Теория на управляемия хаос

В последно време в света се изостриха революционните процеси. Постоянно в СМИ сообщават за опити за организиране на митинги или демонстрации или за проведеждането им. На всички е добре известнос какво обикновено завършват подобни процеси, но така или иначе те се случват и понякога достигат успех. В СМИ и науката такива революции получиха названието «цветни». Всички те произтичат по единен сценарий, скрупульозно написан в определени кабинети и лаборатории. По такива сценарии преминаха вълненията в Сърбия, в Грузия и Украйна, по-късно тези технологии бяха използвани в Тунис и Египет.

Във всияки случаи главна роля играе тълпата и властта капитулираше. Трябва да се отбележи, че всички названи страни не просто ползваха еднакив технологии, но и техните активисти се обучаваха в едно и също място. Първа лястовичка стана Сърбия, където бе организиран Център за практическо ненасилствено действие и стратегий — или CANVAS, намиращ се в Белград, организиран от бивши активисти на сръбския «Отпор». CANVAS приготвяше активистите на грузинската «Кхмара», украинската «Пора», египетската «6 април» и «Кефая», които изиграха водеща роля във вълненията. Но какво заставяше хората да излязат на улицата? Простото недоволство, плюс малко манипуляция, която се строи на така наречената теория на управляемия хаос.

Още през 80-те години започна активно да се разработва теорията на управляемия хаос, в сърцевината на която лежаха математическите работи на тази тема. Още в средата на века, Р. Том систематизира всички получени знания и добави своите идеи по повод хаоса, на основа на неговите идеи преминаха вълненията във Франция 1968 г. През същата година, Дж. Шарп защити дисертация по тема способи за борба с диктатурата, която в последствие прерастна в труда «От диктатура към демокрация. 198 способа за борба». Тези идеи впоследствие построиха строгия план на «цветните» революции.

През 1984 г. бе организиран институт за междудисциплинарни изследвания Санта-Фе, който се специализира в теорията на хаоса. През 1992 г. на конференция на института, членове на когото са мнозина политолози, Стив Манн излезе с доклад «Теория на хаоса и стратегическа мисъл», в който съедини теорията с новите геополитически концепции за завоюване на превъзходство.

Манн пряко говори за необходимостта от «усилване на експлоатаця на критичността» и «създаване на хаос» като инструменти за обеспечение на националните интереси на САЩ. В качество на механизми за «създаване на хаос» у противника той назовава «съдействието на демокрацията и пазарните реформи» и «повишение на икономическите стандарти и ресурсни потребности, изместващи идеологията».

Существуват следните средства за създаване на хаос на определена территория:
1. помощ в създаване на либерална демокрация;
2. поддръжка на пазарни реформи;
3. повишение на жизнените стандарти у населението, предимно у елита;
(Забележка: повишението на жизнените стандарти не е задължително. Достатъчно е рекламирането на високи жизнени стандарти чрез средствата за масова информация, създавайки фалшивата представа за "рай зад желязната завеса")
4. изместване на традиционите ценности и идеологии.

Но за осъществяване на такива идеи е необходимо увеличение на ролята на информационите технологии, които биха обеспечили ефективна интеграция. Прогресът в тази област позволи на хората не просто да се свързват, но и да се кооперират помежду си в големи групи. Така например през 2001 г в Тайланд на митинг хората се събираха с помощ на СМС съобщения. По-късно се появилиха социалните мрежи, които активно се използваха от «новите» революционери, като например в Египет.

Също така Манн на основа гореизложените идеи отбелязва, че за успех са необходими:
Първо, обединение в нужния момент и за необходимия период разделените политически сили, противоборстващи срещу съществуващото законно правителство.
Второ, подрив на уверенността на лидерите на страната в своите сили и в лоялността на силовите структури.

Трето, пряка дестабилизация на обстановката в страната, поощрение настроенията на протест с привличане на криминални елементи с цел да посеят паника и недоверие към правителството.

Четвърто, организация смяната на властта чрез военнен метеж, «демократически» избори или друг начин.

Подобни идеи отлично отразяват картината на всички съвременни «цветни» и не толкова революции. Както отбелязва Манн, между впрочем експерт по СССР и Русия, подобни действия не са дали резултат само в Белорусия, но това още не е края.

Източник: http://vpoanalytics.com/2013/05/27/teoriya-upravlyaemogo-xaosa/ 

Коментар: Тъй като 1989 г не е толкова далече, трябва да отбележа на базата на собствения си опит, че подобни "цветни" революции бяха приложени върху всички страни от Източния блок, включително разбира се България. Тогавашния термин "цветна" революция още не съществуваше, но по всички признаци сценарият по който бе работено бе еднакъв. Единствена разлика бе липсата на комуникационната съставна от информационни технологии, може би затова сценарият не протече така бързо, както наблюдаваме в съвременния свят, а бе достатъчно разтегнат във времето. Държа също така да отбележа, че две от средствата за създаване на хаос, а именно:
3. повишение на жизнените стандарти у населението(не действително), предимно у елита;
и

4. изместване на традиционите ценности и идеологии

са дейни и да го наречем след-хаосния период, след като досегашната власт е свалена, през който състоянието е необходимо и полезно да се поддържа, и се поддържа, за да се избегне осъзнаване на населението и неговото възвръщане към традиционните морални и материални ценности. По такъв начин управляемия хаос се стабилизира и контролът върху зомбираното население се поддържа с лекота.