Стенограма речта на Путин в ООН

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Генерален секретар! Уважаеми глави на държави и правителства! Дами и господа!
70-годишният юбилей на Организацията на Обединените Нации е добър повод да се обърнем и към историята, и да поговорим за нашето общо бъдеще. През 1945 година страните, разгромили нацизма, обединиха усилия, за да заложат здрави основи за следвоенното  световно устройство.
Напомням, че ключевите решения за принципите на взаимодействие на държавите, решенията за създаване на ООН се вземаха в нашата страна на Ялтинската среща на лидерите на антихитлеровата коалиция. Ялтинската система бе действително изстрадана, заплатена с живота на десетки милиони хора, с две световни войни, които преминаха през планетата през XX век, и, да бъдем обективни, тя помогна на човечеството да преминте през бурните, понякога драматични събития на последните седем десетилетия, запази света от мащабни потресения.

Организацията на Обединените Нации – това е структура, на която няма равни по легитимност, представителност и универсалност.

Организацията на Обединените Нации – това е структура, на която няма равни по легитимност, представителност и универсалност. Да, по адрес на ООН се раздава в последно време не малко критика. Като че тя демонстрира недостатъчна ефективност, а приемането на принципни решения опира в непреодолими противоречия, преди всичко между членовете на Съвета по Безопасност.
Но искам да отбележа, че разногласия в ООН е имало винаги, на протежение всички 70 години съществуване на организацията. И правото на вето се е прилагало винаги: от него са се ползвали и Съединените Американски Щати, и Великобритания, и Франция, и Китай, и Съветският Съюз, а по-късно Русия. Това е съвершено естествено за толкова многолика и представителна организация. При основаването на ООН и не се е предполагало, че тук ще цари единомислие. Същността на организацията, собствено, и се заключава в търсенето и изработването на компромиси, а нейната сила – в отчитането на различните мнения и гледни точки.
Обсъжданите на площадката на ООН решения се съгласуват във вид на резолюции или не се съгласуват, както казват дипломатите: преминават или не преминават. И всякакви действия на които и да е държави в обход на този порядък са нелегитимни и противоречат на Устава на Организацията на Обединените Нации, на съвременното международно право.

Ние всички знаем, че след завършването на «студената война» – всички знаят това – в света възникна единствен център на доминиране. И тогава у тези, които се оказаха на върха на тази пирамида, възникна съблазън да мислят, че ако те са такива силни и изключителни, то най-добре от всички знаят какво да правят. А следователно, не е нужно да се съобразяват и с ООН, която често, вместо това автоматически да санкционира, да узакони нужното решение, само пречи, както у нас казват, «пречка се под краката». Започнаха разговори за това, че Организацията в този си вид, в който тя бе създадена, е остаряла, изпълнила е своята историческа мисия.
Разбира се, светът се променя, и ООН трябва да съответства на тази естествена трансформация. Русия на основата на широк консенсус е готова за тази работа по бъдещото развитие на ООН със всички партньори, но считаме опитите да се разклати авторитетът и легитимността на ООН крайно опасни. Това може да доведе до срутване на цялата архитектура на международните отношения. Тогава у нас действително не ще останат никакви правила, освен правото на силния.
Това ще бъде свят, в който вместо колективна работа ще главенства егоизъм, свят, в който ще има все повече диктат и все по-малко равноправие, по-малко реална демокрация и свобода, свят, в който вместо истински независими държави ще се множи числото на фактически протекторати, управляеми отвън територии. Защото какво е това държавен суверенитет, за който тук вече говориха колегите? Това преди всичко е въпрос на свобода, свободен избор на своята сътба за всеки човек, за народа, за държавата.
Всъщност, уважаеми колеги, в този ред на мисли изникна и въпросът за така наричаната легитимност на държавната власт. Не трябва така да се играе и манипулира с думите. В международното право, в международните дела всеки термин трябва да бъде понятен, прозрачен, трябва да има единообразно разбиране и единообразно разбирани критерии. Ние всички сме различни, и к това трябва да се отнасяме с уважение. Никой не е задължен да се подстройва под един модел на развитие, признан от някого веднаж и завинаги за единствено правилен.

Всички ние не трябва да забравяме опитът от миналото. Ние например, помним и примери от историята на Съветският Съюз. Експорт на социални експерименти, опити да се подстроят промени в тези или други страни, изходя от своите идеологически установки, често довеждаха до трагически последствия, довеждаха не до прогрес, а до деградация. Но изглежда, никой не се учи на чужите грешки, а само ги повтаря. И експортът на сега вече така наричаните «демократически» революции продължава.
Достатъчно е да погледнем ситуацията в Близкият Изток и в Северна Африка, за което говори предният докладчик. Разбира се, политическите, социалните проблеми в този регион са назрявали отдавна, и хората там, разбира се, са искали промени. Но какво се получи на практика? Агресивното вънешно вмешателство доведе до това, че вместо реформи държавните институти а и самият уклад на живота бяха просто безцеремонно разрушени. Вместо тържество на демокрация и прогрес – насилие, нищета, социална катастрофа, а правата на човека, включая и правото на на живот, нищо не струват.
Така и искам да запитам тези, които създадоха такава ситуация: «Вие поне разбирате ли сега, какво направихте?». Но, боя се, този въпрос ще увисне във въздуха, защото от политика, в основата на която лежи самоуверенност, убеденост в своята изключителност и безнаказаност, така и не са се отказали.
Вече е очевидно, че възникналият в ред страни на Близкият Изток и Северна Африка вакуум на властта доведе до образуване на зони на анархия, които незабавно започнаха да се запълват с екстремисти и терористи. Под знамената на така наричаната «Ислямска държава» вече воюват десетки хиляди боевици. В тяхно число и бивши иракски военнослужащи, които в резултат на нахлуването в Ирак през 2003 година бяха изхвърлени на улицата. Доставчик на рекрути е и Либия, чиято държавност бе разрушена в резултат на грубо нарушение на Резолюция № 1973 на Съвета по Безопасност на ООН. А сега редовете на радикалите запълват и членове на така наричаната умерена сирийска опозиция, поддържана от Запада.

Възникналият в ред страни на Близкият Изток и Северна Африка вакуум на властта доведе до образуване на зони на анархия, които незабавно започнаха да се запълват с екстремисти и терористи.

Тях отначало въоръжават, обучават, а после те преминават на страната на така наречената «Ислямска държава». А и самата «Ислямска държава» възникна не на празно място: него също поначало формираха като оръдие против неугодните светски режими. Създало плацдарм в Сирия и Ирак, «Ислямска държава» активно разширява експанзията си в други региони, нацелва се на господство в ислямският свят и не само там. Само с тези планове тя явно не се ограничава. Положението е повече от опасно.
В такава ситуация е лицемерно и безотговорно да се излиза с гръмогласни декларации за заплаха от международен тероризъм и при това да се затварят очи за каналите на финансиране и поддръжка на терористи, в това число и за сметка на наркобизнеса, нелегална търговия с нефт, оръжие, или да се опитва да се манипулира с екстремистските групировки, да се поставят те на служба за достигане на собствени политически цели в надежда после някак да се оправят с тях, а просто казано, да се ликвидират.
На тези, които действително така постъпва и така мисли, бих искал да кажа: уважаеми господа, вие имате работа, разбира се, с много жестоки хора, но въобще не с глупави и не с примитивни, те не са по-глупави от вас, и още е неизвестно, кой кого използва за свои цели. И последните данни за предаване на оръжие от тази същата умерена опозиция на терористите са най-доброто на това потвърждение.

Считаме всякакви опити да се заиграва с терористи, а още повече да се въорежават, не просто недалновидни, а пожароопасни.

Считаме всякакви опити да се заиграва с терористи, а още повече да се въорежават, не просто недалновидни, а пожароопасни. В резултат глобалната терористическа заплаха може критически да нарастне, да обхване нови региони на планетата. Толкова повече, че в лагерите на «Ислямска държава» преминават «закалка» боевици от много страни, в това число от европейските.
За съжаление, трябва да кажа за това пряко, уважаеми колеги, и Русия не е изключение. Не трябва да допуснем тези главорези, които вече са почувствали мириса на кръв, после да се върнат у дома и там да продължат своето черно дело. Ние не искаме това. Нали никой не иска това, не е ли така? Русия винаги твърдо и последователно е заставала против тероризма във всичките му форми.
Днес ние оказваме военно-техническа помощ и на Ирак, и на Сирия, и на други страни от региона, които водят борба с терористически групировки. Считаме огромна грешка отказ от сътрудничество със сирийските власти, правителствената армия, с тези, които мъжествено, лице в лице се сражават с терора. Трябва накрая да признаем, че освен правителствените войски на Президента Асад, а също кюрдското опълчение в Сирия с «Ислямска държава» и другите терористически организации реално никой не се бори. Ние знаем всички проблеми на региона, всички противоречия, но нужно е все пак да изхождаме от реалийте.

