За най-хубавата страна в света, занимателната механика и опашката на скумрията

Да, като минимум 95% от населението на нашата планета са битови идиоти.

Съгласна съм, това не е най-удачната първа фраза за статия, но фактът си остава факт, и с него се налага да се съобразяваш.
И затова преди да ме обвинят във висш снобизъм, макар и обосновано, огледайте се наоколо. Ако не сте монголски пастир или наблюдател на маяк в норвежките фиорди, а се намирате в мегаполис в относително людно място, то поглеждайки през прозореца леко ще наброите така пет-седем човека явни идиоти и още толкова скрити.

Ето мома сутрин едва крета на стрип-токчета с два пакета продукти от Метро, ето бабка бодро галопира на червено, заставяйки да побеляват косите на шофьорите, ето част от офисният планктон е изпълзяла в плюшени пантофи да попуши евтини цигари, тикайки в новичкия шести айфон, ето пишнотела дама в леопардов топик паркира наведнаж на три места, ето мамичка гощава трилетното чедо с чипсове с кола, а редом на детската площадка юноши пият пиво и слушат рапера Сява, ето чичка със следи от йодна мрежичка на лицето, позвънвайки с циркониеви гривни влачи полилей на Чижевски, ядейки в движение дюнер с майонеза, а малко по-далече до метрото лелки бодро разкупуват свежо заешко от бездомен на вид продавач, а редом мъж крадешком къса от стълба обявление за чудодействено приспособление, увеличаващо члена с 10 см за раз, а жена с нарастнати гелеви нокти отдира хартийка с телефони на потомствената врачка Аделаида, обещаваща примък, отмък, размък през двойната лента на магистралата и снемане венеца на безбрачието…

А някъде зад ъгъла народът бърза в къщи, за да не закъснее за турския сериал, разкупува новият бестселър на Дан Браун, бие се за билети за Слави, стои на опашка за да получи валутен кредит за шуба от изкуствена нутрия, носи капачки от пепси в надежда да спечели автомобил, купува с отстъпка стоки на канадска компания търговия на едро, изпраща смс на кратък номер и пари на нигерийски милионер, който после обещава да изпрати милион от наследството… И това всичко около нас е тази самата прословута обективна реалност, дадена ни в усещанията.

А сега по-близо до темата на повествованието.

Главна задача на нормалната социално ориентирана държава е да наглежда идиотите.

Да защитава своите граждани от самите тях, да се старае да сведе разрушителната сила на битовият идиотизъм до минимум, позволяващ нормалното възпроизводство на човешката популация, да направи така, че всеки, даже най-безнадежният долбодятел да може да доживее до спокойна старост, не позволявайки на тези 95% по такъв или онакъв способ твърде да навредят на себе си и обкръжаващите. И на своята страна в това число.

В механиката има такова понятие: «дуракоустойчивост» – т.е. когато умните люде седят и дълго мислят, как да направят така, че тези в които ще попадне в 95% да не счупят прибора, да не си отсекат пръстите, да не устроят пожар или въобще да не расхерачат всичко по дявалите, включая самите себе си.

И ето колкото по-добра е държавата, колкото по-хуманна, човечна и цивилизована, толкова по-силно в нея е включена «дуракоустойчивост». И обратно.

И ми се струва, че нашата носталгия по СССР е свързана освен с детските приятни спомени, на първо място с това, че социалистическият строй нямаше (и едва ли вече ще има) аналози в плана защита на гражданите от самите тях, в плана грижа всеки човек независимо от неговият произход, окръжение, интелектуален и физически потенциал, да може максимално комфортно и достойно да преживее живота си и да се самореализира.

Та нали в социалният живот «защитата от дурака» (или, по-скоро, защитата на самият дурак) означава, че даже ако ти не си най-умният, не си най-красивият, не си най-талантливият, не си най-предприемчивият, пробивният, то все едно ще имаш покрив над главата, работа, даваща гарантиран къс хляб със салам, безплатна медицина и образование за твоите деца и пенсия на стари години. И шофьорът на тролейбуса, лаборантът в НИИ, трактористът, стругарят, шлосерът, животновъдът, кантонерът - това не са лузери, «не вписали се в пазара», а нормални, нужни и социално значими професии, позволяващи на хората да се гордеят с тях.

Освен това болшинството хора са водени. И им е жизненно необходимо някой да им каже какво и как да правят, къде да вървят, към какво да се стремят, във какво да вярват, кого да обичат, от кого да се боят, къде да не влизат, щото ще ги убие. Иначе се губят. Или вземат по начало грешни решения, попадайки на въдицата на аферисти от всички разцветки – от криминални до политически.

Излишната самостоятелност във вземането на решения за болшинството е само във вреда. И фразата «никого не слушай, мисли само със своята глава» е справедлива само в този случай, ако там има с какво да се размисли. А нали болшинството хора са далеч не така умни както им се струва (включая вашият покорен слуга - бел.пр.).

И ако незрелият, не твърде умен и не твърде волеви човек предоставим сам на себе си, ако не поставим никакви видими ограничения и ориентири, но при това му осигурим необходимият за оцеляване минимум – за да не се налага да се бори за живота и препитанието си - то такъв човек обезателно ще започне да деградира. И може безвъзвратно да потроши и собственият си живот и даже страната.

Ако му дадем избор между Биг Брадър и предаване по астрономия, между Енрике Карузо и Азис, между работа като учител в селско училище или мениджър по продажби на боклуци в красив офис, между учение за микробиолог или стремителна кариера на звезда в реалити-шоу, между семейна вярност и възможност да има всичко, което шава, между идеалите за дружба и взаимопомощ и висш егоизъм, между братство на хората или гордост от национална принадлежност, между леки пари и социална значимост на собственият живот, между видео за спасение на китове и клипче с Ким Кардашиян, то той ще избере гъза на Кардашиян.
Проверено и доказано.

Изхода? Да не се дава такъв избор, при който един от вариантите е - деградация.

С което собствено, и се занимаваха в СССР.

Лишаването на хората от възможността за неправилен избор – това е благо, а не ограничение на свободата. Ако разбира се ти не считаш смисъл и венец на своя живот възможността да си приковеш тестикулите към асфалта. Тогава да, тогава СССР е – совок, проклет тоталитаризъм, тюрма на народите, душител на свободите, опашки за салам и «милиард разстреляни лично от Сталин».

Цялата идеология, цялата политика, цялата социална и културна сфери бяха ориентирани да защитават гражданите от всякакви трагически жизнени ситуации и катаклизми, да ги правят по-добри, по-умни, по-здорави, морално по-високи и по-чисти.

Ти си идиот-пофигист, и не се грижиш за своето здраве? Сега това е твой избор, ти си - свободен човек, можеш да се лекуваш и регулярно да минаваш обследвания, можеш да живееш болен. При капитализма всички просто плюят, колкото по-зле е твоето здраве – толкова по-високи вноски ще одерат от тебе застрахователните компании. А в СССР ограничаваха свободата на избора с физкултура, оздравителни секции, редовни медицински прегледи, обезателна флуорография, карти за санатории, бесплатни медицински учреждения на две крачки.

Ти си идиот-трудохолик в ущърб на семейството – отлично, владелеца на бизнеса, в който се трудиш е много радостен. А виж Трудовият Кодекс твърдо ограничаваше твоето право да копаш 24/7, буквално принуждавайки те да почиваш положеното време.

Ти си идиот-пиянкаджия? Сега това е чисто твой проблем (е, и на твоите нещастни роднини), ти си свободна личност, можеш да пиеш ако щеш до зелени дяволета, винно-водочните магнати ще ти кажат благодаря. А в СССР, о ужас, теб те прибираха в медизтрезвител, а после триеха сол на партсъбрание, излагаха те на вид, лишаваха от тринайста заплата. А и въобще принудително лекуваха, заставяйки да откажеш пагубната привичка.

Ти си идиот-тунеядец, артистическа натура, търсиш себе си, мечтаеш да станеш солист на рок-група, знаменит писател, прославен художник, а засега дрънкаш на китарата в гаража, мрънкайки пари о майка си? Не, не става, благоволи да работиш, за да имаш нормален доход, гарантирана пенсия на старост и поне някакво занятие в живота, ако внезапно не ти се случи да станеш втори Джон Ленън. Но нали параграф за тунеядство – това е насилие над творческата личност, лишение от правото да бездомстваш, как може?!

Вие сте семейство непътеви идиоти-романтици? Песни край огъня, комари, слънчице горско, имущество – раница и китара, в миналото – неудачни бракове и седем деца на двамата? Нищо страшно, пейте още, държавата за децата ще се погрижи – покрив над главата, безплатна храна, образование, творческо и физическо развитие, достъпност на социалните лифтове даже в тези случаи, когато родителите не са в състояние да вземат на себе си отговорността за собствените деца. А при капитализма всички спят сега в палатката накуп, а виж и ювеналната юстиция ще си огледа за децата ново дружно семейство гейове…

Ти си идиот-женкар и при това женен? Гиви от цветната будка, продавачите на бонбони и презервативи ти аплодират. В твое распореждане има хотели на ден, сайтове за запознанства за една нощ, интим-салони, платени венерологически клиники и скъпи адвокати по разводи. А в тоталитарният совък изискваха съпружеска вярност, можеха и въобще да изключат от редовете само за несъответствие към моралният облик на строителя на комунизма. И ако заради такава неочаквана любов човек е бил готов за това, значи чувствата са били действително истински, а не просто примитивна аморалка.

Ти си идиот-дисидент? Слушаш по нощите «Гласът на Америка», мечтаеш да дадеш страната си за разграбване на враговете заради възможността сам красиво да живееш? Ти си съгласен да те управляват чужденци, само да ти падне късче от чорбаджийската трапеза? Ти не уважаваш своята Родина и народа и, но при това продължаваш да се ползваш от благата, които са създали? Страната трябва да умее да се защити, за да не би заради такива като теб милиони люде да не бъдат хвърлени в хаос и нищета, както през 90-те. Затова заповядай, мили човече, или гората да сечеш на благо трудовия народ, или заминавай завинаги в твоя въжделен капиталистически рай. Така че заради теб, заради твоята глупост и продажност да не пострадат другите.

Ти си на 16, малолетен шеметлак, искаш джинси, дъвка, плакат на група Kiss, списание с голи цици, блок малборо, съседката Галя, мотопед, да спиш до обяд и ръкоблудстваш на филма «Емануела», но след училище имаш кръжок по авиомоделизъм, плуване, три пъти в седмица музыкално училище, а после още съботник и събиране на вторични суровини. А по телевизора - «Очевидно – невероятно», «Клуб на кинопътешествениците», «Искам да знам», «В света на животните», «Това и вие можете», филм за опълченците на Шипка, комедия на Гайдай и следваща серия на «Приключенията на Електроник». А от списанията – «Техника молодежи», «Наука и живот» и «Млад Конструктор».

