Отново за класите и классовата борба

Източник: http://3mv.ru/publ/ehkonomika/chto_takoe_klassy_i_klassovaja_borba/10-1-0-16797

В съветската и руската обществоведческа литература, а също и в практиката по управление на съветското и руското общество проблемите на класите и класовата борба претърпяха радикална трансформация – от фетишизация на класовата борба, изразила се в първите десетилетия на Съветската власт в масови репресии, и до пълно игнориране на класите и законите на класовата борба и на теория, и на практика.

В постсъветско време икономисти, историци, социолози, политолози и практикуващи политици се «стесняват» даже да употребяват понятията класи и класова борба. В същото време тези проблеми активно се изследват от голямо количество учени в САЩ, Англия, Франция, Италия, Япония, Китай и други страни. Светът набира ускорение по пътя към нов общественн строй – социализмът. Капитализмът се гърчи от най-остри социални противоречия. «Призракът на комунизма» броди не само по Европа, но и по цялата планета. Да се обяснят социалните противоречия и да се разберат тенденциите за развитие на човешката цивилизация без знание на законите на класовата борба е абсолютно невозможно.

Класовата борба – това е естественото състояние на човешкото общество. Нейният характер и съдържание в различните обществено-икономически формации не са еднакви. Това се обяснява с различието на класите и разликите в техните интереси.

Хората не живеят и не действуват изолирано един от друг: те винаги се обединяват по икономически интереси в големи или малки социални групи, борбата между които и движи историята. В експлоататорските общества тази борба приема най-разнообразни форми: икономически, политически, идеологически, морално-нравствени. Този период в историята на човечеството Маркс нарича «предистория».

На стадият на социализма и по време на неговото развитие класовата борба сменя своето съдержание. Преобладаващи стават колективните, държавни и обществени интереси. Противоречията между социално-икономическите субекти от антагонистически се превръщат в противоречия, разрешими по методите на съгласуването. Класовата борба на исторически продължителен отрязък време губи своята политическа и идеологическа форма и постепенно се преобразува в конкуренция на индивидуалните способности, таланти, научни открития, идей, нравствени постъпки на свободните от експлоатация хора. Като предпоставка за такива изменения във всички случаи се проявява социалистическата революция. Но указаните преобразования в социалната структура на социалистическото общество не изключват класовата борба. Докато се съхраняват класите и различните социални групи, класово-социалната борба също се запазва.

В условията на строителство на социализма в отделна страна или група страни при капиталистическо обкръжение напряжението на класовата борба не ослабва както във социалистическите страни, така и на международната арена. С помощта на пропагандата и разгръщане на психологическа война глобалният капитал и глобалните политико-икономически структури (глобалните корпорации Б.пр.) превръщат класовата борба в глобална. По тази причина във СССР и другите социалистически страни класовата борба достига най-висша степен на напрежение. Една от сферите на индивидуалните способности се премества в сферата на икономика, власт и идеология. В тези условия изключително отговорна става ролята на бюрокрацията, властните структури и политически партии, в съвкупност съставящи управляващата класа.

В средата на XX век сред партийно-държавната номенклатура на СССР се утверди крайно грешно разбиране за класова борба. В държавното ръководство дойдоха хора, не изучавали никакви «философии», «политикономики» и «марксизми». Класовата борба, съпровождаща човечеството на протежение хилядолетия, започна да се разглежда в хипертрофирана форма само като стачки, дамонстрации, революции и т.н. Такива представи за класова борба не излизат от рамките на всекидневното битово съзнание. За съжаление, тези представи проникнаха дълбоко и в обществоведческите науки и умовете на учените. А доколкото стачките и революциите постоянно нарушават спокойния живот на управящата класа, то автоматически се забравят или непосредствено се отхвърлят като такива законите на класовата борба.

Към това в някаква степен подтикваше и прогнозата на К. Маркс и В.И. Ленин и други марксисти за отмиране на класите в комунистическото общество. За нетърпението на съветските «вождове»  за влизане в комунизма е общеизвестно. Всичко това в СССР сформира социално-политическа атмосфера, в която за класовите интереси на съветските трудещи се и класовата борба във всичките и форми просто забравиха. И сега заявленията за борба на класите ще бъдат посрещнати с такова негодувание от опонентите, че автора трудно ще се отбие от атаките. Обаче въпреки това съществуват железни аргументи в потвърждение на заявените тезиси за съществуване на класи и клаcова борба.