Ние предлагаме да се обединят усилията за решение на стоящите пред нас нови проблеми и да се създаде истинска широка международна антитерористическа коалиция.

Уважаеми колеги! Принуден съм да отбележа, че в последно време нашият честен и пряк подход се използва като предлог да се обвини Русия в растящи амбиции. Като че тези, които говорят за това, нямат въобще никакви амбиции. Но същността не е в амбициите на Русия, уважаеми колеги, а в това, че да се търпи сформиращото се в света положение вече е невъзможно.
В действителност ние предлагаме да се ръководим не от амбициите, а от общите ценности и общите интереси на основа международното право, да обединим усилия за решение на стоящите пред нас нови проблеми и да създадем истински широка международна антитерористическа коалиция. Както и антихитлеровата коалиция, тя би могла да сплоти в своите редове най-разни сили, готови решително да противостоят на тези, които, както и нацистите, сеят зло и човеконенавистничество.
И, разбира се, ключеви участници в такава коалиция трябва да станат мюсулманските страни. Нали «Ислямска държава» не само им носи пряка угроза, но и със своите кървави престъпления осквернява великата световна религия – исляма. Идеолозите на боевиците издевателстват над исляма, извращават неговите истински хуманистически ценности.
Бих искал да се обърна към мюсулманските духовни лидери: сега са много важни и вашият авторитет, и вашето наставническо слово. Необходимо е да се предпазят хората, който се опитват да вербуват боевиците, от необмислени стъпки, а тези, които са били измамени и в силата на различни обстоятелства са се оказали в рядовете на терористите е нужно да се помогне да намерят път към нормален живот, да сложат оръжие, да прекратят братоубийствената война.

В най-близките дни Русия, като председател на Съвета по Безопасност, свиква министерско заседание за комплексен анализ на заплахите на пространството на Близкият Изток. Преди всички предлагаме да се обсъди възможност за съгласуване на резолюция за координация на действията на всички сили, които противостоят на «Ислямска държава» и другите терористически групировки. Повтарям, такава координация е длъжна да се основава на принципите на Устава на ООН.
Разчитаме, че международната общност ще може да изработи всеобемна стратегия за политическа стабилизация и социално-икономическо възстановяване на Близкият Изток. Тогава, уважаеми дргари, и лагери за беженци не ще трябва да се строят. Потокът хора, принудени да напуснат родна земя, буквално е залял отначало съседните страни, а после и Европа. Тук говорим за стотици хиляди, а в бъдеще може и за милиони хора. Това в същността си, е ново велико горчиво преселение на народите и тежък урок за всички нас, в това число и за Европа.

Считам крайно важно да се помогне да се възстановят държавните структури в Либия, да се поддъри новото правителство на Ирак, да се окаже всестранна помощ на законното правителство на Сирия.

Бих искал да подчертая: бежанците, безусловно, се нуждаят от състрадание и поддръжка. Но кардинално да се реши този проблем може само чрез възстановяване на държавността там, където тя бе унищожена, чрез укрепване на институтите на власт там, където те още са се съхранили или се пресъздават, чрез оказване на всестранна помощ – военна, икономическа, материална – на попадналите в трудно положение страни и, разбира се, на тези хора които, независимо от всички изпитания, не напускат родните места.
Разбира се, всяка помощ на суверенни държави може и е длъжна не да се налага, а да се предлага и изключително в съответствие с Устава на ООН. Всичко, което се прави и ще се прави в тази сфера в съответствие с нормите на международното право, е длъжно да бъде поддържано от нашата Организация, а всичко, което противоречи на Устава на ООН, – отхвърлено.
Преди всичко считам крайно важно да се помогне да се възстановят държавните структури в Либия, да се поддържа новото правителство на Ирак, да се окаже всестранна помощ на законното правителство на Сирия.
Уважаеми колеги, ключева задача на международната общност во главе с ООН остава обезпечение на мира, регионалната и глобалната стабилност. Според нас, трябва да говорим за формиране на пространства на равна и неделима безопасност, безопасност не за избрани, а за всички. Да, това е сложна, трудна, продължителна работа, но алтернатива на това няма.
Но блоковото мислене от времената на «студената война» и стремежа за к освояване на нови геополитически пространства у някои наши колеги все още, за съжаление, доминират. Отначало е продължена линията на расширение на НАТО. Питаме: ради какво, ако Варшавският блок прекрати своето съществуване, Съветският Съюз се разпадна? А въпреки това НАТО не само остава, тя още се и разширява, така както и нейните военни инфраструктури.

Нужен е реален отчет на интересите и правата на хората в Донбас, уважение към техният избор, съгласуване с тях, както това е и предвидено от Минските договорености, ключеви елементи от политическото устройство на държавата.

После поставиха постсъветските страни пред лъжлив избор: да бъдат със Запада или с Изтока? Рано или късно такава конфронтационна логика бе длъжна да се превърне в сериозна геополитическа криза. Това и се случи в Украйна, където използваха недоволството на значителна част от населението от действащата власт и отвън провоцираха въоръжен преврат. В резултат избухна гражданска война.
Ние сме убедени: да се спре кръвопролитието, да се намери изхот от задънената улица може само при пълно добросъвестно изпълнение на Минските съглашения от 12 февруари тази година. Със заплахи, със силата на оръжието целостността на Украйна не може да се обезпечи. А е нужно това да се направи. Нужен е реален отчет на интересите и правата на хората в Донбас, уважение към техният избор, съгласуване с тях, както това и е предвидено от Минските договорености, ключеви елементи от политическото устройство на държавата. В това е залогът, че Украйна ще се развива като цивилизована държава, като важно свързващо звено в строителството на общото пространство за безопасност и икономическо сътрудничество както в Европа, така и в Евразия.
Дами и господа, не случайно споменах сега за общото пространство на икономическо сътрудничестви. Още неотдавна изглеждаше, че в икономиката, където действат обективни пазарни закони, ние ще се научим да работим без разделителни линий, ще действаме на основа прозрачни, съвместно изработени правила, в това число принципите на СТО, които подразбират свобода на търговията, инвестициите, открита конкуренция. Но днес едва ли не норма станаха едностранни санкции заобикалящи Устава на ООН. Те не само преследват политически цели, но и служат като способ за отстраняване на конкурентите на пазара.
Ще отбележа още един симптом на растящият икономически егоизъм. Ред страни тръгнаха по пътя на закрити ексклюзивни икономически обединения, при това преговорите за тяхното създаване вървят кулуарно, в тайна и от собствените граждани, от собствените делови кръгове, обществеността, и от другите страни. Другите държави, чиито интереси могат да бъдат засегнати, също за нищо не се информират. Вероятно, всичи нас искат да поставят пред факта, че правилата на играта са преписани, и преписани отново за изгода на тесен кръг избрани, при това без участието на СТО. Това заплашва с пълно разбалансиране на търговската система, раздробяване на глобалното икономическо пространство.

Обозначените проблеми засягат интересите на всички държави, влияят на перспективите на цялата световна икономика, затова предлагаме да се обсъдят във формата на ООН, СТО и «Групата на двадесетте». В противоположност на политиката на ексклузивност Русия предлага хармонизация на регионалните икономически проекти, така наречената интеграция на интеграциите, основана на универсалните прозрачни принципи на международната търговия. В качеството на пример ще приведа нашите планове по спрягане на Евразийският икономически съюз с китайската инициатива по създаване на «Икономически пояс на Пътят на коприната». И както преди големи перспективи ние виждаме в хармонизация на интеграционните процеси в рамките на Евразийският икономически съюз и Евросъюза.
Дами и господа, сред проблемите, които засягат бъдещето на цялото човечество, е и такова предизвикателство, като глобалното изменение на климата. Ние сме заинтересувани в резултативност на климатическата конференция на ООН, която ще се състои през декември в Париж. В рамките на своят национален принос към 2030 год планираме да ограничим отделянията на парникови газове до 70‒75 процента от нивото на 1990 год.
Но предлагам да погеднем върху проблема по-широко. Да, установявайки квоти на вредните отделяния, използвайки други по своя характер тактически мерки, ние можеби, на някакъв срок ще снемем остротата на проблема, но безусловно, кардинално не ще го решим. Нам са нужни качествено други подходи. Трябва да говорим за о внедряване на принципно нови природоподобни технологии, които не нанасят урон на обкържаващата среда, а съществуват с нея в хармония и позволяват да се възстанови нарушеният от човека баланс между биосферата и техносферата. Това действително е предизвикателство от планетарен мащаб. Убеден съм, че да отговори на него у човечеството има интелектуален потенциал.

Предлагаме да се свика под егидата на ООН специален форум, на който комплексно да се разгледат проблемите, свързани с изчерпването на природните ресурси, разрушението на средата за обитание, изменението на климата.