И поневоля се налага да се израсте културен, образован, всестранно развит и порядъчен човек. И да се става летец, лекар, конструктор, учен или поне просто уважаем миньор или стругар на завода. И практически няма избор да израстеш хипстер-трансвестит, фуд-стилист, блогер, консултант по имиджа, клубен промоутер, художник-концептуалист, дизайнер на вежди или моделиер на кучешки нашийници…

И сега във всеки тъжен мърчъндайзер, редящ на рафта консерви царевица в съответствие с планограмата е скрит полярник, космонавт, учен-първопроходец, просветител, хуманист, или даже този, който би могъл да ни научи да разбираме езика на делфините… Просто за капитализма е по-добре, ако те така и остават там където са.

Идеята на СССР бе прекрасна, изпълнението заради този същия човечески фактор, за който споменах в началото на статията, във много подведе, но и при това сега практически никой и близко не е дошъл до този хуманистически способ на социална организация на човешкото общежитие. И в този план СССР бе най-христианската държава, независимо на декларираното отделение на държава и църква.

Това бе страна, която правеше всички нас по-добри. Правеше ни хора, а не просто потребители на стоки на леката и хранително-вкусовата промишленост. Освобождаваше и възпитаваше в нас най-благородни качества, а не низшите инстинкти. Позволяваше ни за сметка отсъствие възможността за неправилен избор, да израстваме над себе си и да извършваме такива прориви, открития и подвизи, че сега даже не ни се вярва, че това бяхме ние.

А въобще, СССР напомняше голяма детска градина, където нам, недомислените ни казваха кога да ядем, кога да спим, следиха да не бягаме без обувки, ваксинираха и кварцуваха, учиха на весели песни и умни приказки, направляваха нашата енергия в правилно русло, даваха възможност да се реализираме кому като Зайче, кому като Снежинка, кому като Лисичка, криеха острите предмети, наказваха за лоши постъпки, хвалеха и поощряваха за добри, формираха ясно разбиране за Добро и Зло, без полутонове, без разночетения, без открити финали.

Но на нас изведнаж ни се стори, че вече сме възрастни, поиска ни се там, зад оградата, на свобода, сами да вземаме решения, да не ядем мляко с ориз и да не слушаме възпитателката, да играем с кибрит, да не си чистим зъбите, да носим през зимата сандали и да ядем само бонбони.

И ето веднаж вратата на градината се отвори… Какво ни чакаше и как това завърши всички ние знаем.

А още в СССР всеки четвъртък в столовите бе рибен ден. И ето тези опашки от хек и скумрия – това не просто бе необходим източник на йод и фосфор за организма, това бе сигнал, че за тази страна, единствена, не и бе все едно за людете…

Бэлла Розенфельд (Марина Соловьева)

Източник: https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=1723502387864866&id=100006153649479

Ждите 9-e мая!

8 технологии за разчовечване

1. Възпитанието на децата се строи по схема за стимулиране инфантилното поведение сред тях, с други думи изкуственно се забавя процеса на настъпване на социалната зрелост.
Това се прави, за да се утилизира енергията на младите хора в периода на нейната най-голяма активност (от 15 до 25 години). Работата е там, че във всички исторически времена основната маса революционери е била именно тази категория население. У младият мъж настъпва пик на физическата и интелектуална активност към 20 години, той е здрав, умен, горещ, принципен и безкомпромисен. Опасен е, не е ли така? Достатъчно е да си спомним, че Александър Македонски е бил само на 20, когато е започнал своята «кариера», княз Святослав в момента на смъртта му е бил на не повече от 30 години, Иван Грозни е превзел Казан на 22 години. А в наше време (особено в Европа) в тази възраст младите хора се считат «юноши». Ето на това е разчетено възпитанието на социалният инфантилизъм, превръщането на вършителя на историята в здраво и безопасно детище. А излишъците от енергия той нека да излее някъде, е, например в безпорядъчни полови връзки, в алкохол, наркотици или в уличен криминал;
2. Възпитанието на девойчета и момчета по общи стандарти.
Това се прави не толкова за да се привие на жените мъжественост, колкото тя да се отнеме от мъжете;
3. Прививане на егоцентрическа картина на света.
Егоистът – това е единочка, е как тук да не не цитираме Маяковски: «…единица – вздор, единица – ноль, один, даже если очень важный, не подымет простое пятивершковое бревно, тем более дом пятиэтажный…». Или «разделяй и владей» както са казвали още древните римляни;
4. Формиране образа на «успешният» човек.
При проверка този «успешен» човек всъщност не е нищо повече от образ на идеалният роб на системата. Вратовръзка, сако, главозамайваща кариера, отлична къща, скъпа кола, отдих зад граница, ирландско уиски. Супер, нали? Провървяло на човека, а на практика той е идеалният роб, защото зависи подобно на наркоман от своите вещи. Затова и той ще прави всичко, за да съхрани стабилността на системата, той ще търпи всякакви унижения на пътя по кариерната стълба. Той ще скрие всички свои детски мечти така дълбоко вътре в себе си, че ще забрави сам себе си, превръщайки се в човекоподобно същество, в изрод. Тук можем да отнесем и други образи на «успешни» люде. Тук е и «якият» здравеняк чичко с халба бира в бара, и «стерва»-та, сменяща мъжете като ръкавици, и феминизираната мадам, и гангстера. Въобще за всеки вкус и цвят. Избирай което искаш. Няма го тук само образа на защитника, образа на воина, образа на майката, образа на поэта, ученият, инженера, работника и т.н. Едни изкривени субститути на естествените за човека образци на поведение;
5. Секс и насилие, вместо доблест и любов.
Не е секрет, че половите инстинкти са едни от най-силните. Съответно чрез темата за «секса» може по определен начин да се въздейства на човека. Още повече половите инстинкти, както и всички други инстинкти, съставят нашата тъмна, животинска част от личността, безсъзнателното от низш порядък. Чрез средствата на СМИ, рекламните технологии, пропагандата в научната и художествената литература, компютърните игри се стимулират тези именно инстинкти. Фридрих Ницше е казал: «Човек — това е въже, закрепено между звяра и свръхчовека — въже над пропаст”.
Та от психологическа гледна точка «свръхчовека» е свързан с висшата форма на нашето безсъзнателно, областта източник на творческото, научното, поетическото вдъхновение, източник на героически постъпки. А областта на низшето безсъзнателното е свързана със звяра, с инстинктите, с насилието, страха. И «свръхчовека», и звяра са неотделими части от нас самите, само у едни «свръхчовека» доминира над «звяра», а у други наопаки. Ще открия един малък секрет, нашите стопани се боят от развитието у своите роби на висшата форма на безсъзнателното, защото тази част от нашата личност е божествено дълбока, неподконтролна и непредсказуема. Те справедливо за себе си са решили, че монстърът на животинското насилие, свързан с инстинкта за размножение, със секса, е далеч по-малко опасен за системата, отколкото източника на божествено вдъхновение. Именно по тази причина аферистът от психологията З.Фройд е започнал да насажда своята теория. Фройд се е безпокоил не от науката, а от «окултизмът» от безсъзнателното, безпокои го проявлението на неистовата божествена сила. По-точно това безпокои неговите спонсори. За тях е бил твърде жив примера как от висшето безсъзнателно на германският народ се е изтръгнал отдавна забравеният образ на «белокосият бяс» и едва не прекроил цялото мироустройство. За тях са по-безопасни «сексът и насилието»;
6. Консюмеризмът в неговото негативно значение — това е именно това оръжие от арсенала, което «убива» наведнаж няколко «зайци».
В какво се отличава потребителството от потреблението.Потреблението е обусловено от естествената необходимост на личността в обладание на този или друг предмет. Това лесно се вижда в примери. У вас се е скъсало/износило яке, вие отивате и купувате ново – това е потребление, а ако отивате и купувате яке, защото то е брендово/модно с цвят/кройка или просто защото ви се иска да се отделите над окръжаващите – това е потребителство. С други думи, потребителството – това е неумерено, не обусловено по естествен образ потребление. Защо за съществуващата система то е така важно. Първо - потребителството е двигател на техния икономически модел, тъй като то постоянно повишава търсенето, което на свой ред стимулира производителите към ръст, а електоратът се подбутва към нови кредити, без които съществуващата парично-финансова система ще рухне. Второ потребителството е великолепен антидепресант, снижаващ социалното напрежение в обществото, а главно, определящ за населението спектърът позволени цели. Трето на него както и на всеки «антидепресант» се зарибява, а значи то прави хората зависими, слаби и леко управляеми. Четвърто то отново, макар и в по-малка степен, но блокира висшето безсъзнателно.
7. Табу на благородство
Благородството е опасно за системата, доколкото формира у хората непредсказуемо и неконтролируемо поведение. Системчиците се боят от неясни мотиви (надскачащи храна-секс-сън - бел.пр.), по-комфортно им е ако хората са движени от жажда за печалба, похот, зависимост, порок.
8. Разрушение на семейните ценности
Този пункт отчасти се пресича със «секс и насилие», но има своя специфика. Разрушението на семейните ценности способства както за унищожението на националните култури, така и за атомизация на обществото, стимулиране на егоизъм и скотско поведение.

Изброените методи са далеч не пълен списък на оръжията от арсенала, но целта на всички методи е проста – да убият Душата, Вашата Душа. И най-интересното е, че от тази напаст има едно универсално лекарство – да помните и слушате себе си вечния. Не продавайте своите идеали за зелена хартия, не постъпвайте никога против своя вътрешен глас, даже ако това изглежда рационално. Интелектът е най-важен инструмент, но много и много не може да се обясни със суха логика. Човек притежава не само разум, но и емоции, чувства, интуиция. У здравият човек трябва да са развити всички четири аспекта. И само вашата душа е способна да обедини тези противоречиви и несъединими части на вашите личности. Не я продавайте даже под страх от смърт или нищета, с продадена душа да се живее е много болно и безсмислено. Доколкото именно вашата душа знае за вашето истинно предназначение. Търсенията могат да бъдат безкрайно разни, вие можете да бъдете учени, художници, музиканти, инженери, строители, селяни, воини и много друго, вие можете да създавате и разрушавате, не бойте се.

Главно, не се превръщайте в изроди, безлики, живи мъртъвци на духоненавистническата система, отнемащи вас от самите себе си.

Андрей Романов

http://nnm.me/blogs/konelav/8-...

Всички тези технологии успешно работят, за примери далеч не трябва да се ходи.
Скачаме нататък, докато скакалката не са ни взели, не вярвате ли? Питайте хохлите.

Какво са «европейските ценности» и какво значат?

Преди около 15 години трябваше да се изкажа на една конференция с доклад  върху една моя обичана тема. Аз говорех че превръщането на Русия във враг – не е твърде добра идея. В хода на дискусиите един от участниците в конференцията, който както по-късно изясних е бил  ръководител в оставка на сериозна разузнавателна структура в НАТО, ми възразяваше, твърдейки, че рунаците не разделят нашите ценности.

