В качество на предисловие. Всъщност Йон Хелевиг нищо
особено не казва. Всички споменати факти са широко известни и лежат в
открити источници. Друг въпрос, че лист, както е известно, е най-добре да бъде скрит в гората. Всяка икономика обикновено винаги е спрегната с кредити. На
битово ниво това е «да заемеш няколко стотин до заплата». На
корпоративно — кредити «овернайт» и разни други форми на оперативни
заеми. Пари се заемат, пари се връщат, икономиката живее.
Зад това премятане пред погледа не рядко се губи общата картина. Нея и показва Йон Хелвиг.
Друга работа, че неговата аналитика също привлича не особено много внимание. В това число и затова, че в запазване на случващото се неизменно са заинтересувани не само правителства и корпорации, но и большинството «обикновени граждани».
Никого от тях особено не интересува, откъде се вземат пари за добавки и дотации, за кредити, че и въобще парите, като сами по себе си. Вече отдавна заплатата се възприема не като еквивалент на количеството и качеството на труда, а се счита просто сума пари, която работодателят е длъжен да дава на работника ежемесечно. При това, от година на година тя трябва да расте, независимо от това, че обемът и характерът на работата, а и квалификацията на работника остават същите.
Това не значи, че във всичко са виновни само гражданите. На постоянност на ръста на потребление днес е заточена цялата икономическа система. По-високо търсене — по-широк пазар. По-широк пазар — по-голям приход. Следователно по-голяма печалба, данъчни постъпления, количество работни места и всичко останало. С една дума ръст на потреблението - това е хубаво.
Но зад кадър остават множество тревожни звънченца. Например, средната цена на мобилен телефон в нулевите години бе около сто долара. Средният потребител тогава купуваше нов телефон на 1,5 — 2 години. Условно казано, за това се харчеха 100 долара за 24 месеца или 4,16 долара на месец.
Днес среден мобилник струва 250 долара, а телефонът средно се сменя веднаж на 8 месеца. Т.е. разходите са 31,25 долара на месец. Те са се увеличили 7,5 пъти, а колко пъти за същия срок са нарастнали доходите? Два, максимум три?
Не само икономиката, цялото общество като цяло е привикнало да живее не по средствата си. Не обръщайки внимание на това, че разликата между фактически ниските доходи и високите разходи се излива в държавни дългове. Дори само за това, че дълговете на държавата е прието да се считат нещо такова, което до нас не се отнася.
Например украинците до сега не разбират, че натрупаните от Киев дългове в края на краищата все едно ще бъдат заплатени от техният джоб. Просто махалото ще се залюлее на другата страна. Нивото на потребление ще се спусне по-ниско от нивото на фактическите доходи, а разликата, вместо в спестявания, ще отиде в погасяване на натрупалите се кредити. В това отношение европейците с нищо не се отличават от украинците. Както впрочем и американците. От това изследването на Хелевиг и остава глас в пустиня. А напразно. Той говори по същество. Със статистически цифри може да се играе дълго. Като в този мултфилм, където за една и съща не даваща мляко крава едновременно се говори и като — че ние мляко не сме видели засега — и като — не можеш я издои за ден, ще ти капне ръката. И това и другото са истина, но усещанията са различни.
Същото и с европейската икономика. Тя е прегрята. По-точно, във нея вече започна разрушение на елементите на самият котел. Процесът засега се удаваше да бъде маскиран с различни хитрини. Но сега резервите за маскировка вървят на изчерпване.
Всъщност, днешната криза на еврозоната, това не просто е история за гърците, това вече е системна криза на цялата европейска икономика, а по-точно — целият западен икономически модел. У болестта съществува само един вариант за решение. Трябва да се снижи потреблението.
Не, не просто за седмица — две да се седне на млечно-кисела диета, а да се мине на кисело мляко като единствен продукт съвсем. При това киселото мляко в този случай не е кой знае колко силно утриран образ. Мащабите за минимално необходимото съкращение са нагледно видни на примера с мобилният телефон.
Харесва ли се някому или не, но съкращението все едно ще се случи. Разликата е само в това — как именно: чрез, макар и твърдо, но общо управляемо кацане, или във вид на катастрофа. Ибо да се нарастват дългове вечно не може. Впрочем, давам думата на автора.
