Кой би могъл да помисли, че благополучна Европа за някаква година – мигновение в историята! – ще се превърне в реална зона на принуждение? Безжалостно я троли Гърция, сериозно заплашвайки с фалит и разпад на еврозоната. Новоизпечените недодържави от източният край устройват истерики, видели по време на поредният нощен кошмар руски подводни лодки и самолети, получили от това предлог за заселване на американски военни бази за вечни времена. САЩ безсъвестно заплашват мекотелият Оланд с «Мистрал»-ите, представяйки го не точно пълен глупак и мрънкалник, но нещо като такова. Плюс още се опитват да заставят Старият Свят някак да замръзне и едновременно да купи от тях танкери със шистов газ по сичко точно цена...
Но венец на американските усилия по превръщането на уютният Евросъюз в територия на завинаги заблудили се станаха тълпите бежанци от Близкият Изток. Какво отношение към тях има Америка? Ами най-пряко. Болшинството преселенци са снабдени с прилични средства. Говорят даже, че за бягство от родината те са заплатили не повече не по-малко по пет хиляди евро. Тъй като у всички не броени милиони мигранти явно не може да има такива суми, възниква нехубавото предположение, че някой им ги е дал. Кой? Отговорът възниква от самосебе си – този, който тези пари ги печата.Нека не са евро, а долари – да се сменят, сами разбирате, е лесно.
Главният въпрос, обаче е в това, с каква цел правят това САЩ.
За да отговорим на него е нужно, преди всичко, да разберем механизмът на днешното преселение на народите, ибо то представлява нещо съвершенно ново в известната ни история.
По класическата теория на миграцията, преселенците първо поколение остават чужденци. Второто поколение се чувства в новата родина свободно, но връзка с етническото Отечество не губи. Третото коляно става напълно свое. Това обаче е вярно за умозрителни заключения, които са извеждани от примери на отделно взети семейства, в относително малки количества пристигащи в сита Европа някъде през миналият век.
Но на практика съвременната ситуация се отличава много от нейните предишни аналози:
1. Степента на асимилация на пришълците никой не е проверявал, така да се каже, на масовост. Как ще се държат мигранти в приемаща страна, ако те не са хиляди, а милион? А ако са десет милиона? А тридесет? А ако станат повече от коренното население? Това също ще е миграция или, секунда, завоюване?
2. Разликата на културите също сериозно не е изследвана. Представете си, какво ще е, ако в Европа, където спокойно ходят наманикюрени мъже в чорапогащи, се пуснат милиони възрастни, меко казано малообразовани, темпераментни мъже и жени със строго традиционно възпитание? Мислите че мюсулманинът в двустотно поколение е способен да обръсне брадата, да разгони жените, да се нагримира и се омъжи за съседа? Как пък не. Със стопроцентна вероятност може да се каже, че той ще плюе на тротоара всеки път при вида на целуващи се мъже, и с петдесетпроцентна – че ще се сбие с тях. Защото в неговата представа това не са хора и даже не са животни, а нещо, сътворено против волята на Аллах. И, трябва да кажем, в този подход има голяма част истина.
3. Живеейки на огромни диаспори, придошлите осигуряват на своите деца устойчива връзка с обичаите на Родината. Затова нито второ, нито трето, нито десето поколения при такова развитие европейски ценности няма да приемат, толкова повече че в тяхната представа педофилията може да се нарече ценност доста условно.
4. Следващ главобол става отношението на коренното население към придошлите орди. Ясно, че то ще се влошава право пропорционално на количеството преселенци. А при европейското ниво на демокрация народът дълго няма да безмълвства и ще поиска оставка на правителството, което не е в състояние да реши проблема, нарастващ, като снежна лавина. Опитите да се заселят непонятни марроканци, сирийци и либийци в гледаните къщички на бюргерите ще доведат най-вероятно до поножовщина. Обеднелите бежанци, очакващи съвсем друг прием, няма какво да губят. След като степента на семейна, национална и социална сплотеност у тях е в пъти повече, а нивото агресия много над тази на еднополовите европейци, отдавна объркали гендерните роли и забравили, какво са това мъжки разборки, победителите на ниво битовуха лесно се предсказват.
5. Проблемът се задълбочава от това, че неизвестен и, съдейки по всичко, много приличен процент бягащи като че от ИДИЛ и е същият този ИДИЛ. Само по официални, тоест известни данни, те са около 4 000. Хиляди фанатици-главорези, дали клетва безжалостно да убиват неверните, а на практика – всички, срещу когото ги насъска работодателят...
Няма желание да се разглежда сценарий с използване на армията, но изглежда у старица Европа друг изход не остава. Как ще се държат мигрантите? Е, по логиката, ако са им намерили по 5 000 евро, то оръжие да им намерят е къде по-просто...