Класите възникват не на барикадите или в дните на гладни стачки на наемните работници, не получаващи с месеци, а понякога с години заработеното, а преди всичко в системата на отношения на собственност на факторите на обществено производство и на резултатите от производство на материални и духовни блага. Класовата диференциация в съществена степен влияе на положението на членовете на обществото в сферите на непосредственото производство, разпределение, обмен, потребление, а също във властните и политическите структури.

В съответствие с положението на социално-икономическите субекти класовата борба се разнообразява: икономическа и политическа, идеологическа и психологическа, информационна и религиозна, нравствено-етическа и международна, теоретическа и философска и т.н. Борба се води за най-пълно удовлетворение на материалните и духовни потребности и съответствено за реализация на интересите на съответстващите класи, социални групи и индивиди, във властните структури и в управление на обществото.

Особено място заема класовата борба на международно ниво между социализмът като система, и световният капитализъм. Тук можем да наблюдаваме най-жестоките методи.

На международно ниво класовата борба се разгръща за съществуване на обществено-икономическите формации. Разбирал ли е това другаря Горбачов, яростно борейки се за общочовешки ценности? Разбира ли той сега, за какво му бе връчена  Нобелова премия и защо постоянно допълват с долари неговия Фонд?

Теоретиците, държавните и политическите деятели винаги заемат една или друга страна в социалната структура и се стремят в максимално възможна степен да защититят икономическите, социални, политически и идеологически интереси на своята класа. Авторът не маскира своята позиция и заявява ясно за стремежа си да се защитят интересите на хората на труда независимо от възраст, пол, социално положение и вероизповедание. Хора, експлуатиращи други хора, нямат нравствено право на съществуване в човешкото общество.

Борбата на угнетаемата част от човечеството, а това винаги е преобладаващото болшенство, представлява стожерът на класовата борба на протяжение цялата история на човечеството. Теза от учените, държавните деятели и политици, които умишлено или заради недоразбиране се отклоняват от обсъждане на проблемите на цялото човечество, всъщност защищават интересите на експлоататорските класи. От позиция на човеколюбието, за което най-вече «пеят» тези «хуманисти», отклонението от обсъждане на проблемите на класовата борба е политико-идеологически цинизъм, и не по-малко.

По такъв начин под класова борба следва да се разбират действия на самите класи и социални групи, органи на властта, политико-икономически, идеологически и информационни структури, а също ръководители от всички нива по затвърдяване положението на своите класи и социални групи във всички сфери на обществения живот. Изчерпателното осъзнаване на съдържанието на класовата борба предполага концентрация на вниманието на следните положения:

Първо, класовата борба – това е естествено състояние на всеки социален организъм. Досега никой не е доказал, че класовите противоречия някога окончателно ще се разрешат. Ако в историческа перспектива се появи такова общество, в което няма да съществуват класи и социални групи, то засега ни е неизвестно, как ще се снемат антагонистическите и неантагонистическите противоречия. Съмнения в изчезването на социалната диференциация в човешкото общество внася постоянното присъствие на обществено разделение на труда, обусловено от природни, технологически и социални особености на производството на материални и духовни блага.

Второ, класовата борба не обязателно се обуславя само от антагонистическите противоречия. Причина се явяват също различните социално-икономически интереси на класите и групите с неантагонистическа направеност.

Трето, социалната борба – това е постояно състояние на обществото, без което неговото развитие е невъзможно. В момента в който обществото достигне непротиворечивост, то ще започне да деградира. Но това не може да се случи при наличие на разделение на труда и социална диференциация.

Четвърто, в историческа перспектива обществото ще се научи да се избавя от антагонистическата социално-класова диференциация и да избягва жестоките форми за разрешение на социалните конфликти, тоест стачки, гладни стачки, демонстрации на протест, социални революции, войни и т.н. В дадения случай става дума за мирни форми на разрешение на възникващите противоречия, но не за изчезването на самите противоречия. Ние настойчиво повтаряме, че без противоречия в социума неговото развитие е невъзможно.

Класовата борба е генетически присъща на всеки социален организъм. Следването на принципите на класова борба означава създаване на такъв обществен механизъм, който по естествен път ще укрепва социалния имунитет на обществото. Класовата борба почиства от загниване и застой всяка обществено-икономическа формация и разчиства пътя към прогрес за човечеството. Това в пълна сила се отнася и към социализма. За да се реализират принципите на класова борба на практика е необходимо да се придържаме към класов подхода при развитие на общественото производство.