С такова ниво натрупал се дълг това положение не може да продължава дълго и ще доведе до катастрофически последствия. При подобно развитие на събитията икономиките на западните страни чака пълен и, което е главното и опасното за Запада, скорощен крах.
Либералните икономисти обикновено по време на разговор за държавният дълг на САЩ и целият Запад се усмихват и говорят, че размерът на дълга няма значение. И колкото и той да не би бил голям, в това няма нищо страшно.
Така ли е това? През 2001 година държавният дълг на САЩ бе около $2 трлн, днес през 2014 приближава $18 трлн. (В момента - 18 трлн, 331 млрд - http://www.usdebtclock.org/ - бел.пр.)
Е, няма ли разлика между цифрите? Представете си предприятие, производството на продукция на което не расте, а дългът се е увеличил 9 пъти и практически се е изравнил със стойността на произвежданата от предприятито продукция? Това нормално ли е? А у САЩ е именно така.
А нали освен държавният дълг на САЩ ги има и дълговете на ВСИЧКИ «развити» страни. Пред всички е Япония, чийто дълг е равен на 200% БВП.
«Огромни нови дългове скриват години отрицателен ръст на БВП в EC и САЩ».
Ключовата задача на това изследване — да се изяви реалният ръст на БВП след учет на ефекта на ръст на националната икономика заради ръста на държавният дълг. В днешно време съществува крепко наложила се практика да се коригират показателите за БВП в съответствие с показателите за инфлация, в резултат на което се определя така нареченият «реален ръст на БВП».
Отчитайки това обстоятелство, ще е напълно естествено също да се прилага този метод в коригиране показателите на ръст на БВП очистени от влияние ръста на нови заеми, което и е длъжно да даде като резултат показатели за «ръста на реалният БВП с изваждане на дълга». Ние предполагаме, че това е новаторско изследване, тъй като не ни е известно, повдигали ли са икономистите някога този въпрос. Също не ни е известно този проблем някога да се е обсъждал сред учените и аналитиците. Очевидно, че проблемът на държавните заеми широко се обсъжда, но тук говорим за корекция на БВП за сметка изваждането на държавният дълг.
Изследането изяви, че западните страни са загубили способност да обеспечават ръст на своите икономики. Всичко, което им е останало — това е способност да нарастват дълговете си. За сметка масирано натрупване на нови дългове те са способни да създават видимост за вял ръст, или зависнал около нулевата отметка.
Ако всички тези огромни заеми се насочваха в инвестиции, то нищо лошо в това не би имало. Но това не е така — получените средства се насочват на покриване на загубите в националните икономики, и по същество, се изхарчват за поддържане нивото на потребление, което тези страни в действителност не могат да си позволят.
Западните страни се държат като наследници на аристократическо състояние през XIX век, година след година заемайки средства в дълг, за да си обезпечат предишният начин на живот, докато тяхното състояние безжалостно се изтощава.
Рано или късно аристократът-разточител ще бъде принуден да се сблъска с реалността: да разпродаде останалото му имущество, за да покрие взисканията на кредиторите, а също да си потърси жилище по джоба и по-здраво да затегне колана. Така неизбежно европейските страни и САЩ ще са принудени да снизят излишното ниво на потребление.
Но засега те отлагат момента на окончателен разчет по новите дългове като алкоголик, който станал сутрин, първо посяга към бутилката, за да отсрочи момента на изтрезвяване. В случая с ЕС и САЩ става дума за дългов запой с продължителност десетилетие.
За последното десетилетие ситуацията се усложни, но драматическият завой към по-зле - или по-правилно да се каже — към катастрофа, се случи в началото на световната финансова криза през 2008 г.
На графика 1 са отразени шокиращи показатели, характеризиращи фактически провал на икономиките на западните страни през 2009 — 2013 г. В него е отразена динамиката на приръста на реалният БВП в различни страни за 2005 — 2013 г. Както се вижда от графиката, за този период Русия е могла да обезпечи приръст на реалният БВП, докато западните страни все по-дълбоко и по-дълбоко са затъвали в дългове. За периода 2005 — 2013 г. акумулираният ръст на икономиката на Русия състави 147%, докато акумулираните загуби на западните страни нарастнаха от 16,5% (Германия) до 58% (САЩ). В случая с Русия показателят на темповете на приръст на реалният БВП с изваждане на заемите също се коригира, за да се внесе поправка на грешка в изчислението, свързана с прилагането от Росстат на неправилен дефлатор на БВП.