Нам е необходимо да обединим усилия и преди всичко на тези държави, които разполагат с мощна изследователска база, с база на фундаменталната наука. Предлагаме да се свика под егидата на ООН специален форум, на който комплексно да се разгледат проблемите, свързани с изчерпването на природните ресурси, разрушението на средата за обитание, изменението на климата. Русия е готова да стане един от  организаторите на такъв форум.
Уважаеми дами и господа, колеги, на 10 януари 1946 год в Лондон започва работа първата сесия на Генералната Асамблея на ООН. Откривайки я, председателят на подготовителната комисия на сесията, колумбийският дипломат Зулета Анхел, според мен, много точно формулира принципите, на които трябва да строи своята дейност ООН. Това са добра воля, презрение към интригите и хитростите, дух на сътрудничество.
Днес тези слова звучат като напътствие за всички нас. Русия вярва в грамадният потенциал на ООН, който е длъжен да помогне да избегнем нова глобална конфронтация и да преминем към стратегия за кооперация. Заедно с другите страни ще работим последователно ради укрепление централната координираща роля на ООН.
Убеден съм, че действайки заедно, ние ще направим света стабилен и безопасен, ще обезпечим условия за развитие на всички държави и народи.
Благодаря ви за вниманието.

 Източник – http://www.kremlin.ru/events/president/news/50385

С кого там да се договаряме?

Някой от класиците беше казал, че всички войни в света стават затова, че хората не могат да се договорят за един, еднакъв за всички смисъл на думите, и затова не се разбират. Това безусловно е преувеличение, както и всяко друго обобщение, но рационално зърно в това има.
Но все пак. Как ние можем да се договорим?!
За едни, да ги наречем условно «формалисти», е важно всичко да е «съгласно демократическите норми и процедури» или там безусловно да се съблюдава «свободата на словото». Това че той свободно носи откъснат от реалността бред, него не го вълнува. Точно както и това, че Хитлер дойде на власт по демократичен път.
За вторите, да ги наречем «символисти», е важно над тези градове да виси парцал със строго определени цветове, или всички да ходят в определено (откровено архаично) облекло, или с еднакви прически. И в това те виждат залог за щастието, а когато нещо се разминава с техните представи за идеала, изпитват дълбока фрустрация.
За трети, «потребители», е важно само количеството на сортовете салам в магазините (и в хладилника, но често в хладилника е даже вторично, колкото и да не е парадоксално).
За четвърти, «идеалисти», е важна «справедливост», но и в това понятие разните хора влагат съвершенно разни, често пряко противоположни смислове. Макар свое понятие за справедливост и на мен не ми е чуждо, признавам.
За мен е най-важно от всичко развитието, прогреса. Аз съзнателно няма тук да давам определения нито на «прогреса», нито на «развитието», защото можем пак да изпаднем в спор за дефинициите и да се отклоним от същността. Например, Ларуш формулира това като «повишение плътността на енергопотока». Което също е упростяване.
Е как може да се договорим?! Прогресорът, за когото са важни космически кораби, освояващи други планети, и любителят на салам? Този, за когото е важен резултатът, с този, комуто е важен процесът? Тези, които мислят, преди да започнат нещо да правят, с тези, които правят ради самото действие (и не мислят нито до, нито после)?
За какво мога да говоря с идиот, който счита за проявление на патриотизъм размахване на цветен парцал? У него мисленето (ако това въобще може така да се нарече) е заседнало на дологическо ниво, на ниво симпатическа магия, характерна за архаичните хора от античността, при това не принадлежащи към големите цивилизации от типа на гръцката или римската. Да кажем направо – за диваците. И ако аз започна да му обяснявам това, то той още и половината думи от определенията няма да разбере. Но при това то е свято уверено в своето превъзходство над всякакви «умници». Като в «Механическото его» на Хенри Катнера «Аз – убива!». Макар Катнер то също не е чело.
Най-обидното е, че аз пък мога да разбера всички подобни типове. И, при желание, да общувам с всеки от тях на достъпен за тях език. Но виж желание такова възниква все по-рядко.
Разбира се, аз мога, като сержант Франко Соренте у Шимун Врочек, да крещя на тълпата «Ченгетата – кучки! В двореца са богатство и к*рви!», за да я насъскам напред. Но това правят тези, които аз ненавиждам и презирам. А да се уподобявам на ТОВА не искам.
Те са които могат спокойно да спят в завладените дворци, добили се своите дребнобуржуазни цели, и не гледайки назад, където остават труповете на тълпата и ченгетата на залетите с кръв улици. Те са които могат да хапват «тортички отсъкалчета », посмейвайки се над «пържените колоради». А аз не мога. Даже за висшето благо, for the Greater Good.
Аз мога да ги разбера, класифицирам, разложа по масата и преброя. Защото те са тъпи и примитивни, не страдащи от рефлексия и сложни мотивации. Власт, богатство, мадами, самоутвърждение за сметка унижение на слабите – това е пределът на техните мечтания. Да разбера – мога. Да приема – никога.
Та с кого там да се договаряме? Там, зад стъклото, седи примитивно членестоного Зло. То е способно да мимикрира и бута патосни речи, не разбирайки смисъла на произнасяните думи и изречения. Но да съзидава и твори то не е способно.
Ако на Злото се даде възможност, то ще се вцепи в тези, които го гледат. Затова стъклото е дебело, а наблюдаващите внимателно следят да не се появят изходчета навън. И при липсата на възможност да се изтръгне, Злото яде само себе си.
Въобще, исках да напиша текст за разбирането и търсенето на точки на съприкосновение. Не стана. Нали ако разбирането е възможно (да се разбере едноклеточно е просто), то примирението – не. Както е писал Лев Николаевич Гумилёв «Някой типове конфликти не завършват с примирение».
Миналият път зле сработи НКВД, съветските хора простиха и не започнаха да добиват оцелелите твари. А тези две поколения чакаха шанс за реванш, за мъст. Дочакаха. И сега заради това всеки ден гинат жени и деца.
Затова в задника примирението и прощаването. Справедливост за всички, и никой да не остане обиден. И по-добре от Симонов това не може да се  изрази.

Так убей фашиста, чтоб он,
А не ты на земле лежал,
Не в твоем дому чтобы стон,
А в его по мертвым стоял.
Так хотел он, его вина, –
Пусть горит его дом, а не твой,
И пускай не твоя жена,
А его пусть будет вдовой.
Пусть исплачется не твоя,
А его родившая мать,
Не твоя, а его семья
Понапрасну пусть будет ждать.
Так убей же хоть одного!
Так убей же его скорей!
Сколько раз увидишь фашиста,
Столько раз его и убей!

Александр Роджерс

Тектонически сдвиг

"Който умее да води война, покорява чуждата армия, без да се сражава; превзема чуждите крепости, без да ги обсажда; съкрушава чуждата държава, без да държи своята войска дълго. Той обезателно запазва всичко в цялост и с това оспорва властта в Поднебесната. Затова и може без да затъпява оръжието да има изгода: това и е правилото на стратегическото нападение" Сун-цзъ [Изкуството на войната]

Познато, да?
Днес, когато има леко усещане на мирис на буря във въздуха, разбираш колко важно е да се притежава спокойствие и колко важно е то за първите лица на държавите. 

Путин счупи гръбнака на системата. В това е сложно да се повярва, но това е така. И нека нашите либерални проститутки, под чехъл, свидоми идиоти и техните феодали с това не са съгласни, фактите говорят сами за себе си. Светът стана друг, при това, че всички основни изменения го чакат и всичко е още в бъдещето. 

Информационният панцир, който е обвил планетата не е способен да покрие най-главното - правдата. Силите не са равни, но правдата, като вода, тя пробива камъка, достига до самите недра, защото тежестта е по-силна от противодействието. 

Западният свят е принуден всячески да презира Путин подобно малко кученце или гладен пес, който къса веригата. Да се джафка засега може, а да се хапе - зъбите ще бъдат счупени...

"Световният прицел" гледа Сирия, която стана препъни-камък, ябълка на раздора, последна чаша на търпението и край на пропастта ако искате. И да пада там някому все едно ще се наложи, въпросът е - кому.

Да се оцени мащаба на важност на близкоизточния регион е крайно сложно. По-просто е да се каже, че Сирия несъмнено е най-важното място, откъдето може да се държи всичко под контрол. А знаейки целите на нашите "пернати партньори" не е трудно да се разбере, доколко за тях е важна Сирийската територия. 

Хаос - това също е състояние на порядък. Който мисли, че ИГИЛ се е образувал случайно и излязал изпод контрол - жестоко греши. Той не се появи в юга на Мексико или на границата с Канада. Той се появи там, където бе длъжен да се появи и където ще е изгодно само някому едному. Безусловно, някакви аспекти са излезли изпод контрола на американците, но основната работа терористическата държава все пак изпълнява - създава напрежение.

