Тектонически сдвиг

"Който умее да води война, покорява чуждата армия, без да се сражава; превзема чуждите крепости, без да ги обсажда; съкрушава чуждата държава, без да държи своята войска дълго. Той обезателно запазва всичко в цялост и с това оспорва властта в Поднебесната. Затова и може без да затъпява оръжието да има изгода: това и е правилото на стратегическото нападение" Сун-цзъ [Изкуството на войната]

Познато, да?
Днес, когато има леко усещане на мирис на буря във въздуха, разбираш колко важно е да се притежава спокойствие и колко важно е то за първите лица на държавите. 

Путин счупи гръбнака на системата. В това е сложно да се повярва, но това е така. И нека нашите либерални проститутки, под чехъл, свидоми идиоти и техните феодали с това не са съгласни, фактите говорят сами за себе си. Светът стана друг, при това, че всички основни изменения го чакат и всичко е още в бъдещето. 

Информационният панцир, който е обвил планетата не е способен да покрие най-главното - правдата. Силите не са равни, но правдата, като вода, тя пробива камъка, достига до самите недра, защото тежестта е по-силна от противодействието. 

Западният свят е принуден всячески да презира Путин подобно малко кученце или гладен пес, който къса веригата. Да се джафка засега може, а да се хапе - зъбите ще бъдат счупени...

"Световният прицел" гледа Сирия, която стана препъни-камък, ябълка на раздора, последна чаша на търпението и край на пропастта ако искате. И да пада там някому все едно ще се наложи, въпросът е - кому.

Да се оцени мащаба на важност на близкоизточния регион е крайно сложно. По-просто е да се каже, че Сирия несъмнено е най-важното място, откъдето може да се държи всичко под контрол. А знаейки целите на нашите "пернати партньори" не е трудно да се разбере, доколко за тях е важна Сирийската територия. 

Хаос - това също е състояние на порядък. Който мисли, че ИГИЛ се е образувал случайно и излязал изпод контрол - жестоко греши. Той не се появи в юга на Мексико или на границата с Канада. Той се появи там, където бе длъжен да се появи и където ще е изгодно само някому едному. Безусловно, някакви аспекти са излезли изпод контрола на американците, но основната работа терористическата държава все пак изпълнява - създава напрежение.

Едва вниманието на обществеността се превключи на Сирия зад океана почувстваха недоброто - нали всъщност започна да изглежда, че САЩ са станали не толкова важен играч на близкоизточният конфликт. За това доста точно отбеляза председателят на Държавната дума на РФ по международни дела Алексей Пушков в своя твитер:

"Сътрудничеството по Сирия е по-нужно на САЩ, отколкото на Русия. Без него САЩ ще се окажат на втори роли и ще загубят битката за световното обществено мнение"

Как така, те са привикнали да са навсякъде първи, техният кабинет и инстанция е била винаги последна. А тук изведнаж по някаква непонятна неведома сила Русия се включи в системата на сдържания и противовеси и за голяма болка за тях, ги измести от информационното пространство.

По линията Дамаск се случи тектонически сдвиг. Това е място, където се пречупват всички световни сили. Нивото на напрежение и накал да се оцени е сложно засега, но несъмнено главното вече се случи - истериката на западните лидери, особено САЩ се смени с неловко и раздразнено мълчание. Обсъжданите новости днес - руските самолети в Сирия, руските морпехи, водещи бой с ислямистите и #обожекаквоковарниятПутинщекажеоттрибунатанаООН!!!!

Съвсем неотдавна СМИ дуднеха за бомбардировките в Йемен, за феноменалната важност на раздутата коалиция от 60 страни во главе със САЩ по борба с ИДИЛ, пристигането на задноприводната звезда в Украйна и тук изведнаж като с длан по гъ#a Русия просто изби стола изпод краката. 

Обърнете внимание, с каква лекота ястребите започнаха да публикуват снимки от спътници, на които демонстрират на цял свят руските СУ-шки, стоящи на пистата. 

Браво молодци. А що нито една понятна снимка с малазийският боинг до сега няма? Е да, непорядък се случи, не таз птичка завалиха, и не на тези идиоти довериха, простете...

Едва сега за пръв път от дълго време разбрах, може и да греша, че този момент с нещо напомня ситуацията с Крим, а именно с това, че ястребите не бяха готвили отрано план и път за отход в случай със ситуацията на полуострова или сега в Сирия. Просто с всички фибри чувствам, че в техният любим изтъркан бележник с инструктаж белеят празни страници по случая. И тому потвърждение - леката раздразненост с нервозно мълчание. Някакви евтини и жалки вхвърляния по повод руските солдати, които вече гинат там на пачки и които насила заставят там да отиват, че плюс още обявили някаква мобилизация и така нататък. Наистина ме мързи да търся и постя тук тези небивалици, вие сте хора всички умни, еднозначно всичко сте видели вече. Главно, че ние вече на това не реагираме, защото е мината тема, съвсем неотдавна подобна небивалица говориха за Донбас.