Вече обсъждахме систематическата недооценка на темповете на приръст на БВП на Русия заради използването на неправилен дефлятор на БВП в Изследването на Awara Group «Влияние данъчните реформи на Путин за периода 2000 — 2012 г. върху изменение постъпленията в консолидираният бюджет и БВП».
На графика 2 е показан приръста на реалният БВП с изваждане приръста на дълга (след изваждане показателя за ръста на държавния дълг от показателя за БВП).
Ако извадим дълговете, то ще видим реалният мащаб на провал на икономиката на Испания — минус 56,3%, това е ужасяващ показател. Ако използваме общоприетата официална методика на разчет на темповете на приръст на БВП (без изваждане приръста на дълга), то се получава само минус 6,7%.
Както показва проведеният анализ, за разлика от кономиките на западните страни, даже по тези показатели ръстът на икономиката на Русия е достатъчн здрав и не е обусловен от ръст на дълга.
В действителност Русия демонстрира забележимо положително съотношение на тези показатели: темпото на приръст на БВП превишават темповете на ръст на дълга 14 пъти (1400%). Поразително. Този показател поразява още повече, ако го сравним с аналогичният показател за западните страни, потънали в ямата на нови дългове.
На графика 3 е показано, доколко акумулираните дългове в западните страни превишават официалният показател на темпа ръст на БВП. За периода 2004 — 2013 г. безусловен лидер в ръста на дългово бреме стават САЩ — добавили към него $9,8 трлн долара (7 трлн евро, както е показано на графика). За този период ръстът на държавният дълг в САЩ е превишил ръста на БВП 5 пъти (500%). На графика 4 това е показано чрез сравнение съотношението между темповете на ръст на дълга и темповете на приръст на БВП. Сравнението на темповете на ръст на дълга по отношение към темповете на приръста на БВП показва, че у Великобритания, страна натрупала най-големият нов дълг по отношение към приръста на БВП, съотношението на размера на нов дълг към показателя приръст на БВП е 9 към 1.
С други думи, размерът на новият дълг на Великобритания е 900% от приръста на БВП. Но и другите западни страни, в по-малка степен Германия, станали предмет на нашето изследване, са в тежко положение, докато ръстът на дълга в Русия е едва малка част от приръста на БВП.
Указаните показатели се коректират с отчет влиянието величината на държавният дълг (съвокупният държавен дълг), но ситуацията изглежда още по-застрашаваща, ако приемем под внимание ефекта на влияние на частните заеми на показателите на БВП. Новите дългове на корпорациите и домакинствата като минимум удвоиха частните заеми в болшинството западни страни, започвайки от 1996 година (графика 5).
Разглеждайки тези показатели, достигнахме до очевидни изводи, че в реалност Западните икономики не са расли въобще за последните десетилетия, а по-скоро те просто масово са натрупвали дългове.
С такова ниво натрупан дълг това положение не може да продължава дълго. Съществува реален риск, че този дългови блъф ще бъде разкрит по-скоро рано, отколкото късно и ще срине нивото на БВП на Западните икономики до това ниво, което те могат да поддържат без нови заеми. Но в този случай те не ще могат да обезпечават покритие на старите заеми, което ще доведе до катастрофически последствия.
В своя анализ не включихме Япония и Китай заради сложности свързани с намиране на надеждни статистически данни. Сблъскахме се с проблем от частична информация, която не обхваща всички съответни периоди, проблем на несъпоставимост на данните по извадки, които изучавахме, а също проблем на неточност при пресмятане на входните данни в евро.
Уверени сме, че крупните изследователски фирми могат да преодолеят тези проблеми, за които нашите ресурси се оказаха недостатъчни. Съжаляваме, че ни се наложи да изключим Китай и Япония от този отчет, защото Япония е страна, с още по-проблемен приръст на БВП за сметка увеличение на дълга. Съотношението на нейният държавен дълг към БВП превишава 200%, и затова примерът би бил показателен за нашите цели.