Класов подход

Класовият подход, на свой ред, се състои в осъзнаването и умението на самите класи, политически партии, обществени и идеологически организации, информационни структури и органи на законодателна и изпълнителна власт да защищават на дело системата от потребности и интереси на тези или онези класи и социални групи. В историята на човечеството се е случвало ежечасно и ежедневно социално-икономическите и политико-идеологическите субекти на обществените отношения винаги да са осъществявали присъщата им защитна работа, придържайки се изключително към класовия подход. Например ние никога няма да чуем от хората, добиващи средства за живот със своя труд, одобрение на действията на руските олигарси. На свой ред, от олигарсите никога няма да чуем осъждащи слова за натрупването на огромни капитали в собственост на отделни лица и за раскошният им живот в чужбина. С небивала настойчивост руското буржуазно правителство защитава богатите и свръхбогати люде от прогресивната скала на данъчното облагане. В тези и всички отделни случаи е очевидно, кой и чии потребности и интереси защищава. Подобни класови конфликти протичат по цялото социално пространство на Русия и СНГ.

В съветско време, от средата на XX век, за класов подход при решение на икономически, социални, политически и международни проблеми започнаха постепенно да забравят. След буржуазната революция в СССР за него си спомниха мнозина обществоведи и политици. Но класовият подход неизвестно защо свеждат само към сферите на политиката и идеологията. Това е дълбоко заблуждение. Класите се формират не в политиката, а в икономиката чрез отношенията на собственността към факторите на обществено производство. Потребностите и интересите на класите и социалните групи се формират преди всичко на основа производството, распореждането и потреблението на материални и духовни блага. Затова класовите интереси следва да се защитават, започвайки с отношенията на собственост и производство на блага.

В общество, в което съществуват класи и социални групи, всички отношения без изключение имат класово съдержание, в това число и така наречените общочовешки ценности. Ценностите удовлетворяват нечии интереси. Оттук е понятно, че те стават обект на социално-класови отношения. С помощта на идеологията на общочовешките ценности Михаил Горбачов и Александър Яковлев разрушиха Съветския Съюз. Именно по такъв начин се отрази отсътствието на класов подход в действията на съветския управляващ клас за съветския народ.

Такова разбиране на класовия подход означава, че да се защитават класовите интереси, в нашия случай интересите на съветските трудещи се, би следвало във всяка сфера на обществото, във всеки акт от действията на управляващите структури, при всяко решение на органите на властта в страната и на международната арена. Авторът си дава сметка, че изказва банален тезис. Трагедията на съветския народ е в това, че неговите интереси примерно от началото на 60-те години започнаха да се забравят. С началото на капитализация на съветската икономика те бяха напълно подменени от интересите на компрадорската буржуазия и новия управляващ клас. Баналността се трансформира в катастрофа.

Необходимостта, може дори да се каже – неизбежността на класов подход в действията на всички органи на управление на обществото и всички «вождове» е обусловена от тази роля, ккоято изпълнява класовата борба в човешкото съобщество. Ако се ръководим от историческата истина, то следва без всякакви изключения да заявим, че без класов подход и, като следствие, без ръководство от комунистическите идеи нашата страна не би могла да въстанови икономиката след Гражданската война от 1918–1923 г. и да удержи Великата победа над фашистска Германия.

Уважаеми читатели, поставете си следните въпроси: «Какво би се случило с СССР, ако през 30-е и 40-е години на ХХ век страната управляваха либерали, подобно на днешните, радикални либерали? Биха ли тръгнали на смъртен бой с нацистите съветските хора за интересите на такива господа, като Егор Гайдар, Чубайс, Абрамович, Березовски, Прохоров и др.?

Загубата на класов подход от съветският управляващ клас причини изключителна вреда на цялата цивилизация. След Великата Октомврийска социалистическа революция и победата на Съветския Съюз във войната с фашизма повсеместно трудещите се маси бяха одухотворени от идеята на социализма. Социализмът стана общочовешка мечта и стратегическа цел за развитието на цивилизацията. Команда искариоти во главе с «товаришчите» Горбачов, Яковлев, Шеварднадзе, Елцин, съперничейки си за власт, лишиха човечеството от стратегия за развитие в нова цивилизация.