Едно у американските кукловоди не може да се отнеме - да пишат Холивуд в живота те умеят красиво. Особено сочно се получават първите кадри. Даже назначението на Барак Обама бе своего рода сигнал с любимата дума днес на запад - толерантност. Няма да се удивя, ако в скоро време на пост глава на звездно-раираните ще бъде издигнат някой толерантен мудак. Каква разлика, все едно главните подлеци, които рулят САЩ и за съжаление света - старите сенатори-пердуни, а също техните подръчни бизнесмени (Бих казал - старите бизнесмени-пердуни, а също техните подръчни сенатори - бел.пр.). На фона на "многоразовият" Барак Обама, разтревожената госпожа Ангела Меркел и вечно подмишка господин Франсуа Оланд, Путин - това е единственият сериозен лидер на днешно време. И сега това става очевидно, а главно става понятно - защо. Путин ръководи страна, а горните лидери са обикновени политически "насадки". На техен фон даже е сложно да се подберат думи, толкова нищожни са такива людие, като Петр Порошенко...

Ето защо словото на Путин като снайперски изстрел избива пера от мъхнатите задници на ястребите, отщипвайки все повече и повече. Затова защото Путин говорит за себе си и за страната, а също за тези, когото поддържа.

Сирийското развръщане с двуседмична давност - това е явно потверждение. По удивителен начин накалът на юго-изтока в Украйна се смени с "лош мир" и престана да бъде първа полоса на обществеността. Путин даде шамар на САЩ. И това независимо че те там го чакаха. Те чакаха найтъмнейшия, за което бяха приготвени много капани.

"Джудо учи да се държиш в ръце, да чувстваш остротата на момента, да виждаш силните и слабите страни на съперника, да се стремиш към най-добър резултат. Съгласете се, на политик всички тези знания, умения и навици са просто необходими." В. Путин 

връзка: http://putin.kremlin.ru/interests

Източната чувствителност е присъща на руският лидер. Путин като никой разбира, че всяка система се стреми към равновесие, а тази, която живее за сметка на хаоса - определено може да загине ако бъде заставена да се "успокои". 

Философията на нашият президент е до болка проста - да принуждава противника да действа пръв и да му дава възможност да мисли, че е във всичко осведомен и всичко е под контрол. Вземете например общият фон, и сравнете, колко заявления правят западните лидери и в същото време руският президент, що се касае международната обстановка. Путин обича спокойствието и мълчанието. Всяко негово слово е премерено с тежеловесна калка. И което повече от всичко поставя останалите спецслужби и лидери в тупик, е това, че руският лидер умее да каже пред цял свят планът за най-близко време, разкрил всички карти, а те с пот на лицето и истерика търсят неговият коварен замисъл, какъвто всъщност няма. И наопаки. Има ситуации, когато Владимир Владимирович може едва да изстиска от себе си усмивка или да поиграе със скули, задавайки за останалите сериозен повод за размисли. 

САЩ държат основен курс по измотаване на Русия. За тях ще ссвърши работа всяко действие на Русия на международната арена, ако това поне малко малко прилича на такова, което не може да се прави без звездно-раираната показалка. 

Демокрация? Вие не забелязахте ли, че някак рядко това слово започна да се употребява в днешното общество? Аз бих казал, словото толерантност днес е къде повече разпространено. Скоро пиндосите ще отправят своите бомбардировачи B-1 во имя толерантности. Вафахаахааахахаха! Господи, накъде се носи този свят...

Е и какво там нашите европейци? Е, за тях въобще като че няма какво да се каже. Ето немското издание Der Welt съобщава, че Европа като че повече не вярва на САЩ и започва да поглежда в страна към Русия:

http://www.welt.de/debatte/article146480564/Europas-ungewolltes-Signal-in-Richtung-Russland.html

Аха. Направо си представих дворно куче, което гледа в съседният двор, където може да си себе си, но жестоката верига на шията я е заставила да изблещи очи от орбитите. Поскимтяла поскимтяла и се забила в колибката. Въобще тишина. Европейците, дето се вика, са си натиснали задниците и чакат походу изказването на В.В. Путин на генералната асамблея на ООН, която ще бъде в Ню Йорк на 28 септември. 

Защо чакат? Че затова защото разбират, че докато руският лидер нищо не е заявил те не са в силите, да и не са в правото нещо сами да решат. Защото се боят. Ибо има осъзнаване на това, че много политически движения са били направени пряко нормите на международното право. И бежанците зад прозорците им са тому потвърждение.

