70-годишният юбилей на Организацията на Обединените Нации е добър повод да се обърнем и към историята, и да поговорим за нашето общо бъдеще. През 1945 година страните, разгромили нацизма, обединиха усилия, за да заложат здрави основи за следвоенното световно устройство.
Напомням, че ключевите решения за принципите на взаимодействие на държавите, решенията за създаване на ООН се вземаха в нашата страна на Ялтинската среща на лидерите на антихитлеровата коалиция. Ялтинската система бе действително изстрадана, заплатена с живота на десетки милиони хора, с две световни войни, които преминаха през планетата през XX век, и, да бъдем обективни, тя помогна на човечеството да преминте през бурните, понякога драматични събития на последните седем десетилетия, запази света от мащабни потресения.
Организацията на Обединените Нации – това е структура, на която няма равни по легитимност, представителност и универсалност.Организацията на Обединените Нации – това е структура, на която няма равни по легитимност, представителност и универсалност. Да, по адрес на ООН се раздава в последно време не малко критика. Като че тя демонстрира недостатъчна ефективност, а приемането на принципни решения опира в непреодолими противоречия, преди всичко между членовете на Съвета по Безопасност.
Но искам да отбележа, че разногласия в ООН е имало винаги, на протежение всички 70 години съществуване на организацията. И правото на вето се е прилагало винаги: от него са се ползвали и Съединените Американски Щати, и Великобритания, и Франция, и Китай, и Съветският Съюз, а по-късно Русия. Това е съвершено естествено за толкова многолика и представителна организация. При основаването на ООН и не се е предполагало, че тук ще цари единомислие. Същността на организацията, собствено, и се заключава в търсенето и изработването на компромиси, а нейната сила – в отчитането на различните мнения и гледни точки.
Обсъжданите на площадката на ООН решения се съгласуват във вид на резолюции или не се съгласуват, както казват дипломатите: преминават или не преминават. И всякакви действия на които и да е държави в обход на този порядък са нелегитимни и противоречат на Устава на Организацията на Обединените Нации, на съвременното международно право.
Разбира се, светът се променя, и ООН трябва да съответства на тази естествена трансформация. Русия на основата на широк консенсус е готова за тази работа по бъдещото развитие на ООН със всички партньори, но считаме опитите да се разклати авторитетът и легитимността на ООН крайно опасни. Това може да доведе до срутване на цялата архитектура на международните отношения. Тогава у нас действително не ще останат никакви правила, освен правото на силния.
Това ще бъде свят, в който вместо колективна работа ще главенства егоизъм, свят, в който ще има все повече диктат и все по-малко равноправие, по-малко реална демокрация и свобода, свят, в който вместо истински независими държави ще се множи числото на фактически протекторати, управляеми отвън територии. Защото какво е това държавен суверенитет, за който тук вече говориха колегите? Това преди всичко е въпрос на свобода, свободен избор на своята сътба за всеки човек, за народа, за държавата.
Всъщност, уважаеми колеги, в този ред на мисли изникна и въпросът за така наричаната легитимност на държавната власт. Не трябва така да се играе и манипулира с думите. В международното право, в международните дела всеки термин трябва да бъде понятен, прозрачен, трябва да има единообразно разбиране и единообразно разбирани критерии. Ние всички сме различни, и к това трябва да се отнасяме с уважение. Никой не е задължен да се подстройва под един модел на развитие, признан от някого веднаж и завинаги за единствено правилен.
Достатъчно е да погледнем ситуацията в Близкият Изток и в Северна Африка, за което говори предният докладчик. Разбира се, политическите, социалните проблеми в този регион са назрявали отдавна, и хората там, разбира се, са искали промени. Но какво се получи на практика? Агресивното вънешно вмешателство доведе до това, че вместо реформи държавните институти а и самият уклад на живота бяха просто безцеремонно разрушени. Вместо тържество на демокрация и прогрес – насилие, нищета, социална катастрофа, а правата на човека, включая и правото на на живот, нищо не струват.
Така и искам да запитам тези, които създадоха такава ситуация: «Вие поне разбирате ли сега, какво направихте?». Но, боя се, този въпрос ще увисне във въздуха, защото от политика, в основата на която лежи самоуверенност, убеденост в своята изключителност и безнаказаност, така и не са се отказали.