Човечеството не може да съществува и успешно да се развива без общечовешка мечта и обновляваща стратегическа цел. На всички стана ясно, че капитализмът в ХХ век от прогресивен обществен строй се превърна в тормоз за самоусъвершенстването на човечеството.

В последните десетилетия десетки милиони трудящи се отхвърлят капитализъмът, щурмувайки парламенти, президентски дворци и здания на правителства. Но те не знаят какво искат. У тях липсва главното – политическа цел. Те не разбират по какъв начин може да се построи справедливо общество. От всичко това ги лишиха разрушителите на социализма, внедрявайки в общественото съзнание на примера на СССР мисъл за непригодността за човешката цивилизация на социализма. Буржуазията тържествува. Тя получи исторически шанс за продължение на своето господство и по-нататъшно торможение на човешката цивилизация. Решаващ принос в това внесоха съветските и руски искариоти, престанали да защитават интересите на трудящите се. Впрочем, че нещата стоят именно така, те и сами не отричат. Тази позиция постоянно се озвучава в техните речи. Вслушайте се в тези речи, уважаеми читатели. Но главното не са речите. Главното са действията. А те бяха направени само на разрушение и «забиване» на гвоздеи в «ковчега на комунизма».

Класовата борба встъпва в качество на социален ефектор на прогреса на човешката цивилизация. Прогресът на човечеството, опирайки се на обективни условия, предвижват хората, човешкия фактор, или изразявайки се с понятие от философията, субективния фактор. Други целеполагащи фактори няма. Нима науката ще се съгласи, че човечешкото общество е създадено от Всевшния и че само Той управлява Историята. Тогава защо Той толкова зле управлява своето създание?

Борбата на класите и социалните групи за реализация на своите интереси работи като локомотив, движеща сила в механизма на действие на човешкия фактор. Без класова борба човеческата цивилизация няма да има възможност  за развитие. «Управляващите» обществото, придържайки се към класовия подход, или развиват обществото, или тормозят развитието. Развитието е толкова по-бързо, колкото по-многочислена е класата, чийто интереси защитават «управляващите». В този случай те вземат ролята на Всевишния и не по-малка.

Съветската управляваща класа имаше възможност да защитава интересите на преобладаващото число трудящи се. Но върхушката на управляващата класа предаде своята класа и своите «поданици». През 1917 г точно така постъпи и императора. В наши дни става ясно, что и съвременната управляваща класа предава интересите на болшинството от народа. Кога най-накрая Русия и останалите бивши съветски републики ще преодолеят това проклятие?

От теоретически позиции в научния свят класовият подход не е нищо друго, а използване на метода на материалистическа диалектика при изследване на обеективно развиващите се производствени, социални, политически и идеологически отношения в обществото. Учените следва да виждат, что всяко общество е система от отношения между всички членове на обществото. При това винаги в обществото се забелязват големи групи хора с еднакви, сходни материални потребности и интереси. Те и представляват класите.

Хората на физическия и умствения труд, заработващи хляба си с пот и кръв, на ниво съзнание, а понякога и подсъзнание най-често автоматически се придържат към класовия подход. Това се изразява в много процеси и обществени институти – в създадените политически партии и профессионални съюзи, в стачките и демонстрациите, в отказа от доверие на властните структури на изборите и даже в серии анекдоти за олигарсите, президентите, ръководителите на партии и депутатите.

От научна гледна точка е много любопитно познанието на корените на класовия подход. Класовия подход е основан изключително на материализмът на човешкия живот. Хората, които в сила на общественото разделение на труда заработват със собствените си ръце и ум, съзнателно или подсъзнателно се придържат изключително към материализъм, а значи и класов подход. Хората, които паразитират, дебелеят, приватизират чужда собственост, «чешат» езици на властните трибуни за демокрация и мътят на хората главите, винаги се придържат към идеализъм и позиция на отрицание на класовия подход. А.В. Свободин остроумно отбелязва: «Ако дебелеещите започнат да ви упрекват в примитивизъм, остарял марксизъм и прочие немодни грехове, обещайте им да се откажете от своите убеждения веднага след като ви върнат откраднатото, а сега да върват на… След това вашите опоненти, разбира се, няма да върнат парите ви, но ще бъдат принудени по такъв начин да признаят класовия подход, материализъмът и, възможно, дори ще снизят интензивността на клевети по Сталин». Сталин тук се споменава само затова, че в негово време класовия подход не се е забравял.