По същество, Япония живее не по средствата си от началото на 1990-те г. Но при това някои от най-ирационалните западни аналитици се стремят да представят Япония като пример за подражание, твърейки, че щом Япония е могла да нараства дълговете си в течение на 25 години, то и всички западни страни могат да постъпва точно така в обозримо бъдеще.
Те не са в състояние да разберат, че в миналото Япония бе единствената страна в света, която можеше да си позволи да съществува при такова непомерно ниво на дълга. Япония винаги се е ползвала от съществена поддръжка от западните страни и затова можеше да си позволи да продължава подобна практика. И не в по-малка степен това се правеше по политически съображения. Още едно съществено съображение против представата, че западните страни биха могли да продължават да нарастват дълговете си, е че от началото на 1990-те г. западните страни започнаха бързо да губят своята икономическа хегемония: започна да се снижава тяхната дял в обема световна търговия и глобалният БВП. За това писах в своята скорощна статия под название «Залезът на Запада».
Значимостта на Запада по отношение към останалият свят бързо се съкращава. Това може да се демонстрира чрез сравнение показателите за БВП на западните страни-членове на «голямата седморка» (G7) (САЩ, Япония, Германия, Франция, Великобритания, Италия и Канада) с показателите на БВП на днешните развиващи се страни.
През 1990 година съвокупният БВП на страните-членове на «голямата седморка» значително превишаваше съвокупният БВП на днешните седем развиващи се страни: Китай, Индия, Русия, Бразилия, Индонезия, Мексико и Южна Корея (които необезателно са единен политически блок).
През 1990 г. съвокупният БВП на страните-членове на «голямата седморка» (G7) бе $14,4 трлн, а съвокупният БВП на седемте развиващи се страни — $2,3 трлн. Но към 2013 г. ситуацията кардинално се измени: съвокупният БВП на страните-членове от «голямата седморка» (G7) бе 32 трлн долара, а съвокупният БВП на седемте развиващи се страни — $35 трлн. (графика 6).
Предвид постоянният ръст на делът на развиващите се страни в световната икономикя става очевидно, че западните страни не могат да получават достатъчно печалба от световната търговия, за да обслужват натрупаните дългове.
В днешно време западните страни извличат полза от това, че останалият свят все още се доверява на техните валути и ги използва в качество на резервни. По същество, доларът на САЩ и еврото използват приемущества на монополният си статус.
Именно това позволява на западните страни да получат достъп до евтини дългови облигации и да стимулират своите национални икономики за сметка на монетарна политика, провеждана от централните банки (програмата за така наричано «количествено смекчение» или, с други думи, «пускане на печатната машина»).
Но рискът е в това, че при задълбочаващата се дългова ситуация и съкращаващият се дял в световната икономика те не ще могат да се възползват от тези приемущества, вероятно вече в обозримо бъдеще. А след това ще последва рязко поскъпване на заемите и ръст на инфлацията, преминаващ в края на краищата в хиперинфлация.
При този сценарии на развитие на събитията, който аз считам за неизбежен в близките 5-10 години, икономиките на западните страни чака пълен крах.
Проблемът е в това, че да се избегне такова развитие на събитията не е възможно, защото западните страни завинаги загубиха конкурентните си приемущества като икономически държави. (Процесът е естествен в течение циклите на Кондратиев, свързани със смяна на технологическият уклад, виж статията на акад. Глазьев За какво и е на Америка майдан
- бел.пр.) В крайна сметка те ще са принудени да се свият до ниво, съответно нивото на техните ресурси и население. (За това писах в гореуказаната статия - бел. авт.).
Но управляващият западен елит, както изглежда, не се стреми да погледне реалността в очите. Той се опитва да поддържа видимост на процъвтяване, постоянно нараствайки все нови и нови дългове, докато още е в състояние да го прави.
Политическите партии на Запад, по същество, са се превърнали в машини за броене на гласове и са загрижени само от това как да победят на следващите избори. За това те продължават да подкупват електората с нови и нови дългове, стимулирайки така своите национални икономики.
Но да се обърне тази историческа вълна вече не е възможно. В крайна сметка, западните страни ще разпилеят своето наследство, както това направиха аристократите-разточители в миналото».