Едва вниманието на обществеността се превключи на Сирия зад океана почувстваха недоброто - нали всъщност започна да изглежда, че САЩ са станали не толкова важен играч на близкоизточният конфликт. За това доста точно отбеляза председателят на Държавната дума на РФ по международни дела Алексей Пушков в своя твитер:

"Сътрудничеството по Сирия е по-нужно на САЩ, отколкото на Русия. Без него САЩ ще се окажат на втори роли и ще загубят битката за световното обществено мнение"

Как така, те са привикнали да са навсякъде първи, техният кабинет и инстанция е била винаги последна. А тук изведнаж по някаква непонятна неведома сила Русия се включи в системата на сдържания и противовеси и за голяма болка за тях, ги измести от информационното пространство.

По линията Дамаск се случи тектонически сдвиг. Това е място, където се пречупват всички световни сили. Нивото на напрежение и накал да се оцени е сложно засега, но несъмнено главното вече се случи - истериката на западните лидери, особено САЩ се смени с неловко и раздразнено мълчание. Обсъжданите новости днес - руските самолети в Сирия, руските морпехи, водещи бой с ислямистите и #обожекаквоковарниятПутинщекажеоттрибунатанаООН!!!!

Съвсем неотдавна СМИ дуднеха за бомбардировките в Йемен, за феноменалната важност на раздутата коалиция от 60 страни во главе със САЩ по борба с ИДИЛ, пристигането на задноприводната звезда в Украйна и тук изведнаж като с длан по гъ#a Русия просто изби стола изпод краката. 

Обърнете внимание, с каква лекота ястребите започнаха да публикуват снимки от спътници, на които демонстрират на цял свят руските СУ-шки, стоящи на пистата. 

Браво молодци. А що нито една понятна снимка с малазийският боинг до сега няма? Е да, непорядък се случи, не таз птичка завалиха, и не на тези идиоти довериха, простете...

Едва сега за пръв път от дълго време разбрах, може и да греша, че този момент с нещо напомня ситуацията с Крим, а именно с това, че ястребите не бяха готвили отрано план и път за отход в случай със ситуацията на полуострова или сега в Сирия. Просто с всички фибри чувствам, че в техният любим изтъркан бележник с инструктаж белеят празни страници по случая. И тому потвърждение - леката раздразненост с нервозно мълчание. Някакви евтини и жалки вхвърляния по повод руските солдати, които вече гинат там на пачки и които насила заставят там да отиват, че плюс още обявили някаква мобилизация и така нататък. Наистина ме мързи да търся и постя тук тези небивалици, вие сте хора всички умни, еднозначно всичко сте видели вече. Главно, че ние вече на това не реагираме, защото е мината тема, съвсем неотдавна подобна небивалица говориха за Донбас.

Едно у американските кукловоди не може да се отнеме - да пишат Холивуд в живота те умеят красиво. Особено сочно се получават първите кадри. Даже назначението на Барак Обама бе своего рода сигнал с любимата дума днес на запад - толерантност. Няма да се удивя, ако в скоро време на пост глава на звездно-раираните ще бъде издигнат някой толерантен мудак. Каква разлика, все едно главните подлеци, които рулят САЩ и за съжаление света - старите сенатори-пердуни, а също техните подръчни бизнесмени (Бих казал - старите бизнесмени-пердуни, а също техните подръчни сенатори - бел.пр.). На фона на "многоразовият" Барак Обама, разтревожената госпожа Ангела Меркел и вечно подмишка господин Франсуа Оланд, Путин - това е единственият сериозен лидер на днешно време. И сега това става очевидно, а главно става понятно - защо. Путин ръководи страна, а горните лидери са обикновени политически "насадки". На техен фон даже е сложно да се подберат думи, толкова нищожни са такива людие, като Петр Порошенко...

Ето защо словото на Путин като снайперски изстрел избива пера от мъхнатите задници на ястребите, отщипвайки все повече и повече. Затова защото Путин говорит за себе си и за страната, а също за тези, когото поддържа.

Сирийското развръщане с двуседмична давност - това е явно потверждение. По удивителен начин накалът на юго-изтока в Украйна се смени с "лош мир" и престана да бъде първа полоса на обществеността. Путин даде шамар на САЩ. И това независимо че те там го чакаха. Те чакаха найтъмнейшия, за което бяха приготвени много капани.

"Джудо учи да се държиш в ръце, да чувстваш остротата на момента, да виждаш силните и слабите страни на съперника, да се стремиш към най-добър резултат. Съгласете се, на политик всички тези знания, умения и навици са просто необходими." В. Путин 

връзка: http://putin.kremlin.ru/interests

Източната чувствителност е присъща на руският лидер. Путин като никой разбира, че всяка система се стреми към равновесие, а тази, която живее за сметка на хаоса - определено може да загине ако бъде заставена да се "успокои". 

Философията на нашият президент е до болка проста - да принуждава противника да действа пръв и да му дава възможност да мисли, че е във всичко осведомен и всичко е под контрол. Вземете например общият фон, и сравнете, колко заявления правят западните лидери и в същото време руският президент, що се касае международната обстановка. Путин обича спокойствието и мълчанието. Всяко негово слово е премерено с тежеловесна калка. И което повече от всичко поставя останалите спецслужби и лидери в тупик, е това, че руският лидер умее да каже пред цял свят планът за най-близко време, разкрил всички карти, а те с пот на лицето и истерика търсят неговият коварен замисъл, какъвто всъщност няма. И наопаки. Има ситуации, когато Владимир Владимирович може едва да изстиска от себе си усмивка или да поиграе със скули, задавайки за останалите сериозен повод за размисли. 

САЩ държат основен курс по измотаване на Русия. За тях ще ссвърши работа всяко действие на Русия на международната арена, ако това поне малко малко прилича на такова, което не може да се прави без звездно-раираната показалка. 

Демокрация? Вие не забелязахте ли, че някак рядко това слово започна да се употребява в днешното общество? Аз бих казал, словото толерантност днес е къде повече разпространено. Скоро пиндосите ще отправят своите бомбардировачи B-1 во имя толерантности. Вафахаахааахахаха! Господи, накъде се носи този свят...

Е и какво там нашите европейци? Е, за тях въобще като че няма какво да се каже. Ето немското издание Der Welt съобщава, че Европа като че повече не вярва на САЩ и започва да поглежда в страна към Русия:

http://www.welt.de/debatte/article146480564/Europas-ungewolltes-Signal-in-Richtung-Russland.html

Аха. Направо си представих дворно куче, което гледа в съседният двор, където може да си себе си, но жестоката верига на шията я е заставила да изблещи очи от орбитите. Поскимтяла поскимтяла и се забила в колибката. Въобще тишина. Европейците, дето се вика, са си натиснали задниците и чакат походу изказването на В.В. Путин на генералната асамблея на ООН, която ще бъде в Ню Йорк на 28 септември. 

Защо чакат? Че затова защото разбират, че докато руският лидер нищо не е заявил те не са в силите, да и не са в правото нещо сами да решат. Защото се боят. Ибо има осъзнаване на това, че много политически движения са били направени пряко нормите на международното право. И бежанците зад прозорците им са тому потвърждение.

Почвата под краката им е толкова нестабилна, че по-добре в такава ситуация да не се правят каквито и да е движения, защото проблемите с бежанците, които в пряк смисъл "завоюват" Европа дето се вика, ги застави малко да забравят за толерантността. Наистина, справедливости ради, струва си да се признае, че някои страни все пак се държат добре, например Германия. Просто на техния фон е цинично как британците заявяват, че ще приемат малка порция бежанци и те едва ли не ще отбират. Е а тържеството на толерантност на прибалтийските страни не се поддава на описание. Унгарците, всъщност, и те там...

Ситуацията в Сирия е подобна на литосферни плочи, които са се срещнали в едно място и сега тук протича тяхото движение.Само  в нашият случай - политически. При това, както и да не е странно, не насреща, а на разделение. Европа е някъде посредата между тях. И ще е интересно да се наблюдава, как бързо те не ще издържат и заявят за своето мнение, решили да се прилепят към някой "континент".

Да се говори нещо за горещо противостояние на САЩ и Русия засега още е рано. Но ако проектираме днешният етап на сирийският конфликт на предишните години, то безусловно настъпи нова фаза на противодействието на двете държави. Сирия се намира между две наковални. При това, както помните, през миналата година изглеждаше, че тази роля ще премери на себе си Украйна, и това даже започна да се получава със завиден успех за американците и с кучешка гордост за свидомите, влажните мечти на които не знаеха граници. Но те явно са неразчели менталитета на хохлите и евреите, които са поставили на руля. Украинският народ не можа да въодушевит и реализира вашингтонските планове по разядосване на Русия. И колкото и Петр Порошенко да не тресе паспорти и не залива западната преса за руските военни в Донбас, днешните СМИ тази измислица вече тиражират неохотно. Украйна не можа да се справи с днешните правила на играта на "възрастните чичковци", а всички нейни гръмки деятели са способни само да водят война във фейсбук и да разгръщат диванните войски, разбивайки колони руски военни на юго-изтока...

