Как от личности да се направи биомаса

Нацистската система през 1938-1939 години – времето на пребиваването на Бетелхайм в Дахау и Бухенвалд – още не е била нацелена на тотално истребление, макар с живота тогава също не са се церемонили. Тя е била ориентирана на «възпитание» на робската сила: идеална и послушна, не помисляща за нищо друго, освен за милостта на хазяина, такава, която не е жалко да се пусне в разход. Съответно, необходимо е било от съпротивляваща се възрастна личност да се направи изплашено дете, със сила да се инфантилизира човека, да се достигне негов регрес – до дете или съвсем до животно, жива биомаса без личност, воля и чувства. Биомасата е леко да се управлява, тя не предизвиква съчувствие, нея е по-леко да се презира и тя послушно отива на убой. Тоест тя е удобна за хазяите.

Обобщавайки основните психологически стратегии за подавление и сломяване на личността, описани в труда на Бетелхайм, за себе си отделих и формулирах ред ключеви стратегии, които въобще са универсални. И в разни вариации са се повтаряли и повтарят практически на всички нива на живот на обществото: от семейството до държавата. Нацистите само събират всичко това в единен концентрат на насилие и ужас. Какви са тези способи за превръщане на личността в биомаса?

Правило 1. Задължи човека да се занимава с безсмислена работа.
Едно от любимите занятия на есесовците – да заставят хората да вършат съвершенно безсмислена работа, при това затворниците разбират, че тя няма смисъл. Да влачат камъни от едно място на друго, да рият ями с голи ръце, когато лопатите лежат редом. Защо? «Защото така казах, чифутска мутра!».
(С какво се отличава това от «защото трябва» или «твоята работа е да изпълняваш, а не да мислиш»?)

Правило 2. Въведи взаимоизключващи се правила, нарушенията на които саа неизбежни.
Това правило създавало атмосфера на постоянен страх да бъдеш хванат. Хората са били принудени да се договарят с надзирателите или «капо» (помощници на СС от затворниците), изпадайки в пълна зависимост от тях. Разгръща се огромно поле за шантаж: надзирателите и капо са могли да обръщат внимание на нарушенията, а също са могли и да не обръщат – в обмен на тези или други услуги.
(Абсурдността и противоречивостта на родителските изисквания или държавните закони е пълен аналог).

Правило 3. Въведи колективна отговорност.
Колективната отговорност размива личната – това е отдавна известно правило. Но в условия, когато цената на грешка е твърде висока, колективната отговорност превръща всички членове на групата в надзиратели един над друг. Самият колектив става неволен съюзник на СС и лагерната администрация.

Нерядко, по минутна прищавка, есесовец отдавал поредната безсмислена заповед. Стремежът към послушание се е вдълбавал в психиката така силно, че винаги се намирали затворници, които дълго съблюдавали тази заповед (даже когато есесовецът забравял за нея след пет минути) и принуждавали към това другите. Така веднаж надзирател заповядал на група затворници да мият обувките си отвън и отвътре с вода и сапун. Обувките ставали твърди като камък, разранявали краката. Заповедта никога повече не се повтаряла. Въпреки това, мнозина отдавна намиращи се в лагера затворници продължавали всеки ден да мият отвътре обувките си и ругаели всички, които не правели това за немарливост и мръсотия.

(Принцип на груповата отговорност… Когато «всички са виновни» или когато конкретен човек виждат само като представител на стереотипна група, а не като изразител на собствено мнение).
Това са три «предварителни правила». Ударно звено са следващите три, раздробяващи вече подготвената личност в биомаса.

Правило 4. Застави хората да повярват, че от тях нищо не зависи. За това: създай непредсказуема обстановка, в която е невъзможно каквото и да е да се планира и задължи хората да живеят по инструкции, пресичайки всяка инициатива.
Група чешки затворници унищожили така. За известно време ги отделят като «благородни», имащи право на определени привилегии, дали им да живеят в относителен комфорт без работа и лишения. После чехите внезапно хвърлят на работа в кариера, където са били най-лошите условия за труд и най-голяма смъртност, урязвайки при това хранителният рацион. После обратно – в хубаво жилище и лека работа, след няколко месеца – отново в кариерата и т.п. Жив не остава никой. Пълната неподконтролност на собственият живот, невъзможност да се предскаже за какво ще те поощрят или накажат избиват почвата под краката. Личността просто не успява да изработи стратегии за адаптация, тя се дезорганизира напълно.
«Оцеляването на човека зависи от неговата способност да съхрани някаква област за свободно поведение, да удържа контрол над някакви важни аспекти на живота, независимо от условията, които изглеждат непоносими… Даже незначителна, символическа възможност да действа или да не действа, но по своя воля, позволяваше да оцелея аз и такива като мен». (курсив в кавички - цитати на Б.Бетелхайм).