Автори: Александър Заполскис, Йон Хелевиг
Друга работа, че неговата аналитика също привлича не особено много внимание. В това число и затова, че в запазване на случващото се неизменно са заинтересувани не само правителства и корпорации, но и большинството «обикновени граждани».
Никого от тях особено не интересува, откъде се вземат пари за добавки и дотации, за кредити, че и въобще парите, като сами по себе си. Вече отдавна заплатата се възприема не като еквивалент на количеството и качеството на труда, а се счита просто сума пари, която работодателят е длъжен да дава на работника ежемесечно. При това, от година на година тя трябва да расте, независимо от това, че обемът и характерът на работата, а и квалификацията на работника остават същите.
Това не значи, че във всичко са виновни само гражданите. На постоянност на ръста на потребление днес е заточена цялата икономическа система. По-високо търсене — по-широк пазар. По-широк пазар — по-голям приход. Следователно по-голяма печалба, данъчни постъпления, количество работни места и всичко останало. С една дума ръст на потреблението - това е хубаво.
Но зад кадър остават множество тревожни звънченца. Например, средната цена на мобилен телефон в нулевите години бе около сто долара. Средният потребител тогава купуваше нов телефон на 1,5 — 2 години. Условно казано, за това се харчеха 100 долара за 24 месеца или 4,16 долара на месец.
Днес среден мобилник струва 250 долара, а телефонът средно се сменя веднаж на 8 месеца. Т.е. разходите са 31,25 долара на месец. Те са се увеличили 7,5 пъти, а колко пъти за същия срок са нарастнали доходите? Два, максимум три?
Не само икономиката, цялото общество като цяло е привикнало да живее не по средствата си. Не обръщайки внимание на това, че разликата между фактически ниските доходи и високите разходи се излива в държавни дългове. Дори само за това, че дълговете на държавата е прието да се считат нещо такова, което до нас не се отнася.
Например украинците до сега не разбират, че натрупаните от Киев дългове в края на краищата все едно ще бъдат заплатени от техният джоб. Просто махалото ще се залюлее на другата страна. Нивото на потребление ще се спусне по-ниско от нивото на фактическите доходи, а разликата, вместо в спестявания, ще отиде в погасяване на натрупалите се кредити. В това отношение европейците с нищо не се отличават от украинците. Както впрочем и американците. От това изследването на Хелевиг и остава глас в пустиня. А напразно. Той говори по същество. Със статистически цифри може да се играе дълго. Като в този мултфилм, където за една и съща не даваща мляко крава едновременно се говори и като — че ние мляко не сме видели засега — и като — не можеш я издои за ден, ще ти капне ръката. И това и другото са истина, но усещанията са различни.
Същото и с европейската икономика. Тя е прегрята. По-точно, във нея вече започна разрушение на елементите на самият котел. Процесът засега се удаваше да бъде маскиран с различни хитрини. Но сега резервите за маскировка вървят на изчерпване.
Всъщност, днешната криза на еврозоната, това не просто е история за гърците, това вече е системна криза на цялата европейска икономика, а по-точно — целият западен икономически модел. У болестта съществува само един вариант за решение. Трябва да се снижи потреблението.
Не, не просто за седмица — две да се седне на млечно-кисела диета, а да се мине на кисело мляко като единствен продукт съвсем. При това киселото мляко в този случай не е кой знае колко силно утриран образ. Мащабите за минимално необходимото съкращение са нагледно видни на примера с мобилният телефон.
Харесва ли се някому или не, но съкращението все едно ще се случи. Разликата е само в това — как именно: чрез, макар и твърдо, но общо управляемо кацане, или във вид на катастрофа. Ибо да се нарастват дългове вечно не може. Впрочем, давам думата на автора.
Реален ВВП в Eвросъюза и САЩ
Йон Хелевиг е известен бизнесмен, обществен деятел и политически аналитик от Финландия, който вече повече от 20 години работи в Русия, написа много любопитна статия. В нея авторът доказва, че западните икономики не са расли въобще за последните десетилетия, а просто масово са натрупвали дългове.С такова ниво натрупал се дълг това положение не може да продължава дълго и ще доведе до катастрофически последствия. При подобно развитие на събитията икономиките на западните страни чака пълен и, което е главното и опасното за Запада, скорощен крах.