В този случай ислямистите се оказаха къде по-надежни. ИДИЛ, построил  се на принципа на ненавист и радикално настроен ислям на западни пари, и разбира се своя нефт можа да построи къде по-могъщо образование, отколкото даже това, което се случи с Украйна за последните 25 години. Аз не сравнявам някакви икономически или политически показатели, в никой случай. Говоря за това, че пиндосите повече ще доверят пистолет на сунита, който ще стреля където трябва, отколкото на хохола. Практиката вече показа правилността на моите думи.

Сирия принуждава САЩ да действат въпреки своите правила. Когато Путин принуди американците да разговарят с Башар Асад по повод химическото оръжие, те се съгласиха и забележете, тогава защо ли Асад бе президент. Нали подобен диалог го признаваше като глава на сирийската държава. Но в днешният неугоден момент разбира се за тях той е единствена преграда по техните планове в Сирия. 

Всяко заявление на запад и на изток с голям трясък разкъсва политическите елити. Може и силите да са неравни, но потенциала е достатъчен, за да унищожи Земята няколко пъти. От това, как ще се разрешава сирийската криза и как дълго ще търпят двете страни, зависи бъдещето на нашия с вам свят. Какъв ще е той, да се каже засега е сложно, но мисля, за еднополярност може да се забрави както и за биполярност. 

Русия е подобна на природно явление. Като сила на тежестта. Нея не можеш да премахнеш, изключиш, унищожиш. Нея може само да пребориш с противодействие. С което и се занимават САЩ. Те всячески се опитват да изтласкат Русия на международната арена от играта, използвайки стари шаблони от времената на студената война. Но носталгията е завършена, нужни са нови методички, а новите пернати всяко са по-глупави от своите предшественици ветерани... И ако сравним двете страни, то независимо от колосалната разлика на похарчени сили и средства, най-сложно от всичко в тази ситуация е именно на Америка. Защото светът се стреми към спокойствие, както и всяка система, а опитът да се разклати и създадат горещи точки все едно ще доведат към циментиране на справедливост и правда...

Ако Русия продължи да поддържа Асад и да го снабдява с необходимото, подкрепяйки на международните площадки своята правота, несъмнено страхливостта на западните лидери ще слезе на нула и те ще се строят в опашка с лице към Русия, при това предишната милитаристска риторика ще остане в миналото. Но за това предстои да се премине непрост път на жертвоприношение. Ако се случи тектонически сдвиг в Сирия, то някому ще се наложи да падне в пропастта, иначе не може. 

Ще настъпи фундаментално действие, събитие на епохата. И вече някак съвсем не е интересно #квотамухохлите...

Александр Сорокин ³⁹⁷

Путин и "Изкуството на войната"

До началото на конкретни действия е нужно да се държи в тайна разположението на силите и последователността на планираните събития. (Сун-цзъ)

Доколкото противостоянието на Русия и САЩ придоби ако още не световен, то поне като минимум евразийски мащаб, войната в Украйна, в Сирия и другите конфликти на територията на Евразия повече не могат да се разглеждат изолирано. Всичко това е част от един процес, фронтове на една Голяма война.

Първо. Украйна

Захар Прилепин, бележка от 16 септември:

Отличният син на осетинският народ, мой познат, опълченец, а сега журналист Алан Мамиев разказва:

"Не зная, всички ли са в курса, но през август карателите планираха настъпление. Сили и средства за това привлекоха достатъчно. Събраха бронетанков юмрук за удара. Но те незадача... Тъкмо се наканиха да настъпват, започнаха да загряват техниката, буквално на загряването  точно ги накри нечия артилерия (вероятно своя). Загубите бяха много големи. Цифри всички публикуват разни, точни аз нямам, но фактът остава факт - настъплението завърши, даже не започнало".

Аз точно такава ситуация описвах (тоест, аз бях в някакъв смисъл свидетел) - но преди 10 месеца, или около. Разузнаването работи.

Киев за това не докладва, защото за пореден път се опозори. Задграничните СМИ за това не пишат, защото тези новости не им харесват. Русия, естествено, също мълчи, защото тя тук няма роля.

В резултат много важни мероприятия се оказват неизвестни за света. А като цяло тези събития, между другото имат значение, пряко казано, световно.

Такива значи парадокси от "века на информацията".

Ще напомня още и моята забележка от 20 август, "Някакъв инсайд все пак имаше":

Русия категорически война не желае. Иначе с такова знанием можеше спокойно да се прави отпуснат и безгрижен вид - после ВСУ атакува - може даже да се пропусне малко напред - а после с чиста съвест да се размаже по чернозема. Вместо това нашите ДРГ планомерно и доволно ефективно унищожават складове с боеприпаси, артилерията провежда превантивни удари по струпванията на техника, до границите с Украйна се провеждат учения, а в пресата се появяват многочислени намеци, че този път Русия ще е принудена да се намеси. Тоест, както могат умиротворяват и уговарят.

Резултат: Настъплението на ВСУ е сринато не започнало. Обстрелите на градовете на Донбас към сепрември практически се прекратиха. Конфликтът на някакво време е замразен по приднестровски сценарий.

Едновременно. Иран.

Проявявай външно смирение и подчинение, за да извикаш високомерно отношение на противника. (Сун-цзъ)

Когато през лятото вървяха преговорите по Иран, Русия активно съдействаше за успеха им. Нашите дипломати бяха много настойчиви и бързаха. Лавров целия бе в пяна, по-бързо. По-бързо защо? Експертите недоумяваха - а защо, собствено, му е нужно това на Путин? След снемането на санкциите на пазара ще тръгне иранска нефт. Той иска да снижи цените на нефта?

След успешното завършване на преговорите, американците "похвалиха" Русия. Кери каза нещо от рода "удивен съм, че русите в замяна за такава помощ нищо не поискаха". Да-да. Путин вече знаеше, какво именно ще получи в замяна.

Резултат: Иран престана да е "страна-отшелник", стана "нормална страна", с нея "може да се работи". И Запад не може да възрази - може. И Израел вече, като че, да се възмущава няма законно право - въпросът с ядрената бомба е решен, Иран се отказа от такива планове.

А Иран - е най-важният съюзник на Асад и единствената държава, готова да му изпраща на помощ сериозни сухопътни сили, КСИР. Иран има голямо влияние над шиитски Ирак и спокойно ползва иракският коридор за помощ на Асад. На Иран се държат и алавитите на Асад, и техните съюзници от ливанска Хизбола. И с Иран, повтарям, вече "може да се работи". Всичко е скрепено документално и подписано. Край.

"Експертите" казват, че Путин така иска да "заслужи благосклонността на Запада". Но ще му прости ли Запад? Ай-я-яй, няма... И нефтът ще поевтенее. Но затова ще може на Иран нещо да се продаде, оръжие например. Поне някакво слабо утешение.

Нападай, когато противникът не е готов, премествай се когато противникът не очаква. (Сун-цзъ)

А едва след това, добила се тишина в Украйна, "Русия осигурява на Иран “безполетна зона” в Сирия":

Министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров по време на секретна среща с командващият на силите ал-Кудс от корпуса на стражите на ислямската революция на Иран потвърди, че Русия няма да предаде верният на протежение последните 55 години съюзник, и няма да допусне повторение в Сирия на либийският сценарий.

В хода на дискусията на Лавров и Сулеймани бе достигнато взаимно разбиране, съгласно което Русия ще предостави въздушно прикритие на цялата територия, намираща се под контрол на режима, в същото време докато Иран ще осигурява подготовка, снабдяване и операции на сухопътните сили – сирийската армия, шиитските доброволци, Силите за Национална Самоотбрана и “Хизбола”. Освен това, Русия ще осигури режима със съвремени средства за противовъздушна отбрана, за да гарантира “оцеляването на ключов играч в сирийското уравнение”.

И започва фактически съвместна с Иран военна операция.

Нататък знаем - Щатите леко се ошашавиха и до сега не могат да решат, какво, собствено, да правят.

Извиквай разногласия и разделеност сред противника. (Сун-цзъ)

Тишайшие и покорнейшие Меркел с Оланд, изплашили се от американският подарък с "великото преселение на народите", са готови мълчаливо да поддържат Русия.

ИДИЛ е абсолютно зло. Не само реално, но, което е къде по-важно, още и медийно, и срочно да се преправят главорезите в "борци за свобода" не са в състояние даже свръхгъвкавите западни СМИ - психиката на гражданина просто не ще издържи такъв експеримент.

 

Непонятно е, какво могат да измислят тук американците, но навярно на всичките им ходове, освен най-безумните типа пълно преобръщане на дъската и помитане на всички фигури, Путин е предвидил отговори. Впрочем, и отговор на безумни ходове навярно също е предвидил. И даже  се е подстраховал.

По повод цените на нефта, които така печалят аналитиците - авиобаза в Сирия, радуисът на действие на която покрива целият Близък Изток, може при необходимост да отрегулира цената не по-зле от най-разтропания борсов брокер.