Класова борба в периодът на утвърждаване на социализма

Класовата борба по съдержание и специфика не е еднаква в различните обществено-икономически формации и на различните етапи на развитие на отделно взети формации. Нас ни интересува съветският модел на социализма. До средата на 50-те години се решавата въпроси по създаване и съхранение на социалистическото общество. В това време се решаваха две основни задачи: първо, ликвидация на вътрешната опасност от реставрация на капитализма, и второ, защита на завоеванията на социализма от империалистическа интервенция и от фашистска Германия.

Това бе период на открита класова борба на взаимно унищожение на конфликтните страни. Стенания по повод извънредните репресии в СССР през 30-е нямат  убедителни основания. Тях може да осъждаме само в степен, в която са имали място факти на грубо нарушение на закона. Но не може да се отрича класовата борба като закономерно явление.

Страната на експлуататорите и проводниците на техните идей след хилядолетия най-жестоки издевателства над народа не би могла да претендира за ласкаво обръщение. Гневът на експлуатираните масси се е трупал с хилядолетия, и той постоянно е избухвал в решителни, в това число противозаконни действия от страна на вождовете на народните маси. Достатъчно е да си спомним френската буржуазна революция, оставила на света «Марселезата» и гилотината. Русия в това отношение не прави изключение. Всяка революция – това винаги са нечии жертви, смяна на интелектуалните елити и отстраняване на класи и социални групи от собственост и власт. За съжаление, без кръв и смърт не е минала засега нито една революция. Социалистическата революция в Русия също не стана изключение.

Що се касае СССР през първата половина на XX век, то при всияки нарушения на законността, злоупотреби и репресии процесът на формиране на нова, социалистическа формация, найното съхранение и укрепване по своята историческа значимост компенсира всички жертви и не превишава жертвите, понесени от човечеството за хилядолетията на експлоатация на човек от човека. В буржуазните революции са загинали не по-малко хора, отколкото при установяване на социализма в Русия и другите страни. Неприемане на жестоките мерки и бъробрене за фалшива демокрация биха могли да доведат до разчленение на Русия. Би било добре от опонентите да се чуят предложения за други, адекватни за съхранение на страната и властта действия. При това е необходимо не само да се осъждат репресиите, но и да се отговори на такива въпроси: защо хората саставали жертва на репресии,какъв контингент е бил репресиран, за какви действия са били наказвани, с какво са били въоръжени хората, излизащи против властта, какъв е бил градусът на класова борба в страната и света?

За размишление по-долу се привеждат сведения само от едно съобщение на НКВД до И.В. Сталин от 6 септември 1937 г № 59750 за диверсионите, вредителски и въстаннически организации. В него се казва, че в тази година е била разкрита дейността на 2328 организации само в селската местност. Църковно-сектантските  въстанчески групи са наброявали 43 с число участници 710 човека. В военно-казачите въстанчески организации действали 2331 човека. На европейската част от СССР действали 38 антисъветски организации, групи и партии с число участници 1673 човека. От западните разузнавателни центрове са били контролирани 48 шпионски и терористически групи с брой участници 467 човека и 37 престъпни бандитски формирования с брой членове 140 човека. У тези антисъветски организации е бил иззет пълен арсенал въоружение (http://www.vrot.su/archives/789). Оръжието – това вече не са доноси и не сговори, а обективен показател за антидържавна дейност.

Може с пълно основание да твърдим, че в донесението на НКВД сведенията са завишени, но даже и ако те наполовина съответстват на действителността, то е съвершенно очевидно, че класоваата борба в този период е била изключително остра. Това са сведения само за една година, но такава ситуация е съществувала от 1931 до 1941 г. В тази връзка трябва да следва обръщение към днешните критици на Сталин: «Той какво, трябвало да пуска мехури, или да защитава страната?» Днешната буржуазна власт също «трепе терористите в нужниците». Войната с терористите – това всъщност е гражданска война. По този повод е известно заявлението на В.В. Путин.

След войната с фашизма на територията на страната действаха десетки добре въоружени отряди в Украина, в Белорусия, Латвия и Литва. На цялата територия на СССР действаха няколко стотин криминални банди.