Либералните икономисти обикновено по време на разговор за държавният дълг на САЩ и целият Запад се усмихват и говорят, че размерът на дълга няма значение. И колкото и той да не би бил голям, в това няма нищо страшно.
Така ли е това? През 2001 година държавният дълг на САЩ бе около $2 трлн, днес през 2014 приближава $18 трлн. (В момента - 18 трлн, 331 млрд - http://www.usdebtclock.org/ - бел.пр.)
Е, няма ли разлика между цифрите? Представете си предприятие, производството на продукция на което не расте, а дългът се е увеличил 9 пъти и практически се е изравнил със стойността на произвежданата от предприятито продукция? Това нормално ли е? А у САЩ е именно така.
А нали освен държавният дълг на САЩ ги има и дълговете на ВСИЧКИ «развити» страни. Пред всички е Япония, чийто дълг е равен на 200% БВП.
«Огромни нови дългове скриват години отрицателен ръст на БВП в EC и САЩ».
Ключовата задача на това изследване — да се изяви реалният ръст на БВП след учет на ефекта на ръст на националната икономика заради ръста на държавният дълг. В днешно време съществува крепко наложила се практика да се коригират показателите за БВП в съответствие с показателите за инфлация, в резултат на което се определя така нареченият «реален ръст на БВП».
Отчитайки това обстоятелство, ще е напълно естествено също да се прилага този метод в коригиране показателите на ръст на БВП очистени от влияние ръста на нови заеми, което и е длъжно да даде като резултат показатели за «ръста на реалният БВП с изваждане на дълга». Ние предполагаме, че това е новаторско изследване, тъй като не ни е известно, повдигали ли са икономистите някога този въпрос. Също не ни е известно този проблем някога да се е обсъждал сред учените и аналитиците. Очевидно, че проблемът на държавните заеми широко се обсъжда, но тук говорим за корекция на БВП за сметка изваждането на държавният дълг.
Изследането изяви, че западните страни са загубили способност да обеспечават ръст на своите икономики. Всичко, което им е останало — това е способност да нарастват дълговете си. За сметка масирано натрупване на нови дългове те са способни да създават видимост за вял ръст, или зависнал около нулевата отметка.
Ако всички тези огромни заеми се насочваха в инвестиции, то нищо лошо в това не би имало. Но това не е така — получените средства се насочват на покриване на загубите в националните икономики, и по същество, се изхарчват за поддържане нивото на потребление, което тези страни в действителност не могат да си позволят.
Западните страни се държат като наследници на аристократическо състояние през XIX век, година след година заемайки средства в дълг, за да си обезпечат предишният начин на живот, докато тяхното състояние безжалостно се изтощава.
Рано или късно аристократът-разточител ще бъде принуден да се сблъска с реалността: да разпродаде останалото му имущество, за да покрие взисканията на кредиторите, а също да си потърси жилище по джоба и по-здраво да затегне колана. Така неизбежно европейските страни и САЩ ще са принудени да снизят излишното ниво на потребление.
Но засега те отлагат момента на окончателен разчет по новите дългове като алкоголик, който станал сутрин, първо посяга към бутилката, за да отсрочи момента на изтрезвяване. В случая с ЕС и САЩ става дума за дългов запой с продължителност десетилетие.
За последното десетилетие ситуацията се усложни, но драматическият завой към по-зле - или по-правилно да се каже — към катастрофа, се случи в началото на световната финансова криза през 2008 г.
На графика 1 са отразени шокиращи показатели, характеризиращи фактически провал на икономиките на западните страни през 2009 — 2013 г. В него е отразена динамиката на приръста на реалният БВП в различни страни за 2005 — 2013 г. Както се вижда от графиката, за този период Русия е могла да обезпечи приръст на реалният БВП, докато западните страни все по-дълбоко и по-дълбоко са затъвали в дългове. За периода 2005 — 2013 г. акумулираният ръст на икономиката на Русия състави 147%, докато акумулираните загуби на западните страни нарастнаха от 16,5% (Германия) до 58% (САЩ). В случая с Русия показателят на темповете на приръст на реалният БВП с изваждане на заемите също се коригира, за да се внесе поправка на грешка в изчислението, свързана с прилагането от Росстат на неправилен дефлатор на БВП.