Всичко това много удачно бе направено до началото на юбилейната 70-а сесия на Генасамблеята на ООН, на която ще се съберат световните лидери. Сега те ще се съберат, на първо място за това да послушат, какво ще им каже Путин.

А какво ще стане с Украйна, как ще се развиват събытията тук? Кой го знае... Путин не можеш да изчислиш. Но той не толкова отдавна каза, че русите и украинците - това е един народ. След като е казал, то най-вероятно, така и ще се случи.

Но кога и как? Отговор:

До начало на конкретни действия е нужно да се държат в тайна разположението на силите и последователността на планираните събития. (Сун-цзъ)

Източник: http://dima-piterski.livejournal.com/373408.html

Масовият наплив на бежанци в Европа е организиран. От кого?

"Werde Fluchthelfer! „Fluchthelfer.in“ made by US-Think Tank"

Как мислите, какво стои зад тази внезапна вълна бежанци в Европа? Войната и немците? Нищо подобно. Вчера ми позвъни приятел от Австрия и съобщи буквално следващото:
"А знаеш ли, защо някои бежанци се държат предизвикателно и изискват особени привилегии и плащания? Обещали са им, че така ще е. Тях са ги поканили в Европа. И не просто поканили, а буквално заплатили пътя и обещали море блага. Тях са ги поканили американците".

Пристигнахме.
Аз го питам: а доказателства имаш ли или това е предположение?
И той ми изпраща няколко линка на статия и сайт (на немски). Привеждам по-долу: за владеещи езика.

А тук ще разкажа каква е работата.

Ето уж безобиден сайт http://www.fluchthelfer.in/. Но около него вече няколко дни се случва нормалная такава бъркотевица. Работата е там, че по законите на европейските страни активен призив към нелегална доставка на бежанци в Европа е забранен. Следствие на такива действия може да бъде арест и затвор. А на тази страница има най-натурален активный призив към преминаване в Европа за самите бежанци, аза  гражданите от ЕС - "връщайки се от отпуск, не забравяй да вземеш оттам със себе си един или двама бежанци". И няколко правила, как да ги намерим, как да ги превозим, за да не ги задържат и прочее.
Професионалните журналисти твърдят, че могат да отличат сайт с народна инициатива от организирана професионална акция. И този сайт изглежда твърде професионално направен, че да се подмине. Затова и започват да копаят. Къде пък е регистриран доменът и от кое лице или организация?

А ето от кого (жълтият маркер):

Организацията The Ayn Rand Institute управляваше наша бивша съотечественица Алиса Зиновьевна Розенбаум (съотечественица - за гражданите от РФ - бел.пр.). Тя се преселва в САЩ и става ционистка, която не може да  търпи палестинците, нарича ги тълпа примитивни диваци, ненавиждащи Израел, и активно се застъпва за провеждане на военни действия против тях. В Европа започват да я наричат "главен идеолог на американското право" (Chefideologin der amerikanischen Rechten). И откъде-накъде именно тази организация започва да помага именно на тези люде (арабите) да се преселят в Европа? Някак не се връзва.

Започват да копаят още. Организацията, тясно свързана с The Ayn Rand Institute - виждате на картинката названието и в електронният адрес, на който е регистриран домена - се оказва "Rise up", известна със своето позициониране: "Ние инсценираме революции и свободни общества". Оп-па.

Те стояха зад организираните безпорядъци в Македония, когато тълпи демонстранти изразяваха протест против ръководството на страната и искаха отставка на премиер-министъра. Поддържаните от Фонда Сорос активиcти на Rise Up не скриваха лицата си, един от тях интервюираха и запитаха: "Парите на Джодж Сорос се разпространиха по планетата и поддържат така наричаните цветни революции. Не ви ли се струва, че случващото се сега в Македония много прилича на събитията в Украйна?" На което той отговори: "Това не е революция, а мирен протест. И аз се надявам, че той няма да прерастне в революция като в Украйна".

А какво общо имат нашите бежанци, ще запитате? А това, че именно тези американски организации активно канят всички желаещи в Европа, обещавайки им различни блага. При това упор се прави на съчувствие, човечност и необходимост от оказване помощ на хората в беда. Интересно, че европейските изследователи не откриват нито един случай на призив в Мексико, САЩ или Канада. Затова пък в Европа те гостеприемно отварят вратата за всички желаещи.

Но нали тези бежанци не се обръщат в посолствата за виза, а към специални нелегални превозвачи. И услугата на тези превозвачи струва доста пари. Откъде у бедните хора от 7 до 14 хил.евро? Много просто. Пътят им се плаща и се взема дългова разписка, по която ще трябва обезателно да се плати... с какво? Е, например, с това, което кажат.

Има факти, които показват за добре организирани връзки между превозвачите на нелегални и Международната интеграционна организация. Ръководи тази организация Уйлям Лейси Суинг, бивш посланик в няколко африкански страни и агент на ЦРУ.

Интересно, че именно той няколко пъти открито се обръща към европейците да набират повече бежанци и да не се стесняват. Той по-рано подготови почвата за предаване на няколко африкански територии под контрол на САЩ, бъдейки там дипломат.

Днес той е една от ключевите фигури във финансирането на превоза на бежанци, ръководената от него организация заплаща превозвачите. После неговата организация също така съобщава на бреговата охрана на страните, където се насочват заплатените лодки с бежанци. И нататък държавите решават: дали тези лодки да се приемат, дали да се потопят - както дойде. Страхотия.

Това, че внезапното нашествие на бежанци е добре планирано и организирано, е безспорно. Все повече европейци започват да говорят за това.

Връзка към статията на немски

Диктатор

 

 Ето седи диктатор, политик ненавиждан от толкова много хора, който е предал своя народ и възнамерява да въвлече света във война. Отляво на него седи руският президент Владимир Путин.

