Monday, August 10, 2015

Г-н съветският инженер - опит за биография

Г-н съветският инженер днес не е съветски. Това можем да кажем със сигурност. Е, той всъщност не е бил съветски, бил е винаги български, но няма как да не е бил социалистическо-комунистически, та за по-кратко нека се спрем на термина "съветски". Днес той може би дори не е инженер, но да оставим този аспект засега настрана. Със сигурност обаче той е г-н. В никакъв случай не е другар. Той е бил другар преди 25 години, когато е бил 30 годишен и е бил завършил институт преди 5 години. 5 години преди това той е учил в института срещу заплащане. Не, не така. Той е учил в института, а заплащането за неговото обучение е било извършвано от държавата. Защото институтът няма как да съществува без заплащане - заплати на преподавателите, на персонала, поддръжка на сградовия фонд, учебни материали и консумативи, електричество, вода (е, като минимум за тоалетните). Допълнително другарят студент е получавал стипендия. Живял е в общежитие. Е, може пък да не е живял, но минимум 80% от неговите състуденти са. Плащал е някаква мизерна сума, остатъкът се е покривал от държавата. Получавал е медицинска помощ, когато е настивал или дори когато по-сериозно е боледувал в студентска поликлиника. Не е заплащал медицинската помощ, там пак се е намесвала държавата. Защото и медицината си има цена. Заплати на лекарите, консумативи, апаратура... Но той си е бил въобще здрав, ходил е на институтския стадион или басейн, занимавал се е със спорт, ползвал е студентската планинско-спортна база, или може би морската такава. Заплащането за които ... познахте - пак държавата. Хранил се е в студентски стол, където вездесъщата държава изглежда е дотирала първото, второто и десерта, та той е можел да се храни срещу 50 стотинки. След като е завършил института другарят инженер е получил разпределение и е започнал работа. Там вече нещата са се променили и той се е хранил във ведомственият стол срещу лев и 50. Което навежда на мисълта, че без дотация, и може би не държавна, а ведомствена все пак не се е минало. Другарят инженер е живял на квартира, но е бил записан за получаване на жилище, което е щял да получи на около 35 години. Освен това за него е работела с пълна мощност ведомствената почивна база с една почивна станция на планина и една на море. Тази почивна база също е удоволетворявала нуждите си от заплащане, подобни на нуждите на института, но също изглежда не от държавата, а по ведомствен път. А по пътя на профсъюза другарят инженер е имал избор от около 5 на 5 почивни бази на море и планина. Те по ведомствен път някак са успявали да свържат двата края, да осигурят на другарят инженер почивка, подслон и храна, да направят обновление, заплатят на персонала и т.н. да не ви отегчавам... Това, което предприятието, в което другарят инженер е работил е било секретно. Е, може да не е било. Но продукцията е излизала през вратите на завода, а обратно са влизали суровини, материали и заплати - за другаря инженер и неговите другари в производството. Другарят инженер другояче казано е произвеждал продукт с висока придадена стойност, който продукт е намирал своят път до потребителя.