Вече обсъждахме систематическата недооценка на темповете на приръст на БВП на Русия заради използването на неправилен дефлятор на БВП в Изследването на Awara Group «Влияние данъчните реформи на Путин за периода 2000 — 2012 г. върху изменение постъпленията в консолидираният бюджет и БВП».
На графика 2 е показан приръста на реалният БВП с изваждане приръста на дълга (след изваждане показателя за ръста на държавния дълг от показателя за БВП).
Ако извадим дълговете, то ще видим реалният мащаб на провал на икономиката на Испания — минус 56,3%, това е ужасяващ показател. Ако използваме общоприетата официална методика на разчет на темповете на приръст на БВП (без изваждане приръста на дълга), то се получава само минус 6,7%.
Както показва проведеният анализ, за разлика от кономиките на западните страни, даже по тези показатели ръстът на икономиката на Русия е достатъчн здрав и не е обусловен от ръст на дълга.
В действителност Русия демонстрира забележимо положително съотношение на тези показатели: темпото на приръст на БВП превишават темповете на ръст на дълга 14 пъти (1400%). Поразително. Този показател поразява още повече, ако го сравним с аналогичният показател за западните страни, потънали в ямата на нови дългове.
На графика 3 е показано, доколко акумулираните дългове в западните страни превишават официалният показател на темпа ръст на БВП. За периода 2004 — 2013 г. безусловен лидер в ръста на дългово бреме стават САЩ — добавили към него $9,8 трлн долара (7 трлн евро, както е показано на графика). За този период ръстът на държавният дълг в САЩ е превишил ръста на БВП 5 пъти (500%). На графика 4 това е показано чрез сравнение съотношението между темповете на ръст на дълга и темповете на приръст на БВП. Сравнението на темповете на ръст на дълга по отношение към темповете на приръста на БВП показва, че у Великобритания, страна натрупала най-големият нов дълг по отношение към приръста на БВП, съотношението на размера на нов дълг към показателя приръст на БВП е 9 към 1.
С други думи, размерът на новият дълг на Великобритания е 900% от приръста на БВП. Но и другите западни страни, в по-малка степен Германия, станали предмет на нашето изследване, са в тежко положение, докато ръстът на дълга в Русия е едва малка част от приръста на БВП.
Указаните показатели се коректират с отчет влиянието величината на държавният дълг (съвокупният държавен дълг), но ситуацията изглежда още по-застрашаваща, ако приемем под внимание ефекта на влияние на частните заеми на показателите на БВП. Новите дългове на корпорациите и домакинствата като минимум удвоиха частните заеми в болшинството западни страни, започвайки от 1996 година (графика 5).
Разглеждайки тези показатели, достигнахме до очевидни изводи, че в реалност Западните икономики не са расли въобще за последните десетилетия, а по-скоро те просто масово са натрупвали дългове.
С такова ниво натрупан дълг това положение не може да продължава дълго. Съществува реален риск, че този дългови блъф ще бъде разкрит по-скоро рано, отколкото късно и ще срине нивото на БВП на Западните икономики до това ниво, което те могат да поддържат без нови заеми. Но в този случай те не ще могат да обезпечават покритие на старите заеми, което ще доведе до катастрофически последствия.
В своя анализ не включихме Япония и Китай заради сложности свързани с намиране на надеждни статистически данни. Сблъскахме се с проблем от частична информация, която не обхваща всички съответни периоди, проблем на несъпоставимост на данните по извадки, които изучавахме, а също проблем на неточност при пресмятане на входните данни в евро.
Уверени сме, че крупните изследователски фирми могат да преодолеят тези проблеми, за които нашите ресурси се оказаха недостатъчни. Съжаляваме, че ни се наложи да изключим Китай и Япония от този отчет, защото Япония е страна, с още по-проблемен приръст на БВП за сметка увеличение на дълга. Съотношението на нейният държавен дълг към БВП превишава 200%, и затова примерът би бил показателен за нашите цели.
По същество, Япония живее не по средствата си от началото на 1990-те г. Но при това някои от най-ирационалните западни аналитици се стремят да представят Япония като пример за подражание, твърейки, че щом Япония е могла да нараства дълговете си в течение на 25 години, то и всички западни страни могат да постъпва точно така в обозримо бъдеще.