Тези, които не осъзнават мащабите на класова борба и огромното количество опасности за СССР в следвоенно време, препоръчваме да прочетат доволно обективната научна работа на съвременния американски авторя Джефри Бурдс. Тя е изпълнена ако не не със съчувствие към СССР, то поне с разбиране. В нея го няма бесния антисъветизъм. В нея се говори фактически за гражданска война по целия запад на СССР (виж.: Soviet Police Informants: Essays on the History of the USSR during the Postwar Years, 1944-1948 (Moscow and New York: «Sovremennaia Istoriia» [Contemporary History], 2006).

След тези кратки сведения има желание на хулителите на Съветската власт и авторите на явно фабрикувани описания на репресии да се зададе само един въпрос: какво е била длъжна да предприема държавната власт, за да съхрани страната от развал? Отговора е очевиден. Всеки читател, заинтересуван от истината ще го формулира  самостоятелно. Причината за репресии е също така очевидна: «секат дърва – хвърчат трески». «Трески» действително е имало в излишък. Но такива са законите на класовата борба. В нея винаги някой търпи поражение и носи загуби. Господствящите класи, започвайки от робовладелството до ден днешен са убили, изпратили да изгният в затвори и заточения, изморили с глад и болести хиляди пъти повече хора, отколкото в Съветска Русия. Не е ли така, господа?! Според нас, следва да се прекратят лъжливите обвинения в репресии и да започнат сериозни изследвания по съдержание и причини за откритата класова борба. И да се започне не от 1937 г, а от периода на робовладелството. Изследвания трябва да се провеждат не в интереси на коя да е една класа, а в интереса на научната истина. Действителната научна истина е лишена от класовост. (Да добавя: След разрушаването на СССР и СИВ и преходът към "демокрация" страните от източния блок загубиха неизмеримо повече жители и граждани, отколкото при каквито и да е репресии от социалистическия период.)

Изводът на Сталин за изостряне на класовата борба с напредъка на строителството на социализма, за голямо съжаление се потверди с историческия факт на извършване на буржуазна революция през 1991–1993 г на цялото постсъветско пространство. И по какъв начин този «болен човек» би могъл да знае за възможността от буржуазна революция в Съветския Съюз? Тук трябва да отбележим, че процесът на подготовка и извършване на възможна буржуазна революция в СССР подробно е описал в своите работи от началото на 30-те години на ХХ век Л. Троцки. Съвпадението с протеклите събития е поразително. Наистина, Троцки се разминава със Сталин в оценката на причините за възможна революция.

Буржуазната революция в СССР стана възможна само във връзка със загубата от съветската управляваща класа и нейните научни ласкатели на класовия подход и по причина игнориране на законите на класова борба. Вътрешната опозиция на социализма в СССР, разбира се, по времената на Сталин е била пресована. Но тя не би могла да бъде унищожена съвсем. Опозиционността на съзнанието в историята на човечеството още никому не се е удавало да  уничтожи. Пример за това е социалистическото съзнание. Над две хиляди години го изкореняват, а то се множи. Същото се случва и с буржуазното съзнание. Революциите извършват съвсем не паветата и картечниците на тачанките, а живи хора, въоружени с определено съзнание. Съзнанието винаги е класово и не может да бъде друго. Видимо това е имал предвид Сталин, когато е говорел за изостряне на класовата борба. За съвременните «гиганти на мисълта и бащи на руската демокрация» такава тънка материя явно не е  по нивото.

За духовният семинарист, предмет за изучение на когото е било човешкото съзнание, е разбирал това прекрасно. Бившите юристи от юредическите факултети на МГУ и ЛГУ това се оказва не «по зъбите».

Опозиционото буржуазно съзнание предвид отсъствие на пролетарски класов подход, като по скачени съдове, постепенно е претекло в съзнанието на представителите на съветската управляваща класа, и преди всичко в умовете на висшите длъжностни лица. В крайна сметка М.С. Горбачов не се е  родил  с «общочовещки ценности», т.е. норми на буржуазна демокрация в главата. Буржуазното съзнание е завладяло товаришч Горбачов. И тук нищо не може да се направи.