Вече е очевидно, че възникналият в ред страни на Близкият Изток и Северна Африка вакуум на властта доведе до образуване на зони на анархия, които незабавно започнаха да се запълват с екстремисти и терористи. Под знамената на така наричаната «Ислямска държава» вече воюват десетки хиляди боевици. В тяхно число и бивши иракски военнослужащи, които в резултат на нахлуването в Ирак през 2003 година бяха изхвърлени на улицата. Доставчик на рекрути е и Либия, чиято държавност бе разрушена в резултат на грубо нарушение на Резолюция № 1973 на Съвета по Безопасност на ООН. А сега редовете на радикалите запълват и членове на така наричаната умерена сирийска опозиция, поддържана от Запада.
Възникналият в ред страни на Близкият Изток и Северна Африка вакуум на властта доведе до образуване на зони на анархия, които незабавно започнаха да се запълват с екстремисти и терористи.Тях отначало въоръжават, обучават, а после те преминават на страната на така наречената «Ислямска държава». А и самата «Ислямска държава» възникна не на празно място: него също поначало формираха като оръдие против неугодните светски режими. Създало плацдарм в Сирия и Ирак, «Ислямска държава» активно разширява експанзията си в други региони, нацелва се на господство в ислямският свят и не само там. Само с тези планове тя явно не се ограничава. Положението е повече от опасно.
В такава ситуация е лицемерно и безотговорно да се излиза с гръмогласни декларации за заплаха от международен тероризъм и при това да се затварят очи за каналите на финансиране и поддръжка на терористи, в това число и за сметка на наркобизнеса, нелегална търговия с нефт, оръжие, или да се опитва да се манипулира с екстремистските групировки, да се поставят те на служба за достигане на собствени политически цели в надежда после някак да се оправят с тях, а просто казано, да се ликвидират.
На тези, които действително така постъпва и така мисли, бих искал да кажа: уважаеми господа, вие имате работа, разбира се, с много жестоки хора, но въобще не с глупави и не с примитивни, те не са по-глупави от вас, и още е неизвестно, кой кого използва за свои цели. И последните данни за предаване на оръжие от тази същата умерена опозиция на терористите са най-доброто на това потвърждение.
Считаме всякакви опити да се заиграва с терористи, а още повече да се въорежават, не просто недалновидни, а пожароопасни.Считаме всякакви опити да се заиграва с терористи, а още повече да се въорежават, не просто недалновидни, а пожароопасни. В резултат глобалната терористическа заплаха може критически да нарастне, да обхване нови региони на планетата. Толкова повече, че в лагерите на «Ислямска държава» преминават «закалка» боевици от много страни, в това число от европейските.
За съжаление, трябва да кажа за това пряко, уважаеми колеги, и Русия не е изключение. Не трябва да допуснем тези главорези, които вече са почувствали мириса на кръв, после да се върнат у дома и там да продължат своето черно дело. Ние не искаме това. Нали никой не иска това, не е ли така? Русия винаги твърдо и последователно е заставала против тероризма във всичките му форми.
Днес ние оказваме военно-техническа помощ и на Ирак, и на Сирия, и на други страни от региона, които водят борба с терористически групировки. Считаме огромна грешка отказ от сътрудничество със сирийските власти, правителствената армия, с тези, които мъжествено, лице в лице се сражават с терора. Трябва накрая да признаем, че освен правителствените войски на Президента Асад, а също кюрдското опълчение в Сирия с «Ислямска държава» и другите терористически организации реално никой не се бори. Ние знаем всички проблеми на региона, всички противоречия, но нужно е все пак да изхождаме от реалийте.
Ние предлагаме да се обединят усилията за решение на стоящите пред нас нови проблеми и да се създаде истинска широка международна антитерористическа коалиция.Уважаеми колеги! Принуден съм да отбележа, че в последно време нашият честен и пряк подход се използва като предлог да се обвини Русия в растящи амбиции. Като че тези, които говорят за това, нямат въобще никакви амбиции. Но същността не е в амбициите на Русия, уважаеми колеги, а в това, че да се търпи сформиращото се в света положение вече е невъзможно.