Мястото и времето на Третата световна да не се променя

Черният лебед винаги изплува от тиха вода, за която всички са забравили. От някакво заливче или завой на плиткото, в което отдавна вече никой не е потъвал и който затова се счита безопасен. Или от зарастналото с камъш тихо блато, от никого не тревожената повърхност на което гъсто е покрита с папур и надежно е скрила цялата живееща в него нечист. И когато по знак на невидим зъл вълшебник целият легион прислужници на тъмата изведнаж изскочи на повърхността, само секунда ще отделя размереният мирен живот от хаоса, ужаса и разрушенията...
Кой би могъл да помисли, че благополучна Европа за някаква година – мигновение в историята! – ще се превърне в реална зона на принуждение? Безжалостно я троли Гърция, сериозно заплашвайки с фалит и разпад на еврозоната. Новоизпечените недодържави от източният край устройват истерики, видели по време на поредният нощен кошмар руски подводни лодки и самолети, получили от това предлог за заселване на американски военни бази за вечни времена. САЩ безсъвестно заплашват мекотелият Оланд с «Мистрал»-ите, представяйки го не точно пълен глупак и мрънкалник, но нещо като такова. Плюс още се опитват да заставят Старият Свят някак да замръзне и едновременно да купи от тях танкери със шистов газ по сичко точно цена...
Но венец на американските усилия по превръщането на уютният Евросъюз в територия на завинаги заблудили се станаха тълпите бежанци от Близкият Изток. Какво отношение към тях има Америка? Ами най-пряко. Болшинството преселенци са снабдени с прилични средства. Говорят даже, че за бягство от родината те са заплатили не повече не по-малко по пет хиляди евро. Тъй като у всички не броени милиони мигранти явно не може да има такива суми, възниква нехубавото предположение, че някой им ги е дал. Кой? Отговорът възниква от самосебе си – този, който тези пари ги печата.Нека не са евро, а долари – да се сменят, сами разбирате, е лесно.
Главният въпрос, обаче е в това, с каква цел правят това САЩ.
За да отговорим на него е нужно, преди всичко, да разберем механизмът на днешното преселение на народите, ибо то представлява нещо съвершенно ново в известната ни история.
По класическата теория на миграцията, преселенците първо поколение остават чужденци. Второто поколение се чувства в новата родина свободно, но връзка с етническото Отечество не губи. Третото коляно става напълно свое. Това обаче е вярно за умозрителни заключения, които са извеждани от примери на отделно взети семейства, в относително малки количества пристигащи в сита Европа някъде през миналият век.
Но на практика съвременната ситуация се отличава много от нейните предишни аналози:
1. Степента на асимилация на пришълците никой не е проверявал, така да се каже, на масовост. Как ще се държат мигранти в приемаща страна, ако те не са хиляди, а милион? А ако са десет милиона? А тридесет? А ако станат повече от коренното население? Това също ще е миграция или, секунда, завоюване?
2. Разликата на културите също сериозно не е изследвана. Представете си, какво ще е, ако в Европа, където спокойно ходят наманикюрени мъже в чорапогащи, се пуснат милиони възрастни, меко казано малообразовани, темпераментни мъже и жени със строго традиционно възпитание? Мислите че мюсулманинът в двустотно поколение е способен да обръсне брадата, да разгони жените, да се нагримира и се омъжи за съседа? Как пък не. Със стопроцентна вероятност може да се каже, че той ще плюе на тротоара всеки път при вида на целуващи се мъже, и с петдесетпроцентна – че ще се сбие с тях. Защото в неговата представа това не са хора и даже не са животни, а нещо, сътворено против волята на Аллах. И, трябва да кажем, в този подход има голяма част истина.
3. Живеейки на огромни диаспори, придошлите осигуряват на своите деца устойчива връзка с обичаите на Родината. Затова нито второ, нито трето, нито десето поколения при такова развитие европейски ценности няма да приемат, толкова повече че в тяхната представа педофилията може да се нарече ценност доста условно.
4. Следващ главобол става отношението на коренното население към придошлите орди. Ясно, че то ще се влошава право пропорционално на количеството преселенци. А при европейското ниво на демокрация народът дълго няма да безмълвства и ще поиска оставка на правителството, което не е в състояние да реши проблема, нарастващ, като снежна лавина. Опитите да се заселят непонятни марроканци, сирийци и либийци в гледаните къщички на бюргерите ще доведат най-вероятно до поножовщина. Обеднелите бежанци, очакващи съвсем друг прием, няма какво да губят. След като степента на семейна, национална и социална сплотеност у тях е в пъти повече, а нивото агресия много над тази на еднополовите европейци, отдавна объркали гендерните роли и забравили, какво са това мъжки разборки, победителите на ниво битовуха лесно се предсказват.
5. Проблемът се задълбочава от това, че неизвестен и, съдейки по всичко, много приличен процент бягащи като че от ИДИЛ и е същият този ИДИЛ. Само по официални, тоест известни данни, те са около 4 000. Хиляди фанатици-главорези, дали клетва безжалостно да убиват неверните, а на практика – всички, срещу когото ги насъска работодателят...
Няма желание да се разглежда сценарий с използване на армията, но изглежда у старица Европа друг изход не остава. Как ще се държат мигрантите? Е, по логиката, ако са им намерили по 5 000 евро, то оръжие да им намерят е къде по-просто...
Развитието на ситуацията не може да е добро по същата причина, по която не можеше да има победители в Украйна: страните на конфликта са несамостоятелни в своите действия и играят за чужди интереси. Подконтролната на Америка Европа не може да направи комбинация от три пръста и да затвори врати за бежанците. Подконтролните на същата Америка бежанци не ще спрат и не ще се върнат в Родината. Отчасти подконтролното на Америка и съвсем точно от нея отгледано ИДИЛ не ще прекрати войната.
Стълкновение на нации и конфесии – това е далеч по-страшно, от войната в Донбас и даже кървавото клане в ИДИЛ. Защото там свои генетически не искат да стрелят в свои, независимо че са им внушили мисълта, че тези свои са най-чужди. Война между христиани и мюсулмани в такава нажежена обстановка, като в днешна Европа, може да избъхне без всякаква обработка на мозъци, от една искра, пламнала в някаква битова препирня. Всяка страна в най-добрият случай подсъзнателно, а преобладаващо практически счита другата чужда и враждебна. Милиони озлобени, доведени до отчаяние въоръжени хора, болшинството от които имат боен опит, против апатичните толерантни европейци... Картина с маслени бои.
Гориво в огъня ще подлеят и източноевропейските страни, така и не дорасли до стадия на развит капитализъм, но принудени да разделят бремето на Евросъюза наравно с Германия и Франция. Само много наивен може да смята, че заплахата от фалит завърши с Гърция. Да се доведе до този стадии някоя България с 1/4 безработно трудоспособно население е просто, като две по две. А ако прибавим Великобритания, готова да пожертва съмнителните прелести на ЕС ради затворените за бежанци граници, то картината се рисува вече не с масло, а с бензин. Когато на ситуацията с мигрантите се насложи распад на еврозоната – а съдейки по двата приведени примера, той няма да се отлага до гръцките календи – Европа ще се срине в свредел, сравним само със Втората световна война.
Разбира се, изтънчените в мозъковите врътки специалисти от Пентагона са играли на особеностите на европейският характер и са отчели психологията на победеният. Европа се предаде на Хитлер почти без бой. В края на миналият век тя също така без съпротивление се предаде на Америка. Глупаво усмихвайки се, тя позволи да бъде разложена отвътре чрез замяна на нравствените ценности на диви извращения на човешката природа. Сега тя играе на веротърпимост и безропотно се предава на тълпите близкоизточни мигранти.
Целта, с която Съединените Щати така технично и жестоко унищожават своея стар съюзник – Европа, ще останат неясни, ако не се спомним, че в мирогледската парадигма на капитализма всичко започва и завършва с парите.
Няма съмнения, че биещият се в агония задокеански демон ще направи всичко, за да отсрочи своята гибел. Формиращото се доларово пикиране, в което Китай възнамерява да вкара света, нито с Украйна, нито със Сирия, нито с недозрелият засега ИДИЛ не може да се забави. То може да се спре само с глобален катаклизъм. Да се разпали вселенски апокалипсис, да се сблъскат с чела мюсулманският и христианският свят, върнали се към времената на Средневековието – развлечение точно за скучаещи старци-финансисти.
Отчитайки този факт, че най-сериозните съперници на Америка – Русия и Китай – са разположени на Евразийският континент, САЩ са длъжни да го дестабилизират далеч по-активно, отколкото Африка или Латинска Америка. С което, собствено казано, те и се занимават всички последни години. Затова в този регион техните намерения не ще се ограничат с проста организация на няколко цветни революции. Тук се поставя по-глобална задача: въоръжен конфликт трябва да обхване не отделно взети държави, а целият континент. Оттук следва ужасен, но неизбежен извод: ключева и окончателна цел на съвременната политика на САЩ в Евразия е Трета световна война.
Именно затова серия изкуствени преврати в Близкият Изток и в бившите съветски републики се осъществяваше в разположени редом страни и бе концентрирана в кратък времеви промеждутък. С нейна помощ бе нужно да се създадат колкото може по-обширен плацдарм за разпространение на военният вирус. Запускът на широк фронт се планираше да започне със Сирия, чието падение би заварило неподготвени източните нефтени кралства и сринало цените на черното злато. Саудитска Арабия, ОАЕ, Кувейт и другите страни окончателно и безповоротно биха преминали под контрол на Америка, а впоследствие – на ИДИЛ. В резултате напълно бе възможно, че световната икономическа криза би започнала с две години по-рано, а на Русия би се наложило да воюва наведнаж с целият Близък Изток.
Но, както отговорила на времето Ванга на въпроса за Третата световна, «Още Сирия не е паднала». Ислямската държава, не получила на разтерзание обещаният от чичо Сам Асад, започна да играе по свои правила. Страхът, понякога ставащ най-добър съветник, застави шейховете и емирите да търсят съюз с по-стабилен и духовно силен партньор – Русия. Агресивният демон на ИДИЛ зависна във въздуха, а неговата енергия се оказа непотърсена. Към нищо хубаво подобна разстановка на силите, естествено, не можеше да доведе.
Следващ опит на Държавният департамент да започне глобална война стана разбира се, нещастна Украйна. Ако не бяха минските съглашения, спрели бойните действия, напълно е възможно да воюваме сега с половина свят. Изглежда многочислените слухове и вброски за ядрено оръжие, курсиращо по Донбас, са се основавали не на празно място, и наемници с разни цветове на кожата биха се погрижили за неговата доставка. Но Порошенко, изпълзял с пречупен хребт след Минск-1 и подписал Минск-2 след безалкохолно 16-часово вуздържание, при цялата му подла комерческа натура, бойни действия все пак не възобнови. Проектът «Украйна» се провали, а САЩ бяха принудени да задействат запасен вариант.
Да се насочат скучаещият ИДИЛ заедно с абсолютно неконтролируем поток бежанци в Европа бе дело на техниката. Да се развърти в СМИ картинка на потъващи, гладуващи, немити мигранти, които не пуска при себе си чиста, красива Европа – задача за ЦРУшни третокласници. Въпрос: какво ще направи въоръжена (да не бъдем наивни) тълпа люде, на която показват, как децата и убива благополучният ЕС, не желаещ да се свързва с нея? Ако към това тази тълпа е нашпигована с ислямски радикали-провокатори, точно знаещи, къде, кога и как да насочат народният гняв?..
Как Европа, преживяла напълно всички ужаси на фашизма, на воля развихрил се у дома си, можа така да се натресе? Къде спа нейното разузнаване? Каква дъвка преживяха цяла година нейните аналитици? И защо, защо тя не послуша Путин, още преди година в Брисбейн предлагал и съюз против Америка? Ако ситуацията стигне до кърваво стълкновение макар и на едно място в Старият Свят, дружните мюсулмани, свързани с обща агентурна мрежа, ще се вдигнат по цяла Европа за по-малко от денонощие. И те могат да бъдат спрени, само унищожавайки ги – това не са плашливите бандеровци и не платената майданна опозиция, трепереща над заработаните пари. Ислямският свят ще се сражава за своите до победа или смърт.
Узнал за използване на сила против единоверците, Близкият и Средният Изток не ще останат настрана. Така към днешен ден на Евросъюза остават два изхода: да се даде да бъде убит без бой, направил Европа част от Азия, или да започне Трета световна война.
Методът на организация на войни у САЩ е стандартен до повдигане:
1) да се разруши у населението интелектът и способността самостоятелно да мисли. В Европа това стана чрез отказ от нормални сексуални отношения и замяната им буквално дявол знае с какво;
2) да се внуши идея, която при нейна пълна реализация ще взриви самото съществуване на държавата – за ЕС това бе идеята за търпимост, до отказ от самите себе си;
3) да се помогне да се въплати тази идея в живота. Ние сме свидетели на този завършващ етап.
Край. Работата е свършена. Остава само да се седи и чака, в кое конкретно място и от каква именно личност ще бъде провоциран взрив. Изходът не е нужно да се предсказва  – тук няма победители, само загубили.
А между впрочем, изходът от създаденият от Америка европейски кошмар е доволно прост. Решението на проблема с мигрантите се намира не в Европа, а у тях в родината.След регулиране на конфликта в Близкият Изток въпросът с бежанците ще отпадне от само себе си. За това е нужно да се изведе ИДИЛ от американската указка, толкова повече че ислямстките радикали по определение не могат от никого напълно да се контролират.
Сама по себе си Ислямската държава едва ли е способна на толкова прагматични действия, като захват на Евросъюза. Затова, както и да не ни е страшно и противно, ще се наложи да се излиза на диалог с гловорезите. Тикнали в носа им в собствената незавидна роля на американско оръдие за антируска мъст, може да се получи някакво подобие на контакт – да играят за чужда команда в ущърб на своите интереси гордите фанатици точно няма да поискат.
Кой ще го прави? Е, ясно кой... Ние вечно оставаме крайни и воюваме един на един. Ако ще с Наполеон, ако ще с фашистите, ако ще с ИДИЛ. А и кой ще се сравни с Владимир Владимирович в умението да се договори и да направи предложение, от което не може да се откажеш? Толкова повече че става дума не за локален конфликт, а за глобална война. Както казала Ванга, «Всичко се топи като лед и само едно ще остане - славата на Владимир, славата на Русия. Прекалено много е принесено в жертва. Никой не може да спре Русия. Всичко помита тя по пътя си и не само ще се запази, но и ще стане властелин на света. ».
А щом е така, значи до трета световна война работата няма да стигне.