Нашите ценности, които обикновено наричат «европейски ценности», бяха предмет на широко обсъждане през 1990-те. НАТО в тези времена с гордост наричаха алиянс на общочовешките ценности, по-точно европейските ценности. Въобще така го наричат и днес, само дето не толкова гръмогласно. Спомням си как един испански еврократ ми разтълкуваше в какво е същността на тези ценности. Замислете се само: испанец, израстнал по времената на генерал Франко бе убеден че може да просвети канадец върху демокрацията и свободата! Но такива бяха причудите на това време.
На мен тези негови разглаголствания ми изглеждаха доста уморителни. Първо, Франко, Хитлер, Маркс, Енгелс, Мусолини, Робеспиер, Наполеон, Квислинг (норвежки колаборационист, национал-социалист, активно сътрудничал с Германия през периода на Втората световна война – заб. mixednews) и прочие, всички те бяха европейци.
И, второ, дявол го взел, ако не бяха Съветите и я нямаше «англосферата» (английският свят), в «европейските ценности», с които така се гордееха еврократите и техните привържъници през 1995-а, щеше да има далеч повече кожена униформа, ковани ботуши и приветствия с изпъната ръка. Нали не французите, испанците, белгийците, датчаните и италянците освобождаваха Европа от германските нацисти, нали така? Освен това, НАТО е военен алиянс, който премина през диктатурата на Салазар в Португалия, «черните полковници» в Гърция и разни държавни преврати в Турция. НАТО на практика не се решаваше да «преглътне» Франко, но САЩ имаше толкова много договорености с Испания, че за формално членство в НАТО нямаше необходимост. В тези времена, когато НАТО бе отбранителен алиянс, недвижимостта и наличието на общ враг превъзхождаха над «ценностите». Въпреки това през 1990-те възникна всеобщо увлечение от идеята за «общи европейски ценности».
Признавам, че това не бе съвершенно лишено от смисъл. Не харесвам самата помпозна дума «ценности», но считах, че разпадът на СССР ознаменува нещо немаловажно. Въпреки опасенията на множество хора през 70-те и 80-те, че явно слабеещата съветска система ще победи нашият безгрижен и раздробен Запад, именно съветската система рухна. За мен урокът от този крах бе не в това, че победиха нашите «ценности». По-просто казано, доколкото бъдещето е неизвестно, система която допуска по-голямо количество варианти на решение на проблемите, се оказва по-устойчива, доколкото днешният отговор може вече да не подхожда към утрешният въпрос.
Демокрацията – това е политически плурализъм, свобода на изразяването – това е ментален плурализъм, а свободният пазар – това е икономически плурализъм. Съветската система, както и нацистската система, имаха Един Велики Отговор на всички въпроси. Това работеше в течение на определено  време, докато не възникна проблем, която Великият Отговор не бе способен да реши. ("Великият Отговор" както авторът го нарича в късната съветската система - изключвайки Сталиновата епоха - не можа, по-точно не поиска да реши единствено въпроса за превръщането на чиновничеството в буржоазия и социализмът  - в държавен капитализъм. Напротив - чиновничеството се стремеше към този път на обуржоазване - бел.пр.) Всъщност уверен съм, че Путин разбира това, даже ако на Запад с това ще се съгласят малцина, и той казва днес: «Историята доказва, че всички диктатури, всички авторитарни форми на управление са недълговечни. Само демократическите системи са устойчиви и способни да оцелеят».
И така, струваше ми се, че изводите трябваше да бъдат направени и уроците усвоени. Уви, това не стана. Напротив ние имаме днес помпозно и високомерно прославяне на «европейските ценности», които ни бяха низпослани от небесата. Но което е важно: нам, но не тям. И стана така: те или се учеха от нас (ако това бе още възможно) или падаха на дъното.
И така, къде ние, Запад, се оказахме днес, след две десетилетия? Изглежда не всичко е толкова благополучно. Политическите партии, отклоняващи се от предписаните на цялото общество възгледи, стремително се оттесняват и демонизират: достатъчно е да прочетем кой да е материал в официалните СМИ за френската партия «Национален фронт», за да видим едва ли не на всеки ред думата «ультрадясна». По такъв начин всички знаят, че това е лошо, и при това въобще няма никаква необходимост нещо да се изяснява. Залповете «приятни» епитети се раздават по адрес всяка партия или персона, заплашваща установеният порядък: Доналд Тръмп е «расист, фашист, глупак, хомофоб, женомразец». Свободата на изражение е крайно ограничена от законите против ненавистнически изказвания  и правилата на политкоректност. Дългите уши на правителствата са абсолютно навсякъде. Убийствата на хора от безпилотни устройства станаха  норма. Що се касае пазарната свобода, днешният свят, съдейки по всичко, се управлява от финансови манипулатори в техните собствени интереси. Плурализмът е все по-малко актуален, а легендарните «европейски ценности» изглеждат все повече и повече овехтели и ненужни.
Един много древен европеец на име Херодот, е казал някога: «Божественото правосъдие ще накаже човешката самонадеяност». Нашите победоносни «ценности» се трансформираха в самоувереност, породила излишества и бегрижие, и днес ние се оказахме във властта на заблуждения. Немезида, богинята на възмездието, неизбежно ще  въздаде справедливо и ще вузстанови разрушеният баланс.

Авторът, Патрик Армстронг е външнополитически аналитик, в миналото — политически съветник към Посолството на Канада в Москва