В действителност ние предлагаме да се ръководим не от амбициите, а от общите ценности и общите интереси на основа международното право, да обединим усилия за решение на стоящите пред нас нови проблеми и да създадем истински широка международна антитерористическа коалиция. Както и антихитлеровата коалиция, тя би могла да сплоти в своите редове най-разни сили, готови решително да противостоят на тези, които, както и нацистите, сеят зло и човеконенавистничество.
И, разбира се, ключеви участници в такава коалиция трябва да станат мюсулманските страни. Нали «Ислямска държава» не само им носи пряка угроза, но и със своите кървави престъпления осквернява великата световна религия – исляма. Идеолозите на боевиците издевателстват над исляма, извращават неговите истински хуманистически ценности.
Бих искал да се обърна към мюсулманските духовни лидери: сега са много важни и вашият авторитет, и вашето наставническо слово. Необходимо е да се предпазят хората, който се опитват да вербуват боевиците, от необмислени стъпки, а тези, които са били измамени и в силата на различни обстоятелства са се оказали в рядовете на терористите е нужно да се помогне да намерят път към нормален живот, да сложат оръжие, да прекратят братоубийствената война.
Разчитаме, че международната общност ще може да изработи всеобемна стратегия за политическа стабилизация и социално-икономическо възстановяване на Близкият Изток. Тогава, уважаеми дргари, и лагери за беженци не ще трябва да се строят. Потокът хора, принудени да напуснат родна земя, буквално е залял отначало съседните страни, а после и Европа. Тук говорим за стотици хиляди, а в бъдеще може и за милиони хора. Това в същността си, е ново велико горчиво преселение на народите и тежък урок за всички нас, в това число и за Европа.
Считам крайно важно да се помогне да се възстановят държавните структури в Либия, да се поддъри новото правителство на Ирак, да се окаже всестранна помощ на законното правителство на Сирия.Бих искал да подчертая: бежанците, безусловно, се нуждаят от състрадание и поддръжка. Но кардинално да се реши този проблем може само чрез възстановяване на държавността там, където тя бе унищожена, чрез укрепване на институтите на власт там, където те още са се съхранили или се пресъздават, чрез оказване на всестранна помощ – военна, икономическа, материална – на попадналите в трудно положение страни и, разбира се, на тези хора които, независимо от всички изпитания, не напускат родните места.
Разбира се, всяка помощ на суверенни държави може и е длъжна не да се налага, а да се предлага и изключително в съответствие с Устава на ООН. Всичко, което се прави и ще се прави в тази сфера в съответствие с нормите на международното право, е длъжно да бъде поддържано от нашата Организация, а всичко, което противоречи на Устава на ООН, – отхвърлено.
Преди всичко считам крайно важно да се помогне да се възстановят държавните структури в Либия, да се поддържа новото правителство на Ирак, да се окаже всестранна помощ на законното правителство на Сирия.
Уважаеми колеги, ключева задача на международната общност во главе с ООН остава обезпечение на мира, регионалната и глобалната стабилност. Според нас, трябва да говорим за формиране на пространства на равна и неделима безопасност, безопасност не за избрани, а за всички. Да, това е сложна, трудна, продължителна работа, но алтернатива на това няма.
Но блоковото мислене от времената на «студената война» и стремежа за к освояване на нови геополитически пространства у някои наши колеги все още, за съжаление, доминират. Отначало е продължена линията на расширение на НАТО. Питаме: ради какво, ако Варшавският блок прекрати своето съществуване, Съветският Съюз се разпадна? А въпреки това НАТО не само остава, тя още се и разширява, така както и нейните военни инфраструктури.
Нужен е реален отчет на интересите и правата на хората в Донбас, уважение към техният избор, съгласуване с тях, както това е и предвидено от Минските договорености, ключеви елементи от политическото устройство на държавата.После поставиха постсъветските страни пред лъжлив избор: да бъдат със Запада или с Изтока? Рано или късно такава конфронтационна логика бе длъжна да се превърне в сериозна геополитическа криза. Това и се случи в Украйна, където използваха недоволството на значителна част от населението от действащата власт и отвън провоцираха въоръжен преврат. В резултат избухна гражданска война.