Те не са в състояние да разберат, че в миналото Япония бе единствената страна в света, която можеше да си позволи да съществува при такова непомерно ниво на дълга. Япония винаги се е ползвала от съществена поддръжка от западните страни и затова можеше да си позволи да продължава подобна практика. И не в по-малка степен това се правеше по политически съображения. Още едно съществено съображение против представата, че западните страни биха могли да продължават да нарастват дълговете си, е че от началото на 1990-те г. западните страни започнаха бързо да губят своята икономическа хегемония: започна да се снижава тяхната дял в обема световна търговия и глобалният БВП. За това писах в своята скорощна статия под название «Залезът на Запада».
Значимостта на Запада по отношение към останалият свят бързо се съкращава. Това може да се демонстрира чрез сравнение показателите за БВП на западните страни-членове на «голямата седморка» (G7) (САЩ, Япония, Германия, Франция, Великобритания, Италия и Канада) с показателите на БВП на днешните развиващи се страни.
През 1990 година съвокупният БВП на страните-членове на «голямата седморка» значително превишаваше съвокупният БВП на днешните седем развиващи се страни: Китай, Индия, Русия, Бразилия, Индонезия, Мексико и Южна Корея (които необезателно са единен политически блок).
През 1990 г. съвокупният БВП на страните-членове на «голямата седморка» (G7) бе $14,4 трлн, а съвокупният БВП на седемте развиващи се страни — $2,3 трлн. Но към 2013 г. ситуацията кардинално се измени: съвокупният БВП на страните-членове от «голямата седморка» (G7) бе 32 трлн долара, а съвокупният БВП на седемте развиващи се страни — $35 трлн. (графика 6).
Предвид постоянният ръст на делът на развиващите се страни в световната икономикя става очевидно, че западните страни не могат да получават достатъчно печалба от световната търговия, за да обслужват натрупаните дългове.
В днешно време западните страни извличат полза от това, че останалият свят все още се доверява на техните валути и ги използва в качество на резервни. По същество, доларът на САЩ и еврото използват приемущества на монополният си статус.
Именно това позволява на западните страни да получат достъп до евтини дългови облигации и да стимулират своите национални икономики за сметка на монетарна политика, провеждана от централните банки (програмата за така наричано «количествено смекчение» или, с други думи, «пускане на печатната машина»).
Но рискът е в това, че при задълбочаващата се дългова ситуация и съкращаващият се дял в световната икономика те не ще могат да се възползват от тези приемущества, вероятно вече в обозримо бъдеще. А след това ще последва рязко поскъпване на заемите и ръст на инфлацията, преминаващ в края на краищата в хиперинфлация.
При този сценарии на развитие на събитията, който аз считам за неизбежен в близките 5-10 години, икономиките на западните страни чака пълен крах.
Проблемът е в това, че да се избегне такова развитие на събитията не е възможно, защото западните страни завинаги загубиха конкурентните си приемущества като икономически държави. (Процесът е естествен в течение циклите на Кондратиев, свързани със смяна на технологическият уклад, виж статията на акад. Глазьев За какво и е на Америка майдан
- бел.пр.) В крайна сметка те ще са принудени да се свият до ниво, съответно нивото на техните ресурси и население. (За това писах в гореуказаната статия - бел. авт.).
Но управляващият западен елит, както изглежда, не се стреми да погледне реалността в очите. Той се опитва да поддържа видимост на процъвтяване, постоянно нараствайки все нови и нови дългове, докато още е в състояние да го прави.
Политическите партии на Запад, по същество, са се превърнали в машини за броене на гласове и са загрижени само от това как да победят на следващите избори. За това те продължават да подкупват електората с нови и нови дългове, стимулирайки така своите национални икономики.
Но да се обърне тази историческа вълна вече не е възможно. В крайна сметка, западните страни ще разпилеят своето наследство, както това направиха аристократите-разточители в миналото».
Автори: Александър Заполскис, Йон Хелевиг
No comments:
Post a Comment
Коментарът ви ще бъде модериран и след това включен към блога. Възможно е публикуването му да се забави по тази причина, за което моля да ме извините.