Европа стана храна за околните. А жалко, не лош бе континента.

Източник: http://stockinfocus.ru

Пиша този пост, седейки в аеропорта на Хелзинки и смилайки видяното и чутото, смесвайки в тази салата прочетеното и самостоятелно синтезираното.
Ето така, всъщност, изглежда залата заминаващи в 17:00. Отляво — предполетният контрол. Сравнете с «Шарик» (летище «Шереметиево» - бел.пр.) или «Пулково». А нали Хелзинки, това още е и хъб. Тук прекачващи рейсове — море. А такова впечатление, че въздушното пристанище е в карантина.

При това аз не ловях момента, така че в кадър да няма никого. Въпросът «А къде са хората?» възниква в столицата на Финландия веднага след пристигане. Дайте заедно с мен да се разходим извън аеропорта. Пристигнах в 9:00 и много се боях да не застана в задръстване по пътя към центъра. Но преценете сами:
Вид през задното стъкло:


В страничното:


А това — вид по хода на движение. Е как ви се струва трафика?

А тъй като с Финландия много плътно работя още от 2009, то уверявам ви още съвсем неотдавна тук бе много плътно… разбира се не като на «Ленинградка», но предвижваха се коли в това време на денонощието достатъчно плътно. Начало на работния ден, всички бързат по работа. А сега — пустиня. (Трябва да отбележа от моя гледна точка - неизвестно кога се случва описаното, но ако съвпада със сезона отпуски, то е възможно липсата на трафик да е по-просто обяснима - бел.пр.)
Следващото просто ме доби централният офис на банка «Нордеа», където в залата за обслужване на юредически лица, освен младежа зад информационната стойка и мен, от живите същества присъстваше само котак… Нито посетители, нито операционисти.
И до един часа следобед, докато там се мотах, наброих всичко 4 посетители, по форма на облеклото си не стигащи даже до малък бизнес. Простете, но ако това не са показатели за падане на деловата активност, то не зная как те още трябва да изглеждат?

С една дума, както и да не е противно, но Европа бавно но славно, макар и съпротивлявайки се, и кълнейки, но пълзи именно натам, където и е указал Големия Брат — в цеха за преработка и утилизация на неудачни проекти.
Макар неуспеха на едни в нашият глобален свят — това винаги е много даже успешен резултат за другите. Несъмненно хоп-стоп за половин милиард еврохомяци е доста нелоша захранка за «нашите задокеански партньори», които много даже удачно смляха своя геополитически противник — СССР и сега възнамеряват да започнат да смилат своите геополитически съюзници.
И на този етап Европа и европейците чака толкова много интересно…

• Ще има продължение храненето на Гърция, Украйна, Прибалтика и прочие изкуствено недеспособни с препомпване на парите на данъкоплатците по маршрута — помощ на банкрутиралите — плащане дълговете на частните банки, които, е кой би могъл да помисли, принадлежат на «нашите задокеански партньори».
• Ще има тук и договор за трансатлантическо партньорство, с гарантиран слив на и така кашлящата евроикономика в хранилищата на ФРС, ибо също му е тежко и трябва някъде да се дява долара, а Боливар няма да издържи двама и трябваше да четете класика, евронеучи…
• Ще има и отдавна обещаното преразпределение на африкански и арабски бежанци от Запад на Изток, след което братушките пак ще заобичат Русия, след като тях самите от душа пообичат в разни пози превеселите ребята от страни, разбомбирани кой знае защо от най-миролюбивият блок НАТО.
• Ще има тук и утилизация на даже външни  — декоративни атрибути на държавност на разни-всяки лимитрофи, типа Прибалтика — чисто по причина цена на съдържание ни грам не правещи, но плюскащи за трима местни органи на власт, които цялата своя власт все едно са делегирали в различни департаменти на Държавния департамент.
• Ще има (в случай на опити за неподчинение) команда «фас» на боевиците от ИГИЛ, на които европейците нищо не могат да противопоставят, освен редакции от «ебдошници»(Charlie Hebdo - бел.пр.), али гръмогласната ПАСЕ, ибо собствената евроармия добре изглежда при помощта на фотошоп, но отвратително  — при опити за самостоятелни бойни действия, което добре се прояви на примера от либийската кампания.
• Ще има и внезапен завой на укрофашистите на 180 градуса, които днес усилено напомпват с оръжие и снаряжение, помпайки незалежната европомощ в хранилищата на Пентагона. А какво да се прави? Ако опитът от Втората световна Европа на нищо не научи, то повторението, сцуко, е майка на знанието . И хрен знае, какво ще могат да противопоставят на 200-хилядна армия подивели 4-те полски бригади и ЦЕЛИЯТ спецназ на Словакия под Мукачево в количество 16 човека на две тачанки...

С една дума, по-леко е да се каже какво няма да стане. А няма да го има повече този същия златен милиард, в който старица Европа мислеше, че е записана навечно, а оказва се, нея са я взели със себе си в качеството на консерва, предприимчивите ребята от Потомак. Европа така дълго бе уверена, че всички обкръжаващи я територии — това е нейната законна храна, че не забеляза как сама стана храна за околните. А жалко, не лош бе континента. Уютен…
Е а Русия… От една страна тя седи в същата лодка, и Европа е нейн най-голям търговски партньор, с обедняването на когото не могат да не паднат и доходите на самите руснаци. Всъщност, те вече падат, и не защото евросанкции, а защото еврозадник. Но от друга страна, предстоящата евродиета е единственият способ да се застави собствената елита да се занимава с копането на своята градина, а не на чуждата.

А диетата ще преживеем. Не е първата. Главно, война да няма. И да не заставят да затискаме за пореден път чужите дупки с традиционно широка руска душа. Затова още сега трябва да се тренира да не се обръща внимание на викове «Спасете-Помогнете», ибо спасените не ще бъдат благодарни, а помощта не ще бъде оценена по достойнство…
И все-пак... а къде се дяна населението на Хелзинки? Нима след французите — в Крим?

Автор: Сергей Васильев