Ние сме убедени: да се спре кръвопролитието, да се намери изхот от задънената улица може само при пълно добросъвестно изпълнение на Минските съглашения от 12 февруари тази година. Със заплахи, със силата на оръжието целостността на Украйна не може да се обезпечи. А е нужно това да се направи. Нужен е реален отчет на интересите и правата на хората в Донбас, уважение към техният избор, съгласуване с тях, както това и е предвидено от Минските договорености, ключеви елементи от политическото устройство на държавата. В това е залогът, че Украйна ще се развива като цивилизована държава, като важно свързващо звено в строителството на общото пространство за безопасност и икономическо сътрудничество както в Европа, така и в Евразия.
Дами и господа, не случайно споменах сега за общото пространство на икономическо сътрудничестви. Още неотдавна изглеждаше, че в икономиката, където действат обективни пазарни закони, ние ще се научим да работим без разделителни линий, ще действаме на основа прозрачни, съвместно изработени правила, в това число принципите на СТО, които подразбират свобода на търговията, инвестициите, открита конкуренция. Но днес едва ли не норма станаха едностранни санкции заобикалящи Устава на ООН. Те не само преследват политически цели, но и служат като способ за отстраняване на конкурентите на пазара.
Ще отбележа още един симптом на растящият икономически егоизъм. Ред страни тръгнаха по пътя на закрити ексклюзивни икономически обединения, при това преговорите за тяхното създаване вървят кулуарно, в тайна и от собствените граждани, от собствените делови кръгове, обществеността, и от другите страни. Другите държави, чиито интереси могат да бъдат засегнати, също за нищо не се информират. Вероятно, всичи нас искат да поставят пред факта, че правилата на играта са преписани, и преписани отново за изгода на тесен кръг избрани, при това без участието на СТО. Това заплашва с пълно разбалансиране на търговската система, раздробяване на глобалното икономическо пространство.
Дами и господа, сред проблемите, които засягат бъдещето на цялото човечество, е и такова предизвикателство, като глобалното изменение на климата. Ние сме заинтересувани в резултативност на климатическата конференция на ООН, която ще се състои през декември в Париж. В рамките на своят национален принос към 2030 год планираме да ограничим отделянията на парникови газове до 70‒75 процента от нивото на 1990 год.
Но предлагам да погеднем върху проблема по-широко. Да, установявайки квоти на вредните отделяния, използвайки други по своя характер тактически мерки, ние можеби, на някакъв срок ще снемем остротата на проблема, но безусловно, кардинално не ще го решим. Нам са нужни качествено други подходи. Трябва да говорим за о внедряване на принципно нови природоподобни технологии, които не нанасят урон на обкържаващата среда, а съществуват с нея в хармония и позволяват да се възстанови нарушеният от човека баланс между биосферата и техносферата. Това действително е предизвикателство от планетарен мащаб. Убеден съм, че да отговори на него у човечеството има интелектуален потенциал.
Предлагаме да се свика под егидата на ООН специален форум, на който комплексно да се разгледат проблемите, свързани с изчерпването на природните ресурси, разрушението на средата за обитание, изменението на климата.Нам е необходимо да обединим усилия и преди всичко на тези държави, които разполагат с мощна изследователска база, с база на фундаменталната наука. Предлагаме да се свика под егидата на ООН специален форум, на който комплексно да се разгледат проблемите, свързани с изчерпването на природните ресурси, разрушението на средата за обитание, изменението на климата. Русия е готова да стане един от организаторите на такъв форум.
Уважаеми дами и господа, колеги, на 10 януари 1946 год в Лондон започва работа първата сесия на Генералната Асамблея на ООН. Откривайки я, председателят на подготовителната комисия на сесията, колумбийският дипломат Зулета Анхел, според мен, много точно формулира принципите, на които трябва да строи своята дейност ООН. Това са добра воля, презрение към интригите и хитростите, дух на сътрудничество.
Днес тези слова звучат като напътствие за всички нас. Русия вярва в грамадният потенциал на ООН, който е длъжен да помогне да избегнем нова глобална конфронтация и да преминем към стратегия за кооперация. Заедно с другите страни ще работим последователно ради укрепление централната координираща роля на ООН.
Убеден съм, че действайки заедно, ние ще направим света стабилен и безопасен, ще обезпечим условия за развитие на всички държави и народи.
Благодаря ви за вниманието.
Източник – http://www.kremlin.ru/events/president/news/50385
No comments:
Post a Comment
Коментарът ви ще бъде модериран и след това включен към блога. Възможно е публикуването му да се забави по тази причина, за което моля да ме извините.