Не грози Южной Руси попивая сок у себя в Рязани

В последнее время, на просторах интернета появилось много советов и осуждений от тех, кто и понятия не имеет, что такое жить на оккупированной нацистами территории. Кто либо по незнанию, либо со злым умыслом твердит, что ВСЕ 40 миллионов граждан бывшей украины – враги или тупоголовые овцы и да, многие их поддерживают.
Основной тезис такой – хохлы ВСЕ придурки, а кто не придурок, тот свалил. Зачем нам им помогать, если они САМИ так хотят.
Самое забавное, что тут же рядом пишут: они там ВСЕ хатоскрайники и пока в Одессе людей живьем сжигали, остальные молчали и молчат, это ж не их сжигали.
Интересная параллель? И отмазка железная – они сами так захотели! Они живут в другом государстве и т.д. Хотя тут же ругают и называют хатаскрайниками тех, кто говорит – соседи сами напросились, они живут в другом городе, районе, доме…
Дорогие мои граждане РФ, русские и нерусские, вы точно так же попали под влияние прекрасно обученных западных специалистов по управлению толпой (если не стадом). Один из древнейших примеров – РАЗДЕЛЯЙ И ВЛАСТВУЙ! Нас и вас разделили. Причем нас на несколько разных по убеждениям частей. Да так, что разные убеждения стают не поводом к философской беседе и выяснению, что в каждой линии хорошего, где точки пересечения и от чего каждое направление может отказаться для объединения. Нет! Нам надо доказать, что все остальные просто бараны!
А когда этих баранов придут резать, то их вроде и не так уж и жалко! Вы думаете, что только бандеровцы на такое способны? Отнюдь!
В 2008-м году, мой брат, считающий себя родновером, поехал на слет дубославов в Чернигов. Вернулся охреневший… Он понял, что там всего два пути: борьба с вымышленными жидами и просто нацизм. Младший брат-дебил этого мировоззрения - ХОХЛИЗМ!
Да, именно родноверы подготавливали почву для ненависти на украине. Не они одни, но они самые влиятельные в этом плане. Лично для меня жид это не еврей и даже не иудей, это мировоззрение.
А что РФ? В России таких сект тоже навалом, и благо, если они просто лавэ лупят. Но ни чего «просто так» не бывает. Вы считаете их клоунами? Да мы на бывшей украине тоже считали всех бандеровцев клоунами, выпавшими из реальности. А оказалось, что это мы выпали из реальности, и выпали прямо к ним на ножи!
Про Крым…
Много раз читаю такое: Крым захотел отделиться, проголосовали и отделились. Значит, остальные не захотели и хрен с ними, пусть теперь с бандеровцами скачут.
Корсуньскую резню крымчан помним? Поищите, напомните себе, это поможет понять от чего ушел Крым.
Перед референдумом в Крым отправлялось множество поездов и автобусов «дружбы». Знаете где они? А по дороге остались. На себя удар приняли в основном херсонцы. Да, именно те, про которых вы говорите, что они не встали. Да, многие не встали, потому что ЛЕГЛИ. ЛЕГЛИ и умерли, не пустив автобусы с боевыми рогулями в Крым!
По трассам других областей рагулей тоже вылавливали и часто стычки оканчивались гибелью тех, кто НЕ СТАЛ на защиту, потому что погиб. Но вы ж этого не знаете или не хотите знать. Вы знаете, что народ в Крыму САМ встал и проголосовал!
А кто там еще был в Крыму? Правосеки с дубъем и тесаками? Или «вежливые люди», которые не давали сделать провокации множество раз? Хотите что-то доказать? Приезжайте на оккупированную нацистами территорию и опять проголосуйте! Вот и посмотрим, КАК пройдет голосование. Уверен, так же как в Одессе, Виннице, Харькове и т.д. Нет, не приедет никто, ведь в этот раз герои, погибшие, чтобы не пропустить «поезда дружбы» уже не встанут и не защитят.
Я откровенно рад за крымчан! Вот на все 100% рад!
Но я горд за тех, кто остался человеком и во время оккупации. Я горд за то, что наши города сражались. Я преклоняюсь перед погибшими и живыми героями! Каждым, кто сидит в украинских СИЗО по политическим причинам, Новороссия может гордиться! Я горжусь, что у меня есть русские БРАТЬЯ, с которыми мы делили сухпай во время краткого затишья, с которыми мечтали о новом справедливом мире. Я горжусь тернопольчанами, которые были снайперами в составе казачьих отрядов и погибли, вызвав огонь на себя во время боев за Дебальцево!
Я горжусь НАШИМИ людьми! Русскими и теми, кто еще считает себя украинцами, но выдавившими из себя хохла! Я не знал, что нас на самом деле ТАК МНОГО! И мне откровенно плевать на рассуждения захолусного блогера, который засев на диване, начинает рассуждать о том, что для кого-то чья-то там хата с краю! Ведь для него самого эта хата еще дальше с краю!
Поражаюсь диванным "эхспертам"... Где бы не был какой конфликт, мнение одно - уничтожить, разбомбить, убить и т.п... Вы в своем уме вообще??? А как дело коснется вашего города, улицы, дома... так начинаются стенания, крики, плачи....
Санкции против России
Если вы думаете, что это из-за помощи Донбассу или из-за Крыма, то вы наивны, как дитя малое! Это геополитика и в том раскладе, который разыгрывается сейчас, нужен был лишь повод. И он нашелся бы, даже не будь Крыма или помощи Донбассу. И как бы противоречиво это не звучало, но именно Крым и помощь Донбассу помогают преодолеть трудности санкций. Во-первых, это сплотило русский народ, сплотило вокруг настоящего ЛИДЕРА. Во-вторых, это показало некоторым западным гопникам, что можно и ответку получить. А какую – это продемонстрировали в Сирии.
В-третьих, это заставило нашего геополитического противника вступить в игру на тех уровнях, на которых он был еще не готов играть. Именно поэтому во власти в Киеве откровенные мародеры и идиоты. В европейских кругах властвует кисель в духе Оланда и Меркель с Камероном. Ведь нам в сто раз было бы сложнее бороться с таким как Гитлер, чем с таким как Порошенко.
Граждане России, вы точно такие же, как и граждане бывшей украины!
Недавние вопли о том, что памятник Ленину в Запорожье никто не вышел защищать… А много ВАС вышло защищать Ленинград, когда его переименовывали? Если так сильно любите Ильича, то где ВЫ были? А? Да там же, на диване! А знаете почему? Потому как ТА хата оказалась с краю! Аль не так? Если применить то, что пишут ОБО ВСЕХ гражданах, оставшихся на оккупированной территории бывшей украины, то ВСЕ граждане России поддержали переименование Ленинграда!
4-го октября 1993-го года, Расстрел Дома Советов, ТЫ где был? Дома? Ты советуешь выйти и сопротивляться невооруженным людям, живущим в оккупации. А сам сопротивлялся? А в дальнейшем сопротивлялся власти Ельцина? Ведь тогда был точно такой же вооруженный государственный переворот, как и в 2014-м в Киеве. Сидел молча? Потому как ТА хата тоже была с краю!?
А когда открыли Ельцин-центр, когда на экскурсии в это заведение водят школьников… Это кстати, прямо сейчас. Что ты делаешь?
Пишешь в комментариях про плохую власть? А сам ЧТО сделал? Или может мне, следуя твоим же словам, стоит написать, что ВСЕ граждане России поддержали создание этого куска позора и проведение там экскурсий для школьников? Может так писать надо?
Ведь ты бы истерикой изошел, если бы в Луганске построили Порошенко-центр. А Порошенко сделал для Луганска не меньше, чем Ельцин для России!
И на экскурсиях в украинских школах не говорят, что Бандера был подонком.
Но я не пишу, что ВСЕ РУССКИЕ подержали переворот Ельцина, не пишу, что ВСЕ поддержали переименование Ленинграда. Может это потому, что русский – Я? А тебе не мешает из себя хохла выдавить?
Может, не существует хаты с краю, если в ней живет родственник или знакомый? Или ты болт забиваешь на друга, который спивается? Я – нет! Так кто из нас более русский?
Эти города не встали…
Это какие не встали? Харьков, в котором на улице в людей стреляли за то, что они с георгиевской ленточкой ходили?
Одесса, о которой ты знаешь только Дом Профсоюзов, но не ведаешь сколько в «Афине» погибло, сколько до того убили и сколько после того. И понятия не имеешь, сколько человек сидит в СИЗО, а сколько осталось инвалидами.
Львов, в котором еще в 2005-м убили нескольких малолеток за ношение красного галстука и этот террор во Львове продолжается уже десятилетие?
Херсон, который костьми лег, не пропустив НИ ОДНОГО «поезда дружбы» в Крым?
Запорожье, в котором малая горстка храбрецов отказалась пройти через коридор позора, несмотря на возможное избиение и даже смерть?
Николаев, в котором около 700 рагулей, включая завезенных 6 автобусов майданной сотни, не могли штурмануть палаточный городок с одной палаткой и при 70-ти защитниках? Им только на третий раз удалось сделать это, после того как начали стрелять и защитники антимайдана отступили, а не разбежались как овцы или айдаровцы при первых выстрелах.
Какой город не встал? Киев? В котором еще до полноценного переворота правосеки отжали крематорий и он работал ПОСТОЯННО. Сколько там людей сожгли? Я не знаю! Так же не знаю, все ли они были мертвые.
Я знаю такие подробности про КАЖДЫЙ город на бывшей украине, про многие райцентры. А что знаешь ты, не бывавший в нацистской украине?
Поговорим о заложниках «Норд-Оста»? Они тоже вроде не поднялись и не взяли власть в свои руки! Их было подавляющее большинство! Разве не так? Что? Это несравнимые события? Это почему? И там и на украине, вооруженные твари, взяли в заложники сугубо мирных людей. Твари и там и на украине ХОТЕЛИ убивать и убивали. В чем разница? В размере трагедии? Только в этом.
Однако я что-то даже от либерастов не слышал слов подобных тем, которые ТЫ говоришь заложникам тварей на украине! Не слыхал я, чтобы кто-то говорил: «они сами виноваты, они не сопротивлялись, значит, их все устраивает! Зачем за них погибать спецназовцам? Пусть сами сначала встанут». И т.д.
Если ты еще не понял, то это война против НАС всех, а ты играешь на руку противнику!
Вот представь, что было бы с тобой, если бы во время Великой Отечественной ты начал завывать:
Одесса не встала, Харьков тоже, народ там не выходит к памятникам с красными флагами. Не хрен их освобождать, они там ВСЕ нацисты!
Освобождать Освенцим? А зачем? Они ж не сопротивляются, значит, их все устраивает!
Освобождать Прагу? Да нафига, чтобы русские люди гибли? Они сами под Гитлера легли, вот пусть и наслаждаются!
И т.д…..
Знаешь, как это называется? САБОТАЖ!
А знаешь, ЧТО за это было бы? РАССТРЕЛ!
Геополитическому противнику нас надо разъединить и по одному перебить. Вот потому ВСЕ жители оккупированной украины «лежат» под нацистами. Вот по той же причине Западную Украину надо отдать Польше, и ничего, что там нормальных русских людей полно, главное там есть несколько тысяч бандеровцев и ради этого надо слить миллион русских!
И вот, ты уже и сам вторишь госдепу, что есть украинцы и есть русские, и это разные народы. Что ВСЕ украинцы отродясь ленивые твари и помогать им не стоит никак! Что надо отключить газ зимой и пусть мерзнут ВСЕ, даже те, кто по старости лет ничего не могут предпринять, хотя 70 лет назад своей кровью отстояли эту землю. Пусть с голоду вымрут и те, кто сидит в СИЗО за то, что по наивности подумал, что можно на МИРНЫХ митингах все решить.
Пусть голодают семьи погибших неизвестных пророссийских активистов, убитых ВО ВСЕХ городах, подконтрольных нацистам.
Ты уже говоришь, что надо истребить или оградиться от минимум 30-ти миллионов точно таких же как и ты сам! А то, что таких же, я пояснил в статье выше.
Ты не хочешь помогать? Так ты и так не помогаешь, ты МЕШАЕШЬ! Ты несешь киевскую пропаганду, вывернутую наизнанку.
Вся эта статья написана к тому, что нас УМЕЛО разъединяют и стравливают! А война идет против нас всех! И отдать англо-саксам хоть одну деревню в тернопольской области, это такая же потеря, как отдать Курильские острова!
Галиция была польской??? Та ты шо…. Галиция польской была с 1919-го года. До этого… чьей она только не была! Кстати, польской она стала при помощи французов. Так как в 1918 году, после распада Австро-Венгрии на территории Восточной Галиции была создана Западно-Украинская Народная Республика. Французы помогли оснастить войско в 70000 голов для борьбы с большевизмом. Однако поляки использовали это войско для разгрома Галицийской армии и присоединения Галиции к Польше.
Вывод со всего этого
И на нашей, и на оккупированной нациками территории, и в России есть определенное число проплаченных троллей, есть энное количество дебилов и есть профессионалы в разжигании межнациональной розни. Теперь подумай, КОМУ выгодно, что бы бывшая украина была пороховой бочкой?
Кому выгодно, чтобы 40 миллионов погрузились в отчаянную нищету?
Тебя никто не заставляет любить или помогать скакунам, тебя никто не просит помогать Новороссии. Но ты должен сделать выбор: либо ты ЗА русский мир, либо ты, как советуют англо-саксы, хочешь сократить его до размеров небольшой популяции. И третьего здесь не дано!
Кафка сказал «в борьбе человека против мира, лучше ставить на мир».
В случае с такими, как мы, лучше ставить на человека.
Мы победим, с твоей помощью или без.
Так было и так будет.

Лохматый для «ВосходИнфо»

http://voskhodinfo.su/panorama...

Сталинската икономика — това не е икономиката на СССР

 

В съвременният живот наблюдавам, че хората все по-малко четат книги, написани от учени, толкова по-малко по икономика. Младежта предпочита да общува по интернет, или в най-добрият случай, чете къси аналитически статии. Затова за себе си реших, че статията трябва да е не много голяма (дългите статии рядко се четат с изключение на специалистите). Валентин Юрьевич Катасонов в своята книга «Икономиката на Сталин», използвайки реални цифри и факти, аргументирано доказва, че И.В. Сталин е построил ефективен социално-икономически модел на обществото. 
 
При И.В. Сталин СССР става могъща държава и побеждава силен и жесток враг – немският фашизъм.
Това е била битка не само на съветският народ за своята Родина, но и битка на икономиката на Сталин против цялата икономика на Европа, която световният капитал предава в ръцете на Хитлер.
Сталинската икономика (нататък СИ) побеждава, значи тя е била най-силната и ние сме длъжни да знаем, разбираме и използваме принципите на нейното построение за укрепване икономиката на държавата!
Валентин Юрьевич точно отбелязва, че в съвременното информационно поле в Русия на знанията по СИ е наложен строга забрана.
Те се боят, че ние ще вземем на въоръжение Сталинският опит за строеж на народното стопанство и тогава Русия ще победи своите геополитически противници.
Аз считам тази книга уникална, тя нанася силен удар по нашите врагове и либерални идеи. Книгата съдържа много ценна информация (икономиката — това е обширен комплекс въпроси), но ние ще обсъдим само една важна тема (предвид краткостта на статията). Нашите недругари се опитват да ни докажат, че СИ и икономиката на СССР е едно и също. Това е груба фалшификация.
Тук считам за уместно да вмъкна обширен цитат от книгата «Икономиката на Сталин» стр. 6-7:
74 години на съществуване на СССР (от 1917 до 1991 г.) може да се разделят на няколко периода, които съществено се отличават един от друг по ред икономически и политически признаци:

1. Период на «военният комунизъм» (1917 – 1921). [Идеолози и реализатори – В.И. Ленин, Л.Д. Троцкий].
2. Период на нова икономическа политика, или НЕП (1921 – 1929). [Идеолог и реализатор Н. Бухарин. Добавено от автора на статията).
3. Период на индустриализация и построяване основите на социализма (1929 – 1941).
4. Велика Отечествена война и следвоенно възстановяване на икономиката (1941 – 1948).
5. Период на мирно развитие на база сталинският модел на икономиката (1948 – 1956).
6. Първи период на демонтаж на сталинският модел на икономиката (период на Хрушчов: 1956 – 1964).
7. Втори период на демонтаж на сталинският модел на икономиката (период на подготовка и провеждане на реформите на Косигин-Либерман: 1964-1969).
8. Период на застой (1969-1985).
9. Период на перестройка и активно разрушаване остатъците на сталинският модел на икономика (1985-1991).
И така, първият-вторият периоди може да наричаме ранна икономика на СССР.
Трети-пети периоди се отнасят към сталинската икономика.
А шести-девети периоди обхващат късната икономика на СССР…
 А в по-широк исторически аспект тя трябва да се определи като преходна икономика – от социалистически модел към модел капиталистическа икономика.
В своята книга Валентин Юрьевич цитира интересна информация как комунистите на запад реагират на случващите се изменения в икономиката на СССР:
В страната започна да се сформира държавен капитализъм, на което обръщат внимание някои задгранични комунисти. Членът на Комунистическата партия на Германия (ФРГ) Вили Дикхут издава книга, получила название «Реставрация на капитализма в Съветският Съюз» («Die Restauration des Kapitalismus in der Sowjetunion»); …
Този извод у немският комунист произтича от друг, шокиращ по това време извод: партийно-държавната бюрокрация в СССР започва да се превръща в буржуазия, т. е. в СССР започна сформирането на държавен капитализъм.
Както се казва, без коментари! Тук е уместно да се публикуват някои цифри за периода 1929 – 1941 гг., но е необходимо да се отчете, че по време на гражданската война на икономиката на страната е бил нанесен колосален урон:
Първи период — индустриализация, която се провежда в условия на мобилизационна икономика.
По общ обем брутен вътрешн продукт и производство на промишлена продукция СССР в средата на 1930-те г. излиза на първо място в Европа и на второ място в света, отстъпвайки само на САЩ и значително изпреварвайки Германия, Великобритания, Франция.
За непълни три петилетки в страната са построени 364 нови градове, съоръжени и въведени в действие 9 хил. крупни предприятия – колосална цифра – по две предприятия на ден!
И.В. Сталин създава принципиално нов модел на икономика.
Никъде по света такъв не е имало! Предприятията са били ориентирани на натурални (физически) показатели. Стойностните показатели са били достатъчно условни!
Реформите на Косигин-Либерман препрограмират «…икономиката на печалба като главен ориентир».
Но печалбата — това е категория на капиталистическият способ на производство! «На смяна на социалистическият способ на производство идва товарният (държавно–капиталистически) способ на производство.»
 Друг пример за разрушение на СИ. Още в годината на смъртта на И.В. Сталина (1953 г) Н.С. Хрушчов ликвидира Госснаб на СССР, който управлява материално–техническото снабдяване на всички отрасли на народното стопанство, всички предприятия. Госснаб знае приоритетите, кому и какво на първо място.
Н.С. Хрушчов предава управлението на материално–техническото снабдяване в съюзните републики.
Но републиките разбират основно, само себе си.
Ликвидацията на Госснаб на СССР нанася голям урон на икономиката на страната.
Госснаб на СССР е възстановен едва през 1965 г. Още един пример от разрушителните реформи на Н.С. Хрушчов:
Сериозен удар бива нанесен по снабдяването на градовете с продукция от селското стопанство.
От Хрушчов са забранени домашните стопанства на колхозниците, въведени са данъци на плодови дървета, на всяка глава добитък, затворени са колхозните пазари.
Селяните заради данъците за година изколват добитъка, няколко пъти съкращават обемите на производство на плодове, изсичат плодните градини.
В градовете започват прекъсвания в снабдяването на населението с месо, хляб, брашно, зърнести, масло.
От стоковият оборот напълно изчезват множество продоволствени стоки, например мед.
Фактически в страната започва продоволствена криза, в градовете възниква голямо социално напрежение.
Всичко гореказано показва, че след смъртта на И.В. Сталин икономиката се подлага на съществени изменения. Затова и да се говори, че сталинската икономика и икономиката на СССР е едно и също, е като минимум, невярно.
На страница 93 открих много интересна мисъл:
Без създаване на политическа система на народовластие съществува риск, че социалистическото общество постепенно ще се трансформира в държавен капитализъм.
Какво означава това?
– Че средствата за производство формално остават в собственост на държавата, но се използват в интересите не на целият народ, а само на тясна група държавна бюрокрация.
При това социалистическата риторика може да се съхранява и даже усилва.
Ярък пример на такъв държавен капитализъм днес е Китай, властите на който продължават да твърдят, че строят социализъм.
Със своето последно изречение професор Катасонов В.Ю. всъщност завършва спора как да се отнасяме към Китай, на какви принципи да строим своето сътрудничество.
Работата е там, че вътрешните закони на капитализма са такива, че винаги довеждат влака с надписа «КАПИТАЛИЗЪМ» на една и съща крайна станция: светът ще управлява «златният милион» (златният милиард – това са приказки за детската градина) във форма на световно правителство.
Останалото население на земята ще ги обслужва.
Глобализацията — това е и началото на този процес.
По принцип не е важно, чрез коя страна световните банкери ще добиват своята цел: чрез САШ или чрез Китай, това не е същността.
Важно е друго – капитализмът винаги се стреми към едно и също – световно господство на банкократията!
В този план добре прочистват мозъка документалните филми на Галина Царева, например, филмът «Яд от элиты». Още веднаж ще повторим: социално–икономическият модел на икономиката на Китай е държавен капитализъм.

Книгата «Икономиката на Сталин» е много информативна. Например, добре е описана такава тема, като златните запаси на СССР. Накратко няколко цифри.
В годината на смъртта на Сталин (1953 г) златните резерви на СССР са 2049,8 т (стр. 243).
В 1991 г. – 484,6 т. (стр. 244) «…за последните две години на съществуването на СССР биват изнесени над 790 т злато.
Всичко за годините на перестройка от страната са изнесени над 1,5 хил. т злати.» (стр. 289). Отглас от този грабеж открих и в книгата на известният историк, обществовед, доктор на политическите науки Елена Георгиевна Пономарьова «Грязные войны буржуинов». На страница 129 четем: «Още по-определено за геополитическата стратегия на САЩ се изсказва на 25 октомври 1996 г. Б. Клинтон: «Последните десет години политиката по отношение на СССР и неговите съюзници убедително доказа правилността на взетия от нас курс на отстраняване на една от най-силните държави в света, а също най-силен военен блок…
За четири години ние и нашите съюзници получихме различни стратегически суровини за много милиарди долари, стотици тонове злато, скъпоценни камъни и т. н.». Както се казва без коментар.

Книгата е написана на ясен, достъпен език, чете се леко.
В заключение мога да кажа следното: книгата на В.Ю. Катасонов «Икономиката на Сталин» е важно събитие в информационният живот на Русия.
Прочетете я и за вас много от тайното ще стане явно. Няколко думи за автора на книгата.
По мое скромно мнение Валентин Юрьевич е един от най-добрите изследователи по темата «капитализъм», неговите вътрешни закони и перспективи за развитие.
В интернет ще можете леко да намерите обширен списък на неговите работи.
 За обикновеният човек, когото интересуват такива въпроси като струва ли си да се взема кредит и какво са руските банки, мога да препоръчам следните негови книги: «Мировая кабала. Ограбление по…», «Золотой лохотрон. Новый мировой порядок как финансовая пирамида».

Аналитическа записка на НАТО за образованието в СССР, 1959 г.

Доклад за комитета по въпросите на науката към НАТО на тема "Научно техническото образование и кадровите резерви в СССР". 1959 год.