Почвата под краката им е толкова нестабилна, че по-добре в такава ситуация да не се правят каквито и да е движения, защото проблемите с бежанците, които в пряк смисъл "завоюват" Европа дето се вика, ги застави малко да забравят за толерантността. Наистина, справедливости ради, струва си да се признае, че някои страни все пак се държат добре, например Германия. Просто на техния фон е цинично как британците заявяват, че ще приемат малка порция бежанци и те едва ли не ще отбират. Е а тържеството на толерантност на прибалтийските страни не се поддава на описание. Унгарците, всъщност, и те там...

Ситуацията в Сирия е подобна на литосферни плочи, които са се срещнали в едно място и сега тук протича тяхото движение.Само  в нашият случай - политически. При това, както и да не е странно, не насреща, а на разделение. Европа е някъде посредата между тях. И ще е интересно да се наблюдава, как бързо те не ще издържат и заявят за своето мнение, решили да се прилепят към някой "континент".

Да се говори нещо за горещо противостояние на САЩ и Русия засега още е рано. Но ако проектираме днешният етап на сирийският конфликт на предишните години, то безусловно настъпи нова фаза на противодействието на двете държави. Сирия се намира между две наковални. При това, както помните, през миналата година изглеждаше, че тази роля ще премери на себе си Украйна, и това даже започна да се получава със завиден успех за американците и с кучешка гордост за свидомите, влажните мечти на които не знаеха граници. Но те явно са неразчели менталитета на хохлите и евреите, които са поставили на руля. Украинският народ не можа да въодушевит и реализира вашингтонските планове по разядосване на Русия. И колкото и Петр Порошенко да не тресе паспорти и не залива западната преса за руските военни в Донбас, днешните СМИ тази измислица вече тиражират неохотно. Украйна не можа да се справи с днешните правила на играта на "възрастните чичковци", а всички нейни гръмки деятели са способни само да водят война във фейсбук и да разгръщат диванните войски, разбивайки колони руски военни на юго-изтока...

В този случай ислямистите се оказаха къде по-надежни. ИДИЛ, построил  се на принципа на ненавист и радикално настроен ислям на западни пари, и разбира се своя нефт можа да построи къде по-могъщо образование, отколкото даже това, което се случи с Украйна за последните 25 години. Аз не сравнявам някакви икономически или политически показатели, в никой случай. Говоря за това, че пиндосите повече ще доверят пистолет на сунита, който ще стреля където трябва, отколкото на хохола. Практиката вече показа правилността на моите думи.

Сирия принуждава САЩ да действат въпреки своите правила. Когато Путин принуди американците да разговарят с Башар Асад по повод химическото оръжие, те се съгласиха и забележете, тогава защо ли Асад бе президент. Нали подобен диалог го признаваше като глава на сирийската държава. Но в днешният неугоден момент разбира се за тях той е единствена преграда по техните планове в Сирия. 

Всяко заявление на запад и на изток с голям трясък разкъсва политическите елити. Може и силите да са неравни, но потенциала е достатъчен, за да унищожи Земята няколко пъти. От това, как ще се разрешава сирийската криза и как дълго ще търпят двете страни, зависи бъдещето на нашия с вам свят. Какъв ще е той, да се каже засега е сложно, но мисля, за еднополярност може да се забрави както и за биполярност. 

Русия е подобна на природно явление. Като сила на тежестта. Нея не можеш да премахнеш, изключиш, унищожиш. Нея може само да пребориш с противодействие. С което и се занимават САЩ. Те всячески се опитват да изтласкат Русия на международната арена от играта, използвайки стари шаблони от времената на студената война. Но носталгията е завършена, нужни са нови методички, а новите пернати всяко са по-глупави от своите предшественици ветерани... И ако сравним двете страни, то независимо от колосалната разлика на похарчени сили и средства, най-сложно от всичко в тази ситуация е именно на Америка. Защото светът се стреми към спокойствие, както и всяка система, а опитът да се разклати и създадат горещи точки все едно ще доведат към циментиране на справедливост и правда...

Ако Русия продължи да поддържа Асад и да го снабдява с необходимото, подкрепяйки на международните площадки своята правота, несъмнено страхливостта на западните лидери ще слезе на нула и те ще се строят в опашка с лице към Русия, при това предишната милитаристска риторика ще остане в миналото. Но за това предстои да се премине непрост път на жертвоприношение. Ако се случи тектонически сдвиг в Сирия, то някому ще се наложи да падне в пропастта, иначе не може. 

Ще настъпи фундаментално действие, събитие на епохата. И вече някак съвсем не е интересно #квотамухохлите...

Александр Сорокин ³⁹⁷