Класовата борба с напредъка на социализма на планетата рязко се изостряше за сметка на външния фактор, за което по-подробно ще бъде казано малко по-късно. Не можеха разбира се ръководителите на властните структури на развитите капиталистически страни да чакат, кога в техните страни ще започнат да строят социализъм. Те действаха, и действаха ефективно, за разлика от някои марксисти, очакващи автоматическа реализаця на преимуществата на социалистическата система на стопанството и световна революция.

Идеологията по десталинизация като метод на класова борба на руската буржуазия

Исключително противоречивата оценка на Сталиновата епоха и неговата политическа фигура всъщност се явява отражение на най-острата фаза на класова борба в съвременна Русия. Буржуазната власт и нейните идеолози имат много малко поводи да обливат с «идеологически и политически боклук» съветското минало и да оправдават своите разрушителни действия на протежение последните 30 години. Те настървено, като гарвани, търсят всякакви причини за нападки срещу Съветската власт.

Освен фигурата на Сталин, вече нищо не остана. Още повече че неговите действия и действията на революционно настроените политкомисари и селски бедняци не могат да не извикат осъждане и съчувствие у петте милиона репресирани граждани в периода 1927–1953 г. От тази критика Сталин не може да бъде скрит или спасен, макар сред репресираните безусловно е имало доста класови противници на социализма. Да се премълчава това е също толкова престъпно, колкото и да се манипулира общественото съзнание, съсредоточавайки вниманието само на жертвите на репресиите.

Да се мери политическата фигура на Сталин само с мерките на репресиите е примитивно и недостойно за всеки обективно настроен човек. Същото важи и дори е по-важно за научния изследовател. Важно е знанието за приноса на държавните деятели от голям мащаб в историята на човешката цивилизация. Особено важно е това за оценка на преломните епохи.

Във вестникарска статия няма възможност подробно да се характеризират достиженията на сталинската епоха. За нея е написано много голямо количество томове. Възможно е в историята да няма друг държавен деятел, за когото са били издадени повече книги. Читателите във всеки момент имат възможност да «изкопаят» истината за Сталин. Тук ще отбележим само две епохални достижения.

Първо, неопровержим исторически факт е превръщането за 13 години (1927–1940 г.) на изостаналата аграрна страна, каквато бе царска Русия, във велика промишлена държава – СССР, издържал военна агресия от страна на целия буржуазен свят. При това следва да се отчете, че икономиката на Русия и кадровия и потенциал бяха напълно разрушени по време на Първата световна война, продължителна Гражданска война (1918–1923 гг.) и емиграцията на руската интелигенция. В историята на човечеството нищо подобного не се е случвало и, вероятно няма да се случи. Заслугата за това е на Сталин! И естествено на целия съветски народ!

Отчитайки се пред съветският народ на пленума на ЦК на ВКП(б) от януари 1933 г «За резултатите от петилетката за четири години в областта на промишлеността», той казва:

«Постигнахме ли ние победа в тази област? Да, постигнахме!

Ние нямахме тракторна промишленност. Сега вече имаме!

Ние нямахме автомобилна промишленост. Сега вече имаме! Нямахме машиностроене. Сега вече имаме!

Нямахме съвремена и сериозна химическа промишленост. Сега вече имаме!

Ние нямахме действително сериозна промишленост по производство на съвременни селскостопански машини. Сега вече имаме!

Нямахме авиационна промишленост. Сега вече имаме!

По производство на електрическа енергия ние бяхме на последно място. Сега излязохме на едно от първите места в света.

Ние имахме една-единствена въглищно-металургическа база – в Украйна, с която с труд се справяхме. Постигнахме това, че не само развихме тази база, но създадохме още една нова въглищно-металургическа база – на Изток, която е гордост за нашата страна»(Сталин И.В. Соч., т. 13, с. 178–179).

Това бе Сталин! Естествено, със целия съветски народ, а не с буржуазията!

Уважаеми читатели, замислете се по тези факти от съветската история и оценете действията на Сталин и целия съветски народ за този много кратък промеждутък време. Освен промшленост, отново бяха създадени и сферите на образованието, в това число висше, науката и здравеопазването.

Към «демократите», «реформаторите», «приватизаторите», «комерсиализаторите» и прочее «атори» следва да се обърнем с въпрос: нещо подобно, поне един процент, можете ли да противопоставите на Сталин и целия съветски народ по успехи в съзидание на новия живот в изключително трудни условия?