НАУЧНО-ТЕХНИЧЕСКО ОБРАЗОВАНИЕ И КАДРОВИ РЕЗЕРВИ В СССР
I. ВСТЪПЛЕНИЕ
1. Когато Съветският Съюз бе образуван преди около 40 години, държавата се сблъска с огромни трудности. Урожаят на съветският юг бе унищожен от нашествие на скакалци, в резултат се забелязваше дефицит на продоволствие и низък морален дух на населението. За отбраната на страната не способстваше нищо освен рационално използване на териториалните и климатическите условия.
Държавата изотставаше в образованието и други социални сфери, неграмотността бе широко разпространена, и след почти 10 години съветските списания и печатни издания както преди съобщаваха за същото ниво грамотност. Преди четиридесет години безнадежно не достигаха обучени кадри, за да се изведе съветският народ от трудната ситуация, а днес СССР оспорва правото на САЩ на световно господство. Това е достижение, което няма равно в съвременната история.
II. НЯКОИ ФАКТОРИ, СПОСОБСТВАЛИ БЪРЗОТО ПОДОБРЕНИЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО ПРИ СЪВЕТСКИЯТ РЕЖИМ
2. Естествено цял ред фактори способстваше за съветският прогрес от последните 40 години, и тези които се споменават тук представляват само малка част от това, което е имало значение. Независимо че настоящият документ бе написан по отношение научно-техническото образование, голяма част от казаното може да бъде отнесена към всяка друга сфера на човешката мисъл. Съветската практика в много се отличава от практиката на западните страни, и настоящата работа уделя необходимото внимание на тези различия.
(i) Ръководители, получили научно-техническо образование
От самото начало съветските ръководители отчетливо разбираха, че науката и техниката са най-важните средства за достигане на военните и икономическите цели на комунизма. Научно-техническите дисциплини, върху които над 40 години се правеше акцент са добре представени в основното образование на действащите съветски ръководители. Президентът на Академията на Науките на СССР в сила земаната длъжност е и член на Президиума, който може да се сравни с кабинета на Премиер-министъра на Великобритания или кабинета на Председателя на Управлението на Франция. 39 от 67 члена на този орган на властта са получили научно-техническо образование. Допълнително първият заместник председател и 9 от 13 заместник председатели на Съвета на Министрите са получили научно-техническо образование. У научно-технологическите проекти в СССР има повече шансове да бъдат приети на висше административно ниво, отколкото в западните страни.
(ii) Централизиран контрол и планиране
Тези фактори предоставят очевидни предимства за достигане максимална ефективност на програмите по професионална подготовка. Възможно е да се установи единен образователен стандарт за цялата страна, да се упрости системата на обучение и отстранят болшинството причини, внасящ бърканица в западните страни, където системата е станала раздробена. Ако планирането и производството са съгласувани, то отсътства безработица, а на всички работни места, необходими на държавата се оказват хора с подходяща квалификация. В централизирана система разбира се съществува възможност да бъдеш или блестящо прав, или катастрофически заблуждаващ се. Същността на съветският метод е такава: министерствата прогнозират своите потребности в материали и човешки ресурси за 5 (сега 7) -годишен план в съответствие с общата директива от партийното ръководство. Изложените от министерствата искания, които всяка година леко се изменят на основа опита се съпоставят, и Държавният планов комитет разработва плановете. Частите от плана, касаещи научно-техническите въпроси, се утвърждават от Академията на Науките.
(iii) Ново-обучените кадри в разпорежение на държавата
Почти всички, които се обучават свръх образователният минимум, установен от законодателството на Съветският Съюз, получават държавно финансиране. Държавата изисква абитурентите на висши или средно-специални учебни заведения да отработят три години по разпределение след завършване на обучението. От числото млади хора, не обременени с други задължения около 750 хиляди са получили висше образование и 1,2 милиона – средно-специално образование. Тези кадрови резерви във всеки момент могат да бъдат включени към решаването на приоритетни задачи в държавата, такива като грандиозни планове за развитие, преподаване и други. Тези 2 милиона специалисти не са нископлатени сътрудници, те получават достойна заплата и допълнително не са задължени да служат в армията.
(iv) «Малки» дисциплини
СССР е голяма държава, затова тя е способна да организира пълноценни групи по изучаване на такива предмети, като създаване и устройство на жироскопи и парови котли. В същото време западните страни могат да предложат само епизодични курсове не най-високо качество по причина малко количество студенти и преподаватели.
(v) Щателно изучаване на западните ресурси
Западните публикации обикновено са достъпни в превод в основните съветски учреждения не по-късно от 2 месеца след оргиналната публикация. Академическият Институт за научна информация разполага с най-добрата и най-пълната служба за рефериране в света. Ако това изискват обстоятелствата, Съветите са готови да получат информация чрез шпионаж.
(vi) Връщане в системата за образование
На протежение много години значителна част от обучените кадри се връща обратно в системата за образование, за да подготови още повече специалисти. Преподаването е добре заплащано и престижно занятие. Чистият ежегоден приръст от обучени кадри е 7% в СССР (за сравнение, в САЩ 3,5%, във Великобритания 2,5 – 3 %).
(vi) Усилено изучаване на основните дисциплини
В последните години като минимум, във всички учебни програми, предлагани в Съветският Съюз, се прави упор на усилено изучаване на основните дисциплини. Във всеки от 200 учебни плана с техническа насоченост, действащи във висшите учебни заведения, 10% време е отделено на висшата математика и също толкова на физиката. Голямото количество обучени кадри и бързият технологически прогрес са достигнати съвсем не с повърхностни усилия.
(viii) Подготовката на преподаватели – первостепенна задача
С всеки нов етап от научно-техническият прогрес започва съответна програма за подготовка на преподаватели. От 1955 год в Московският държавен университет готвят преподаватели по програмиране (Приложение 1).
(ix) Ефективна пропаганда
На Запад съветската пропаганда и лъжата често считат за синоними. Пропагандата успешно държи националните цели в полето на зрение на съветските хора, изпитващи радостно вълнение по степента на достигане на тези цели. В СССР има длъжности, които се заемат неохотно, работни места, на които се трудят без особено желание. Пропагандата в учебните заведения изобразява работата на такива длъжности и позиции като увлекателно изпитание и заставя младите хора (iii) c готовност да се трудят на благо своята страна в не най-благоприятни условия.
III. Степени на съветското образование
4. Обучението в учебните заведения в Съветският Съюз започва от 7 години. Началното образование продължава 7 години. Към 1960 год последният 5-годишен план поставя цел да се направи 10-годишното училище общодостъпно. Там, където 10-годишното училищно образование е достъпно, местното законодателство го прави задължително, в резултат на което количеството випускници на 10-годишната програма е нарастнало в течение на последният 5-годишен план от 440 хиляди до 1,5 милиона за година. Юношите и девойките се обучават по еднаква програма в 7- и 10-годишните училища. На втори стадии от класическото образование, тоест в осми, девети и десети клас от 10-годишната програма, учениците провеждат 42% от времето в изучаване на математика, физика и химия. Випускниците на 10-годишното училище не са така добре обучени като випускниците от шести клас на английска гимназия с научен уклон или юношите и девойките, завършили втора научна степен от френски лицей. Значително по-високо средно ниво в научните дисциплини се достига обаче от всички, завършили курс в 10-годишната програма в СССР. (Вероятно става въпрос за сравняване на 7- и 10-годишните програми - бел.пр.) Става дума за много по-голямо число ученици, отколкото на Запад.
5. Други възможности след завършване на 7-годишното обучение. За випускниците съществува възможност да се трудоустроят, но броят на тези, които го правят рязко се е съкратил по време на последната петилетка. Училищата на трудовият резерв работят съвместно с промишлеността и селското стопанство. Специални средни училища, предимно техникуми при съответстните министерства, предоставят специално образование по повече от две хиляди специалности; курсовете имат ярко изразена практическа насоченост.
6. През последните години около 40% випускници на 10-годишната програма заедно с по-малък процент випускници от средно-професионални учебни заведения продължават да се обучават във висши учебни заведения. Ходят слухове за увеличение на този показател до 70%. Университетите готвят едва 10% от обучените кадри в Съветският Съюз, а преподаването в тях става само по основните дисциплини. Курс в педагогическият институт продължава 4 години, обучение по основните дисциплини в университетите (не включвайки физика) продължава 5 години. Болшинството технически учебни програми (също по физика) е разчетено за 5,5 години, а програмата по медицина – за 6 години. Студентите от всички специалности, освен педагогика, на протежение 6 месеца работят над дипломен проект; резултатите от изследването се въплъщават в писмена дипломна работа, която се защитава публично. Примерно 1 от 6 или 7 випускници от висшите учебни заведения продължава образованието си. Студентите, аспирантите и докторантите са длъжни да знаят един, два и три чужди езици съответно.
ВНОСИМИ ИЗМЕНЕНИЯ
7. В Меморандума на Хрушчов през сепрември 1958 год бе набелязан преход от 7-годишно начално образование към 8-годишно. След него ще следва средно образование с продължителност от 3 до 4 години в един от пет типове училища, а именно:
(а) средно училище с академическа насоченост, отличаващо се от осми, девети и десети класове на 10-годишната програма с наличието на четири класа и приемащо примерно 20% завършилите 8-годишна степен на обучение;
(б) средно училище с техническа насоченост;
(в) специализирано средно училище за нуждите на театъра, балета, изобразителните изкуства, военната служба и т.н.;
(г) средно училище с непълно натоварване, позволяваща да се съвмещава обучението с работа на фабриките и в селското стопанство;
(д) вечерни училища на трудовият резерв.
Съвершено очевидно е, че измененията в системата не означават снижение на стандартите. Дори повече, учебната база на съществуващите средни училища без усилия може да бъде адаптирана за изпълнение на новите цели.
IV. КАДРОВИ РЕЗЕРВИ И ТЕМПОВЕ НА ПРОИЗВОДСТВО
8. Тези, които са получили научно-техническо образование, са склонни да остават в тези области. Престижът и наградите в тези сфери на дейност са високи, особено за преподаватели.
9. На ниво след-дипломно образование СССР не изпитва недостиг от професионалисти, способни да управляват държавни проекти. Във висшето и училищното образование всичко указва, че количеството професионално подготовени випускници не само без усилия ще остане на същото ниво, но може да бъде и увеличено.
V. СЛОЖНОСТИ И НЕДОСТАТЪЦИ
11. Съветската система на образование, на различните нива на която се обучават около 35 милиона души, е фактически гигантска. Едно от нейните изключителни достоинства, произтичащи от централизираният контрол и планиране – е нейната относителна простота. Ще е интересно да изясним, как Съветският Съюз успешно се е справил с проблемите, които преследват западните страни.
(i) Учебни помещения
В съветските учебни заведения от всяко ниво норма остава обучението на 2 смени, а обучението на 3 смени не е нещо нечувано. Обезпечеността с учебни класове, лекционни зали и лаборатории, без съмнение е най-сложният проблем, с който се налага да се справя съветското образование. Недоизпълнението на програмата по строителство служи един от факторите, способстващи отказа от плана за последната петилетка. С голяма степен увереност може да се твърди, че този фактор ускори измененията в системата за образование на ниво средно училище. Ходят слухове, че всички кандидати за получаване висше образование ще са длъжни да отработят две години в производствено-техническата сфера преди постъпване. Две години отдих ще позволят на програмата по строителство да навакса пропуснатото.
(ii) Оборудване
Западните експерти като правило завиждат на количеството и качеството на оборудването в севетските учебни заведения.
(iii) Коефициент учащи се на един преподавател
Както се спомена по-рано, в Съветският Съюз няма проблем с преподавателите, в същото време докато в болшинството западни страни ситуацията оставя да се желае по-добро.
[заб. statehistory - в тази таблица видимо става дума колко учащи се падат на един преподавател]
                                                СССР        САЩ                      Великобритания
Висши учебни заведения  1 – 12,6;     1 – 14,1;                       1 – 9;
Училища                                    1 – 17,6;     1 – 21 (средно)        1 – 18,1 (сред. гимназия)
                                                                 1 – 30 (началн.) ;     1 – 22,3 (сред. училище)  

                                                                                                   1 – 30,5 (началн.)

