«Изгорете, не раздавайте»

«Изгорете, не раздавайте» – заради ниските цени фермерите в Мароко изгарят реколтата от домати

Много хора смятат, че картините на унищожаване на храна и други продукти на труда са реликви от „дивия капитализъм“ на миналото. Въпреки това, с всяко ново събитие системата показва, че пейзажите от времената на Великата депресия не се канят да ни напуснат.

Както съобщават медиите, поради спад в продажбите и ниски цени фермерите в западно Мароко започнаха масово да унищожават отгледаните домати. Фермерите обвиняват неотдавнашните празници, твърде ниските цени и разходите за съхранение, които ги принуждават да вземат „единственото правилно“ решение.

Такава е логиката на пазара и тя може да се разбере. Но фермерите значително хитруват, когато не виждат друг начин за реализация на продуктите. Според международни изследвания, още през 2017 година в Мароко е имало над 1,5 милиона хора, които силно недояждат – при ясно изразени негативни тенденции, които само се засилват в последните години.

Баналното раздаване на излишъците би било благотворно... Но не и в рамките на капитализма. Унищожете, не раздавайте – такъв е вердиктът.

Източник: тг Диалектик.

P.S.

Междувременно Мароко е сред водещите износители на домати, като заема 4% от обема на световния износ на тези зеленчуци. Картината е приблизително същата, каквато беше със зърното в Антифашистката Империя на Доброто, например: ефективните атланти изнасят всичко, което не е заковано за пода в чужбина - включително доматите - защото там плащат повече. В същото време в страната има много недохранени бедняци.

Как би изглеждала ситуацията при неефективен социализъм? Дори не говоря за комунизма, където зеленчуците биха били напълно безплатни. При неефективен социализъм (мароканците) щяха да получат „ежегодно понижаване на цените“ в магазините, както и тонове преработени продукти – само от доматен сок можеха да направят – натурален, неразреден, без химически сурогати – с цистерни.

Цистерни с доматен сок щяха да отиват във всички училища, детски градини, заводски столови. Обяд: тук ти е солянка, кюфтета с макарони, ароматен пирог и няколко чаши сок – за всичко това една-и-двайсе марокански рубли, а в училищата напълно безплатно. Всичко, което човечеството е измислило да прави от домати – всичко щеше да заври и закипи. Щяха да построят много доматени заводи, а това са толкова много работни места, колкото буржоазията никога не би могла да създаде.

И изведнъж щеше да се окаже, че дори текущият обем не е достатъчен: когато хората наистина започнат да консумират домати, а не да ги продават, щяха да се увеличат добивите. Капитализмът изкуствено ограничава и задържа производството, защото дори с тези обеми не може да се справи: просто не може да реализира произведеното, изгаряйки, заравяйки, унищожавайки труда на хората и времето на единствения им живот. Те биха могли да използват част от живота си за саморазвитие, пътувания, общуване с приятели и близки – тази част от живота, която се оценява със заплатата им, за която работят по 8-12 часа, макар че стойността на заплатата съответства на едва два-три часа труд. Но вместо това те прекарват по-голямата част от живота си в производството и заравянето на произведеното в земята. Поради това те трябва да бъдат невероятно щастливи и да обичат живота си.

 

Хренос Христозопулос