Преди 25 години обаче другарят инженер става г-н. Той се отърсва от старото и започва да гледа по новому. Пред него се разгръща с пълният си блясък нов свят на мир, дружба, дънки и дъвка. Нещо в него (най-вече на горния етаж) се измества. Г-н инженерът вече участва в приватизация чрез работническо-мениджърско дружество. Той гласува! За пръв път в краткият си производствен стаж той гласува за това кой да го ръководи. Ръководителите, за които гласува, като един същ Майлоу Майндърбайндър го убеждават, че всеки има дял, и той ще затъне до тук (сочи врата си) в мир, дружба, дънки и дъвка. Но предприятието е неефективно. То от дълго време си е било неефективно, но кой знае как междувременно е успявало от суровините, материалите и заплатите, които са влизали в него да произвежда продукт с висока придадена стойност, който да продава. Сега вече не, защото това е старо и след приватизацията предприятието трябва да се реформира. Да се модернизира. Да достигне европейските стандарти. От него трябва да отпаднат очевидно губещите ("Т.е. как така очевидно? И как така губещи?" - НЕ се запитва г-н инженерът) почивни станции на планина и на море. Също цехове 1, 4, 5 и 6. Само цехове 2 и 3 могат да продължат да работят. И те продължават, но г-н инженерът вече е попаднал под съкращение, тъй като не той не работи в цех 2 или 3. Но нека все пак той да работи в цех 3 и да не попада под съкращение. Уви, цех 3 е тясно свързан с работата на цехове 1, 4, 5 и 6 и започва да престоява. Машините от цехове 1, 4, 5 и 6 са продадени първи, постепенно започва продажбата на машините от цехове 2 и 3, както и поредното съкращение. Тук вече г-н инженерът става безработен и започва курсове по преквалификация и компютърна грамотност към бюрото по труда, като получава помощ за безработни. Или основава фирма за ремонт на компютри, тъкмо по времето на дот-комовете. Фирмата как да е съществува, кога по-добре или по-зле, но без ведомствен стол или почивна база, тъй като за г-н инженерът това е непосилен разход за неговата фирма. Междувременно нас не ни интересува какво се случва с почивната база на предприятието на бившия другар инженер, може би тя е превърната в хотел, в който г-н инженерът не може да си позволи да почива, като минимум поне докато е безработен. Или може би не е, а след приватизацията е изоставена и се разрушава? Е, и това е възможно. В края на краищата ако г-н инженерът не може да почива докато е безработен, то от толкова голяма почивна база няма нужда и нещичко ще се поизостави и поразруши. Може би не цялото, но източното крило със сигурност. Синът на г-н инженера расте, някой ден той също ще бъде студент като баща си, но не в професията на г-н инженера, а като юрист или икономист. Г-н инженера трябва да мисли как ще заплати обучението на младия студент, както и квартирата и въобще издръжката му по време на студентството. Заплащането той трябва да извърши в института, тъй като той като всеки институт не може да съществува без заплащане. Стипендията не е опция, както и общежитието. Почивката на младия студент няма да е в студентската планинско-спортна база, или може би морската такава, а и той няма да ходи в ходил е на институтския стадион или басейн. За сметка на това младият студент ще отиде на бригада в Англия, за да бере ягоди. Той като минимум с една глава е надскочил вече баща си, който е брал ябълки и домати на бригада в съседното село. Междувременно г-н инженерът в неговата фирма изглежда не произвежда продукт с висока придадена стойност. Но не, той все пак произвежда такъв, за разлика от 80% или дори 90% от неговите бивши другари в производството, станали също разбира се г-да. Във всеки случай може да се каже, че може би около 10-20% от другарите производственици, станали г-да са близо до времената на продуктите с висока придадена стойност. А може би процентите да са по-малко. Останалите обаче не са - не са се адаптирали спрямо новите условия на пазара. Г-н инженерът не е получил жилище, за което е бил записан, защото това е отживелица. Сега той може да вземе кредит, който да изплаща срещу процент и жилището е негово. Банката с удоволствие ще му отпусне кредит, защото процентът ще остане за нея, а г-н инженерът няма против да поработи процент повече, за да се разплати с банката.

И така да обобщим - г-н инженерът понякога носталгира по студентските години, стадиона, базата в планината, или по годините прекарани в някогашното предприятие, произвеждало продукт с висока придадена стойност, по почивката на море. Но днес той разбира се живее по-добре. Неговата фирма как да е крета, той си е доставчик, счетоводител, чистач и шеф, плаща все още разходите на младия студент или вече скоро ще започне, не ходи в някаква почивна база, била тя ведомствена или профсъюзна, но носи дънки и дъвка - всъщност дъвка не носи, нито дъвче, освен ако не е ментова за освежител на дъха. Не е доволен от нивото на здравеопазването и от повишаване цените на тока. Но той не бива да недоволства от повишаване цените на тока, защото това е изравняване по европейското равнище. Не му харесва как неговият град се поддържа, но което е странно това преди не му е правило впечатление - изглежда всичко е било наред? Вероятно не, но да отдадем длъжното на старческият маразъм, обхванал вече г-н инженера и то още в зрелите му години. Всъщност вече е време да спрем да го наричаме инженер, тъй като той вече отдавна не е. Почти толкова отдавна, колкото е г-н, може би малко по-малко. Но явно това звание се е залепило за него и така ще си и остане. И във всеки случай носталгията на г-н инженера не бива да ни заблуждава, той завалията още малко и ще заживее съвсем добре, е, или поне с вероятност около 10 до 20%... Или може би по-малко?

No comments:

Post a Comment

Коментарът ви ще бъде модериран и след това включен към блога. Възможно е публикуването му да се забави по тази причина, за което моля да ме извините.