Вас, уважаеми господа, името на Сталин затова и докарва до бяс, защото той се ръководеше от идеология на съзидание на нов живот, а вие проповядвате и осъществявате от времето на А.Н. Яковлев и Б.Н. Елцин само идеология на разрушението. Сталин умееше да съзидава и «събира» държавата. От вас, господа, едни не възнамеряват да съзидават, а на други не им стига за това ум. Засега «свое» вие нищо не сте създали. А би трябвало! На планетата Земя в разцвет е научно-техническа революция, и светът встъпва в епоха на шестия технологически подем. Сталин заедно с академиците би измислил нещо невероятно. А какво имате вие, господа?!

Второ, Сталин е велик не само със съзидателна работа в икономиката и Великата победа над световния фашизъм. Съвременните буржуазни подгласници и ласкатели във властните структури не могат да осъзнаят основния принос в историята на човешката цивилизация на сталинската епоха. Сталин и целият съветски народ за пръв път в историята осъществиха практически вековната мечта на човечеството – създадоха на планетата Земя абсолютно нова обществено-икономическа формация. Теоретически социализмът се е обосновавал от най-древни времена от философи, икономисти, историци и други мислители. Особен принос внасят учените от марксистското направление. Но на практика социализъм не е имало.

Коренен преврат в историята на човешката цивилизация социализъмът извършва с изключването на експлоатацията на човек от човека. От този момент човечеството практически започва да прави малки крачки в «царството на свободата». Нима това е малко, че да остане в аналите на Историята?

В сферата на хуманистическите отношения социализмът противостои на индивидуалистическите и егоистични отношения и се базира на отношения солидарност, колективизъм, другарско сътрудничество, взаимопомощ и съучастие в решение на всички практически задачи на индивидите и обществото в цяло. Такава система ознаменува исторически завой в развитието на човешката цивилизация.

Уважаемите читатели могат да поставят тук вопросът: «А какво общо имат тук Сталин и законите на класовата борба?» Сталин и неговата епоха станаха обект на най-остра класова «схватка» между социалните групи хора, добиващи средствата за живот със своя труд, и руската буржуазия заедно с нейните представители във властните структури и СМИ.

Достатъчно е да си спомним ТВ-проекта по гласуване за най-великия мислител на всички времена народи на територията на Русия. Цялата страна гласува за Сталин. Буржуазията и нейните «старатели» гласуваха за когото и да е, само не за Сталин и Ленин. И само фалшификаторите на резултатите от гласуването лишиха Сталин от първо място. Той бе поставен на второ място след министъра на вътрешните работи в правителството на Николая II Столипин, известен в историята като обесник на руските селяни, несъгласни с обезземяването и заточенията в Сибир.

Сравнението у «реформаторите» е преминало, видимо, по числото репресирани граждани. Може само да се догаждаме, че у Столипин жертвите са се оказали повече, отколкото у Сталин. Именно затова са го извели на първо място. Класовата ненавист винаги си остава ненавист. Особено у частните собственици и техните апологети.

Достиженията на сталинската епоха не се възприемат от днешните буржуазни идеолози и представители на властта вследствие именно на частнособственическия интерес. Това е изключително класов подход. Достиженията на съветския народ оглавяван от Сталин разрушава основите, на които се строи буржуазното общество. Буржуазният клас и неговите идеолози прекрасно разбират, че народът неволно прави сравнение на успехите в епохата на Сталин и «успехите» по време на буржуазната реформация. Оттук и истериката по повод Сталин със задачата да се очерни в очите на народа този успешен държавен деятел.

Външен аспект на класовата борба

По-нататък ще стане дума за такива исторически събития, които на читателите ще се сторят или нереални, или планирани от хора от психиатрическа болница. Това обаче са реални събития. Ще се описват действия на държавни деятели, изпитващи патологическа класова ненавист към съветския народ, победил фашизмът. Тези действия са най-ярко свидетелство за класовия подход от страна на фашистващата държава след Втората световна война.

Юрий Иванович ЧУНЬКОВ,
доктор на икономическите науки, професор

Бележка - трябва да отбележа, че материалът е поднесен с известна доза патос, която няма как да не проличи в текста. Въпреки това авторът се старае да остане в зоната на сериозното разглеждане на проблема, като даде достатъчно факти и материал за размишление на читателите. Въпреки отделни нестиковки в течението на мисълта основната идея на материала се схваща лесно и той може да бъде добра база за по-задълбочено изследване.