Развитието на ситуацията не може да е добро по същата причина, по която не можеше да има победители в Украйна: страните на конфликта са несамостоятелни в своите действия и играят за чужди интереси. Подконтролната на Америка Европа не може да направи комбинация от три пръста и да затвори врати за бежанците. Подконтролните на същата Америка бежанци не ще спрат и не ще се върнат в Родината. Отчасти подконтролното на Америка и съвсем точно от нея отгледано ИДИЛ не ще прекрати войната.
Стълкновение на нации и конфесии – това е далеч по-страшно, от войната в Донбас и даже кървавото клане в ИДИЛ. Защото там свои генетически не искат да стрелят в свои, независимо че са им внушили мисълта, че тези свои са най-чужди. Война между христиани и мюсулмани в такава нажежена обстановка, като в днешна Европа, може да избъхне без всякаква обработка на мозъци, от една искра, пламнала в някаква битова препирня. Всяка страна в най-добрият случай подсъзнателно, а преобладаващо практически счита другата чужда и враждебна. Милиони озлобени, доведени до отчаяние въоръжени хора, болшинството от които имат боен опит, против апатичните толерантни европейци... Картина с маслени бои.
Гориво в огъня ще подлеят и източноевропейските страни, така и не дорасли до стадия на развит капитализъм, но принудени да разделят бремето на Евросъюза наравно с Германия и Франция. Само много наивен може да смята, че заплахата от фалит завърши с Гърция. Да се доведе до този стадии някоя България с 1/4 безработно трудоспособно население е просто, като две по две. А ако прибавим Великобритания, готова да пожертва съмнителните прелести на ЕС ради затворените за бежанци граници, то картината се рисува вече не с масло, а с бензин. Когато на ситуацията с мигрантите се насложи распад на еврозоната – а съдейки по двата приведени примера, той няма да се отлага до гръцките календи – Европа ще се срине в свредел, сравним само със Втората световна война.
Разбира се, изтънчените в мозъковите врътки специалисти от Пентагона са играли на особеностите на европейският характер и са отчели психологията на победеният. Европа се предаде на Хитлер почти без бой. В края на миналият век тя също така без съпротивление се предаде на Америка. Глупаво усмихвайки се, тя позволи да бъде разложена отвътре чрез замяна на нравствените ценности на диви извращения на човешката природа. Сега тя играе на веротърпимост и безропотно се предава на тълпите близкоизточни мигранти.
Целта, с която Съединените Щати така технично и жестоко унищожават своея стар съюзник – Европа, ще останат неясни, ако не се спомним, че в мирогледската парадигма на капитализма всичко започва и завършва с парите.
Няма съмнения, че биещият се в агония задокеански демон ще направи всичко, за да отсрочи своята гибел. Формиращото се доларово пикиране, в което Китай възнамерява да вкара света, нито с Украйна, нито със Сирия, нито с недозрелият засега ИДИЛ не може да се забави. То може да се спре само с глобален катаклизъм. Да се разпали вселенски апокалипсис, да се сблъскат с чела мюсулманският и христианският свят, върнали се към времената на Средневековието – развлечение точно за скучаещи старци-финансисти.
Отчитайки този факт, че най-сериозните съперници на Америка – Русия и Китай – са разположени на Евразийският континент, САЩ са длъжни да го дестабилизират далеч по-активно, отколкото Африка или Латинска Америка. С което, собствено казано, те и се занимават всички последни години. Затова в този регион техните намерения не ще се ограничат с проста организация на няколко цветни революции. Тук се поставя по-глобална задача: въоръжен конфликт трябва да обхване не отделно взети държави, а целият континент. Оттук следва ужасен, но неизбежен извод: ключева и окончателна цел на съвременната политика на САЩ в Евразия е Трета световна война.
Именно затова серия изкуствени преврати в Близкият Изток и в бившите съветски републики се осъществяваше в разположени редом страни и бе концентрирана в кратък времеви промеждутък. С нейна помощ бе нужно да се създадат колкото може по-обширен плацдарм за разпространение на военният вирус. Запускът на широк фронт се планираше да започне със Сирия, чието падение би заварило неподготвени източните нефтени кралства и сринало цените на черното злато. Саудитска Арабия, ОАЕ, Кувейт и другите страни окончателно и безповоротно биха преминали под контрол на Америка, а впоследствие – на ИДИЛ. В резултате напълно бе възможно, че световната икономическа криза би започнала с две години по-рано, а на Русия би се наложило да воюва наведнаж с целият Близък Изток.
Но, както отговорила на времето Ванга на въпроса за Третата световна, «Още Сирия не е паднала». Ислямската държава, не получила на разтерзание обещаният от чичо Сам Асад, започна да играе по свои правила. Страхът, понякога ставащ най-добър съветник, застави шейховете и емирите да търсят съюз с по-стабилен и духовно силен партньор – Русия. Агресивният демон на ИДИЛ зависна във въздуха, а неговата енергия се оказа непотърсена. Към нищо хубаво подобна разстановка на силите, естествено, не можеше да доведе.