(iv) Военна служба
В сила назованите по-рано причини в СССР не представлява никакъв проблем.
(v) Съотношение на випускниците от висши и средно-специални учебни заведения
Западният опит подсказва, че на работните места на един випускник от висше учебно заведение се падат три випускника от средно-специални учебни заведения. В болшинството съветски учреждения, които са посетили западни експерти, тази пропорция изглежда повсеместно се използва. Коефициент 3 к 1 не е характерен за системата на образование, затова може да се предположи, че някъде в СССР съществува недостиг на випускници от средно-специални учебни заведения, която води до определени трудности. Това, че тези трудности не са очевидни означава, че в СССР випускниците от висшите учебни заведения могат да бъдат задействани в сфери на дейност, които на запад се считат за некомерчески.
VI. ДИСЦИПЛИНИ, ПРЕДСТАВЛЯВАЩИ ИНТЕРЕС ЗА ОТБРАНАТА
(i) Математика
12. Този предмет в СССР се счита за най-престижен. В страната съществува първокласна математическа традиция, а съвременното ниво на математиката в Съветският Съюз отстъпва само на нивото в Съединените Щати. При изучаване на множество съветски научни работи, в особеност по физика, естествени науки и машиностроение, става видно с какво удоволствие съветските учени правят отстъпление в областта на математиката. Научните работи във Великобритания често се състоят от две части: първата част излага теорията, а втората – потвърждение на тази теория, получено по опитен път. Съветските научни работи често се състоят изключително от теория.
Първокласните съветски математици играят далеч по-голяма роля, отколкото техните западни колеги на инженерни конференции, които се отличават с достатъчно неформален характер. Подобен научен подход към решаването на инженерни проблеми възможно частично обяснява бързият прогрес в тази област. Съветските математици са готови да прилагат математическата теория в доволно дребномащабни опитни изследвания. Те с удивителна лекота работят в области, където на западните учени биха били необходими допълнителни експериментални данни. Там, където съветският метод е успешен, става възможно да се мине без промежутъчни стадии на изследователска разработка. Без съмнение, недавният съветски прогрес в аеродинамиката и химическото машиностроение в много е задължен на съветите на математиците.
Занятието с математика настоятелно се поощрява в училищата. Олимпиади и математически конкурси за учениците от 8, 9 и 10 класове на 10-годишната програма се провеждат на градско, регионално, републиканско и национално нива. Особено надарените ученици се забелязват на много ранен стадий и впоследстиве се способства за тяхното обучение.
В болшинството страни съществува явна вертикална структура на научните дисциплини и вертикална йерархия сред учените. Това пречи на междудисциплинарният обмен с научни идеи. В СССР математиката е активнодействащ компонент във взаимното обогатяване на дисциплините. Достоен за споменаване пример служи Лабораторията по вибрации към Физическият институт Лебедев към Академията на Науките на СССР. Лабораторията е изследователска организация; сътрудниците на тази московска лаборатория, които работят тук един или два месеца на година също се трудят в учреждения по целият Съюз. Те заемат лидиращи позиции в цял ред дисциплини: астрономия, радиоастрономия, спектроскопия, акустика, теоретическа физика, приборостроение, морска хидрология, електротехника и много други отрасли. Единственото, което ги обединява - това е интерес към вълновите движения. Възможностите за обмен на научни идеи в Лабораторията по вибрация са огромни.
(ii) Физика
Практически по всички въпроси на тази дисциплина съветските учени се намират наравно със световната наука. Теоретическата физика е достигнала огромни висоти, а през последните пет години изключителни успехи демонстрират съветските изследвания в областта на полупроводниците.
(iii) Химия
Състоянието на тази дисциплина в СССР описват като довоенно, но не е нужно да се счита това твърдение за истинно. Съветският Съюз изотстава в химическото машиностроение, но присътства ясно разбиране на тази ситуация и движение в посока подобрение в тази област.
(iv) Машиностроение
Голямо количество време е отделено за занятия по висша математика и физика. Също са отделени часове за отраслева практика. В условия на растяща икономика, потребностите на която се удовлетворяват за сметка развитие на индустриализацията, машиностроенето влиза в числото приоритети на Съветският Съюз. През 1958-59 год се планира випуск на 3 пъти повече инженери, отколкото в Съединените Щати. Напълно е възможно признаците на наситеност със специалисти инженерен профил скоро да станат очевидни.
VII. ИЗВОДИ
13. На Запад съществва значителна тенденция за придържане към крайни възгледи по отношение на Съветският Съюз. Неговите граждани обаче не са супермени и не са второсортен материал. На практика това са хора със същите способности и емоции, както и всички останали. Ако 210 милиона човека на Запад съгласовано работят със същите приоритети и същото желание, както техните колеги в Съветският Съюз, те ще достигнат подобни резултати. Държавите самостоятелно съревноваващи се със СССР, напразно разпиляват своите сили и ресурси в опити, обречени на провал. Ако е невъзможно постоянно да се изобретяват методи, превъзхождащи методите на СССР, струва си сериозно да се замислим над заимстване и адаптация на съветските методи. Това може да включва освен другото:
(i) отказ от почитаемите, традиционни възгледи по отношение ролята на жените;
(ii) изпълнение на необходимата на държавата работа от тези, чието обучение свръх образователният минимум, установен от законодателството е било финансирано за бюджетни средства;
(iii) упразване на «свободният пазар» на квалифицирани трудови ресурси; приемане и възможно, усилване на мерките по държавно регулиране.
14. Каквото и да се случи, всяка държава, изпитваща недостиг на преподавателски състав, е длъжна да решава този проблем в срочен извънреден порядък.

Източник:  https://cont.ws/post/251103

Ефективната икономика и ватната Рашка

Кратко описание на показателите за ефективност на икономиката. Много упростено. За сукалчета™.
Два завода по производство на ядрено гориво от плутоний, руски и американски. Почти еднакви, защото плановата им производителност еднаква. В руският инвестирани 240 милиона. В американският — 8 милиарда и трябват още 17 милиарда.
На руският толкова и толкова откраднали, защота Рашка е корумпирана и всички крадат. В Америка корупция няма, така че всичките манги се изразходили по консултанти, юристи, проектанти, контрактори и така нататък.
В Рашка за откраднатото построили виличка или там скатали толкова и толкова в офшор. Тоест кръгло заводчето в Рашка е дало жалките тия 240 млн прибавка към БВП. Срам и позор.
В Америка без всякаква корупция париците се разпределили на ръка. Част от тях, разбира се се обърнали в мортгеджи, например, а мортгеджите попаднали на фин-пазара във вид на удивително добре оценени и надеждни ценни книжа, така че БВП на Америка нарастнал не с 8 милиарда даже, а така няколко пъти повече. Тоест някой отпилил… ой, заработил милион, другий използвал като първа вноска за недвижка, а банката, дала кредита, веднагически пуснала ценни книги за цялата сума на дълга, а още в нея дошли Латиша и Хуанита да почистят в офиса, и тя им платила, и за своята заплата те също осилили първата вноска, и още цен-книги попаднали на пазара, също на удивление надеждни, че нали мортгиджните компании, както е известно никога не лъжат, а Латиша с Хуанита обезателно всичко ще изплатят, а някой със своя милион побегнал на пазара сам и се вложил с голям размах, и БВП нарастнал на сумата с размаха…
И сега още 17 милиарда инвестиции трябват. Сметнете как БВП след това ще израсте? Къде там ватната Рашка ще гони такива показатели. Срамище и позорище, нали ви казвам.
И една тънкост в цялата тази история: ватният завод прекрасно работи. Американският — не. И на строителството краят не се вижда. И колкото по-дълго строят и колкото повече пари се закопават там — толкова повече ще израстат показателите по ефективност на икономиката.
PS. Да, между впрочем, за производителността на труда. Двата завода се строят в първо приближение от еднакво количество работници. Само дето едните създават обект на стойност (по счетоводството) 250 милиона, а другите — 17 милиарда. А смятайте де колко пъти производителността на труда у вторите е по-висока!

Източник: https://cont.ws/post/248207

Със закъснение...

За размишление: социалният паразитизъм - от astrobeglec

В хода на дискусията в коментарите към моят пост: http://pikabu.ru/story/manevr_quotshakhmatkaquot_4113183 се повдигна въпросът за социалният паразитизъм. Този пост е призван да разгледа въпроса отделно, а не да засира с офтоп коментари другият пост. Постът е много дълъг, освещава сложни въпроси, затова за адекватно възприемане препоръчвам да се запази и изучи в спокойна обстановка.

За начало ще се съглася с @Fanatik2517, че наричайки социалните паразити глисти аз изказах същността, но с алегорията пресолих, може би даже силно пресолих.

Исторически контекст: За разглеждане на въпроса за социалният паразитизъм може да се задълбаем много силно, но за първо приближение е достатъчно сравнително къс период.

През 1930-х години на ХХ век се появи първата на земята планова икономика в мащабите на една страна. Ефективността на тази система (в икономически план) много пъти превиши пазарната, което доведе до две основни следствия:
1. Бизнесът на страните с пазарна икономика започна активно да изследва новата структура и да приема напредничавите разработки за увеличение ефективността на производството. Да, пазарната икономика активно се учеше от плановата и днес е сложно да се каже кое е повече в съвременната икономика - пазара или плана...
2. Ставаше очевидно, че съвместното съществуване на двете социално-икономически системе е невъзможно по принцип.

В средата на 70-те години на ХХ век стана очевидно, че СССР (плановата икономика) и САЩ (флагманът на пазарната) на една планета точно не ще живеят заедно. За унищожението на САЩ от съветите бе нужно само да издържат максимум до 2010 година, след което САЩ (без външно въздействие) просто преставаха да съществуват, а за САЩ за оцеляване бе нужно по всякакъв начин да отстрани конкурента.

Ремарк: Независимо от общото мнение, че американците са идиоти, има един съществен факт, който е пред погледа, но в упор не се забелязва — в САЩ е много силно развита инфраструктурата за изучаване мисленето на човека и практическото използване на психологията. Мозъкът на човека е нейронна мрежа (биокомпютър), а значи съществува възможност за неговото програмиране (на скептиците съветвам да си спомнат «Прозорецът на Овертон»). Затова в плана «промиване на мозъци» на САЩ равни няма и няма да има още няколко десетки, а дори и стотици години. Дори повече, предвид отсътствието на контролни «надстройки» промитият мозък принципиално не може да установи наличието на грешки в своята работа и самият факт на програмирането т.е. човек с промит мозък сам по принцип не е способен да осъзнае фактът на промивка на мозъка.

Доколкото за всеки здравомислещ човек е понятно, че да се живее е по-добре в икономически развита държава, а не в голяма бананова република, то САЩ основен залог правят на люде необременени с интелект. Интелектуално развитият човек има в своя разум стабилна система «маяци» и на въздействие практически не е подвластен. Колкото по-високо е интелекта, толкова по-малко на него може да се влияе. Така че САЩ работят с доста специфичен материал, а именно балъците, «златната младеж», «издигнатите» и престъпни елементи.

И така подготовката завърши и от средата на 80-те години на построеният през 50-60-те години фундамент започна процес на унищожение на икономиката на СССР. Главна особеност на плановата икономика е, че тя по принцип не може да бъде разрушена отвън (Северна Корея за пример), затова бяха нужни кадри, които да разрушат системата отвътре. Подбраните и програмирани кадри с поставената задача кофти, но се справиха — СССР престана да съществува. Но тук веднага изплува вторият момент — над 70% от населението все пак бяха образовани и започнаха да разбират кое как, възникна реална угроза за откат обратно към СССР. Затова правилно подбраните кадри устроиха първо икономически пиздец (а инфлацията от 2600% това е именно икономически пиздец), а когато стана очевидно, че в сложната ситуация народът не се е объркал и още е въоръжен (октомври 1993) кадрите способни да организират реално въоръженно съпротивление срещу докопалите властта дебили бяха изгорени в Чечня. При това на «стартови» позиции бяха изведени основно случайни хора, които вследствие ниският интелект бе леко да се управляват.

«Лихите» 90-те станаха следствие на построената система и страната уверено вървеше към колапс.

Истината вече не ще установим, но по мое мнение през 1999 год до Елцин дойде, че са го развели като последен балък. Да се направи вече нищо не можеше, затова бе направен ход с коня — отричане от властта в полза на достатъчно умният и добре обучен сътрудник от КГБ (а значи знаещ какво е това противодиверсиона работа) В.В. Путин.