Жестокият дневен ред постоянно подгонвал хората. Ако с едну-две минути се забавиш на умиването – закъсняваш за тоалета. Задържиш се с оправянето на леглото (в Дахау тогава още е имало легла) – няма да имаш закуска, и без това оскъдна. Бързане, страх да се закъснее, нито секунда да се замислиш и спреш… Постоянно те гонят отличните надзиратели: време и страх. Не ти планираш деня. Не ти избираш, с какво да се занимаваш. И ти не знаеш, какво ще се случи с теб после. Наказания и поощрения вървят без всяка система. Ако в началото затворниците мислят, че добрият труд ще ги спаси от наказания, то после идва разбирането, че нищо не гарантира от изпращането на добив на камъни в кариерата (най-смъртоносното занятие). И награждават просто така. Просто по прищавка на есесовеца.
(За авторитарните родители и организации е много изгодно това правило, защото осигурява отсътствие на активност и инициатива от страна на адресатите на съобщения от рода на «от теб нищо не зависи», «е и какво постигнахте», «така е било и ще бъде винаги»).

Правило 5. Застави хората да правят вид, че нищо не виждат и не чуват.
Бетелхайм описва такава ситуация. Есесовец избива човек. Рядом преминава колона роби, която, забелязала побоя, дружно обръща глави настрана и рязко се ускорява, с целия си вид показвайки, че «не е забелязала» случващото се. Есесовецът, без да се откъсва от занятието си, виква «браво!». Защото затворниците демонстрират, че са усвоили правилото «не знаеш и не виждаш това, което не положено». А у затворниците се усилива срам, чувство за безсилие и едновременно те неволно стават съучастници на есесовеца, играейки неговата игра.
(В семейства, където процъвтява насилие, не е рядка ситуация, когато някой от родствениците всичко вижда и разбира, но прави вид, че нищо не вижда и не знае. Например, майка, детето на която се подлага на сексуално насилие от страна на баща/втори баща… В тоталитарните държави правилото «всичко знаем, но правим вид…» е най-важно условие за тяхното съществуване)

Правило 6. Застави хората да престъпят последната вътрешна черта.
«За да не станеш ходещ труп, а да останеш човек, макари и унизен и деградирал, бе необходимо през цялото време да осъзнаваш, къде минава тази черта, зад която няма връщане, черта, зад която не трябва да се отстъпва при никакви обстоятелства, даже при заплаха за живота. Да съзнаваш, че ако си оцелял с цената на прехода зад тази черта, то ще продолжаваш живот загубил всякакво значение».

Бетелхайм представя такава, много нагледна, история за «последната черта». Веднаж есесовец обръща внимание на двама евреи, които «безделничат». Той ги заставя да легнат в мръсна канавка, извиква затворник-поляк от съседна бригада и заповядва да закопае изпадналите в немилост живи. Полякът отказва. Есесовецът започва да го бие, но полякът продължава да отказва. Тогава надзирателят им заповядва да си сменят местата, и двамата евреи получават заповед да закопаят поляка. И та започват да закопават своя другар по нещастие без най-малки колебания. Когато почти закопават поляка, есесовецът им заповядва да спрат, да го откопаят обратно, а после пак да легнат в канавката. И отново заповядва на поляка да ги закопае. Този път той се подчинява – или от чувство за мъст, или мислейки, че есесовецът също ще ги пощади в последната минута. Но надзирателят не ги помилва: той затъпква с ботушите си земята над главите на жертвите. След пет минути тях – единият мъртъв, а другият умиращ – изпращат в крематорий.

Резултат от реализацията на всички правила:

«Затворниците, усвоили постоянно внушаемата от СС мисъл, че няма на какво да се надяват, повярвали, че те никак не могат да влияят на своето положение – такива затворници ставаха, в буквален смисъл, ходещи трупове…».

Процесът на превръщане в такива зомби бил прост и нагледен. Отначало човек прекратявал да действа по своя воля: у него не оставал вътрешен източник на движение, всичко, което правел, се определяло от давление от страна на надзирателите. Те автоматически изпълнявали заповеди, без никаква избирателност. После переставали да повдигат крака при ходене, започвали много характерно да суркат подметки. После започвали да гледат само пред себе си. И тогава настъпвала смърт.

В зомби хората се превръщали тогава, когато отхвърляли всеки опит да осмислят собственото си поведение и стигали до състояние, когато са можели да приемат всичко, каквото е угодно, всичко, идващо отвън. «Тези, които оцеляха, разбраха това, което по-рано не осъзнаваха: те притежават последната, но, може би, най-важна човеческа свобода – във всякакви обстоятелства да избират свое собствено отношение към случващото се». Там, където няма собствено отношение, започва зомби.

източник