Юлия Бражникова 

Немец не издържа лъжите в СМИ за бежанците

Видеото във Фейсбук за 24 часа са гледали 200 000 немци. Активистът от движенито За Мир Ове Шатауер (Owe Schattauer) слушайки радио в автомобила не сдържа емоциите си и каза някой ласкови думи за немската преса и СМИ. Преводът е леко смекчен, заради непълнолетните слушатели.
Оригинал във ФБ: https://www.facebook.com/owe.schattau...
Оригинал в youtube: https://youtu.be/Xs6SI-Gmmsc

А какво да кажем за акцията «Подарете не бежанците бъдеще - препишете на тях завещанието си» - комисията на ООН по делата на бежанците започна нова кампания. Който не вярва, ето фото на брошурата (на сайта).

Брошурата на ООН. Фото: Facebook

Гениалният ход, заставил Европа да се смири с мигрантите

До трагическата гибел на Айлан и неговите роднини европейците в болшинството си бяха настроени против мигрантите. Изказваха се опасения, че напливът на бежанци ще ислямизира Европа. Хората се възмущаваха, че сега на всички е тежко, а държавата ще помога на придошлите. Звучаха и опасения, че заедно с мигрантите в Европа ще проникнат и ислямистски радикали за извършване на теракти и диверсии. Страховете на жителите на Старият Свят по отношение бежанците може да се изброяват дълго. [...] Със своята смърт Айлан измени общественото мнение на простите европейци в полза на мигрантите. Разбира се, и сега далеч не всички искат да приемат придошлите от Африка и Азия, но техният брой рязко намаля. На улиците все по-често започнаха да излизат привържъници на човечно отношение към мигрантите. Доброволци в много европейски градове отиват в местата на струпване на бежанци с храна, вода и облекло.
източник

***

Това е гениален ход, разбира се. Просто еталонен - как собствениците на СМИ могат с едно движение, визуален образ, тиражиран навсякъде, да преобърнат много милиона души в нужното направление. Ето вървят многохилядни тълпи нелегални, ето расте недоволството на местните бюргери, раздават се гневни гласове, че това безобразие трябва да спре. Започва все по-активно да се възмущава Източна Европа. Започват да се задават неудобни въпроси - а защо тези хора бягат и кой е виновен в това, че в страните им има война и разруха? Изглежда Европа може да отрезвее и нещо там да промени.

И тук - бац! - появява се това фото на удавилото се дете от Сирия. Ужасно, зашеметяващо, катастрофично - това да, но колко такива деца загинаха в самата Сирия??? И къде бяха тези фотографии? Защо не облетяха цял Запад! Колко наши руски деца гинеха всички тези месеци в Донбас? Къде са техните фотографии? А никъде - те бяха ненужни. А тук потрябваха. Защо? За да се сломи макар и слабичкото, но растящо съпротивление на европейците. За да се засрамят и неутрализат. За да може те сами да поддържат тази вълна арабо-европейци.

И ето тази фотография отъркаха отвсякъде всички европейски СМИ. С тази фотография удариха по масовото съзнание на Европа - седи и не подскачай, посрещай твоите колонизатори с хляб и сол. И те започнаха да посрещат. А нелегалите-колонизатори, почувствали това, побягнаха още по-бързо - вече от лагерите в Унгария се изтръгнаха. Напред, в Германия! И бюргерите нищо не могат. Те мълчат и търпят, те винят себе си - нали детето потъна. И това не е милосърдие - не! това е абсолютно изключване на собствените мозъци и души. Това е информационно робство - когато те управляват чрез образи в СМИ. Когато трябва - ще покажат едно, когато трябва - друго.

Но доколко всичко това ще е задълго? Нали нататък ще е по-зле - потокът ще се усили, квотите за разпределение по страни ще са недостатъчно, нелегалите ще наглеят и ще започнат все по-откровенно да сядат на местните на главата. Те нали са пристигнали не да просят, а да искат от Запада изкупление. И ако даже за някакъв момент остротата на проблема бъде снета, след 2-3 години, след пет години търпението ще се спука даже у най-тъпият бюргер, повярвал, че неговата задача е да посреща мигрантите с безплатен вай-фай. И тогава какво? Световният олигархат, владеещ СМИ, ще измизли нов психологически ход, заставящ европейците да се засрамят от своите естествени стремления и готови да приемат засилието на мигранти? Или към това време вече ще подготовят претендент за новият Хитлер, или няколко малки хитлерчета-брейвици, който ще започнат кървава каша с ислямистите?

Да, Европа попадна в много сложна ситуация - от нея няма прост изход. Да пуска такова количество нелегали е смерти подобно. Да не пуска - почти невъзможно: че няма да разстрелва мигрантите, в края на краищата. Всичко опира в самата структура на съвременна Европа във вида на Евросъюза, бидейки васал на САЩ. Собствено, в рамките на такава структура шансове у Европа да противостои на тази беда няма: заповяда Вашингтон на Брюксел да не се съпротивлява, и всяка страна от ЕС е принудена да се смири. Че и още да способства на миграцията и едва ли не да благодари за нея. Иначе ще я обявят за мракобес и антихуманист, тоталитарен режим (което рискува Унгария). А в качеството на контролен изстрел фотото на потъналото дете всеки час от всички ютии ще показват.

Европа само тогава ще може да реши проблема с мигрантите, както и всеки друг проблем, когато се осъзнае като самостоятелен играч на международната арена. И престане да действа в интересите на САЩ, които заставиха Евросъюза да бомби Ирак, Либия, да разръчка Сирия, прекрасно разбирайки, че това ще доведе до разрастване на тероризма и потоците на миграция в това число и в Европа. Но да се откаже от диктата на САЩ Европа ще може само отказвайки се от военна и финансова поддръжка. А това, в края на краищата, ще я доведе до необходимостта да пристане към противоположният полюс на Русия и Китай, иначе няма да и стигнат силите.

С други думи, изборът на Европа (преди всичко, на Германия) е между гибел под сянката на САЩ и спасение под сянката на Русия и Китай. Спасение, разбира се, относително. Бялото европейско население в далечна перспектива все едно е обречено на измиране. Като минимум, до следващият пасионарен тласък.


  Автор: Эдуард Биров