцида на две поколения пасионарии от 1914 до 1945 г. – но не съвсем. Остана едно десетилетие във всяко поколение, където пасионарността се е запазила малко – виждате ли го?
Ето го, графика на пасионарност
Помня как през 1980-те се редяха километрови опашки за "Юнона и Авось" и други, хората заемаха места от нощта – искаше им се нещо духовно. (а какво точно – сами не знаеха).
И видях копие на това през 2010, точно след едно поколение (30 години) в същото това десетилетие, тоест поколение деца на онези, които стояха на опашки за Серова. Също за духовност – каква? Някаква, каквато и да е.
А имаше ли нещо подобно през 1950-те? Разбира се – това е Разведряването! От 1957 до 1962, тълпи се събираха на поетите. Евтушенко, Ахмадулина, Вознесенски – тези имена сте чували, но стиховете не сте чели, неинтересни, а тогава хората се струпваха за духовност.
Искаше им се нещо „такова“.
А сега къде сме? Правилно – на път към поредното дъно. Нашият Застой-3. Подемът ще започне около 2035, пикът ще е през 2040.
Затова ни е странно да си представим, че някога хората се струпваха… да слушат стихове! Не разбираме. Точно затова и не разбираме, защото част от мозъка е изрязана, липсва. (а не защото сме поумнели).
Това е първият признак на загубата на пасионарност – Духът на нацията се изрязва от мозъка. Остават само „материалните потребности“, и то „увеличените“.
Какво, изненадани ли сте да разберете, че това не е пробуден велик ум, а липсваща част от мозъка? Но така е.
No comments:
Post a Comment
Коментарът ви ще бъде модериран и след това включен към блога. Възможно е публикуването му да се забави по тази причина, за което моля да ме извините.