Следващ опит на Държавният департамент да започне глобална война стана разбира се, нещастна Украйна. Ако не бяха минските съглашения, спрели бойните действия, напълно е възможно да воюваме сега с половина свят. Изглежда многочислените слухове и вброски за ядрено оръжие, курсиращо по Донбас, са се основавали не на празно място, и наемници с разни цветове на кожата биха се погрижили за неговата доставка. Но Порошенко, изпълзял с пречупен хребт след Минск-1 и подписал Минск-2 след безалкохолно 16-часово вуздържание, при цялата му подла комерческа натура, бойни действия все пак не възобнови. Проектът «Украйна» се провали, а САЩ бяха принудени да задействат запасен вариант.
Да се насочат скучаещият ИДИЛ заедно с абсолютно неконтролируем поток бежанци в Европа бе дело на техниката. Да се развърти в СМИ картинка на потъващи, гладуващи, немити мигранти, които не пуска при себе си чиста, красива Европа – задача за ЦРУшни третокласници. Въпрос: какво ще направи въоръжена (да не бъдем наивни) тълпа люде, на която показват, как децата и убива благополучният ЕС, не желаещ да се свързва с нея? Ако към това тази тълпа е нашпигована с ислямски радикали-провокатори, точно знаещи, къде, кога и как да насочат народният гняв?..
Как Европа, преживяла напълно всички ужаси на фашизма, на воля развихрил се у дома си, можа така да се натресе? Къде спа нейното разузнаване? Каква дъвка преживяха цяла година нейните аналитици? И защо, защо тя не послуша Путин, още преди година в Брисбейн предлагал и съюз против Америка? Ако ситуацията стигне до кърваво стълкновение макар и на едно място в Старият Свят, дружните мюсулмани, свързани с обща агентурна мрежа, ще се вдигнат по цяла Европа за по-малко от денонощие. И те могат да бъдат спрени, само унищожавайки ги – това не са плашливите бандеровци и не платената майданна опозиция, трепереща над заработаните пари. Ислямският свят ще се сражава за своите до победа или смърт.
Узнал за използване на сила против единоверците, Близкият и Средният Изток не ще останат настрана. Така към днешен ден на Евросъюза остават два изхода: да се даде да бъде убит без бой, направил Европа част от Азия, или да започне Трета световна война.
Методът на организация на войни у САЩ е стандартен до повдигане:
1) да се разруши у населението интелектът и способността самостоятелно да мисли. В Европа това стана чрез отказ от нормални сексуални отношения и замяната им буквално дявол знае с какво;
2) да се внуши идея, която при нейна пълна реализация ще взриви самото съществуване на държавата – за ЕС това бе идеята за търпимост, до отказ от самите себе си;
3) да се помогне да се въплати тази идея в живота. Ние сме свидетели на този завършващ етап.
Край. Работата е свършена. Остава само да се седи и чака, в кое конкретно място и от каква именно личност ще бъде провоциран взрив. Изходът не е нужно да се предсказва – тук няма победители, само загубили.
А между впрочем, изходът от създаденият от Америка европейски кошмар е доволно прост. Решението на проблема с мигрантите се намира не в Европа, а у тях в родината.След регулиране на конфликта в Близкият Изток въпросът с бежанците ще отпадне от само себе си. За това е нужно да се изведе ИДИЛ от американската указка, толкова повече че ислямстките радикали по определение не могат от никого напълно да се контролират.
Сама по себе си Ислямската държава едва ли е способна на толкова прагматични действия, като захват на Евросъюза. Затова, както и да не ни е страшно и противно, ще се наложи да се излиза на диалог с гловорезите. Тикнали в носа им в собствената незавидна роля на американско оръдие за антируска мъст, може да се получи някакво подобие на контакт – да играят за чужда команда в ущърб на своите интереси гордите фанатици точно няма да поискат.
Кой ще го прави? Е, ясно кой... Ние вечно оставаме крайни и воюваме един на един. Ако ще с Наполеон, ако ще с фашистите, ако ще с ИДИЛ. А и кой ще се сравни с Владимир Владимирович в умението да се договори и да направи предложение, от което не може да се откажеш? Толкова повече че става дума не за локален конфликт, а за глобална война. Както казала Ванга, «Всичко се топи като лед и само едно ще остане - славата на Владимир, славата на Русия. Прекалено много е принесено в жертва. Никой не може да спре Русия. Всичко помита тя по пътя си и не само ще се запази, но и ще стане властелин на света. ».
А щом е така, значи до трета световна война работата няма да стигне.
No comments:
Post a Comment
Коментарът ви ще бъде модериран и след това включен към блога. Възможно е публикуването му да се забави по тази причина, за което моля да ме извините.