От 2000 година в страната настъпи нова епоха в която на практика всичко определяха две сили:
- обработени от специалистите от САЩ балъци водещи страната към крах;
- адекватните хора, разбиращи обкръжаващата действителност и "измъкващи" ситуацията.

Този момент излиза зад рамките на обсъждането, нам е важен само факта как се е сформирал икономическият и политическият «елит» на страната.

Сега да преминем непосредствено към социума: биологически човек е стадно животно. В реалността човек може да бъде разгледан само в контекст на социума в който се намира (цивилизация). Това означава, че всеки човек е длъжен да работи на социума, защото колкото по-силен е социума, толкова по-силен е човек в него. Убийството на посланика на САЩ и посланика на Хондурас това са малко различни случаи...

Илюстрация: Да вземем уважаемите от мен кавказци, които този принцип получават с майчиното мляко. Автоматът на Калашников е далеч по-ефективен от набора запасни части за него и насипно патрони в добавка (спомня ми се народната мъдрост за снопа стрели). Единично «детето на планините», в преобладаващо болшинство случаи, просто ще отгребе от руснака до първо число, но(!) осъзнавайки какво е това колектив те никога не ще се бият поединично. Това може и да не е честно, но е дяволски рационално и ефективно. Затова сега Дагестан и Чечня масово раждат, а техните представители (с помощта на кръвните връзки) бързо се движат по социалните стълби в разни сфери. Те работят в команда. Веднаж видях, как немощен кавказец на убита чуждомарка се счупи и застана на банкета. Спирам. Кое да как, но чуждомарка «в поле» почти не се ремонтира. Докато гледам "матора", старика някому емоционално звъни. Естествено нищо не ми се получава. Предлагам да го довлека, той казва не си струва. След 15 минути долита "яка" чуждомарка, излизат трима и културно питат старика, той отговаря. После минаха на руски. Бизнесмен прекъснал делова среща (напълно може би загибил при това пари), дръпнал двама другари от работа и тръгнал хрен знае къде да спасява своя. Ето затова те са реална сила, защото са единни.

И така ние дойдохме до това, че «силата» на човека определя обществото в което той се намира. Исторически първи този постулат демонстрира СССР през 1941-1945 год. Сплотеното общество с цената на неимоверни усилия за общото благо премила сводната сила на цяла Европа, в същото време докато «героическите» европейци се предават един след друг.

За което ас уважавам олигархите в САЩ - те са се учили, учат се и ще се учат. Когато се появяват първите наблюдаеми резултати и бива проведен анализ те разбират главното — максимална отдача от работника може да се получи само създавайки му парникови условия. Работникът е длъжен да бъде обезпечен с всичко и мотивиран (нематериално възнаграждение), че той на всичките 100% да може да се отдаде на работата. Никаква хуманност — прост разчет. Именно на това се е строила, строи се и ще се строи икономиката и политиката на САЩ и ЕС. В САЩ старт на процеса на обучение дава Х. Форд нагледно демонстрирайки, че държейки работниците в «парник» може силно да се увеличи печалбата. Втора площадка за обучение става Европа. На нея се отработват разработените на "местният" материал методи за встрояване на идиотите в икономическите и политическите структури, а също и на масова промивка на мозъци. И в Германия вместо факелни шествия тръгнаха гей-паради...

Доколкото САЩ не бе заинтересуван от съществуването на Русия, то на поставените на старт марионетки този очевиден постулат не съобщиха, а не обременените с интелект мозъци лежащите на повърхността факти просто пропуснаха. Или има такива наивни, които считат, че американските и европейските олигарси например, изпитват оргазъм от осъзнаването, че техните работници получават такива мангизи? Мисля ако бяха изпитвали — не биха пренасяли производството в Азия...

След две хилядолетия накрая започна да достига, че в същността си хуманността не само е красиво и добре, но също и рационално, практично и много изгодно. Сега различни и реално работещи благотворителни фондове зад граница не са рядкост. Дори тези фондове разширяват сферата си в страните от третият свят…

Опитите на руските бизнесмени да се «научат» от западните колеги се сблъскаха с две основни трудности:
1. Квалифицираните кадри основно бяха отстранени от кариеристи, за които топлото местенце под дупето е по-важно от благото на компанията, а самите кариеристи изпратени за «обмен на опит» можеха в сила своята природна ограниченост да видят само «фасада» на построения бизнес-процес. Какво е купе от мерцедес с двигател и ходова от запорожец представяете ли си? Ето така примерно и изглежда «внедрението» на западните бизнес-технологии в Русия (болшинството от които са криво преписани от трудовете на профилните съветски НИИ по изследванията върху ефективността на производствата). Така че получаваме нашият опит през ануса на квадрат, макар просто биха могли да извадят старите разработки.
2. В силни конкуренти не е заинтересуван никой. Затова «обменът на опит» се превръща в измъкване на опит от руските компании за работа на руският пазар.

Никога ли не сте се замисляли защо Западът толкова години пробва да «влезе» в Русия, но не можа? Сега можа. Нашият «елит» за нейна сметка за пореден път красиво наведоха и отимаха.

Историческата екскурзия е завършена.

Кратка биологическа екскурзия: човек е синтез на две «стихии» - биологическа и интелектуална. Във всеки човек тези съставящи присъстват, но в разни пропорции. Биологическата съставна отговаря за общоживотинските инстинкти и потребности: доминиране, минимизация на усилията, храна, питие, размножаване и оцеляване. Интелектуалната съставна се базира на знания, анализ, прогнозиране, логика и абстрактно мислене. Всяка постъпка на човека носи в себе си следи от двете подсъщности.

За управление на човека е далеч по-просто и ефективно да се използва биологическата компонента. Първо при необходимата стимулация тя у 99,9% от хората доминира, второ да се използват низшите инстинкти е далеч по-просто, отколкото да се строят логически конструкции на много нива и да се залагат в тях логически бомби и логически вектори. Такова изкуство е достъпно само на единици, работи индивидуално и изисква продължително време, докато атаката на биологическата подсистема се осъществява далеч по-просто, бързо и може да бъде масова. Това че 1-3-5-7-10% не ще бъдат атакувани нищо не променя. Тези хора в мащабите на социума нищо не ще могат да изменят т. к. ще могат да убедят и «измъкнат» от лапите на пропагандата не повече от 30% от населението.

Затова и системата за «биологическа» пропаганда се развива и масово разпространява във форма на литература, видео, музика и игри. Игрите позволяват да се влияе на психиката много ефективно — доминиране над ботове с цена не многолетни тренировки, а с просто щракване на мишката. Идиотската музика разрушава съсредоточеността, пречи на усвояването на учебните материали (а Вие мислите защо в библиотеките изискват строга тишина? Не сте се замисляли?). Филмите и литературата масово внасят логически бомби в психиката на хората (особенно "със спецефекти", където законите на физиката са заменени с "аз съм художник, аз така виждам"). При това обработката върви в най-уязвимото за интелекта време — ние гледаме видео/четем/играем след работа, когато критическите бариери вече са свалени, което позволява да се работи с мозъка направо.

При това има двоен ефект: първо тече незабележима масова обработка на хората, а второ заплащането на «зомбирането» става за сметка на пациента, още и профит излиза от балъците.

В сух остатък имаме стимулиране на биологическите безсъзнателни реакции при подавяне на интелектуалната деиност. Системата работи независимо от знанието за нея. Единствено изключение — хора които са усвоили мислене на две и повече нива. Класически пример мислене на две нива — критическо мислене. Информацията първо се обработва от «второто» ниво, а после само проверена информация се усвоява. Ако обаче ниво няма…

Причинно-следствен аспект (кратко): всяко действие поражда следствие, което е причина за следващо следствие и т.н. при налагане на линията на времето процеса демонстрира постоянен ръст - у причината често има няколко следствия... В разултат всяко действие поражда "ехо" - внезапно и често неочевидно събитие породено от по-раншно действие. Например, немски работник криво направил деторнатор на авиобомба и при падане тя не се взривява, а се зарива в пясък на плажа. След 70 години криво поставената запасна част изгнила и детонаторът сработва, в резултат загива човек. Това е и "ехо"-то на събитието, а анализът и прогнозирането на всички варианти на няколко десетки ПСС с възможни варианти на "ехо" наричат "управление на риска". Грамотните инженери например, залагат в мините и бомбите самоликвидатори, в резултат ако основният детонатор не сработва, то бомбата избухва след някое време сама. Едновременният отказ на две системи е с вероятност произведение на отказите на всяка от системите т.е. почти невероятен.

Сега непосредствено към темата:

Подавящо болшинство от «елита» от «уважаеми люде» - това са крайно ограничени в интелектуален план балъци, които красиво ги работят във всички дупки вече 25години  и чрез тях навеждат простите работяги. При това три нейрона в шест реда са адски радостни от виртуалното доминиране, малките усилия, хранителните, сексуални и прочие стимуляции и не че не могат, те не искат да осъзнаят своето истинско положение. Принципите за навеждане на балъците от «точните пичове» по отношение самите «точни пичове» работят съвсем не по-зле, независимо от социалното ниво където се намира този «точен пич».

«Вишнничка на тортата» на този празник на живота служи това, че зациклените на собственият си егоизъм високопоставени в икономиката и властта «уважаеми люде» първо по принцип не са способни каквото и да е да направят за обществото заради интеллектуалната си ограниченост, а второ под силата на хиперстимулираните си биологически центрове ще се държат за мястото си в социума до последно. Защото от гледна точка на социума те са никой и нищо. Те не са способни и не желаят нещо да правят за околните. Само да потребяват. При това остатъците от интелект и инстинктите за доминиране и самосъхранение настойчиво изискват те да пропагандират този свой паразитизъм. Култ на айфони, чуждомарки и т. п. Всъщност, също така любимо за «елитните» балъци поредно навеждане. Е любят те когато им се говорят комплименти. Това че при това ги любят във всички отверстия няма значение.

Така че се надявам, че обясних на пикабушника @BuketGvozdey историята и същността на социалният паразитизъм и защо аз следвам модел на поведение именно така. Заедно това е отговор и защо считам своите постъпки рационални, правилни и обосновани, а значи по принцип не са ми нужни оправдания и колко сме различни един от друг. И бонус защо за мен най-страшно от всичко е да стана подобен на Вас. Това че е сложно за Вашето разбиране не променя окръжаващият свят и не го прави друг. Той съществува независимо от Вашите представи за него.

Аз се старая да донеса полза за обществото в силата на своите принципи основани на хуманизма и рационалността.

Аз не съм олигарх, не се стремя към лично обогатяване защото съм изучил историята и виждам, че такива «ценности» са път не само към лично самоубийство, но и към самоубийство на обществото.

Хора, ние сме силни само с общност и единство. Дайте да правим нещо добро за околните и да не доубиваме нашето бедно болно общество със своя егоизъм. В този социум доживяват своите дни нашите родители, благодаря които ние въобще съществуваме, а после рано или късно ще трябва да живеят нашите деца.